Решение по дело №14845/2016 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 06.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на тринадесети април, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                         Съдия: Евгени Г.

 

при секретаря Кирилка Илиева разгледа докладваното от съдия Г. гр. д. № 14 845 по описа за 2016 г. и

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД да заплати следните суми:

1. на С.Г.И.:

а) 70 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата майка М.Х.И., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие от 14.10.2013 г., на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от Кодекса за застраховане КЗ) (отм) плюс законната лихва от 14.10.2013 г. до окончателното изплащане;

б) 945,00 лева обезщетение за имуществени вреди - разходи за погребение на неговата майка М.Х.И., починала вследствие на пътно-транспортно произшествие от 14.10.2013 г. - на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм) плюс законната лихва от 14.10.2013 г. до окончателното изплащане;

2. на Адвокатско дружество „В., У. И П.“ – 2 297,60 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК адвокатско възнаграждение;

3. на СГС – 2 850,00 лева държавна такса и 233,85 лева възнаграждение за вещи лица на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. С.И. е със съдебен адрес - адвокат В.Г.,*** - а З.Л.И.“ АД е с адрес ***.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ следните искове на С.Г.И. срещу З. „Л.И.” АД:

а) иска по чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) за обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 14.10.2013 г. за разликата над 70 000,00 лева до пълния предявен размер от 120 000,00 лева;

б) иска по чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) за обезщетение за имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 14.10.2013 г. за разликата над 945,00 лева до пълния предявен размер от 1 350,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА С.И. да заплати на З. „Л.И.” АД 207,68 лева разноски по делото и 83,07 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 425,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса.

 

[5] Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ответника „Д.З.“ АД.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

[6] С.И. заявява в искова молба от 28.11.2016 г., че на 14.10.2013 г. е настъпило ПТП. Вследствие на ПТП е починала неговата майка М.И.. Виновен за настъпването на ПТП е бил К. А..

 

[7] От смъртта на М.И. ищецът е претърпял неимуществени вреди, които той оценява на 120 000,00 лева. Освен това е платил 1 350,00 лева за погребение на майка си. Гражданската отговорност на К. А. е била застрахована при ответника З. „Л.И.“ АД (Л.И.). Л.И.не е изплатил обезщетение на ищеца. Затова той моли съда да осъди Л.И.да му заплати 120 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди и 1 350,00 лева обезщетение за имуществени вреди. Той търси и законната лихва от 14.10.2013 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-4).

 

2. На ответника

 

[8] Ответникът Л.И.е подал писмен отговор, като е оспорил предявения иск. Л.И.заявява, че:

1. принос за настъпването на ПТП е имал и водачът на автомобила, в който е пътувала М. И., тъй като се е движил със скорост над максимално разрешената и е предприел завиване наляво;

2. търсеното обезщетение е прекомерно;

3. пострадалата е допринесла за настъпването на смъртта си, защото е пътувала без обезопасителен колан. Затова Л.И.моли съда да отхвърли предявения иск за неимуществени вреди над 57 080,00 лева, като за този размер Л.И.признава иска (писмения отговор, л. 82-84).

 

3. На третото лице помагач на ответника

 

[9] „Д.З.“ АД (Д.) твърди, че ищецът не е претърпял болки и страдания от смъртта на майка си в твърдения обем и търсеното обезщетение е прекомерно. Освен това Д. заявява, че пострадалата е допринесла за настъпването на уврежданията, защото е била без поставен обезопасителен колан. Д. счита, че разходите за погребение не са пряка последица от настъпилото ПТП. Затова той моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 109-112).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.             Обстоятелства, които съдът установява

 

[10] М.И. е била родена на *** г. Тя е имала само едно дете - ищецът С.И., който е бил роден на *** г. (удостоверение за наследници, л. 12; акт за смърт, л. 13). С.И. е бил женен и е живеел в отделно домакинство от родителите си, но в същия град. М.И. се е грижела за децата на С.И. и двамата се виждали почти всеки ден. Те са били много свързани помежду си (показанията на свидетелката Н.В.И., л. 136-138 от делото).

 

[11] Дъщерите на С.И. са започнали да следват във Велико Търново. Затова на 14.10.2013 г. неговите родители и съпругата му са пътували в лек автомобил „ОПЕЛ“ от Варна за Велико Търново, за да ги посетят. Бащата на ищеца Г.И. е управлявал автомобила, а зад него е пътувала М.И. без поставен обезопасителен колан (показанията на свидетелката С.И., л. 148-151).

 

[12] Около 8:00 часа автомобилът „ОПЕЛ“ е бил в района на разклона за с. Камбурово, община Омуртаг. По същото време в обратна посока се е движил автомобил „ФОРД“, който е бил управляван от К. А.. Той не е контролирал непрекъснато превозното средство, което е управлявал. Това е довело до навлизането му в лентата за насрещно движение. Г.И. е натиснал спирачките и е завил наляво. По този начин двата автомобила са се сблъскали. Удар не би настъпил, ако лекият автомобил „ФОРД“ не е бил навлязъл в лентата на движение на лекия автомобил „ОПЕЛ“, както и, ако лекият автомобил „ОПЕЛ“ не е бил навлязъл в лентата за движение на лекия автомобил „ФОРД“ (присъдата и мотивите към нея, л. 15-54).

 

[13] Вследствие на свободното движение на тялото на М.И. в автомобила тя е получила съчетана гръдно-коремна травма, от която на 14.10.2013 г. е починала (присъдата, л. 15-54; заключението на комплексната експертиза, л. 145-147; акт за смърт, л. 15). М.И. не би починала, ако е била с поставен обезопасителен колан. Към момента на смъртта си М.И. е била на 64 години, а синът ú на 44 години (удостоверението за наследници и акт за смърт, л. 12-13). Не се спори, че към този момент гражданската отговорност на К. А. е била застрахована при ответника Л.И..

 

[14] С.И. е заплатил 1 350,00 лева за погребението на майка си (фактура и фискален бон, л. 14). Той е преживял много тежко смъртта ѝ; променил е поведението и характера си; бил е посърнал. Вместо да празнува рожден ден, на тази дата ищецът прави помен (показанията на свидетелката Н.В.И., л. 136-138).

 

[15] На 11.04.2016 г. е влязла в сила присъда, с която К. А. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2 от НК, връзка с чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. При определяне на наказанието на К. А. наказателният съд е отчел като смекчаващо вината обстоятелство това, че вследствие на неправомерните действия на Г.И., лекият автомобил „ОПЕЛ“ е навлязъл в платното за движение на лекия автомобил „ФОРД“ (присъдата, л. 42-44; решението на ВнАС, л. 61-гръб-л. 63; решението на ВКС, л. 71-76).

 

[16] Не се спори, че Л.И.не е изплащал обезщетение на С.И.. Той не дължи държавна такса и разноски и е бил представляван безплатно от адвокат (л. 77). Л.И.е заплатил 500,00 лева на вещи лица (л. 99-100). Д. е заплатил 120,00 лева на вещо лице (л. 116). Съдът е изплатил от бюджета на СГС 400,00 лева на вещи лица (л. 93-гръб и л. 150-гръб).

 

2. Спорни по делото обстоятелства

 

[17] Спорно по делото е било дали М.И. е била с поставен обезопасителен колан. За това са събрани противоречиви доказателства.

 

[18] От една страна, вещите лица са дали заключение, че травмата на пострадалата се е получила в резултат на удари на тялото ѝ в части от интериора на автомобила (заключенията, л. 145-147 и л. 158-162). Освен това д-р М. категорично е заявил, че М.И. не е била с поставен колан и затова е получила такива увреждания (о.с.з. от 16.02.2018 г., л. 149).

 

[19] От друга страна, свидетелката С.И. е дала показания, че пострадалата е била с поставен обезопасителен колан (о.с.з. от 16.02.2018 г., л. 148-гръб). С.И. обаче е съпруга на ищеца и снаха на починалата. Освен това тя има дело с ответника във връзка със същото ПТП. Затова показанията ѝ следва да се преценят с оглед възможната ѝ заинтересованост.

 

[20] За да дадат заключението си, вещите лица са анализирали обективни данни. Показанията на свидетеля са субективни. Освен това в случая С.И. е заинтересована от изхода на делото. Затова съдът възприема заключението на експертите, а не показанията на свидетелката. Ето защо съдът приема, че М.И. е била без поставен обезопасителен колан.

 

[21] Спорно е също дали пострадалата би починала, ако е била с обезопасителен колан. Съдът приема, че тя не би починала, ако е била с предпазен колан.

 

[22] Съдът приема това поради следното: вещото лице д-р М. е заявил при разпита му на 16.02.2018 г., че при скорост от 100 км/ч изключително голям процент са случаите с висока шийна травма при поставен предпазаен колан, а при тази травма е много висок процентът на смъртност. Затова той е допускал, че М.И. би починала дори да е била с поставен обезопасителен колан.

 

[23] Съгласно чл. 202 от ГПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В случая съдът възприема изцяло заключението на вещото лице. То обаче, не е категорично, че смъртта на М.И. би настъпила, дори тя да е била с поставен обезопасителен колан. От една страна тази липса на категоричност не създава у съда пълното убеждение, че М.И. би починала, дори да е била с обезопасителен колан. От друга страна липсват каквито и да е други доказателства, от които съдът да установява, че М. И. би починала, дори ако е била с поставен обезопасителен колан. Затова съдът приема, че М.И. не би починала, ако е била с поставен обезопасителен колан.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[24] С.И. е предявил искове по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм) за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди (исковете са два, но с една и съща правна квалификация).

 

1. По иска по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал., 1 от КЗ (отм.)   

 

[25]   Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм.) с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ). Възходящите на починалия вследствие на застрахователно събитие имат право на обезщетение за неимуществени вреди (т. III.2. от ППВС 4/1961 г.).

 

[26] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. наследодателят на ищеца да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило смъртта на наследодателя на ищеца; 3. виновно за настъпването на това застрахователно събитие (ПТП) да е било трето лице; 4. ГО на третото лице да е била застрахована при ответника; 5. вследствие на смъртта на своя наследодател ищецът да е претърпял неимуществени/имуществени вреди; 6. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

        

[27] Съдът установи, че:

1. М.И. е участвала в процесното ПТП;

3. от ПТП е настъпила смъртта на М.И.;

4. виновен за настъпването на ПТП е бил К. А., а неговата гражданска отговорност е била застрахована при Л.И.;

5. ищецът е син на М.И. и тежко е преживял смъртта ѝ. Той е заплатил 1 350,00 лева за погребението ѝ. Такива разходи подлежат на обезщетяване[1];

6. Л.И.не е изплатил на С.И. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

 

[28] Налице са предпоставките за уважаването на исковете за неимуществени и имуществени вреди. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение за неимуществени вреди.

 

[29] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. Oт 2009 г. насам съдебната практика приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.^[2]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на застрахователното събитие (ПТП) - 19.01.2013 г.

 

[30] Справедливостта не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при причиняването на смърт са:

1. възрастта на увредения;

2. общественото му положение;

3. отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди (т. II от ППВС 4/1968 г., както и решение на ВКС 149-2011-III по гр. д. 574/2010 г.^[3]).

 

[31] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.^[4] Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[32] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело^[5]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[33] Съдът установи, че към 19.01.2013 г. М.И. е била на 64 години, а синът ú С.И. на 44 години. Съдът също установи, че С.И. е бил женен и е живеел в отделно домакинство от родителите си, но в същия град. М.И. се е грижела за внуците си и почти всеки ден са се виждали с ищеца. Те са били много свързани помежду си. След загубата на майка си, С.И. е променил поведението и характера си, посърнал е. На тази дата С.И. прави помен, вместо да празнува рождения си ден.

 

[34] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане на едно лице до 01.01.2010 г. е бил 700 000,00 лева и 1 000 000,00 лева при две и повече увредени лица, след 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. е бил 1 000 000,00 лева при едно увредено лице и 5 000 000,00 лева при две и повече увредени лица (пар. 27 от ПЗР на КЗ (отм)). След 11.06.2012 г. този размер при едно увредено лице вече е 2 000 000,00 лева. Или увеличението на лимитите от 01.01.2010 г. до 19.01.2013 г. е 100,00 % при едно увредено лице.

 

[35] Икономическата обстановка в страната също се е променяла от 2010 г. до 14.10.2013 г., макар и не с такива темпове като лимитите. Размерите на минималната работна заплата са се увеличавали, макар и малко, в периода 2011-2013 г. Така например тя е била: 240,00 лева до 01.11.2011 г.^[6]; 270,00 лева от 01.11.2011 г.^[7] до 01.05.2012 г.; 290,00 лева от 01.05.2012 г.^[8] до 01.01.2013 г.; 310,00 лева от 01.01.2013 г.^[9].

 

[36] В правно-информационната програма Сиела, сайта на САС и сайта на ВКС, съдът откри едно решение за много близък случай – обезщетяване на пълнолетно дете за вреди от смъртта на починал родител – решение на САС 49-2016-10-ти с-в по гр. д. 4 239/2016 г.[10]. С него САС е определил обезщетение за неимуществени вреди от 100 000,00 лева. Случаят е близък до настоящия, защото:

- смъртта е настъпила през 2013 г.;

- възрастта на родителя и детето по двете дела е близка;

- и по двете дела детето не е живеело с починалия родител, а е имал отделно семейство и домакинство, но е живеело в същия град, близко до родителя, като е имал постоянен и близък контакт с него.

 

[37] Съдът отчита всички установени обстоятелства и фактори за определяне на обезщетението. Затова съдът приема, че справедливото обезщетение е от 100 000,00 лева. Л.И.е възразил, че М.И. е допринесла за настъпването на ПТП, защото е пътувала в автомобила без поставен обезопасителен колан. Възражението е основателно.

 

[38] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено действие (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; решение 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.)^[11]. Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[39] Съгласно чл. 137а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Превозни средства от категория М1 са такива, проектирани и конструирани основно за превоз на пътници и техния багаж с не повече от 8 места за сядане, без мястото за сядане на водача (чл. 149, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП)

 

[40] Съдът установи, че М.И. е била без поставен обезопасителен колан. Ако тя е била с обезопасителен колан, не би настъпила смъртта ѝ. Ето защо съдът приема, че като не е поставила обезопасителен колан, М.И.  е допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Съдът определя 30% процента съпричиняване.

 

[41] Като отчита процента на съпричиняване, съдът намалява дължащото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди на 70 000,00 лева, а това за имуществени вреди на 945,00 лева. Затова съдът осъжда Л.И.да заплати на С.И.:

- 70 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 120 000,00 лева;

- 945,00  лева обезщетение за имуществени вреди, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 1 350,00 лева.

 

2. По разноските

 

[42] Ищецът търси разноски. Той е бил представляван безплатно от адвокат.

 

[43] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете на С.И. за 70 945,00 лева при предявен размер от 121 350,00 лева. Ето защо съдът осъжда Л.И.да заплати на адвокатско дружество „В., У. И П.“ 2 297,60 лева адвокатско възнаграждение (120 000,00-100 000,00х0,02+3 530х70945,00/121 350,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Л.И.да заплати на СГС 2 850,00 лева държавна такса и 233,85 лева възнаграждение за вещи лица.

 

[44] Л.И.също търси разноски. Той е направил такива за 500,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[45] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 50 405,00 лева при предявен размер от 121 350,00 лева. Затова съдът осъжда С.И. да заплати на Л.И.207,68 лева разноски по делото и 83,07 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х50 405,00/121 350).

 

Съдия: