Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
Normal;за да се произнесе, взе предвид: Делото е образувано по подадена от Л. И. И. и С. Й. И. частна жалба против определение № 221 от 05.06.2013 година на Районен съд - гр.С. по гр.д. № 223/2013 година, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено за разглеждането му по подсъдност на Великотърновския окръжен съд. В жалбата си Л. и С. И , след като посочват, че са предявили претенция по смисъла на чл.26 ЗЗД, във връзка с чл.143 и чл.146 ЗЗП, като са искали прогласяване недействителността на отделни клаузи от договор за банков кредит като неравноправни такива, както и иск по чл.55 ЗЗД за недължимо заплатени от тях лихви, такси и комисионни на банката в размер на 5500 лева, твърдят, че няма как цената на иска за прогласяване нищожността на отделни клаузи от договора да кореспондира с цената на договора . Молят атакуваното от тях определение, като неправилно,да бъде отменено. Ответниците по частната жалба на Л. И. И. и С. Й. И., " Б. Д.",Е. - гр.С. и "О. Ф. Б.",Е. - гр.С., не вземат становище по подадената жалба. Окръжният съд, като съобрази твърденията на жалбоподателите и развитите от тях доводи, и след като прецени данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Частната жалба на Л. И. И. и С. Й. И. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд - гр.С. са предявените от Л. И. И. и С. Й. И. против "Б. Д.",Е. - гр.С. и " О. Ф. Б.",Е. - гр.С. при условията на обективно съединяване искове съответно да бъдат признати за нищожни на основание чл.26,ал.1 ЗЗД и чл.146 ЗЗП като противоречащи на закона - чл.143,т.т.10, 12 и 13 ЗЗП посочените в исковата им молба клаузи от сключения между тях и "Б. Д.",Е. на 27.07.2006 година договор за ипотечен кредит и Общите условия на банката за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, и за връщане солидарно от ответниците на основание чл.55 ЗЗД на сумата 5500 лева, явяваща се сбор от недължимо платени лихви, такси и комисионни по договора за периода от 27.07.2006 година до датата на предявяване на исковата молба. За да прекрати с обжалваното от Л. И. И. и С. Й. И. определение производството по делото и да изпрати същото за разглеждането му по подсъдност на Великотърновския окръжен съд, Районен съд - гр.С. е приел, че искът по чл.26 ЗЗД съобразно цената си от 50000 лева се явява подсъден на Окръжния съд като първа инстанция, при което този иск се явява обуславящ обективно съединения с него иск по чл.55 ЗЗД, който според размера си се явява родово подсъден на Районния съд като първа инстанция. Видно от данните по делото, договорът, нищожност на клаузи от който се претендира от Л. И. И. и С. Й. И. по делото, е на стойност 150000 лева, при което , макар и съдът неправилно да е посочил, че цената на договора е 50000 лева, това не влияе върху изводите му, които са правилни, обосновани и законосъобразни. Правилно съдът е приел, че цената на иска за частична нищожност следва да се определи при условията на чл.69,ал.1,т.4 ГПК , респективно - от стойността на договора. В тази връзка следва да се има предвид, че оспорените от ищците, сега жалбоподатели, клаузи нямат самостоятелно ,извън действието на целия договор, действие, което обуславя определянето на цената от стойността на последния, която е в размер на 150000 лева. След като това е така, правилно и съгласно чл.104,т.4 ГПК Районният съд е приел, че този иск е родово подсъден на Окръжния съд. Правилно съдът е приел, че решението по иска по чл.55 ЗЗД е обусловено от решението по предявения обективно съединен иск за прогласяване частичната нищожност на договора за кредит, при което цената на този иск не зависи от цената на иска за присъждане на сумата 5500 лева , а се определя самостоятелно на основание чл.69,ал.1,т.4 ГПК.Изложеното налага извода, че първоинстанционният съд правилно и съгласно чл.104, т.4 ГПК е приел, че делото не е подсъдно на Районния съд, респективно - надлежен за разглеждането му е Окръжният съд. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че частната жалба на Л. И. И. и С. Й. И. е неоснователна и недоказана.Обжалваното от тях определение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 221 от 05.06.2013 година на Районен съд - гр.С. по гр.д. № 223/2013 година, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено за разглеждането му по подсъдност на Великотърновския окръжен съд. Препис от определението да се връчи на страните. Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република Б. в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. След влизане в сила на определението, делото да се докладва незабавно на заместника на административния ръководител на Окръжен съд - гр.Велико Търново съдия Янко Янков за преобразуването му и произнасяне по предявените по него от Л. И. И. и С. Й. И. искове. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |