Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260084
гр. ВРАЦА,16.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско
отделение, в
публичното заседание на 13.11.2020г.,
в състав:
Председател:Евгения Сичеонова
Членове:Пенка Т.Петрова
мл.с.:Магдалена Младенова
в присъствието на: прокурора секретар Л.Горчева
като разгледа докладваното от съдия
П.Петрова в.гр. дело
N` 483 по описа за 2020 година,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.258 и
сл.ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба,подадена от „В и К“ ООД гр.Враца,срещу решение на РС гр.Враца от
21.09.2020г.,постановено по гр.д.№ 5098/2019г.г.,с което е отхвърлен предявения
от въззивника иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.79 ал.1 и чл.86 ЗЗД
против въззиваемата П.П.М. *** за сумата 146,37,представляваща стойността на
предоставени и ползвани,но незаплатени ВиК услуги за имот,находящ се в гр.***
за периода 11.12.2018г.-11.03.2019г.
Поддържа се във
въззивната жалба,че решението е
неправилно,необосновано и незаконосъобразно – постановено при неправилно
приложение на материалния закон и доказателствата по делото,и при допуснати
процесуални нарушения.Излагат се подробни доводи и съображения.Иска се отмяна
на обжалваното решение,и постановяване на ново от въззивнатата инстанция,с
което предявения иск се уважи.Претендират се разноски за двете инстанции.
Противната
страна,чрез назначения и особен представител оспорва въззивната жалба.Моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Пред въззивната
инстанция не са събирани нови доказателства.
Настоящият
състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално
допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в
процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на
обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество въззивната жалба
е основателна.
Пред
първоинстанционния съд производството е образувано по искова молба, подадена от
„Водоснабдяване и канализация” ООД срещу П.П.М. *** по иск с правно основание чл.124 ал.1
вр.чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.79 ал.1 и чл.86 ЗЗД.
Поддържа се в исковата молба , че въззиваемата
е абонат на въззивника и страните са в облигационни правоотношения, в
изпълнение на които ищецът е предоставял на ответницата на посочения в исковата
молба адрес ВиК услуги.
Тъй като ответницата не заплатила
претендираните с исковата молба задължения за доставените ВиК услуги, на 19.08.2019 г. въззивникът/ищец/ подал срещу
въззиваемата заявление по чл. 410 от ГПК за дължимата сума, било образувано ч.
гр. дело № 3355/2019 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил заявлението
и издал заповед за изпълнение от 20.08.2019 г., която била връчена на длъжника
по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК-чрез залепване на уведомление на постоянния й и
настоящ адрес, с оглед на което е предявен настоящия иск.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК
ответницата П.П.М., чрез особения си представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК адв. И.П.И.,
оспорва исковете по основание и по размер ,като поддържа,че твърденията на
ищеца, че ответницата е собственик на посочения в исковата молба водоснабден имот,и
че е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги са неоснователни и
недоказани,че от представеното извлечение от партидна книга (карнет) се
установява, че за отчетените кубици вода на места липсва подпис на ответника за
„абонат“, а на други места са положени видимо различни подписи, което прави
недействително засеченото положение на водомера,че подпис на ответницата липсва
и върху представените с исковата молба счетоводни справки и списъци с фактури,
поради което не може да се приеме, че ответницата е съгласна с така начислените
задължения,че липсват доказателства ищецът да е запознал потребителите с общите
си условия чрез публикуването им в един централен и един местен ежедневник.
С определението си по чл. 140 от ГПК от
24.07.2020 г. съдът е указал на ищеца на основание чл. 146 ал. 2 от ГПК, че не
сочи доказателства за твърдян от него факт-че П.П.М. през процесния период е била собственик на процесния имот в
гр.Враца.
В изпълнение на указанията на съда, в
съдебното заседание на 27.08.2020 г. въззивникът е представи подписан от
представител на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца и ответницата П.М.
договор от 06.06.2014 г. за предоставяне в полза на ответницата на
водоснабдителни и канализационни услуги на адрес гр. ***, без приложенията към него, въпреки че от съдържанието на
договора е видно, че същият е сключен въз основа на подадено от потребителя
заявление за ползване на В и К услуги с приложени към заявлението документи.
Като доказателства по делото са представени
общите условия на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца за потребители
от гр. Враца, справка за дължими суми и карнети за помесечно отчитане.
Други относими доказателства по делото
не са събирани.
