№ 1370
гр. Пазарджик, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20255220102163 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод искова молба на „Глобъл Панелс“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж. к. „Вл. Варненчик” бл.
304, вх. 5, ет. 1, ап. 47, представлявано от управителя Д. И. С. чрез пълномощник – адв. Ж.
Д. от АК Варна против „Колорадо-АВС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. О., общ. Пазарджик, ул. *****, представлявано от *****, с която се иска от
съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че
същият дължи на ищеца сумата от 21 173,98 лева с включен ДДС, представляваща неплатена
продажна цена по договори за продажба на МДФ плоскости, за което са издадени: фактура
№ 11056 от 20.09.2024 г. на стойност 5566,92 лева с вкл. ДДС, фактура № 11254 от
17.10.2024 г. на стойност 5566,92 лева с вкл. ДДС, фактура № 11298 от 22.10.2024 г. на
стойност 1735,68 лева с вкл. ДДС и фактура № 11441 от 11.11.2024 г. на стойност 8304,46
лева с вкл. ДДС, както и обезщетение за забава по всяка от фактурите –по фактура №
11056/20.09.2024 г. за периода от 20.09.2024 г. до 17.02.2025 г. в размер на 318,26 лева, по
фактура № 11254/17.10.2024 г. за периода от 17.10.2024 г. до 17.02.2025 г. в размер на 261,35
лева, по фактура № 11298/22.10.2024 г. за периода от 22.10.2024 г. до 17.02.2025 г. в размер
на 78,12 лева, по фактура № 11441/11.11.2024 г. за периода от 11.11.2024 г. до 17.02.2025 г. в
размер на 311,27 лева, общо в размер на 969,08 лева, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението в съда – 19.02.2025 г. до изплащане на задължението,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. д. № 682/2025 г. по описа на РС Пазарджик.
В исковата молба се твърди, че между страните са съществували трайни търговски
отношения, в резултат на което ищецът в качеството на продавач по силата на неформални
1
договори между страните е продал, а ответникът в качеството на купувач е закупил суров
МДФ, използван в производството на мебели, който по вид, размер и количество е описан в
издадените и приети от купувача фактури, както следва: фактура № 11056 от 20.09.2024 г. на
стойност 5566,92 лева с вкл. ДДС, фактура № 11254 от 17.10.2024 г. на стойност 5566,92 лева
с вкл. ДДС, фактура № 11298 от 22.10.2024 г. на стойност 1735,68 лева с вкл. ДДС и фактура
№ 11441 от 11.11.2024 г. на стойност 8304,46 лева с вкл. ДДС.
Твърди, че стоките, предмет на договорите за продажба, са предадени в деня на
издаване на всяка от фактурите, както и че датите за плащане по всяка от фактурите са
посочените във фактурите дати на данъчно събитие – датите на издаването им, като
плащането е следвало да бъде извършено по банков път по посочена във всяка фактура
банкова сметка на продавача.
Сочи, че от страна на ответника не е постъпило плащане по нито една от фактурите.
За процесните вземания ищецът се снабдил за заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 682/2025 г. по описа на РС
Пазарджик, срещу която длъжникът депозирал възражение по чл. 414 от ГПК, което
обуславя правния интерес за ищеца от предявяване на настоящия иск.
Претендира разноски в заповедното и исковото производство.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването, ищецът не
изпраща законен или процесуален представител. Депозирана е молба, с която се моли да
бъдат уважени предявените искове.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването, за
ответника не се явява законен или процесуален представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от приложената на л. 7 от делото фактура № **********/20.09.2024 год., че
същата е съставена от ищеца като доставчик с получател ответното дружество по повод
продажбата на 46 броя МДФ плоскости с размер 25 мм, 2070/2800 мм, на единична цена
100,85 лева за 1 брой плоскост, на обща стойност 5566,92 лева с ДДС, 4639,10 лева без ДДС.
Видно от приложената на л. 8 от делото фактура № **********/17.10.2024 год., че
същата е съставена от ищеца като доставчик с получател ответното дружество по повод
продажбата също на 46 броя МДФ плоскости с размер 25 мм, 2070/2800 мм, на единична
цена 100,85 лева за 1 брой плоскост, на обща стойност 5566,92 лева с ДДС, 4639,10 лева без
ДДС.
Видно от приложената на л. 9 от делото фактура № **********/22.10.2024 год., че
същата е съставена от ищеца като доставчик с получател ответното дружество по повод
продажбата на 40 броя ПДЧ плоскости с размер 15 мм, 2800/2100 мм, на единична цена
2
36,16 лева за 1 брой плоскост, на обща стойност 1735,68 лева с ДДС, 1446,40 лева без ДДС.
Видно от приложената на л. 10 от делото фактура № **********/11.11.2024 год., че
същата е съставена от ищеца като доставчик с получател ответното дружество по повод
продажбата на 46 броя МДФ плоскости с размер 25 мм, 2070/2800 мм, на единична цена
100,85 лева за 1 брой плоскост и 32 броя МДФ плоскости с размер 18 мм, 2070/2800 мм, на
единична цена 71,29 лева за 1 брой плоскост, на обща стойност 8304,46 лева с ДДС, 6920,38
лева без ДДС.
Представено по делото е потвърдително писмо, с което ответното дружество е
признало наличието на парични задължения към ищцовото дружество към дата 10.02.2025 г.
в размер на общо 25 950,94 лева.
От заключението на приетата по делото съдебно – икономическа експертиза, се
установява, че ищцовото дружество „Глобъл Панелс“ ЕООД е издало фактури за продадени
материали на ответното дружество „Колорадо-АВС“ ЕООД, както следва: фактура №
11056/20.09.2024 год. на стойност 5566,92 лева с ДДС, фактура № 11254/17.10.2024 год. на
стойност 5566,92 лева с ДДС, фактура № 11298/22.10.2024 год. на стойност 1735,68 лева с
ДДС и фактура № 11441/11.11.2024 год. на стойност 8304,46 лева с ДДС, обща стойност на
извършените продажби по фактурите е 21 173,98 лева с ДДС.
В счетоводството на ищеца фактурите са осчетоводени по дебита на сметка 411
„Клиенти“ – аналитична партида на „Колорадо-АВС“ ЕООД и кредитна сметка 702
„Приходи от продажби на стоки“ – с данъчната основа на фактурите и кредита на сметка
453 „Разчети по ЗДДС“ – с начисления ДДС. Фактура № 11056/20.09.2024 год. на стойност
5566,92 лева с ДДС е включена в Дневника за продажби и Справката декларация по ЗДДС за
месец септември 2024 г. Фактура № 11254/17.10.2024 год. на стойност 5566,92 лева с ДДС е
включена в Дневника за продажби и Справката декларация по ЗДДС за месец октомври 2024
г. Фактура № 11298/22.10.2024 год. на стойност 1735,68 лева с ДДС е включена в Дневника
за продажби и Справката декларация по ЗДДС за месец октомври 2024 г. и фактура №
11441/11.11.2024 год. на стойност 8304,46 лева с ДДС е включена в Дневника за продажби и
Справката декларация по ЗДДС за месец ноември 2024 г. Включването на фактурите в
дневниците за продажби и справките декларации по ЗДДС означава, че ищцовото дружество
„Глобъл Панелс“ ЕООД е декларирало дължимия ДДС по фактурите.
В счетоводството на ответника фактурите са осчетоводени по дебита на сметка 302
„Материали“ – с данъчна основа на фактурите и дебита на сметка 453 „Разчети по ЗДДС“ – с
начисления ДДС и кредита на сметка 401 „Клиенти“ – аналитична партида на „Глобъл
Панелс“ ЕООД. Фактура № 11056/20.09.2024 год. на стойност 5566,92 лева с ДДС е
включена в Дневника за покупки и Справката декларация по ЗДДС за месец септември 2024
г. Фактура № 11254/17.10.2024 год. на стойност 5566,92 лева с ДДС е включена в Дневника
за покупки и Справката декларация по ЗДДС за месец октомври 2024 г. Фактура №
11298/22.10.2024 год. на стойност 1735,68 лева с ДДС е включена в Дневника за покупки и
Справката декларация по ЗДДС за месец октомври 2024 г. и фактура № 11441/11.11.2024 год.
на стойност 8304,46 лева с ДДС е включена в Дневника за покупки и Справката декларация
3
по ЗДДС за месец ноември 2024 г. Включването на фактурите в дневниците за покупки и
справките декларации по ЗДДС означава, че ответното дружество „Колорадо-АВС“ ЕООД е
ползвал правото на ползване на начисления ДДС по фактурите.
Към момента на изготвяне на заключението в счетоводството на ищцовото дружество
„Глобъл Панелс“ ЕООД няма отразено плащане по фактурите и общото вземане е в размер
на 21 173,98 лева не е закрито. В счетоводството на ответното дружество „Колорадо-АВС“
ЕООД също няма отразено плащане по фактурите и общото задължение в размер на
21 173,98 лева не е закрито.
Съдът кредитира с пълно доверие заключението на приетата по делото съдебно –
икономическа експертиза като обективно, пълно и компетентно изготвено.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове по реда на чл.
422 във връзка с чл. 415 от ГПК с правно основание чл. 327 вр. чл. 318 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
На 20.02.2025 г. ищцовото дружество е подало Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответното дружество в качеството му на длъжник, въз
основа на което е образувано ч. гр. д. № 682/2025 г. по описа на РС Пазарджик. Същото е
било уважено и съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 367 от 21.02.2025 г., с която е разпоредил ответникът длъжник да заплати на ищеца -
заявител и кредитор следните суми: 5 566,92 лева главница, ведно със законна лихва за
период от 19.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 318,26 лева лихва за забава за
период от 20.09.2024 г. до 17.02.2025 г., сумата 5 566,92 лева главница, ведно със законна
лихва за период от 19.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 261,35 лева лихва за
забава за период от 17.10.2024 г. до 17.02.2025 г., сумата 1 735,68 лева главница, ведно със
законна лихва за период от 19.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 78,20 лева лихва
за забава за период от 22.10.2024 г. до 17.02.2025 г., сумата 8 304,46 лева главница, ведно със
законна лихва за период от 19.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 311,27 лева
лихва за забава за период от 11.11.2024 г. до 17.02.2025 г., както и държавна такса в размер
на 442,86 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1 200,00 лева.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на
длъжника на 05.03.2025 г., който в срока по чл. 414 от ГПК – на 24.03.2025 г. е подал
възражение срещу заповедта. С Разпореждане № 2906/26.03.2025 г. на заявителя са дадени
указания и срок за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането му. В
законния едномесечен срок дружеството - ищец е предявило настоящата искова претенция.
Предвид горното съдът приема, че предявените искове са процесуално допустими и
подлежат на разглеждане. По съществото им, съдът счита следното:
Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните
материланоправни предпоставки /юридически факти/: 1. наличие на валидни
правоотношения по договори за продажба на дървени плоскости /МДФ и ПДЧ плоскости/,
4
по силата на които продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху
процесните стоки и да ги предаде, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена;
2. продавачът да е предал на купувача дървени плоскости, предмет на сключените договори.
Ответникът следва да докаже, че процесните вземания са погасени чрез плащане.
В производството по делото са представени: фактура № **********/20.09.2024 год.
на стойност 5566,92 лева с ДДС за продадени 46 броя МДФ плоскости на 25 мм /по 46 лева
за 1 бр. плоскост/, фактура № **********/17.10.2024 год. на стойност 5566,92 лева с ДДС за
продадени също 46 броя МДФ плоскости на 25 мм /по 46 лева за 1 бр. плоскост/, фактура №
**********/22.10.2024 год. на стойност 1735,68 лева с ДДС за продадени 40 броя ПДЧ
плоскости на 15 мм /по 36,16 лева за 1 бр. плоскост/ и фактура № **********/11.11.2024 год.
на стойност 8304,46 лева с ДДС за продадени 46 броя МДФ плоскости на 25 мм /по 46 лева
за 1 бр. плоскост/ и 32 броя МДФ плоскости на 18 мм /по 32 лева за 1 бр. плоскост. По
същите ищецът претендира сумата от общо 21 173,98 лева, представляваща незаплатена
продажната цена на продадените стоки. Така представените фактури, обективиращи
облагаема доставки на стоки, не носят подпис на купувача. По своята правна природа
фактурата представлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща
съда материална доказателствена сила.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, в т. ч. приетото
заключение на съдебно-икономическата експертиза, се установява наличието на търговски
взаимоотношения между страните, в рамките на които са се развили и процесните сделки.
Доколкото облигационните правоотношения са възникнали между търговци, същите
представляват търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, поради което по отношение на
правата и задълженията на страните следва да намерят приложение разпоредбите на
Търговския закон.
Договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 от ТЗ е консенсуален и
неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между
продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата - стока и цена, без да е
необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. Поради консенсуалния характер
на сделката предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия
състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от
договора задължения. В случаите, когато страните са оформили продажбата чрез съставена
за целта фактура, фактурата съставлява доказателство за сключването на договора и за
породените от него права и задължения, ако отразява съществените елементи от
съдържанието на сделката - вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, имена на
купувача и продавача, респ. на техните представители, време и място на сключване на
продажбата. Вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и
купувача, отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС и ползването на
данъчен кредит във връзка с нея са обстоятелства, релевантни за възникване на
продажбеното правоотношение, по повод на което тя е съставена. Отсъствието на изискуеми
от Закона за счетоводството реквизити във фактурата само по себе си не е основание за
отричане на продажбеното правоотношение, тъй като поради неформалния характер на
продажбата преценката за сключване на договора не следва да бъде ограничавана само до
съдържанието на фактурата, а следва да се прави с оглед на всички доказателства по делото,
в т. ч. и на тези относно предприети от страните действия по изпълнение на договора
/получаване на стоката или плащане на цената/, които при определени предпоставки могат
да се разглеждат като признания за съществуването на облигационната връзка. Дори
неподписаната фактура от купувача по договор за търговска продажба може да послужи като
доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизити на
съществените елементи на конкретната сделка, отразена е в счетоводните регистри на двете
5
страни, както и е ползван данъчен кредит по нея /В този смисъл решение № 211/30.01.2012 г.
по т. д. 1120/2010 г. на ВКС, решение № 92/07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.,
решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. 465/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 47 от 08.04.2013
г. по т. д. № 137/2012 г. на ВКС, ІІ Т. О, решение № 34 от 22.02.2010 г. по т. д. № 588/2009 г.
на ВКС/.
В приложените по делото фактури са обективирани всички съществени елементи,
пораждащи правоотношения по договори за търговска продажба – страни, предмет и цена за
придобиване правото на собственост върху вещите, обект на продажбите. По тях ищецът се
е задължил възмездно да прехвърли на ответника правото на собственост върху посочените
в тези фактури стоки по вид и количество, при уговорена цена с ДДС. В случая
представените по делото фактури, както се установи от приетата по делото съдебно-
икономическа експертиза, са отразени в счетоводството и от ответното дружество, а сумата
по тях е включена в регистрите му за покупки по ДДС. По същите ответникът е ползвал и
данъчен кредит. Според съда след като процесните фактури са постъпили при ответника,
той не само не се е противопоставил на обективираните в тях облагаеми доставка веднага
след тяхното узнаване, но и тези първични счетоводни документ са били надлежно
осчетоводен и включени в дневниците на покупките. В този смисъл като е осчетоводил
процесните фактури, в които са обективирани всички съществени елементи на договора за
продажба – страни, обект и цена, ответникът е признал, че са сключени договори, по които в
изпълнение е получил и приел без възражение стоките, предмет на тези правоотношения.
В този смисъл е и константната практика на ВКС– напр. Решение № 114/26.07.2013
г. по търг. д. № 255/2012 г., ТК, I т. о., Решение № 172 от 13.01.2016 г. по т. д. № 2535/2013 г.,
ТК, І т. о. на ВКС, с която се приема, че фактурата може да бъде приета като доказателство за
възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните доколкото в
самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане,
наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе си отразяването на
фактурите в счетоводството на ответника – купувач, включването им в дневника за
продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях представляват признание на
задълженията и доказват съществуването им. Фактът, че е осчетоводил всяка от фактурите
без да изложи никакви възражения следва да се тълкува като неизгодно за него
обстоятелство – признание, че стоките по фактурите са реално получени.
Следователно, преценени отразените във фактурите данни във връзка с
неоспореното заключение на вещото лице по изслушаната съдебно-икономическа
експертиза и останалите ангажирани писмени доказателства за осъществените от ответника
правни и фактически действия, дават основание да се приеме, че задължението на
последния, като купувач за заплащане цената на описаните в процесните фактури стоки е
доказано.
Обстоятелството, че възникналите от процесните договори за търговска продажба
парични задължения са изпълнени подлежи на доказване от ответника по правилата на чл.
154, ал. 1 от ГПК. Такива доказателства от ответната страна не бяха ангажирани. Напротив,
от заключението на съдебно – икономическата експертиза се установи, че както в
6
счетоводството на ищеца, така и в това на ответника, няма отразени плащания по нито една
от фактурите и в счетоводството на ответника задължението в общ размер на 21 173,98 лева
не е закрито.
С оглед така изложеното и при съобразяване на заключението на вещото лице по
съдебно-икономическата експертиза следва предявеният иск за сумата от общо 21 173,98
лева е доказан по основание и размер. Като законна последица от уважаването на иска
следва да се присъди и законната лихва от подаването на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението.
Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна
парична престация за заплащане цената на получените стоки, той е изпаднал в забава и
дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като
това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
върху главницата. Ответната страна не оспорва, че съгласно уговореното между страните
задълженията по всяка от фактурите са били дължими на датата на издаване на съответната
фактура, т.е. считано от деня, следващ този, на който задълженията са били дължими,
ответникът е изпаднал в забава. Изчислено с помощта на лихвен калкулатор обезщетението
за забава по фактура № 11056/20.09.2024 год. върху главницата от 5566,92 лева за периода от
21.09.2024 г. до 17.02.2025 г. възлиза в размер на 316,15 лева, по фактура № 11254/17.10.2024
год. върху главницата от 5566,92 лева за периода от 18.10.2024 г. до 17.02.2025 г. възлиза в
размер на 259,25 лева, по фактура № 11298/22.10.2024 год. върху главницата от 1735,68 лева
за периода от 23.10.2024 г. до 17.02.2025 г. възлиза в размер на 77,54 лева, по фактура №
11441/11.11.2024 год. върху главницата от 8304,46 лева за периода от 12.11.2024 г. до
17.02.2025 г. възлиза в размер на 308,13 лева, общо в размер на 961,07 лева, поради което
акцесорните искови претенции следва да се уважат до тези размери, а за разликата до
претендираните размери и за датите преди настъпване изискуемостта на задълженията по
всяка от фактурите, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При този изход на правния спор на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно на
уважената част от иска, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените, както в
настоящото съдебно производство, така и тези в заповедното производство в размер на
общо 3595,52 лева.
Съдът констатира, че по делото не внесена в пълен размер дължимата държавна такса
за исковете по чл. 86 от ЗЗД - общо 200 лева, тъй като същата е изчислена в размер на 50
лева върху сбора на мораторните лихви по всички фактури вместо върху размера на
мораторната лихва по всяка една от фактурите, което обуславя приложението на чл. 77 от
ГПК за плащане на разликата от 150 лева за държавна такса.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с
7
чл. 415, ал. 1 от ГПК и чл. 327 от ТЗ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД по отношение на „Колорадо-
АВС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. О., общ. Пазарджик,
ул. *****, представлявано от *****, че съществува вземане на „Глобъл Панелс“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж. к. „Вл. Варненчик” бл.
304, вх. 5, ет. 1, ап. 47, представлявано от управителя Д. И. С., за следните суми: сумата от
общо 21 173,98 лева с вкл. ДДС, от които 5562,92 лева с вкл. ДДС представляваща
незаплатена продажна цена по договор за покупко-продажба на стоки, обективиран във
фактура № **********/20.09.2024 год., 5566,92 лева с ДДС представляваща незаплатена
продажна цена по договор за покупко-продажба на стоки, обективиран във фактура №
**********/17.10.2024 год., 1735,68 лева с ДДС представляваща незаплатена продажна цена
по договор за покупко-продажба на стоки, обективиран във фактура №
**********/22.10.2024 год., 8304,46 лева с ДДС представляваща незаплатена продажна цена
по договор за покупко-продажба на стоки, обективиран във фактура №
**********/11.11.2024 год. и сумата от общо 961,07 лева, представляваща сбор на
начисленото обезщетение за забава по всяка една от фактурите, от които по фактура №
**********/20.09.2024 год. за периода от 21.09.2024 г. до 17.02.2025 г. в размер на 316,15
лева, по фактура № **********/17.10.2024 год. за периода от 18.10.2024 г. до 17.02.2025 г. в
размер на 259,25 лева, по фактура № **********/22.10.2024 год. за периода от 23.10.2024 г.
до 17.02.2025 г. в размер на 77,54 лева, по фактура № **********/11.11.2024 год. за периода
от 12.11.2024 г. до 17.02.2025 г. в размер на 308,13 лева, ведно със законната лихва върху
главниците за периода от подаване на заявлението в съда – 19.02.2025 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 682/2025 г. по описа на Районен съд Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ
исковете по чл. 86 от ЗЗД за фактура № **********/20.09.2024 год. за разликата над 316,15
лева до претендирания размер от 318,26 лева и за дата 20.09.2024 г., за фактура №
**********/17.10.2024 год. за разликата над 259,25 лева до претендирания размер от 261,35
лева и за дата 17.10.2024 г., за фактура № **********/22.10.2024 год. за разликата над 77,54
лева до претендирания размер от 78,12 лева и за дата 22.10.2024 г. и за фактура №
**********/11.11.2024 год. за разликата над 308,13 лева до претендирания размер от 311,27
лева и за дата 11.11.2024 г., общо за разликата над 961,07 лева до претендирания размер от
969,08 лева, като неоснователни
ОСЪЖДА „Колорадо-АВС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. О., общ. Пазарджик, ул. *****, представлявано от ***** ДА ЗАПЛАТИ на
„Глобъл Панелс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.
к. „Вл. Варненчик” бл. 304, вх. 5, ет. 1, ап. 47, представлявано от управителя Д. И. С., сумата
в общ размер от 3595,52 лева разноски в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК „Глобъл Панелс“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ж. к. „Вл. Варненчик” бл. 304, вх. 5, ет. 1, ап. 47,
представлявано от управителя Д. И. С. ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка
на РС Пазарджик сумата от 150 лева държавна такса.
8
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на
препис.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9