Решение по дело №215/2024 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 105
Дата: 20 юни 2024 г.
Съдия: Милена Бориславова Рангелова
Дело: 20245000600215
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 април 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. Пловдив, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Иван Г. Даскалов
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20245000600215 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава 21-ва НПК.
Образувано е по протест на ОП-Пловдив срещу присъда № 17/28.02.2024 г. по
н.о.х.д. № 2131/23 г. по описа на ОС-Пловдив, с която подсъдимата М. Б. Е. е оправдана по
повдигнатото й обвинение по чл. 354а, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК и е извършено
разпореждане с престъпния предмет, с веществените доказателства и разноските.
Протестът е своевременно депозиран. В него е обосновано недоволство от решението
на съда за отхвърляне на обвинението. Посочени са източници на доказателствена
информация, с която авторът на протеста мотивира становището си за доказаност на
твърдяното държане на наркотични вещества от страна на подсъдимата. Оформено е
възражение и относно разсъжденията на съда по съставомерните признаци на
инкриминираното престъпление. Иска се отмяна на атакувания първоинстанционен акт и
постановяване на нова присъда, с която Е. да бъде осъдена.
Представителят на АП-Пловдив обяви, че не поддържа протеста и направи искане за
потвърждаване на присъдата.
Във въззивните прения участва резервният защитник на подсъдимата адв. М. в
1
хипотезата на чл. 94, ал. 6 НПК – по съгласие на доверителката си, чийто договорен
защитник се оказа в невъзможност да я представлява за неприемливо продължителен период
от време. Адв. М. изрази подкрепа по отношение на атакуваната присъда, като се
присъедини към разсъжденията на окръжния съд и на прокурора от АП-Пловдив за
недоказаност на обвинителната постановка. Поиска потвърждаване на оправдателния извод.
Подс. Е. настоя за същото, без да излага собствена аргументация по основателността на
обвинението.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите
и съображенията на страните и служебно провери правилността на присъдата, прие, че
подлежи на потвърждаване, а протестът – на отхвърляне.
Първоинстанционното производство е протекло по общия ред.
Въз основа на събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателствени
материали, изброени и анализирани в атакуваната присъда, окръжният съд е приел следната
фактическа обстановка:
Подсъдимата М. Е. и св. Ц. П. (за когото наказателното производство е приключило с
одобрено от съда споразумение за престъпление по чл.354а, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1
НК) били в близки отношения и поддържали интимна връзка от няколко години. Двамата
живеели отделно, но Е. редовно посещавала апартамента на П., находящ се в гр. П., Ж.К.
„***“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, включително и в отсъствие на приятеля си. П. бил
наркозависим и бил включен в Програма за лечение при д-р Р. Д. - Л., като получавал
„метадон“ за домашно лечение. Свидетелят поддържал контакт с наркозависимата свид. Е.
П. (посредством мобилен телефон с № ***) и я снабдявал с хероин и марихуана.Тя купувала
хероина на цена от по 100 лева за грам, а марихуаната – за по 15 лева на грам и получавала
покупката лично от П.. Случвало се обаче по предварителна уговорка с него подс. Е. да й
предаде съответното количество наркотични вещества. Това ставало в близост до жилището
му, където той държал предметите на сделките.
На 26.01.2023г. държаните от П. в жилището му наркотични вещества били все от
високорискови видове, както следва: марихуана /канабис/ с нето тегло 0,862 грама, със
съдържание на активен компонент 13 тегловни процента тетрахидроканабинол /ТХК/,
хероин с общо нето тегло 3,385 грама със съдържание на активен компонент
диацетилморфин /ДАМ/ 36 тегловни процента, хероин с общо нето тегло 4,213 грама със
съдържание на активен компонент диацетилморфин /ДАМ/ 48 тегловни процента, хероин с
общо нето тегло 1,250 грама със съдържание на активен компонент диацетилморфин /ДАМ/
13 тегловни процента и хероин с общо нето тегло 1,423 грама със съдържание на активен
компонент диацетилморфин /ДАМ/ 31 тегловни процента.
