РЕШЕНИЕ
№260060
гр.Добрич,02.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на седми октомври през 2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря РУМЯНА РАДЕВА, като разгледа
докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №504 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК
по въззивна жалба вх.№1386/01.06.2020г.
от К.К.К. с ЕГН ********** ***, срещу решение №27/13.03.2020г. по
гр.д.№469/2019г. на КРС, с което се ОТХВЪРЛЯ предявения от нея срещу
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, район Владислав Варненчик, бул.
”Владислав Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за недължимост на сумата от 677,44 лв.
с ДДС, представляваща начислена сума по корекционна процедура за периода от 24.01.2019 г. до 23.04.2019 г.,
фактура № **********/12.07.2019 г., за обект находящ се в с. В., общ. К., ***,
с клиентски № *** и абонатен № *** и е осъдена за разноски.
Оплакванията са за неправилност, необоснованост на
съдебния акт, който счита за постановен при нарушение на материалния закон и в
противоречие със събраните доказателства. Излага факти и обстоятелства,
излагани и пред районния съд относно не съществуването и не надлежното
установяване на вземането на ответника за стойността на начислената за минал
период ел.енергия. Извежда извод за необоснованост на решението, аргументиран с
доводи по същество на спора, обсъждане констатациите на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза и другите доказателства по делото. Счита да
липсва пълно и главно доказване от ответника на обстоятелствата за възникване и
съществуване на вземането му чрез представените частни документи, оспорени от
нея. Обосновава и липсата на законово основание за проведената корекционна
процедура, не приложимост на
разпоредбата на чл.183 от ЗЗД. Иска отмяната на обжалваното решение и уважаване
на иска с присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по
въззивната жалба е подаден от насрещната страна с доводи, свеждащи се до
неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение, чието
потвърждаване иска с присъждане на разноски. Излага обстоятелства, излагани и
пред районния съд относно съществуването
на вземането му – наличието на правна възможност за проведената корекционна
процедура и надлежното и провеждане .
При данни обжалваното
решение да е връчено на въззивника на 14.05.2020г., жалбата, изпратена по
пощата на 28.05.2020г., предвид регламентираното спиране на процесуалните
срокове с разпоредбата на чл.3, ал.1 от Закона за мерките и действията по време
на извънаредното положение, обявено с решение на НС от 13.05.2020г., в сила от
13.05.2020г. и пар. 13 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за
здравето, обн. ДВ бр.44/13.05.2020г., в сила от 14.05.2020г., се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от активно легитимирано лице, страна-ответник в първоинстанционното
производство, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него решение,
отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл261 от ГПК.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа
съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на
тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269
от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема
за установено следното:
Предявеният иск е отрицателно установителен такъв,
черпещ правното си основание от разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК. Предявен е
от К.К.К. с ЕГН ********** ***, срещу „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна , бул.“
Вл. Варненчик“ 258 Варна тауьрс –Г”, с ЕИК *********, за установяване на това, че
не дължи на ответника сумата от 677,44 лева с ДДС,
начислена по фактура
№**********/12.07.2019 г., представляваща
корекция за потребена, неотчетена и
незаплатена електрическа енергия за периода от 24.01.2019 г. до 23.04.2019г. за
обект, находящ се в с. В., общ. К., ***, с клиентски № *** и абонатен № ***.
Установено е от събраните доказателства, вкл.
заключението на вещото лице инж. В. Ч., че на 23.04.2019г. от служители на „ЕРП
Север” АД/старо наименование Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ/ е извършена проверка на средството за
търговско измерване /СТИ/- електромер с ид. №1127031700246983 с който се
измерва доставената в имота в с. В., общ. К., ***, ел.енергия. Според св. Й. В.
проверката, в която участвал като служител на ЕРП Север“, била извършена с еталонен
уред, в присъствие на жена, която излязла от имота и заявила, че е собственика.
Установили разлика в точността на измерването. Представен е констативен
протокол №1202756/23.04.2019г., съставен за резултата от проверката, подписан
от ищцата по делото, в който е отразено и демонтирането на СТИ и поставянето му
в индивидуална опаковка с пломба №507398. Отразено е и, че при проверката на
СТИ на ищцата е отчетана отрицателна грешка -62.90%. Отчетени са показанията по
тарифите: нощна - 008211 kWh, дневна
013947 kWh и върхова 010450 kWh, наличието на държавна пломба със сигнатура „М
18“, две фирмени „АМТ“, една ведомствена „Energo Pro ЕК 11694“. Извършена
е метрологична експертиза на електромера от БИМ- РО на ГД”МИУ”-Русе.
