ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2892
Варна, 20.10.2023 г.
Административният
съд – Варна – IX състав в закрито
заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесет и трета
година в състав:
|
СЪДИЯ: |
ИВЕЛИН БОРИСОВ |
Като
разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИН БОРИСОВ административно дело №
20237050702045 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ вр. чл.45, ал.3 от ЗМСМА.
Образувано е по жалба вх.№ 12887/13.09.2023г. от С.Б.Б.,
ЕГН **********, срещу решения № 1316-3, 1316-3-1 и 1316-3-2 от Протокол № 36 от
заседание на Общински съвет - Варна от 11.08.2023г.
При първоначалната проверка за редовност и допустимост на оспорването,
съдът констатирал, че жалбата не отговаря на изискванията на чл.150, ал.1, т.5
и т.8 АПК, както и на изискванията на чл.151, т.3 от АПК – не е ясно
идентифициран обжалваният акт/актове, жалбата не е подписана /нито саморъчно,
нито с квалифициран електронен подпис, а представлява копие на подписан
документ/, и не са представени доказателства за заплатена държавна такса.
С Разпореждане № 8423/14.09.2023г. жалбата е била оставена без движение,
като на жалбоподателя са дадени конкретни указания за отстраняване на
нередовностите по жалбата в седмодневен срок, на основание чл.158 ал.1 АПК. На
жалбоподателят е указано, че при неотстраняване на нередовностите в указания
срок, жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството - прекратено.
На жалбоподателя е конкретно указано, в седмодневен срок от
съобщението, да конкретизира точно обжалвания акт/актове; да посочи и обоснове в какво
се състои прекият му и непосредствен правен интерес от атакуване на решения №
1316-3, 1316-3-1 и 1316-3-2 от Протокол № 36 от заседание на Общински съвет -
Варна от 11.08.2023г.; да внесе дължимата ДТ
и да
подпише депозираната жалба срещу оспорените решения.
С молба
№ 13370/21.09.2023г. жалбоподателят представя доказателства за внесена по сметка на
Административен съд-Варна държавна такса във връзка с атакуваните решения, и
навежда твърдения за незаконосъобразност на същите, както и на Заповед №
Г-432/23.11.2022г. на гл. архитект на Община Варна, като отправя искане да се
разгледа решението на Общински съвет като незаконосъобразно и да се смени
статутът на ПИ 10135.3515.5075.
Въпреки постъпилата молба, съдът констатирал, че е неясна волята на
оспорващия досежно обжалваните актове, и в частност – обжалва ли на
самостоятелно основание и като отделен акт Заповед Г-432/23.11.2022г. на Гл.
архитект на Община Варна. С Разпореждане № 8688/29.09.2023г. на жалбоподателя
бил даден допълнителен 7-дневен срок с указания да конкретизира
обжалва ли на самостоятелно основание и като отделен акт Заповед
Г-432/23.11.2022г. на гл. архитект на Община Варна, и какво е искането му до
съда по отношение на нея; в
случай, че я оспорва, да посочи и обоснове правен интерес от
атакуването й - че е сред
лицата по чл.131, ал.2, т.1 – 5 от ЗУТ, като включително
представи акт за собственост на засегнатия негов имот, както и ДТ за
нейното оспорване.
Разпореждането е било надлежно съобщено на жалбоподателя на
07.10.2023г. Срокът за изпълнение на дадените с разпореждането указания е
изтекъл на 16.10.2023г., а нередовностите не са отстранени в цялост,
включително и до настоящия момент.
С факта на констатираното бездействие настъпват последиците на чл.158, ал.3
вр. ал.1 АПК, свързани с оставяне на жалбата без разглеждане, за които
жалбоподателят е уведомен. В случай, че правото на оспорване не е упражнено в
предвидената форма, и в частност на евентуално такова по отношение на Заповед
Г-432/23.11.2022г., е налице
процесуална пречка за допустимостта на съдебното производство по отношение
на посочения акт, с оглед неговата нередовност, в конкретния случай – касателно
предмета на оспорване, правния интерес и искането до съда. Наличието на
предвидения фактически състав и липсата на отстраняване в срок на
нередовностите по депозираната жалба обуславя приложимостта на неблагоприятната
последица, свързана с оставянето й без разглеждане, както и прекратяване на
това основание на образуваното съдебно производство.
Що се касае до оспорените
от жалбоподателя решения № 1316-3, 1316-3-1 и 1316-3-2 от Протокол № 36 от
заседание на Общински съвет - Варна от 11.08.2023г., съдът намира жалбата в
тази й част за недопустима, предвид следното:
С Решение № 1316-3, на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА и чл.8, ал.9,
т.2 от ЗОС, Общински съвет – Варна допълва „Годишна програма за управление и
разпореждане с имоти – общинска собственост за 2023г.“, като към раздела, касаещ
недвижими имоти и вещи - частна общинска собственост, за които ще се проведе
процедура за продажба чрез публичен търг или публично оповестен конкурс, са
добавя ПИ 10135.3515.5075, за който е съставен АОС № 10944/12.05.2023г.
С оглед характера на
взетото решение, настоящият състав намира, че същото не представлява
индивидуален или друг административен акт, подлежащ на самостоятелно
оспорване. В тази част решението на ОбС - Варна съставлява акт по чл. 8, ал. 9 и ал. 10 от ЗОС. Трайната съдебната
практика на ВАС (определение № 9499 от 15.09.2015 г. по адм. д. № 9674/2015 г.
и определение № 506 от 18.01.2016 г. по адм. д. № 13754/2015 г., двете на VIII
отд. на ВАС, определение № 14788 от 30.11.2020 г. по адм. д. № 12390/2020 г.,
на IV отд. на ВАС, определение № 10094 от 01.07.2019 г. по адм. д. № 6443/2019
г., II отд. на ВАС) еднозначно сочи, че програмата за управление и разпореждане с имоти общинска собственост и
нейното изменение е акт без самостоятелно правно значение, тъй като не създава
пряко права или задължения за трети лица, стоящи извън общинската
администрация. Програмата има значение на вътрешнослужебен акт с организационен
характер за органите към съответната община, като същевременно с оглед
публичността си има за цел да запознае заинтересованите лица с намеренията на
общината по отношение разпореждането и управлението на общинската собственост
през съответната година. Приемането на програмата нито изключва възможността за
промяна в намеренията на общината, нито освобождава общинския съвет от
задължението да постанови конкретно решение по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗОС по
повод придобиването, управлението и разпореждането с общинско имущество. Именно
тези последващи решения, издавани за определен имот и за определен вид
разпореждане, са тези административни актове, които биха подлежали на съдебен
контрол.
По отношение на Решение № 1316-3-1 и 1316-3-2 от Протокол № 36 от заседание на
Общински съвет - Варна от 11.08.2023г., съдът намира, че жалбата се явява недопустима като изхождаща от лице без
пряк и непосредствен правен интерес. Решенията на ОбС – Варна, обективирани в
посочените точки от протокола, са взети в изпълнение на правомощията на Общинския съвет, предоставени с
нормата на чл. 21, ал 1, т. 8 от ЗМСМА, според която общинският съвет приема
решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и
определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и
кметства. Съгласно чл.8, ал.11 от Закона за общинската собственост (ЗОС), актовете на общинския съвет и на кмета за
придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост подлежат на контрол, и могат да бъдат оспорвани по
реда на чл. 45 от ЗМСМА. В чл. 45, ал. 3 от ЗМСМА е посочено, че актовете на
общинския съвет могат да се оспорват пред съответния административен съд.
Нормата урежда оспорването от областния управител и кмета на общината. Дори да се допусне, че и гражданите и юридическите
лица разполагат с активна процесуална легитимация да оспорват тези актове,
предвид това, че същите не са изключени изрично от нормата, то
задължителна и абсолютна предпоставка за това остава наличието на правен интерес от оспорването /в този смисъл Определение № 11611 от 14.12.2022 г. на ВАС по адм. д.
№ 8138/2022 г., IV о./.
Наличието на правния интерес
е въпрос, който се преценява от съда. Той е предпоставка за допустимостта на
съдебното обжалване от категорията на абсолютните. За да е налице правен
интерес от оспорване на административен акт като абсолютна положителна
процесуална предпоставка за допустимост на оспорването, оспорващият трябва да
докаже, че целта на подаването на жалбата е премахване или предотвратяване на
неблагоприятни за него правни последици или постигане на положителни правни
резултати. Правният му интерес трябва да бъде личен, пряк и непосредствен, т.
е. административният акт трябва пряко да засяга правната сфера на оспорващия,
като непосредствено отнема, изменя или ограничава негови субективни права или
противозаконно създава задължения за него. В случая, въпреки дадените указания в тази
насока, жалбоподателят не е установил наличието на личен, пряк и
непосредствен личен интерес от обжалване на административните актове като предпоставка за допустимостта на процесуалното право на жалба,
поради което жалбата му следва да бъде
оставена без разглеждане, а образуваното производство - прекратено. Жалбоподателят не заявява, нито установява наличието на самостоятелни
права върху имота, предмет на
решенията, нито някакво касателство с процедурата по продажбата му или
одобрената му пазарна оценка. Поради това, актът не го засяга непосредствено и лично, от което следва, че не е налице
пряк и непосредствен интерес от оспорването. Следва да се посочи, че очертаните в жалбата и уточняващата
молба хипотетични нарушения при
евентуалното застрояване на имота или нарушения на градската среда, поради
ползването на имота като парк, сами по себе си не са достатъчни да обосноват личен, пряк и непосредствен интерес за жалбоподателя, който да му
придаде качеството на страна в съдебното производство.
Предвид изложеното, съдебното
производство по делото следва да бъде прекратено.
Воден от гореизложеното, и на
основание чл. 158, ал.3 от АПК и чл.159, т.4 от АПК, Административен съд – Варна, IX състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№ 12887/13.09.2023г. от С.Б.Б., ЕГН **********,
срещу решения № 1316-3, 1316-3-1 и 1316-3-2 от Протокол № 36 от заседание на
Общински съвет - Варна от 11.08.2023г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2045/2023г. по описа на Административен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, в седмодневен
срок от получаване на съобщението до страните пред Върховен административен
съд.