Р Е Ш Е Н И Е
№ 5
гр. Перник, 03.02.2021 г.
Административен съд-Перник в открито съдебно заседание проведено на петнадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
с участието на секретаря Е. В.***, като разгледа докладваното от съдия Георгиева
адм. дело № 775 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
192, ал. 2 от Закона за културното наследство във вр. с чл. 145 и сл. от АПК
Делото е образувано по жалба от кмета на община П. против Разпореждане с
изх. № 24-06-32 от 20.11.2020г., издадено от П. Г.- главен инспектор и В. И.-ст.
инспектор в Главна дирекция
"Инспекторат за опазване на културното наследство" при Министерство
на културата, с което е приложена принудителна административна мярка по чл.
192, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗКН за констатирано нарушение по чл. 28, ал. 6 ЗКН, извършено от кмета на Община П..
В жалбата се излагат твърдения, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй
като не е извършено нарушение от страна на кмета на общината. Сочи, че директор
на Регионален исторически музей е назначен до провеждане на конкурс и с
изпитателен срок от 6 месеца, което не нарушава действащото законодателство и
не представлява неизпълнение на ЗКН.
Това, че е изтекъл шест месечния срок не е превърнало трудовия договор в
безсрочен, поради което и не е налице допуснато нарушение на чл. 28, ал. 6 от
ЗКН, за което да се издаде оспорената мярка. С тези доводи се иска
разпореждането да се отмени и да се присъдят направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание проведено на 15.01.2021г. жалбоподателят се
представлява от адв. А. А.***, от АК-П.. Поддържа жалбата и пледира да се
уважи. Претендира присъждане на разноски, за което представя списък на
разноските по чл. 80 от ГПК. В указания срок не депозира писмени бележки.
Ответниците П.Г.- главен инспектор и
В. И.-ст. инспектор в Главна дирекция
"Инспекторат за опазване на културното наследство" при Министерство
на културата лично и чрез гл. юрисконсулт С.С. оспорват жалбата като
неоснователна. Правят искане същата да се отхвърли.
Административен съд-Перник, като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 09.10.2020г. на място в Регионален исторически музей-Перник служители в ГД“ИОКН“
към Министерство на културата извършили проверка
по документи за нередности, свързани с прилагането на чл. 28, ал. 5 и ал. 6 от Закона за културното
наследство /ЗКН/. Констатирали, че по силата на трудов договор № 157 от 11.03.2020г.
настоящият директор на РИМ е назначен на длъжност директор до провеждане на
конкурс, със срок на изпитване шест месеца в полза на работодателя. Срокът за
изпитване е изтекъл на 16.09.2020г., като правоотношението не е
прекратено. Приели, че от страна на
кмета на община П.*** е налице бездействие и нарушение на чл. 28, ал. 6 от ЗКН,
тъй като за длъжността не е организирано провеждане на конкурс до изтичане на
изпитателния срок и до момента на проверката. Резултатите от проверката са
отразени в Констативен протокол вх. № 24-06-32 от 09.10.2020г.. Протоколът е
получен на 16.11.2020г., видно от приложена по делото обратна разписка.
Издадено е разпореждане за прилагане на
принудителна административна мярка от главен и старши инспектори в
Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство"
при Министерство на културата. В него е прието, че провоотношенията с директорите
възникват въз основа на конкурс. Съгласно разпоредбите на ЗКН и Правилника за
устройството и дейността на РИМ–П. музеят се ръководи от директор, назначен въз
основа на проведен конкурс, за срок от 5 години. Настоящият директор е назначен
без конкурс и такъв не е бил проведен, нито до изтичане на срока за изпитване,
нито към момента на проверката. Поради това и на основание чл.
192, ал. 1, т. 2, б. "а" ат ЗКН с цел преустановяване на
констатираното нарушение от страна на кмета на община П. е дадено писмено
предписание в срок до 28.02.2021г. да предприеме действия за организиране и
провеждане на конкурс за избор на директор на Регионален исторически музей–П.,
съгласно чл. 28, ал. 6 от ЗКН.
