№ 568
гр. Благоевград, 01.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500324 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 418 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, депозирана от „Б...“ А., ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н „О.“, ул. „М.“ № *, представлявано от Д. Д. А., въз основа на изрично
пълномощно, срещу Разпореждане № 589/24.03.2022г. постановено по ч.гр.д.№ 302/2022г.
по описа на РС Сандански, в частта му с което е отхвърлено заявление с вх. №
1942/23.03.2022г., с което съдът е сезиран от заявителя „Б...“ А., по реда на чл. 417 т. 2 от
ГПК, с искане за издаване на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
А. Л. Б., ЕГН **********, на адрес: гр. С., ул. „Н. В.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, като
заявлението е било отхвърлено в частта му за заплащане на сумата от 1 317.98лв.-
договорна/възнаградителна/ лихва, за периода от 02.11.2019г. до 23.06.2021г. вкл.; сумата-
151.44лв.- обезщетение за забава/лихвена надбавка за забава/, за периода от 02.11.2019г. до
23.06.2021г.вкл., както и за размера за направените разходи при изискуем кредит- над
уважения от съда за 96.00лв. до претендирания размер от 120.00лв.
Жалбоподателят, чрез пълномощника си- Д. Д. А., моли съда да отмени издаденото
Разпореждане № 589/24.03.2022г. постановено по ч.гр.д.№ 302/2022г. по описа на РС
Сандански, в частта му в която съдът е оставил заявлението на заявителя- „Б...“ А. без
уважение, като неправилно и незаконосъобразно и да постанови съдебен акт, с който да
уважи искането на „Б...“ А. за издаване на заповед за изпълнение в отхвърлената му част.
С частната жалба се наведени доводи за допуснато съществено процесуално нарушение от
съда, който при нередовности по смисъла на чл. 417 т. 2 от ГПК, във връзка с чл. 410 ал.2 от
1
ГПК, е следвало на основание чл. 411 ал. 2 т. 1 от ГПК да укаже на заявителя да коригира
заявлението си, като отстрани неговата нередовност- неуточняване на датата на настъпване
на предсрочна изискуемост, както и да ангажира доказателства в тази насока. /Сочи се в
жалбата че в Извлечението от счетоводните книги на „Б...“ А., за сметка № 11/26529604,
представено пред съда със заявлението по чл. 417 от ГПК, е посочена като дата на
предсрочната изискуемост- 24.06.2021г., а същевременно в разписката за получаване на
Уведомление с изх. № 0020-20-03901/07.07.2020г., е видно че същото е връчено на длъжника
по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, считано от дата- 28.04.2021г.
Навадено е с жалбата от заявителя „Б...“ А., чрез пълномощника му по делото- оплакване за
неправилност на обжалвания съдебен акт, основано на неправилното приложение на
материалния и процесуалния закон. Възразява се от банката жалбоподател, чрез
пълномощника Д. Д. А., че не е взето от съда впредвид, че предсрочната изискуемост е
резултат от промяната в задължението на длъжника, след упражняването на потестивното
право на кредитора да преобразува кредита в предсрочно изискуем за незаплатената част от
задължението. Поддържа се с частната жалба, че към момента на получаването от длъжника
на 28.04.2021г., волеизявлението на банката кредитор за предсрочната изискуемост на
кредита, от обективна страна било е налице и другото предвидено в закона основание-
неизплатени погасителни вноски от длъжника, за да се възползва кредиторът от правото си
да преобразува кредита от срочен, в предсрочно изискуем.
Поддържа се още с частната жалба, че обявяването на предсрочна изискуемост е признато от
закона едностранно право на кредитора и само той може да реши дали да се позова на
настъпването на последиците от преобразуването на кредита в предсрочно изискуем за
цялата неизплатена част от дълга на длъжника. Дори и фактическият състав на предсрочната
изискуемост, трансформиращ уговорката за начина на връщане на кредита да е изпълнен по-
рано, само кредиторът може да определи момента, в който да се позове на ефекта му. В този
смисъл твърди се, че отчитането на цялата главница като предсрочно изискуема на
24.06.2021г. и преустановяването на начисляването на договорните лихви след тази дата, е
съответно на последиците от достигнатото вече до длъжника уведомление за предсрочна
изискуемост на банката кредитор.
