Р Е Ш Е Н И Е
Номер 117 /09.01.2020година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение
На единадесети декември … две хиляди и деветнадесета година,
в открито съдебно заседание, в следния състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МАНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ЗЪБОВА – КОЧОВСКА
РОСИЦА СТОЕВА
При секретар ПЕНКА ШИВАЧЕВА
При прокурор: Милена Досева
Като разгледа докладваното от съдията ЗЪБОВА
въззивно гражданско дело № 386 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е висящо пред Апелативен съд Б. по въззивните жалби на двете страни по гр.д.1100/18г. по описа на Окръжен съд Б. П. К. Н. (ищец) и П. на Република България(ответник) и се развива по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Въззивната жалба на ответника по гр.д. №1100 на Окръжен съд Б. за 2018 г.- П. на Република България, е подадена чрез прокурор от БОП, против съдебното решение по същото дело(№ 201 от 03.06.2019 г.) в ЧАСТТА, с която е присъдено в полза на ищеца обезщетение от 6000 лв., поради претърпени неимуществени вреди, причинени му от неоснователно повдигнато и поддържано от П. обвинение в престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1, НК и по чл.131, ал.1, т.1, т.9 и т.12, вр.чл.130, ал.1,вр.чл.20,ал.2,вр.чл.23, ал.1 НК, за което впоследствие е бил оправдан и заради взета по делото мярка за неотклонение „задържане под стража“, ведно със законната лихва за забава от 16.07.15г., до окончателното й изплащане.
Решението в обжалваната част се сочи за неправилно и се моли за неговата отмяна, както и за разрешаването на спора по същество, като бъде намален размерът на присъденото в полза на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Страната счита за правилно това, че съдът е отхвърлил претенцията до пълния заявен от ищеца размер от 500 000лв. за периода от 07.03.12г. до 16.07.13г. и за 95 550 лв. за причинени на ищеца имуществени вреди и пропуснати ползи, както и претенцията за лихви върху тях за периода от 16.07.13г. до 16.07.15г., а също и в размера над присъдените 6000 лв., до поисканите 500 000 лв. за периода след 16.07.15г., т.к. Н. не се е явил в съдебно заседание по делото, не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си за претърпени неимуществени вреди, както и за заявените имуществени такива.
Сочи, че уважената част от претенцията касае времето, в което спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за около осем месеца( от 13.03.12г. до 09.11.12г.).
Този размер обаче въззивникът приема за завишен, несъответстващ на обема на доказаните вреди и несъобразен с критерия на чл.52 от ЗЗД, както и със съдебната практика по този въпрос. Счита, че за да определи размера на обезщетението, съдът е следвало да вземе предвид не средно месечната заплата за страната от 750 лв. по данни на НСИ, а официалните данни на същия институт за 2012г., според които средният годишен доход на лице в страната е 4327лв., респективно, че средната месечна издръжка на едно лице за 2012г.възлиза на 555лв. Завишеният размер на възприетата от съда база за определяне размера на горното обезщетение нарушавал обезщетителната функция на паричната обезвреда и излизал извън рамките на справедливостта. Съдът не бил съобразил и останалите повдигнати от ответната страна защитни възражения - че повдигнатото обвинение е за тежко умишлено престъпление и според чл.63, ал.4 от НПК в редакцията към 2012г. срокът на МНО „задържане под стража“ е една година, а ищецът е бил с такава мярка за по- кратък срок от осем месеца, че отговорността на държавата по чл.2,т.2 ЗОДВПГ обхваща при прекратяване на производството по наказателното дело или при оправдаване на обвиняемия обхваща и неимуществените вреди от незаконното задържане под стража, че присъденото обезщетение надхвърля този размер и се превръща вече в средство за неоснователно обогатяване на ищеца. Според въззивника по-справедлив от приложения е и критерият за съобразяване на размера на средната месечна издръжка на едно лице според НСИ в страната за 2012г. от 555лв., цитиран в съдебното решение, но неизползван при определяне на присъденото в полза на ищеца обезщетение. Ангажира нови писмени доказателства, приети от въззивния съд в съдебно заседание.
След връчването на въззивната жалба, подадена от П. та на П. Н. по гр.д. №1100/18г. по описа на БОС чрез Апелативен съд Б. в открито съдебно заседание, проведено на 18.09.19г. по в.гр.д.272/19г. по описа на същия съд, Н. е представил в срок писмен отговор, съдържащ се в кориците на образуваното по същото въззивно производство в.гр.д. №350/19г. по описа на Апелативен съд Б.