В срока по чл. 149, ал. 1 от АПК е депозирана жалба от кмета на община П..
Предмет на съдебен контрол в настоящето производство е законосъобразността
на Разпореждане с изх. № 24-06-32 от 20.11.2020г., издадено от П.Г.***-главен
инспектор и В.И.***-ст. инспектор в
Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство"
при Министерство на културата, с което е приложена принудителна административна
мярка по чл.
192, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗКН за констатирано нарушение по чл. 28, ал. 6 ЗКН, извършено от кмета на Община П..
В хода на съдебното производство страните не ангажират доказателства. С
оглед на това фактическа обстановка се възприема и основава на документите от
административната преписка, които се кредитират като годни доказателства.
Административен съд–Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните и на основание чл.
168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на
всички основания по чл. 146
от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена от лице по чл.
147, ал. 1 от АПК, чиито права и законни интереси са засегнати от
административния акт, в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна,
по следните съображения:
Съгласно чл.
192, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗКН при упражняване на контролната
дейност от инспектората по чл. 15, ал. 2 от ЗКН, инспекторите прилагат
принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на
нарушенията по този
закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях, като дават
писмени предписания за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този закон, както и
за отстраняване на вредните последици от тях в определен срок. Прилагането
на принудителните административни мерки се извършва с разпореждане на
инспекторите, съгласно чл. 192, ал. 2 от ЗКН. Разпореждането е издадено от двама инспектори в Главна
дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" при Министерство
на културата, следователно ПАМ е приложена от компетентен орган. Въведеният
довод в пледоарията, за това, че този акт е издаден извън контролните
правомощия на инспекторите не се споделя. Съгласно чл.
15, ал. 2 от ЗКН инспекторатът осъществява контрол за спазването на
изискванията на този
закон и на издадените въз основа на него актове, свързани със: 1.
извършване на теренни и подводни археологически проучвания; 2.
териториално-устройствена защита на недвижимите културни ценности; 3. опазване
на движимите и недвижимите културни ценности в музеите; 4. извършване на
консервация и реставрация на движимите и недвижимите културни ценности; 5.
изпълнение на сключените концесионни договори; 6. опазване на книжовни и
литературни културни ценности, съхранявани в библиотечните и архивните колекции
- ръкописи, архивни документи и старопечатни издания; 7. извършване на сделките
с движимите културни ценности, а съгласно ал. 3 на същия член, инспекторатът
контролира и изпълнението на изискванията на този закон от
физическите и юридическите лица при условията и по реда на действащото
законодателство. При това положение се приема, че обхвата на контролната дейност на инспекторите
не се ограничава до правомощията по чл.
15, ал. 2 от ЗКН, а включва упражняване на контрол за спазването на всички
изисквания по ЗКН. Едно от тези изисквания е длъжността директор да се заеме
след провеждане на конкурс. Следователно разглежданата мярка попада в обхвата
на контрол по чл.
15, ал. 3 от ЗКН. В тази връзка е Решение № 7930 от 22.06.2020г. на ВАС по АД
№ 12368/2019г..
Оспорения
акт е в изискуемата се писмена форма и е с предвиденото в чл. 59, ал. 2 от АПК
съдържание. Мотивиран е. В обстоятелствената част ясно и точно са изложени
фактите, послужили като основание за прилагането на принудителната
административна мярка.
В
проведеното административно производство не са налице нарушения на
административно-производствените правила, които да се приемат за съществени и
на това основание акта да се отмени.
Оспореният
акт е издаден при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта
му. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
длъжността директор на РИМ-П.*** се заема от лице, което не е назначено след
проведен конкурс. С това лице е сключен срочен трудов договор, за работа на
конкурсна длъжност за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс. В
уговорения изпитателен срок от 6 месеца и до момента на проверката кметът на
община П.***, който по силата на чл.