Резултатите от експертизата са обективирани в констативен протокол №1299/05.07.2019г.
За външния вид на електромера в протокола е отразена констатация за отсъствие
на механични дефекти по кутията, на клемите, на клемния блок, наличие на необходимите
обозначения на табелката на СТИ, наличие на допълнителна метрологична
маркировка и идентификационен номер на нотифицирания орган, извършил
оценяването на съотвествието му- СЕ М17 1781. Наличие на пломби против
неправомерен достъп до вътрешната конструкция, наличие на следи от повторно
пломбиране. След отваряне на електромера е установено осъществяването на достъп
до вътрешността му, като проводник с черна изолация, излизащ от токовата бобина
на втора измервателна система, е прекъснат. Констатирано е, че електромера не съответства
на метрологичните и технически характеристики, не отговаря на изискванията за
точност при измерването, измервателната грешка е от -33.32% до – 33.07%.
Предприети са действия по корекция на сметката на
потребителя, като на 11.07.2019г. е
изготвена от „ЕРП Север“АД справка №53942 Е7ЕО за корекция при неизмерена,
неправилно и/или неточно измерване на електрическата енергия. Количеството ел.енергия
за корекция в справката, според вещото лице е начислено по методиката на т.1А,
ал.1, чл.48 от ПИКЕЕ/отм./-неточно измерване от СТИ с установена стойност на
грешката. В този смисъл е и изричното пояснение
в издадената от „ЕРП Север“АД справка относно начина на изчисляване на количеството
електрическа енергия от 3426.57kw. за
периода на корекция от 24.01.2019г. до 23.04.2019г. , т.е. за 90 дни. На 12.07.2019г. от ответника „Енерго-Про
Продажби” АД е издадена фактура №********** за плащане на електроенергия в
размер на 3427kw на стойност 677.44лева,
изчислена според вещото лице по правилото на чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ/отм./- по
цени на технологични разходи и мрежови услуги за битов клиент на краен
снабдител. Вещото лице е констатирало и,
че СТИ, посредством което се измерва електроенергията в обекта на потребителя е
трифазен статичен електромер AMT B2E с ид. № 1127031700246983. Същият е одобрен тип средство за измерване, предназначен за директно измерване на активна
енергия в трифазни мрежи, с до четири тарифни регистри, превключвани с вграден
часовник за реално време, произведен
през 2017 г., монтиран на адреса на потребление на 16.02.2018 г., като
са записани нулеви начални показания по всички тарифни регистри на електромера,
т.е. като нов, с оценено съответствие „CE M17 1781” по
МІD. За трифазните електромери валидността на метрологична проверка според вещото лице е четири години.
Безспорно е, че се касае за облигационно
правоотношение, възникнало по силата на договор за продажба на електрическа
енергия при публично известни Общи условия, по силата на което
електроразпределителното дружество-ответник доставя, а ищецът заплаща
доставената за собствения му недвижим имот електроенергия. Това правоотношение
има своята специална регламентация в Закона за енергетиката /обн.ДВ бр.107 от
09.12.2003г./, и създадените въз основа на правилото на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ от
КЕВР Правила за измерване на количеството ел.енергия /ПИКЕЕ/. Спорното
правоотношение се е развило при положение, в което ПИКЕЕ от 2013г./обн.ДВ, бр.
98/2013 г. / са изцяло отменени /с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС на РБ,
ДВ, бр. 15/14.02.2017 г. изключая разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ, които са
отменени с решение №2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр.97 от 2018 г., в сила
от 23.11.2018 г./, т.е. към датата на проверката на СТИ - 23.03.2019г. действително е липсвала специална подзаконова уредба
за преизчисляване на сметки за електроенергия
за минал период поради неотчитане и незаплащане на част от действително
потребеното, тъй като новите ПИКЕЕ от 2019г., приети от КЕВР с решение по т. 1 от протокол №67 от 24.04.2019 г. на
основание чл. 21, ал. 1, т. 9 и чл. 83, ал. 2 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6
от ЗЕ, са обнардвани в ДВ, бр.35/30.04.2019г. Специална регламентация на
процесното правоотношението в Закона за енергетиката /обн.ДВ бр.107 от
09.12.2003г., последно изм. и доп. ДВ бр.57/2020 г.,в сила от 26.06.2020 г./,
не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД касателно
задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. В съответствие
с общата норма на чл. 183 от ЗЗД, когато е доставено определено количество
енергия, но поради грешка то е отчетено в по-малък размер и съответно е
заплатена по-малка от реално дължимата цена, купувачът дължи доплащане на
разликата. Дори да липсва специална правна уредба, този извод следва от общото
правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока, и от
общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Когато
потребителят неправомерно въздейства върху средството за техническо измерване,
той дължи да заплати реално потребената електроенергия, ако доставчикът докаже
наличието на потребление и действителния му размер. Извършеното от потребителя
въздействие върху средството за техническо измерване, вследствие на което част
от действително потребената електроенергия не е отчетена от
електроразпределителното дружество, влече като последица ангажиране
отговорността по чл. 183 от ЗЗД на потребителя /решение № 150/26.06.2019 г. по
гр. д. № 4160/2018 г. на ІІІ г. о., ГК на ВКС/. При липса на специална
регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия
поради грешки в отчитането исковото производство е достатъчна гаранция за равни
права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители /решение №
124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ІІІ г. о., ГК на ВКС/.
В настоящия спор ответникът е доказал неправомерното
вмешателство – прекъсване на проводник с черна изолация, излизащ от токовата
бобина на втора измервателна система, в резултат на което неправомерно вмешателство
СТИ измерва доставената електроенергия в обекта на ищцата с отрицателна грешка
много над допустимата, т.е. реално доставената в обекта на ищцата
електроенергия не е отчетена при електроразпределителното дружество изцяло и не
е заплатена от ищцата. Реализираната цел /скриване и неотчитане на част от
реално доставената и потребена електрическа енергия/ ползва само ищцата
разкрива причинно-следствена връзка между неправомерното вмешателство и
противоправното виновно поведение на ищцата. Няма данни наистина в кой период
от денонощието е ползвана неотчетената част от електроенергията, но това е без
значение, защото доставената енергия е остойностена от ответника по цени за
технологични разходи, а последните са по-ниски от цените за дневна и нощна
тарифа. По отношение продължителността на неправомерното въздействие поради невъзможността да се установи началният
му момент, следва да се посочи, че релевантен пределен начален момент е датата
на монтиране на СТИ в процесния обект, което в случая е осъществено на 16.02.2018
г.. Така процесният период, за който се претендира заплащане на доставената ел.
енергия, е след датата на монтажа и следва да бъде зачетен като обоснован.
Предвид изложеното процесното количество
електроенергия, начислено от ответника на стойност от 667.44лева се дължи от
ищеца по сключения между тях договор за продажба на електроенергия. Предявеният
отрицателен установителен иск е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен. В този смисъл обжалваното решение като правилно следва да бъде
потвърдено.
С оглед крайния резултат от спора и на осн.чл.78 ал.3
от ГПК въззивникът, следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна разходите
за водене на въззивното производство, удостоверени с представеният договор за
правна защита и съдействие, документ по ЗДДС /данъчна фактура/, документ за
плащане/платежно нареждане/. Въз основа
на същите документи се установява, че във въззивното производство ответникът е
сторил разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за защита срещу подадената
въззивна жалба в размер на 360лева с ДДС, съгласно договор за правна помощ и
съдействие от 24.06.2020г., фактура от 24.06.2020г. за същата сума с отразен идентификационен номер по ДДС и платежно
нареждане от 03.07.2020г.за плащането и, което му се следва в пълен размер
поради неоснователност на въведеното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност. Според редакцията на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към
настоящия момент, минимално предвиденият размер на адвокатското възнаграждение
при обжалваем интерес 677.44лева възлиза на сумата от 300лева. При начисляване
на ДДС 20% върху сумата от 300лева, равняващ се на 60лева, на ответника се
следва адвокатско възнаграждение за зашита срещу подадената жалба с вкл. ДДС в
размер на 360лева.
Според постигнатия за въззивника краен резултат, нему
не се следват разходи и за двете инстанции.
Мотивиран от горното, Добричкият окръжен съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №27/13.03.2020г. по
гр.д.№469/2019г. на Каварненски районен съд.
ОСЪЖДА К.К.К. с ЕГН ********** ***,, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Владислав Варненчик, бул. ”Владислав
Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г, съдебно-деловодни разноски за въззивното
производство в размер на 360лева с ДДС адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.