Във връзка с постъпила информация в сектор "Криминална полиция" при Трето РУ-
П. същият ден бил сформиран екип от служители, които се разстановали в района около
жилищния блок на П.. Около 19:00ч. полицейските служители забелязали св. Е. П.да влиза
2
във входа. Последната се срещнала с П. в жилището му и закупила поредната доза хероин –
с общо нето тегло 1,423 грама и със съдържание на активен компонент диацетилморфин
/ДАМ/ 31 тегловни процента. Тръгнала си и около 19.30 ч. била спряна в близост до своя
дом от двама полицаи от Трето РУ-П.. Обяснила им, че у себе си има хероин, който е
закупила малко по-рано от Ц. П. При тези обстоятелства св. Е. П. била задържана и спрямо
нея било образувано БП №68/2023г. по описа на Трето РУ-П. за престъпление по чл.354а,
ал.3 от НК.
С оглед получената информация полицейските служители от Трето РУП. от
споменатия екип се насочили към жилището на П., където при условията на неотложност
било извършено претърсване и съответно били иззети: стъклен буркан с намиращо се в него
полиетиленово прозрачно пликче с клипс, съдържащо суха зелено-кафява листна маса
/марихуана/канабис/ с нето тегло 0,862 грама и със съдържание на активен компонент 13
тегловни процента тетрахидроканабинол /ТХК/, 2 броя кафяви на цвят пластмасови шишета
с бели капачки, едно от които празно, а другото съдържащо течност, бяла пластмасова кутия
със зелени шарки и надпис „Упсарин“ с шест броя полиетиленови свитъци, съдържащи
кафяво прахообразно вещество /хероин с общо нето тегло 3,385 грама и съдържание на
активен компонент диацетилморфин /ДАМ/ 36 тегловни процента/; метална кутия с надпис
„Greece” с четири броя полиетиленови свитъци, съдържащи кафяво прахообразно вещество
/хероин/ с общо нето тегло 4,213 грама и съдържание на активен компонент
диацетилморфин /ДАМ/ 48 тегловни процента; един брой електронна везна, табакера с пет
броя фунии от фолио, обгорели в горния край, съдържащи хероин с нето тегло 1,250 грама
със съдържание на активен компонент диацетилморфин /ДАМ/ 13 тегловни процента, също
и мобилен телефон и пари.
Междувременно в близост до жилището на П. била задържана подс. М. Е., която
идвала да посети приятеля си. Било извършено претърсване в лекия й автомобил марка
„***“ с ДК№ ***. Не били открити и иззети забранени от закона вещи и предмети. Такива
не били открити и в обитаваното от нея жилище в гр.П., ж.к. „***“, блок *, вх.*, ет.*, ап.*.
Според заключението на извършената в хода на разследването физикохимическа
експертиза (вж. том 1, л. 71-73 ДП) сухата зелено-кафява на цвят растителна маса /обект №1
на експертизата/ представлява марихуана с нето тегло 0,862 гр. и процентно съдържание на
активен компоненттетрахидроканабинол /ТХК/-13 тегловни %, с остатък след
изследването0,686 гр. Течността, съдържаща се в 2 /два/ броя ПВЦ шишета /обект № 2 на
експертизата/, представлява разтвор на психоактивното вещество метадон под формата на
хидрохлорид. Общото количество на разтвора от двете шишета е измерен на 35 мл.
Съдържанието на активен компонент (метадон) в 1 мл. от разтвора е 0,01 гр. (10мг.).
Общото количество в 35 мл. разтвор е 0,35 гр. (350мг.), а количеството на остатъка от
разтвора метадонов хидрохлорид след изследването възлиза на 28 мл.
