Р Е Ш Е Н И Е № 17
гр. Сливен, 09.02.2023 год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и трети януари
през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
Административен
съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при
секретаря Радостина Желева и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 349 по описа за 2022 година, за да се произнесе
съобрази:
Производството е по чл.268,
ал. 1 от ДОПК.
Образувано е по жалба,
подадена от „Е.“*** против Решение № 83/24.08.2022 г. на Директора на ТД на НАП
– Бургас, с което е оставена без уважение жалбата на „Е.”*** против
Разпореждане изх. № С220020-137-0007681/25.07.2022 г. на публичен изпълнител
при ТД на НАП – Бургас, офис Сливен.
В жалбата се твърди, че
посоченото разпореждане е неправилно. На 07.06.2022 г. като управител на
дружеството подал молба с искане за погасяване на публични вземания, поради
изтекла давност, но публичният изпълнител не бил направил разграничение между
задълженията за данъци и такива представляващи имуществена санкция, което
препятствало възможността да се защити. Счита, че е налице различен процесуален
ред за двата вида задължения, като те се погасяват в различен период. Твърди,
че е налице изначална липса на основание за събиране на глобите. Липсвали
мотиви за наложения запор върху банкова сметка ***. Заявява, че не бил спрян
ефекта на погасителната давност, поради налагане на обезпечителни мерки, то се
явявал незаконосъобразен отказа на публичния изпълнител, във връзка с
възражението за изтекла погасителна давност. Заявява, че налагането на
обезпечение съставлявало злоупотреба с права. Прави възражение за прекратяване
на изпълнителното производство поради изтекла давност и моли съда да се
произнесе по него.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. В писмени становища поддържа
подадената жалба.
Ответникът по жалбата,
редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от
упълномощен процесуален представител гл. юриск. С.Д.,
който оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде отхвърлена, счита
обжалваното решение за законосъобразно, претендира присъждане на разноските по
делото.
След преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
В ТД на НАП Бургас, офис
Сливен, е образувано изпълнително дело № 20150003832/2015 г. срещу „Е.“ ЕООД с
ЕИК ******, по което с 15 бр. Разпореждания за присъединяване в периода
15.07.2015г. - 15.01.2020 г. са присъединени други публични вземания,
възникнали на основание данъчни декларации, подадени от задълженото лице и
имуществени санкции, наложени с НП от НАП и от ИА ГИТ Д „ИТ" Сливен в общ
в размер на 20088,79 лв. в това число лихва 7681,59 лв. и главница 12407,20 лв.
За образуване на изпълнителното производство е изпратено съобщение за
доброволно изпълнение с изх. № 003832/2015/000001/03.06.2015 г.
За обезпечаване на
задълженията по ИД са наложени обезпечителни мерки: с ПНОМ изх.№ С170020-022-0051971/14.09.2017
г. е наложен запор върху банковите сметки на лицето, находящи
се в Ч. П. Б. Т.; с ПНОМ изх.№ с 190020-022-0002280/24.01.2019г. е наложен
запор върху товарен автомобил марка Опел, модел АСТРА, рег.№ ******. С ПНОМ с
изх. № С220020-022-0050281/25.07.2022 г. на основание чл. 200 и чл. 201, ал. 3 във вр.
с чл. 195, ал. 1 – 3 от ДОПК е наложен запор върху МПС - специализирана машина
марка НИСАН, модел ВАНЕТ 2, рег.№ ******, рама № VSKDEVC23U0102058, двигател №
LD23GTC14558E, година на производство 1999г., мощност 55kw, със застрахователна
оценка 0.00 лв.
Жалбоподателят е подал
възражения вх.№ 6684/06.06.2022г. и вх. №
С220020-000- 0266549/07.06.2022 г., допълнено и уточнено с вх.№
8237/18.07.2022г. и вх. № С220020- 0344494/19.07.2022 г., с искане за погасяване на публични задължения за
периода 01.12.2012 г. - 30.04.2017 г..
С Разпореждане изх. №С220020-137-
0007681/25.07.2022г., издадено от публичен изпълнител при ТД НА НАП Бургас,
офис Сливен е извършен анализ на задълженията по ДОС на лицето и е установено,
че част от задълженията са данъчно-осигурителни задължения, а друга част -
задължения за имуществени санкции, наложени с НП. Публичният изпълнител е
приел, че като вид публични вземания по смисъла на чл.162, ал.2 от ДОПК и за
двете групи задължения е приложим режима на давностния
срок, уреден в ДОПК, респ. относими са давностните срокове, посочени в чл.171, ал. 1 и ал.2 от ДОПК. За събиране на задълженията са предприети изпълнителни действия: наложен
запор върху банковите сметки на лицето, находящи се в
ЧПБ ТЕКСИМ и наложен запор върху товарен автомобил марка ОПЕЛ, модел АСТРА,
рег.№ ******. Предвид това, било налице спиране на давността на осн. чл.172, ал.1, т. 5 от ДОПК. Публичният изпълнител е
анализирал поотделно публичните задължения за ДОО, ЗО, УПФ, ДД по ЗДДФЛ, ДД по
ЗКПО, както и по влезли в сила НП, като е прието, че давностния
срок не е изтекъл. При тези мотиви е отказал прекратяване на ИД относно
описаните в разпореждането задължения.
Против процесното разпореждане
е подадена жалба от оспорващото дружество до директора на ТД на НАП Бургас с
вх. № 9141/10.08.2022 г. С решение № 83/24.08.2022 г. на Директор на ТД на НАП
Бургас жалбата е оставена без уважение, като решаващият орган е приел, че спрямо
публичните вземания за имуществени санкции, наложени с НП, по смисъла на
чл.162, ал.2 от ДОПК е приложим режима за давността, уреден в ДОПК, респ. относими са давностните срокове,
посочени в чл.171, ал.1 и ал.2 от ДОПК, Регламентираният в чл.82 от ЗАНН
по-кратък срок касаел административното наказание „глоба“, какъвто не бил
разглежданият случай. С оглед на обстоятелството, че ЗАНН урежда давностните срокове единствено по отношение на глобата, но
не и за имуществената санкция, то следва да се приеме, че давността за
последната се подчинява на общия режим за давността на публичните вземания по
ДОПК, включително по отношение на нейното спиране и прекъсване. В този смисъл било
и Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по тълк.
д. № 5/2013 г. на ВАС, Общо събрание на колегиите. Поради това и двата вида
задължения по ИД били подчинени на общия режим на правилата за давността,
уреден в ДОПК и не било ясно какво разграничаване е следвало да се извърши в
разпореждането по възражение за давност. Предвид спирането на погасителната
давност с налагането на обезпечителни мерки по ИД, както и с прекъсването на
същата с издаденото Разпореждане за изпълнение на Запорното
съобщение изх. № С 180020-029-0001657/30.01.2018 г., нямало основание за
отписване на задължения от данъчно-осигурителната сметка на задълженото лице на
основание чл. 172, ал. 1 или ал.2 от ДОПК.
При така установената
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Обжалваното решение е
съобщено на жалбоподателя на 21.09.2022 г. Жалбата е подадена до АдмС – Сливен на 23.09.2022 г. с вх. № СД-01-01-3507 т.е. подадена е в срока по чл. 268, ал. 1 ДОПК и от надлежна страна съгласно чл. 267, ал. 2, т. 6, вр.
чл. 268, ал. 1 ДОПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
жалбата е неоснователна.
Разпореждането по
възраженията за погасяване по давност на публични задължения е издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас съгласно правомощията му по чл.226,
ал.1 от ДОПК, а оспореното решение – от директор на ТД на НАП Бургас съгласно
правомощията му по чл. 267 от ДОПК. Следователно актовете са издадени от
материално и териториално компетентни органи. Същите са издадени в срока по чл.267,
ал.2 от ДОПК, в изискуемата писмена форма.
В обжалваното разпореждане
са посочени фактическите и правни основания за издаването му, т. е. същото е
мотивирано съгласно изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. Възраженията на
жалбоподателя за липса на мотиви са неоснователни. За да остави без уважение
възражението за погасяване по давност на описаните задължения, публичният
изпълнител е анализирал поотделно всяко от тях, посочил е датата на възникване
на същото и е посочил началото на давностния срок. Визираните
обстоятелства, относими към фактическите и правни
основания за издаване на разпореждането, се доказват и от представените към
преписката документи, установяващи изпълнителни основания по чл. 209, ал. 2,
т.2, 5 и 6 от ДОПК, както и липсата на плащане от задълженото лице в срока за
доброволно изпълнение. Посочено е че давностният срок
за имуществената санкция в размер на 500,00 лв., определена с НП №
242191-0157534/25.01.2017 г. на НАП, със срок за доброволно изпълнение
23.01.2018 г., е започнал да тече от 01.01.2019 г. и
не е изтекъл към датата на издаване на разпореждането. Давностният
срок за имуществената санкция в размер на 500,00 лв., определена с НП №
32913/20.12.2013 г. на НАП, със срок за доброволно изпълнение 25.02.2015 г.,
започнал да тече от 01.01.2016 г. и не е изтекъл към
датата на издаване на разпореждането. Давностният
срок за имуществената санкция в размер на 500,00 лв., определена с НП №
32914/27.12.2013 г. на НАП, със срок за доброволно изпълнение 25.02.2015 г.,
започвал да тече от 01.01.2016 г. и не е изтекъл към
датата на издаване на разпореждането. Давностният
срок за имуществената санкция в размер на 1500,00 лв., определена с НП №
20-000570/30.12.2014 г. на ИА ГИТ/Дирекция Инспекция по труда Сливен, със срок
за доброволно изпълнение 02.07.2015 г., започнал да тече от 01.01.2016
г. и не е изтекъл към датата на издаване на разпореждането.
Обосновано е становище на горестоящия административен орган, че съгласно Тълкувателно
решение № 3 от 03.07.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на
Върховен административен съд давностните срокове,
предвидени за изпълнение на административното наказание "глоба" в чл. 82, ал.
1, б. "а", във вр. с ал. 2
и ал. 3 от ЗАНН,
не са приложими по отношение на "имуществената санкция", наложена с
влязло в сила наказателно постановление. В това решение е посочено, че законодателят
прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни
термини и правни институти. Двата института са самостоятелно регламентирани и
са въведени с различни нормативни разпоредби. Имуществената санкция не е сред
административните наказания, визирани в ЗАНН, които се налагат за административни
нарушения, за които административно наказателна отговорност могат да носят само
физически, но не и юридически лица.
Съгласно текста на чл. 82, ал.
1, б. "а" от ЗАНН административното наказание не се
изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е
"глоба". Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който
е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето за изпълнение на наказанието, и след завършване на действието, с
което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Независимо от
спирането или прекъсването на давността административното наказание не се
изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1,
съобразно разпоредбата на ал. 3 от чл. 82 от ЗАНН. Съгласно ал. 4 от същата
разпоредба ал. 3 не се прилага по отношение на "глобата", когато за
събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. Тези
разпоредби имат за приложно поле единствено давността за изпълнение на
наказанието "глоба" и не е налице законодателен пропуск или непълнота
в закона, за да се приеме, че тези разпоредби са приложими и за
"имуществената санкция". За имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН като вид публично вземане по смисъла на чл. 162, ал.
2, т. 5, вр. т. 7 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс давността е уредена в чл. 171 от ДОПК.
По силата на ал. 1 на чл.
171 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Абсолютната
погасителна давност за публичните вземания е предвидена в разпоредбата на ал. 2 на чл.
171 от ДОПК, която гласи: с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват
всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността,
освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. Кратката
2-годишна погасителна давност по чл. 82, ал.
1, б. "а" от ЗАНН е изключение по смисъла на предложение
последно от ал. 1 на чл. 171 от ДОПК - "предвиден в закон
по-кратък давностен срок", но има приложение
само за изрично предвиденото в разпоредбата административно наказание
"глоба" и не може да се приложи по аналогия и за "имуществената
санкция".
Имуществената санкция не е
глоба, а друг вид публично вземане, като разграничението е направено в
разпоредбата на чл. 162, ал.
2, т. 5 от ДОПК, която също посочва отделно тези два вида публични
вземания, с което се потвърждава, че законодателят ясно прави разграничение
между двата института.
Изпълнителните основания,
предмет на разглеждане по настоящото дело, са НП влезли в законна сила през
2015г. и 2018 г., следователно давностните срокове по
чл. 171, ал.
1 от ДОПК са започнали да текат
съответно от 01.01.2016 г. и 01.01.2019 г. и
изтичат съответно, ако не са спирани или прекъсвани, на 01.01.2021
г. и на 01.01.2024 г.
По ИД са наложени
обезпечителни мерки: с ПНОМ изх.№ С170020-022-0051971/14.09.2017 г. и с ПНОМ
изх.№ с 190020-022-0002280/24.01.2019 г., както и е издадено Разпореждане за
изпълнение на Запорното съобщение изх. № С 180020-029-0001657/30.01.2018г..
Неоснователно е възражението, че същите са предприети спрямо имущество, което
не принадлежи на длъжника. По делото е представена справка, че жалбоподателя е
разполагал със с. в ЧПБ Т.. Касае се за изпълнителни действия които са
прекъснали давността съгласно чл.172 ал.2 от ДОПК. От прекъсването на давността
е започнала да тече нова давност съгласно чл.172 ал.3 от ДОПК. Срокът на новата
давност не е изтекъл към момента на подаването на искането на длъжника за
отписване по давност на процесните публични задължения, поради което правилно
публичния изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство относно
тях.
С оглед на гореизложеното, Решение № 83/24.08.2022
г. на Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е оставена без уважение жалбата
на „Е.”*** против Разпореждане изх. № С220020-137-0007681/25.07.2022 г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, офис Сливен, с което е постановен
отказ за прекратяване поради изтекла погасителна давност събирането на публично
вземане по изп. дело № 20150003832/2015 г.,
съответства на материалния закон.
По изложените съображения
съдът намира, че процесната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора е
основателно искането на ответника за присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт. Производството по чл. 197, ал. 2 – 4 от ДОПК е особено
производство, различно от производството по обжалване на ревизионните актове,
поради което специалната разпоредба на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК е
неприложима, а възнаграждението за юрисконсулт е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс и следва да
бъде определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(Определение № 3544/20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3319/2018 г., I о.).
Според последната разпоредба по административни дела възнаграждението за една
инстанция е от 100 до 200 лева. С оглед фактическата и правна сложност на
делото съдът намира, че в случая дължимото възнаграждение за юрисконсулт следва
да бъде определено в размер на 100,00 лева.
Водим от гореизложеното и
на основание чл. 268 от ДОПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Е.“ ЕООД с
ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр. С., кв. „С. к.“, бл..., вх..,
ап.., срещу Решение № 83/24.08.2022 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас, с
което е оставена без уважение жалбата на „Е.”*** против Разпореждане изх. №
С220020-137-0007681/25.07.2022 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП –
Бургас, офис Сливен, като неоснователна.
ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД с ЕИК ******
със седалище и адрес на управление гр. Сливен, кв. „Сини камъни“, бл. 26, вх.
Б, ап. 23, да заплати на Национална агенция за приходите възнаграждение за
процесуален представител в размер на 100 (сто) лева.
Решението на основание чл.
268, ал. 2 от ДОПК не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на
страните на основание чл.138 ал.3 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: