Решение по дело №1901/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МК/.

Образувано е по жалбата на „ЕС АВЕНЮ“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „*****“ № **, вх. „*“, ет.*, ап.**, представлявано от Т. А., чрез адв. Ж. против Решение с рег.№ 32-234928/13.07.2022 г.. към MRN 21BG002005065724R8/10.09.2021 г. на Директора на Митница-Варна, в частта с която на основание чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, вр.чл.66в от ЗМ, вр. чл.74, пар.2, буква б) Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл.140 и чл. 141 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, вр.чл.5, т.39, вр.чл.77, пар.1, вр.чл.85, пар.1, вр.чл.101, пар.1, вр.чл.102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр.чл.54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС са: определени нови кодове по ТАРИК за декларирани стоки под № 1, 2, 17 и 40 в митническа декларация MRN 21BG002005065724R8/10.09.2021 г., както следва: за стока № 1 – описана в Е.Д 6/8 като „трикотажен плат съдържащ 8% прежди от еластомери, 30% памук, 62% синтетични влакна – 1729 кг.“ – **********, за стока № 2 – описана в Е.Д.6/8 като „плат синтетика, съдържащ 85% или повече синтетични нишки – 2097 кв.м. – **********, за стока № 17, описана в Е.Д. 6/8 като „плат хасе – 18420 м.“ – **********, за стока № 40, описана в Е.Д. 6/8 като „плат хасе – 18420 м.“ – **********. Отказано е приемането на митническата стойност на декларираните в митническата декларация от 10.09.2021 г. за стоки под № 1, 2, 17 и 40, определена е нова митническа стойност на декларираната стока по митническа декларация от 10.09.2021 г., както следва: за стока № 1, описана в Е.Д. като "трикотажен плат ", съдържащ 8% прежди от еластомери, 30% памук, 62% синтетични влакна – 1729 кг.“, с нов код по ТАРИК **********, държава на произход Турция, в размер на 11 273.08 лв., представляваща сумата от 6.52 лв./кг. за 1729 кг., за стока № 2 – описана в Е.Д.6/8 като „плат синтетика, съдържащ 85% или повече синтетични нишки – 2097 кв.м.„ с нов код по ТАРИК **********, държава на произход Турция, в размер на 1899.58 лв., представляваща сумата от 3.02 лв./кг. за 629 кг., за стока № 17, описана в Е.Д. 6/8 като „плат хасе – 18420 м.“, с нов код по ТАРИК **********, с държава на произход Турция, в размер на 3651.48 лв., представляваща сумата от 11,34 лв./кг. за 322 кг., стока № 40, описана в Е.Д. 6/8 като „плат хасе – 18420 м.“, с нов код по ТАРИК **********, държава на произход Турция, в размер на 34145.28 лв., представляваща сумата от 6.24 лв./кг. за 5472 кг. Разпоредена е корекция на данните в митническата декларация, от 10.09.2021 г. в клетки 6/14, 6/15, 8/6, 4/16, както и да се вземе под отчет начисления размер на държавните вземания. В резултат на извършената корекция е начислено и взето под отчет мито /А00/ в размер на 0 лв., ДДС /В00/ в размер на 20 856.13 лв., установени за досъбиране - ДДС в размер на 10669.09 лв.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваното решение като сочи, че административният орган неправилно е пристъпил към определяне на митническата стойност по чл.74, пар.2, буква „б“ от МК, т.к. на митническите органи са представени договор, платежни документи за заплащане цената на стоките, с които е доказана декларираната митническа стойност, която безспорно е договорната стойност на стоките, като информацията е предоставена своевременно. По арг. от решение на СЕС по дело С-291/15 сочи, че предмет на разглеждане в същото е "договорна стойност, която е необичайно ниска в равнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки", в оспореното решение няма данни за изчислена средностатистическа стойност на сходни стоки и доказателства за това. Няма доказателства, че определената нова стойност е покупната /фактурна/ стойност на стоките, а не тяхната митническа стойност, която се формира като към фактурната цена се добавят всички разходи, направени за стоките до тяхното първо местоназначение на територията на ЕС. Митническите органи не са доказали основания за отхвърляне на декларираната митническа стойност и да пристъпят към определяне на нова такава по реда на чл. 74, пар. 2 от МК. Няма мостри от стоките, внесени от третите лица, чиито митнически декларации са ползвани. Не е достатъчно митническите органи само да имат съмнения, но и трябва вносителят да не представя документи в подкрепа на декларираната митническа стойност, като двете предпоставки трябва да са дадени кумулативно. Твърди, че обжалваното решение не съдържа всички данни, от които може да се направи обоснован извод, че така определената от митническите органи стойност отговаря на всички изисквания на закона, за да може да бъде приложена. Жалбоподателят не е уведомен надлежно за обстоятелствата, на които се основават съмненията на ответника. Условията визирани в чл. 141 пар.1 от Регламента не са спазени. Само са посочени номера на митническа декларация, която е послужила за определяне на по-висока митническа стойност. Това нарушава правото на защита на дружеството. Митническата декларация е частен документ, който няма обвързваща съда доказателствена сила и следва да е преценява с оглед събраните доказателства. Не може да се установи дали стоките внесени от трето лице, които митническите органи са ползвали за определяне на по-висока митническа стойност, отговарят на изискванията за "сходни стоки", тъй като липсват и не са представени документите, които придружават тази декларация, и няма мостри от стоките. Липсват доказателства за това, че стоките са сходни, като е определена по-висока стойност, без да е посочено как е изчислена и какво включва тази по-висока стойност. По изложените доводи моли да е отмени оспорения акт.