Вещото лице е пояснило, че метадонът е психоактивно вещество, което е поставено
под контрол и е включено в Списък II - „Вещества с висока степен на риск, намиращи
приложение в хуманната и ветеринарната медицина" на Приложение № 2 към чл. 3, т. 2 от
3
Наредбата за реда за класифициране на растения и вещества като наркотични към чл. 3, ал.2
на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) като вещество
с висока степен на риск, намиращо приложение в хуманната и ветеринарната медицина.
Според коментираното експертно изследване кафявите вещества (обекти № 3, 4 и 6
на експертизата) съдържат хероин (диацетилморфин), както следва: обект №3 е с нето тегло
3,385гр. и съдържание на диацетилморфин-36 тегловни % и нето тегло на остатъка от
веществото след изследването 3,233гр.; обект №4 е с нето тегло 4,213гр. и съдържание на
диацетилморфин 48 тегловни % и нето тегло на остатъка от веществото 4,134гр.; обект №6 е
с нето тегло 1,250гр. и съдържание на диацетилморфин от 13 тегловни %, с нето тегло на
остатъка от веществото 4 1,208гр. Общото нето тегло на веществата, съдържащи хероин
(диацетилморфин), е възлязло на 8,848 гр.
По повърхността на един брой черна на цвят електронна везна /обект №5 от
експертизата/ има следи от марихуана и от вещество, съдържащо хероин, но поради
следовия /микро/ характер на веществата не е могло да бъдат подложени на тегловен анализ.
Поради същата причина не е могло да бъде определена и концентрацията (в тегловни %) на
съответния активен компонент.
Вещото лице е посочило, че марихуаната (коноп, канабис), тетрахидроканабинолът
/ТХК/ и хероинът са психоактивни вещества, които са поставени под контрол и са включени
в Списък I - "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина" на Приложение №1 към чл.3, т.1 на Наредбата за реда за класифициране на
растения и вещества като наркотични, към чл.3, ал.2 на Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).
В хода на досъдебното производство по настоящото дело е назначена и изготвена
съдебно-техническа експертиза (вж. том 2, л. 2-103 ДП), която е изследвала приобщените в
хода на разследването мобилни телефони. Така по отношение на мобилен телефон „iPhone
SE" с IMEI 1 № *** и EMEI 2 № *** /приобщен с протокол за доброволно предаване от
27.01.2023г./ вещото лице е посочило, че при включване на мобилния апарат в режим на
работа се изисква шест-цифрен код за сигурност, който към момента на изследване не се
съдържа в писмените материали на досъдебното производство. Направени са 5 /пет/ опита с
най-използваните цифри за въвеждане на изискан код, но не е установено съвпадение,
поради което не е извършена проверка в паметта на изследваното мобилно устройство.
Подобна е ситуацията и с мобилен телефон „Samsung А 72 5G" със силиконов калъф и
надпис на гърба, черен на цвят, IMEI 1 №*** и IMEI 2 № *** /иззет с протокол за
претърсване и изземване от 26.01.2023г. в жилище в гр.П., ЖК"***", бл.***, ет.*, ап. ***, за
който вещото лице е отразило, че при включване на устройството в режим на работа се
изисква трафична свързаност в последователност между девет точки. Към момента на
изследването трафичната свързаност, използвана като код за сигурност, не е известна,
поради което не е извършена проверка в паметта и на този телефон. Обект на експертното
изследване е и мобилен телефон „Samsung", модел „А 52 S", с IMEI № *** и IMEI 2 № ***,
4
ведно с 1/един/ брой СИМ карта на Й. /приобщен с Протокол за доброволно предаване от
27.01.2023г./, ползван от свид. Е. П.. Видно от заключението на вещото лице, при включване
на мобилния апарат в режим на работа се изисква код/парола за сигурност-Apollonia 4721,
мобилното устройство е със зададен гръцки език за работен режим. В по-голямата си част
комуникацията чрез инсталираните приложения за комуникация са на гръцки език. След
извършена проверка в паметта на въпросния мобилен телефон, ведно с 1 брой СИМ карта на
Й. вещото лице е констатирало наличието на 6 инсталирани програми /приложения/ за
комуникация. Акаунтът /телефонен номер, използван в приложение Viber, е с въведено име
за ползвател P. E., телефонен номер *** Акаунтът /телефонен номер/, използван в
приложение Telegram е с въведено име за ползвател E. P., телефонен номер ***. След
извършен преглед на хронологията в приложение Telegram от изследвания телефон и сим-
карта вещото лице е констатирало комуникации с акаунт с име „Ц; П;" с телефонен номер
