РЕШЕНИЕ

                                           номер 260133,   08.09.2020г.  , град Бургас

                                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

           Бургаският районен съд,  осми наказателен състав,

на пети август, две хиляди и двадесета година,

в публичното заседание в следния състав :

                                                                                Председател :    Петя   Георгиева

Секретар : Гергана Стефанова

Прокурор : ………………….

като разгледа докладваното от съдия Георгиева наказателно административен характер дело номер 390 по описа на съда за 2020 година за да се произнесе  взе предвид следното :

      

    Производството по делото е образувано по повод жалбата на Е.А.К. ЕГН ********** с адрес *** против наказателно постановление № 19-0769-006394/ 15.01.2020г., издадено от началника на група към ОД на МВР-Бургас, Сектор “Пътна полиция“, с което за нарушение чл.40, ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 20 лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 70 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 месец. В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост с искане за отмяна на обжалваното постановление.

   Жалбата е депозирана в преклузивния срок от легитимирано да обжалва лице и е допустима.

    Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намери за установено от правна и фактическа страна следното.

     На 25.10.2019г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение, за това че на същата дата – 25.10.2019г. около 16:10 часа в гр.Бургас, в ж.к.”*”, на паркинга през бл.*, като водач лек автомобил „*******“ с рег.№***********, собственост на А. Я. К., при извършване на маневра движение на заден ход, без да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението в нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП е допуснал пътнотранспортно произшествие с паркирания зад него лек автомобил „**“ с рег.№**********, след което не е спрял, за да установи последиците от произшествието в нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и е продължил в неизвестна посока. От пътнотранспортното произшествие са настъпили материални щети и по двете моторни превозни средства.

    Актът за установяване на административно нарушение от формална страна е в съответствие с чл.42 от ЗАНН. Подписан е от жалбоподателя без  възражения. След срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят е депозирал писмено възражение по акта вх.№ 769000-25307/01.11.2019г..

   Административнонаказващият орган в срока за произнасяне по преписката е обсъдил възраженията на жалбоподателя, и след като е приел фактическите констатации за доказани, въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издал обжалваното в настоящото производство наказателно постановление, с което за нарушение чл.40, ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 20 лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложил глоба в размер на 70 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 месец.

  При реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя съдът намери, че са не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на атакуваното наказателно постановление.

   Съгласно императивната норма на чл.40, ал.1 от ЗДвП, преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, а според разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

   Описаната в постановлението фактическа обстановка се потвърждава от събраните писмени и гласни доказателства, в т.ч. приложените към преписката протокол за пътнотранспортно произшествие № 1666592/25.10.2019г., сведение, докладни записки и показанията на разпитаните по делото свидетели.

   К.А., като пряк свидетел очевидец на нарушението е заявил, че е възприел лично механизма на описаното пътнотранспортно произшествие, а именно действията на жалбоподателя, който като водач на управлявания от него автомобил, при извършване на маневра на заден ход е ударил бронята на паркиран автомобил.  Жалбоподателят излязъл, погледнал, качил се обратно в автомобила си и заминал в неизвестна посока. Свидетелят твърди, че направил снимка на описаната ситуация, която предоставил на собственика на паркирания автомобил, с когото били съседи.  

   Показанията на свидетеля Л.Б. кореспондират напълно с показанията на свидетеля К.А.. Б. е заявил при разпита в съдебно заседание, че от терасата на жилището си е видял черен на цвят автомобил, който е маневрирал в близост до паркирания му автомобил. След като отишъл на място свидетелят установил, че бронята на автомобила била отворена и имало следи от черна боя по нея. Свидетелят А. му показал снимка на черен автомобил, като заявил, че именно този автомобил е причинил осуркването.

   На сигнала за пътнотранспортно произшествие, на място пристигнали свидетелите А.И. и С.Р. ***. След извършена справка в базата на „Пътна полиция“ по номера, съобщен от пострадалия е установен водача на другия автомобил. Жалбоподателят пристигнал на мястото на произшествието. При извършеното обследване свидетелят И. установил щети по паркирания автомобил, причинени от автомобила на жалбоподателя. Неговите показания кореспондират с показанията на свидетеля А., от разпита на който става ясно, че жалбоподателят е бил абсолютно наясно, че е причинил пътнотранспортно произшествие, както и че по паркирания автомобил има нанесени щети.

   Показанията на разпитаните свидетели са обективни, логични и последователни. Същите кореспондират, както помежду си, така и с останалия доказателствен материал по делото, поради което съдът кредитира тяхната доказателствена стойност.

   От събраната доказателствена съвкупност безспорно се установява, че жалбоподателят, като водач на моторно превозно средство, при извършване на маневра движение на заден ход, без да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението е допуснал пътнотранспортно произшествие с паркирания зад него лек автомобил „**“ с рег.№*******, след което не е спрял, за да установи последиците от произшествието и продължил в неизвестна посока. Гореописаното събитие е възникнало в процеса на движение и представлява пътнотранспортно произшествие по смисъла на §30 от ДР на ЗДвП. Жалбоподателят е нарушил задълженията си по чл.40, ал.1 от ЗДвП като участник в движението, както и като участник в пътнотранспортно произшествие да остане на място и установи последиците от него. За да е осъществено нарушението по  чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП е необходимо от субективна страна наличие на съзнание, че е причинено пътнотранспортно произшествие. Такова субективно отношение на жалбоподателя с оглед на показанията на свидетеля К.А. е било налице, тъй като лично жалбоподателят е установил последиците от своето поведение и въпреки това е напуснал мястото на произшествието, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност като водач.

   Деянията не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, поради което не представляват маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

    Наложените наказания са индивидуализирани в предвидения от законодателя размер  по чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и по мнение на съда са достатъчни за постигане на целите на административните наказания по чл.12 от ЗАНН, поради което обжалваното постановление се явява законосъобразно и обосновано и в тази му част за това нарушение и следва да бъде потвърдено.

   Разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН предвижда, че в производството по обжалване на наказателното постановление въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл.143 от АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 от ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнасяне по разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. При този изход на делото, предвид изрично направеното искане, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на ОД на МВР-Бургас следва да бъде присъдено юристконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, чийто размер бе определен от съда съобразявайки правна сложност и броя на заседанията за разглеждане на делото.

   Предвид гореизложеното на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Бургаският районен съд

                                                                 Р Е Ш И  :

     ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0769-006394/ 15.01.2020г., издадено от началника на група към ОД на МВР-Бургас, Сектор “Пътна полиция“, с което за нарушение чл.40, ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП на Е.А.К. ЕГН ********** с адрес ***  е наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 70 /седемдесет/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 /един/ месец.

   ОСЪЖДА Е.А.К. ЕГН ********** с адрес ***  да заплати на ОД на МВР-Бургас юристконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

          Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- Бургас в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                          Председател:/П/

 

Вярно с оригинала:З.К.