В съдебно заседание, адв. Ж. процесуален представител на жалбоподателя поддържа жалбата, само в частта на неприемането на декларираната митническа стойност за стоки № 1, 2, 17 и 40 процесната MRN, определянето на нова митническа стойност за стоките и установените задължения за ДДС за доплащане. Изрично заявява, че не поддържа жалбата срещу решението в частта, с която е определен нов код по ТАРИК за стока № 1, 2, 17 и 40 по процесната декларация. В пледоария по същество поддържа оплакването, че митническите органи не са имали право да отхвърлят декларираната договорна стойност по реда на чл.70 от МК. От изготвените експертизи от митническата лаборатория е видно, че е използван стандарт за който не е налице акредитация. В три от експертизите състава на стоките е определен визуално, като само в една е извършено разделяне на влакнестия състав на памучни влакна и полиестерни нишки, с ръчен метод за установяване на количествено съдържание, а пък масата гр./кв.м. е изчислена по стандарт БДС 12127. Регламент /ЕС/ № 1007/2011 разписва ясни и подробни правила за извършване на изследвания, които не са спазени. Излага доводи и за това, че приложената митническа стойност е необоснована, не е ясно дали условията на доставка са идентични. Ответника не е сравнил покупни цени, а е определил митническа стойност по декларирани митнически стойности, поради което извършените сравнения са несъпоставими. За стока № 1 съпоставката е извършена с несъпоставими стоки - 5 бр. рокли - мостра. Несравнимо е количеството внесено от жалбоподателя с внесени 5 мостри, за стока № 2 - синтетичен плат е извършена с тапицерия за мебели 66 кв.м., а жалбоподателят е внесъл 2000 кв.м. Липсва сравнение със сходни стоки. Моли да се отмени оспорения акт и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответната страна – началника на Митница-Варна, чрез процесуалния си представител юрк.Р., оспорва жалбата. Счита, че при издаване на обжалваното решение са спазени процесуалните правила и материалния закон, като обосновано от събраните доказателства е прието, че декларираната от жалбоподателя митническа стойност е занижена. Твърди, че от представените от третото лице писмени доказателства се установява, че стоките по процесните вносове са сходни, като е извършен анализ на осъществени вносове на територията на страната, направена е справка в Евростат, като е установено, че митническата стойност обявена от жалбоподателя е доста по-ниска. Стойностите, използвани от митническите информационни системи са преизчислявани, както за брой, така и за килограм, като са приспадани или добавяни транспортните разходи, в случай, че условията не съвпадат. От декларатора са поискани доказателства и след като не е представил такива , дружеството е уведомено, че в условията на чл. 22, пар.6 какви ще бъдат мотивите на органа за издаване на акта. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 10.09.2021г. с митническа декларация МRN 21BG002002062418R0 "Ес-Авеню" ЕООД декларирало режим „Допускане за свободно обращение“ 40 стоки, 427 колета, 17 260 кг. бруто тегло, държава на износ Турция, деклариран произход Турция, с обща фактурна стойност 26 042.70 EUR, при курс за митнически цели 1,95583лв. за 1 EUR, условие на доставка СРТ - Варна.

Към декларацията били приложени: фактура № DNS2021000000405 от 7.09.2021 г., опаковъчен лист, CMR от 6.09.2021 г.; сертификат за непреференциален произход № Т09165544, платежни документи за внесени вземания, износна декларация 21341300ЕХ689877/7.09.2021 г.

При проверка на декларираната, на осн. чл. 70, пар.1 от Регламент /ЕС/ №952/2013, митническа стойност за стоки 1,2, 17 и 40 на база извършен сравнителен анализ в националната база данни за приети договорни стойности на сходни стоки, възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност.

Във връзка с проверка за приемане или оспорване на декларираната митническа стойност на внасяните стоки дружеството е уведомено с писмо № 32-288938/10.09.2021 г. за целите на даване на разрешение за вдигане на стоките по смисъла на чл.195 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и на основание чл.148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, в определен срок, следва да учреди обезпечение в размер на 29 554.37 лв. Представено е обезпечение с GRN21BG002000Х170831.

Извършена е проверка на стоките, съставен е протокол от 11.09.2021 г., взети са по една мостра от стока № 1, "трикотажен плат ", съдържащ 8% прежди от еластомери, 30% памук, 62% синтетични влакна – 1729 кг.“, стока № 2 „плат синтетика, съдържащ 85% или повече синтетични нишки – 2097 кв.м., стока № 17, „плат хасе – 18420 м.“ за тарифно класиране и определяне на митническа стойност, както и за стока № 40 "плат хасе – 18420 м."

За нуждите на допълнителната проверка по декларацията, на осн. чл.140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, с писмо № 32-291630/14.09.2021г. от „Ес Авеню" ЕООД са изискани допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност, а именно: износна митническа декларация, документи, доказващи каква част от прихода от всяка следваща продажба, отстъпено право на ползване или разпореждане със стоките от купувача се връща пряко или косвено на продавача, или друго лице, с което има договорни отношения, документи относно плащанията, съществуващи към дружеството доставчик, външнотърговски договори, търговско досие по сделката - оферти, пръчки и др., дневник за покупките и продажбите за три месеца от датата на подаване на декларацията, документи необходими за установяване на стойността на стоката. Отделно, със същото писмо е изискано писмено деклариране за следните обстоятелства: какви са съществуващите връзки с продавача на стоките; налице ли е свързаност с доставчика, дали конкретната продажба или цената на стоките са подчинени на условия или съображения, чиято стойност по отношение на подлежащите на остойностяване стоки не може да бъде определена към момента; дали е налице условието – част от прихода от всяка следваща продажба, отстъпено право на ползване или на разпореждане със стоките от купувача, да се връща пряко или косвено на продавача; какви плащания са осъществени към доставчика в ролята му на продавач на стоката или други лица, свързани с нея; свързани лица ли са с клиентите, на които се продават внасяните стоки.

В определени срок не са представени документи във връзка с процесната митническа декларация.

Взетите мостри от стоки № 1, 2, 17 и 40 са оформени в протокол и изпратена в ЦМЛ-София за изследване и определяне на коректен тарифен код.

С писмо рег.№ 32-22523/21.01.2022г. директорът на ТД Митница-Варна изпратил на директора на дирекция „Митническо разследване и разузнаване“ ЦМУ заверени копия от декларацията на дружеството и документите към нея, за извършване на проверка по линия на международното сътрудничество с цел – установяване стойността на стоките за митнически цели и автентичността на документите, представени към вноса, както и верността на съдържащите се в тях данни.

Във връзка с получената заявка за анализ от Централна митническа лаборатория била изготвена за стока № 1: Митническа лабораторна експертиза /МЛЕ/ № 03_11.10.2021/5.11.2021г., според която анализираната проба представлява парче от трикотажен плат, обагрен в червен цвят. Структурата на плата е типична за напречно плетен гладък трикотаж /разплита се, налице са бримкови стълбчета/. Изделието е изработено изцяло от прежди от синтетични нишки идентифицирани, като полиестер.

За стока №2 е изготвена МЛЕ № 04_11.10.2021/9.11.2021г., според която анализираната проба представлява парче от тъкан, обагрен в пясъчно-бежов цвят. Платът е със сбита и плътна текстура, с основа и вътък, със сплитка атлаз, с разноличен изглед и леко лъскава повърхност. По основа тъканта е съставена от тънки, текстурирани прежда с филаментни нишки. По вътък платът съдържа по-обемни текстурирани, мултифиламентни прежди. По двете направления на сплитката преждите се идентифицират като полиестер. Тъканта е подходяща за изработване на перде или дамаска за мебели.

За стока №17 е изготвена МЛЕ № 05_11.10.2021/9.11.2021г., според която анализираната проба представлява парче от бродирана текстилна мрежеста материя в бял цвят. Структурата представлява мрежеста основа, върху която машинно е зашита флорална орнаментация от бродиращи конци в бял цвят и сребристо ламе. Мрежестата основа е съставена от основни верижни бодове, три системни вътъчни нишки, които се прекръстосват с верижните бодове и образуват квадратни отвори. Преждите, от които е изработена мрежестата основа и бродиращите конци са индентифицирани като полиестерни.

За стока №40 е изготвена МЛЕ № 06_11.10.2021/9.11.2021г., според която анализираната проба представлява парче тъкан плат, едностранно печатан на флорални мотиви в лилав и зелен цвят на светло бежов фон. Текстилната материя е леко разтегива по основа и е с полупрозрачен проглед. Преждите по основа са силно усукани /креп/, леко набрани и разтегливи, съставени от памучни щепелни влакна 72%. По вътък тъканта се състои от текстурирани полиестерни нишки 28%. Текстурата по основа и финалната крепираща обработка придават крепонирания вид на изделието.

В тази връзка било изготвено становище от началника на МД, с рег. индекс 32-379763/26.11.2021 г., според което съгласно правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура на ЕС (КН), както и забележка 2 към раздел XI на КН, тарифното класиране на анализираните проби се извършва както следва: стока № 1 се класира в тарифна позиция 6006, в код 60062300, на КН, различен от декларирания **********, стока №2 се класира в тарифна позиция 5407, в код 54075200 на КН и попада в обхвата на ТАРИК код **********, различен от декларирания **********. Стока № 17 се класира в тарифна позиция 5810, в код 581092 на КН и попада в обхвата на ТАРИК код **********, различен от декларирания **********. Стока № 40 се класира в тарифна позиция 5210, в код 52105100 на КН и попада в обхвата на ТАРИК код 52105100090, различен от декларирания **********.

При така дадените заключения по МЛЕ и изготвеното становище от 26.11.2021 г. било прието, че декларираните кодове за четирите стоки е некоректен и съгласно правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура на ЕС (КН), както и забележка 2 към раздел XI на КН.

Във връзка с декларираната митническа стойност на стоката е извършен анализ на представените от „Ес Авеню“ ЕООД документи, при който е установено следното: митническата декларация се придружава от електронна фактура DNS2021000000405 от 7.09.2021 г., стойността на фактурата е 26 042 ЕUR, с условие на доставка СРТ Варна. Във фактурата не са посочени съществени реквизити, задължителни за всяка външнотърговска сделка, като срок и начин на разплащане, както и банката и банковата сметка на турската фирма продавач. Прието е, че наложилата се търговска практика при външнотърговски сделки е да има авансово плащане на част от сумата, след сключване на договора или след издаване на проформа фактура и заплащане на остатъка от сумата след издаване на окончателната фактура. Това надлежно се отразява в сключения договор, в случая дружеството не представя договор, или заявка, нито проформа фактура, а е издадена окончателна фактура. Според органа дружеството не е предоставило изискани документи, наложили се в търговската практика като договор, заявка, платежни нареждания, които да установят цялата платена сума. Относно останалите представени документи от "Ес Авеню" ЕООД - опаковъчен лист без номер, износна митническа декларация, регистрирана от турските митнически органи с № 21341300ЕХ689877/7.09.2021 г., с декларирана идентична стойност при износа и при същите условия. А.ТR № С1587694/7.09.2021 г, сертификат за непреференциален произход не е изразено становище от ответника.

Постъпил е отговор от турската митническа администрация, съгласно който данните в износната декларация, касаеща процесните стоки е идентична, представено е заверено за вярност копие от документа, за който е прието, че същия няма материална доказателствена сила.

Извършена е проверка и допълнително проучване на база сравнителен анализ след направена справка в "Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи - МИСЗА" за периода от 10.09.2020 г. до 10.09.2021 г. и сравнителния анализ на "сходни" стоки, изнесени от Турция, с произход Турция, продадени за ЕС и изнесени за този период от време, на същото търговско равнище - на едро, като стоките, подлежащи на остойностяване, се установило, че декларираните митнически стойности за килограм са изключително ниски. Диапазона на митническата стойност по новоопределените тарифни номера са както следва: за 52105100 - 6.24 лв./кг. - 51.02 лв./кг., 54077200 - 3.02 лв./кг. - 209.37 лв./кг., 58109210 - 11,34 лв./кг., 24.63 лв./кг., 60063200 - 5.93 лв./кг. - 238.61 лв./кг. За целите на проверката на декларираната митническа стойност на внасяните стоки освен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, митническите органи използвали и оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години. Преценено е, че истинността на договорната стойност не може да бъде проверена поради което следва да се прилагат други методи за остойностяване с цел определяне на митническата стойност, отразяваща в максимална степен действителната икономическа стойност на внасяните стоки в момента или във времето около вноса.

След извършен сравнителен анализ на база наличната информация за релевантния период не са установени декларирани митнически стойности по реда на л. 70 от МКС за "идентични стоки" съгласно чл.1, § 2, т.4 от Регламент 2015/2447, поради което е прието, че в този случай МС следва да се определи въз основа на чл.74, § 2, буква б) от МКС, съгласно чл.1, § 2, т.14 от Регламент 2015/2447 – а именно „договорната стойност на сходни стоки“.

След анализ на данните е определена митническа стойност за стока № 1 - 6.52 лв./кг., съгласно митническа декларация MRN № 21BG003009123354R9/16.07.2021 г. за стока № 2 - 3.02 лв./кг., съгласно митническа декларация MRN № 21BG005808061058R4/7.06.2021 г. за стока № 17 - 11.34 лв./кг., съгласно митническа декларация MRN № 20BG005808045378R4/9.11.2021 г., за стока № 40 - 6.24 лв./кг., съгласно митническа декларация MRN № 20BG003008019846R0/9.12.2021 г.