При така изяснената фактическа обстановка и
събрани доказателства,първоинстанционният съд приел исковите претенции за
неоснователни и недоказани и ги отхвърлил.Изложил е,че спорен по делото е
останал въпроса дали ответницата е имала качеството „потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги“ през процесния период,и,че не били
представени никакви доказателства, че
ответницата П.М. през процесния период е
била собственик или носител на вещно право на ползване на процесния имот
с адрес гр. Враца, въпреки
предоставената и от съда възможност за
доказване на това обстоятелство.Не били представени и доказателства,че
въззивницата евентуално в качеството си на наемател със съгласие на собственика
е открила партида на свое име.Съдът е приел,че въззиваемата няма качество на „потребител
на водоснабдителни и канализационни услуги“ през процесния период и отхвърлил
исковете,както се изложи.
Въззивната
инстанция не споделя крайните фактически и правни изводи на първата,и намира,че
решението и е постановено при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата
по делото.По категоричен начин е установено,че между страните е сключен договор
за предоставяне на В и К услуги,по силата на който е открита партида на името
на въззиваемата за предоставяне ВиК услуги за процесния имот,като с подписване
на договора въззиваемата е декларирала,че приема Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги.Дали въззиваемата е собственик или носител на ограничено вещно
право на ползване/или наемател/ при наличие на сключен договор е ирелевантен
въпрос.По силата на сключения договор между страните е възникнало облигационно правоотношение,по което те дължат изпълнение.В чл.13 и 14 от Н-ба № 4 за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи е уреден начина за присъединяване към ВиК системата – въз основа
на писмено заявление до оператора,придружено от съответните документи по
ал.2,между които и документ за собственост или
учреденото право на строеж в чужд имот.При сключване на договора
въззиваемата е представила съответните документи,легитимиращи я като потребител,видно от съдържанието на самия договор.Изводите на съда в
обратна насока са неправилни.При наличие на
договор за присъединяване и открита партида,е налице
валидно възниквало облигационно правоотношение,по което страните дължат
изпълнение.При липса на доказателства в обратна насока се установява,че
въззивникът е изпълнил задължението си по възникналото правоотношение,и
е предоставял ВиК услуги на посочения адрес за исковия период,които не са
заплатени от въззиваемата.Предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен. Предвид
изложеното,налага се извода,и настоящият състав приема, че по делото е
безспорно, че въззиваемата е имала качеството на „потребител“ на услугите на
въззивното дружество за посочения в исковата молба период независимо дали е
собственик,носител на ограничено вещно право на ползване,или наемател/с открита
партида със съгласие на собственика/.Чл.57 от ОУ сочи по какъв начин се
идентифицират потребителите и от доказателствата по делото по категоричен начин
се установява,че претендираните суми касаят именно ползваните и незаплатени
услуги от потребителя-въззиваем за процесния имот.Основно задължение на
потребителите е да заплащат потребяваните ВиК услуги.Установява се от писмените
доказателства,че въззиваемата не е изпълнила облигационното си задължение да
заплати ползваната за исковия период вода и други услуги.Предявеният иск за
заплащане стойността им се явява основателен и доказан и следва да се уважи,при
което основателен и доказан се явява и акцесорния иск с правно основание чл.422
ал.1 вр.чл.86 ЗЗД за претендирания период.
Представените от ищеца писмени
доказателства – справки за дължими суми по издадените фактури също са оспорени
от особения представител на ответника ,заедно с представеното копие от карнет.За
спора ирелевантно се явява обстоятелството,навеждано в отговора на исковата
молба дали подписите в представените от
ищеца карнети са на ответницата или не.Карнетът е частен удостоверителен
документ, който, ако е подписан от потребителя, съгласно чл.32 ал.4 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, удостоверява
отразените в него неизгодни за потребителя обстоятелства.В цитираната
разпоредба ,обаче е предвидено, че отчетните данни могат да бъдат удостоверени
както с подписа на самия потребител, така и с подписа на негов
представител,т.е.карнетът може да бъде подписан и от лице, което макар да не е
устно или писмено изрично упълномощено от потребителя да го представлява във
връзка с отчитането на водомера,като то се явява негов представител в широк
смисъл, въз основа на родствена, съпружеска или фактическа връзка с
потребителя,вкл. всяко лице, което обитава имота на каквото и да било правно
основание. Подписването на карнета от такова лице не води до неистинност на
документа и изгубване на неговата доказателствена сила.От друга страна
присъствието на потребителя или на негов представител при извършване на отчета
е негово задължение, залегнало в чл. 6 т.1 вр. с чл.22 от Общите условия,и
недопустимо е въззиваемият да черпи права от собственото си виновно
поведение,неизпълнявайки основно свое задължение,произтичащо от чл.6 ал.1 т.1
от ОУ.С разпоредбата на чл.35 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи,е уреден въпроса по какъв начин се отчитат показанията
на водомерите,кога и по какъв начин операторът начислява служебно количеството
изразходвана вода,по какъв начин се осигурява достъпът на длъжностното лице на
оператора до водомера за извършване на отчети,как се процедира и по какъв начин
се констатира отказът на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на
оператора до водомера.Липсват данни въззиваемата да е възразила срещу начина на
отчитане и начисляване на потребено количество вода, така както е отразено в
представените извлечения от карнета,поради което изложените от назначения особен
представител на въззиваемата доводи относно верността на посочените в карнета
данни за потребление в месеците през процесния период се явяват неоснователни и
необосновани.Самият карнет представлява нормативно предвиден документ,доказващ
посещенията в имота и показанията на водомера.Тъй като формално носи подписа на
ответника,за да бъде оборена доказателствената му сила при направеното
оспорване от особения представител на ответника,последният е следвало да докаже,че
подписите не са полагани от него/чл.193 ал.3 изр.1 ГПК/.Доказателства в тази
насока не са ангажирани от ответника,поради което следва да се приеме,че същият
надлежно удостоверява потребяването на ВиК услуги в имота,надлежното отчитане
на водомора и количеството на потребяваната вода.При отчитане по електронен път
пък подпис на потребителя не е необходим – чл.32 ал.4 от Н-бата.Действително,
представените от ищцовото дружество справки по своя характер са частни
свидетелстващи документи и не обвързват съда с доказателствената си сила, като
се преценяват наред с другите доказателства по делото, но с оглед изложеното
по-горе относно верността на отразените в карнета данни,се установява какво
количество вода е отчетено за процесния период и каква е неговата стойност,
както и че начислените суми за главница и лихва са правилно определени.
Основателен се явява и иска с
правно основание чл.422 ал ГПК,вр.чл.86 ал.1 ЗЗД,който е акцесорен и следва
съдбата на главния.Моментът на забава
се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл.31 ал.2 от ОУ,
потребителите са длъжни да заплащат месечната сума за ползваните от тях ВиК
услуги в 30-дневен срок след фактурирането им. Съгласно чл.42 от ОУ, при забава
в плащането потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва.
С оглед изложеното въззивната жалба се явява
основателна.Като такава следва да се уважи,като първоинстанционното решение се
отмени и вместо него се постанови друго в горния смисъл.
При този изход на делото въззиваемата следва да
заплати на въззивника сторенитее от него разноски в заповедното и исково производства общо в размер на 350
лева,а също и сторените пред въззивната инстанция разноски в размер на 275
лв.,от които 25 лв.д.такса,150 лв.-изплатенно възнагреждение за особен
представител и 100 лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решението на РС гр.Враца от
21.09.2020г.,постановено по гр.д.№ 5098/2019г.,с което е отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявения от ”Водоснабдяване и канализация”ООД,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление гр.***,против П.П.М. *** иск с правно основание
чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и чл.124 от ГПК-за признаване за установено
по отношение на ответницата,че дължи на ищеца сумите по издадената по ч.гр.
дело №3355/2019 г. по описа на РС Враца заповед за изпълнение №2077/20.08.2019
г.,а именно : 146,37 лв.-главница,представляваща неплатени ВиК услуги за периода
11.12.2018 г.-11.03.2019 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано
от 19.08.2017 г. до изплащане на вземането, и вместо него в тази му част
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ В и К“ ООД гр.Враца,че П.П.М. ***
по предявения иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.415 ал.1 и 124
от ГПК дължи на ищеца сума по издадената по ч.гр. дело № 3355/2019 г. по описа
на РС Враца заповед за изпълнение № 2077/20.08.2019 г. в размер на 146,37 лева
лв.-главница,представляваща неплатени ВиК услуги за периода 11.12.2018
г.-11.03.2019 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
19.08.2019 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА П.П.М. *** да заплати на „В и К“ ООД гр.Враца деловодни разноски в
заповедното производство и пред първа инстанция в размер на 350 лева и разноски пред въззивна инстанция в
размер на 275 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:........... Членове:1..........
2..........