Отговорът съдържа оспорване на възраженията на жалбоподателя. Твърди се, че т.к. повдигнатите от П. та спрямо Н. обвинения ( по чл.131, ал.1 вр. чл.130 от НК и по чл.325, ал.2 от НК) не са за „тежки“ престъпления по смисъла на чл.94, т.7 от НК, то максималният срок за МНО „Задържане под стража“ в досъдебното производство спрямо обвиняемия е следвало да се съобрази с чл.63, ал.4 от НПК(ред. от 2012г.) т.е. да е до 2 месеца. В нарушение на цитираната разпоредба, той е задържан с такава МНО осем месеца.
След изтичането на максималния срок за задържане, П. та не била освободила въззиваемия ищец и извършила спрямо него множество процесуални действия(подробно описани), незаконно е разпоредила извършването на следствени действия с него през нощта, подала е без право на това протест с искане да бъде спряно изпълнението и да бъде отменено определението на БРС от 09.11.12г., с което след постановяването на оправдателната присъда МНО „задържане под стража“ на Н. била променена в „подписка“.
Въззиваемият се сочи за неосъждан, т.к. е реабилитиран по право, съгласно чл.88а от НК и намира обстоятелствата във връзка с миналото си за ирелевантни за делото. Спрямо него нямало образувани и незавършили наказателни производства, т.к. П. та му е повдигнала още четири обвинения, завършили с оправдателни присъди, а неприключилата прокурорска проверка 1662/17г. е по ЗСВ, не за започнато наказателно производство по НПК. С оглед на това намира присъденото му обезщетение от 6 000лв. за минимално и несъответно дори на стандарта на живот в РБългария, сочен за много нисък, а също така и за несъобразено със съдебната практика на българските съдилища и на ЕСПЧ. Намира, че законът не обосновава връзка между средния годишен доход на лицата и обезщетението за неимуществени вреди-то се присъжда по справедливост. Възразява срещу прилагането на среден годишен доход и средна работна заплата за 2012г., вместо за 2019г., след като обезщетението му ще се изплаща през втората посочена година. Възразява и срещу доводите за намаляване на присъденото от първата инстанция обезщетение. Сочи също, че никакви призовки и книжа не са му връчвани редовно, че не е знаел за проведеното съдебно заседание, нито е бил уведомен за него по някакъв начин, т.к. майка му Е. Н. не е от семейните му, не живее на изрично посочения за призоваването му по делото адрес, адресно е регистрирана по лична карта в гр. Б., на ул. „Г“18 и не му е предала книжата по делото, а и с оглед напредналата й възраст не може да му предава съдебни книжа на 5 км. разстояние.
Н. е подал в срок и въззивна жалба срещу първоинстанцион-ното решение в отхвърлителната му част, като го сочи за неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила.
Поддържа оплакванията си за нередовно призоваване чрез майка му Е. Н. , поради което се сочи за лишен от възможността да представи доказателства за причинените му гражданско правни вреди (имуществени и неимуществени) от незаконно повдигнато и поддържано обвинение по чл.131, ал.1, т.1,9, 12, вр. чл.130, ал.1 НК и чл.325, ал.2 НК, вр. чл.23, ал.1 НК. Молил е за събирането им отново. Искането е отклонено от БАС по съображения, изнесени в определението по доклада на въззивната жалба. Приобщено по делото е само проведеното срещу Н. наказателно производство.
Въззивникът ищец се позовава и на представените пред БОС писмени доказателства.
По същество счита, че съдът не е съобразил вида и характера на упражнената му процесуална принуда, продължителността и предмета на наказателното производство, поведението на страните, процесуалните им представители и участвалите в наказателния процес държавни органи, последиците от увреждането, съобразно продължителността им, тяхната степен и интензитет, възрастта на пострадалия, социалното и общественото му положение, за което са изложени подробни съображения. От горните доказателства обосновава извод за вина на П. за удължаването на процеса.
В обобщение моли за отмяна на неправилното съдебно решение в обжалваната част, както и за разрешаването на спора по същество, при уважаване на пълните размери на заявените претенции.
Въззиваем ответник П. на РБългария не е подал отговор на тази жалба.
По указание на съда, в проведеното пред БАС открито съдебно заседание въззивникът – ищец е направил уточнение на претенцията си за имуществени вреди.
В същото съдебно заседание въззивникът ищец е поддържал становището си лично, а въззивникът ответник чрез представител на Апелативна прокуратура Б.
Извършената от Апелативен съд Б. служебна проверка по чл.269 от ГПК сочи решението на първата инстанция за валидно и допустимо.
По съществото на спора, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, в приложение на закона и като съобрази повдигнатите от въззивниците възражения, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Делото е образувано по претенция с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът П. К. Н. от гр. Б. е поискал осъждането на П. та на Република България да му заплати неимуществени вреди в размер на 500 000лв., ведно със законната лихва за забава от деня на повдигането на обвинението спрямо него- 07.03.12г., както и 95 550 лв. имуществени вреди и пропуснати ползи, ведно със законната лихва, считано от горепосочената дата.
В обстоятелствената част на исковата молба е сочил, че е бил привлечен на 07.03.2012 г. като обвиняем по извършено престъпление, визирано в чл.325 ал.2 и чл.131 ал.1 т.1 и т.12 във вр. с чл.130 ал.1 от НК, в последствие изменено в обвинение за престъпление по чл. 325 ал.2 и чл.131 ал.1 т.1, 9 и т.12 във вр. с чл.130 ал.1 от НК. В същия ден спрямо него била взета мярка – задържане за срок от 72 часа. На 08.03.2012 г. същата била заменена от БРС с МНО „домашен арест“ , но на 13.03.2012 г. след отмяна на определението, спрямо ищеца била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. На 09.11.2012г. Н. бил оправдан по всички обвинения от състав на РС – Б. и мярката му за неотклонение била изменена в „подписка“, отменена с решението на БОС от 16.07.13г., потвърждаващо оправдателната присъда на първата инстанция. Решението на окръжния съд от 16.07.2013 г. било окончателно. Обвинението спрямо ищеца било поддържано от П. та една година, четири месеца и девет дни, от които 241 дни ищецът бил с наложена мярка за неотклонение – „задържане под стража“, пет дни –с МНО „домашен арест“, а в останалото време - с „подписка“.
Изложил е подробно в какво се изразяват вредите, нанесени му от проведеното спрямо него досъдебно и съдебно наказателно производство, като пред БАС е направено уточнението, че пропуснатите от това ползи произлизат от рязкото спадане на търговския оборот и печалбата на ръководените от него по пълномощие търговски дружества „Р“ЕООД и „Б“ЕООД през 2012г.точнил е също, че представеният по делото договор за съвместна дейност не е бил изпълнен, в последствие развален поради това неизпълнение и от това загубата му е 2000лв. В размер на 8000лв. се сочат пропуснатите ползи от липсата на възможност представляваните от него търговски дружества да сключват договори и да изпълняват такива договори и от загубите му с оглед това, че дървеният материал, който продава на тегло бил изсъхнал и така изгубил 40 % от него. В имуществените вреди, чийто общ размер възлиза на 95550лв. се включват освен горните, още заплатените възнаграждения за адвокатска защита и пропуснати ползи от неполучена стипендия.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от страна на П. та на Република България. В него исковата претенция се оспорва като погасена по давност, т.к. оправдателната присъда е потвърдена на 16.07.2013 г. Петгодишната погасителна давност изтичала на 16.07.2018 г., а исковата молба била входирана на 17.07.2018 г. Акцесорният иск за лихви се оспорва като частично неоснователен, като погасен с изтичането на тригодишна давност. Искът за неимуществени вреди се оспорва като недоказан. Според ответната страна не е установена пряка причинна връзка между описаните от ищеца вреди и незаконосъобразната дейност на П. та. Предявеният иск за неимуществени вреди се оспорва и по размер в контекста на приложимия за това критерий „справедливост“, заложен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като възражението се обосновава и с цитирана практика на ВКС в такава насока. Продължителността на наказателното обвинение било само 1 г. и 4 месеца, а тази в досъдебната фаза едва 2 месеца. Мерките за неотклонение се вземали от съда, поради което не следвало да се ангажира отговорността на прокуратурата. Конкретният случай се отличавал с фактическа и правна сложност с оглед на това, че предмет на изясняване била дейността на още две обвиняеми лица. П. та не следвало да отговаря за действията на органите на МВР при задържането, както и за условията в местата за задържане, а също и за публикациите в медиите. Съобразно приложените медицински документи, здравословните проблеми на ищеца не били в причинно-следствена връзка с дейността на прокуратурата. Претенди-раното обезщетение не било съобразено по размер и с икономическите фактори в страната. Изложени са подробни съображения в тази насока.
Искът за имуществени вреди се оспорва като недоказан – не са представени доказателства за заплатени хонорари за адвокатска защита в проведеното наказателно производство. Намира, че те могат да бъдат коментирани по размер с оглед редуцирането на обезщетението едва след запознаване с материалите по НОХД. Като недоказани се оспорват и претенциите за вреди от неизпълнени договори и за пропуснати ползи от неосъществяването на представителната власт на ищеца в посочените от него търговски дружества.
Нямало данни за дължимостта на стипендията от 1800лв., която била пропусната и какъв период от време касае.
Твърдяло се е многократно осъждане на ищеца за престъпления по хулигански подбуди, с което се обосновава довод за съществено занижаване на поисканото обезщетение за накърняване на доброто име на Н. пред семейството му, близки, приятели и в обществото като цяло. Той бива охарактеризиран като личност с трайни престъпни навици, незачитаща обществения ред и телесната неприкосновеност на личността. Представени са доказателства за още две досъдебни производства, водени срещу Н. и се цитира съдебна практика в насока, че тези обстоятелства са релевантни за преценката по размера на обезщетението.
На база събраните доказателства и при съвкупната им преценка, съдът е приел за доказана претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца при провеждането на наказателното му преследване по чл.325, ал.2 и чл.131, ал.1, т.1,т.9 и т.12,вр. чл.130, ал.1 НК, приключило с оправдателна присъда и свързаната с това преследване МНО „задържане под стража“ от 8 месеца, в размер от 6000лв., ведно със законна лихва, считано от 16.07.15г. до окончателното й изплащане , като претенцията за неимуществени вреди в останалата й част, цялата такава за имуществени вреди и тази за законна лихва върху обезщетение, считано от 16.07.13г до 16.07.15г., са отхвърлени като неоснователни.
Настоящият съд изцяло споделя крайните правни изводи на първата инстанция, излагайки в този контекст и с оглед възраженията на въззивниците следните съображения:
Фактическата обстановка по спора, видна от съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства е следната:
Срещу ищеца е повдигнато обвинение по чл.325, ал.2 и чл.131, ал.1,т.1 и 12, вр.чл.130, ал.1 от НК на 07.03.12г., изменено по-късно и отразено в обвинителния акт на РП- Б. от 07.05.12г. като такова по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл.131,ал.1,т.1,т.9 и т.12,вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2,вр. ал.23, ал.1 от НК.
В обвинителния акт е посочено, че на 12.02.12г. около 03.00 часа в гр. Б., в дискотека „Д“ ищецът извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение към обществото, т.е. хулигански прояви, като залял три физически лица с безалкохолни напитки, чупил предмети, а деянието в съвкупност се отличавало с изключителна дързост.
По второто обвинение е посочено, че в същите място и време при съвкупност с първото престъпление и при съизвършителство с още две физически лица-Ат. Р. и М. К. по хулигански подбуди, с особена жестокост, чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници по тялото и крайниците, нанесъл лека телесна повреда на длъжностно лице З. С. , при изпълнение на служебните му задължения като охранител в дискотеката, която му причинила разстройство на здравето – неопасно за живота, изразяващо се в кръвонасядания по лицето и устната и мозъчно сътресение.
На 07.03.2012 г. П. Н. бил арестуван в дома му в гр. Б., ул.“Г“№* и в същия ден спрямо него било постановено задържане за срок от 72 часа на база първоначалното посочено по- горе обвинение. На 08.03.2012 г. мярката му била променена от Районен съд – гр. Б. на „домашен арест“, а на 13.03.2012 г. с акт на окръжния съд мярката на РС била отменена и е постановена МНО „задържане под стража“. На 09.11.2012 г. с присъда №1895 по НОХД №1746 по описа на РС – Б. за 2012 г. подсъдимия П. е признат за невинен в това, че е извършил горепосочените престъпни деяния и е оправдан изцяло по така повдигнатите му обвинения. В съдебното заседание на 09.11.2012 г., след обявяването на оправдателната присъда, с протоколно определение на съда взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на подсъдимия Н. е изменена в „ подписка“ и същият е бил освободен в съдебната зала. С окончателно решение №130 от 16.07.2013 г. по ВНОХД №333 по описа на ОС – Б. за 2013 г. присъдата е потвърдена.
Досъдебното производство по делото е продължило спрямо ищеца точно два месеца, т.к. е образувано на 07.02.12г. срещу неизвестен извършител, а обвинението спрямо него е повдигнато месец по-късно. Делото е предадено на съд на 07.05.12г.
В приложената към ДП №БОП-18/12г. справка за съдимост на Н. л.30-31) към 23.02.12г. са отразени като установени четири престъпни деяния, извършени от ищеца- първото е по чл.325 ал.1 НК, извършено на 11.05.02г. в гр. Б., за което му е наложено административно наказание глоба, второто деяние е от 11.05.04г., преследвано на основание чл.131, ал.1, т.1,вр. чл.130, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК, за което на ищеца е наложено административно наказание глоба, третото е деяние, извършено на 12.04.05г., по чл.131, ал.1, т.12,вр.чл.130, ал.1 НК, за което Н. е осъден на 1 година лишаване от свобода с отложено изтърпяване за срок от 3 години и четвъртото е деяние от 01.12.09г., по чл.131, ал.1,т.12, вр. чл.130, ал.2 НК, заради което на лицето са наложени пробационни мерки.
В производството пред БАС е представена справка от унифицираната информационна система на П. та на РБългария към дата 26.11.19г., от която е видно, че на 13.11.19г. срещу Н. е постановена осъдителна присъда на РС А. по НД 550/2018г., за престъпления по чл.131, ал.1,т.12, вр.чл.130, ал.1, от НК и чл.325, ал.1 от НК, за която няма данни да е влязла в сила, с която му е наложено наказание лишаване от свобода 6м. условно с изпитателен срок от 4 г.
Съгласно свидетелство за съдимост на ищеца(л.233 дело БОС) от 24.04.17г. той е неосъждан, т.к. видно от представената от П. та справка за съдимост на Н. (л.275 дело БОС) е вече реабилитиран по право. Според удостоверение от П. та(л. 276 – дело БОС) срещу Н. е било междувременно образувано още едно наказателно производство по НОХД 5946/16г. на РС Б. , но по него е постановена оправдателна присъда, потвърдена и от ОС Б. по ВНОХД №414/17г., влязла в законна сила на 28.07.17г.
Ищецът е бил упълномощен от М. И. едноличен собственик на капитала на „Б“ЕООД на 10.05.11г. да действа безсрочно и многократно като търговски пълномощник на това дружество, а с генерално пълномощно с дата 09.09.10г.от Е. Н. собственик на капитала на „Р“ ЕООД - да действа като търговски пълномощник на търговеца в страната и чужбина- безсрочно и многократно. От пълномощното на Ел. Н. с дата 26.08.13г.– сина й П. Н. да управлява и представлява дружество „Б“ ЕООД на 26.08.13г. и от пълномощното от дата 23.11.17г.на Н. синът й да представлява същото дружество, но под името „Ф“ЕООД, въззивната инстанция не формира фактически изводи, т.к. са неотносими към спора- касаят период извън обследвания по делото.
Низамов е представил договори между тези дружества и трети лица за извършване на търговска дейност, както и данни за финансовото на представляваните от него дружества, включая за периода, през който е бил с наложена МНО „задържане под стража“, а също извлечения от търговския регистър за представителството и собствеността на капитала им. Тези доказателства и тяхната значимост за спора съдът обсъжда по- долу.
Представените в досъдебното производство две пълномощни за процесуална защита с два договора за правна помощ, подписани от Н. с адв. А. К. и с адв. Ст. К. установяват надлежно процесуално представителство на ищеца в наказателното производство, но в тях не са уговорени възнаграждения за адвокатите и няма данни по делото такива да са били заплатени. На л.13 от НОХД 1746/12г. на БРС е представено пълномощно за адвокатска защита с договор между Н. адв. Г. Г. при уговорено възнаграждение от 500лв., като отбелязването за внесена част в размер от 250лв. не е достатъчно за обосноваване на извод, че сумата е действително заплатена, защото не е попълнена графата за начин на плащане- в брой или по друг начин.
По време на наказателното производство ищецът е бил редовен студент в специалност „право“ в Бургаски свободен университет – пета година през учебната 2012-2013г.
Представените на хартиен носител статии в електронни медии, отразяващи новини за процеса в периода на задържането на ищеца през 2012г. и до приключването на производството по наказателното дело установяват наличието на медиен интерес и обществено огласяване на проведеното наказателно преследване.
Съдът обаче не обсъжда доказателства и не формира изводи за размера на дирените от Н. в настоящото дело неимуществени вреди от представените негативни медиини статии и снимков материал, касаещи други обществено разгласени негови прояви, неотносими към обсъжданото тук наказателно производство и станали извън периода на провеждането му, т.к. са ирелевантни за казуса.
При тези данни основни спорни за страните по делото въпроси са: този за определянето на справедлив размер на обезщетението за причинените от незаконното наказателно преследване на ищеца неимуществени вреди, както и определянето на обезщетение за претърпените от него имуществени вреди във връзка с горните обстоятелства.
По размера на неимуществените вреди:
Настоящата инстанция изцяло съобразява разрешението, визирано в т.13 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, според която обезщетението за неимуществени вреди от деликтите по чл. 2, т. 2, пр. 1 и пр. 2 ЗОДВПГ( сега чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ) включва и обезщетението за вреди от незаконно наложената мярка за неотклонение "задържане под стража", а обезщетението за имуществени вреди се присъжда самостоятелно.
Съдът прилага при разрешаването на спора също и формираната безпротиворечива и константна съдебна практика на ВКС по въпроса за критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Според нея /ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и практиката на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД вр. с чл. 4 ЗОДОВ, формирана по реда на чл. 290 от ГПК: решение № 112/14.06.2011 г. по гр. дело № 372/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 376/21.10.2015 г. по гр. д. № 514/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 832/10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 449/16.05.2013 г. по гр. д. № 1393/2011 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 554/2012 г. по гр. д. № 266/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 263 от 21.03.2017 г. по гр. д. № 627/2016 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 70/29.03.2016 г. по гр. д. № 5257/2015 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 251/21.12.2015 г. по гр. д. № 812/2015 г. на ІІІ г. о. на ВКС; решение № 61 от 28.04.2016 г. по гр. д. № 4546/2015 г. на ІІІ г. о. на ВКС и др. /, размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост въз основа на преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като напр. тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, срокът на изтърпяване на мярката за неотклонение "задържане под стража", данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди, като например: наличието или не на увредено или влошено здравословно състояние, вкл. психическо, вследствие на незаконното обвинение; степента на засягане на личния и социален живот от наказателното преследване; наличието на други висящи наказателни производства срещу пострадалия през времетраенето на наказателния процес, от който се претендират вреди по делото, доколкото търпените болки и страдания са произтекли от всички обвинения в престъпления; съдебното минало и налични предишни осъждания с оглед преценка личността на ищеца и интензитета на негативните изживявания; медийни публикации, направили обществено достояние обвинението; обществено – икономическата конюнктура в страната и др.
Преценката на Апелативен съд Б. за наличието на така посочените предпоставки, важими за прилагане на критерия „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД на база данните по казуса е следната:
Двете престъпления, в които е бил обвинен ищецът не са тежки, както самият той заявява в рамките на настоящото съдебно производство, т.к. чл.93, ал.7 от НК сочи за „тежко“ деяние, наказуемо с лишаване от свобода над 5 години, с доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. В случая деянието по чл.131, ал.1, т.1 вр.т.12, вр.чл.130,ал.1 от НК е наказуемо с лишаване от свобода до 3 години, а това по чл.325, ал.2 НК – с лишаване от свобода до 5 години.
Наказателното производство е бележело относително висока степен на сложност, предвид това, че е имало за предмет установяване на престъпление, извършено от трима обвиняеми, което е наложило и осъществяването на редица процесуални действия по разкриването му-изискване на експертно мнение( техническа и медицинска експертизи), изслушване на множество свидетели. Независимо от това цялостното производство е приключило за 1 година и малко над 5 месеца( в периода от 07.02.12г. до 16.07.13г.), като конкретно ищецът е бил с повдигнато обвинение в продължение на една година и малко над 4 месеца, т.е. наказателното производство не е с продължителност, която да надвишава критериите за разумен срок, съобразно чл. 6 от ЕКЗПЧОС (в сила за България от 07.09.1992 г.) и практиката на Европейския Съд по правата на човека (ЕСПЧ).
Самото досъдебно производство е приключило изцяло в рамките на предвидената от закона продължителност- общо 3 месеца, но за Н. – 2 месеца, в които е бил с повдигнато обвинение( съобразена с разпоредбата на чл.234, ал.1 от НПК).
Задържането под стража на Н. в ДП е точно два месеца. В останалите 6 месеца той е бил задържан с най- тежката МНО в рамките на съдебното производство по делото.
Съдът не споделя възраженията на ищеца, че осемте месеца, през които е бил с наложена МНО „задържане под стража“ надвишава максимума за нейната продължителност, предвиден в закона, т.к. чл.63, ал.4 от НПК в редакцията си към 2012г. и понастоящем предвижда максимална продължителност на задържането на лице с повдигнато обвинение, което не е тежко- до 2 м. в рамките на досъдебното производство, а според чл.234, ал.8 от НПК общата продължителност на упражняваната процесуална принуда е до една година в такива случаи. Обаче от началото на наказателното производство ищецът е бил с тежката мярка „домашен арест“ за 5 дни и най- тежката МНО „задържане под стража“ за 8 месеца, а в останалото време- до приключването на делото в съдебна фаза е бил с МНО „подписка“, т.е. надхвърлянето на предвидения в закона едногодишен максимален срок на продължителност на упражняваната процесуална принуда в случая е при условията на тази най-лека мярка.
Ищецът е млад човек( р.11.09.85г.)- 26-27годишен по време на водения срещу него наказателен процес, студент в специалност „право“, който е бил възпрепятстван в осемте месеца на задържането си под стража да провежда редовно обучение и да се явява на изпити, освен това е бил лишен от непосредствен контакт с близките си хора. Съдът отбелязва обаче, че твърдените особено тежки усложнения в личния и семейния му живот остават недоказани, т.к. бракът на Н. е сключен по- късно- на 26.04.14г. и той е станал баща на 30.07.14г., т.е. извън времето, когато срещу него е водено процесното наказателно преследване, следователно и независимо от неминуемо настъпилите сътресения в личните отношения на ищеца, делото не му е попречило да създаде свое семейство и да се осъществи като родител.
Тук е мястото да се отбележи още, че реабилитирането на ищеца по право за вече установени и наказани предходни престъпни деяния произвежда предвиденото в закона правно значение към момента на завеждането на делото по ЗОДОВ той да се счита неосъждано лице, каквото е и понастоящем, т.к. последно произнесената от РС А. присъда не е влязла в сила. Обаче за целите на настоящото производство, предходно установените престъпни деяния обуславят категоричен негативен извод за личността на ищеца, който проявява очевидна и трайно изразявана във времето склонност към незачитане телесната неприкосновеност на другите физически субекти и към извършването на хулигански прояви. Склонността към незачитане на правните порядки и факта, че спрямо Н. са водени нееднократно наказателни дела за такива прояви преди обсъжданата тук, изключват възможността поредното наказателно производство да е подложило ищеца на изключително негативни психични преживявания и на твърдените от него извънредно силни по интензитет и продължителни по време негативни последици- болки и страдания, включително и във връзка с уронването на доброто му име в обществото.
На следващо място съдът отбелязва, че електронните медии са отразили факта на задържането и на воденето на наказателното производство срещу Н. , включително са коментирали казуса, но за публичното оповестяване на наказателното производство в тежест на ответната страна може да се вмени само едно официално издадено прессъобщение от 13.03.12г., възпроизвеждащо в краткост фактите от обвинителния акт, правната квалификация на повдигнатото обвинение и извършените до момента процесуални действия.
Освен това в рамките на този процес самият ищец е заявил, че дири по други дела обезщетение за претърпените неимуществени вреди от медиите, отразили неподходящо и злепоставящо воденото срещу него наказателно производство.
Представените в производството доказателства за единична преживяна от Н. токсоалергична реакция в периода на наказателното производство не могат да се счетат относими към настоящата претенция в контекста на твърдението, че делото е влошило здравословното му състояние и му е причинило тежки емоционални вреди. В рамките на този процес не се установява причинно следствена връзка между двата факта, а също няма данни за придобито хронично или често проявяващо се, респективно обострено във връзка с делото болестно страдание на ищеца, което да е влошило драстично здравето му.
Обобщението на гореказаното формира у съда убеждението, че претърпените от ищеца болки и страдания по време на повдигнатото спрямо него обвинение са в рамките на обичайните, съпътстващи подобно наказателно преследване, което неминуемо дава негативно отражение в личния живот и социалните контакти на засегнатото лице, респективно предизвиква отрицателен обществен отзвук за противозаконното му поведение, докато трае процесът.
Предвид горния извод, според този съд размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобрази с икономическите условия в страната през 2012г. в периода м. март – м. декември( в който е включено и изтърпяването на МНО „задържане под стража“, вдигната за Н. в началото на м. ноември 2012г.), както и тези от началото до средата на 2013г., когато за ищеца е приключило наказателното преследване, при наложена МНО “подписка“. През 2012г. паричните разходи средно на домакинство по данни на НСИ възлизат на 9607лв.(средно месечно около 800лв.), а паричните доходи средно на домакинство- на 10244лв., т.е. средно месечно- 854лв.. За 2013г.същите показатели са съответно-10595лв. средни разходи на домакинство, т.е. около 883 лв. месечно и 11420лв. средни доходи на домакинство, т.е. около 952лв. средно месечно; средната работна заплата за 2012г. е около 740-750 лв. средно месечно, а тази за първата половина на 2013г.- около 765лв. средно месечно. В същия период от време минималната месечна работна заплата за страната до 30.04.2012г. е в размер от 270лв., а след това- в размер от 290лв.
С оглед посочените по-горе данни, служещи за общ ориентир на икономическите показатели и жизнения стандарт в страната за процесния период, при наличните в делото писмени данни, че ищецът е живял в общо домакинство с майка си, както и предвид обстоятелството, че през осем месеца от 2012г. той е изтърпявал най-тежката мярка МНО и като преценява в съвкупност всички посочени по-горе релевантни обстоятелства и негативни за Н. последици от осъщественото незаконно наказателно преследване и претърпените в тази връзка болки и страдания, въззивният съд определя дължимото обезщетение в размер на 6000лв.( толкова е определила и първата инстанция), което е обосновано и справедливо, т.к. отчита всички реално претърпени от ищеца неимуществени вреди в тяхната съвкупност.
Парична репарация под този размер не би осъществила произтичащата от закона нейна обезщетителна функция, а над него- би генерирала неправомерно и неоснователно обогатяване за Н.
БАС не споделя възраженията на въззивника – ищец относно икономическата база, въз основа на която следва да се преценява размерът на дължимото неимуществено обезщетение. В случая паричната репарация е зависима от икономическите показатели, стандарта на живот в страната и от общественото възприятие за справедливост към момента на възникването на вредите, а не към този, когато те ще бъдат заплатени.
Дължимо върху така определената главница е и обезщетение за забавата на изплащането на паричната репарация от 16.07.15г.( определен по същия начин и в решението на Окръжен съд Б. ), т.к. е изтекла тригодишната кратка погасителна давност за присъждането на законна лихва за забава върху обезщетението преди така посочената дата.
По претенцията за имуществени вреди:
Представените от Н. доказателства за спад в търговската дейност на представляваните от него две търговски дружества в периода на задържането му под стража не обосновават въведеното твърдение за претърпени от него имуществени вреди в следствие наказателното преследване, на което е бил неоснователно подложен. Ищецът е бил търговски пълномощник на тези търговски дружества, но еднолични собственици на капитала им са други физически лица, следователно каквито и неблагоприятни промени във финансовото състояние на търговците да са настъпили от факта, че Н. фактически не е могъл да ги управлява в осемте месеца на задържането си през 2012 г., те засягат не неговата правна сфера, а тази на други правни субекти.
По делото няма данни ищецът да е загубил възнаграждение в рамките на времето за задържането си под стража, поради неупражняване на възложеното му търговско представителство. Той не е ангажирал доказателства за лични загуби от неосъществена търговска или трудова дейност или за пропуск да увеличи имуществото си.
Освен това е бил студент в редовна форма на обучение, но няма ангажирани конкретни данни и за загуба на стипендия в определен размер, която Н. да е получавал, респективно загубил в периода на задържането си.
Добрият успех дава на студента право на стипендия от учебното заведение, но реалното упражняване на това право и конкретния размер на получаваната стипендия подлежат на доказване, каквото тук не е сторено.
Що се отнася до твърденията за направени в наказателното производство разходи с оглед процесуалната защита на ищеца, те също остават недоказани, т.к. както по-горе съдът е посочил, няма данни за уговарянето на възнаграждения между него и процесуално представящите го адвокати К. и К., а за възнаграждението на адв. Г. няма данни да е реално платено.
Затова претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди следва да бъде изцяло отхвърлена, в какъвто смисъл се е произнесла и първата инстанция.
В обобщение на гореказаното и с оглед съвпадението на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции по спора, обжалваното решение на Окръжен съд Б. следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 201/03.06.19г. по гр.д. №1100/2018г. по описа на Окръжен съд Б.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: