№ 8676
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20231110138287 по описа за 2023 година
Ищцата И. Р. И. с ЕГН **********, ***** е предявила иск с правно основание чл.439 ГПК
срещу *** с ЕИК ****, *** за признаване за установено, че е погасена по давност
възможността на ответника принудително да събере от ищеца сумите, за които е издаден
изпълнителен лист от 22.7.2011г. по заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №
474/2011г. на РС-гр. К., въз основа на който е образувано изп.д. 191/2023г.. на ЧСИ Г. С. с
район на действие ОС-гр. Р., а именно: 8974,74лв. – главница, ведно със законната лихва от
18.7.2011г. до плащането, 746,36лв. – лихва за забава за периода 16.2.2016г.-17.7.2011г.,
както и 626,05 лева разноски по делото.
Ищцата твърди, че е издаден изпълнителен лист от 22.7.2011г. по заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 474/2011г. на РС-гр. К. срещу нея и трето лице при солидарна
отговорност за сумите 8974,74лв. – главница, ведно със законната лихва от 18.7.2011г. до
плащането, 746,36лв. – лихва за забава за периода 16.2.2016г.-17.7.2011г., както и 626,05
лева разноски по делото, в полза на ****.
**** подала молба за образуване на изп. дело на 27.9.2011г. Образувано било изп.дело №
****/2011г. на ЧСИ С..
На 31.7.2012г. по изп.дело № ****/2011г. на ЧСИ С. е постъпила молба от **** за
конституирането му като взискател, тъй като е встъпил в правата на удовлетворения
кредитор.
В периода 2011г.-2020г. от другия солидарен длъжник е удържана сумата 11624,56лв. от
трудовото му възнаграждение.
До 2018г. срещу ищцата не били предприеманивалидни изпълнителни действия, поради
1
което на 22.6.2018г. взискателят подал молба за прекратяване изп.дело № ****/2011г. на
ЧСИ С. по отношение на нея.
Със съобщение от 9.5.2023г. по изп.д. 191/2023г.. на ЧСИ Г. С., ищцата е уведомена, че
задължението и по изпълнителното дело възлиза на 19765,33лв.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете като неоснователни и недоказани. Сочи, че до постановяване на ТР №2/26.6.2015г.
давността е била спряна, и че извършените изпълнителни действия спрямо един солидарен
длъжник имат действие и по отношение на останалите /чл.123 ЗЗД/ - поисканите
изпълнителни действия се отнасят за всички длъжници по изпълнителното дело.
Ответникът твърди, че е сключил договор за цесия с предишния взискател на 15.9.2022г. и е
поискал да бъде конституиран като взискател по изп.дело № ****/2011г. на ЧСИ С.. ЧСИ
уведомил ответника, че изп.дело № ****/2011г. по отношение на ищцата е прекратено,
поради което ответникът поискал да се образува ново изпълнително дело - изп.д. 191/2023г.
на ЧСИ Г. С. и да се извършат изпълнителни действия.
Не се спори и от събраните писмени доказателства, включително документите по изп.дело
№ ****/2011г. и изп.д. 191/2023г. на ЧСИ Г. С., се установява,че е издаден изпълнителен
лист от 22.7.2011г. по заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 474/2011г. на РС-
гр. К. срещу ищцата и трето лице при солидарна отговорност за сумите 8974,74лв. –
главница, ведно със законната лихва от 18.7.2011г. до плащането, 746,36лв. – лихва за забава
за периода 16.2.2016г.-17.7.2011г., както и 626,05 лева разноски по делото, в полза на ****.
**** подала молба за образуване на изп. дело на 27.9.2011г. Образувано било изп.дело №
****/2011г. на ЧСИ С..
На 31.7.2012г. по изп.дело № ****/2011г. на ЧСИ С. постъпила молба от **** за
конституирането му като взискател, тъй като встъпил в правата на удовлетворения
кредитор.
Установава се по изп.дело № ****/2011г. на ЧСИ С., че след 26.6.2015г. по искане на
взискателя със запорно съобщение от 20.1.2017г. е наложен запор на банкови сметки на
ищцата И. И..
На 22.6.2018г. взискателят **** подал молба за прекратяване изп.дело № ****/2011г. на
ЧСИ С. по отношение на ищцата.
С постановление на ЧСИ от 26.6.2018г. принудителното изпълнение по отношение на
ищцата е прекратено
С молба от 11.4.2023г. ответникът *** поискал да се образува ново изпълнително дело -
изп.д. 191/2023г. на ЧСИ Г. С. срещу ищцата и солидарния длъжник.
Със съобщение от 9.5.2023г. по изп.д. 191/2023г. на ЧСИ Г. С., ищцата е уведомена, че
задължението й по изпълнителното дело възлиза на 19765,33лв.
Съгласно т.10 на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г.,
2
ОСГТК НА ВКС „искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа
със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и
разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на
пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи.“
„Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.“
Съгласно Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК,
докладчик Борислав Белазелков, когато по изпълнителното дело е направено искане за нов
способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още
у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е,
че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито
ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно
нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса
за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото
на изпълнителните дела.
3
В чл. 116, б. "в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за
принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг
орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синдик, съд по
несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на
кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган
преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора;
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не
се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.
Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с
обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва
последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни
процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта,
разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до
влизането в сила на постановлението за възлагане.“
В настоящия случай вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, която
има същият правозасилващ ефект като съдебното решение, поради което на основание чл.
117, ал. 2 ЗЗД погасителната давност е 5-годишна.
Съгласно задължителната практика по тълк.д. № 3/2020г. погасителната давност не тече
докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
26.6.2015г. - до приемането на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. В случая след
26.6.2015г. взискателят е поискал извършване на едно действие, елемент от изпълнителен
способ – а именно налагане на изпълнителен запор на банковите сметки на ищцата, с което
давността е прекъсната на 20.1.2017г. След това обаче принудителното изпълнение по
отношение на ищцата е прекратено с постановление на ЧСИ от 26.6.2018г. по искане на
взискателя и запорите на банковите й сметки за вдигнати. Предприетите впоследствие
изпълнителни действия срещу другия солидарен длъжник не произвеждат действие по
отношение на ищцата – съгласно изричната норма на чл.125 ЗЗД прекъсването и спирането
на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите
съдлъжници. По отношение на ищцата давностният срок е изтекъл на 20.3.2022г. /предвид
спирането на давността съгласно разпоредбите на ЗМДВИП за периода на извънредното
положение/. Следователно към датата на образуване на изп.д. 191/2023г. на ЧСИ Г. С. –
11.4.2023г., давността е била изтекла и не е могла да бъде прекъсната с искане за
извършване на изпълнителни действия от страна на взискателя.
Предвид изложеното, искът е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските: на ищцата следва да се присъдят разноските за платени държавни
такси в размер на 423,23лв. Относно претендираното адвокатско възнаграждение в размер
на 2300лв. – в договора за правна защита и съдействие на л.5 е посочено,че адвокатското
4
възнаграждение следва да се плати по банков път, но по делото не са представени
доказателства за реалното му плащане, поради което същото не следва да се присъжда.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск по чл.439 ГПК от И. Р. И. с ЕГН
**********, *****, срещу *** с ЕИК ****, ***, че е погасена по давност възможността на
ответника принудително да събере от ищеца сумите, за които е издаден изпълнителен лист
от 22.7.2011г. по заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 474/2011г. на РС-гр. К.,
въз основа на който е образувано изп.д. 191/2023г.. на ЧСИ Г. С. с район на действие ОС-гр.
Р., а именно: 8974,74лв. – главница, ведно със законната лихва от 18.7.2011г. до плащането,
746,36лв. – лихва за забава за периода 16.2.2016г.-17.7.2011г., както и 626,05 лева разноски
по делото.
ОСЪЖДА *** с ЕИК ****, ***, да плати на И. Р. И. с ЕГН **********, ***** сумата
от 423,23лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5