Въз основа на тези данни, на основание чл.74, §2, буква б) МК е определена нова митническа стойност по процесната декларация: за стока № 1, в размер на 11273.08 лв., като е прието, че на основание чл.101 от МК и чл.54, ал.1 ЗДДС, за стоката възниква задължение за доплащане на ДДС в размер на 2254.62 лв., за стока № 2, в размер на 1899.58 лв., като е прието, че на основание чл.101 от МК и чл.54, ал.1 ЗДДС, за стоката възниква задължение за доплащане на ДДС в размер на 379.92 лв., за стока № 17, в размер на 3651.48 лв., като е прието, че на основание чл.101 от МК и чл.54, ал.1 ЗДДС, за стоката възниква задължение за доплащане на ДДС в размер на 730.30 лв., за стока № 40, в размер на 34145.28 лв., като е прието, че на основание чл.101 от МК и чл.54, ал.1 ЗДДС, за стоката възниква задължение за доплащане на ДДС в размер на 6829.06 лв.

На основание чл.22, § 6 от МК, с писмо изх.№ 32-149271/10.05.2022г., дружеството е уведомено за мотивите, въз основа на които ще бъде издадено решението за определяне на МС. Писмото е получено на 18.05.2022г. и в указания срок не е изразено становище.

С Решение с рег.№ 32-234928/13.07.2022 г.. към MRN 21BG002005065724R8/10.09.2021 г. на Директора на Митница-Варна, на основание чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, вр.чл.66в от ЗМ, вр. чл.74, пар.2, буква б) Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл.140 и чл. 141 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, вр.чл.5, т.39, вр.чл.77, пар.1, вр.чл.85, пар.1, вр.чл.101, пар.1, вр.чл.102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр.чл.54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС са: определени нови кодове по ТАРИК за декларирани стоки под № 1, 2, 17 и 40 в митническа декларация MRN 21BG002005065724R8/10.09.2021 г., както следва: за стока № 1 – описана в Е.Д 6/8 като „трикотажен плат съдържащ 8% прежди от еластомери, 30% памук, 62% синтетични влакна – 1729 кг.“ – **********, за стока № 2 – описана в Е.Д.6/8 като „плат синтетика, съдържащ 85% или повече синтетични нишки – 2097 кв.м. „ – **********, за стока № 17, описана в Е.Д. 6/8 като „плат хасе – 18420 м“ – **********, за стока № 40, описана в Е.Д. 6/8 като „плат хасе – 18420 м.“ – **********. Отказано е приемането на митническата стойност на декларираните в митническата декларация от 10.09.2021 г. за стоки под № 1,2, 17 и 40, определена е нова митническа стойност на декларираната стока по митническа декларация от 10.09.2021 г., както следва: за стока № 1, описана в Е.Д. като "трикотажен плат ", съдържащ 8% прежди от еластомери, 30% памук, 62% синтетични влакна – 1729 кг.“, с нов код по ТАРИК **********, държава на произход Турция, в размер на 11 273.08 лв., представляваща сумата от 6.52 лв./кг. за 1729 кг., за стока № 2 – описана в Е.Д.6/8 като „плат синтетика, съдържащ 85% или повече синтетични нишки – 2097 кв.м.„ с нов код по ТАРИК **********, държава на произход Турция, в размер на 1899.58 лв., представляваща сумата от 3.02 лв./кг. за 629 кг. ,за стока № 17, описана в Е.Д. 6/8 като „плат хасе – 18420 м.“, с нов код по ТАРИК **********, с държава на произход Турция, в размер на 3651.48 лв., представляваща сумата от 11,34 лв./кг. за 322 кг., стока № 40, описана в Е.Д. 6/8 като „плат хасе – 18420 м.“, с нов код по ТАРИК **********, държава на произход Турция, в размер на 34145.28 лв., представляваща сумата от 6.24 лв./кг. за 5472 кг. Разпоредена е корекция на данните в митническата декларация, от 10.09.2021 г. в клетки 6/14, 6/15, 8/6, 4/16, както и да се вземе под отчет начисления размер на държавните вземания. В резултат на извършената корекция е начислено и взето под отчет мито /А00/ в размер на 0 лв., ДДС /В00/ в размер на 20.856.13 лв., установени за досъбиране ДДС в размер на 10669.09 лв.

В хода на съдебното производство е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, която ще бъде обсъдена от съда в мотивите по същество.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По отношение оспорването на Решението в частта, с която са определени нови кодове по ТАРИК за стоки №1, №2, №17 и №40, в проведено с.з. на 18.04.2023 г. процесуалният представител на жалбоподателя - адв. Ж. е оттеглила жалбата в тази част като изрично заявява, че не я поддържа по отношение на извършената корекция на тарифните номера, не оспорва определените тарифни номера и моли жалбата да се счита подадена само срещу частта на решението, с която е променена митническата стойност по процесната декларация за четирите стоки.

Съгласно разпоредбата на чл.155, ал.1 АПК, при всяко положение на делото оспорващият може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти.

С оглед така направеното изявление на процесуалния представител на жалбоподателя – че не поддържа жалбата по отношение извършената корекция на кода по ТАРИК, за стоки № 1, 2, 17 и 40 съдът намира, че е десезиран от разглеждане на спора относно тарифното класиране на посочените стоки, поради което е налице хипотезата на чл.159, т.3 АПК и в тази част жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството следва да се прекрати.

По отношение оспорването на Решение с рег.№ 32-2349280/13.07.2022г. в частта, с която е определена нова митническа стойност на процесните четири стоки / решението в частта с която е определена нова митническа стойност за стока № 16 не е оспорено от жалбоподателя/ и са установени допълнителни задължения за ДДС, съдът прецени следното:

Жалбата в тази част е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 от АПК, срещу годен за обжалване административен акт – решение по смисъла на чл.5, т.39 от МК, което е неблагоприятно за адресата, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Спорът между страните е формиран по въпросите дали митническите органи са обосновали „основателни съмнения“ по смисъла на чл.140, § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл.141 от същия регламент, вр. чл.74, § 2, буква б) от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност на сходни стоки?

За разрешаване на така формирания спор, съдът съобрази следното:

Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност - Решение от 19 март 2009г., M & C. D , C256/07, EU:C:2008:580, т.20; Решение от 15 юли 2010г., G S , С-354/09, EU:C:2010:439; Решение от 9 юли 2020г., Директор на ТД Югозападна – Агенция Митници, С-76/19, EU:C:2020:543, т.34.

По правило и съгласно чл.70, § 1 и § 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл.71 и чл.72 от МК.

Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006г., C C I C , С-306/04, EU:C:2006:716, т. 20.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от МК при последователно прилагане на методите в чл.74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл.74, § 1, вр. §2, митническото остойностяване се извършва по реда на чл.74, § 3 от МК - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на МК.

Така предвидените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

Макар от цитираната правна уредба да следва, че при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл.70 от МК, разпоредбата на чл.140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, § 1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140, § 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната цена.

При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от МК, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото право на ЕС, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки.

Съгласно чл.141, § 1 от Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл.74, § 2, буква а) или б) от МК се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата.

Съгласно чл.141, § 3 от Регламента за изпълнение, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.

Понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл.1, § 2, т.4) и т.14) от Регламента за изпълнение и според тях в рамките на определянето на митническата стойност се разбира следното: „идентични стоки“ са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични; „сходни стоки“ са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.

Във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност, в т.ч. и в хипотезата на чл.140, вр. с чл.141 от Регламента за изпълнение, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. Предвид отношението на субсидиарност, което е налице между различните методи за определяне на митническа стойност, предвидени в чл.74, § 2, букви а) до г) МК, митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост – Решение от 9 ноември 2017г., LS C S , С-46/16, ЕU:C:2017:839, т.52. Ето защо, в случай като настоящия – когато методът по чл.74, §2, буква а) МК е приет за неприложим и се пристъпи към определяне на митническата стойност по метода на чл.74, §2, буква б) МК, митническите органи трябва да основат преценката си на обстоятелствата, свързани с изнесените за Съюза в същия момент, или приблизително същия момент като подлежащите на остойностяване сходни стоки, съгласно дефиницията в чл.1, § 2, т.14 от Регламента за изпълнение, като при това спазват другите условия, установени в чл.141 от същия регламент.

Това задължение на митническите органи без съмнение е в отношение на корелация с общото задължение за сътрудничество на участниците в търговията със стоки, като в тази връзка чл.15, § 1 от МК предвижда, че лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.

На това принципно положение е основана и процедурата по чл.140, § 1 от Регламента за изпълнение, с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната договорна стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана със съображенията, на които се основават тези съмнения, както и да е съобразена с възможностите му - арг. от Решение от 28 февруари 2008г., C , С-263/06, EU:C:2008:128, т.52.

Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл.140 от Регламент за прилагане, а впоследствие и на решението за корекция, произтича от общото правило на чл.22, § 7 от МК, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 2018г., S , C-349/07, EU:C:2008:746, т.36.

От цитираната правна уредба и принципи при митническото остойностяване следва, че в случай като процесния – когато в рамките на проверката на декларацията по реда на чл.188 от МК митническите органи открият по реда на чл.140 от Регламента за изпълнение производство по оспорване на декларираната договорна стойност, за да се гарантира и осигури правото на защита на заинтересованото лице в пълен обем, на същото следва да се осигури реална възможност да участва ефективно на всеки един етап от производството – веднъж, като му се даде възможност да се запознае със съображенията на митническите органи, на които се основават техните съмнения в достоверността на декларираната договорна стойност и в тази връзка да му се даде възможност да представи доказателства за обосноваване на декларираната стойност, и втори път, като му се даде възможност да се запознае с мотивите, на които ще се основава неблагоприятното решение и съответно да се защити срещу извода, че въпреки представените доказателства, съмненията не са отпаднали.

За да се гарантира правото на защита в пълен обем, уведомлението по чл.140, § 1 от Регламента за изпълнение – за стартиране на процедура по оспорване на декларираната договорна стойност, и уведомлението по чл.22, § 6 от МК – че предстои вземането на неблагоприятно решение, са изискуеми кумулативно. Само така на адресатите на решения за неприемане на декларираната договорна стойност може да се осигури реална възможност да представят на митническите органи по надлежен и подходящ начин доказателства за опровергаване на съмненията им и за обосноваване на реално платената или подлежаща на плащане цена.

Производството по чл.140 от Регламента за изпълнение е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да му е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014г., по обединени дела C-29/13 и C-30/13, EU:C:2014:140, т.49.

Тези императивни изисквания в случая не са спазени, в административно производство митническите органи не са посочили и обосновали на какви конкретни факти и обстоятелства се основават съмненията им в достоверността на декларираната стойност.

С писмо от 10.09.2021 дружеството е уведомено, че декларираните цени на внесените стоки са по-ниски от справедливите цени, валидни за тях в ЕС, въз основа на какви данни е сторено това е неясно, а и писмото е изготвено на датата на депозиране на декларацията. С писмо от 14.09.2021 г. дружеството е уведомено, че за нуждите на допълнителна проверка се изискват документи и деклариране на обстоятелства, но в писмото не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност. Изготвеното до дружеството искане за представяне на доказателства и деклариране на обстоятелства по същността си е бланкетно, доколкото изисканите документи са необходими за прилагане на общите изисквания на чл.70 и чл.71 МК, но нямат пряка връзка с процедурата по чл.140 от Регламента за изпълнение, която изисква деклараторът да бъде изрично запознат с обстоятелствата, обосновали съмненията на митническите органи за да може да представи информация и доказателства с цел отпадане на тези съмнения, а не по принцип. Защо митническите органи са приели, че дружеството не е представило релевантни доказателства, не е ясно. В документите по представената административна преписка не се съдържат индиции или данни, от които да може да се изведе обосновано предположение, какво конкретно са установили митническите орани към 10.09.2021, какво е усъмнило митническите органи, че договорните стойности на процесните стоки са недостоверни.

В тази връзка следва да се съобрази, че искането към дружеството по чл.140, § 1 от Регламента за изпълнение е изготвено три дни след като е подадена декларацията, а искането за представяне на обезпечение на основание чл.195а, ал.1 ЗМ – в хипотеза, когато декларираните цени на стоките са по-ниски от справедливите цени, валидни за тях в ЕС е изготвено на датата на деклариране. Анализът на взетите мостри са от много по-късни дати от 5 до 12.11.2021 г., към 10.09.2021 г. митническите органи все още не са разполагали с необходимата информация, че стоките са декларирани с неверен тарифен код – за да съобразяват статистически данни или извършват сравнения със стойност по декларации за стоки, класирани в същия код. На по-късна дата от датата на подаване на декларацията е изпратено и искането за определяне на тарифно класиране, а резултатът от проверката по линия на международното сътрудничество е представен на 4.03.2022г. Видно от изготвеното на 10.09.2021г. искане за учредяване на обезпечение на основание чл.195, ал.1 ЗМ, същото е мотивирано с това, че се касае за стоки с висок фискален риск за финансовите интереси на ЕС, както и с факта, че декларираните цени на стоките са по-ниски от справедливите цени, валидни за тях в ЕС. Въз основа обаче на какви обективни данни е направен този извод, кои са валидните „справедливи цени“ към 10.09.2021г. и въз основа на какъв източник са установени не става ясно, т.к. такива доказателства не са приложени по преписката. Такива мотиви за обосноваване на съмнения липсват и в искането до дружеството по чл.140, §1 от Регламента за изпълнение, изготвено на 14.09.2021 г. Всъщност всички извършени от митническите органи действия на датата на подаване на декларацията и след този момент, са само в рамките и контекста на общия контрол на декларацията по чл.188, буква б) от МК и по никакъв начин не могат да мотивират оспорването на декларираната стойност по реда на чл.140, § 1 от Регламента за изпълнение. В писмо по реда на чл. 22, пар.6 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г., изготвено на 30.11.2021 г. е посочено, че след като от дружеството са изискани допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност, но такива не са представени, съмненията продължават, че декларираната стойност на стоките представлява цялата платена или платима за тези стоки сума. Едва в обжалваното решение са изложени конкретни обстоятелства, обосноваващи съмненията в действителността на договорната стойност. Относно представената фактура е прието, че не са посочени съществени реквизити, задължителни за всяка външнотърговска сделка, като срок и начин на разплащане, както и банката и банковата сметка на турската фирма продавач. Прието е, че наложилата се търговска практика при външнотърговски сделки е да има авансово плащане на част от сумата, след сключване на договора или след издаване на проформа фактура и заплащане на остатъка от сумата след издаване на окончателната фактура. Това надлежно се отразява в сключения договор, в случая дружеството не представя договор, или заявка, нито проформа фактура, а е издадена окончателна фактура. Според органа дружеството не е предоставило изискани документи, наложили ли се в търговската практика като договор, заявка, платежни нареждания, които да установят цялата платена сума. Прието е, че така установените данни пораждат обосновани съмнения за превеждане на парични суми, несъответстващи на стойностите, отразени в представената на митническите органи фактура, а от там и относно коректността на декларираната митническа стойност на стоката.

Целта на уведомлението по чл.22, § 6 МК е да запознае адресата с мотивите, на които ще се основава неблагоприятното решение, което в контекста на проведената процедура по оспорване на декларираната договорна стойност означава, че в същото не следва за пръв път да се мотивират съмненията в нейната достоверност, а да се изложат съображенията на административния орган, защо въпреки представените обяснения и доказателства тези съмнения не са отпаднали.

Отделно, интерпретацията на представените от дружеството доказателства е необоснована, извършена е изолирано и без цялостна проверка в неговото счетоводство.

Факта, че между страните няма сключен договор не може да обоснове извод, че декларираната договорна стойност не е действителна. Другия довод на ответника е, че не е посочен срок и начин на разплащане, както и банката и банковата сметка на турската фирма продавач също са несъстоятелни. Съгласно приетата по делото ССЕ, цената на придобиване на процесните стоки, според съдържащите се в счетоводството на дружеството данни е 50 935.09 лв. и тя е формирана единствено от покупната цена. По фактурата, приложена към митническата декларация е извършено еднократно плащане в брой от касата на дружеството, други плащания по фактурата не са установени. Плащането е извършено в брой, еднократно в левове. Цената на стоките, посочени във фактура от 7.09.2021 г. съответства на тази, декларирана в процесната митническа декларация, по отношение на стоки № 1, 2, 17 и 40.

При тези установявания, липсата на посочени реквизити във фактурата - банкова сметка ***, срок на плащане не могат да обосноват тезата на митническите органи за наличие на основателни съмнения, още повече, че не се оспорва автентичността на фактурата.

При така даденото заключение по ССЕ, което съдът кредитира изцяло като компетентно, обективно дадено и кореспондиращо с писмените доказателства по делото, се опровергават изложените в обжалваното решение съмнения в достоверността на декларираната митническа стойност.

Митническите органи не са обосновали и сходство на стоките по декларацията, използвана за база и не са обосновали установената въз основа на нея митническа стойност.

Неоснователно жалбоподателят поддържа, че във връзка с позоваването на решението на СЕС по дело С-291/15, в обжалваното решение липсват мотиви относно изчислената средностатистическа стойност на сходни стоки, т.к. в случая при определяне на митническата стойност не са прилагани средностатистически цени, а митническа стойност по конкретна митническа декларация на трето лице. Освен това позоваването от страна на митническите органи на решението по дело С-291/15 е само досежно липсата на оспорване автентичността на фактурата.

Във връзка с използваните за база декларации на трети лица, основателно жалбоподателят твърди, че не е установено сходство в стоките по декларациите декларации, т.к. макар да са класирани с един и същ тарифен номер, стоките са с различно съдържание и съотношение между вложените влакна.

Съгласно дефиницията за „сходни стоки“ по чл.1, § 2, т.14) от Регламента за изпълнение, това са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.

Митническите органи не са анализирали релевантните за установяване сходство в стоките обстоятелства – съставните им материали, качеството, репутацията им, търговската марка, респ. оказват ли и как влияние при формиране на цената им.

От тълкуването на дефиницията по чл.1, § 2, т.14) от Регламента за изпълнение следва, че тарифното класиране на стоката не е сред критериите, по които може да се установи сходство на стоките.

В случая митническата стойност не е определена по реда на чл. 31, § 1 от Регламент № 2913/92, поради което неоснователно за база при митническото остойностяване са използвани стоки, които са класирани с един код по ТАРИК, но за които не е извършен анализ и не е аргументирано и доказано да са сходни на подлежащите на остойностяване.

Отделно от изложеното, митническите органи не са извършили изискуемия от чл.141, §1 от Регламента за изпълнение анализ и съответно, не са обосновали приложената от тях стойност по вноса от третите лица.

По отношение на стока № 1 видно от двете митнически декларации - процесната и тази на третото лице, въз основа на която е определена новата митническата стойност, стоките са с един и същ код по ТАРИК, с еднакъв произход - Република Турция, като декларирания внос от третото лице е плат от синтетични влакна - мостра, не е уточнен вида на синтетичните влакна, а внесеното количество е 5 кв.м., докато процесната стока е 1729 кв.м. В случая стоките не са "сходни", доколкото не се установява да са продадени на едно и също търговско равнище, не е отчетено и различното условие на доставката, както и че транспортните разходи за другата стока са до гр. Пловдив, където е обмитена стоката на третото лице. По отношение на стока № 2 - плат синтетика, е използвана декларация от трето лице с описание на стоката тапицерия за мебели 66 кв.м, а количеството внесено от дружеството е 2 097 кв.м., не е отчетено различното условие на доставка и транспортните разходи до гр. София, които е платило третото лице. Стоките внесени от жалбоподателя не са сходни с тези , внесени от третото лице по смисъла на МК, тъй като не отговарят на изискването да са продадени на едно и също търговско равнище и не е отчетено различното условие на доставката, и транспортните разходи. За стока № 17 плат синтетика перде - 1074 кв.м., за която е отразено, че е с машинна бродерия, различна от ръчно изработените бродерии от синтетични нишки е ползвана декларация на трето лице, което е внесло платове от синтетични влакна 100% полиестер, т.е. стоките също не са сходни, не е отчетено различното условие на доставката, както и че транспортните разходи са до гр. София. За стока № 40 - плат хасе - 18420 кв.м., е установено, че стоката е със състав 72% памучни щапелни влакна и 28% текстурирани полиестерни нишки, докато стоката, използвана за увеличение на митническата стойност, внесена от третото лице е описана като памучни тъкани печатани, избелени, 70% памук, 30% полиестер.

Съгласно чл.141, §1 от Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл.74, §2, буква б) от МК се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. От друга страна според чл.141, §1, ал.2, когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата.

Преценката за сходство и съпоставимост в търговското равнище и в количествата, се дължи самостоятелно и кумулативно и следва да бъде мотивирана, и обоснована с конкретни доказателства, защото само така може да се идентифицират и отчетат разликите в търговското равнище и/или количествата, да се обоснове тяхното влияние върху стойността, както и необходимостта (или не) от извършване на съответната корекция, а в случая не е извършен анализ и липсва обосновка, че продажбите са на същото търговско равнище и разликите в количествата, макар и минимални, са ирелевантни.

В тази връзка следва да се посочи, че обстоятелството, че стоките по декларацията на жалбоподателя и тези на третите лица са с произход от Република Турция и са внесени на територията на Република България, т.е има съпоставимост на пазара, на който се търгуват стоките, не е достатъчно за да обоснове еднаквост на търговското равнище. При интерпретирането на това понятие за целите на митническото остойностяване следва да бъдат съобразявани всички условия, които оказват влияние при формиране на цените, в т.ч. условията, при които са договорени доставките – арг. от чл.141, § 2 от Регламента за изпълнение.

Липсата на подобно изследване и неизлагането на мотиви в тази връзка прави недопустимо определянето на митническата стойност по приложеното от митническите органи вторично правило на чл.74, §2, буква б) МК, поради което в обжалваната част решението се явява незаконосъобразно - така и в Решение № 2282/12.02.2020г. по адм. д. № 9217/2019г. Решение на ВАС № 2655/22.03.2022г. по адм. д. № 6898/2021г.; Решение на ВАС № 3464/12.04.2022г. по адм. д. № 7622/2021г.; Решение на ВАС № 9714/28.09.2021г. по адм. -д. № 3917/2021г. Видно от приложените декларации от третите лица, във всяка една от тях са декларирани внос на по няколко стори, едва в с.з. процесуалния представител на ответника уточни по отношение на коя конкретно стока от представените 4 декларации е използвана за да се определи митническата стойност на поцесните стоки.

При така допуснатото нарушение и като се съобрази как е изчислена приложената митническа стойност за всяка една от четирите стоки, основателно жалбоподателят поддържа, че същата е необоснована.

Митническите органи не са съобразили условията на процесната доставка съгласно правилата на Incoterms – CPT Варна/Carriage Paid To = превоз, платен, според което условие продавачът поема разноските по освобождаването на стоката за износ и нейния превоз до местоназначението (в случая Варна), а всички останали разноски се поемат от купувача. В тази връзка и декларираната от жалбоподателя стойност за митнически цели е равнена на фактурната стойност на стоките, като в декларацията не са декларирани разходи за транспорт, които да представляват елемент на договорната стойност по смисъла на чл.71 МК.

При тези условия на доставката, изрично вписани в търговската фактура, чиято автентичност не се оспорва от ответника, при изпълнение на всички останали условия, предвидени в чл.74, §2, буква б) МК и чл.140 и чл.141 от Регламента за прилага/не, митническите органи не е следвало при определяне на митническата стойност да добавят транспортните разходи, извършени от третите лице във връзка с доставките на стоките. Различните условия на доставка обосновават различия, обосноваващи необходимостта от корекция съгласно разпоредбата на чл.141, § 2 от Регламента за изпълнение, според която се прави корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внасяните стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт. В случая митническите органи не са съобразили, че разходите за транспорт за процесните стоки са договорени за сметка на изпращача, поради което в случай, че са били изпълнени и останалите условия по чл.140 и чл.141 от Регламента за изпълнение, е следвало да извършат съответната корекция с тези разходи. В оспорения акт липсват данни за извършени корекции в тази насока, а от приложените декларации на третите лица се установява, че в същите са отразени и разходи за транспорт.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че при изготвяне на експертизите са използвани методи, за които ЦМЛ няма акредитация, поради което експертизите не следва да се кредитират. Съгласно чл.1, ал.1 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието, този закон урежда: 1. дейността по националната акредитация на органи, които извършват дейности по оценяване на съответствието или други дейности, за които се прилагат схеми за акредитация, определени с нормативен акт; 2. устройството и дейността на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“. Съгласно ал.2 от с.р., този закон се прилага за органи, извършващи оценяване на съответствието както в регулирани, така и в нерегулирани области. Според ал.3, само акредитирани органи за оценяване на съответствието могат да бъдат определяни да извършват дейности по оценяване на съответствието в области, регулирани от законодателството, доколкото със закон не е определено друго. Видно от съображение (1) от Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93, съществува необходимост да се гарантира, че продуктите, ползващи се от свободното движение на стоки в Общността, отговарят на изискванията, осигуряващи високо ниво на защита на обществените интереси, като здраве и безопасност в общ смисъл, здравословни и безопасни условия на работното място, защита на потребителите, опазване на околната среда и сигурността, и същевременно гарантиращи, че свободното движение на продукти не се ограничава в по-голяма степен от допустимата според законодателството на Общността за хармонизация или други приложими правила на Общността. Поради това следва да се предвидят правила за акредитация, надзор на пазара, контрол върху продуктите от трети държави и маркировката „СЕ“. Според съображения (8) и (9) на Регламента, акредитацията е част от цялостна система, включваща оценяване на съответствието и надзор на пазара, предназначена за оценяване и гарантиране на съответствие с приложимите изисквания. Особеното значение на акредитацията се основава на факта, че тя дава официално удостоверение за техническата компетентност на органите, чиято задача е да осигурят съответствие с приложимите изисквания. Съгласно легалните дефиниции по чл.2 от Регламента, т.10 и т.12: „акредитация“ означава атестация от национален орган по акредитация за това, че съответният орган за оценяване на съответствието отговаря на изискванията, определени в хармонизирани стандарти, и където е приложимо, всякакви допълнителни изисквания, включително определените в приложимите секторни схеми, да изпълнява специфична дейност по оценяване на съответствието; „оценяване на съответствието“ означава процес, който доказва дали са изпълнени определените изисквания, свързани с даден продукт, процес, услуга, система, лице или орган. Съгласно чл.16, пар.2 от Регламента, надзорът на пазара гарантира, че продукти, обхванати от законодателството на Общността за хармонизация, които при използването им в съответствие с тяхното предназначение или при условия, които разумно могат да бъдат предвидени и когато са правилно монтирани и поддържани, могат да застрашат здравето или безопасността на ползвателите, или които в друго отношение не отговарят на приложимите изисквания, определени в законодателството на Общността за хармонизация, са изтеглени или предоставянето им на пазара е забранено или ограничено, и че обществеността, Комисията и останалите държави-членки са информирани за това.

От цитираната национална и съюзна правна уредба следва, че акредитация се изисква само за случаите, в които изследването се прави за целите на „оценяване на съответствието“ и [или други дейности, какъвто не е процесният случай. В случая компетентността на ЦМЛ следва пряко от закона – Устройствения правилник на АМ /УПАМ/. Съгласно чл.22, т.6 от УПАМ, Дирекция „Централна митническа лаборатория“ е част от Специализираната администрация в ЦМУ на АМ и съгласно чл.28, т.1 изследва, анализира и идентифицира стоки за целите на митническия надзор и контрол.

Предвид допуснатите в административното производство съществени процесуални нарушения, съдът няма как да реши спора по същество и да извърши дължимата корекция. След като митническите органи не са обосновали приложението на чл.140, вр. чл.141 от Регламента за прилагане, вр. чл.74, § 2, буква б) от МК, неправилно с обжалваното решение не е приета декларираната митническа стойност на процесните стоки и е определена нова такава, по декларации на трети лица. Началникът на Митница – Варна е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, общо в размер на 1500 лв., от които: 50 лв. за държавна такса; 1200 лв. адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие, изплатено изцяло и 250 лв. възнаграждение за вещо лице.

Възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, т.к. същото е под минималния размер по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г., изчислен съобразно обжалвания материален интерес.

Водим от горното, Варненският административен съд, двадесет и втори състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на ЕС АВЕНЮ“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „*****“ № **, вх. „*“, ет.*, ап.**, представлявано от Т. А., Решение с рег.№ 32-234928/13.07.2022 г. към MRN 21BG002005065724R8/10.09.2021 г. на Директора на Митница-Варна, в частта с която са определени нови кодове по ТАРИК за декларирани стоки под № 1, 2, 17 и 40 в митническа декларация MRN 21BG002005065724R8/10.09.2021 г., както следва: за стока № 1 – описана в Е.Д 6/8 като „трикотажен плат съдържащ 8% прежди от еластомери, 30% памук, 62% синтетични влакна – 1729 кг.“ – **********, за стока № 2 – описана в Е.Д.6/8 като „плат синтетика, съдържащ 85% или повече синтетични нишки – 2097 кв.м. „ – **********, за стока № 17, описана в Е.Д. 6/8 като „плат хасе – 18420 м“ – **********, за стока № 40, описана в Е.Д. 6/8 като „плат хасе – 18420 м.“ – **********.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 1901/2022г. в тази част.

ОТМЕНЯ по жалба на ЕС АВЕНЮ“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „*****“ № **, вх. „*“, ет.*, ап.**, представлявано от Т. А., Решение с рег.№ 32-234928/13.07.2022 г. към MRN 21BG002005065724R8/10.09.2021 г. на Директора на Митница-Варна, в частта с която на основание чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, вр.чл.66в от ЗМ, вр. чл.74, пар.2, буква б) Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл.140 и чл. 141 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, вр.чл.5, т.39, вр.чл.77, пар.1, вр.чл.101, пар.1, вр.чл.102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр.чл.54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС е отказано е приемането на митническата стойност на декларираните в митническата декларация от 10.09.2021 г. за стоки под № 1,2, 17 и 40, определена е нова митническа стойност на декларираната стока по митническа декларация от 10.09.2021 г., както следваса стока № 1, описана в Е.Д. като "трикотажен плат ", съдържащ 8% прежди от еластомери, 30% памук, 62% синтетични влакна – 1729 кг.“, държава на произход Турция, в размер на 11 273.08 лв., представляваща сумата от 6.52 лв./кг. за 1729 кг., за стока № 2 – описана в Е.Д.6/8 като „плат синтетика, съдържащ 85% или повече синтетични нишки – 2097 кв.м., държава на произход Турция, в размер на 1899.58 лв., представляваща сумата от 3.02 лв./кг. за 629 кг., за стока № 17, описана в Е.Д. 6/8 като „плат хасе – 18420 м.“, с държава на произход Турция, в размер на 3651.48 лв., представляваща сумата от 11,34 лв./кг. за 322 кг., стока № 40, описана в Е.Д. 6/8 като „плат хасе – 18420 м.“, държава на произход Турция, в размер на 34145.28 лв., представляваща сумата от 6.24 лв./кг. за 5472 кг. Разпоредена е корекция на данните в митническата декларация от 10.09.2021 г. в клетки 6/14, 6/15, 8/6, 4/16, както и да се вземе под отчет начисления размер на държавните вземания. В резултат на извършената корекция е начислено и взето под отчет мито /А00/ в размер на 0 лв., ДДС /В00/ в размер на 20.856.13 лв., установени за досъбиране ДДС в размер на 10669.09 лв.

ОСЪЖДА Агенция - Митници да заплати на ЕС АВЕНЮ“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. *******, ул. „*****“ № **, вх. „*“, ет.*, ап.**, представлявано от Т. А., разноски за производството в размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: