РЕШЕНИЕ

 

град Ловеч, 4.07.2018 година

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД търговски състав в публично заседание на четвърти юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

 

при   секретаря  Дарина Петрова като изслуша докладваното от  съдия ПАВЛОВА гр. дело № 109 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази:

            Производство с правно основание чл.108 от ЗС

Съдът е сезиран с искова молба вх.№2023/18.03.2016 г. от Кооперация „***” със седалище и адрес на управление : гр. ***, с ЕИК: ***, представлявана от И.Х.- Председател на Управителния съвет на кооперацията с ЕГН: ********** чрез С.П.С.- адвокат от Адвокатска колегия - гр. Ловеч с адрес : гр. ***против БАНКА „ ***"- ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. ***представлявано от Д.Д.М.- изпълнителен директор, Д.Н.Н.- изпълнителен директор и В.М.С.- главен изпълнителен директор с ЕИК : ***с посочен правно основание: чл.108 от ЗС и чл.537 ал.2 от ГПК. Излага, че кооперация „***"- гр. Т./ наричана по- долу кооперацията/ е възстановена кооперация по смисъла на §27 от ПЗР ЗИДЗК. Твърди, че с решение от 21.07.1995 г. постановено по ф.дело № 719/1995г. Окръжен съд - Ловеч е вписал промяна в членовете на УС, КС, в устава на кооперацията, като е вписал и че кооперацията се представлява от председателя си М. К.Р.. Посочва, че през 2000г., с решение от 28.12.2000 г. по ф.дело № 719/1995г. на Окръжен съд -Ловеч отново са вписани промени в регистъра на кооперативните организации, отнасящи се до кооперация ТПБ- гр. Т., като в посоченото решение от 1995 г. е прието, че кооперация "***"- гр. Т.е регистрирана в Ловешки окръжен съд на 10.01.1915г. и нейното съществуване не е прекратено. Твърди, че с протокол от 16.10.1992г. десет члена на ТПБ- гр. Т.вземат решение да възстановят кооперацията на основание §1 от ДР на ЗК от 1991 г, като видно от съдържанието на този протокол 8 от 10- те члена на кооперацията се легитимират като нейни членове с представени документи за дялов капитал по курс от преди 1952 г., а двама от членовете се легитимират с писмо от Държавен архив, че са били членове на ТПБ- гр. Т..

Твърди, че тази фактология се установява от мотивите на решението на Окръжен съд - Ловеч от 21.07.1995г. по ф.дело № 719/1995 г. Цитира, че съгласно § 27 ал. 1 от ПЗР към ЗИДЗК права на възстановена кооперация по смисъла на § 1 от допълнителната разпоредба и на § 1 на отменения Закон за кооперациите (обн., ДВ, бр. 63 от 1991 г.; изм., бр. 24 и 55 от 1992 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 59 и 103 от 1996 г., бр. 52 от 1997 г., бр. 52 от 1998 г., бр. 81 от 1999 г.; отм., бр. 113 от 1999 г.) има кооперация, вписана в регистъра на съда след 7 август 1991 г. с наименование, седалище и предмет на дейност на съществувала кооперация, в която членуват най-малко 7 кооператори, които са членували в нея и към датата на изземване, одържавяване или преразпределяне на имуществото на кооперацията.

Изтъква, че с оглед съдържанието на този параграф следва да се приеме, че Кооперация „ ***"- гр. Т.е възстановена кооперация, на която правото на собственост върху иззетото и одържавено имущество се възстановява по силата на закона при условията на §39 от същия закон.

Сочи, че този пространен анализ на правосубектността на ищеца се налага във връзка с водените преди това съдебни производства - административно и исково, за имота, предмет на настоящия иск, който описва по – долу, като за установяване на тези факти прилага моли да се приемат като доказателства цитираните решения на Окръжен съд - Ловеч, както и протокола от 16.10.1992г., както и държавен вестник от 06.02.1915г. извлечение от протокол № 19/22.10.1922г. ведно с извлечение от Устав на кооперацията, извлечение от протокол от ОС на кооперацията от 15.12.2015 г.

Твърди, че по силата на нотариален акт за покупко- продажба том II, № 66 , регистър 1099, издаден по нот. дело №313 от 11.07.1934г. на Т.ски мирови съдия кооперацията е придобила право на собственост върху масивна къща в гр. ***" със застроено и незастроено място от 665 кв.м. при съседи: ул. ***, наследниците на Л.И., наследниците на Ц.П., площад, които имоти по плана на града се намират в квартал 39а, парцели IV и VII- четвърта и седма и съставляват едно дворище около 1050 кв.м. при съседи : площад, наследниците на Л.И.,улица „***" и дол, като за установяване на този факт прилага и моли да се приеме като доказателство нотариален акт за покупко-продажба том II, № 66 , регистър 1099, издаден по нот. дело №313 от 11.07.1934г. на Т.ски мирови съдия.

Изтъква, че през 1935г. е изработен проект за изграждане на сграда в закупеното дворно място от арх. Б.и въз основа на този проект е изградена сграда, на която в приземния етаж се помещава киносалон, на партерния етаж ресторант и магазини,както и вход към останалите три етажа на сградата, първият от които е построен за банка, а вторият и третият за хотел, като за установяване на тези факти прилага и моли да се приемат като доказателство изработения архитектурен проект, който е изпълнен на място, както и годишни сведения за кредитни и застрахователни сдружения, съюзи и централи на стр.2 от който е посочено,че кооперацията е придобила една нова сграда с помещения за салон, ресторант, банка, хотел и 2 стари сгради.

Твърди, че от приложения проект, както и от описанието на построеното се установява,че сградата е един обект, включващ киносалон, ресторант, банка и хотел, който обект е бил изграден до 1937 г.

Сочи, че с част от този обект е извършена сделка с нотариален акт № 133 том П,регистър 959 издаден по нот.дело № 392/1939г.,по силата на който кооперацията е продала на Народо-образователно дружество в гр. Т.салона за кино заедно с кабината и стълбищата, но с нотариален акт № 79 т.1, регистър 319 издаден по нот.дело № 103/1944г. кооперацията си е изкупила обратно киносалона с кабината и стълбището, като за установяване на тези факти прилага и моли да се приемат като доказателства цитираните нотариални актове, които освен изложеното установяват, че процесната сграда към датата на тези сделки е била изградена и това се установява и от актове за държавна собственост №972/05.02.1971г., № 1238/31.08.1998г.

Твърди, че в хода на реституционния процес, започнал със ЗК от 1991 г. този обект не е реституиран в цялост, въпреки че собствеността върху него се възстановява по силата на закона, като първоначално с решение № 230 от 04.12.2002г. на ЛОС постановено по адм.х.дело № 79/2002г. е постановена отмяна на мълчалив отказ на Кмета на Община Т.и е върнат на кооперацията ПАРТЕРНИЯ ЕТАЖ от четириетажна масивна сграда,представляващ ресторант „България" около 836кв.м. ведно с дворно място от около 1050кв.м., находящ се в гр. Т.,намиращ се в парцел II кв.76 по плана на града от 1988г. като възстановява собствеността върху този имот на кооперацията по отношение на дворното място от 1050кв.м. при условията на чл.4 от НУРВККСТИОПИ след 10.09.1944 г. безвъзмездно, а по отношение на сградата при условията на чл.5 от същата Наредба, като в срок от 5 години следва да се заплатят подобренията на Община Т.по остатъчната им стойност към момента на влизането в сила на закона и се дава възможност за учредяване на ипотека върху подлежащото на връщане имущество до изплащане на подобренията и решението е влязло в законна сила на 22.01.2003г.

Твърди, че на 26.09.2007г. с протокол - опис Община Т.е предадала на кооперацията имот с идентификатор № 73198.505.93 по КК на гр. Т.ведно със самостоятелен обект в сграда № 73198.505.93.1.1 без самостоятелно обособената част от приземния етаж, включващ бивш салон за кино, кабина и стълбище,при граници на обекта: над обекта- самостоятелен обект в сграда с№ 73198.505.93.1.2 и поради факта, че читалището владеело приземния етаж от сградата се наложило по исков път да се ревандикира тази част от имота.

Сочи, че по искова молба, подадена от кооперацията пред Окръжен съд - Ловеч било образувано гр.дело № 353/2010 г. по описа на съда и първоначално Окръжен съд - Ловеч е оставил без разглеждане като недопустим предявеният иск от кооперацията, но определението, с което е било прекратено производството по делото е отменено от ВТАС и произнасяйки се по същество първоинстанционният съд е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан с решение по гр.дело № 268/10 г. по описа на ЛОС и това решение е потвърдено с решение на ВТАС по в.гр.дело № 418/2011г. по описа на съда.

Излага, че решението на ВТАС е отменено с решение на ВКС постановено по гр.дело № 169/2012г. на ВКС- II гр. Отд, като с това решение е постановено,че се : Признава за установено по отношение на читалище „Н."- гр. Т., че Кооперация „***" със седалище и адрес на управление: гр. Т.,ул. ***е собственик на бивш киносалон, кабина, фоайе и стълбище с обща площ от 564 кв.м., от която салонът 456 кв.м.,попадащ в УПИ II в кв.75 по плана на гр. Т.от 1988г. пл. „***,а по действащата кадастрална карта на гр. Т.,приета със заповед № РД- 18-11/20.04.2007г. на изп. директор на АК,без статут на самостоятелен обект и представляващ част от самостоятелен обект с идентификатор № 73198.505.93.1.5,етаж 0, с площ от 147 кв.м. преди преустройството му, / узаконено с акт № 11/06.02.2010г. на гл. архитект на Община Т./,който се намира в сграда с идентификатор № 73198.505.93.1, представляваща сграда със смесено предназначение,намираща се в ПИ с идентификатор № 73198.505.93 с площ от 1312 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана територия и начин на трайно ползване друг обществен обект, комплекс."

Сочи, че за установяване на тези факти прилага и моли да се приемат като доказателство решение № 230/04.12.2002г. на ЛОС постановено по адм.х. дело № 79/2002г., протокол -опис от 26.09.2007г., скица на поземлен имот и схеми на самостоятелни обекти в сграда- за киносалона и ресторанта, както и актовете на съдилищата по горепосочените дела като моля да се изиска и приложи гр.дело № 268/10 г. на ЛОС.

Излага, че в чл.З от Постановление №218 на МС и ЦК на БКП ОТ 02.03.1951г. е посочено,че " Популярните банки в страната се превръщат от датата на настоящето постановление в клонове на Българска народна банка" и с това постановление е одържавено част от имуществото на кооперацията, включително и цялата сграда строена до 1937 г. от кооперацията. Твърди, че след постановяването му кооперацията е продължила да развива дейност, тъй като тя не се е занимавала само с кредитно дело, което е видно от предмета й на дейност, отразен при регистрацията й в държавен вестник бр.80/08.02.2015 г, като с постановление № П-165/28.03.1953г. на Министъра на финансите и на Председателя на БНБ процесния имот е предаден на *** и за установяване на този факт прилага и моли да се приремат като доказателства цитираното постановление ведно със списък от 12.03.1953 г. на сградите, които се предават на ***.

Твърди, че постановление № 218/1951г. е отменено с нормата на §1т.2 от Заключителните разпоредби на ПМС № 192 на МС от 01.10. 1991г. за условията и реда за връщане на кооперации на тяхното иззето и одържавено имущество след 10.09.1944г. и е загубило силата си и от името на кооперацията е подадено заявление с вх. № 499/04.02.1993г. до ответника с искане да бъде възстановена собствеността върху сградата в гр. Т., владееща се от банката.

Твърди, че е последвал отказ, който е обжалван от кооперацията пред ВАС и с решение №10487/29.12.2001г. на ВАС постановено по адм. дело № 1870/2001г. е обявен за нищожен писменият отказ на изпълнителния директор на Банка „***"- ЕАД-София и преписката е изпратена на МС за произнасяне по искането за връщане на кооперативното имущество.

Излага, че по жалба, подадена от Банка „***"- ЕАД против посоченото решение е постановено решение № 5895/18.06.2002г. на ВАС - петчленен състав, с което е оставено в сила решението по адм.дело № 1870/2001 г. на тричленен състав на ВАС, като е последвал мълчалив отказ на МС на РБ по преписката, който е обжалван от кооперацията пред ВАС и с решение по адм. дело № 8021/2002 г. е отхвърлена жалбата на кооперацията като в мотивите на решението изрично е посочено,че:„.Поради преклудирана такава възможност претенциите на Кооперация „***" за собственост върху процесния имот могат да бъдат предявени единствено по общия исков ред."

Твърди, че решението на ВАС по адм. дело № 8021/2002г. е оставено в сила с решение на ВАС -петчленен състав постановено по адм. дело № 2289/2003 г, като на 30.12.2009г. кооперацията е предявила ревандикационен иск за частта от сградата,владееща се от ответника и в ЛОС е образувано гр.дело № 5/2010г., по което е издадено определение за прекратяване на производството поради недопустимост на иска.

Излага, че в това определение е изтъкнат аргумент, че исковият път за защита е недопустим, поради това,че ищецът не бил се възползвал от административния ред, както и поради това, че „ исковото производство е допустимо само в случаите на липса на писмени доказателства" и това определение е потвърдено с определение на ВТАС постановено по в.ч.гр.дело № 352/2010г. и на ВКС с определение по гр. дело № 442/2010 г. и за установяване на тези факти прилага и моли да се приремат като доказателства цитираните съдебни актове.

Посочва, че с решение, цитирано по- горе, постановено по реда на чл.290 от ГПК по гр.дело № 169/2012г.,имащо задължителен характер, и отнасящо се до имущество на кооперацията ищец, ВКС- II гр. отд. приема, че... „ не е необходимо осъществяването на административно производство по реда и в сроковете по §1 ДР на ЗК и Наредбата за условията и реда за връщане на кооперации и кооперативни съюзи на тяхно иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10.09.1944 г."

Заявява, че на въпроса за пределите на приложение на административния ред за възстановяване на иззета, одържавена и преразпределена кооперативна собственост, когато тя не се намира в правните субекти, визирани в §1 ал.4 от ДР на ЗК, в горепосоченото решение се дава отговор, че „спорът за принадлежността на правото на собственост следва да бъде разрешен по общия исков ред."

Изтъква, че тази обстоятелственост, неприсъща за искова молба, се налага поради факта, че веднъж вече е приет за недопустим исковият път на защита относно частта от сградата, която се владее от ответника.

Пояснява, че частта от сградата, която се владее от ответника представлява:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № 73198.505.93.1.2 с площ от 250 кв.м. с предназначение : за делова и административна дейност, брой нива -1 при съседи имот с идентификатор №73198.505.93.1.1 и № 73198.505.93.1.3 и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № 73198.505.93.1.3 с площ от 250 кв.м. с предназначение : за делова и административна дейност, брой нива-1 при съседи имот с идентификатор №73198.505.93.1.2 и № 73198.505.93.1.4 и САМОСТОЯТЕ­ЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № 73198.505.93.1.4 с площ от 250 кв.м. с предназначение : за делова и административна дейност, брой нива -1 при съседи имот с идентификатор №73198.505.93.1.3 , които самостоятелни обекти попадат в сграда , находяща се в гр. Т., Община Т., Ловешка област с идентификатор № 73198.505.93.1 по КККР на гр. Т.,одобрена със заповед № РД-18-11/20.04.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор № 73198.505.93 по КККР на гр. Т.с площ от 1312 кв.м. с трайно предназначение на територията : урбанизирана и начин на трайно ползване- за друг обществен обект, комплекс при съседи : имот с идентификатор № 73198.505.94- за комплексно застрояване, имот № 73198.505.96- за второстепенна улица, имот № 73198.505.95- за друг обществен обект,комплекс, имот № 73198.505.534- за площад, имот № 73198.505.117- за второстепенна улица, имот № 73198.505.92- за друг вид обществен обект,комплекс и № 73198.505.535.

Излага, че им е станало известно от вписванията в Агенция по вписванията - гр. Т.,че ответникът се е снабдил с нотариален акт №30, том 5, peг. № 1211 от 09.06.2009г., който е акт №071, том II, per. № 2509 издаден по нотариално дело № 233/2009г. на нотариус Б.К. с район на действие - Районен съд - гр. Т..

Счита, че този акт отразява неверни факти и обстоятелства относно правото на собственост върху горепосочените обекти, тъй като същите са реституирани по силата на Закона на кооперацията- ищец и тя притежава нотариален акт №13, том VII per. № 7798 издаден по нот.дело № 1107/2007г. на нотариус М.Г.за собственост на дворното място, върху което са построени посочените обекти.

Прилага и моли  съда да приеме като доказателство цитираните нотариални актове, както и скица на поземления имот, схеми и извадка от кадастралния регистър, като моли да се изиска и приложи нотариално дело № 233/2009г. на нотариус Б.К..

Твърди, че кооперацията е собственик на земята, върху която е изградена сградата, част от която са гореописаните самостоятелни обекти и тези самостоятелни обекти са такива с оглед отразеното в кадастралната карта, но реално те са конструктивно и функционално свързани със сградата, голяма част от която принадлежи на кооперацията.

Сочи, че промените, извършвани върху частта от сградата, която е била банка и хотел, са козметични от момента на одържавяването досега и тя представлява кооперативен комплекс, построен като такъв в периода от 1935 г. до 1937 г.

Излага, че към 14.02.2003 г. банка *** е държавна собственост, тъй като приватизацията й е извършена на 01.10.2003 г, а кооперацията е възстановена по смисъла на чл.49 от ЗК, видно от решение от 21.07.1995 г. постановено по ф.дело № 719/1995 г. на Окръжен съд - Ловеч след 07.02.1993г.

Сочи, че в горецитираното решение на ВАС по адм.дело № 8021/2002г.е посочено,че претенциите на кооперацията за собственост върху процесния имот могат да бъдат предявени единствено по общия исков ред, тъй като според административния съд „към 07.02.1993г. юридическо лице с наименование „***", представлявано от лицето В.Х.Д., не е съществувало въобще в правния мир."

Излага, че според съда:„Това означава, че е обективно невъзможно заявлението,подадено от несъществуващ правен субект до *** ЦУ за връщане на одържавеното през 1951 г. кооперативно имущество да ползва възстановената от съда през 1995 г. ***..."

Смята, че съгласно т.5 изр.З от Тълкувателно решение №6/10.05.2006г. на ВКС по т.гр. дело № 6/2005г. ОСГК: „ Възстановяването на собствеността на имоти по § 39 от Закона за изменение и допълнение на Закона за кооперациите - ДВ, бр. 13/2003 г. на кооперации и кооперативни съюзи, които са възстановили дейността си по реда на чл. 49 от Закона за кооперациите настъпва по право и се реализира по исков ред."

Прави извода, че по силата на §39 ал.1 от ПЗР на ЗК собствеността върху процесната сграда с отразените в КК самостоятелни обекти в нея, владеещи се от ***, са станали кооперативна собственост, която е допустимо да бъде защитена по исков ред.Смята, че това е регламент, който няма отношение към административния процес на възстановяване на собствеността в конкретния случай, тъй като той е влязъл в сила на 14.02.2003 г. и изрично, императивно сочи, че се възстановява правото на собственост върху одържавено или иззето по отменени нормативни актове имущество на кооперации и кооперативни съюзи, възстановили дейността си, ако до деня на влизане в сила на този закон това имущество е държавна или общинска собственост.

Излага, че в съответствие с правата по §26 ПЗР към ЗИД на ЗК кооперацията е поискала деактуване на процесния имот и в отговор е получила писмо изх. № РЗ3/02.01.2008 г. ведно със заповеди №2233/30.10.2008г. и №111/22.03.2006 г. на Областен управител - Ловеч, които прилага като доказателства.

Сочи, че във връзка с изложеното,по силата на реституцията, настъпила ех lege съгласно §39 ал.1 от ПЗР на ЗК и §26 от ПЗР към ЗИД на ЗК / 2007г. /, и в условие на евентуалност на основание чл.92 и чл.97 и чл.98 от ЗС за кооперацията се поражда правен интерес да подаде настоящата искова молба със искане да бъдат  призовани на съд с БАНКА „ ***"- ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София 1036, район „Оборище", ул. „Московска"№19,ЕИК: ***и след като съда се убеди в основателността на изложеното, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на БАНКА „ ***"- ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София 1036, район „Оборище", ул. „Московска"№19, ЕИК: *********, че КООПЕРАЦИЯ „***"- гр. Т.със седалище и адрес на управление : гр. *** с ЕИК: *** е собственик на следните недвижими имоти:САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № 73198.505.93.1.2 с площ от 250 кв.м. с предназначение : за делова и административна дейност, брой нива -1 при съседи имот с идентификатор №73198.505.93.1.1 и № 73198.505.93.1.3 и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № 73198.505.93.1.3 с площ от 250 кв.м. с предназначение : за делова и административна дейност, брой нива-1 при съседи имот с идентификатор №73198.505.93.1.2 и № 73198.505.93.1.4 и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № 73198.505.93.1.4 с площ от 250 кв.м. с предназначение : за делова и административна дейност, брой нива -1 при съседи имот с идентификатор №73198.505. 93.1.3, които самостоятелни обекти попадат в сграда , находища се в гр. Т., Община Т., Ловешка област с идентификатор № 73198.505.93.1 по КККР на гр. Т., одобрена със заповед № РД-18-11/20.04.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор № 73198.505.93 по КККР на гр. Т.с площ от 1312 кв.м. с трайно предназначение на територията : урбанизирана и начин на трайно ползване- за друг обществен обект, комплекс при съседи : имот с идентифика­тор № 73198.505.94- за комплексно застрояване, имот № 73198.505.96- за второстепенна улица, имот № 73198.505.95- за друг обществен обект,комплекс, имот № 73198.505.534-за площад, имот № 73198.505.117- за второстепенна улица, имот № 73198.505.92- за друг вид обществен обект,комплекс и № 73198.505.535 като осъдите БАНКА „ ***"- ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София 1036, район „Оборище", ул. „Московска"№19,ЕИК: ***да отстъпи собствеността и предаде владението им ведно с всички законни последици, както и на основание чл.537 ал.2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт №071, том ІІ рег. № 2509 издаден по нотариално дело № 233/2009г. на нотариус Б.К. с район на действие - Районен съд - гр. Т., отразен в Служба по вписванията като акт №30 том V по дело № 704, както и да осъди ответника да заплати направените съдебно- деловодни разноски.

Прилага и моли да се приемат описаните в обстоятелствена­та част на исковата молба доказателства и прави доказателствени искания, включително и за назначаване на съдебно- техническа експертиза от вещо лице- архитект, което след като извърши оглед на сградата и се запознае с доказателствата по делото, да отговори на следните въпроси: Кога, върху чие дворно място е построена сградата на Кооперация „***"?Представлява ли сградата по начин на изграждане един обект? Има ли входове на партерния етаж, които отвеждат към трите етажа на сградата, намиращи се над ресторанта? Има ли фоайе,което е реституирано на кооперацията и в момента е включено към частта от сградата,която се владее от Банката? Има ли изградено котелно към парното на трите етажа,което се помещава в мазанската част на сградата и как се осъществява достъпа до него? Имат ли общи части трите етажа и останалата част от сградата, както и функционална връзка? Изпълнена ли е сградата по одобрения архитектурен проект? Има ли настъпили промени след изграждането й и в какво се изразяват те? Възможно ли е да се обитават етажите без входовете, които се намират в партерната част на сградата? Налице ли е идентичност на част от одържавената сграда от кооперацията, с етажите,които в момента се владеят от Банката?

В срок е представен отговор на исковата молба от "БАНКА ***"ЕАД-СОФИЯ ЕИК: *********, представлявано от Гл. изпълнителен директор В.М.С.и изпълнителния директор Д.Н.Н., чрез пълномощника им Гл. юрисконсулт на "Банка ***" ЕАД- Регионален център Плевен В. Т.Т., ЕГН **********, съгл. нотариално заверено пълномощно на подписите с № 11996/20Л0.2011 г. на помощник нотариус И. С.при Нотариус per. № 042 М.Ш.с райои на действие РС-София и нотариално заверено пълномощно на съдържанието с № 11997, том 3, акт № 54 на Нотариус per. № 042 М.Ш.с район на действие РС-София, съдебен адрес:***. Счита, че предявеният иск е недопустим, а по същество и неоснователен.

Излага, че кооперация „***" твърди, че е собственик на процесните имоти като възстановена кооперация - правоприемник на Кооперация „***", регистрирана през 1915 г, като в подкрепа на твърдението за правоприемство ищецът е представил Протокол от 16.10.1992 г. за възстановяване на „***" АД, както и Решение от 21.07.1995 г. на ОС Ловеч за вписване на промени в членовете на управителния съвет, промени в устава и промени на управителните органи на „***" АД.

Излага, че възстановяването на право на собственост на кооперации е уредено в §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за кооперациите (1999 г.) и доразвито с §39 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за кооперациите (обн. В ДВ бр. 13/ 2003 г.), във връзка с чл. 49 от Закона за кооперациите (обн. в ДВ бр. 113/ 1999 г.), и с § 27 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за кооперациите (Обн. ДВ, бр. 41 от 2007 г.).

Твърди, че първата и основната предпоставка за възстановяване на собствеността на кооперация, наред с другите, е свързана със субекта, който има право на възстановяване.

Цитира, че съгласно §1, ал. 2 от ДР на ЗК (1999 г.) „собствеността се възстановява на кооперациите, от които е отнета, или на техните правоприемници, включително на прекратените, но не заличени кооперации, които имат право да възстановят дейността си по реда на чл. 49 от този закон, независимо по какъв начин са били прекратени ".

