№ 2998
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20221110212518 по описа за 2022 година
при участието на секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от
съдията н. а. х. дело № 12518 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на И. Й. П. депозирана чрез адв. Т. Н. от ХАК против
Наказателно постановление /НП/№ 22-4332-014971/09.08.2022 г. издадено от
ххххх Началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на
жалбоподателя И. П. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закон за движението
по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 100 /сто/ лева, за нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата от И. П. депозирана чрез адв. Т. Н. от Адвокатска колегия -
Хасково се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
издаденото наказателно постановление. Твърди се, че същото е постановено в
нарушение на материалния закон, тъй като от свидетелството за регистрация
на МПС е видно, че мотоциклет марка „ххххххх е регистриран с категория /
LЗе- А2/, а жалбоподателят И. П. е притежавал категория А2, т.е към датата
на съставяне на АУАН № 027053/02.07.2022 г. жалбоподател П. е притежавал
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство.
С оглед на изложеното и се иска съдът да отмени обжалваното
наказателно постановление и да присъди на жалбоподателя сторените от
него разноски по делото.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество
1
жалбоподателят И. П. не се явява, като същият се представлява от адв. Т. Н.
от ХАК, който отново пледира съдът да отмени обжалваното наказателно
постановление, като акцентира на изложените в жалбата доводи в тази насока
и претендира присъждането на разноски.
Въззиваемата страна – Началник група в отдел „Пътна полиция“ при
СДВР, редовно призована не се явява и представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните намира от фактическа страна следното:
На 24.06.2022 г. около 18.00 в гр.София по ул. „Бистришко шосе“ от ул.
Околовръстен път към с.Бистрица, жалбоподателят И. П. управлявал личния
си мотоциклет ххххххх и в района на кръстовището с ул. „И. Данчев“
участвал в ПТП с насрещно движещия се лек автомобил „хххххх. При
извършената проверка в информационната система и справка с дежурния
служител на ОДЧ-99 към ОПП - СДВР от пристигналите на място
полицейски служители при отдел „Пътна полиция“ при СДВР било прието,
че водачът И. П. не притежава свидетелство за управление на МПС валидно
за категорията към която спада управляваното от него МПС.
С оглед на така установените обстоятелства и свид. М. В. – полицейски
инспектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР съставил против
жалбоподател И. Й. П. акт аз установяване на административно нарушение
/АУАН/ бл. № 027053/02.07.2022 г. за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП
връчен на жалбоподателя П. и подписан от последния без възражения.
Възоснова на така съставения акт и от Началник група в отдел „Пътна
полиция“ при СДВР е издадено обжалваното наказателно постановление, с
което на жалбоподателя И. П. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие възоснова на събраните
по делото гласни и писмени доказателства – показанията на свид. М. В.,
заверен препис от свидетелство за управление на МПС на И. П., заверен
препис от свидетелство за регистрация част I за мотоциклет ххххххх, справка
картон на водач на И. П. за извършени нарушения и наложени наказания по
ЗДвП, заверен препис от Заповед № 513з-4692/10.07.2017 г. на директора на
СДВР, заверени препис от заповеди на Министъра на вътрешните работи на Р
България и останалите съдържащи се по административно – наказателната
преписка писмени доказателства.
Съдът възприе показанията на свидетеля М. В. относно обстоятелствата,
свързани с начина на извършване на проверката и констатациите до които са
достигнали, с оглед на което и е прието, че жалбоподателят И. П. е извършил
вмененото му нарушениe, но не може да изгради своите изводи възоснова на
същите.
Съдът изгради своите изводи възоснова на свидетелство за управление
2
на МПС на И. П. и заверен препис от свидетелство за регистрация част I за
мотоциклет „Кавазаки З 1000“ ххххх
От правна страна:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена
форма.
Жалбата е подадена в законово установения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
При установената фактическа обстановка съдът намира за необходимо
да отбележи, че легалната дефиниция на МПС се съдържа в § 6, т. 11 от ДР на
ЗДвП и съгласно нея - моторно превозно средство е пътно превозно средство,
снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни
средства. Безспорно управляваното превозно средство от жалбоподателя И.
П. е такова.
От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, всяко пътно
превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен
когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобИ.е
на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и при
провеждането на изпита за придобИ.е на правоспособността по реда на
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, т.е. всяко пътно превозно средство
трябва да се управлява от правоспособен водач, а според чл.150а, ал. 1 от
ЗДвП - правоспособен е този водач, който притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
превозно средство. За да е валидно свидетелството за управление на МПС
трябва да отговаря на две кумулативно дадени предпоставки: да е валидно,
както по отношение на срока, така и по отношение на категорията на
управляваното моторно превозно средство. Само при едновременното
наличие на тези две предпоставки, СУМПС би се явило "съответното
свидетелство за управление" по смисъла на санкционната норма на чл. 177,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Видно от приложения по делото справка картон на водач на
жалбоподателя И. Й. П. е че същият има придобити категории М В А2, а от
приложеното по делото препис от свидетелство за управление на МПС №
********* издадено на 17.06.2022 г. валидно до 17.06.2032 г. е че П.
притежава категории - , „АМ, А1, А2, В1 и В“. Мотоциклет ”Кавазаки З
1000” с рег. хххх категория L3e, за която се изисква водачът да притежава
3
СУМПС с категория, А2", а видно от СУМПС на П., същият е придобил
категория А2 на 19.05.2022 г.
С оглед на изложеното и съдът намира, че жалбоподателят И. П. не е
нарушил разпоредбата на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, тъй като тъй като при
управление на мотоциклета хххххххна 24.06.2022 г. същият е притежавала
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство и неправилно е била ангажирана
отговорността му за горепосоченото нарушение на ЗДвП.
По изложените съображения и съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
При този изход на спора правото за присъждане на разноски възниква в
полза на жалбоподателя. Видно от приложения по делото договор за правна
защита и съдействие, процесуалното представителство е осъществено в
условията на чл.38, ал.1, т.2 и т.3 от Закон за адвокатурата, т.е. на
жалбоподателя И. П. е предоставена безплатна правна помощ от адв. Т. Н. от
ХАК.
С оглед изложеното и на адв. Т. Н. от Адвокатска колегия –
Хасково следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 /четиристотин/
лева, които Столична дирекция на вътрешните работи следва да бъде осъдена
да заплати на същия.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 22-4332-014971/09.08.2022 г.
издадено от ххххх Началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с
което на И. Й. П. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закон за движението по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
100 /сто/ лева, за нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ да
заплати на адв. Т. Н. от Адвокатска колегия – Хасково сумата от 400
/четиристотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс и по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от уведомяването на
страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4