31, т. 2 от ЗКН ръководи музея в административно-организационно отношение,
не е обявил и провел конкурс. Кметовете на общини, съгласно чл. 17, ал. 1 от
ЗКН организират и координират
осъществяването на политиката по опазване на културното наследство на
територията на съответната община, като оказват съдействие при извършването на
дейности по издирване, изучаване, опазване и популяризиране на културните
ценности съобразно правомощията си, както и извършват други дейности,
определени в този закон. Бездействието му нарушава изискванията по чл. 28, ал. 6 от ЗКН, което е основание за
издаване на задължителните предписания. Съгласно чл. 28, ал. 6 във вр. с ал.
5 от ЗКН правоотношенията с директора на регионален музей възникват въз
основа на конкурс за срок от 5 години, който се провежда от комисия, назначена
по реда на Кодекса на
труда, в състава на която се включват трима представители на съответната
община, трима директори на национални и/или регионални музеи и един
представител на Министерството на културата. По разбиране на състава правилно и
законосъобразно административният орган го е задължил да предприеме действия за
организиране и провеждане на конкурс за избор на директор на РИМ–П. като определения
в него срок обективно позволява да бъде стартирана конкурсната процедура.
Държейки сметка, че в действащата нормативна уредба липсва нормативно
определен срок, в който да се провеждат конкурси, но като се вземе предвид, че съгласно
чл.
90, ал. 2 от Кодекса на труда конкурс се обявява за длъжност, която е
обявена за заемане с конкурс със закон, или когато длъжността е свободна или
предстои да бъде освободена, както и при продължително отсъствие на лицето,
което я заема, за времето до завръщането му, а в случая не е спорно, че
длъжността е конкурсна се следва, че действията за организиране и провеждане на
конкурс трябва да се осъществяват в най-кратък срок. Изминалия период от време,
от назначаването на настоящия директор до издаване на предписанията е бил повече
от разумен за предприемане на действия от страна на кмета на общината по
провеждане на конкурс за тази длъжност. Дадения от своя страна срок за
изпълнение на предписанията е достатъчен за организиране и провеждане на
конкурса.
Въведените в жалбата аргументи свързани с изпитателния срок и
нетрансформирането на срочния трудов договор в безсрочен се възприемат напълно
от състава, но се приемат за ирелевантни. Това е така защото предмета на
предписанието е да се проведе конкурс, а не за това, че е сключен срочен трудов
договор, със срок за изпитване до провеждане на конкурс.
Издадения акт съответства и на целта на закона. Опазването и
закрилата на културното наследство осъществяващо се от държавните, регионалните
и общинските музеи изисква тези институции да се ръководят от лица, които притежават
необходимата квалификация, съгласно класификатора на длъжностите по чл. 37, ал.
2 от ЗКН. Въведеното изискване не е самоцелно, тъй като чрез неговото
изпълнение се постига сигурност,
целенасочено планиране на музейните дейности и стратегическо управление на
културните ценности, носители на историческа памет и национална идентичност. Посредством
издаването на оспорвания акт се цели да се преустанови неправомерното бездействие на жалбоподателя и
правоотношенията да се приведат в съответствие с чл. 28, ал. 6 от ЗКН.
Въз основа на изложеното и при осъществената цялостна проверка за
законосъобразност на Разпореждане с изх. № 24-06-32 от 20.11.2020г., с което е
приложена принудителна административна мярка по чл.
192, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗКН за констатирано нарушение по чл. 28, ал. 6 от ЗКН, извършено от кмета на Община П. не се откриха отменителни
основания по чл.
146 от АПК. Жалбата е неоснователна и ще се отхвърли.
По изложените съображения и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Перник
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на кмета на община Перник против Разпореждане с изх. №
24-06-32 от 20.11.2020г. за прилагане на
принудителна административна мярка, издадено от П.Г.***- главен
инспектор и В.И.***-ст. инспектор в
Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство"
при Министерство на културата.
Решението може да се обжалва пред
Върховен административен съд на Република България в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия:/П/