Цитира също и, че съгласно § 39 от ПЗР към ЗИД на Закона за кооперациите от 2003 г. „ Възстановява се правото на собственост върху одържавено или иззето по нормативни актове имущество на кооперации и кооперативни съюзи, възстановили дейността си, ако до влизане в сила на този закон това имущество е държавна или общинска собственост ", като накрая, с § 27, ал. 1 (1) от ПЗД към ЗИД на Закона за кооперациите от 2007 г. възможностите за възстановяване на отнето имущество на кооперация се разширяват като „права на възстановена кооперация по смисъла на §1 от допълнителната разпоредба.......... има кооперация, вписана в регистъра на съда след 7 август 1991 г. с наименование, седалище и предмет, на дейност на съществувала кооперация, в която членуват най-малко 7 кооператори, които са членували в нея и към датата на изземване, одържавяване или преразпределяне на имуществото на кооперацията".

Според ответника за да претендира възстановяване на одържавено имущество, една кооперация има две алтернативни възможности:

А. да докаже, че е кооперация, която не е прекратила съществуването си като юридическо лице, а само е прекратила дейността си, която съответно е възстановена с решение на общото събрание, или

Б. ако кооперацията е престанала да съществува като юридическо лице, да докаже, че е учредена и регистрирана след 7.8.1991 г. при спазване на изискванията на §27, цитиран по-горе.

Според отвеника ищецът не представя доказателства за нито една от двете хипотези.

Излага, че кооперация „***", регистрирана през 1915 г. , на която ищецът твърди, че е правоприемник, е престанала да съществува през 1951 г. по силата на Постановление на Министерски съвет № 218 от 2 март 1951 г. за преустройство на банковата система, обнародвано в Известия на Президиума на Народното събрание бр. 20 от 9.03.1951 г., приложено като доказателство към исковата молба, с което е извършена нормативна промяна в статута на действащите към онзи момент популярни банки, както следва: Според т.З от цитираното постановление, популярните банки в страната се превръщат от датата на постановлението в клонове на Българска народна банка, активите им преминават по право върху Българска народна банка (т.7 от постановлението), дяловият капитал на членовете на популярните банки се изплаща след установяване на реалността на активите и пасивите, в размер не по-голям от номиналната стойност на дяловете и дяловият капитал на членовете на популярните банки се отнася по влоговите им сметки (т. 10 от постановлението).

Твърди, че на основание цитираното постановление е извършено прекратяване без ликвидация на т. нар. „популярни банки", които се превръщат в клонове на БНБ, а активите им преминават към БНБ, което представлява своеобразна форма на преобразуване чрез вливане.

Според ответника, посочените обстоятелства налагат извода, че ищецът не е кооперация, която има право да възстанови дейността си по чл. 49 ЗК и на тази база да иска възстановяване на права по силата на § 1 от ДР на Закона за кооперациите (ДВ бр. 113/ 1999 г.), доколкото посочените разпоредби се прилагат по отношение на незаличени кооперации, такива, които са прекратили дейността си, но юридическото лице продължава да съществува. Съгласно чл. 49 ЗК „Когато кооперацията е прекратена от общото събрание, то може да реши до приключването на ликвидацията да продължи дейността си., Следователно тази възможност е неприложима за кооперации, прекратени на основание, различно от решение на общото събрание и още повече, когато е прекратена не дейността, а самата кооперация като правен субект, какъвто е случаят с прекратяването на Кооперация „***".

Освен това ответника счита, че не е налице и новорегистрирана кооперация, отговаряща на изискванията на § 27 от ПЗР към ЗИД на ЗК от 2007 г, тъй като ищецът твърди, че е възстановена кооперация, като представя Протокол от 16.10.1992 г. за възстановяване на „***" АД, както и Решение от 21.07.1995 г. на ОС Ловеч вписване на промени в членовете па управителния съвет, промени в устава на „***" АД.

Според ответника, с посоченото решение не се вписва Кооперация „***", а се вписват промени в управителните й органи и др., като видно от мотивите, макар и много неясни и лаконични, съдът е приел кооперацията за възстановена по силата на закона.

Твърди, че към момента на постановяване на решението на ОС Ловеч от 1995 г. е действал Закона за кооперациите от 1991 г., който в § 1 от ДР предвижда „възстановяване на правата на съществуващите и възстановените кооперации върху тяхното иззето и одържавено имущество след 10 септември 1944 г.", без да уточнява, какво се разбира под „възстановени кооперации". Твърди, че в теорията и в съдебната практика обаче е изяснено категорично, че се касае единствено за кооперации, чиято дейност е възстановена в съответствие с чл. 52 от с.з. - когато кооперацията е прекратена от Общото събрание, и съответно до приключване на ликвидацията общото събрание е взело решение да кооперацията да възстанови дейността си и текстът на § 1 от ДР на ЗК от 1999 г. по същество закрепва резултата от тълкуването на § 1 от ДР на отменения ЗК.

Счита, че никоя от анализираните законови разпоредби не предвижда прекратила съществуването си кооперация да се възстанови ех lege, а се предвижда след прекратяването й като юридическо лице да се извършат необходимите действия за нейното ново учредяване и вписване, като при това тази възможност е уредена едва през 2007 г. с §27 от ПЗР на ЗИД на ЗК.

Прави извод, че не само не са налице предпоставките по §27 (които са неприложими към датата на решението за „възстановяване" от 21.7.1995 г.), но и че Кооперация „***" не съществува към момента, тъй като е била преобразувана през 1951 г. в клон на БНБ, а нова кооперация със същото име, членове и пр. не е създадена.

Излага, че на базата на изложеното се вижда, че основната предпоставка, на която се основава претенцията на ищеца за признаването му за собственик на процесиите имоти не е налице.

Изтъква, че ако евентуално съда приеме, че цитираното решение на от 21.07.1995 г. на ОС Ловеч обвързва съда да приеме, че Кооперация „***" съществува като възстановена кооперация, с цел оборване съществуването на първия елемент от фактическия състав, пораждащ право на възстановяване на одържавена собственост от кооперация, на основание чл. 212 от ГПК предявява и моля да се приеме за съвместно разглеждане в настоящото производство инцидентен установителен иск на основание чл. 537 ал.2 във връзка с чл. 604 от ГПК за прогласяване на нищожността и/или недопустимостта на извършеното с Решение от 21.07.1995 г. на ОС Ловеч вписване относно кооперация „***".

Излага, че втората предпоставка за възстановяване на собствеността на кооперация, съгласно § 39 от ПЗР към ЗИД на ЗК от 2003 г. до влизане в сила на ЗИД на ЗК (15.2.2003 I.) имущество да е държавна или общинска собственост.

Според него, законовият текст е ясен и недвусмислен и той е възприет в Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по т.гр.д. № 6/2005 г. на В КС, Гражданска колегия.

Излага, че следва да се има предвид и обстоятелството, че според б. „Б", т.5 от Приложение № 1 към разглежданото постановление, когато Българска народна банка е предала на Държавна спестовна каса по силата на постановлението сгради, които до момента са били собственост на БНБ или на популярните банки, предаването се извършва срещу заплащане на сградите по тяхната балансова стойност, следователно процесните имоти не са били нито държавна, нито общинска собственост към 2003 г.

Твърди, че Държавна спестовна каса е преобразувана в еднолично акционерно дружество с фирма „Банка ***" ЕАД, по силата на чл. 2 ал.1 от Закона за преобразуване на Държавната спестовна каса (обн. в ДВ бр. 48/ 1998 г.) и Разпореждане на Министерски съвет № 59/ 25.11.1998 г. за преобразуване на Държавната спестовна каса в еднолично акционерно дружество. Сочи, че съгласно чл. 2, ал.4 от закона, с акта за преобразуване в собственост на банката се предоставя стопанисваното от нея държавно имущество, а на основание т.7 от цитираното разпореждане Министерски съвет предоставя на „Банка ***" ЕАД собствеността върху държавното имущество, стопанисвано от Държавната спестовна каса и отразено в баланса й, съгласно извлечение от баланса на Държавна спестовна каса и опис на недвижимите имоти, стопанисвани от ***. Твърди, че процесните имоти са описани под № 196 в Приложение № 3 към РМС от 1998 г. Въз основа на Закона за преобразуване на *** и РМС № 59 от 1998 г. на 26.01.1999 г. е вписана Банка *** ЕАД, с което фактическият състав по преобразуването е завършен и Банка *** е придобила собствеността върху стопанисваните дотогава държавни имоти.

Цитира, че съгласно чл. 2 ал. 4 от Закона за държавната собственост не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество.

Прави извода, че процесните имоти от 1998 г. не са държавна собственост, а собственост на Банка *** ЕАД, поради което не е осъществен и този елемент от фактическия състав за възстановяване правото на собствеността по § 39 от ПЗР към ЗИД на ЗК (ДВ бр. 13/ 2003).

Твърди, че при условията на евентуалност ищецът претендира право на собственост да бъде признато при условията на евентуалност на основание чл. 92, чл. 97 и чл. 98 от ЗС, като счита и тази претенция за неоснователна по следните съображения:

Изтъква, че собственикът на земята става собственик на постройките и всичко, което е трайно прикрепеното към нея, само ако няма основание да се приеме, че постройката има друг собственик и такова е безпротиворечивото разбиране в теорията и константната съдебна практика. Твърди, че процесните имоти са собственост на „Банка ***" ЕАД, видно от изложеното по-горе и от Нотариален акт №71, том II, peг. № 2509, дело №233/2009 г. на Б.К., нотариус per. № 337, поради което чл. 92 ЗС е неприложим.

Сочи, че обектите, върху които ищецът претендира право на собственост, не попадат и в приложното поле на чл. 97 и 98 от ЗС, доколкото същите са самостоятелни обекти, а не помещения с обслужващ характер спрямо помещенията на ищеца в сградата.

Прави извода, че въз основа на гореизложеното се установява, че не са налице обстоятелства, предвидени в закона като основание за възстановяване на правото на собственост върху процесиите имоти и не са налице и обстоятелства, пораждащи право на собственост върху обектите на основание приращение или като принадлежност към други обекти в сградата, собственост на ищеца.

Отделно от всичко изложено, моли съда да има предвид и обстоятелството, че всички предвидени в Закона за кооперациите от 1991 г. и в Закона за кооперациите от 1999 г. възможности за отправяне на претенции по възстановяване на право на собственост са преклудирани поради изтекли срокове за предявяване на претенциите, както и поради отхвърляне на предяваните претенции, видно от представените по делото съдебни решения.

Моли съда да има предвид и това, че ищецът вече е предявявал иск на основание чл. 108 от ЗС срещу „Банка ***" ЕАД, производството по който е прекратено като недопустимо, видно от Определение № 323/ 12.05.2010 г. на ОС Ловеч по гр.д. № 5/ 2010 г. и съгласно посочено определение (влязло в сила) съдът е приел, че предявения ревандикационен иск е процесуално недопустим поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца.

С оглед на изложеното, моли съда да отхвърли иска като неоснователен и да присъдите на Банка *** ЕАД направените разноски в производството, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Представя писмени доказателства:

Противопоставя се на назначаването на съдебно-техническа експертиза

Едновременно с отговора на исковата молба ответника "Банка ***" ЕАД  е предявил и инцидентен установителен иск срещу Кооперация "***", със седалище и адрес на управление гр. Т., п.к. ***, площад ***, вписана в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ***, представлявана от И.Х. И.- Председател на управителния съвет с посочено правно основание-чл. 212, чл. 537 ал.2 във връзка с чл. 604 от ГПК. Моли съда  приеме за съвместно разглеждане в производството по гр.д. № 109/ 2016 по описа на съда настоящия иск за прогласяване за нищожно извършеното с Решение от 21.07.1995 г. на ОС Ловеч вписване на промени в членовете на управителния съвет, промени в устава и промени на управителните органи на „***" АД, като този иск се предявява при условията на евентуалност - в случай, че съда приеме, че Решение от 21.07.1995 г. на ОС Ловеч обвързва настоящия съд да приеме, че Кооперация „***" съществува като възстановена кооперация по смисъла на Закона за кооперациите.

Моли, на основание чл. 537 ал. 2 във връзка с чл. 604 от ГПК, съда да отмени Решение от 21.07.1995 г. на ОС Ловеч по ф.д. № 719/ 1995 г., с което са вписани промени в членовете на управителния съвет, промени в устава и промени на контролния съвет органи на „***" АД, както и да постанови заличаване на вписването на Кооперация „***", ако има такова. Твърди, че с решението недопустимо и незаконосъобразно са вписани промени относно юридическо лице, което не е съществувало към момента на извършване на вписването.

Твърди, че правният интерес на „Банка ***" ЕАД от предявяване на този иск произтича от естеството на основния спор, в рамките на който се предявява като инцидентен, като основният факт, от който в съществена степен зависи решаването на основния спор по същество, е този относно наличието на „възстановена кооперация" по смисъла на Закона за кооперациите която би могла да претендира връщане на одържавените си имоти. Сочи, че в случая качеството си на възстановена кооперация „***'' установява с атакуваното Решение на ОС Ловеч, с което настоящият съд е длъжен да се съобрази до прогласяването му за нищожно, независимо от убеждението си, формирано при разглеждане на иска за собственост.

Излага, че съображенията за незаконосъобразност (нищожност) и недопустимост на постановеното решение са, че: „***" е учредена през 1915 г., видно от Обявление в ДВ, бр. 80/1915 г..По силата на Постановление на Министерски съвет от 2 март 1951 г. за преустройство на банковата система е уредено превръщането на популярните банки в клонове на Българска народна банка и според т.З от цитираното постановление, популярните банки в страната се превръщат от датата на постановлението в клонове на Българска народна банка, активите им преминават по право върху Българска народна банка (т.7 от постановлението), дяловият капитал на членовете на популярните банки се изплаща след установяване на реалността на активите и пасивите, в размер не по-голям от номиналната стойност на дяловете и дяловият капитал на членовете на популярните банки се отнася по влоговите им сметки (т. 10 от постановлението). Сочи, че на основание цитираното постановление е извършено прекратяване без ликвидация на т. нар. „популярни банки", които се превръщат в клонове на БНБ, а активите им преминават към БНБ, което представлява своеобразна форма на преобразуване чрез вливане и се касае  не за прекратяване на дейността на кооперацията по решение на общото й събрание, а за прекратяване на юридическото лице, което е престанало да съществува. Смята, че при това положение не е възможно възстановяване на дейността по смисъла на чл. 52 ЗК (1991 г- отм.), съответстващ на чл. 49 ЗК (1999 г.), като е възможно единствено кооперацията да бъде учредена отново по общия ред, като при спазване изискванията на по-късно създадения §27 от ПЗР към ЗИД на ЗК (ДВ бр. 41/ 2007 г.), тя може да се разглежда като „възстановена".

Твърди, че в случая обаче, (видно от мотивите на решението), не е налице решение за учредяване/възстановяване на Кооперация „***", като съдът изглежда е приел, че тя е възстановена по силата на закона и е постановил единствено вписване на промени в управителните органи на кооперацията.

Сочи, че към момента на постановяване на решението на ОС Ловеч от 1995 г. е действал Законът за кооперациите от 1991 г., който в § 1 от ДР предвижда „възстановяване на правата на съществуващите и възстановените кооперации върху тяхното иззето и одържавено имущество след 10 септември 1944 г.", без да уточнява, какво се разбира под „възстановени кооперации", но в теорията и в съдебната практика обаче е изяснено категорично, че се касае единствено за кооперации, чиято дейност е възстановена в съответствие с чл. 52 от с.з. - когато кооперацията е прекратена от Общото събрание, и съответно до приключване на ликвидацията общото събрание е взело решение да кооперацията да възстанови дейността си, като текстът на §1 от ДР на ЗК от 1999 г. по същество закрепва резултата от тълкуването на § 1 от ДР на отменения ЗК.

Излага, че законът не допуска прекратила съществуването си кооперация да се възстанови ех lege, като се предвижда след прекратяването й като юридическо лице да се извършат необходимите действия за нейното ново учредяване и вписване, като при това тази възможност е уредена едва през 2007 г. с §27 от ПЗР на ЗИД на ЗК и не би могла да се приложи през 1995 г.

Поради това прави извода, че Кооперация „***" не е съществувала към датата на постановяване на атакуваното решение, тъй като е била преобразувана през 1951 г. в клон на БНБ и не би могла да бъде възстановена и след като юридическото лице не съществува, недопустимо е да бъдат вписани каквито и да е промени в подлежащите на вписване обстоятелства.

С оглед на изложените съображения моли съда да отмени Решение от 21.07.1995 г. на ОС Ловеч по ф.д. № 719/ 1995 г. за вписване на промени в членовете на управителния съвет, промени в устава и промени на управителните органи на Кооперация „***",както и да постанови заличаване от търговския регистър на Кооперация „***".

Представя и писмени доказателства.

                     В съдебно заседание ищецът се представлява от председятеля М.и адв.С., като се поддържа исковата си молба и представя допълнително подробна писмена защита в подкрепа на твърденията, че искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен на изброените подробно основания, изброени в условията на евентуалност. Моли да им се присъдят и направените съдебно-деловодни разноски.

             Ответникът се представлява от юрисконсултите М. и Т., които оспорват иска и молят да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Позовават се на изтекла в тяхна полза придобивна давност.Представя писмена защита в подкрепа на становището си, като претендират и заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Възразяват срещу претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение поради прекомерност и молят да бъде намалено, ако искът бъде уважен.

              От събраните по делото писмени доказателства: решения на Окръжен съд – Ловеч от 21.07.1995 г, решение от 28.12.2000 г., нот.акт №66/1934 г.,  протокола от 16.10.1992г., ДВ от 06.02.1915г. извлечение от протокол № 19/22.10.1922г. ведно с извлечение от Устав на кооперацията, извлечение от протокол от Общо събрание на кооперацията от 15.12.2015 г, нот.акт за собственост №13 т.VІІ нд.№1107/2007 г, нот.акт №133/1939 г, нот.акт №79/1944 г, акт №972 за държавна собственост, акт №1238/31.08.1998 г , решение №230/4.12.2012 г. по адм.х.д.№79/02 г. на ЛОС, постановление №П-165/28.03.1953 г, и опис на сградите, които се педават от БНБ на ***от 26.03, протокол №2/12.02.1935 г, нот.акт за собственост №071/т.ІІ н.д.№233/2009 г, скица на ПИ №3421/12.11.2012 г, 6 бр.схеми на обекти в сграда с идестихфикатор 73198.505.93.1.1, 5, 7 и 6, извадка от кад.план на седвижимите имоти на гр.Т., копие на бр.20/9.03.1951 г. на в-к Известия, годишни сведения от 1937 г, заявление №499/4.02.1993 г, писмо №120-00062/8.04.1993 г, решение №10489/29.12.2001 г, на ВАС по д.№1870_01 г, решение №5895/18.06.2002 г, по д.№1748/02 г. на ВАС, решение №290/14.01.2003 г. по адм.д.№8021/02 г. на ВАС, решение №6840/03 г. постановено по адм.д.№2289/03 г на ВАС, договор от 26.09.2007 г и проколо-опис от същата дата, решение №218/29.06.2012 г по гр.д.№169/12 г. на ВКС, решение №5895/18.06.2002 г. по адм.д.№1748/02 г. на ВАС, определение №323/12.05.2010 г, на ЛОС по гр.д.№5/10 г. определение №127/1.04.2011 г. на ВКС по гр.д.№442/10 г. на ВКС, определение №269/16.07.2010 г. на ВТАС по ч.гр.д.№352/10 г., писмо №Р33/2.01.2008 г, заповед №2233/30.10.1998 г на Обл.управител-Ловеч, заповед №111/22.03.2006 г. на Обл.управител-Ловеч, извлечение от ТРС за актуално състояние на ищеца, покана от УС на Кооперация „***”-Т.за извънредно ОС на кооперацията за 15.12.2015 г,  и протокол от извънредното ОС, Разпореждане на Министерски съвет № 59/ 25.И1998 г. за преобразуване на Държавната спестовна каса в еднолично акционерно дружество, заедно с Приложение № 2 и № 3 към него, Копие на Решение № 34/ 04.02.2003 г. на ВКС по гр.д. № 653/ 2002 на ВКС, Копие на Решение № 175/ 15.08.2005 г. на ОС Пловдив по гр.д. №2346/ 1994, Копие на Решение № 9 от 25.02.1998 г. на PC Пловдив по гр. д. № 4739/ 1997 г, Копие на Решение № 1 от 27.02.1998 г. на PC Пловдив по гр.д. № 2305/ 1997 г и Копие на Решение от 09.08.2001 г. на ОС Пловдив, гр.д.№268/10 г. на ЛОС, писмо вх.№4131/13.06.2016 г. на нотариус Кожухаров, от заключението на вещо лице К., декларации по чл.17 от ЗМДТ с приложени към тях платежни нареждания от 2001 до 2004 г. включително, преводно нареждане от 19.06.2008 г, операционни бележки, операционни бележки и преводни нареждания, договор за продажба на ел.енергия протокол от 30.08.203 г, операционни бележки от 23.09.2009 г, и 18.04.2016 г, съобщение от Община-Т.до Банка *** ЕАД, съобщение от Община-Т.до Банка *** ЕАД за задължения за 2016 г, от показанията на разпитаните свидетели В.Ц.Ц., Й.М.А., Н.В.М.и М.Х.И., копия от заявление вх.№99-1778/10.02.2010 г и копия от скицата и схемите на самостоятелните обекти, издадени по това зявление 5 бр, както и копия от съобщението от СВ за вписан констативен нот.акт №30 т.5 от 9.06.2009 г. на Банка ***,от заключенията на вещи лица М.Ч. и арх.Ю.А.,  от обясненията на страните и техните пълномощници в съдебно заседание, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установено следното:

           По отношение допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определение №300/30.05.2016 г.постановено по реда на чл.140 от ГПК.

          На л.16 от делото е представено копие от Държавен вестник бр.80/6.02.1915 г, от което съдът установява, че с определение №92/10.01.2015 г. в дружесвения търговски регистър под №137 е зарегистрирана фирмата „***” в гр.Т., новоосновано кредитно кооперативно сдружаване. Описана е целта му: да достави на членовете си евтин и достъпен кредит за занаятчиийски, дребно търговски, земеделски и дребно-промишлени нужди, да улесни и развие спестовността, да съдейства и посредничи за набавяне необходимите оръдия и материали за нуждите на членовете си и да улеснява продажбата на производството им, без да ангажира за това свои средства и да разпространява знания за модернизиране и засилване занаятите, търговията и промишлеността със средствата на специално учредените за това фондове, чрез уреждане библиотеки, беседи, сказки, курсове и др. Посочено е, че това дружество е основано на основание Уставът му от 6.07.1914 г. върху началата на взаимността, с ограничена отговорност в троен размер от стойността на записаните дялове за всички сключени задължения на сдружаването, в сроковете, превидени в чл.23 и 102 от Закона за кооперативните сдружавания. Изрично е записано, че дружеството се основава за 99 години и се се управлява от Общо събрание, Управителен съвет, Конкролен съвет и директор.

           Приложен по делото на л.22 е и протокол №19/22.10.1922 г. за проведено извънредно общо събрание на „***”, на което са взети решения за приемане на нов тип устав, в който в чл.3 е посочено, че сдружаването се основава в срок 101 години, като ОС може да продължи този срок.

           Съгласно приложеният на л.20 от делото нот. Акт №66 рег.1099 д.№313/1934 г. съдът установява, че на 11.07.1934 г. Ц.Х.О. е продал на „***” недвижими имоти:бахчия в гр.Т.на „Ковачевото” и масивна къща в гр.Т.на ул.”***” застроено и незастроено място от 665 кв.м при съседи, ул.***, н-ци на Л.И., н-ци на Ц.П., площад, който имот се намира в кв.39а п.ІV и VІІ и съставлява едно дворищно място от коло 1050 кв.м. при съседи площад, н-ци на Л.И. ул.”*** и дол.

           От приложения по делото протокол №2/12.02.1935 г. съдът констатира, че се е провело заседание на Управителния и контролния съвети на банката /***/. На това заседание са се разгледали изготвените проекти за нова банкова сграда на архитектите Б., О.и Ц., като съветът е намерил, че плана на новата сграда трябва да бъде комбиниран от трите проекта, като новата сграда следва да има следното разпределение:под цялата постройка да има изба, която да може да се приспособи за салон за събрания, сказки, кино, като в същата да има място и за банково хранилище, партера-южната част да се използа за ресторант с тераса към двора, а другата половина за изложбено помещение, което евентуално да може да се раздели на дюкяни, целия първи етаж се оставя за нуждите на банката и едва-две стаи за канцеларии на чиновници, като те трябва да имат юго-източно изложение, а втория етаж да се използва за хотел с тераса/балкони/ към юг. Отбилязано е, че общо застроената площ трябва да бъде 250 кв.м.

            От приложеното на л.76 от делото годишно сведение за 1937 г. на сдружение „***” в т.27 движими и недвижими имоти на сдружението на 31.12.1937 г. е описана една нова сграда с помещение за салони, ресторант, банка, хотел и 2 стари сгради.

            С нот.акт за покупко-продажба №133 т.ІІ н.д.№692/1939 г. на 26.06.1939 г. *** продава на Народообразователно дружество-Т.следния свой недвижим имот:салон на киното, заедно с кабината и стъблищата, намиращи се в зданието на *** в гр.Т., което здание и салон са застроени в дворното място на банката в гр.Т., цялото около 1080 кв.м. в кв.39а за сумата 1000 лв, като е записано, че купувача има право да изкупи същия имот в срок от пет години за същата сума.

           Представен е нот.акт №79 т.І рег. 319 н.д.№103, съгласно който на 22.03.1944 г. Народообразователно дружество-Т.е продало на *** горепосоченият недвижим имот за сумата 1000 лв, като изрично е отбелязано, че това е станало в изпълнение на уговорката за обратно изкупуване т.2 от нот.акт №133 от 20.06.1939 г.

           Приложен по делото е бр.20/9.03.1951 г. на вестник „Известия”, в който е публикувано постановление на Министерски съвет  от 2.03.1951 г. за преустройство на банковата система. Съгласно чл.3 от същото популярните банки в страната се превръщат от датата на постановлението в клонове на Българска народна банка, а в чл.7 е посочено, че активите на популярните банки преминават по право върху БНБ. В чл.10 е посочено, че дяловият капитал на членовете на популярните банки се изплаща след установяване реалността на активите и пасивите в размер не по-голям от номиналната стонйост на дяловете, а съгласно чл.13 превръщането на популярните банки в клонове на БНБ се извършва по реда на приложение І-во към постановлението. В приложение І б.Б е разпоредено, че БНБ предава на Държавна спестовна каса за нуждите на спестовните каси сградите, в които сега са се помещавали популярните банки по изброен списък измежду които е посочен и гр.Т.. В т.5 е посочено, че когато БНБ предаде на *** по силата на настоящето постановление сгради, които досега са били собственост на БНБ или на популярните банки, предаването се извършва срещу заплащане на срадите по тяхната балансова стойност.

           Съгласно постановление №П-165/28.03.1953 г. по доклад №840/28.02.1953 г. на Министъра на финанасите и предеседателя на БНБ вх.№ІІ-8-25 за правилно разпределение на срадите и инвентара между БНБ и *** и уреждане на безвъзмездното им отстъпване, съгласно чл.12 от ЗС на основание чл.15 и чл.19 от Правилника за ДИ е разпоредено да се предадат безвъзмедно от БНБ на *** имоти, измежду които и 63 сгради и дворни места,  по опис, неразделна част от постановлението. В описа под №55 фигурира и масивна триетажна сграда на ул.”Л.Каравелов” в гр.Т.с площ 250 кв.м.

           Съставен е акт за държавна собственост на недвижим имот, находящ се в гр.Т.№972/5.02.1971 г. съгласно който надпартерен етаж от кооперативна сграда, която е масивна с ж.б.конструкция застроена върху 250 кв.м. от 1000 м.куб и северен салон от партерния етаж на ресторант „България” от 25 кв.м.=100 куб.м., което място е актувано с акт №784. Посочено е, че имотът е отстъпен за ползване на Държавна спестовна каса-гр.Т..

             С акт №1238/31.08.1998 г. на основание чл.68 ал.1 от ЗДС чл.147 т.5 от ППЗДС и чл.2 ал.1 от ЗП*** е актуван като частна държавна собсвеност  първи, втори и трети етажи от масивна триетажна административна стграда без партерния етаж, застроена на 250 кв.м. попадащ в държавна парцела ІІ-1682 в кв.76 по плана на гр.Т.при граници пл.”Възраждане”, улица, административна сграда на Община-Т.и имот пл.№1683. Посочено е, че върху имота има предоставани права на ***-София, и имотът е включен в капитала на търговско дружество ***-София.

             С разпореждане №59/25.11.1998 г. за преобразуване на Държавна спестовна каса в еднолично акционерно дружество с държавно имущество Министерски съвет е разпоредил да се преобразува *** в еднолично дружество с държавно имущество с фирма „Банка ***” ЕАД, като в т.7 изрично е отбелязано, че предоставя на „Банка ***”ЕАД собствеността върху държавното имущество, стопанисвано от *** и отразено в баланса й, съгласно приложение №2 към 30.09.1998 г. и приложение №3 опис на недвижимите имоти, стопанисвани от държавна спестовна каса. Представено е и приложение №3, където под №196 фигурира и ***-Т.първи, втори и трети етаж от сграда без партерния етаж със застр.площ 250 кв.м. в п.ІІ-1682 кв.76 акт за ч.д.с.№1238/98 г. Представена е и декларация по чл.17 от ЗМДТ за 2000 г., от която се установява, че ответното дружество „Банка ***” ЕАД е декларирало процесния недвижим имот като своя собственост като в графата начин на придобиване е посочен акт №1238/31.08.1998 г.

            От приложеният на л.29 от делото протокол за възстановяването на „***”-Т., съдът констатира, че на 16.10.1992 г. се е състояло събрание на членове на бившата”***”-Т.. На него са се легитимирали осем човека като членове, представили документите си с дялов капитал по курс отпреди 1951 г.-К.Н., М. Р., М.М., Н.Ц., Н.С., Т.Ш.и Л.Д., а членовете С.И.и М.Д.съгласно документ изх.№662/07 на Държавен архив-Ловеч. Взети са решения за въдстановяване и новоучредяване на основание ДР на Закона за кооперациите/ДВ от 3.08.1991 г./ кооперация „***”-гр.Т.седалище гр.Т., адрес пл.Възраждане гр.Т., приет е устав на кооперацията и е избран Управителен съвет, Контролен съвет и представляващ кооперацията.

          С решение от 21.07.1995 г. по ф.д.№719/1995 г. състав на Ловешки окръжен съд е регистрирал промяна в членовете на УС на ***, на Контролния съвет, а така също и промени в устава, приет на 16.10.1992 г., като е посочено, че кооперацията ще се представлява от председателя на УС М. К.Р.. В мотивите на съдебното решение е посочено, че ***-Т.е регистрирана като фирма в ЛОС на 10.01.2015 г. и не е прекратено съществуването й, тъй като фигурира в приложение №1 към ПМС №218/51/ДВ бр.20/51 г, с което се е одържавило имуществото й, даващо основание по §1 ал.1 от ДР на ЗК да се възстанови дейността й, за което на 16.10.1992 г. е свикано ОС на член кооператорите, осем от които са се легитимирали с документи за внесен дялов капитал, а двама с документ от ДА-Ловеч, че са били в списъците на органите на банката преди 1951 г.

         С решение от 28.12.2000 г. по ф.д.№719/95 г. Ловешки окръжен съд е вписал в регистъра на кооперативните организации при ЛОС по партидата на кооперация „***”-гр.Т.ф.д.№719/95 г. следните промени:нов устав, нов УС, КС, като кооперацията се представлява от В.Х.Д.-председател.

           С влязло в сила решение №230/4.12.2002 г. по а.х.д.№79/2002 г. състав на ЛОС е отменил като неправилен и незаконосъобразен мълчалив отказ на Кмета на ОБЩИНА-Т.за възстановяване на собствеността и връщане на кооперативно имущество на КООПЕРАЦИЯ ***-гр.Т., представляващо партерен етаж от четириетажна масивна сграда ресторант “България”, находящ се в гр.Т., като вместо него е постановил връщане на ***-Т.партерен етаж от четириетажна масивна сграда, представляващ ресторант “България” около 836 кв.м. ведно с дворно място от около 1050 кв.м. находящ се в гр.Т., намиращ се в парцел 2 кв.76 по плана на града от 1988 г. като е възстановил собствеността върху този имот на КООПЕРАЦИЯ *** по отношение на дворното място от 1050 кв.м. при условията на чл.4 от НУРВККСТИОПИ след 10.09.1944 г. безвъзмездно, а по отношение на сградата при условията на чл.5 от същата Наредба, като в срок от 5 години следва да се заплатят подобренията на Община-Т.по остатъчната им стойност към момента на влизането в сила на закона  и се дава възможност за учредяване на ипотека върху подлежащото на връщане имущество до изплащане на подобренията.

            Постановено е съдебно решение №290/14.01.2003 г. по адм.д.№8021/02 г. на ВАС, с което е отхвърлена жалбата на кооперация „***”-гр.Т.срещу мълчалив отказ на Министерски съвет да се произнесе по искането й за връщане на нейно кооперативно имущество на основание Наредбата, приета с ПМС №162/2.08.2000 г. описано в заявление с изх.№01-12/28.12.2000 г. и депозирано до Банка „***”АД-София, потвърдено с решение №6840/14.07.2003 г.

           Представена е заповед №111/22.03.2006 г на Обастен управител-Ловеч, с която е наредено да се отпише от актовите книги за държавна собственост и предаде на „Банка ***”ЕАД-София недвижим имот, първи, втори и трети етажи от масивна триетажна административна сграда без партерния етаж застроена на 250 кв.м. попадаща в имот №4223 включен в парцел ІІ „За рестрант” и ***” в кв.76 по кад и рег.план на ЦГЧ на гр.Т.ЕКНМ 73198 общ.Т., актуван с АДС №972/5.02.1971 г. и №1238/31.08.1998 г.

            Съгласно  договор от 26.09.2007 г. на основание чл.8 и чл.9 от ЗЗД във връзка с чл.5 от Наредбата за условията и реда за връщане на кооперации и кооперативни съюзи на тяхно иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10.09.1944 г. и решение №230/4.12.2002 г. влязло в законна сила на 22.01.2003 г. на ЛОС Община-Т.е прехвърлила на кооперация „***” собствеността върху поземлен имот с кад.№73198.505.535 с площ 116 кв.м. и находяща се в него сграда с №73198.505.535.1 със застроена площ 103 кв.м. по кад.карта на гр.Т.при граници: друг обществен обект, комплекс с кад.№73198.505.93 второстепенна улица с кад.№73198.505.95 ПИ с кад.№73198.505.93 от 1312 кв.м. по кад.карта на гр.Т.при подробно описани граници и самостоятелен обект в сграда с №73198.505.93.1.1 на кад.карта на гр.Т.без самостоятелно обособена част от приземния етаж, включваща бивш салон за кино, кабина и стълбище при граници на обекта:над обекта самостоятелен обект в сграда с №73198.505.93.1.2. Описани са и извършените в имота подобрения.

           Представен по делото е нот.акт за собственост на недвижим имот №071 т.ІІ рег.№2509 д.№233 от 2009 г,. съгласно който на 9.06.2009 г. нотариус Б.К. с район на действие ТРС е признал „Банка ***”ЕАД-София за собственик на следния недвижим имот: втори, трети и четвърти етаж от четириетажната масивна сграда ,находяща се в гр.Т., обл.Ловеч с администратиевен адрес пл.”Възраждане” №1 представляващ самостоятелен обект в сграда със застроена площ от 250 кв.м. който самостоятелен обект е с предназначение за делова и административна дейност и е с идентификатор №73198.505.93.1 по кад.карта и кад.регистри, одобрени със заповед №РД-18-11/20.04.2007 г. на изп.директор на АГКК, попадащ с сграда с идентификатор №73198.505.93.1 построена в ПИ с идентификатор №73198.505.93 при подробно посочени граници, ; самостоятелен обект в сграда със застроена площ от 250 кв.м. който обект е със предназначение за делова и административна дейност и е с идентификатор №73198.505.93.1.3, попадащ в сграда с идентификатор №73198.505.93.1 построена в ПИ №73198.505.93, самостоятелен обект в сграда със застроена площ от 250 кв.м. който обект е със предназначение за делова и адиминистративна дейност и е с идентификатор №73198.505.93.1.4, попадащ с сграда с  №73198.505.93.1 построена в ПИ №73198.505.93, , ведно с прилежащите им ид.части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж в ПИ с идентификатор №73198.505.93. Посочено е, че за издаване на този нотариален акт нотариуса е съобразил представените акт за ДС №1238/31.08.1998 г. на Областна управа-Ловеч заповед за деактуване №111/22.03.2006 г. на Областна управа-Ловеч и удостоверение за актуално състояние  и данъчна оценка, както и съответните схеми.

            С решение №218/29.06.2012 г. постановено по гр.д.№169/12 г. състав на ВКС е признал за установено по отношение на читалище „Н.”-Т., че Кооперация „***”-гр.Т.е собственик на бивш киносалон, кабина, фоайе и стълбище с обща площ от 564 кв.м, от която салонът 456 кв.м. попадащ в УПИ ІІ в кв.75 по плана на  гр.Т.от 1988 г. пл.”Възраждане” №1а а по действащата кадастрална карта на гр.Т., приета със заповед №РД-18-11/20.04.2007 г. на изпъл.директор на АК, без статут на самостоятелен обект и представляващ част от самостоятелен обект с идентификатор 73198.505.93.1.5. етаж 0 с площ от 147 кв.м. преди преустройството му /узаконено с акт №11/6.02.2010 г. на гл.архитект на Община-Т./ който се намира в сграда с идентификатор 73198.505.83.1, представляваща сграда със смесено предназначение, намираща се в ПИ с идентификатор 73198.505.93 с площ от 1312 кв.м. с трайно предназначение урбанизирана територия и начин на трайно ползване друг обществен обект, комплекс и е осъдил читалище „Н.” да предаде на Кооперация „***” владението на този имот, както и на основание чл.78 ал.1 от ГПК да заплати на кооперацията сумата 11 952,42 лв, представляващи направените по делото разноски.

           Подадено е заявление с вх.№99-1778/10.02.2010 г. от „***” до Службата по геодезия, картография и кадастър-Ловеч, с която е поискана промяна в КРНИ за обекти 73198.505. сграда 73198.535.1 имот 73198.505.93. СОС 73198.505.93.1.1, СОС 73198.505.93.1.2. СОС 73198.505.93.1.3 СОС 73198.505.93.1.4 СОС 73198.505.93.1.5 изменение на кадастралните данни в КРНИ, издаване на скица за поземлен имот  или сграда в урбанизирана територия и издаване на схема на самостоятелен обект в сграда. Към заявлението е представен и нот.акт за собсевнсот на недвижим имот-консатитевн 013 т.VІІ рег.№7798 д.№11.07/2007 г. с който нотариус М.Г.е признала кооперация „***”-Т.за собственик на следните недвижими имоти: ПИ с кад.№73198.505.93.  с площ 1312 кв.м. , самостоятелен обект в сграда с кад.№73198.505.93.1.1 със застроена площ 1040 кв.м с трайно предназначение за търговска дейност, без самостоятелно обособена част от приземния етаж, включваща бивш салон за кино, кабина и стълбище, при подробно описани съседи, самостоятелен обект в сграда с кад. .№73198.505.93.1.5 и ПИ с кад №73198.505.535 ведно с находяща се в него едноетажна сграда за търговия №73198.505.535.1.

              За правилно решаване на спора до разпит са допуснати свидетелите В.Ц.Ц., Й.М.А., Н.В.М.и М.Х.И..  От техните показания се установява, че през 1936-37-38 г. е била построена сградата на „***”, описват детайлно как са били разположени етажите и какво се е помещавало там. На първия етаж е била ТПБ-салонът, касите и чиновниците на банката имало ресторант на партерния етаж и офис на кооперация „Съединение”. В подземието имало киносалон и до национализацията цялата сграда се е ползвала от ***. Над покрива на ресторанта има тераси, а на последния етаж е имало хотелска част. Твърдят, че сега помещенията, които са ползвани от *** са заключени и не се ползват от никого. Свидетелят В. Ц. заявява, че живее близо до процесната сграда и знае, че тя  се ползва от банка ***, независимо от това, че преди 3-4 години тя се е изнесла и сега е в пощата-помещенията са заключени.  

Съдът е допуснал назначаване на съдебно–технически експертизи, които са компетентно изготвени от вещи лица К., А. и Ч., като съдът ги възприема като компетентно изготвени и безпристрастни.

В своето заключение вещо лице К. е отбелязала, че от протокол № 2/12.02.1935 г. и от годишното сведение на „***" за 1937 г. следва да се направи извода, че сградата на *** е построена в периода 1935-1937 г. от самата банка, по проект възложен от ръководството й и съобразен изцяло с изискванията на ръководството относно нейното предназначение и съдържание. Посочва, че сградата е замислена и построена като една цяла сграда с няколко обекта в нея - салон в подземния етаж с необходимите помещения към него, който да се ползва за кино, събрания и др., ресторант с лятна градина и два магазина на първия етаж, банка на втория етаж и хотел на последните два етажа, като от посочените обекти напълно самостоятелни са били само ресторанта и двата магазина, а останалите обекти са били свързани посредством вътрешната стълба, разположена в стълбищната кула.

Вещото лице е уточнило, че сградата е построена в собствен имот, закупен от банката с нотариален акт т.И, № 66, per. 1099, дело №313/1934 г, като в нот. акт имотът е описан по регулационния план на гр.Т., одобрен със заповед № 3133/29.11.1928 г. /за дворищна регулация/ и укази №№ 104/18.12.1900 и 614/20.11.1928 г. /за улична регулация/, като два парцела - IV-5 и VII в кв.39 а, които съставляват едно дворище около 1050 кв.м. Конкретизирано е, че по плана сградата попада в п.IV-5, кв.39а, като тя е нанесена на плана с молив и върху нея е записано „КООП". Прави извода, че по местоположение и контур тя съответства на сградата от чертеж „Ситуация" към проекта, като по плана от 1928 г., п. IV-5 граничи от юг с п. VII, който е празен, незастроен. Сочи, че върху парцелите с молив е записана площта им - 662 кв.м за п. IV-5 и 312 кв.м за п. VII, като между двата парцела е поставен условен знак, с който се означава съсобственост или общ собственик, и в случая знакът означава общ собственик. Твърди, че разписният лист към плана не е запазен.

Излага, че следващият регулационен план на гр.Т.е от 1955 г, като по него сградата попада в имот пл.№ 1583, който е урегулиран в п. IV, кв.78, а в разписния лист срещу имот № 1583 е записано: Гра***и народен съвет.

Сочи, че следващият регулационен план на гр.Т.е от 1966 г, като той е изработен върху актуализираната кадастрална основа на плана от 1955 г. и затова имотът, в който попада процесната сграда е със същият № 1583, но сега той е урегулиран в п. 1-„За ресторант-градина и хотел", кв.78 и в разписния лист срещу имот № 1583 е записано: ***, ГТП „Здрава храна", хотел.

Вещото лице уточнява, че по действащия ПУП-ПРЗ на ЦГЧ - гр.Т.от 1998 г., сградата попада в имот № 4223, урегулиран в п./УПИ/ II- „За ресторант и ***", кв.7б, като по КККР на гр.Т., одобрена със заповед № РД-18-11/20.04.2007 г. на Изп. директор на АГКК, сградата е с идентификатор 73198.505.93.1 и попада в поземлен имот с идентификатор 73198.505.93, с площ 1 312 кв.м.

Експертизата е констатирала, че сградата има четири надземни и един подземен етаж, като по проект подземният етаж етаж се състои от фоайе с две еднораменни стълби /входна и изходна/, киносалон, кинокабина със самостоятелен вход/изход през вътрешна стълба, която е различна от тези във фоайето пред киносалона. Излага, че входната стълба от фоайето в подземния етаж излиза във фоайе на партера /първия етаж/, където е главният вход на киното, като във фоайето на първия етаж е предвидена каса за продажба на билети. Описва, че изходната стълба излиза в противоположна посока - в югозападния край на сградата на ниво терен.

Изтъква, че по проект, на партера, освен входа за киното, са разположени още ресторант със самостоятелен вход откъм площада, два магазина с отделни входове, също откъм площада и вход за следващите етажи на сградата, а входът за етажите се състои от предверие, фоайе и стълбище, разположено в североизточния ъгъл на сградата в стълбищна кула. Описва, че стълбата за етажите е широка, двураменна и вместо с площадка, на всеки етаж тя завършва с фоайе, от което, в зависимост от разпределението на съответния етаж, се влиза в някои от помещенията, т.е стълбището не е обособено в самостоятелно помещение, а фоайетата са част от съответния етаж. Твърди, че входът на първия етаж няма функционална връзка с останалата част от партера, но има връзка със сутерена, тъй като стълбата продължава до него.

Сочи, че по проект първият етаж над партера е предназначен за банка, а следващите два етажа /втория и таванския / - за хотел. Описва, че етажът се състои от оперативен салон, пет канцеларии и санитарен възел, като от стълбищното фоайе се влиза в оперативния салон, в санитарния възел и в една канцелария до стълбището. Твърди, че в останалите четири канцеларии се влиза през оперативния салон.

Прави се констатация, че вторият етаж се състои от девет хотелски стаи, разположени около общ коридор и санитарен възел за мъже и ж., а таванският етаж се състои от шест стаи с широка покрита тераса пред тях и санитарен възел за мъже и ж.. Твърди, че пет от стаите са обърнати на изток към площада, а шестата е ориентирана на юг и в стаите са влиза откъм терасата.

Прави констатация, че в момента, в разпределенията на първия, втория и таванския етаж, в сравнение с проекта, са направени незначителни вътрешни изменения. Така например на първия етаж, който по проект е банковият, оперативният салон е разширен за сметка на крайната югоизточна канцелария, която е премахната;на таванския етаж първите две хотелски стаи, тези до стълбището, са обединени в една, но като цяло, вторият, третият и четвъртият етаж съответстват по застроена площ и по разпределение на одобрения проект. Счита, че в сравнение с проекта, е променена и фасадата към площада в тези етажи, но без стълбищната кула, а прозоречните отвори, които в оригиналната фасада са тесни и подредени във вертикални редове, сега са разширени и образуват хоризонтални редове.

Смята, че значително са преустроени първият /партерният/ и подземният етаж на сградата, тъй като подземният етаж е преустроен в бар, като чертежът, по който е извършено преустройството на бившето кино е приложен по делото. От него се вижда, че стълбата от етажите, която при киното е била предназначена за изход на оператора от кинокабината, сега е свързана функционално със залата за посетители /бившия киносалон/ и е предназначена за евакуационен изход от заведението.

Излага, че първият етаж е разширен в югоизточна и югозападна посока и основно преустроен, както вътрешно, така и външно, фасадно. Смята, че за това преустройство по делото не са приложени чертежи и без тях, само по описание, не може да се добие представа за него. Излага, че преустройството не засяга входът за втория, третия и четвъртия етаж.

Описва, че по проект, сградата се състои от шест обекта: кино в подземния етаж, ресторант и два магазина на първия етаж, банка на втория етаж и хотел на третия и четвъртия етаж, като първоначално тя е изградена така, като е предвидена по проекта.

Вещото лице е посочило, че за трите етажа на сградата над ресторанта има самостоятелен вход от изток, откъм площада, като входът се състои от предверие, фоайе и стълбище, разположено в североизточния ъгъл на сградата. Описва, че предверието, фоайето и стълбището попадат в контура на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР 73198.505.93.1.6 /вж.схема на лист 68 от делото/, собственост на кооперация „***", но фоайето не е описано в нотариалния акт за собственост на „Банка ***” ЕАД от 2009 г. /нот. акт № 30, том 5, peг. 1211 от 09.06.2009 г. на СВ - гр.Т./.

Експертизата уточнява, че при огледа на подземния етаж не установила помещение, което да е предназначено за котелно и същото не е показано на чертежа с разпределението на бившето кино и не е отбелязано на приложения по делото чертеж, по който киното е преустроено в бар.

Отразява, че общо за трите етажа е стълбището, в което е разположена стълбата към тях, като стълбата има функционална връзка с бара, който е разположен в подземния етаж на сградата.

Според вещо лице К. първоначално сградата е била изпълнена по изготвения за целта проект-според приложената по делото ситуация на сградата, застроената й площ е 280 кв.м. Пояснява, че впоследствие подземният етаж, където е било разположено бившето кино, е преустроен в бар, като предвиденото преустройство е показано на приложен по делото чертеж и е изпълнено на място. Твърди, че при преустройството са използвани междинни нива, на които са обособени допълнителни помещения, които в КК са нанесени като самостоятелни обекти. Твърди, че по КК барът представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР 73198.505.93.1.6, с площ 358 кв.м, разположен на етаж -1. На същото ниво /етаж -1/ е разположен и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР 73198.505.93.1.7, с площ 50 кв.м и предназначение - за склад, който е извън контура на първоначалния подземен етаж. Описва, че на етаж 0 е разположен САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР 73198.505.93.1.5, с площ 147 кв.м, с предназначение - друг самостоятелен обект в сграда. Смята, че първият етаж е изцяло променен в сравнение с първоначалния проект за партера, тъй като той е разширен значително в югоизточна и югозападна посока, което се вижда и от новата му застроена площ, която по документ е 1 049 кв.м и преустроен в модерен ресторант, отговарящ на съвременните санитарно-хигиенни изисквания. Излага, че по КК ресторантът представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР 73198.505.93.1.1, с предназначение - за търговска дейност, с площ по документ 1049 кв.м.

Според вещото лице извършените промени във вътрешното разпределение на етажите над ресторанта, са описани по-подробно в отговора на първия въпрос и по същество са незначителни. Прави извода, че е налице идентичност на част от одържавената сграда на кооперацията с етажите, които фигурират в нотариалния акт за собственост на банката-ответник, а именно нот. акт № 30, том 5, per. 1211 от 09.06.2009 г. на СВ - гр.Т., като етажите не могат да се ползват без предвидения за тях вход на първия етаж.

От заключението на вещо лице А.  функционалните връзки между подземния, партерния и останалите етажи на процесната сграда по проект са следните:

- подземният етаж е с два входа, които водят директно навън и изход за оператора, който излиза в стълбищната клетка, разположена в североизточната част на сградата; на приземният етаж са разположени ресторант и два магазина с входове от изток откъм площада. От изток е и входа за банката, която е на първия етаж, като от север са входовете за киното в подземния етаж и за хотела, разположен на втория етаж.

Описва, че функционалните връзки между подземния, партерния и останалите етажи на процесната сграда на място са следните:

- за подземния етаж се влиза през фоайето на ресторанта, разположено в пристроената част на сградата.и се запазват два изхода в северната част на сградата, така както са по проект.

- за първия етаж се влиза от самостоятелен вход от изток, като по еднораменна стълба се достига до етажа, където е обособено просторно фоайе. В източната му част е разположена двураменна стълба, която слиза към приземния етаж и продължава към втория етаж. На междинната площадка към приземния етаж има монтирана преградна решетка с врата.

- за втория етаж достъпът е по двураменната стълба, която стига до третия етаж.