***, които са разпечатани в табличен вид и приложени към заключението.
Във връзка с поставените задачи експертът е установил, че мобилният телефон
„Samsung" , модел „А 52 S", ведно с 1/един/ брой СИМ-карта на Й. има телефонен номер на
СИМ карта ***, но не е успял да установи телефонните номера от СИМ-картите на другите
два мобилни телефона, приложени по делото /съответно „iPhone SE" и „Samsung", модел „А
52 S"/.
*
Въззивният съд е на мнение, че изложените в мотивите на присъдата фактически
констатации са коректни и ги сподели.
ПАС няма възражение по отношение очертаването на масата от годни
доказателствени и експертни сведения. Протестиращият – също.
Въззивната проверка констатира по-нататък, че съдът от първата инстанция не е
допуснал неглижиране на някои от елементите на използваемата доказателствена
съвкупност, преиначаване на тяхното съдържание, игнориране на доводи и съображения на
страните. Противоречията в доказателствения материал са решени съобразно изискването
по чл. 305, ал. 3 НПК, а правилата на обективната логика са следвани неотклонно.
Споделимите фактически констатации са резултат от подробен, пълноценен и
професионално издържан анализ на доказателствата. Не са подминати онези от тях, които
установяват участие на подсъдимата в извършвано от нейния приятел св. П.
наркоразпространение преди инкриминирания момент. Напротив, окръжният съд е изложил
всестранно мотивирани доказателствени преценки, резултирали в констатация за подобна
причастност на Е.. Защитата не е права, че става дума за страничен спрямо обвинението
проблем. Всъщност прокурорът е избрал да постави предходните занимания на Е. в основата
на своята теза. А след като това е така, при оформяне на своето убеждение по
основателността на тази теза съдът трябва да изследва и въпросния минал спрямо
инкриминирания момент епизод от живота на Е.. Точно така е подходил и ПОС, започвайки
с анализ на показанията на св. П.. Бил е прав да повярва на приобщените й досъдебни
5
показания относно личността, поведението и връзката между продавачите на ползвания от
нея наркотик (купувала от П., но е имало случаи, вкл. две седмици преди 26.01.2023г.,
когато по негово указание е предавала пред дома му пари срещу наркотични вещества на
приятелката му Е.). Посочил е, че тези показания са дадени непосредствено след
изследваното събитие, когато споменът на свидетелката е бил стабилен и все още
незатлачен от следващи житейски случки. Бил е прав да определи показанията на очевидката
като надеждни, доколкото се отличават с конкретика, подреденост и липса на интерес да
свидетелства в нечия полза или вреда, съдържат хронологично и логически свързани
изявления, пък и звучат убедително. Тази характеристика на обсъжданите показания прави
неприемливо твърдението на П., че при тяхното депозиране била притесна и неадакватна.
Поради това и поради подробно обсъденото от окръжния съд съответствие със
съдържанието на изложени във ВДС от експлоатираните СРС разговори между П. и Е. за
апокрифно предаване нещо някому, са кредитируеми именно обсъжданите досъдебни
твърдения. Респ. е неправдиво отричането на връзката с Е., изложено от св. П.в хода на
съдебното следствие. Не е и логично, изхождайки от особеностите на човешката памет, да
се повярва, че на разпитваната не само се е отдало избистряне на събития с едногодишна
давност, но е и съумяла да коригира прежде споделен спомен за същите събития. Впрочем,
цялостният изложен пред съда разказ на гръцката гражданка е нагледен пример за това –
изявленията й са хаотични, разпокъсани и недовършени и в крайна сметка свидетелстват за
трудност при възстановяване на минали случки.
Що се отнася до показанията на св. П., който също отрича да е поръчвал на Е. да
продава на П.наркотик, те подлежат да отхвърляне не само заради посоченото съответствие
на противоположните твърдения на св. П. с посочените ВДС, но и заради очевидния му
стремеж да подпомогне тезата на емоционално близката му подсъдима. Точно такъв подход
е приложил и ПОС.
Изводимите от кредитираните досъдебни твърдения на св. П. сведения за
предхождащо 26.01.23г. участие на Е. в наркосделки са посочени и в обвинителния акт, и в
протеста като главно обвинително доказателство. ПАС се съгласява, че тези сведения имат
някаква причастност към каузата на обвинението, но обръща внимание, че в никакъв случай
не може да се интерпретират като фактическа данна за участието на подсъдимата в
процесното държане на намерените на горната дата в дома на П. наркотични вещества.
Това е така, защото от тях не може да се извлече нейно знание за наличието на тези
вещества в дома на приятеля й. По делото няма нито едно доказателство, пряко или косвено,
първично или производно, с явен или „таен“ произход, всъщност и индиция дори, от които
да се установи търсеният субективен момент.
Впрочем, прокуратурата не представя нито информация, нито твърдение по въпроса
кога наркотиците са внесени в апартамент № **на ет. **, вх. * в ЖК „***“ № **, в който
подсъдимата пребивавала от време на време, а не постоянно. А това е важно да се знае, при
положение че е била задържана на отИ.е (а не на връщане) към местонахождението на тези
наркотици. Казано другояче, протестиращият не разчита на доказателства, от които да бъде
6
установено по категоричен начин, че в някакъв минал момент наркотиците са били на
мястото, от което са иззети, когато и Е. е била на това място. Напротив, има съответстващи
си доказателства за държане на процесните наркотични вещества единствено от обитателя
на жилището, от което са иззети – това са неговите твърдения, твърденията на св. П., че
когато на 26.01.23г. е получила от него хероин, Е. я е нямало наоколо, и твърденията на
последната, че дори не е виждала иззетите наркотици. Отделен е въпросът, че при
претърсванията в собствените дом и автомобил на подсъдимата наркотични вещества не са
били намерени. Тази доказателствена ситуация има един-единствен процесуален изход –
възприемане на техните неопровергани от други доказателства изявления.
ПАС е съгласен с изложените в протеста разсъждения за особеностите на
изпълнителното деяние „държане“ (на наркотични вещества). Вярно е, че то може да се
осъществява и с прекъсвания, и чрез другиго. Протестиращият обаче не разполага с
доказателства кой и кога е поставил конкретните наркотици в посещаваното от Е. жилище,
както по-горе беше посочено. А след като това е така, упражняването на фактическа власт
върху някакви наркотични вещества някога в миналото (когато са правени сделките със св.
П.), е ирелевантно за конкретното обвинение.
Казано накратко, проблемът с доказаността на това обвинение се свежда до липсата
на сигурност, че Е. е знаела за инкриминираните по настоящото дело наркотици на датата
26.01.2023 г. При липса на знание въпрос за упражняване на фактическа власт върху тях
чрез обитателя на апартамента П. въобще не може да се постави.

Правилни и подлежащи на потвърждаване са и решенията на първата инстанция
относно разпореждането с престъпния предмет, с веществените доказателства и разноските.
При служебната проверка на правилността на присъдата въззивната инстанция не
констатира основание за изменение на мотивите за оправдаване на подсъдимата.
Водим от горното, Пловдивският апелативен съд




РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 17/28.02.2024г. по н.о.х.д. № 2131 по описа на
Пловдивския окръжен съд за 2023г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дн.срок от съобщението до
страните за неговото изготвяне пред ВКС на РБ.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8