Р Е Ш Е Н И
Е
№ 16
гр. Перник
18.03.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НК, в публично заседание на двадесет
и седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН БАТАЛСКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ПЕТРОВ
2. мл.с. КРИСТИНА
КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря КАТЯ СТАНОЕВА и прокурора АНИТА
ДЖАМАЛОВА, като разгледа докладваното от мл.с. К. Костадинова В.Н.О.Х.Д. № 27 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 742 от 04.12.2018 г. по Н.О.Х.Д. № 393 по
описа на Районен съд – гр. Перник за 2018 г. подсъдимият И.Е.И., с ЕГН: **********
е признат за виновен в това, че на 23.05.2017 г., в гр. Перник, **, пред
магазин тип „нон-стоп“, чрез нанасяне на удар с бухалка в областта на главата,
причинил на С.Г.С. ***, средни телесни повреди, изразяващи се в: 1)
разстройство на здравето, временно опасно за живота – черепно мозъчна травма,
изразяваща се в състояние на мозъчна кома, контузия на главния мозък,
субарахноидален кръвоизлив; 2) нараняване, проникващо в черепната кухина –
кръвотечение от носа и десен ушен канал, причинено от счупването на дясната
слепоочна и сфеноидална кости и наличието на въздух, навлязъл в черепната
кухина е осъществил комуникация между външна среда и черепна кухина и реална възможност
за възникване на инфекциозен процес и 3) счупване на челюст, при което се
затруднява дъвченето и говоренето – счупване на горната челюст от дясно –
престъпление по чл. 129, ал. 2, предл. 3, предл. 5 и предл. 6 от НК като му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието
изпълнение е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.
Със същата присъда е постановено подсъдимият И.Е.И. да
заплати направените по делото разноски: в полза на Областна дирекция на МВР –
гр. Перник сумата от 953.62 лева – разноски в досъдебното производство; в полза
на Пернишкия районен съд сумата от 766.50 лева – разноски в съдебното
производство, и в полза на С.Г.С., с ЕГН: ********** сумата от 3000 лева –
разноски за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 319
от НПК срещу така постановената присъда
са постъпили въззивна жалба с вх. № 34029/17.12.2018 г. (п.к. 13.12.2018 г.) от
адв. П.С. като повереник на частния обвинител С.Г.С. и въззивна жалба с вх. №
34304/18.12.2018 г. от подсъдимия И.Е.И., чрез защитника му – адв. С.Д..
С подадената от страна на частното обвинение жалба
първоинстанционната присъда се оспорва само в частта относно наложеното на
подсъдимия наказание, както и относно приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. В
допълнение към жалбата, депозирано с оглед изготвените мотиви на
първоинстанционния съдебен акт, се развиват подробни доводи за явна
несправедливост на наложеното наказание. В тази връзка се твърди, че същото
очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, както
и на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Посочва се освен
това, че чрез наложеното на подсъдимия наказание в определения размер няма да
се постигнат целите на наказанието по чл. 36 от НК. Излагат се съображения, че
извършеното престъпление е тежко, със сериозни последици за пострадалия като се
акцентира върху обстоятелството, че подсъдимият е проявил морално укоримо
поведение и след извършване на деянието като не е оказал помощ на С., а се е
опитал и да укрие доказателства. По тези съображения се иска
първоинстанционната присъда да бъде изменена като наложеното наказание
„лишаване от свобода“ бъде определено в по-голям размер, а освен това бъде и
отменено приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Не се правят доказателствени
искания.
По постъпилата жалба не е изразено становище от страна
на подсъдимия, нито от страна на държавното обвинение.
В подадената от подсъдимия И.Е.И. въззивна жалба
присъдата се оспорва изцяло. Твърди се, че същата е неправилна. Иска се да бъде
отменена като вместо това бъде постановена друга, с която подсъдимият да бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение. Евентуално се иска делото да бъде
върнато за ново разглеждане на районния съд. Не се сочат нови доказателства и
не се правят доказателствени искания.
По постъпилата жалба не е изразено становище от страна
на прокуратурата, нито на частното обвинение.
В разпоредително заседание по реда на
чл. 327 от НПК, проведено на 06.02.2019 г., въззивният съд е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели
или вещи лица, както и ангажирането на нови писмени или веществени
доказателства.
В открито съдебно заседание, проведено
на 27.02.2019 г., представителят на държавното обвинение – прокурор Джамалова
счита, че първоинстанционната присъда е правилна, законосъобразна и обоснована,
доколкото е постановена в съответствие със събрания доказателствен материал.
Оспорва жалбата на подсъдимия, като поддържа жалбата на частния обвинител и
излага доводи, че са налице предпоставки за уважаване на последната предвид
тежестта на извършеното деяние.
Частният
обвинител С.С., редовно призован се явява лично в съдебно заседание пред
въззивния съд и заедно с повереника си – адв. Г.. Последният оспорва жалбата на
подсъдимия. Моли обжалваната присъда да бъде изменена като на подсъдимия бъде
наложено наказание „лишаване от свобода“ в близък до максималния размер и бъде
отменено приложението на чл. 66 от НК. Частният обвинител С. поддържа казаното
от повереника му.
В
съдебното заседание пред въззивния съд подсъдимият И.И., нередовно призован, се
явява лично и със защитника си – адв. Д. като същите изразяват изрично съгласие
за даване ход на делото. В пледоарията си защитникът на подсъдимия поддържа
жалбата като излага доводи, че инкриминираното деяние не е извършено нито от
обективна, нито от субективна страна. Относно несъставомерността от обективна
страна посочва, че и пострадалият и подсъдимият са били много пияни, поради
което падането на С. се дължало на залитане вследствие употребения алкохол, а
не било в резултат от действията на подсъдимия. Твърди, че от доказателствата
по делото не може да се приеме за безспорно установено, че И. е нанесъл удар с
бухалка в главата на пострадалия, доколкото не ставало ясно дали бухалката е
засегнала главата на последния. В тази връзка се акцентира върху
обстоятелството, че видно от изготвените експертизи по лицето на пострадалия
няма следи от такъв удар. По тези съображения защитата намира, че дори да е
имало съприкосновение, то е било съвсем леко. По отношение на субективната
страна се посочва, че от естеството на действията на подсъдимия не може да се
направи извод, че същият е действал при условията на евентуален умисъл. В тази
връзка отново се акцентира върху ниския интензитет на евентуалния удар, нанесен
от подсъдимия на пострадалия, като се излагат доводи, че не е било възможно И.
да допусне настъпването на получените от С. телесни увреждания. Иска се
първоинстанционната присъда да бъде отменена като вместо това бъде постановена
друга, с която подсъдимият да бъде оправдан. Евентуално се прави искане
въззивният съд да върне делото за ново разглеждане на първата инстанция или да
преквалифицира инкриминираното деяние в такова, осъществено по непредпазливост
като форма на вината – по чл. 133 от НК.
В лична защита
подсъдимият поддържа казаното от защитника му. В последната си дума заявява, че
съжалява за случилото се.
Пернишкият
ОС, след като обсъди доводите в жалбите‚ както и тези,
изложени от представителя на държавното обвинение, от повереника на частния
обвинител и от защитника на подсъдимия в съдебно заседание‚ и след като в
съответствие с чл. 313 и чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира, че не са налице
основания за нейната отмяна.
Първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се
установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно
и задълбочено в мотивите на присъдата.
Фактическата обстановка по делото е
следната:
Подсъдимият И.Е.И. е роден на *** ***,
с постоянен и настоящ адрес:***, българин, българско гражданство, неженен, *** образование,
работи, неосъждан, с ЕГН: **********.
Подсъдимият И.И. и частният обвинител С.С.
