№ 8
гр. София , 05.01.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ в закрито заседание на пети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Л.М.
като разгледа докладваното от Л.М. Частно гражданско дело №
20201110144393 по описа за 2020 година
намира следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба от заявителя, с
която моли да бъде допълнена издадената по делото заповед за изпълнение на парично
задължение в частта за разноските като бъде присъдено в негова полза адвокатско
възнаграждение в размер на 560 лева.
Съгласно разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК и по аргумент от чл. 406, ал. 4 ГПК, разпоредбата на чл. 248
ГПК намира приложение в заповедното производство в хипотезата, при която заповедният
съд не се е произнесъл по искането за разноски. Предвид посоченото и с оглед направените
от заявителя твърдения за липса на произнасяне относно искането за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение, молбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Видно от съдържанието на заповедта за изпълнение, издадена в рамките на
производството по делото съдът е разпоредил длъжникът да заплати разноски в заповедното
в размер на 32,20 лева, която сума представлява заплатената от заявителя държавна такса
съгласно представеното платежно нареждане /л.17 от делото/.
Не е налице основание за изменение или допълване на постановеното от съда
разпореждане в частта за разноските доколкото към датата на произнасяне по искането за
разноски по делото не са били налице представени надлежни доказателства претендираното
адвокатско възнаграждение да е било реално заплатено. Със заявлението е представена
разпечатка на платежно нареждане от интернет банкиране от 15.09.2020 г. за превод на сума
в размер на 546 лева от „/фирма/ в полза на адвокат Н.Л.Ц. с основание за плащане
1
„********** -15.09.2020“. Съгласно т.3 от представеното пълномощно /л.8/ дружеството
заявител заплаща адвокатско възнаграждение в размер на 455 лева без включен ДДС. От
посочените доказателства не следва еднозначен извод, че дружеството заявител реално е
сторило разноски за адвокатска защита именно по настоящото дело в претендирания размер.
Представената разпечатка на платежно нареждане, генерирано от интернет банкиране не
установява реалното плащане на адвокатско възнаграждение за настоящото производство,
тъй като от една страна липсва удостоверяване за действително извършване на превода, а от
друга страна липсва яснота относно основанието за извършване на плащането, тъй като
посоченото основание за плащане „********** -15.09.2020“ не може да бъде обвързано с
настоящото производство. Липсва и идентичност между сумата, посочена като адвокатско
възнаграждение в пълномощното и тази в платежното нареждане, като за основание за
начисляване на ДДС не са представени доказателства, за да се приеме, че сумата 546 лева
представлява адвокатско възнаграждение съгласно уговореното между страните, но с
начислен ДДС. Липсата на убедителни доказателства за действителното извършване на
претендираните разноски за адвокатска помощ в производството прави претенцията за
разноски неоснователна, поради което и същата следва да бъде отхвърлена
Така мотивиран и на основание чл. 248 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 9006901/23.11.2020 г. от „/фирма/ за
допълване на Заповед № 290 от 02.11.2020 г., издадена по ч.гр.д. №44393/2020 г. в частта за
разноските.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2