Р Е Ш
Е Н И Е
№ 741
гр.Бургас,
07.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на единадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря Мария Милева, като разгледа НАХД № 1458 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод жалба на Г.Г.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, съдебен
адрес:***, против наказателно постановление № 16-0769-001160/20.06.2016г.,
издадено от Началник група към ОДМВР- Бургас, Сектор „Пътна полиция”-Бургас, с
което на жалбоподателя са наложени следните наказания: за нарушение по чл. 150
от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 4, пр. първо, вр. ал. 1, т. 2, пр. първо от
ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 500 лв.; за нарушение по чл. 157,
ал. 8 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер
на 200 лв.; за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 183,
ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.
С жалбата се иска
отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност и
необоснованост.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, като се
представлява от адв. С.К.и адв. Т.Т.. Същите поддържат жалбата по изложените в
нея доводи, като посочват, че към датата на деянието жалбоподателят не е бил
неправоспособен, както и че за първи път с НП е посочено, че деянието е
извършено при условията на повторност. Не било налице и второто нарушение, тъй
като НП било връчено при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Не се спорят, че
жалбоподателят не е носил свидетелство за регистрация на МПС.
За Административно -
наказващият орган, представител не се явява. В придружително писмо се моли
същата да не бъде уважавана.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на гърба на НП, то е връчено на 20.03.2018 г., а жалбата е подадена на 21.03.2018 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и частично основателна по следните съображения:
На 07.05.2016 г., около 15.50 часа, жалбоподателят
Г.Г. управлявал л.а. „Ауди А8” с рег. номер А **КХ, собственост на „Кар Корект”
ООД, ЕИК *********, в гр. Бургас, по бул. „Демокрация”, до бл. 117 в посока от
ул. „Дунав” към ул. „Сан Стефано”, когато бил спрян за проверка от служители на
Охранителна полиция. На място бил извикан автопатрул, част от който бил и
свидетелят А.М.Г.- мл. автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция” Бургас към
онзи момент. Свидетелят Г. направил справка, като му било казано, че СУМПС на Г.
било отнето поради изчерпване на контролните точки, както и че същият имал
издадено наказателно постановление, което не било платено. Самото постановление
не било представено от водача. При проверката жалбоподателят не представил
свидетелство за регистрация на управляваното от него МПС.
. На същата дата бил съставен АУАН, в който
били посочени разпоредбите на чл. чл. 150, чл. 157, ал. 8 и чл. 100, ал. 1, т.
2 от ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя, който посочил, че няма
възражения.
На 20.06.2016г. било издадено и обжалваното НП,
в което изцяло било пресъздадено съдържанието на АУАН и били посочени същите
законови разпоредби.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Началник група към ОДМВР- Бургас, Сектор „Пътна полиция”-Бургас, а АУАН е съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана на първо място за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 150 ЗДвП. Същата предвижда задължение за правоспособност на
водачите на всяко пътно превозно средство, участващо в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване. Изключение от правилото са случаите, когато
превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на Наредба № 31 от 26.07.1999 г. за изискванията,
условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на моторно
превозно средство (обн. ДВ бр. 69/1999 г.) и при провеждането на изпита за
придобиване на правоспособността по реда на Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за
условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане
на проверочните изпити (обн. ДВ бр. 42/2004 г.).
При издаване на свидетелство за управление,
неговият притежател получава контролен талон за потвърждаване валидността на
притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на
извършваните нарушения. Съгласно чл. 2 от действащата към онзи момент Наредба №
Iз-1959/27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на
контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за
отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за
които се отнемат (обн. ДВ бр. 4/2008 г., отм. ДВ бр. 1/2013 г.) при
първоначално издаване на свидетелство за управление на МПС притежателят му получава първоначален максимален
размер от 39 контролни точки за отчет на извършените от него нарушения на ЗДвП.
Правилото в чл. 157, ал. 4 ЗДвП предвижда
загуба на придобитата правоспособност за всеки водач, на когото са отнети
всички контролни точки, като върху такъв водач тежи задължение да върне
свидетелството си за управление в съответната служба на МВР. В случай на
неизпълнение на това задължения, спрямо водача следва да се реализира
принудителна административна мярка по реда на чл. 177, т. 4 ЗДвП и СУМПС да
бъде иззето от него.
От изложеното по – горе следва, че неправоспособен
се явява водач на МПС, който или изобщо няма издадено свидетелство за
управление на МПС или няма издадено СУМПС, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него превозно средство или е изгубил правоспособността,
поради отнемане на всички контролни точки. Именно в този смисъл е и вмененото
на Г.Г. нарушение- че СУМПС му е било отнето, поради изчерпване на всички
точки.
На първо място следва да
се отбележи, че действително посочването за първи път в НП, че нарушението е
извършено при условията на повторност, представлява нарушеие, накърняващо
правото на защита на лицето, тъй като се достига до разширяване на съставомерните
факти, съпоставено с АУАН. Само по себе си, обаче, това нарушение не води до
директна отмяна на НП в тази част, а следва да бъде направена преценка дали е
осъществен основният състав на нарушението. Съдът счита, че и основният състав
също не е осъществен. Видно
от писмото на л. 8 по делото, изпратено от ВПД Началник Сектор „Пътна полиция”-
Бургас, жалбоподателят е притежавал към датата, посочена в НП- 07.05.2016 г.,
седем контролни точки. Следователно, от обективна страна не е осъществен
съставът на вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 150 ЗДвП и
наказателното постановление следва да бъде отменено в тази част.
Съдът намира, че НП следва да бъде
отменено и в частта, в която е ангажирана отговорността на Г. за нарушение по
чл. 157, ал. 8 ЗДвП. Разпоредба на чл.157, ал.8
ЗДвП, във връзка с
нарушението, на която, е ангажирана административно - наказателната отговорност
на жалбоподателя" не съдържа никакво конкретно правно задължение,
адресирано към водача на МПС, което той да е нарушил, а установява единствено
срокът, в който наказателното постановление може да се ползва като заместител
на отнетия контролен талон. В действителност носенето на акт с "изтекъл
срок" по същество не представлява нарушение на нормите на ЗДвП. Актовете за
административни нарушения нямат "валидност". С тях се поставя начало
на едно административнонаказателно производство, което се развива по правилата
на ЗАНН
и завършва с издаване на наказателно постановление или с резолюция на АНО за
прекратяване на преписката. Визираната като нарушена разпоредба на чл.157, ал.6
от ЗДвП
предвижда, че при съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон
към СУ на водачите се отнема, като актът заменя контролния талон за срок до
един месец от издаването му. При това положение, в действителност контролните
органи са констатирали липса на контролен талон, поради отнемането му с
цитирания акт за нарушение констатация, за което обаче в обстоятелствената част
на обвинението липсва. Непредставянето на контролен талон представлява друго
нарушение - на чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП
и прецизното квалифициране на нарушението е изисквало посочване именно на тази
норма, обвързана със съответната разпоредба от чл.157, ал.6 или ал.8 от същия
закон.
При описаните в акта и наказателното постановление
факти, че Г. не е изпълнил задължението си да плати в срок наложените му глоби,
като нарушена с деянието законна разпоредба е можело да се посочи и тази по чл.190, ал.3
ЗДвП, която установява
задължение наложената с постановлението или решението на съда глоба да бъде
заплатена в едномесечен срок от влизане в сила на съответния акт.
На практика, тук се касае за разминаване
между факти и правна квалификация, което представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, препятстващо възможността на жалбоподателя да разбере за
какво нарушение е наказан, респ. нарушено е правото му на защита. Посоченото
нарушение не може да бъде отстранено в съдебната фаза на производството, което
води до отмяна на НП и в тази му част.
От обективна страна е доказано единствено третото вменено на Г.
нарушение, а именно, че е управлявал МПС като при спирането му не е могъл да представи
втората част на свидетелството за регистрация на лекия автомобил, който
управлява. За това нарушение законът е предвидил санкция в нормата на чл. 183, ал.
1, т. 1 от ЗДвП,
която сочи, че се наказва с глоба 10 лв. водач, който не носи определените
документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за
регистрация на управляваното моторно превозно средство. От
субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено
от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл, тъй като действията му
свидетелстват, че ясно е съзнавал, че управлява МПС без да носи и без да може
да представи свидетелство за регистрация на МПС при извършената му проверка.
В заключение следва да се посочи, че наказателното постановление
следва да бъде отменено в частта, в която на жалбоподателя е наказан за
нарушение на чл. 150 ЗДвП и чл. 157, ал. 8 ЗДвП, а следва да бъде потвърдено в
останалата му част, касателно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 и предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-0769-001160/20.06.2016г.,
издадено от Началник група към ОДМВР- Бургас, Сектор „Пътна полиция”-Бургас, В ЧАСТТА, в която за нарушение по чл.
150 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 4, пр. първо, вр. ал. 1, т. 2, пр. първо
от ЗДвП на Г.Г.Г.,
ЕГН: **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 500 лв.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-0769-001160/20.06.2016г., издадено от
Началник група към ОДМВР- Бургас, Сектор „Пътна полиция”-Бургас, В ЧАСТТА, в която за нарушение по чл.
157, ал. 8 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП на Г.Г.Г., ЕГН: **********,
адрес: ***, съдебен адрес:***, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 20 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-0769-001160/20.06.2016г., издадено от
Началник група към ОДМВР- Бургас, Сектор „Пътна полиция”-Бургас, В ЧАСТТА, в която за нарушение по чл.
100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП на Г.Г.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 10 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по
делото адреси.
Вярно
с оригинала:
ММ