се познават от неустановен период от време, доколкото са втори братовчеди. До
процесния случай двамата били в много добри отношения помежду си – срещали се
често (по няколко пъти в месеца), посещавали заведения и т.н. Същите нямали и
никакви неуредени отношения (финансови, личностни и др.).
Рано сутринта на 23.05.2017 г. подсъдимият
И. и приятелят му св. А. Б. отишли с лек автомобил – марка Фолксваген, модел
„Поло” рег. № ***, собственост на
майката на подсъдимия, до денонощен магазин, находящ се в гр. Перник, ***.
Двамата имали намерение да се почерпят по напитка с оглед предстояща работа на
подсъдимия в ***. По това време пред същия магазин тип „нон стоп“ се намирал и
пострадалият С.С.. Последният дошъл на мястото от дома си (находящ се на около
200м.), като решил да си допие пред магазина, въпреки че вече бил употребил
значително количество алкохол в компанията на близките си. В изпълнение на това
си намерение пострадалият С. си купил бира и застанал до една от намиращите се
непосредствено до „нон-стопа“ високи маси да си я пие. При пристигането си пред
магазина подсъдимият и св. А. Б. поздравили пострадалия, купили си бутилка
уиски, което И. заплатил, и се присъединили към С. да пият заедно на неговата
маса. Тримата били в добро настроение,
прегръщали се и разговаряли, като подсъдимият бил развълнуван от предстоящата
му работа в ***. След известно време обаче разговорът между пострадалия и
подсъдимия се разгорещил под влияние на голямото количество изпит алкохол като
двамата се поскарали. Това им поведение било възприето от св. Ю.Ю. – продавачка в „нон-стопа“. Същата се поизплашила от повишаването на тон и
се свързала по телефона с шефовете си като влязла навътре в магазина.
В един момент
след поредица от разменени реплики пострадалият С. внезапно посегнал към
бутилката с уиски, закупена от подсъдимия, и хвърлил същата към пътя,
вследствие на което тя се счупила (03,45,31 ч. – по кадър от
видеокамерата). Това ядосало И. и той започнал
да нервничи и да се разхожда напред-назад като настоявал братовчед му да купи
нова бутилка с уиски, но последният отказал. Двамата се сдърпали като си
посягали взаимно, а освен това пострадалият залитал и се клатушкал поради голямото
количество изпит алкохол. В един момент раздразнен от упоритото нежелание на С.
да купи нова бутилка уиски подсъдимият посегнал и скъсал фланелката на
братовчед си (03,52,54ч. – по кадър от видеокамерата). Малко след това И. доразкъсал фланелката на
пострадалия (03,54,54ч. – по кадър от видеокамерата), а междувременно продължил и да го „пошляпва“ зад
врата и по главата и да го дърпа за ушите, като дори плиснал в лицето му чаша с
течност, намираща се на масата.
Все по-изнервен
от обстоятелството, че пострадалият не купувал нова бутилка уиски и под
въздействието на употребения алкохол подсъдимият отишъл до автомобила си (марка
Фолксваген, модел „Поло” рег.№ ***) и взел оттам черна дървена бухалка с
дължина около 50 см. Върнал се при С. и размахал бухалката срещу него. След
това двамата си разменили няколко замахвания и посягания, като междувременно пострадалият
се и клатушкал, защото бил много пиян. В един момент подсъдимият замахнал с дясната
си ръка, в която държал бухалката, към горната част на тялото на пострадалия С.,
който се намирал на тротоара пред магазина, и го засегнал в областта на главата
(03,56,59 ч. – по кадър от видеокамерата) от
ляво. Вследствие съприкосновението с бухалката главата на пострадалия се
извъртяла надясно и същият залитнал и паднал на дясната странична част на
тялото си върху тротоара, удряйки странично дясната част на главата си в
бордюра (границата между пешеходната зона и пътното платно – при денивелация с
пътното платно около 10 см.).
След като паднал
на земята С. останал неподвижен като лежал на десен хълбок и издавал звук,
подобен на хъркане. Подсъдимият се изплашил от станалото и се навел над
пострадалия като успял да отвори устата му и извадил езика от гърлото, при
което от носа и устата на С. потекло значително количество кръв. Междувременно
св. А. Б., който безучастно наблюдавал случващото се, се уплашил и си тръгнал. По
това време продавачката св. Ю.Ю. погледнала през гишето и забелязала лежащия на
земята С. и подсъдимия, който стоял до него. Свидетелката веднага натиснала паник-бутон
и подала сигнал до охранителната фирма. През това време подсъдимият се
оттеглил, като оставил пострадалия да лежи на земята в безпомощно състояние пред
магазина.
След няколко
минути (04,02,58ч. – по кадър от видеокамерата) пред магазина пристигнали свидетелите К.К. и Ц.Б. – охранители
от СОД „Джем Секюрити“ – Перник, които заварили на паважа да лежи неподвижен пострадалия
С. като по ушите, главата и носа му имало кръв. Св. К. разпознал съседа си С.С..
Продавачката св. Ю. разказала на охранителите за случилото се. На място бил
повикан екип спешна помощ и автопатрул от Второ РУ – гр. Перник.
Междувременно св. К. отишъл до дома на пострадалия,
който се намирал наблизо, и потърсил св. Г.С., с която С. живеел на семейни
начала. Уведомил я за случилото се като последната чак тогава разбрала, че
пострадалият не е прекарал нощта в дома им. След това двамата отишли пред
магазина, където св. С. се опитала да осъществи контакт с мъжа си, но същият
продължавал да е в безсъзнание.
Пристигналата на място линейка откарала пострадалия в
болницата в гр. Перник, където същият бил приет с множество подкожни травматични
кръвонасядания и кървене от носа и вътрешния ушен отвор в състояние на кома,
неконтактен, неадекватен, тахикардичен.
Магазинът в гр. Перник, *** бил снабден с камери за
видеонаблюдение като записи от първите часове на 23.05.2017 г. (от 03,35,10ч.
до 04,04,11ч.) били предоставени на преносима памет „Data Travel G4 8 GB”, предадена с Протокол за доброволно
предаване от 23.05.2017 г. (л.122 от д.п.).
От изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза
(л. 38 – 43 от д.п.) се установява, че пострадалият С.С. е получил следните
увреждания: 1) разстройство на здравето, временно опасно за живота – черепно
мозъчна травма, изразяваща се в състояние на мозъчна кома, контузия на главния
мозък, субарахноидален кръвоизлив; 2) нараняване, проникващо в черепната кухина
– кръвотечение от носа и десен ушен канал, причинено от счупването на дясната
слепоочна и сфеноидална кости и наличието на въздух, навлязъл в черепната
кухина е осъществил комуникация между външна среда и черепна кухина и реална
възможност за възникване на инфекциозен процес и 3) счупване на челюст, при
което се затруднява дъвченето и говоренето – счупване на горната челюст от
дясно.
Съгласно изготвената по делото допълнителна
съдебно-медицинска експертиза (л. 87 – 88 от д.п.) травматичните увреждания са
локализирани в дясната половина на главата на пострадалия и са получени по
механизма на удар от или върху твърд тъп предмет. Локализацията на уврежданията
сочи за контакт на твърдия тъп предмет с дясната половина на главата. Травмите на
С.С. са получени при падане на тялото на пострадалия от собствен ръст върху
терена и последвал удар в него –контакт на дясната половина на главата с
твърдия тъп предмет – терена.
Съгласно заключението на втората допълнителна
съдебно-медицинска експертиза (л. 119 – 120 от д.п.) не са констатирани
увреждания, локализирани в лявата половина на тялото и главата на пострадалия,
но липсата на такива не изключва възможността с тези области на тялото да е
осъществен контакт с твърд тъп предмет – бухалка. При контакт между твърдия тъп
предмет – бухалка и нанесен удар с такъв предмет с незначителна сила е напълно
възможно да не останат видими травматични увреждания в областта на осъществения
контакт.
От извършената в хода на производството пред
първоинстанционния съд комплексна съдебно-невролого-психологична медицинска
експертиза е видно, че непосредствено след инцидента – до началния период на
домашно лечение след изписването му, пострадалият не е имал способност да формира
достоверни, адекватни и фрагментарни спомени относно фактите и обстоятелствата,
свързани с инкриминираното събитие. Към момента на даване на показания пред
съда – 15.05.2018 г. и към момента на изготвяне на експертизата същият е имал
възможност да дава достоверни и адекватни сведения относно обстоятелства по
отношение на инкриминираното деяние.
По делото са изготвени и три видео-технически
експертизи, при които е изследван хронологично спрямо часовника на
видеокамерата видеозапис от камери на магазин в гр. Перник, ***. Със
специализиран плеър /редактор за видео изображения са експортирани кадри, които
са обработени за подобряване на информационната им стойност и са разпечатани
снимки във фотоалбум с максимално възможно
качество. В заключенията последователно и хронологично са посочени
действията и случилото се пред магазина на 23.05.2017 г. по часове, минути, секунди съобразно часовника
на камерата.
Съгласно заключението по експертизата, находяща се на
л. 110-117 от д.п., от направените изследване и анализ на видеозаписа може да
се направи извод, че е имало съприкосновение между тялото на пострадалия С. и
тъмен предмет, наподобяващ бухалка – държана от подсъдимия, с която същият е
замахнал с дясната си ръка, непосредствено преди залитането и падането на
пострадалия на земята.
Видно от извършената в хода на производството пред
първоинстанционния съд видео техническа експертиза ударът е насочен в лявата
част на главата на С., но силата на удара и точката на съприкосновение не може
да се установят, защото камерата е разположена от дясната страна на главата на
пострадалия и част от предмета, наподобяващ бухалка се скрива зад нея.
При извършените процесуално следствени действия
средството на престъплението – черна дървена бухалка не е открито.
Така
възприетата фактическа обстановка се установява от всички доказателства по
делото – гласни (в това число прочетени при условията на чл. 281, ал. 4 и ал. 5
от НПК): показанията на свидетелите А. Б., Ю.Ю., Г.С., К.К., Ц.Б., М.Й. и на С.С.
(пострадал), и писмени – приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както и от заключенията на извършените в хода на досъдебното и съдебното
производство експертизи.
Първоинстанционният съд е
подложил на задълбочен, обстоен и детайлен анализ целия доказателствен
материал, въз основа на което е изградил фактически изводи, които настоящия
съдебен състав намира за правилни, обосновани, законосъобразни и ги споделя напълно,
поради което възприе фактическата обстановка сходна с тази, приета от първата
инстанция.
Въззивният съд също кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели, доколкото събраните гласни доказателства са последователни и еднопосочни. Обсъдени в своята взаимовръзка, същите
установяват по несъмнен и категоричен начин авторството на подсъдимия по
отношение на инкриминираното деяние. Настоящият
състав споделя изцяло изводите
на районния съд относно датата и мястото на извършване на инкриминираното деяние,
месторазположението на подсъдимия и пострадалия, в момента на извършване на същото, както и поводът за
проявеното агресивно поведение
от страна подсъдимия. Тези обстоятелства се установяват категорично
въз основа на показанията на свидетелите очевидци – св. А. Б. и
св. Ю.Ю., както и на пристигналите след инцидента на място св. Г.С., К.К., Ц.Б.
и М.Й.. Въззивният съд намира, че показанията на посочените лица
са подкрепени от останалите доказателствени източници и в частност изготвените видео технически
експертизи, поради което достигна
до позитивен извод относно достоверността им. За
пълнота следва да се отбележи, че св. А. Б. действително не твърди да е
забелязал подсъдимият да насочва бухалката към главата на пострадалия. Това
обаче се обяснява с обстоятелството, че видно от снетите във видео техническите
експертизи изображения от видеокамерата св. Б., макар да е наблюдавал
по-голямата част от конфликта между страните, не е бил в близост до подсъдимия
и пострадалия в момента на удара.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да кредитира заключенията, както по извършените видео технически експертизи,
така и тези по съдебно медицинските експертизи. Преценени съобразно чл. 154 НПК, експертните изследвания са извършени обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите
лица са отговорили изчерпателно на поставените задачи като същите не са
заинтересовани от изхода на правния спор.
Въз основа на събрания доказателствен материал
районният съд е приел, че инкриминираното в обвинителния акт деяние е
осъществено от подсъдимия от обективна страна, но от субективна страна е приел
евентуален умисъл като форма на вината.
При сходна фактическа обстановка настоящият
съдебен състав обаче достигна до различни правни изводи от тези, изложени
от първоинстанционния съд.
Въззивният състав намира, че с деянието си подсъдимият
И. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
133, предл. 2-ро НК, а именно причинил е по непредпазливост на пострадалия С.С.
средна телесна повреда.
От обективна страна, на 23.05.2017 г., в гр. Перник, ***, пред магазин тип
„нон-стоп“ подсъдимият нанесъл на пострадалия удар с бухалка в областта на
лявата половина на главата. Вследствие от същия С. залитнал и паднал с дясната странична
част на тялото си върху тротоара като ударил странично дясната част на главата
си в бордюра. В резултат на това пострадалият получил три на брой увреждания – 1)
разстройство на здравето, временно опасно за живота – черепно мозъчна травма,
изразяваща се в състояние на мозъчна кома, контузия на главния мозък,
субарахноидален кръвоизлив; 2) нараняване, проникващо в черепната кухина –
кръвотечение от носа и десен ушен канал, причинено от счупването на дясната
слепоочна и сфеноидална кости и наличието на въздух, навлязъл в черепната
кухина е осъществил комуникация между външна среда и черепна кухина и реална
възможност за възникване на инфекциозен процес и 3) счупване на челюст, при
което се затруднява дъвченето и говоренето – счупване на горната челюст от
дясно. Всяко от посочените увреждания по медикобиологичната си
характеристика представлява средна телесна повреда. В този смисъл е и задължителната съдебна практика,
обективирана в т. 11 (относно счупването на челюстта), т. 13 (относно разстройството на здравето, временно опасно за живота) и т. 14 (относно нараняването,
проникващо в черепната кухина) от
Постановление № 3 от 27.09.1979 г. на Пленума на ВС.
В тази връзка доводите на защитата, че по делото не
можело безспорно да се докаже осъществяване на съприкосновение между бухалката,
държана от подсъдимия, и главата на пострадалия, не могат да бъдат споделени.
Такова съприкосновение достатъчно ясно се установява от снетите по
видеотехническите експертизи изображения. Въпреки лошото осветление от същите е
видно, че подсъдимият насочва бухалката именно към главата на пострадалия и то
в лявата й половина. Видно е и че горната част на бухалката остава „скрита“ от
главата на С. до момента, в който последната не се извърта странично на дясно
от осъществения удар. На последно място ясно е видно и че пострадалият пада
непосредствено след нанесения му удар. По тези съображения въззивният съд
счита, че макар интензитетът на съприкосновението между бухалката и главата на С.
да е съвсем нисък, то именно това засягане е довело до загуба на равновесие и
падане на земята от последния. В този смисъл настоящият съдебен състав приема,
че между осъществения с бухалката удар, макар и лек, и причинените на
пострадалия телесни увреждания е налице пряка причинна връзка. За пълнота
следва да се отбележи, че констатацията за наличие на причинно следствена
връзка между поведението на И. и получените от С. увреждания не би се променила
дори ако се приеме, че не е било налице съприкосновение между бухалката и
главата на пострадалия. Посоченият извод се обосновава с обстоятелството, че от
изображенията, снети в хода на видеотехническите експертизи, ясно е видно, че
подсъдимият замахва с бухалката към главата на пострадалия, като последният
пада непосредствено след това замахване. В този смисъл именно посоченото
действие на И. е довело до загубата на равновесие от страна на С. и
последващото му падане на земята със съответните последици.
От субективна страна,
въззивната инстанция намира, че подсъдимият И. е действал непредпазливо, при небрежност като форма
на вината. Посоченият
извод се обосновава с механизма на извършеното деяние, доколкото макар подсъдимият
да е нанесъл на пострадалия удар с бухалка в областта на главата, телесните
увреждания са получени не от този удар, а от внезапното му отвеждане от равновесие, при което е
паднал и си е ударил главата в тротоара. Не може
да се пренебрегне и фактът, че съгласно изготвените съдебно-медицински
експертизи по главата на С. – в лявата й половина, където именно го е засегнал
подсъдимият, не се установяват никакви синини, охлузвания или други увреждания.
Посоченото обстоятелство от своя страна обосновава категоричния извод, че
нанесеният удар е с много малка сила. Не на последно място следва да се вземе
предвид и че пострадалият е бил употребил доста голямо количество алкохол,
което също е допринесло за загубване на равновесие от негова страна.
В тази насока следва да се отбележи, че когато се
касае за телесна повреда при
пряк умисъл, деецът трябва да предвижда конкретното увреждане на здравето и да
цели именно неговото настъпване. При евентуален умисъл деецът трябва да
предвижда конкретното увреждане, но да се отнася безразлично към настъпването
му, преследвайки някаква друга цел.
При телесна повреда, извършена по непредпазливост, не
е необходимо деецът да предвижда конкретния вид увреждане. Достатъчно е да
предвижда, че от деянието му ще настъпи телесна повреда въобще, какъвто е и
настоящият случай. При изваждането на пострадалия от равновесие чрез нанасяне
на директен удар в областта на лицето, подсъдимият е могъл и е бил
длъжен да предвиди, че от деянието му могат да настъпят някакви телесни повреди
по принцип, тъй като обективно е било възможно да предвиди, че при такова
изваждане от равновесие на пострадалия, той може да падне, да се удари, при
което да се нарани и да получи някакви увреждания, макар
и да не може да предвиди какви конкретно. Нещо повече
подсъдимият е бил напълно наясно с обстоятелството, че пострадалият е бил
употребил значително количество алкохол, поради което се е клатушкал и залитал
и в този смисъл дори и леко по интензитет външно въздействие е можело да доведе
до загуба на равновесие от негова страна. Въпреки това при удара и изваждането на пострадалия С. от
равновесие, подсъдимият И. не е целял да му причини получените телесни
повреди, нито е допускал настъпването на съставомерния резултат. Подсъдимият в
случая е действал непредпазливо като не е предвиждал конкретния вид увреждане, а само
възможността за настъпване на телесна повреда въобще. По тези съображения като е осъществил, макар и лек
удар с бухалка в областта
на лицето на пострадалия, подсъдимият е поставил начало на причинно-следствен
процес, довел до загубване на равновесие на пострадалия, в резултат на което
той е паднал върху тротоара и си е ударил главата като е получил установените в съдебно-медицинската експертиза
увреждания.
С оглед използвания от И. предмет – дървена бухалка и след преднамерено
предприетия от него удар, подсъдимият е бил длъжен и е могъл да
предвиди възможността пострадалият да загуби равновесие, да падне, а при падането
да настъпи и сериозно увреждане на
здравето му.
В този смисъл въззивният съд намира, че
конкретните увреждания на пострадалия, при този механизъм на
получаването им, водят да извод за проявена от страна на дееца непредпазливост при
извършване на деянието, а не на пряк или евентуален умисъл. По тези съображения настоящият съдебен състав приема,
че с деянието си подсъдимият И. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 133, предл. 2-ро от НК, а не престъплението по
чл. 129, ал. 2, предл. 3, предл. 5 и предл. 6 от НК, за което му е повдигнато
обвинение.
В настоящия
случай макар да липсва обвинение за нанесена от подсъдимия средна телесна
повреда по непредпазливост, въззивният съд намира за нужно да отбележи, че
такова деяние представлява по-леко наказуемо престъпно поведение спрямо умишлените
телесни повреди. В тази връзка, когато
се установи, че деецът е действал непредпазливо, а не
умишлено, при причиняване на
телесното увреждане, за да се постанови осъдителна присъда, не е необходимо да
има изменение на обвинението.
При това положение, доколкото
престъплението по чл. 133 НК се явява по-леко наказуемо от престъплението по чл. 129, ал. 2, предл. 3, предл. 5 и предл. 6 от НК за въззивния съд
е налице възможност да осъди подсъдимия за престъпление по чл. 133, предл.
второ във вр. с чл. 129, ал. 2, предл. 3,
предл. 5 и предл. 6 от НК.
При определяне на наказанието
настоящият съдебен състав взе предвид, че подсъдимият И.И. не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК
към датата на деянието. Освен това за престъплението по чл.
133 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода до една година или пробация. От деянието не са причинени и
имуществени вреди. В тази връзка следва да се
отбележи и че разпоредбата на чл.
78а от НК е императивна и когато се констатира наличието на кумулативно
предвидените в нея предпоставки, съдът
е лишен от възможност за дискреция, а е
длъжен да я приложи. По тези съображения при така възприетата от
настоящата инстанция квалификация на деянието въззивният съд счита, че са налице предпоставките на чл. 78а, ал.
1 от НК за освобождаване от наказателна отговорност на подсъдимия И. за
извършеното от него престъпление и за налагане на административно наказание глоба.
При определяне размера на същото следва да се съобрази
сравнително младата възраст на подсъдимия и липсата
на други противообществени прояви. Като отегчаващи обстоятелства следва да се отчетат множеството на брой получени от пострадалия
увреждания, както и фактът, че подсъдимият е оставил пострадалия сам след
инцидента по средата на улицата без да потърси медицинска помощ, а освен това е
укрил и веществени доказателства и в частност средството на престъплението (бухалка). С оглед на това на И.
следва да бъде наложено
административно наказание глоба в средния, предвиден в закона, размер, а именно
2500 /две хиляди и петстотин/ лева.
Предвид обоснованите по-горе изводи относно
квалификацията на процесното деяние и приложимото спрямо същото наказание
въззивният съд не намира за нужно да обсъжда в детайли изложените във
въззивната жалба на частния обвинител доводи за несправедливост на наложеното
от районния съд наказание. Същите са съобразени при определяне размера на
административната санкция по чл. 78 а от НК от настоящата инстанция.
Предвид
изхода на делото правилно и обосновано първата инстанция на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК е постановила подсъдимия И. да
заплати сторените в хода на делото разноски. Пред
настоящата инстанция страните не са навели претенции за разноски.
Водим от всичко изложено и на основание чл.
334‚ т. 3 от вр. с чл. 337, т. 2 и т. 4 от НПК‚ Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 742 от
04.12.2018 г. по Н.О.Х.Д. № 393/2018 г. по описа на Пернишкия
районен съд, НО, 1-ви
състав като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
извършеното от И.Е.И., с ЕГН: ********** от
престъпление по чл. 129, ал. 2, предл. 3, предл. 5 и предл. 6 от НК в престъпление по чл. 133, вр. с чл. 129, ал. 2, предл. 3, предл. 5 и предл. 6 от НК като на основание чл. 78 а от НК ОСВОБОЖДАВА подсъдимия от наказателна отговорност и му налага
административно наказание „глоба“ в размер на 2500 (две хиляди и петстотин)
лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на касационно обжалване и/или
протест по аргумент от чл. 346 от НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.