Експертизата уточнява, че покривът на разширението на приземния етаж не се ползва за тераса от първия етаж, като покривното покритие е от профилирана ламарина и към първия етаж, както и към втория има съществуващи балкона на южната фасада.

В заключените се посочва, че за сградата е изградено котелно, в което и в момента има котел. То е разположено в северозападната част на подземния етаж и достъпът до това помещение се осъществява от пристройката към приземния етаж, а коминът на котелното е долепен до западната фасада на сградата.

Според експертизата входът за банката е заключен, тъй като банката не ползва тези помещения, а до фоайето, което води към бившата хотелската част, ищецът може да влезе, но достъпът за горните етажи по двураменната стълба, разположена в североизточната част на сградата е ограничен, защото има монтирана преградна решетка с врата на междинната площадка.

Вещото лице е посочило, че в подземния етаж няма банково хранилище и целият етаж е преустроен и пристроен за бар, а хранилището на банката е разположено на първия етаж, който е собственост на банката.

Вещото лице е посочило, че на одобрените проекти не е написана площта на етажите и ако се съди по приложените документи площта на етажите е 250 м2, като приземният етаж е с малко по-голяма площ - с около 10 м. Това е разширението в северозападната част на сградата, където се е влизало в киното.

Пояснява, че съгласно приложените проекти преустройството /разширението на партерния етаж е извършено през 2000 г./, като допълнителният строеж представлява преустройство на съществуващи помещения и пристрояване на нови такива към съществуващата сграда.

Обяснява, че достъпът до надпартерните етажи от изток се осъществява през пристройката, която разширява входното преддверие с около 3 м в източна посока, а достъпът от север се запазва в първоначалния си вид.

Конкретизира, че постройката не променя предназначението на общите части на сградата построена през 1935 - 1937 г, а се увеличава площта на входното преддверие към стълбището за банката.

Счита, че с изграждането на новите пристройки входът към етажите над партера се измества с около 3 м в източна посока.

Твърди, че стълбището, разположено в североизточния ъгъл на сградата по проект обслужва втория етаж, като входът е от север, а в момента до стълбището може да се достигне и от входа, разположен на източната фасада, като се премине през първия етаж. Излага, че сградата има пет входа, без да се смятат тези на пристройката, има два изхода за подземния етаж и вход за етажите над партера от север откъм улицата, а от изток откъм площада са разположени входовете за ресторанта и за банката.

Вещото лице заявява, че всеки един от обектите по етажите е имал самостоятелен вход и всеки етаж се е ползвал самостоятелно, тъй като е с различно предназначение. Смята, че не е било необходимо, а е и недопустимо да се преминава през ресторанта и магазините на партерния етаж за да се достигне до банката или хотела.

Вещото лице посочва, че съгласно първоначалните одобрените инвестиционни проекти в подземния етаж е разположено кино, на партерния етаж са обособени ресторант и два магазина, първият етаж е отреден за банка, втория етаж е за хотел.

Изготвени са и скици, приложения №1 и 2 за разпределение на приземния етаж и първия етаж.

Вещото лице Ч., който е инженер-геодезист, след като се е запознал със съдържанието на НА № 13 том VII, per. № 7798, нот. дело 1107 от 2007 год. и с Протокол - опис от 26.09.2007 год. с който е предадена собствеността на кооперацията от Община Т., въз основа на сключен договор е отговорил на въпроса: Схемата, която отразява самостоятелен обект в сграда № 73198.505.93.1.1 съответства ли на описаната собственост за този обект в посочения НА и включва ли целия партерен етаж, да опише, какво включва площта от 836 кв.м. на партерния етаж, като посочи помещенията, намиращи се на този етаж, включително и дали попада в тази площ, „северния салон от партерния етаж на ресторант „България", а именно: че от съпоставянето на двата документа се наблюдава абсолютна идентичност между точки 4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73198.505.535 по КККР на гр. Т.от 2007 год. с площ 116 кв.м. и точка 5. СГРАДА ЗА ТЪРГОВИЯ с идентификатор 73198.505.535.1 по КККР на гр. Т.от 2007 год. с площ 103 кв.м. описани в нот.акт № 13, том VII, per. № 7798, нот. дело 1107 от 07.12.2007 год;с  точка 1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73198.505.535 с площ 116 кв.м. заедно със СГРАДА ЗА ТЪРГОВИЯ с идентификатор 73198.505.535.1 с площ 103 кв.м. по договор от 26.09.2007 год. и Протокол - опис от същата дата между ОБЩИНА Т.и КООПЕРАЦИЯ „***"

Посочва, че партерния етаж е с площ (към момента на експертизата) 1049 кв.м. и тази площ включва застроената площ от 250 кв.м. по проекта на арх. С. Б.. Твърди, че площта включва и „разширението" извършено от Община Т.до сегашните 1049 кв.м., като тази обща площ е разпределена за кухни, складове, канцеларии, фоайе, салон, сепарета, бюфет, включени в ползваната от ресторант „България" площ. Пояснява, че на този партерен етаж има и офис на ищеца и в застроената площ на този партерен етаж е и стьлбищната клетка водила преди за канцелариите на банката и за хотелския етаж. Твърди, че в застроената площ на този партерен етаж е и стълбището водещо според първоначалния проект единствено към салона на банката, като на това стълбище има паметна плоча с изписани имената на основните дарители за строежа.

В заключението се сочи, че обособения северен салон на партерния етаж на ресторант „***" от 25 кв.м. с височина 4 м. експертизата счита, че е сепарето към ул. „***".

На втория въпрос: Като се запознае с АДС № 972 / 05.02.1971 год. и № 1238 / 31.08.1998 год. да посочи налице ли е идентичност на описаната собственост в двата акта, след като се запознае с плановете на гр. Т., действали  към  съответните дати  05.02.1971   год.  и 31.08.1998 год. - по-конкретно да посочи има ли идентичност между описанието на собствеността по акт № 972/71 год., като надпартерен етаж на кооперативна сграда с „първи, втори и трети етажи от масивна триетажна сграда без партерния етаж, застроена на 250 кв.м.", вещото лице категорично заявява, че няма идентичност между местоположението на имота спрямо регулационния план и описанието в нотариалния акт. Пояснява, че в АДС №1238 /1998 год. е записано парцел II -1682 от кв. 76 и е записан предходния акт 972 / 1971 год, като в този акт като адрес е записано пл. „***", а не парцел и квартал по плана на града.

Експертизата счита, че описания северен салон от партерния етаж не е идентичен със стълбищната клетка, защото става въпрос за 100 куб.м., което означава височина 4 м. - която височина отговаря на партерния етаж - ресторанта.

Колкото до опознаването на етажите като първи, втори и трети над партерния или втори трети и четвърти то експертизата намира, че става въпрос за номерация извършена от проектанта, която не води до противоречия относно идентифицирането на сградата.

Отразява, че особеност на този строеж е и факта, че избеното помещение (подпартерния етаж, където е било разположено киното) заради спецификата на строежа залата и прожекционната лежат на различни нива, което допълнително води до двусмислие.

На въпроса да посочи има ли идентичност между обекта на собственост, описан в АДС № 972 / 1971 год. обектите на собственост , описани в НА № 071, том II, per. № 2509, нот. дело 233 / 2009 год. ; да посочи имот с идентификатор 73198.505.93 какво включва, като проследи действащия и действащите регулационен план на гр. Т.. Да изготви комбинирана скица към заключението вещото лице е отговорило, че имот с идентификатор 73198.505.93 включва част от имота собственост на кооперация „***". Посочва, че в имота на популярната банка е отреден като самостоятелна кадастрална единица и имот с идентификатор 73198.505.535 и имот с идентификатор 73198.505.534 - който се ползва за лятна тераса на ресторанта.

В заключенето е отразено, че целия имот, върху който е започнало строителството на сградата на кооперация „***" включва: ПИ с идентификатор 73198.505.93, върху който е построена основната сграда заедно с разширенията; ПИ с идентификатор 73198.505.535, върху който е построена сграда с идентификатор 73198.505.535.1; ПИ с идентификатор 73198.505.534, който имот в момента съставлява лятна тераса на ресторант „България", разположена между ресторанта и площад „Възраждане".

На въпроса на ответника отразените в схемата на СГКК самостоятелен обект с идентификатор 73198.505.93.1, който е посочен като собственост на ищеца, включва ли общи части от сградата (вход, стълбище, фоайе) , вещото лице отговаря, че самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73198.505.93.1, включва общи части от сградата (вход, стълбище, фоайе), които общи части се ползват за достъп до останалите етажи на сградата. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73198.505.93.1, включва общи части от сградата, като ел., ВиК инсталации, комини преминаващи от партерния етаж до таванското помещение.

На следващия въпрос, процесните три етажа могат ли да бъдат определени като самостоятелни обекти в сграда по смисъла на § 5, т. 39 от ДП на ЗУТ във връзка с дефиницията на понятието самостоятелен обект по пар. 1 т. 1 ДР на ЗКИР „самостоятелен обект е обособена с ограждащи стени част от сграда или съоръжение, което има самостоятелно функционално предназначение" и по-точно представляват ли обособени етажи, със самостоятелен вход, даващ възможност да се ползват самостоятелно, т.е. могат ли да имот самостоятелно функционално предназначение , вещото лице отговаря, че според ЗКИР, в допълнителни разпоредби, § 1, точка 1 еднозначно е формулирано, че "самостоятелен обект в сграда" е етаж или част от етаж съгласно глава четвърта от Закона за собствеността.

Уточнява, че в кориците на цялото дело навсякъде и графически и текстуално е ползван термина "самостоятелен обект в сграда", като според него е достатъчно да има осигурен общ стълбищен достъп до съответния етаж и обособен вход, който да подсигурява достъп.

 

С оглед гореизложените фактически обстоятелства, съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.108 от ЗС и при условие на евентуалност претенция с правно основание чл.92, чл.97 и чл.98 от ЗС, предявен от Кооперация „***”-гр.Т.против „Банка ***”ЕАД-София, с който иска да признае за установено по отношение на БАНКА „ ***"- ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София 1036, район „***, ЕИК: ***, че КООПЕРАЦИЯ „***"- гр. Т.със седалище и адрес на управление: гр. *** с ЕИК: *** е собственик на следните недвижими имоти:САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № 73198.505.93.1.2 с площ от 250 кв.м. с предназначение : за делова и административна дейност, брой нива -1 при съседи имот с идентификатор №73198.505.93.1.1 и № 73198.505.93.1.3 и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № 73198.505.93.1.3 с площ от 250 кв.м. с предназначение : за делова и административна дейност, брой нива-1 при съседи имот с идентификатор №73198.505.93.1.2 и № 73198.505.93.1.4 и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № 73198.505.93.1.4 с площ от 250 кв.м. с предназначение : за делова и административна дейност, брой нива -1 при съседи имот с идентификатор №73198.505. 93.1.3, които самостоятелни обекти попадат в сграда , находища се в гр. Т., Община Т., Ловешка област с идентификатор № 73198.505.93.1 по КККР на гр. Т., одобрена със заповед № РД-18-11/20.04.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор № 73198.505.93 по КККР на гр. Т.с площ от 1312 кв.м. с трайно предназначение на територията : урбанизирана и начин на трайно ползване- за друг обществен обект, комплекс при съседи : имот с идентифика­тор № 73198.505.94- за комплексно застрояване, имот № 73198.505.96- за второстепенна улица, имот № 73198.505.95- за друг обществен обект,комплекс, имот № 73198.505.534-за площад, имот № 73198.505.117- за второстепенна улица, имот № 73198.505.92- за друг вид обществен обект,комплекс и № 73198.505.535 като бъде осъдена БАНКА „ ***"- ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. ****"№**,ЕИК: ***да отстъпи собствеността и предаде владението им ведно с всички законни последици, както и на основание чл.537 ал.2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт №071, том ІІ рег. № 2509 издаден по нотариално дело № 233/2009г. на нотариус Б.К. с район на действие - Районен съд - гр. Т., отразен в Служба по вписванията като акт №30 том V по дело № 704, както и да бъде осъден ответника да заплати направените съдебно-деловодни разноски.

По иска с правно основание чл.108 от ЗС

За да бъде уважен главния иск с правно основание чл.108 от ЗС ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на вещта, че тя се владее от ответника и то без правно основание. В настоящия казус ищецът твърди, че е собственик на вещта на основание настъпила по закон в негова полза реституция на описания по-горе недвижим имот. Твърди, че е възстановена кооперация по смисъла на §27 от ПЗР на ЗИДЗК/ДВ бр.41/22.05.2007 г. и се легитимира с решение на Ловешки окръжен съд от 21.07.1995 г. по фирмено дело №719/1995 г. Настоящата инстанция като съобрази практиката на ВКС, най-вече постановеното по гр.д.№169/12 г. съдебно решение №218/29.06.2012 г. по реда на чл.290 от ГПК по идентичен казус, касаещ същия ищец, намира, че понастоящем следва да се приеме, ищецът е възстановена кооперация „***” по смисъла на §27 от ПЗР на ЗИДЗК/ДВ бр.41/22.05.2007 г. След като липсва съдебно решение  за установявяне по исков ред на несъществуването на вписано обстоятелство и заличаването му по реда на чл.604 от ГПК, то регистърното решение се ползва с конститутивно действие спрямо всички и вписването на Кооперация „***” като въстановена с решение на ЛОС задължава съда да  приеме възстановяването като осъществило се обстоятелство. Категорично е становището на ВКС, че не е допустимо по реда на косвения съдебен контрол да произнася съдът, в настоящето исковото производство, дали дадено вписано в търговския регистър обстоятелство е съществуващо или не. Следователно и по тези съображения съдебният състав следва да приеме, че ищецът  Кооперация „***” е възстановена такава по смисъла на §27 от ПЗР на ЗИДЗК/ДВ бр.41/22.05.2007 г./

               Ищецът се позовава на действието на §39 ал.1  от ПЗР на ЗК, като твърди, че след като е кооперация, която е възстановила дейността си, то по силата на закона се възстановява и правото й на собственост по отношение на одържавеното й имущество, като твърди, че до деня на влизане в сила на този закон, това имущество-процесният недвижим имот, е било държавна собственост. Настоящата инстанция намира, че тази предпоставка в случая не е налице. Както вече се отбеляза по-горе, с акт №1238/31.08.1998 г. на основание чл.68 ал.1 от ЗДС чл.147 т.5 от ППЗДС и чл.2 ал.1 от ЗП*** е актуван като частна държавна собственост следният недвижим имот:първи, втори и трети етажи от масивна триетажна административна сграда без партерния етаж, застроена на 250 кв.м. попадащ в държавна парцела ІІ-1682 в кв.76 по плана на гр.Т.при граници пл.”Възраждане”, улица, административна сграда на Община-Т.и имот пл.№1683. Посочено е, че върху имота има предоставани права на ***-София, и имотът е включен в капитала на търговско дружество ***-София. Установи се, че с разпореждане №59/25.11.1998 г. за преобразуване на Държавна спестовна каса в еднолично акционерно дружество с държавно имущество Министерски съвет е разпоредил да се преобразува *** в еднолично дружество с държавно имущество с фирма Банка *** ЕАД, като в т.7 изрично е отбелязано, че предоставя на „Банка ***”ЕАД собствеността върху държавното имущество, стопанисвано от *** и отразено в баланса й, съгласно приложение №2 към 30.09.1998 г. и приложение №3 опис на недвижимите имоти, стопанисвани от държавна спестовна каса. Представено е и приложение №3, където под №196 фигурира и ***-Т.първи, втори и трети етаж от сграда без партерния етаж със застр.площ 250 кв.м. в п.ІІ-1682 кв.76 акт за ч.д.с.№1238/98 г. Представена е и декларация по чл.17 от ЗМДТ за 2000 г., от която се установява, че ответното дружество „Банка ***” ЕАД е декларирало процесния недвижим имот като своя собственост като в графата начин на придобиване е посочен акт №1238/31.08.1998 г. Следва да се отбележи, че с включването на свой имот в капитала на търговско дружество по реда на ЗОЕТДДИ от 1991/отм./, имотът става собственост на търговското дружество, а държавата става собственик на съответните дялове, респ. акции от капитала на дружеството. Това следва от разпоредбата на чл.2 ал.4 от ЗДС, в редакцията му в ДВ бр.124/98 г., според която разпоредба не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори държавата да е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество.Освен това и по силата на чл.17а от ЗППДОП при преобразуване на държавните дружества с държавно имущество, имуществото, предоставено за стопанисване и управление на тези предприятия, с акта за преобразуване, се предоставя в собственост на тези дружества. След като процесния имот е включен в капитала на търговското дружество-ответник, той не е държавна собственост, а е собственост на ответника. В този смисъл е и практиката на ВКС /р №341/18.05.2009 г. по гр.д.№258/07 г, р.№574/8.04.2010 г. по гр.д.№907/08 г, р.№81/28.11.2011 г. по т.д.№674/09 г./ Категорично е становището  на ВКС, че преминаването на собствеността от държавата към едноличното търговско дружество става от момента на вписване на акта за преобразуването му и от този момент държавата няма право да се разпорежда с това имущество. В случая този акт е разпореждане №59/25.11.1998 г. на МС за преобразуване на Държавна спестовна каса в еднолично акционерно дружество с държавно имущество. Категорично след тази дата процесният недвижим имот е собственост на ответника, той го е завладял и е упражнявал правото си на собственост по отношение на него до предявяване на настоящия иск на 18.03.2016 г., следователно по отношение на този имот е изтекла и предвидената в чл.79 от ЗС 10 годишна придобивна давност. Ответникът се е снабдил с нот.акт за собственост на недвижим имот №071 т.ІІ рег.№2509 д.№233 от 2009 г,. съгласно който, на 9.06.2009 г. нотариус Б.К. с район на действие ТРС е признал „Банка ***”ЕАД-София за собственик на горепосочения недвижим имот.

   По тези съображения настоящата инстанция счита, че ищецът не е доказал наличието на кумулативно дадените предпоставки на чл.108 от ЗС, а именно да е собственик на следните недвижими имоти:САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № 73198.505.93.1.2 с площ от 250 кв.м. с предназначение : за делова и административна дейност, брой нива -1 при съседи имот с идентификатор №73198.505.93.1.1 и № 73198.505.93.1.3 и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № 73198.505.93.1.3 с площ от 250 кв.м. с предназначение : за делова и административна дейност, брой нива-1 при съседи имот с идентификатор №73198.505.93.1.2 и № 73198.505.93.1.4 и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № 73198.505.93.1.4 с площ от 250 кв.м. с предназначение : за делова и административна дейност, брой нива -1 при съседи имот с идентификатор №73198.505. 93.1.3, които самостоятелни обекти попадат в сграда , находища се в гр. Т., Община Т., Ловешка област с идентификатор № 73198.505.93.1 по КККР на гр. Т., одобрена със заповед № РД-18-11/20.04.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор № 73198.505.93 по КККР на гр. Т.с площ от 1312 кв.м. с трайно предназначение на територията : урбанизирана и начин на трайно ползване- за друг обществен обект, комплекс при съседи : имот с идентифика­тор № 73198.505.94- за комплексно застрояване, имот № 73198.505.96- за второстепенна улица, имот № 73198.505.95- за друг обществен обект,комплекс, имот № 73198.505.534-за площад, имот № 73198.505.117- за второстепенна улица, имот № 73198.505.92- за друг вид обществен обект,комплекс и № 73198.505.535 поради и което искът да се отстъпи собствеността и се предаде владението им ведно с всички законни последици, както и на основание чл.537 ал.2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт №071, том ІІ рег. № 2509 издаден по нотариално дело № 233/2009г. на нотариус Б.К. с район на действие - Районен съд - гр. Т., отразен в Служба по вписванията като акт №30 том V по дело № 704, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

След като главния иск е отхвърлен, съдът следва да се произнесе и по предявените евентуално съединени искове.

По отношение на иск с правно основание чл.92 от ЗС

За да бъде уважен иска по чл.92 от ЗС ищецът следва да докаже, че е собственик на земята, а по отношение на постройките върху тази земя, че е станал собственик, ако не е установено друго. В случая безпорно се установи, че процесните постройки са собственост на ответника на законово основание, поради което този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По отношение на предявените искове с правно основание чл.97 и чл.98 от ЗС

За да бъде уважен иска с правно основание чл.97 от ЗС следва да се установи, че процесните постройки са помещения с обслужващ характер спрямо помещенията на ищеца в сградата и не са самостоятелни обекти, а съгласно чл.98 от ЗС да се установи, че процесните имоти са принадлежност и следват главната вещ, доколкото не е е постановено или уговорено друго. Видно от заключенията на съдебно-техническите експертизи, обсъдени по-горе процесните три обекта с идентификатори 73198.505.93.1.2, 73198.505.93.1.3 и 73198.505.93.1.4 са самостоятелни обекти. Съгласно §5 т.39 от ДП на ЗУТ „обект” е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предазначение и идентификатор по ЗКИР, а съгласно §1 т.1 от ДР на ЗКИР „самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура е обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение. Следователно с оглед заключенията на вещите лица са налице тези характеристики на самостоятелния обект на правото на собственост, а именно те са обособени като етажи или част от етажи, възможно е да се ползват самостоятелно и да бъдат обособени от останалите съседни обекти със самостоятелен вход за самия обект. Следва да се отбележи, че при извършеното пристрояване през 2000 г. не е променено предназначението на общите части, а промяната касае разширяване на входното преддверие на входа на банката от изток с три метра и с тази пристройка е увеличена площта на обект №73198.505.93.1.1/ресторанта и магазините/, разположен на приземния етаж, но не засяга останалата част от сградата. Освен това в кад.схема на обект с идентификатор 73198.505.93.1.1, както и в констативния нот.акт  от 7.12.2007 г. на ищеца, е записана площ на обекта от 1049 кв.м., като е заснет целия външен контур на сградата, ведно с общите части, а именно стълбищната клетка в североизточната част на сградата. С това неправилно отразяване обаче според съда, не възниква правото на собственост на ищеца върху общите части на сградата, тъй като съгласно чл.37 от ЗУТ етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника, могат да принадлежат на отделни собственици-държавата, общините и други юридически или физически лица, а съгласно чл.38 от ЗУТ стълбището е обща част и по естеството си или по предназначение служи за общо ползване, като може да се уговори частите на сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват, но в случая стълбищната клетка в североизточната част на сградата без правно основание е включена в площта на обект с идентификатор №73198.505.93.1.1, собственост на ищеца.

При тези мотиви настоящата инстанция счита, че и евентуално предявените искове с правно основание чл.97 и чл.98 от ЗС следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

При този изход на процеса ищецът на основание чл.78 ал.3 от ГПК  и чл.78 ал.8 от ГПК следва да бъде осъден да заплати всички разноски за тази инстанция на ответника по представен списък по чл.80 от ГПК в размер на сумата 635 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 300 лв. на основание чл.25 ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, към който текст препраща чл.37 от З ПрП или общо 935 лв. разноски по делото.

Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд

 

                                                           Р   Е   Ш   И :           

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от КООПЕРАЦИЯ „***"- гр. Т.със седалище и адрес на управление : гр. *** с ЕИК: *** против БАНКА „ ***"- ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. ***, ЕИК: ***иск с правно основание чл.108 от ЗС и в условие на евентуалност искове с правно основание чл.92, чл.97 и чл.98 от ЗС  да се признае за установено по отношение на БАНКА „ ***"- ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. ***, ЕИК: ***, че КООПЕРАЦИЯ „***"- гр. Т.със седалище и адрес на управление : гр. *** с ЕИК: *** е собственик на следните недвижими имоти:САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № 73198.505.93.1.2 с площ от 250 кв.м. с предназначение : за делова и административна дейност, брой нива -1 при съседи имот с идентификатор №73198.505.93.1.1 и № 73198.505.93.1.3 и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № 73198.505.93.1.3 с площ от 250 кв.м. с предназначение : за делова и административна дейност, брой нива-1 при съседи имот с идентификатор №73198.505.93.1.2 и № 73198.505.93.1.4 и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № 73198.505.93.1.4 с площ от 250 кв.м. с предназначение : за делова и административна дейност, брой нива -1 при съседи имот с идентификатор №73198.505. 93.1.3, които самостоятелни обекти попадат в сграда , находища се в гр. Т., Община Т., Ловешка област с идентификатор № 73198.505.93.1 по КККР на гр. Т., одобрена със заповед № РД-18-11/20.04.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор № 73198.505.93 по КККР на гр. Т.с площ от 1312 кв.м. с трайно предназначение на територията : урбанизирана и начин на трайно ползване- за друг обществен обект, комплекс при съседи : имот с идентифика­тор № 73198.505.94- за комплексно застрояване, имот № 73198.505.96- за второстепенна улица, имот № 73198.505.95- за друг обществен обект,комплекс, имот № 73198.505.534-за площад, имот № 73198.505.117- за второстепенна улица, имот № 73198.505.92- за друг вид обществен обект,комплекс и № 73198.505.535 като осъдите БАНКА „ ***"- ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. ***,ЕИК: ***да отстъпи собствеността и предаде владението им ведно с всички законни последици, както и на основание чл.537 ал.2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт №071, том ІІ рег. № 2509 издаден по нотариално дело № 233/2009г. на нотариус Б.К. с район на действие - Районен съд - гр. Т., отразен в Служба по вписванията като акт №30 том V по дело № 704, както и да се осъди ответника да заплати направените съдебно- деловодни разноски.

ОСЪЖДА КООПЕРАЦИЯ „***"- гр. Т.със седалище и адрес на управление : гр. *** с ЕИК: ***  да заплати на БАНКА „ ***"- ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. ***, ЕИК: ***сумата 935 лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.

 

 

 

                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: