Р Е Ш Е Н И
Е
№ 02.11.2020 година гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен граждански
състав,
на 08.09.2020 година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
МАРТИНА КИРОВА
секретар:
П.У.
като
разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. №
355/2020г. по описа на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С въззивната жалба от И.С.А. ***, чрез адв.М.А. от ЯАК, се обжалва
Решение № 154/10.03.2020г. на ЯРС, постановено по гр.д.№4093/2019г. по описа на
ЯРС с което
първоинстанционният съд ОТХВЪРЛЯ предявения от И.С.А. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, кантора **, чрез адв.М.А.-ЯАК, против Е.Г.М. с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес за призоваване и получаване на книжата: гр.С., ж.к.“И.“, ул.“Т.“ № *, ет.*, чрез адв.П.В.-САК, иск за осъждането на ответницата
да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 300,00 лв., считано от 01.10.2019 г., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена месечна вноска, до настъпването на основания за
изменение или прекратяване на издръжката.
Въззивникът обжалва решението
като необосновано и неправилно. Възразява,
че ЯРС е направил несъответни на доказателствата изводи и неправилно приел, че
заплащането на издръжката ще представлява особена трудност за ответницата.
Оспорва фактическите изводи на първоинстанционния съд, че ответницата не
работи, не получава наем като излага съображения. По изложените във
въззивната жалба съображения моли ЯОС да отмени обжалваното
решение и постанови друго, с което предявения иск бъде уважен.
В срока за отговор на въззивната жалба е подаден
писмен отговор от въззиваемата Е.Г.М., чрез адв.П.В.-САК, в който се излага
подробно становище за неоснователност на жалбата и подробни съображения за
правилност, законосъобразност и обоснованост на първоинстанционното решение.
Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно.
ЯОС намира, че въззивната жалба е
редовна и допустима като подадена от надлежна страна, в срок срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
В с.з. въззивникът се представлява от упълномощения от
него адвокат А., която поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена.
Въззиваемата - редовно призована, не се явява и не се
представлява.
Като прецени оплакванията по
жалбата, мотивите на първоинстанционното решение и доказателствата по делото,
ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от удостоверението за
раждане на ищеца И.С.А., той е син на ответницата-въззиваема Е.Г.М., роден на ***
г. и е навършил пълнолетие към датата на предявяване на иска.
От уверение № 374/2019 г.,
издадено от СУ“Св.К. О.“ гр.С., И.С.А. е
записан през учебната 2019/2020 г. в първи семестър на първи курс, редовна
форма на обучение за висше образование на образователно-квалификационна степен
„Приложна математика“ по специалност бакалавър, с факултетен номер № 31640.
Представени са фиксални бонове и
платежно нареждане за заплащане на наеми за общежитие в Студентски град в
гр.София и за заплащане на семестриални такси.
Представени са справки по лице от
службата по вписванията в гр.Гоце Делчев за периода 01.01.1992г.-12.11.2019 г.,
от службата по вписванията-София за периода 01.01.1992г.-12.11.2019г. и от
службата по вписванията в гр.Ямбол за периода 01.01.1992г.-12.11.2019 г. за Е.Г.А.,
от които се установява какви недвижими имоти притежава. Също така е представена
справка по лице от службата по вписванията –София за периода
01.01.1992г.-29.01.2020 г. за лицето Милена П. Делчева.
От удостоверение за раждане на
детето Д. И. И., роден на *** г., и удостоверение за раждане на Й. И. И., роден на ***г., се установява, че ответницата Е.Г.М.
е майка на още две малолетни деца - близнаци, които отглежда и възпитава.
От договор за наем от 14.04.2018
г., сключен между М. П. Д. в качеството
на наемодател и Е.Г.М. в качеството на наемател, се установява, че ответницата-въззиваема
заплаща месечна наемна цена в размер на 280 евро.
Представен е трудов договор №
025/22.07.2019 г., сключен между „Риъл Естейт 2018“ ЕООД в качеството им на
работодател и Е.Г.М., която е приела да изпълнява длъжността „Технически
изпълнител“, както и удостоверение изх.№ 06/13.12.2019 г., от което се
установява, че за периода 24.07.2019 г. до 30.11.2019 г. Е.Г.М. е получила
брутно възнаграждение в размер на 2471.30 лв., съответно нетно възнаграждение в
размер на 1917.60 лв. Видно от препис от трудовата книжка на Е.М., трудовото
правоотношение с фирмата е прекратено на 16.12.2019 г. като за удостоверяване
на това обстоятелство е представена справка за приети и отхвърлени уведомление
по чл.62, ал.5 от КТ от 18.12.2019 г. и уведомление по чл.62, ал.5 от КТ.
От удостоверение с изх.№
175/16.12.2019 г., изд. от БФГ, се установява, малолетните деца Д. И. И. и Й. И. И. тренират
спортна гимнастика в НСЗ“Раковски“, за което се заплаща членски внос в размер
на 150 лв. на месец.
За установяване на доходите си от наеми от
недвижим имот, находящ се в гр.Я., ул.“К.“
бл.**, вх.*, ап., ответницата е
представила пет договора за наем, видно от които тя получава общо 310лв.
месечно.
По делото са разпитани двама свидетели на ищеца.
В показанията си свидетелят С. И.
А. - баща
на ищеца, сочи, че синът му учи в СУ“Св.К. О.“
гр.С., специалност „Приложна математика“, втори семестър, където
и учи и другия му син - близнак, в същата специалност. За издръжката на сина му
И. били необходими минимум 600 лв., без сумите за заплащане на семестър и
учебници. Децата били на общежитие, ползвали обществен транспорт. На другия му
син била сложена изкуствена тазобедрена става и когато времето било лошо се
налагало двамата да ползват такси. Сочи, че ответницата притежава имот в
центъра на гр.Я. до църквата „Св.Никола“, който се ползва за
фризьорски салон с три работни места и офис на фирма за дограма, от които тя
получава наеми, и свидетелят знаел това, защото една година той получавал наемите
и цялата сума на месец била между 950 лв.- 1000 лв., които изпращал на
ответницата в гр.София. Свидетелят сочи, че знаел, че ответницата има имот в гр.С., в кв.“В.“,
и отдавала помещения под наем, но не можел да посочи на каква наемна цена. Сочи,
че със сестра си имали земи в гр.П., но не знае колко
декара са и какви наеми получават от тях. Бившата му съпруга работила при
дъщеря им както фризьорка като фризьорският салон се намирал в центъра на гр.С.и
тя там реализирала доходи като дългогодишна фризьорка, но сведенията му били
косвени за доходите, които получавала. Сочи, че ответницата си позволила пълна
промяна като бюст, лифтинг, устни, попълвания, и редовно ходила на курорти и
качвала снимки във фейсбук, но след навършване на пълнолетие на децата им не
плащала нищо за тях. Преди това плащала на няколко месеца по нещо. Свидетелят
изгледал децата сам от предучилищна възраст. За изминалите 13 години майката виждала
децата около пет пъти като идвала с новия си бивш съпруг в гр.Ямбол и стояли
около 3-4 дни, без да се обади на децата. Не поддържала с тях никакви
отношения, въпреки че имала достъп до телефоните им. Освен близнаците,
свидетелят и ответницата имат и дъщеря, която е по-голяма от братята.
Свидетелката М. И. С. - леля
на ищеца по бащина линия, сочи, че И. учи в СУ гр.С., специалност "Приложна
математика", заедно с брат -близнак, че единствено баща им ги издържа като
издръжката на всяко едно от децата е най-малко 600 лв., че майка им не
поддържала връзка с децата, не им подарявала подаръци на рождения им ден, за
Коледа. Посочва, че в центъра на гр.Ямбол ответницата има апартамент, в който
има обособени работни места, който тя отдавала под наем, отделно в мазето също
имала наематели някаква фирма. Сочи, че ответницата получава най-малко 1000 лв.
наеми от този имот. Свидетелката посочва, че ответницата има къща във В. и знаела
от племенницата си, че отдава помещения под наем, а тя работи като фризьорка при
нея в центъра на гр.С. Не знае каква сума получава като наем от имота във В.,
смята, че живее много добре като гледала от фейсбук къде ходи и се грижи за
себе си много добре - имала пластични операции и държала висок стандарт на
живот. Сочи, че никаква издръжка не давала на децата.
Въз основа на установената
фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в
предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по
същество, жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка
по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на първоинстанционния съд за валидно и
допустимо.
Предявеният
иск е по чл.144 от СК, съгласно който
родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и
висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на
двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от
доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават
без особени затруднения.
По
делото е доказано, че ищецът е пълнолетен, ненавършил 25 години, учи редовно
във висше учебно заведение - СУ“Св.Климент
Охридски“, записан е като студент редовна форма на обучение на учебната
2019/2020 г.
От представената по делото справка по лице от
службата по вписванията - Ямбол за периода от 01.01.1992 г. до 12.11.2019 г. за
лицето Е.Г.А. се установява, че с договор за дарение на недвижим имот от
16.05.2009 г. Е.А. е дарила на децата си, сред които и въззивника, ½
ид.част от апартамент с площ от 83.650 кв.м., намиращ се в гр.Я., ул.“Г. И.“ № *, вх., ет., ап.*, с прилежащата
изба № 6 от 5.34 кв.м.
Според
чл.144 от СК издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се
издържат от доходите си или от използуване на имуществото си, ако учат, се
дължи само ако не съставлява особено затруднение за родителите. Пълна
безусловност на задължението в случая не е налице - трябва да се установи, че
детето не може да се издържа от доходите си или от използването на имуществото
си, както и че даването на издръжката не създава особени затруднения за
родителя. Родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима
издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и
за издръжка на пълнолетното си дете. Възможността за даване на издръжка е
винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на
задълженото лице, както е посочено принципно в ППВС № 5/70г.. При присъждане на
издръжка на пълнолетни деца се преценява и обстоятелството дали плащането й
няма да създаде особени затруднения за родителя. В този смисъл са решение № 199
от 17.05.2011г. на ВКС по гр.д.№ 944/2010г.на ІІІ г.о., решение № 195 от
01.06.2011г. по гр.д.№ 1424/2010г. на ІІІ г.о., ВКС.
Като
прецени в съвкупност събраните гласни и писмени доказателства, ЯОС намира, че
по делото е доказано, че ответницата разполага с месечен доход от 1000лв. от
наеми, че заплаща месечен наем за жилище в гр.София в размер 280 евро и дължи
издръжка на две малолетни деца - близнаците Й. и Д.
Ищецът
твърди, но по делото няма доказателства за размера на получавани от майка му
доходи от наем на имот, находящ се в гр.София, и дейност като фризьорка. Няма
доказателства и за твърденията, че ответницата-въззиваема работи като фризьорка
в У., В. Няма доказателства М.
да получава месечно трудово възнаграждение след прекратяването на трудовия
договор на 16.12.2019г., не е доказано, че получава наем от земедески земи.
ЯОС
намира, че с оглед установеното по делото, че ответницата има две малолетни
13-годишни деца, на които дължи безусловно издръжка, и предвид доказаните
доходи на ответницата от наем в размер 1000 лв. и разходите ù за наем на
жилище от 280 евро, даването на издръжка би представлявало особено затруднение
за ответницата-въззиваема, тъй като за нея ще остава разполагаем доход по-нисък
от определения размер на линията на бедност за страната - 363лв., определен с ПМС № 275/1.11.2019г. за определяне на размера на
линията на бедност за страната за 2020 г.
Ето защо искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Възраженията на въззивника, че ЯРС неправилно е приел, че заплащането на издръжката
ще представлява особена трудност за ответницата, е неоснователно. Този извод на
първоинстанционния съд кореспондира на установеното по делото от фактическа
страна въз основа на събраните доказателства.
Въззивният съд намира, че обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
Потвърждава Решение № 154/10.03.2020г.
на ЯРС, постановено по гр.д.№4093/2019г. по описа на ЯРС.
Решението не подлежи на обжалване,
съгласно чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.