Предвид на изложеното, иска се с частната жалба от въззивния съд обжалваното
разпореждане на РС Сандански да бъде отменено като неправилно, като въззивният съд да
постанови издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, срещу длъжника А. Л.
Б., ЕГН **********, за сумите посочени в извлечението от счетоводните книги, за които
съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият
състав на въззивния съд намери за установено от фактическа страна следното:
Съдът по заповедното производство- РС Сандански, е бил сезиран от „Б...“ А., чрез
пълномощника- Д. Д. А., със заявление с вх. № 1942/23.03.2022г., по реда на чл. 417 т. 2 от
ГПК, с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, срещу длъжника и
кредитополучател- А. Л. Б., ЕГН **********, от град Сандански, за следните суми:
2
- 9 956,82 лв., представляваща дължима главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 29.11.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 23.03.2022г., до погасяването;
- 1 317,98лв., дължима договорна/възнаградителна/ лихва за периода от 02.11.2019г. до
23.06.2021г.,
- 151.44лв.- обезщетение за забава/лихвена надбавка за забава/, за периода от 02.11.2019г. до
23.06.2021г. и
- 741,23лв., представляваща размера на законната лихва, за периода от 24.06.2021г. до
22.03.2022г.;
- 120.00лв.- за дължимите разходи при изискуем кредит.
В заявлението изрично е посочено, че вземанията на кредитора „Б...“ А. произтича от
неизпълнение по Договор за кредит за текущо потребление, като е предсрочно изискуемо,
като предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на осн. чл. 10.2 от част II от
Договора за кредит, за което длъжника към момента на подаването на заявлението е
надлежно уведомен.
Към заявлението е приложено и представено пред съда Извлечение от счетоводните книги
на „Б...“ А. по сметка № 11/26529604 от 22.03.2022г. В извлечението от счетоводните книги
на банката кредитор е посочено, че е отпуснат кредит в размер на 10 000лв., който е усвоен
от кредитополучателя на 29.11.2026г. Сочи се, че длъжника е изпаднал в забава за 841 дни,
като подробно и помесечно са посочени просрочените вноски. В извлечението от
счетоводните книги е посочено, че датата на предсрочната изискуемост е 24.06.2021г.
Със заявлението, представен е пред сезирания по реда на чл. 417 от ГПК съд и Договора за
кредит за текущо потребление и договори за залог, както и ОУ за предоставяне на кредит за
текущо потребление, приложими към процесния договор. Представен е и подписания от
страните по договора погасителен план за изплащане на анюитетните месечни вноски от
длъжника.
Със заявлението по чл. 417 от ГПК, представена е пред РС Сандански и покана-уведомление
с изх. № 06871/08.07.2020г., изпратено до длъжника А. Л. Б., ЕГН **********, с което
същия е бил уведомен че поради забава в погасяването на задълженията по договор за
кредит за текущо потребление, „Б...“ А. е обявила кредита за предсрочно изискуем. Сочи се
в писмото покана, че от датата на получаването на уведомлението от длъжника, цялата
непогасена главница става изискуема и дължима и върху нея започва да се начислява
законна лихва, като банката ще пристъпи към събиране на вземането по съдебен ред,
съгласно действащото законодателство.
Видно от разписката приложена по делото, уведомлението покана е връчено на длъжника А.
Л. Б., ЕГН **********, от Частният съдебен изпълнител Александър Цанковски, на осн. чл.
18 ал.5 от ЗЧСИ, и по реда на чл. 47 от ГПК- чрез залепване на уведомление извършено на
14.04.2021г., тъй като адресата не е била намерен на адреса.
3
Сезираният съд с обжалваното Разпореждане № 589/24.03.2022г. постановено по
образуваното ч.гр.д. № 302/2022г. по описа на РС Сандански е уважил частично подаденото
заявление с вх. № 1942/23.03.2022г., по реда на чл. 417 т. 2 от ГПК от заявителя „Б...“ А.,
като със Заповед № 176 от 24.03.2022г. е присъдил заявените суми за непогасена главница,
претендираната законна лихва, сумата 96.00лв.- за разходи за изискуем кредит, като е
присъдил и разноските в заповедното производство в размер на 259.80лв.
С обжалваното Разпореждане № 589/24.03.2022г. постановено по ч.гр.д.№ 302/2022г. по
описа на РС Сандански, съдът е отхвърлил заявлението по чл. 417 от ГПК за следните суми:
-сумата от 1 317.98лв.- договорна/възнаградителна/ лихва, за периода от 02.11.2019г. до
23.06.2021г. вкл.;
-сумата- 151.44лв.- обезщетение за забава/лихвена надбавка за забава/, за периода от
02.11.2019г. до 23.06.2021г.вкл., както и за
-размера за направените разходи при изискуем кредит- над уважения от съда за 96.00лв. до
претендирания размер от 120.00лв.
Видно е от мотивите към обжалвания съдебен акт, че съдът е намерил че представеното
извлечение от счетоводните книги на „Б...“ А. и приложените към заявлението документи,
удостоверяват подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника, доколкото в
извлечението от счетоводните книги на банката се съдържа ясна и точни информация както
за усвояването, така и за погасяването на кредита, която информация е значима, тъй като
детерминира преценката на съда дали претендираното вземане за главница и лихва
съществува в посочения в заявлението размер.
Съобразявайки задължителните указания, дадени на съдилищата с т. 18 от ТР № 4 от
18.06.2014г. на ВКС по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК, съставът на РС Сандански е приел, че тъй
като длъжника следва да се счита за уведомен за обявената от кредитора „Б...“ А.
предсрочна изискуемост от 28.04.2021г., когато волеизявлението на кредитора е достигнало
до знанието на длъжника, а не както е посочено в извлечението от счетоводните книги на
длъжника, считано от 24.06.2021г.
Съдът е отказал да уважи искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
срещу длъжника за претендираната договорна/възнаградителна/ лихва за периодите от
02.11.2019г. до 29.11.2019г./през който период кредита не е било все още усвоен от
длъжника/, както и за периода след 28.04.2021г. до 23.06.2021г./когато вече е била обявена
предсрочната изискуемост по отношение на длъжника/ и за този период вече се дължи
законна лихва, но не и възнаградителна лихва. В мотивите си първоинстанционният съд
също така сочи, че в рамките на заповедното производство и с оглед неговия характер,
съдът не би могъл на база представените документи да определи размера на дължимата
договорна и санкционна лихва, поради което искането за тяхното присъждане следва да бъде
отхвърлено изцяло.
Въз основа на представените пред съда документи, съдът е установил че направените
разходи за преобразуването на кредита в предсрочно изискуемост са в размер на 96.00лв.,
4
поради което е отхвърлил искането за присъждането на такива, над размера уважен от
съда/96.00рн./, до размера претендиран със заявлението по чл. 417 от ГПК от заявителя.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на ОС Благоевград излага
следните правни съображения:
Частната жалба въз основа на която е образувано настоящото дело е процесуално допустима,
като адресирана до надлежния за нейното разглеждане въззивен съд, изходяща от лице
имащо правото и интереса от обжалване на отказа да бъде уважено искането по чл. 417 т. 2
от ГПК, и насочена срещу подлежащ на инстанционно обжалване съдебен акт. Същата е
подадена в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК, като е изпълнено изискването, установено в чл. 413
ал. 2 от ГПК, същата да се депозира до съда постановил обжалваното разпореждане.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, поради следните съображения:
Съгласно чл. 413 ал. 1 от ГПК, издадената заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.
417 от ГПК не подлежи на обжалване, като това се отнася и до издадения въз основа на нея
изпълнителен лист. Допустим съобразно закона предмет на обжалване по реда на чл. 413 ал.
2 от ГПК, е издаденото в заповедното производство разпореждане, с което се отхвърля
изцяло или отчасти, заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК.
В производството по чл. 417 от ГПК, съдът преценява дали са налице предпоставките на чл.
418 ал. 2 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като извършва
проверка на редовността документа от външна страна и дали същият удостоверява
подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника. В това производство проверката от
заповедния съд е ограничена в рамките на данните посочени в самия документ, на който се
основа искането за издаване на заповед за изпълнение. Съдът проверява външната редовност
на документа – изпълнителното основание и дали същият от гледна точка на съдържанието
си удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска
издаването на изпълнителния лист. При проверката на тези обстоятелства съдът се
ограничава само в рамките на представеното изпълнително основание, което трябва да е
редовно от външна страна. В този смисъл процедурата за снабдяване със заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК е строго формална, като в нейните
рамки съдът проверява единствено формата на заявлението, с което е сезиран и редовността
от външна страна на документа, както и дали същият удостоверява и конкретизира в
достатъчна степен заявеното вземане по основание и размер.
Извлечението от счетоводните книги е предвидено изрично като изпълнително основание в
чл. 417 т. 2 от ГПК и чл. 60 ал.2 от ЗКИ, като същото по естеството си представлява частен
свидетелствуващ документ, на който законът е придал удостоверителна доказателствена
сила въпреки обстоятелството, че удостоверява изгоден за издателя си факт. Редовността от
външна страна предполага документа да има издател и да удостоверява дължимостта на
посочените в него суми, съобразно счетоводните записвания на заявителя. В представеното
5
със заявлението пред заповедния съд извлечение от книгите на банката кредитор– „Б...“ А.,
освен посочването на дължимите суми от длъжника А. Л. Б., ЕГН **********, изрично е
посочено че банката кредитор се е позовала на непогасяване на кредита и неизпълнено
задължение по внасянето на 19бр. просрочени месечени вноски, с падеж на 1-во число от
съответния месец, както и на настъпил падеж на целия кредит, поради предсрочна
изискуемост- 24.06.2021г. В подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение,
депозирано пред съда по реда на чл. 417 от ГПК, не е посочено считано от коя дата е
обявена предсрочната изискуемост.
В този смисъл следва да се приеме, че с депозираното заявление по реда на чл. 417 от ГПК,
съдържащо искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
срещу длъжника А. Л. Б., ЕГН **********, на основание неизпълнение на задълженията за
погасяване на кредита по Договор за кредит за потребление № 11/26529604 от 29.11.2019г.,
ясно е посочено и формулирано от представителят на банката заявител, правното основание
за претендираното вземане- обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В
заявлението помесечно са посочени и броя на неплатените погасителни вноски и техния
общ размер.
Нито в изричните разпоредби на ГПК относно заповедното производство, нито Закона за
счетоводството, нито в друг закон са дефинирани задължителни реквизити за съдържание на
извлечението от книгите на банката, като изискване за такива реквизити не е предвидено и в
специалния Закон за потребителските кредити. Характер на извлечение от сметка има всеки
документ, който съдържа информация, базирана на записванията по счетоводните регистри.
За да бъде годно основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение, необходимо е
да е издадено от компетентен орган и да съдържа достатъчно информация за
претендираното вземане-длъжник, основание за възникване на вземането, размер на
главницата и на лихвите, дата на падежа на неизпълнените задължения, момента от който
вземането е станало изискуемо и т.н. Съществен е въпроса за удостоверителния обхват на
извлеченията от счетоводните книги и за рамките на правомощията на съда по заповедното
производство, в които същият може да извършва преценка за това дали редовния от външна
страна документ или извлечение от счетоводните книги на банките, може да удостовери
подлежащото на изпълнение вземане, тъй като това са двете кумулативно предвидени от
закона предпоставки за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от
ГПК. В този смисъл е създадена съдебна практика на ВКС на РБ, която беше допълнена и
затвърдена от издаденото ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Така с Определение № 162 от
09.02.2010г. на ВКС, по ч. т. д. № 66/2010г., I т. о., ТК, са дадени указания на съдилищата, че
удостоверителният обхват на извлеченията от счетоводните книги трябва да се изведе от
двете дадени в кумулативна връзка основания за издаване заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист, а именно наличието на редовен от външна страна документ по
смисъла на чл. 217 ал. 1 т. 2 ГПК и дали той удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане /чл. 418 ал. 2 ГПК/. Преди да постанови издаване на заповед за незабавно
изпълнение и да разпореди издаване на изпълнителен лист, съдът трябва да провери дали
6
представеното извлечение от счетоводните книги представлява редовно от външна страна
основание по смисъла на чл. 417 ал. 1 т. 2 ГПК за образуване на заповедно производство.
Понятието"счетоводни книги" не е легално дефинирано, включително и от действащия
Закон за потребителския кредит, но принципите и изискванията за начина на водене на
счетоводството следват от ЗСч. (като например: изискване на чл. 1, ал. 1, т. 1 ЗСч. за
всеобхватност и достоверност на счетоводните системи; изискване на чл. 2 ЗСч. към
счетоводните записвания за регистриране на счетоводните операции в хронологичен ред и
др.). Следователно, съобразно възприетата практика от въззивните съдилища, представените
от банката-заявител извлечения от счетоводните записвания, трябва да удостоверяват
задължението на кредитополучателя към банката - данни за договора за кредит- дата на
сключване, размер, данни за движението на погасяването му- размерът на просроченото
задължение по главницата, договорните и наказателните лихви.
В Определение № 426 от 16.07.2009г. по ч. т. д. № 332/2009г. на ВКС, I т. о. и Определение
№ 118 от 24.02.2009г. по ч. т. д. № 252/2009г. на ВКС, II т. о. е изразено становище, че
представеното извлечение от счетоводните книги на банките трябва освен да представлява
редовен документ по смисъла на чл. 417 ал. 1 т. 2 ГПК, така и да удостоверява
ликвидността и изискуемостта на заявеното от заявителя вземане. Изискването на закона
за редовност от външна страна на изпълнителното основание по чл. 417 ал. 1 т. 2 ГПК не
изключва задължението на съда по чл. 418 ал. 2 ГПК да провери дали то удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За да изпълни съдът това си
задължени, заявителят трябва да му представи данни за настъпване падежа на вземането,
както изчерпателно бе посочено по-горе. Съгласно константната практика на
ВКС/Определение № 787 от 14.09.2012г. на ВКС по ч. т. д. № 197/2012г., II т.о., ТК/,
задължение на заявителя е да посочи съществуването и изискуемостта на вземането си, в
степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу
заповедта за изпълнение или да не оспорва вземането. Представеното извлечение от
счетоводните книги на банките трябва да представлява редовен документ по смисъла на чл.
417 ал. 1 т. 2 ГПК, който да удостоверява ликвидността и изискуемостта на заявеното от
заявителя вземане. Изискването на закона за редовност от външна страна на изпълнителното
основание по чл. 417 ал. 1 т. 2 ГПК, именно затова задължава съда по чл. 418, ал. 2 ГПК, да
провери дали извлечението от сметката на банката, удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника.
В т. 2.б, абзац 2 от ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК е възприето
становището, че когато в заявлението не са подробно посочени обстоятелствата, от които
произтича вземането, но същите могат да бъдат извлечени от представените със заявлението
други документи, то преценката за ликвидността и изискуемостта на претендираното
вземане, може да бъде извършена от съда по чл. 418 ал. 2 от ГПК и въз основа на
съдържанието на другите документи.
Съгласно чл. 411 ал. 2 т. 1 от ГПК, редовността на заявлението е от категорията на
абсолютните процесуални предпоставки за издаване на заповед за парично изпълнение.
7
Въззивният състав на ОС Благоевград напълно споделя извода на съда разглеждащ
заявлението по чл. 417 от ГПК, подадено от „Б...“ А., че представеното извлечение от
счетоводни книги е редовен документ от външна страна, доколкото същият съдържа всички
изискуеми от закона реквизити с оглед на изискванията за неговото съдържание, поради
което не са били налице основанията за приложението на разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т. 1
от ГПК, като съставът на РС Санднаски не е бил задължен да дава задължителни указания
на заявителя, с оглед на нередовност на заявлението по чл. 417 от ГПК, поради това че
искането на отговоря на изискванията на чл. 417 т. 2 от ГПК. Ето защо наведеното
оплакване с частната жалба за допуснато от РС Сандански съществено процесуално
нарушение, поради недаване на указания на заявителя „Б...“ А. по реда на чл. 411 ал.3 т. 1 от
ГПК, въззивният съд намира за неоснователно и същото следва да бъде оставено без
уважение.
Съдът издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист след проверка на
документа от външна страна, както и на обстоятелството дали същият установява
подлежащо на изпълнение вземане- чл. 418 ал. 2 ГПК. При заявление за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на извлечение от счетоводните книги, изискуемостта на целия
кредит е поставена в зависимост от настъпването на определени обстоятелства, посочени
изрично в извлечението от счетоводните книги или същото да може да бъде извлечено от
представените със заявлението по чл. 417 от ГПК други документи- договора за кредит,
анекса към него, уведомлението до длъжника за обявяването на кредита за предсрочно
изискуем. Заявителят следва в заявлението си пред съда по заповедното производство да
посочи фактическите обстоятелства, които са от значение за възникването,
съществуването и изискуемостта на вземането. Съблюдаването на това задължение има
отношение към защитата на длъжника, който следва да разбере какви са фактическите и
правните основания на заявителя за претендираното вземане, за да може да се защитава и да
прецени дали да подаде възражение срещу издадената заповед.
В определение № 963 от 16.11.2009г. по ч. т. дело № 731/2009г., определение № 739 от
21.12.2009г. по ч. т. дело № 652/2009г. на ВКС, ТК са изложени съображения, че за
редовността на документа- извлечение от счетоводните книги, представляващ основание за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т. 2 ГПК, е достатъчно в същия да се
съдържат данни за договора за кредит - дата на сключване, размер, кредитополучател, данни
за усвояването му, размера на просроченото задължение за главницата, договорните и
наказателните лихви и данни за установяването на изискуемостта на вземането. По въпроса,
по който се е произнесъл съдът по същество - дали следва извлечението от сметка да
съдържа данни за усвояване на кредита и изпадането на кредитополучателя в забава при
неплащане на две погасителни вноски, ВКС, ТК се е произнесъл с определение № 162 от
9.02.2010г. по ч. т. д. № 66/2010г., I т. о.; определение № 187 от 11.03.2011г. по ч. т. д. №
164/2011г., I т. о. и с Определение № 563 от 18.07.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 7/2011 г., I т.
о., ТК, като е приел че това е задължителен елемент от съдържанието на извлечението от
счетоводните книги.
8
Така установената трайна и задължителна съдебна практика, е допълнена със
задължителните указания дадени на съдилищата с т. 2.б, абзац 2 от ТР № 4 от 18.06.2014г.
на ВКС по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК, където е възприето становището, че когато в
заявлението не са подробно посочени обстоятелствата, от които произтича вземането, то
същите могат да бъдат извлечени от представените със заявлението други документи, като
преценката за ликвидността и изискуемостта на претендираното вземане, може да бъде
извършена от съда по чл. 418 ал. 2 от ГПК и въз основа на съдържанието на другите
документи. В настоящия казус от представените договор за кредит за текущо потребление,
извлечение от счетоводните книги на банката кредитор и представеното покана-
уведомление до длъжника, съдът е следвало след анализ да приеме от коя дата следва да се
приеме че е настъпила предсрочната изискуемост, обявена от „Б...“ А., доколкото в
извлечението от счетоводните книги е посочена дата- 24.06.2021г., но в изпратеното до
длъжника писмено уведомление за преобразуване на кредита за дължимия остатък в
предсрочно изискуем, изрично е посочено, че „от датата на получаване на това писмо,
цялата непогасена главница по договора за кредит става дължима и върху нея се начислява
законна лихва.“
В т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК, изрично е
предвидено че за настъпването предсрочната изискуемост на кредита, освен предпоставките
на просрочени изискуеми и дължими погасителни вноски от страна на длъжника, съобразно
условията приети с договора за кредит, задължително условие е уведомяването на длъжника
за настъпилата предсрочна изискуемост, което следва задължително да е достигнало до
знанието на същия, за да се счете че са настъпили последици на обявената предсрочна
изискуемост. Касае се за преобразуващо/потестативно/ право на кредитора, от което същият
може да реши да се възползва или да не взема такова решение. За да настъпят последиците
на едностранното преобразуващо волеизявление за превръщането на кредита в предсрочно
изискуем, следва волеизявлението на кредитора задължително да достигне до знанието на
длъжника. Едностранното волеизявление за отнемане на предимството на срока по
сключения договор за кредит и преобразуване на кредита в предсрочно изискуем, следва
освен това следва да съдържа ясно и точно формулиране, както на волята на кредитора, така
и на условията при които кредита ще се счита за предсрочно изискуем,вкл. относно срока от
който предсрочната изискуемост започва да тече.
Съставът на РС Сандански, по реда на чл. 418 т. 2 от ГПК е съобразил всички представени
пред него документи ведно с подаденото заявление, като правилно е приел че с оглед на
направените изявления с уведомлението- покана до длъжника, срока на предсрочната
изискуемост следва да започне да тече за А. Л. Б., ЕГН **********, считано от датата на
получаването на уведомлението на кредитора за преобразуването на срока за изпълнение на
задълженията по сключения договор. Тъй като съобщението е било връчено на длъжника от
ЧСИ на осн. чл. 18 ал.5 от ЗЧСИ, като е извършено по реда на чл. 47 от ГПК, то съдът
правилно е приел че предсрочната изискуемост по кредита следва да се счита за настъпила,
считано от изтичането на срока за длъжника да се яви след залепването на уведомлението по
9
чл. 47 от ГПК, да получи документите за връчване в кантората на ЧСИ, т.е. че предсрочната
изискуемост следва да се счита за настъпили след 28.04.2021г., а не както е посочено в
извлечението от счетоводните книги, от 24.06.2021г.
Навадените в тази връзка доводи с частната жалба въззивният състав на ОС Благоевград
намира за неоснователни, поради следните съображения.
Безспорно е че правото за преобразуване на кредита в предсрочно изискуем е право на
кредитора, като само той може да реши дали и кога да се възползва от него. Но също така
безспорно е, че преди да насочи волеизявлението си за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем до длъжника, кредиторът вече следва да е взел решение за преобразуването на
кредита в предсрочно изискуем. Лишено е от логика, да се изпрати волеизявление до
длъжника че кредита е обявен за предсрочно изискуем, а такова решение да бъде взето от
банката кредитор след изплащането на това волеизявление. В този смисъл съставът на ОС
Благовеград намира, че въз основа на представените със заявление с вх. № 1942/23.03.2022г.,
по реда на чл. 417 т. 2 от ГПК от „Б...“ А.- извлечение от счетоводни книги и писмени
документи, следва безспорния правен извод, че най- ранната дата за настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита по отношение на длъжника А. Л. Б., ЕГН **********,
е след 28.04.2021г., като съдът правилно не се е доверил да датата на предсрочна
изискуемост, посочена в извлечението от счетоводните книги.
При изложените съображения от фактическа и правна страна, следва несъмнено да бъдат
споделени доводите на състава на РС Сандански, на които същият се позовал за да откаже
издаването на заповед за изпълнение за претендираната договорна/възнаградителна/ лихва,
за периода от 02.11.2019г. до 29.11.2019г./датата на усвояване на кредита/. Искането в тази
му част е в противоречие с нормата на чл. 2 от сключения договор за кредит за текущо
потребление, в която изрично е предвидено- задължението за връщането на получения
кредит и начисляването на уговорените лихви, да започне след датата на усвояване на
кредита, която видно от посоченото в извлечението от счетоводните книги е 29.11.2019г.
Договорната/възнаградителна/ лихва се дължи след датата на усвояване на кредита и същата
не може да бъде претендирана за период преди това.
Основателни са доводите на състава на РС Сандански, изложени в обжалваното
разпореждане, че договорна/възнаградителна/ лихва не може да се начислява и след
обявяването на кредита за предсрочно изискуем, тъй като след тази дата се дължи
връщането на главницата изцяло, като за този период от длъжника може да се търси само
лихва за забава. Ето защо съдът правилно е отказал да уважи искането за присъждане на
договорна лихва, след датата 28.04.2021г.
Съгласно т. 4 а от ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК, прието е че
може да се издаде заповед за незабавно изпълнение и за акцесорни вземания, стига
основанието за тези вземания да е посочено в представените пред съда документи/уговорена
неустойка или лихва/, а размерът да е определен в самия документ или определяем по
посочен в него начин/например като процент/. Такива вземания се основават на посочения в
чл. 417 т. 2 и т. 3 документ, тъй като не се установяват въз основа на данни въз от
10
изпълнителното основание. Прието е също така че за законната лихва върху вземането за
периода от падежа до подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, не може да бъде издадена, по аргумент на т. 4 от ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС
по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК. В този смисъл въззивният съд споделя извода на състава на
районния съд, че в рамките на производството, образувано по заявление по чл. 417 от ГПК,
за съда е било невъзможно, при липсата на специални знания и въз основа на документите,
представени пред съда със заявлението от „Б...“ А., да изчисли размера на дължимата
договорна/възнаградителна/ лихва, за периода от 29.11.2019г. до 28.04.2021г., поради което
искането за присъждане на договорната лихв е било отказано от първоинстационния съд
изцяло.
Поради изложените съображения, съдът по заповедното производтво правилно съобразно
материалните и процесуални норми на закона и в съответствие с установената съдебна
практика, е отхвърлил заявление с вх. № 1942/23.03.2022г., по реда на чл. 417 т. 2 от ГПК от
„Б...“ А., срещу длъжника А. Л. Б., ЕГН **********, за сумата от 1 317.98лв.-
договорна/възнаградителна/ лихва, за периода от 02.11.2019г. до 23.06.2021г. вкл.; сумата-
151.44лв.- обезщетение за забава/лихвена надбавка за забава/, за периода от 02.11.2019г. до
23.06.2021г.вкл., както и за размера за направените разходи при изискуем кредит- над
уважения от съда за 96.00лв. до претендирания размер от 120.00лв.
Обжалваното разпореждане на съда в обжалваната му част е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 418 ал. 4 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 589/24.03.2022г. постановено по ч.гр.д.№ 302/2022г. по
описа на РС Сандански, с което е отхвърлено заявление с вх. № 1942/23.03.2022г.,
депозирано от „Б...“ А., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „О.“, ул. „М.“
№ *, представлявано от Д. Д. А., с което по реда на чл. 417 т. 2 от ГПК, е било поискано
издаване на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу А. Л. Б., ЕГН
**********, на адрес: гр. С., ул. „Н. В.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, за следните суми- 1 317.98лв.-
договорна/възнаградителна/ лихва, за периода от 02.11.2019г. до 23.06.2021г. вкл.; сумата-
151.44лв.- обезщетение за забава/лихвена надбавка за забава/, за периода от 02.11.2019г. до
23.06.2021г.вкл., както и за размера за направените разходи при изискуем кредит- над
уважения от съда за 96.00лв. до претендирания размер от 120.00лв.
Определението на съда е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12