РЕШЕНИЕ
гр. София, 20.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с-я
КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 2191/2019 г.
по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С
решение №477639 от 27.08.2018 г., постановено по гр.д. № 49881/2011 г., по
описа на СРС, 50 с-в, са отменени решенията на Общото събрание на етажните собственици
на жилищна сграда „Астра“, гр. София, бул. „******, взети на 11.10.2011 г. с
Протокол № 16 от Общо събрание на етажна собственост на Жилищна сграда със
смесено предназначение „Астра“, включваща магазини, заведения, офиси, жилища,
подземни гаражи, надземни паркоместа и трафопост, находяща се в гр. София,
местност „Манастирски ливади-запад“, административен адрес: гр. София, бул. „******,
като незаконосъобразни. Със същото решение ответникът е осъден да заплата на
ищците „Б.“ ООД и „Н.1“ ЕООД, ЕИК ******, разноски по делото, в размер на 70
лв.
Срещу
първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от етажна собственост на
Жилищна сграда със смесено предназначение „Астра“, находяща се в гр. София,
бул. „България“ **, чрез пълномощника си – адв. Г., с надлежно учредена
представителна власт по делото, с оплаквания за неговата неправилност, поради
допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
Поддържа, че приетото от СРС неспазване на 7-днедвия срок за поставяне на покана
за провеждане на общо събрание в нарушение на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, е порок,
който не е изрично въведен с исковата молба и съдът не е имал правомощие да
изследва този въпрос. В хода на устните състезания възразява, че искът е
предявен извън предвидения срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Моли първоинстанционното
решение да бъде отменено, а ищовите претенции – отхвърлени.
Въззиваемите
ответници „Б.“ ООД и „Н.1“ ЕООД, чрез процесуалните си представители са подали
отговори на въззивната жалба, с които оспорват същата и молят да бъде оставена
без уважение, а обжалваното решение потвърдено. Считат, че с оглед наведените в
исковата молба оплаквания за допуснати нарушения в процедурата по свикване на
общото събрание, правилно съдът е приел, че поканата по чл. 13, ал. 1 ЗУЕС е поставена
по-малко от седем дни преди неговото провеждане и в този смисъл изводът на СРС
е правилен.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Релевираното
в хода на устните състезания оплакване, че не е спазен едноседмичния срок за
предявяването на иска по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС не е преклудирано, тъй като се
касае за преклузивен срок, относим към допустимостта на първоинстанционното
решение, за който съдът следи и без довод. Твърденията на ищците, че са
получили на 18.11.2011 г. протокол от проведеното на 11.10.2011 г. ОС на ЕС не
е оспорено от ответниците, поради което 30-дневният срок за обжалване на
решението е изтекъл на 17.11.2011 г., в който ден е подадена по пощата и
исковата молба, видно от пощенското клеймо на приложния на л. 44 от делото на
СРС пощенски плик. Ето защо и следва да се приеме, че срокът за обжалване на
решението на ОС е спазен, а твърденията на въззивника в обратен смисъл се
явяват фактически неверни.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по
следните съображения:
СРС
е сезиран с иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, предявен от „Б.“ ООД и „Н.1“ ЕООД срещу
Етажната собственост на жилищна сграда „Астра“, гр. София, бул. „******, за
отмяна на решенията на Общото събрание, взети на 11.10.2011 г. с протокол №16
(по отношение на останалите първоначални ищци, производството по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС е прекратено с влязло в сила на 17.11.2016 г. определение на СРС).
В
производството по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС съдът проверява законосъобразността на
решения на общото събрание на етажна собственост съобразно твърденията на ищеца
за допуснати нарушения с оглед разпоредбите на ЗУЕС относно свикването, провеждането
и вземането на решения от общото събрание, като във всички случаи тези нарушения
трябва да са конкретно посочени. /в
този смисъл е и застъпеното в решение № 37 от 20.04.2016 г. по гр. д. №
4432/2015 г., I г. о. на ВКС, което настоящият състав
споделя/. Изтъкнатият от въззиваемите довод, че решението касае единствено
въпроса, свързан с правомощията на въззивната инстанция и в какви рамки дължи
произнасяне въззивният съд в производството по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, не води до
неотносимост на решението към настоящия казус. Видно от мотивната част на цитираното
решение, касационната инстанция е посочила, че в рамките на подадената жалба
въззивният съд не би могъл да отмени решение поради наличието на порок, който
не е бил заявен с исковата молба или добавен по-късно по реда за отстраняване
нередовностите в исковата молба или чрез изменение на иска, т.е. както първата,
така и втората инстанция дължи произнасяне относно спазване процедурата по
свикване и провеждане на ОС на ЕС единствено, съобразно въведените от ищеца
пороци (факти). Такова разрешение кореспондира на исковия характер на производството
и с оглед спазване на основния принцип в него - диспозитивното начало (арг. чл.
6, ал. 2 ГПК), като предметът на делото и обемът на дължимата защита са
очертани от изложените в исковата молба обстоятелства, поради което съдът е
обвързан само от основанията за отмяна, посочени в нея и не следи служебно за
други допуснати нарушения, водещи до незаконосъобразност на решението, взето на
проведеното ОС на ЕС на 11.10.2011 г. Своевременно наведените от ищеца спорни
факти очертават и предмета на доказване, предоставяйки възможност на ответната
страна своевременно да изложи защитната си теза и да ангажира необходимите доказателства.
В
конкретния случай процесното решение на ОС на ЕС е обжалвано при посочване в
исковата молба на следните пороци: 1/. Поканата за провеждане на ОС не е била поставена в общите
части на магазинната част и е била с различен дневен ред от този на проведеното
общо събрание, което е в нарушение на чл. 13 ЗУЕС; 2/. За провеждането на
събранието не е бил информиран Управителния съвет на ЕС Магазинна част; 3/.
Всички решения на ОС са били взети без да е отбелязано в протокола гласувалите
„за“, „против“ и „въздържал се“; 4/. Протоколът не е подписан от членовете на
Управителния съвет; 5/. Не е поставено съобщение в срок за обявяването на решенията;.
6/. Решенията на Общото събрание били взети без участие и съгласуване в ЕС Магазинна
част; 7/. В противоречие с чл. 51, ал. 6 от ЗУЕС е било взето решение собствениците
на магазини да заплащат трикратния размер на цената за управление и поддържане
на общите части, въпреки че магазинната част е обособена и входовете към нея се
основно за живущи. Така заявените пороци очертават предмета на спора и други
нарушения при свикването и повеждането на ОС на ЕС не са надлежно въвеждани в
първоинстанционното производство. Едва след приключване на съдебното дирене, в
срока за депозиране на писмени бележки ищецът „Б.“ ООД е въвел твърдението, че
поканата за свикване на ОС на ЕС не е било поставено в законоустановения
7-дневен срок (на 03.10.2011 г.), а един ден по-късно (на 04.10.2011 г.), което
обаче възражение е било преклудирано. Разглеждането му от СРС и формирането
единствено въз основа на него на извод за незаконосъобразност при свикването на
процесното ОС, е в нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото
произнасянето е по незаявени от ищеца факти и води до неправилност на обжалваното
решение.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че „Б.“ ООД е взел участие в ОС
на ЕС, доказателство за което е подписания от него списък на присъствалите
собственици. По отношение на втория ищец „Н.1“ ЕООД се установява от неоспорената
и подписана от него декларация от 18.05.2012 г. (л. 159-160, СРС), че същият е
заявил, че е уведомен по електронен път на посочения адрес, така и чрез
залепване на покана в общите части на сградата в законоустановените срокове.
Следователно, и двамата ищци не са били лишени от право на участие в ОС на ЕС,
а „Б.“ ООД активно е упражнявал своите нормативно установени права чрез участие
в разискванията и гласуването по решенията от дневния ред на събранието.
Доколкото
въззивната инстанция проверява правилността на решението само по въведените с
жалбата оплаквания (арг. от чл. 260, т. 3 и чл. 269, изр. 2 от ГПК), то и съдържанието
на отговора, подаден от въззиваемата страна, се ограничава в същите рамки (арг.
от чл. 263 ГПК). Предвид това, при основателност на посочения от въззивника
довод, водещ до неправилност на направения от първата инстанция правен извод,
въззивният съд дължи служебно произнасяне по останалите въведени в исковата
молба пороци, тъй като липсва процесуална възможност същите да бъдат въведени
пред СГС от ищците, а и не може да се очаква подобно процесуално поведение с
оглед позитивното за тях решение на СРС.
Не
налице нарушение на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, поради това че поканата не е поставена
в общите части на ЕС Магазинна част, доколкото разпоредбата изисква поставянето
ѝ „на видно и общодостъпно място на входа на сградата“, което не се твърди да
не е сторено, като в конкретния случай не е имало задължение поканата да се
постави в магазинната част на сградата. Нещо повече, „Б.“ ООД е взело участие
на събранието, а „Н.1“ ЕООД е декларирало, че е своевременно уведомено за
предстоящото му провеждане, включително чрез поставяне на съобщение в общите
части на сградата, което също е аргумент да се приеме соченият порок за
неоснователен. Отделно от това, и двете дружества не оспорват, че са били
уведомени по електронен път за събранието. Предвид това, ирелевантно е дали
решенията са взети със участието на етажната собственост Магазинна част, тъй
като всички собственици на магазини са уведомени за предстоящото провеждане на
ОС, а само по себе си неявяването им не опорочава взетите решения.
Ирелеванто
е оплакването, че не е поставено съобщение в срока за обявяването на решенията,
тъй като същото има отношение към началния момент, от който започва да тече
срока за обжалване на взетите решения. Не е нарушена и разпоредбата на чл. 51,
ал. 6 от ЗУЕС, тъй като приложение в случая намира разпоредбата на чл. 51, ал.
5 от ЗУЕС, според която собственик, ползвател или обитател, който упражнява
професия или извършва дейност в самостоятелен обект на етажната собственост,
свързана с достъп на външни лица, заплаща разходите за управление и поддържане
на общите части в размер от трикратния
до петкратния размер, определен с решение на общото събрание. В случая
ищците не оспорват, че развиват търговска дейност, както и не са възразили
срещу твърденията на ответника, че в така определените разходи се включват само
такива касаещи почистването и потреблението на електроенергията в магазинната
част, като не са ангажирани доказателства, че магазинната част разполага със
самостоятелни входове. Самата такса е определена в трикратен размер, което е
съобразно с минимума, предвиден в чл. 51, ал. 5 от ЗУЕС.
Не
е съществувало задължение да бъде уведомен за свикването на ОС управителния
съвет на ЕС Магазинна част, щом такава покана е изпратена до всеки от собствениците
на ЕС на сградата и в този смисъл без правно значение е дали е информиран
Управителния съвет на ЕС Магазинна част. Отделно от това и двете ищцови
дружества не оспорват, че са били уведомени по електронен път за събранието,
както и не оспорват твърденията на ответника и приложената към отговора на
исковата молба разпечатка с електронни адрес за уведомяването по имейл и на
останалите етажни собственици.
Не
се установява твърдяното нарушение на чл. 16, ал. 3 ЗУЕС за обявен различен
дневен ред от този на проведеното общо събрание, видно от приложените по делото
доказателства – покана за свикване на ОС и протокол №16. Последния е подписан
от управителния съвет на етажната собственост, видно от съдържанието му (л. 120,
СРС), а оплакванията в обратен смисъл се явяват неоснователни.
Ирелевантно
за законосъобразността на проведеното събрание е обстоятелството, че всички
решения на ОС са били взети без да е отбелязано в протокола гласувалите „за“,
„против“ и „въздържал се“, тъй като изискване за отразяването на подобно
обстоятелство не е нормативно установено. Следва да се отбележи, че в протокола
е посочено в проценти каква част от присъстващите са гласували по решенията, които
не са били взети с единодушие.
При
така приетите за установени, в рамките на заявените с исковата молба, правнорелевантни
факти, настоящата съдебна инстанция намира за недоказано извършването на
твърдените от ищците нарушения при свикването на ОС на ЕС и гласуването на
решенията.
С
оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които достига въззивната
инстанция, не съответстват на крайните правни съждения на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено, включително в частта с
присъдените в полза на ищците разноски, а предявеният иск отхвърлен.
Ответникът
е заявил, че не претендира разноски пред въззивната инстанция, като липсват
доказателства такива да са заявени и пред СРС.
Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК
въззивното решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №477639 от 27.08.2018 г., постановено по гр.д. №
49881/2011 г., по описа на СРС, 50 с-в, с което са отменени решенията на Общото
събрание на етажните собственици на жилищна сграда „Астра“, гр. София, бул. „******,
взети на 11.10.2011 г. с Протокол № 16 от Общо събрание на етажна собственост
на Жилищна сграда със смесено предназначение „Астра“, включваща магазини, заведения,
офиси, жилища, подземни гаражи, надземни паркоместа и трафопост, находяща се в
гр. София, местност „Манастирски ливади-запад“, административен адрес: гр. София,
бул. „******, включително в частта с разноските, в която ответникът е осъден да
заплати на ищците „Б.“ ООД и „Н.1“ ЕООД разноски по делото, в размер на 70,00
лв., и вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Б.“
ООД, ЕИК ******, и „Н.1“ ЕООД, ЕИК ****** и двамата със съдебен адрес ***, чрез
адв. Н. А., искове по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС срещу етажна собственост на Жилищна
сграда със смесено предназначение „Астра“, включваща магазини, заведения,
офиси, жилища, подземни гаражи, надземни паркоместа и трафопост, находяща се в
гр. София, местност „Манастирски ливади-запад“, административен адрес: гр.
София, бул. „*****, със съдебен адрес ***, чрез адв. М. Г., за отмяна на
решенията на Общото събрание на етажните собственици на жилищна сграда „Астра“,
гр. София, бул. „******, взети на 11.10.2011 г. с Протокол № 16 от Общо
събрание на етажната собственост.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: