№ 351
гр. Перник, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. К.ова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Кристина Н. К.ова Гражданско дело №
20211720103641 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на ОЛГ. Л. Б., с ЕГН: ********** против
Б. Г. СТ., с ЕГН: **********, Д.И. А., с ЕГН: ********** и Г. ИВ. СТ., с ЕГН:
**********, с която е предявен иск за делба на следните имоти:
1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55871.511.9945.1.3 по
КККР на гр. Перник, одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК с последващи изменения, с адрес на
имота: ******, като самостоятелният обект се намира в сграда № 1,
разположена - жилище в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор
55871.511.9945 с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент брой нива на обекта: 1 с площ 47 кв.м., както и съответната
част от общите части на сградата, както и на самостоятелен обект
представляващ жилище - апартамент от 47 кв.м., находящ се на първия
етаж в източната част на източния близнак от двуетажната масивна
жилищна сграда близнак, самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55871.511.9945 по КККР на гр. Перник, одобрен със заповед № РД-18-
91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК с последващи
изменения с адрес на имота: ******, като самостоятелен обект се намира
в сграда № 1, разположена - жилище в сграда № 1, разположена в ПИ с
идентификатор 55871.511.9945 с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент брой нива на обекта: 1 /един/ с площ 47.00
кв.м., както и съответната 1/4 част от общите части на сградата съгласно
схема № 15-698084/28.06.2021 г. на СГКК - Перник, при съседи - на
1
същия етаж имот 55871.51 1.9945.1.2, под обекта няма и над обекта
55871.511.9945.1.5.
при квоти:
2.
1. За ОЛГ. Л. Б. - 15/18 идеални части;
2. За Б. Г. СТ. - 1/18 идеална част;
3. За Д.И. А. - 1/18 идеална част;
4. За Г. ИВ. СТ. - 1/18 идеална част.
3. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55871.511.9945.1.4 по
КККР на гр. Перник, одобрен със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК с последващи изменения с адрес на
имота: *****, самостоятелен обект - жилище в сграда № 1, разположена
в ПИ с идентификатор 55871.511.9945 с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент брой нива на обекта: 1 с
площ 42 кв.м., както и съответната част от общите части на сградата,
както и на самостоятелен обект представляващ жилище - апартамент от
42 кв.м., находящ се на втория етаж в източната част на източния
близнак от двуетажната масивна жилищна сграда близнак, както и
съответната част от общите части на сградата, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55871.511.9945 по КККР
на гр. Перник, одобрен със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК с последващи изменения с адрес на
имота: ******, като самостоятелен обект се намира в сграда № 1,
разположена - жилище в сграда № 3, разположена в ПИ с идентификатор
55871.511.9945 с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент брой нива на обекта: 1 с площ 42.00 кв.м., както и
съответната 1/4 част от общите части на сградата съгласно схема № 15-
698084/28.06.2021 г. на СГКК - Перник, при съседи - на същия етаж:
имот 55871.511.9945.1.5 и имот 55871.511.9945.1.1, под обекта: имот
55871.51 1.9945.1.2 и над обекта няма.
при квоти:
1.
5. За ОЛГ. Л. Б. – 15/18 идеални части;
6. За Б. Г. СТ. - 1/18 идеална част;
7. За Д.И. А. - 1/18 идеална част;
8. За Г. ИВ. СТ. - 1/18 идеална част.
В исковата молба се твърди, че ищцата ОЛГ. Л. Б. е придобила 5/6
идеални части /или 15/18 идеална части/ от процесните имоти по силата на
прехвърлителни сделки, обективирани в нотариален акт № 131, том II, per. №
5165, дело № 265 / 2018 г. и нотариален акт № 170, том I, per. № 2957, дело №
144 / 2019 г. Съгласно същите нотариални актове върху имотите имало
запазено вещно право на ползване в полза на лицата Д.Н.С. и Г.К.С..
Останалата 1/6 идеална част от имотите била собствена на ответниците
по наследство от починалия К.Н.С. съответно сина му – също починалия
2
И.К.С..
Доколкото страните не можели да постигнат съгласие се иска
процесните имоти да бъдат допуснати до делба при посочените по-горе
квоти.
С исковата молба са представени: копие на нотариален акт № 131, том
II, per. № 5165, дело № 265 / 2018 г.; копие на нотариален акт № 170, том I,
per. № 2957, дело № 144 / 2019 г., нотариален акт № 138, том II, дело № 558 /
1966 г.; нотариален акт № 134, том II, дело № 793 / 1956 г.; схема № 15-
676216/25.07.2019 г.; схема № 15-676212/25.07.2019 г.; схема № 15-
714909/04.10.2018 г.; договор за доброволна делба на недвижим имот от
14.03.2011 г. и копие на удостоверение за наследници № 63/02.09.2019 г. на
Община Дупница.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответниците
по делото е постъпил писмен отговор. В същия се твърди, че искът за делба е
допустим, но е основателен само по отношение на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 55871.511.9945.1.4 по КККР на гр. Перник, одобрен
със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК с
последващи изменения, с адрес на имота: ******, самостоятелен обект -
жилище в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 55871.511.9945 с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – при
посочените от ищцата квоти.
По отношение на иска за делба на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55871.511.9945.1.3 по КККР на гр. Перник, одобрени със
заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК с
последващи изменения, с адрес на имота: ******, като самостоятелният обект
се намира в сграда № 1, разположена - жилище в сграда № 1, разположена в
ПИ с идентификатор 55871.511.9945 с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент се твърди, че същият бил неоснователен. В тази
връзка се посочва, че процесният имот бил изключителна собственост на
тримата ответници като придобит по давностно владение – вследствие
изтичане на 10 годишен период от м.март 2011 г. до м.юни вкл. 2021 г. /като
искът за делба е предявен през м. юли 2021 г./. Излагат се подробни доводи,
че владението било установено през м.март 2011 г от покойния наследодател
на ответниците И.К.С., а след неговата смърт владението му било
присъединено и продължено от наследниците му – ответниците по делото. В
отговора се описва, че наследодателят им и ответниците са установили и
осъществявали владението спокойно, ясно, недвусмислено и необезпокоявано
в продължение на период по-дълъг от 10 години без възражение от други
лица. Освен това ответниците били заключили имота, единствено
притежавали ключове от него като не допускали други лица в същия, а през
годините на владението си били извършили и множество подобрения със
знанието и без противопоставянето на други лица. С оглед тези твърдения
ответниците оспорват нотариален акт № 131, том II, per. № 5165, дело № 265
/ 2018 г. и нотариален акт № 170, том I, per. № 2957, дело № 144 / 2019 г., като
твърдят, че Д.Н.С. и Г.К.С. не са били собственици на имота, нито са имали
каквото и да било право да прехвърлят или учредяват вещно право на
3
ползване върху същия.
С тези аргументи се иска претенцията за делба на този имот да бъде
оставена без уважение.
С отговора ответниците предявяват към ищцата и претенции за
заплащане на обезщетение за лишаването им от ползването на тяхната 1/6
идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55871.511.9945.1.4 като претендират от ищцата да им заплаща на всеки
сумата от по 100 лева месечно /или общо 300 лева/, като сумите да се
заплащат, считано от връчване на отговора и до 10-то число на месеца.
Претендират се разноски.
В хода на производството по делото са изслушани четирима свидетели.
Представени са: два броя нотариални покани и два отговора на същите,
удостоверение за сключен граждански брак, декларация за избор на законов
режим на разделност и удостоверение от Агенция по вписванията.
В съдебно заседание, проведено на 14.03.2022 г., ищцеца редовно
призовани, се явяват лично и с адв. В.. Последният изразява становище, в
което се излагат доводи за уважаване на исковите претенции.
Ответниците редовно призовани, се представляват от адв. А., която
изразява становище за отхвърляне на иска за делба по отношение на
самостоятелен обект с идентификатор 55871.511.9945.1.3.
От ответниците са постъпили писмени бележки.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От нотариален акт № 134, том II, дело № 793 / 1956 г. се установява, че
на 08.08.1956 г. К.Н.С. и Р.Н.С. са придобили чрез покупко продажба
собствеността върху празно дворно място с площ от 500 кв.м. в с. Църква,
Димитровско, местността „Герено-ливаге“.
От нотариален акт № 138, том II, дело № 558 / 1966 г. се установява, че
на 03.05.1966 г. К.Н.С. и Р.Н.С. са придобили по силата на дворищно
регулационен план на с. Д.о, Пернишки окръг собствеността върху празно
дворно място с площ от 237 кв.м. и празно дворно място с площ от 85 кв.м.
По делото е представен договор за доброволна делба на недвижим имот
от 14.03.2011 г. между К.Н.С., Д.Н.С., Г.Р.М., В.Р.П. и С.Г.Ш.. Съгласно
същия К.Н.С. и Д.Н.С. получават в дял в режим на съпружеска имуществена
общност /СИО/ и стават изключителни собственици на: 1/ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 55871.511.9945.1.3 по КККР на гр. Перник, с
адрес на имота: ******, като самостоятелният обект се намира в сграда № 1,
разположена в ПИ с идентификатор 55871.511.9945 с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент брой нива на обекта: 1 с площ 47
кв.м., както и съответната част от общите части на сградата, който обект
представлява жилище - апартамент от 47 кв.м., находящ се на първия етаж в
източната част на източния близнак от двуетажната масивна жилищна сграда
близнак, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент
4
брой нива на обекта: 1 /един/ с площ 47.00 кв.м., както и съответната 1/4 част
от общите части на сградата съгласно схема № 15-698084/28.06.2021 г. на
СГКК - Перник, при съседи - на същия етаж имот 55871.51 1.9945.1.2, под
обекта няма и над обекта 55871.511.9945.1.5 и на 2/ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 55871.511.9945.1.4 по КККР на гр. Перник, с адрес на
имота: *****, самостоятелен обект - жилище в сграда № 1, разположена в ПИ
с идентификатор 55871.511.9945 с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент брой нива на обекта: 1 с площ 42 кв.м., както и
съответната част от общите части на сградата, като самостоятелният обект
представлява жилище - апартамент от 42 кв.м., находящ се на втория етаж в
източната част на източния близнак от двуетажната масивна жилищна сграда
близнак, както и съответната част от общите части на сградата, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент брой нива на
обекта: 1 с площ 42.00 кв.м., както и съответната 1/4 част от общите части на
сградата съгласно схема № 15- 698084/28.06.2021 г. на СГКК - Перник, при
съседи - на същия етаж: имот 55871.511.9945.1.5 и имот 55871.511.9945.1.1,
под обекта: имот 55871.51 1.9945.1.2 и над обекта няма.
По делото липсва спор, че сградата близнак, където се намират двете
жилища е построена в придобия въз основа на нотариален акт № 134, том II,
дело № 793 / 1956 г. и на нотариален акт № 138, том II, дело № 558 / 1966 г.
поземлен имот.
От удостоверение за наследници № 63/02.09.2019 г. на Община Дупница
се установява, че К.Н.С., с ЕГН: ********** е починал на 05.04.2011 г. като е
оставил за свои наследници Д.Н.С. /съпруга/, Г.К.С. /син/ и И.К.С. /син/. От
своя страна И.К.С., с ЕГН: ********** също е починал като е оставил за свои
наследници ответниците по делото Б. Г. СТ. /съпруга/, Д.И. А. /дъщеря/ и Г.
ИВ. СТ. /дъщеря/.
От удостоверение за сключен граждански брак № ********** се
установява, че на 07.11.2018 г. Г.К.С. е сключил граждански брак с ищцата
ОЛГ. Л. Б..
Видно от нотариален акт № 131, том II, per. № 5165, дело № 265 / 2018 г.
за покупко-продажба на недвижим имот със запазено вещно право на
ползване на 20.11.2018 г. Д.Н.С. е продала на сина си Г.К.С. 4/6 идеални
части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55871.511.9945.1.3 по
КККР на гр. Перник, с адрес на имота: ****** и 4/6 от самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 55871.511.9945.1.4 по КККР на гр. Перник, с адрес на
имота: *****, както и съответните идеални части от собствеността върху
сградата, където се намират двата самостоятелни обекта, като е запазила за
себе си вещното право на ползване върху имота пожизнено и безвъзмездно.
По делото е представена декларация за избор на законов режим на
разделност по чл. 18, чл. 27, ал. 3 и чл. 33, ал. 1 от СК между Г.К.С. и ищцата
ОЛГ. Л. Б.. Със същата съпрузите са избрали имуществен режим на
разделност относно имуществените отношения, произлизащи от брака им.
Като последица от същия и съгласно т. 3 от декларацията съпрузите са
приели, че се прекратява СИО относно вещните права /върху движимо
5
имущество и недвижими имоти/, придобити до момента на декларацията от
двамата съпрузи в режим на СИО /без оглед на това на чие име са придобити/
и възникване на обикновена съсобственост при равни права относно тези
вещни права. Декларацията е с нотариално удостоверени подписи на
съпрузите от 08.03.2019 г. От приложеното по делото удостоверение от
Агенция по вписванията се установява, че декларацията е вписана в регистъра
на имуществени отношения на съпрузите – на 07.05.2019 г.
От нотариален акт № 170, том I, per. № 2957, дело № 144 / 2019 г. за
дарение на недвижим имот със запазено вещно право на ползване от
11.07.2019 г. се установява, че на 11.07.2019 г. Г.К.С. е дарил на съпругата си
ОЛГ. Л. Б. 3/6 идеални части от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55871.511.9945.1.3 по КККР на гр. Перник, с адрес на имота:
****** и 3/6 от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55871.511.9945.1.4 по КККР на гр. Перник, с адрес на имота: *****, както и
съответните идеални части от собствеността върху сградата, където се
намират двата самостоятелни обекта като е запазил за себе си вещното право
на ползване върху имота пожизнено и безвъзмездно. Съгласно нотариалния
акт върху имотите има запазено вещно право на ползване и на лицето Д.Н.С..
Предвид извършените сделки в нотариалния акт е посочено, че след
сключване на сделката, обективирана в него ОЛГ. Л. Б. се явява собственик
на 5/6 идеални части от жилището с идентификатор 55871.511.9945.1.3 и на
5/6 идеални части от жилището с идентификатор 55871.511.9945.1.4.
Съгласно схема № 15-676212/25.07.2019 г. самостоятелен обект с
идентификатор 55871.511.9945.1.3 се намира на ет. 1 от сградата с адрес:
***** и е с площ от 47 кв.м.
Съгласно схема № 15-676216/25.07.2019 г. самостоятелен обект с
идентификатор 55871.511.9945.1.4 се намира на ет. 2 от сградата с адрес:
***** и е с площ от 42 кв.м.
От удостоверение за данъчна оценка № **********/28.07.2021 г. се
установява, че ОЛГ. Л. Б. е декларирала собствеността върху 5/6 идеални
части от процесните имоти.
На последно място по делото са представени два броя нотариални
покани. Нотариална покана от 22.04.2020 г. от Д.Н.С. и от Г.К.С. до Б. Г. СТ.,
с която Д.Н.С. и от Г.К.С. уведомяват Б. Г. СТ., че имат запазено вещно право
на ползване /погрешно обозначено като вещно право на собственост/ върху
4/6 съответно 3/6 идеални части от процесните две жилища – с
идентификатор 55871.511.9945.1.3 и с идентификатор 55871.511.9945.1.4. В
тази връзка е посочено, че Б. Г. СТ. ползва жилището с идентификатор
55871.511.9945.1.3 и извършва подобрения в него без съгласието на
ползвателите и собственика, като възпрепятства и достъпа на последните до
имота. Поради това е направено искане за заплащане на цена на ползването –
обезщетение съгласно чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността /ЗС/ в размер на
500 лева месечно.
Втората нотариална покана е от 27.09.2019 г. като е отправена от ОЛГ. Л.
Б. до Б. Г. СТ.. Със същата ОЛГ. Л. Б. уведомява, че е придобила
6
собствеността върху 5/6 идеални части от процесните две жилища – с
идентификатор 55871.511.9945.1.3 и с идентификатор 55871.511.9945.1.4. В
тази връзка изразява несъгласие Б. Г. СТ. да ползва имота с
55871.511.9945.1.3 и да прави подобрения в него, както и да го свой като
собствен. Прави се искане частите на Б.С. и двете й дъщеря – други
ответници да бъдат изкупени, както и искане Б.С. да заплаща обезщетение по
чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Двете покани са получени от Б. Г. СТ. на 22.05.2020 г. съответно на
27.09.2019 г. В тази връзка и последната е депозирала отговори на
нотариалните покани, в които е изложила съображения, че тя и дъщерите й –
други две ответници са изключителни собственици на имота с
55871.511.9945.1.3.
По делото е разпитана свидетелката О.В.Г. /на ответната страна – без
родство и дела със страните/, от чиито показания се установява, че познава
страните, доколкото е съсед на поземления имот, където се намират
процесните жилища – в **** т.е. свидетелката обитава съседния имот и го
посещава редовно.
В тази връзка свидетелката разказва, че в съседния имот, обитаван от
страните, има къща близнак, строена през 50 те години на миналия век – като
единият близнак е бил на К.С., а другият на брат му Р. и лице на име Г.
Според свидетелката синовете на К. – И. и Г. постигнали уговорка И. и
семейството му да ползват първия етаж от тяхната страна на близнака, а Г. и
семейството му – втория етаж. Тази уговорка била постигната след „хвърлен
жребий“ между И. и Г. още преди баща им К. да почине и така братята
обитавали техния близнак в продължение на много дълъг период без
разногласия по между си.
На следващо място свидетелката твърди, че К.С. бил починал към
момента, а съпругата му Д. С. все още била жива, но още преди съпругът й да
почине – поне преди около 40 години двамата се пренесли да живеят в с.
Тополница, област Дупница. Свидетелката уточнява, че към момента и И. С.
бил починал, но първият етаж от къщата продължил да се ползва от съпругата
му Б.. Свидетелката поддържа, че всеки от братята /И. и Г./ обитавал своя
етаж и нямал ключове от етажа на другия.
Свидетелката описва подробно къщата като посочва къде се намират
двете процесни жилища, както и другите жилища в близнака. Уточнява, че е
влизала вътре в къщата последно по повод смъртта на И. С. като възприела,
че преди около 3-4 години Г. С. обособил самостоятелен вход за своя етаж.
Свидетелката е категорична, че е виждала Г. С. и ищцата в техния дом на
втория етаж, а на първия етаж от жилището виждала единствено семейството
на И. С.. Именно с последното свидетелката поддържала контакт след
смъртта на И. като посещавала двора на къщата, за да пие кафе с ответниците.
Свидетелката уточнява, че е общувала и с ищцата и съпруга й.
На следващо място свидетелката разказва, че познава историята на
съседния имот, доколкото някога същият бил собственост на нейното
семейство, което обаче още в детските й години го продава на Р. и К.С.и –
7
двама братя от *****.
Свидетелката разказва и че не е присъствала на уговорката между
синовете на К. относно разпределение ползването на етажите, но знаела за
същата от майка им – Д. С., която й споделила, защото била доволна от
разбирателството между децата си. Последно с Д. С. свидетелката говорила на
погребението на И. С., но същата не й споделила да е имало конфликт между
синовете й или семействата им.
Относно ответниците свидетелката поддържа, че не знае Б.С. да е била
разделена със съпруга си. Счита, че двамата са живеели заедно на първия
етаж от къщата като с тях живеели и двете им дъщери, но след като се
омъжили преди повече от 10 години последните се изнесли и заживяли със
съпрузите си. След това дъщерите на И. посещавали родителите си от време
на време.
На последно свидетелката поддържа, че Д. С. живее в с. Тополница и не
обитава къщата близнак. Свидетелката допълва и че самите братя И. и Г.
също й споделяли, че първият етаж от имота е за И., а вторият за Г. като през
годините свидетелката възприемала всеки от тях да поддържа своя етаж.
Свидетелката допълва и че доколкото й е известно ответницата Б.С. винаги е
живяла на първия етаж от имота заедно със съпруга си И. С..
В показанията си свидетелят Й.С.Д. / в родство по съребрена линия от
трета степен с ищцата / твърди, че ищцата се омъжила за Г. С. през 2020 г.
като към настоящия момент двамата живеели в с. Тополница, където се
грижели за баба Д. /С./. Впоследствие свидетелят уточнява, че ищцата и
съпругът й всъщност живеели в гр. Перник, в ****** в къща. Свидетелят
описва къщата като разказва, че същата била като кооперация на два етажа,
като леля му и съпругът й обитавали втория етаж. Според свидетеля ищцата
му споделяла, че цялата къща е нейна. Свидетелят твърди, че виждал и
документи, че цялата къща била собственост на ищцата. Уточнява, че в
къщата към момента живеели леля му, дъщеря й Л. и съпругът й Г. С.. В тази
връзка според свидетеля други лица в къщата не живеели, но леля му и мъжът
й ремонтирали втория етаж и затова обитавали него. Свидетелят твърди и че
леля му и съпругът й се познавали още от 2003г., а самият свидетел
посещавал редовно дома им от 2011 г. насам поне два пъти месечно.
На следващо място свидетелят твърди, че познава и брата на Г. С. – И.
С., който също живеел в къщата до смъртта си – като обитавал първия етаж.
Свидетелят твърди, че познава и майката на братята Д. С. и според него
двамата братя били в добри отношения помежду си, както и с майка си.
Според свидетеля обаче докато бил жив И. С. живеел сам на етажа, а
съпругата му се била върнала при майка си. От своя страна И. имал и две
дъщери, но свидетелят не ги виждал в имота. След като И. починал според
свидетеля брат му Г. не слизал на първия етаж.
Свидетелят уточнява, че от 2011 г. редовно посещава дома на леля си,
защото първо работел в София, а после в Попово и с оглед транспорт
преспивал при нея поне няколко пъти в месеца. Твърди, че се разбирал с И.,
но нито той, нито брат му Г. някога споменавали пред него уговорка да си
8
разпределят ползването на етажите. От своя страна Д. С., когато била в имота,
пребивавала при сина си И.. Доста време преди последният да почине обаче
Д. се пренесла окончателно в с. Тополница. Според свидетеля братята И. и Г.
С.и се разбирали добре помежду си като си гостували и помагали вкл. при
ремонти и всеки имал достъп до дома на другия. Свидетелят твърди и че
доколкото знае Г. С. плащал битови сметки за имота, а преди няколко години
още преди смъртта на И. обособил и отделен вход за втория етаж. От тогава
от втория етаж не можело да се слезе непосредствено на първия етаж.
Свидетелят допълва, че не познава св. О.Г., нито хората от съседните
къщи.
На следващо място и по повод въпрос на процесуалния представител на
ищеца свидетелят се поправя в показанията си като вече твърди, че къщата
всъщност била близнак. В тази връзка се поправя като вече твърди и че само
задната част от къщата била на леля му – т.е. частта от втория етаж, където тя
живеела и част от първия етаж, където живеел И. С. били собственост на
ищцата. Според свидетеля баба Д. преписала къщата на леля му, защото
дъщерите на И. не желаели да се грижат за него. Впоследствие свидетелят се
поправя, че Д. С. прехвърлила всичко на Г., а той на съпруга си.
Свидетелят уточнява и че по принцип живеел в гр. Якоруда, но след 2014
г. започнал работа в Попово /обл. Търговище/ и транспортът му бил през гр.
София, поради което преспивал в дома на ищцата в гр. Перник.
Уточнява и че не е виждал да се правят ремонти на къщата, като
приживе на И. С. влизал на първия етаж, но не може да опише обзавеждане.
Според свидетеля ключовете за първия етаж били под саксия в двора и И. му
казвал, че може да влиза при него при нужда. На последно място свидетелят
поддържа, че И. С. е живеел сам на първия етаж, а съпругата му Б.С. не
живеела с него. Дворът на близнака не бил разделен като се ползвал
съвместно с другите собственици.
От показанията на свидетелката Н.Г.Л. /на ответната страна без дела и
родство със страните/ се установява, че познава ответниците, доколкото
семействата им били приятелски от преди 40 години и живеели в кв. Църква.
В тази връзка уточнява, че познавала и И. С., но същият починал преди 3-4
години. Уточнява и че през последните години действително свидетелката
общувала по-рядко с ответниците по семейни причини. Уточнява и че
дъщерите на И. и Б. се омъжили преди около 10 години.
На следващо място свидетелката твърди, че процесната къща посетила
преди около два дни. Описва същата като близнак, в който Б.С. живеела на
първия етаж в тяхната част, на втория етаж живеел братът на И. – Г., а в
другата част на близнака – братовчеди на И. и Г..
Според свидетелката в момента Г. живеел в с. Тополница, но докато И.
бил жив – И. обитавал със семейството си първия етаж, а Г. – втория. След
смъртта на И. ответницата Б. продължила да обитава първия етаж.
Свидетелката уточнява обаче че няма познанство със съпругата на Г.,
доколкото в последните години рядко ходела в имота.
На следващо място свидетелката твърди, че познава Д. С., но тя и
9
съпругът й заминали и се установили в с. Тополница скоро след раждането на
ответницата Д.. Свидетелката разказва, че приживе И. й споделил за уговорка
с брат си Г. С. – той да ползва първия етаж от къщата, а Г. – втория етаж от
техния близнак. В тази връзка според свидетелката назад в годините в имота
живеел И. и се грижел за къщата, а Г. тогава идвал рядко – това било по
времето, когато последният още бил семеен с първата си съпруга. Освен това
според свидетелката първоначално етажът на И. не се заключвал, а и за двата
етажа се влизало през един вход. Свидетелката уточнява, че Г. С. още бил
женен за първата си съпруга и разделението на етажите между братята вече
било налице, като Г. не държал свои вещи на етажа на брат си. Свидетелката
допълва и че не знае за конфликт между Г. и И. нито за такъв между
ответницата Б.С. и свекърва й Д.. Счита обаче че Б.С. няма как да е полагала
грижи за свекърва си, доколкото самата тя имала здравословни проблеми.
На следващо място свидетелката разказва, че към настоящия момент за
всеки етаж от задната половина на близнака си има отделен вход. Първият
етаж се обитавал от Б. като на същия имало две стаи и санитарен възел.
Последната обаче взимала ток за имота си от съседи, доколкото настоящата
съпруга на Г. С. прекъснала електрозахранването на първия етаж.
Свидетелката обаче поддържа, че не знае между ищцата и ответницата Б.С. да
се водят съдебни дела и други спорове.
Уточнява, че приживе на И. също не е общувала с брат му Г. и рядко е
общувала със семейството му. Относно Д. С. твърди, че не знае същата да е
имала стая в къщата. Поддържа, че Б.С. винаги е живяла със съпруга си И. на
първия етаж. Уточнява обаче и че през последните години не е ходила в
къщата, но е направила посещение няколко дни преди делото.
От показанията на свидетелката Л. С.С. /дъщеря на ищцата/ се
установява, че същата живее заедно с майка си /ищцата/ и съпруга й Г. С. в
къща в гр. Перник, *****. Там ищцата живеела от 2011 г., а свидетелката от
2015 г. като къщата била изградена като близнак. Всяка половина от близнака
имала собствен вход като задната част от къщата представлявала задния
близнак, а предната половина гледала към улицата. Според свидетелката
задната част на близнака била на два етажа всеки с по един апартамент със
стая, кухня и баня. В тази задна половина на близнака живеело семейството
на ищцата на втория етаж, но имали право на ползване и на първия етаж.
На следващо място свидетелката твърди, че познава брата на Г. лицето
И. С., който живеел на първия етаж – в момента собственост и на майка й.
Според свидетелката Г. и И. били в добри отношения като си помагали
взаимно вкл. при ремонтни дейности по къщата. Поддържа, че действително,
докато И. бил жив същият живеел на първия етаж от къщата, а Г. на втория.
Разказва, че познава и Д. С. майката на Г., която в момента живеела в
с. Тополница, но преди обитавала също първия етаж от къщата. В годините
преди да почине обаче И. С. живеел сам. Същият имал съпруга, която
започнала да обитава първия етаж след смъртта му и две дъщери, едната от
които идвала да вижда редовно майка си. Уточнява, че знае за конфликт
между майка й и ответницата Б.С. по повод къщата, сметките и спиране на
10
тока, но поддържа, че преди смъртта на И. не е познавала съпругата му Б..
В тази връзка свидетелката разказва, че И. С. живеел сам, защото имал
проблем със съпругата си, а двете му дъщери били омъжени.
Към настоящия момент според свидетелката всеки от етажите имал
отделен вход, който се заключвал, като това разделяне станало още докато
бил жив И.. Преди това входът бил общ и всеки от братята И. и Г. имал
достъп до етажа на другия.
Според свидетелката, когато Б.С. се нанесла на първия етаж след
смъртта на И. изхвърлила старите мебели /гардероб, маса, столове, спалня/.
Тези мебели според свидетелката били на Д. С.. В тази връзка уточнява, че
когато възприела изхвърлянето им свидетелката съобщила на Г., а той на
майка си. Последната се ядосала силно именно защото мебелите били нейни.
Според свидетелката майка и Г. не са имали свои вещи на първия етаж.
На следващо място свидетелката разказва, че към момента тя обитава
втория етаж от къщата – като спи в едната стая, а св. Й.Д. остава в нейната
стая, когато преспивал при тях. Уточнява, че заживяла в къщата през 2015 г.
и тогава Д. С. не живеела вече там. Преди това свидетелката идвала
епизодично и срещала Д., но не знае дали е живяла там. Според свидетелката
към настоящия момент Д. живеела в с. Тополница като ищцата Олга и
съпругът й Г. се грижели за нея.
По делото с оглед противоречия в показанията им е проведен
съвместен разпит между свидетелите О.В.Г. и Й.С.Д. – като двамата твърдят,
че не се познават взаимно. Според свидетелката Д. С. не живее в процесната
къща от преди повече от 35 години. Свидетелят твърди, че посещава къщата
от 2011 г. и към този момент Д. вече не е живеела там. Според свидетелката
К.С. също се преместил от къщата в гр. Перник в с. Тополница преди около
35 години. В тази връзка първият етаж от къщата се обитавал от Б. и И. С.и
още откакто двамата се оженили. След смъртта на И. С. първият етаж се
обитавал от ответницата Б.С.. Според свидетеля Д. Б.С. обитавала къщата до
2014 г., но след това до смъртта си И. С. живеел сам. След смъртта му Б.С. се
установила на първия етаж от къщата. Свидетелят уточнява, че когато
посещава леля си преспива на втория етаж от къщата в една стая с
братовчедка си. От своя страна свидетелката Г.ева поддържа, че нейният дом
е в съседство с къщата, където се намират процесните имоти като домът й
представлява две стаи с вид на лятна кухня.
Съдът намира, че следва да кредитира така депозираните свидетелски
показания в съществената им част. Показанията на св. Й.Д. и св. Л. С. съдът
цени при условията на чл. 172 от ГПК, доколкото същите са племенник и
дъщеря на ищцата по делото. В тази връзка за свидетелите е налице възможна
заинтересованост от изхода на делото. В тази връзка съдът намира за нужно
изрично да отбележи, че показанията на св. Д. страдат от много и съществени
противоречия – така например свидетелят твърдеше пред съда, че посещава
дома на ищцата около два пъти месечно, но не съобщи пред съда къщата да
представлява близнак нито че в същата живеят и други хора – като това
обстоятелство заяви едва след уточняващ въпрос от ищцовата страна.
11
Същевременно обаче показанията на св. Наташа Л. са до голяма степен
обусловени от обстоятелството, че същата е посетила имота непосредствено
преди делото и вероятно именно с оглед същото, а преди това не го е
посещавала от години. Поради това и съдът основава правните си изводи
преимуществено на показанията на св. Г.ева, като най-обективни и
безпротиворечиви и в по-малка степен на тези на св. С. предвид
заинтересоваността й от делото. Показанията на св. Д. и св. Л. съдът цени
само в допълнение на тези на другите две свидетелки с оглед отбелязаните
по-горе противоречия в твърденията на първия и подготвеност за делото на
втората.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Настоящото производство е такова по съдебна делба – фаза по
допускане на делбата /първа фаза на делбения процес/.
Предявеният иск е с правно основание по чл. 34 от Закона за
собствеността /ЗС/ вр. с чл. 69 от Закона за наследството ЗН/, доколкото за
ответниците процесните имоти са наследствени.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може, въпреки
противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът
разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и
предназначението на вещта. Съгласно ал. 3 от същата разпоредба искът за
делба не се погасява по давност.
От своя страна съгласно чл. 344, ал. 1 от ГПК в решението, с което се
допуска делбата /решението, с което приключва първата фаза на
производството по делба/, съдът се произнася по въпросите между кои лица и
за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки
съделител.
В настоящия случай производството е изцяло допустимо – видно от
приложеното удостоверение за наследници на К.Н.С. същият е починал като е
оставил трима наследници: синовете си И. и Г. С.и и съпругата си Д. С.. В
тази връзка и третите ответници са наследници на И. С., който също е
починал. От своя страна ищцата О.Б. е станала собственик на идеални части
от имотите по силата на брака си с Г. С., на вписан законов режим на
разделност между двамата и на поредица от сделки, обективирани в
нотариален акт № 131, том II, per. № 5165, дело № 265 / 2018 г. и в
нотариален акт № 170, том I, per. № 2957, дело № 144 / 2019 г. В тази връзка
и всички лица с право на собственост върху имотите участват в делбата като
са страни по делото.
Предявеният иск следва да се приеме и за изцяло основателен – спрямо
всички имоти и всички страни като съображенията за това са следните:
Предмет на делото са два самостоятелни обекта в сграда близнак,
построена върху поземлен имот, придобит от наследодателя на ответниците
К.С. и негов роднина. Поземленият имот, върху който е изградена
постройката не е предмет на настоящото производство. По делото не се
спори, а и от представените доказателства се установява, че двата обекта са
12
разположени в едната половина от близнака – в източната част на източния
близнак. Посоченият близнак, видно от договор за доброволна делба на
недвижим имот от 14.03.2011 г. е поделен между К.Н.С., Д.Н.С., Г.Р.М.,
В.Р.П. и С.Г.Ш.. В тази връзка и въз основа на посочения договор за
доброволна делба К.Н.С. и Д.Н.С. са придобили в индивидуална собственост
в режим на СИО двете процесни жилища: 1/ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55871.511.9945.1.3 по КККР на гр. Перник, с адрес на имота:
******, с предназначение: жилище, апартамент с площ 47 кв.м., както и
съответната част от общите части на сградата, който обект представлява
жилище - апартамент от 47 кв.м., находящ се на първия етаж в източната част
на източния близнак от двуетажната масивна жилищна сграда близнак и 2/
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55871.511.9945.1.4 по КККР
на гр. Перник, с адрес на имота: *****, самостоятелен обект - жилище в
сграда № 1, разположена в ПИ с предназначение: жилище, апартамент с площ
42 кв.м., както и съответната част от общите части на сградата, като
самостоятелният обект представлява жилище - апартамент от 42 кв.м.,
находящ се на втория етаж в източната част на източния близнак от
двуетажната масивна жилищна сграда близнак. Преди сключване на договора
за доброволна делба т.е. преди 14.03.2011 г. собствеността върху цялата къща
/целият близнак/ е била обща на всички лица по доброволната делба.
В тази връзка съдът намира, че макар страните по доброволната делба
да са били разпределили ползването на обектите /жилищата/ в сградата, то
индивидуална собственост върху имотите е възникнала чак въз основа на
делбата или след датата 14.03.2011 г.
По отношение на обекта с идентификатор 55871.511.9945.1.4 от страна
на ответниците искът за делба не се оспорва като същите не възразяват
спрямо предложените от ищцата квоти – от 15/18 идеални части за ищцата и
по 1/18 идеална част за всяка от ответниците. В тази връзка и посочените
квоти се установяват и от представените по делото доказателства –
удостоверение за наследници на К.С., удостоверение за граждански брак
между ищцата и Г. С. нотариален акт № 131, том II, per. № 5165, дело № 265
/ 2018 г., декларация за вписан режим на разделност и нотариален акт № 170,
том I, per. № 2957, дело № 144 / 2019 г. В тази връзка и след възникване на
индивидуалната собственост върху имота по силата на договора за
доброволна делба от 14.03.2011 г. същият е станал СИО между К.С. и
съпругата му Д. С.. След смъртта на К.С. на 05.04.2011 г. СИО върху имота е
прекратена и ½ идеална част от същия става собственост на Д. С. по силата на
прекратената СИО. Останала ½ част от имота се дели между съпругата и
двамата синове на К.С. – като съобразно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Закона за
наследството всеки от тях получава по 1/6 идеална част от имота по
наследство. В тази връзка и Д. С. става собственик на 4/6 идеални части от
имота, а синовете й на по 1/6 идеална част. Своите 4/6 идеални части обаче Д.
С. продава на сина си Г. С. – на 20.11.2018 г. /с нотариален акт № 131, том II,
per. № 5165, дело № 265 / 2018 г. за покупко-продажба на недвижим имот със
запазено вещно право на ползване/. Доколкото сделката е извършена след
брака между Г. С. и ищцата, сключен на 07.11.2018 г. , то тези 4/6 идеални
13
части от имота стават собственост на Г. С. и О.Б. С. – в режим на СИО, която
се характеризира като бездялова съсобственост, независимо че сделката е
само с Г. С.. След сключване на сделката по продажба обаче Г. С. и О.Б. С. са
подписали декларация за избор на режим на разделност, която декларация е
вписана в Агенция по вписвания на 07.05.2019 г. Съгласно текста на
декларацията страните са преуредили съществуващите помежду им до
момента имуществени отношения като са прекратили СИО върху
придобитите до датата на декларацията имоти – вкл. 4/6 идеални части от
имота с идентификатор 55871.511.9945.1.4. като съпрузите са се съгласили,
че СИО се превръща в обикновена съсобственост при равни дялове. В тази
връзка и 2/6 идеални части от имота са станали собственост на ищцата и 2/6
идеални части са станали собственост на Г. С..
С последваща сделка, обективирана в нотариален акт № 170, том I, per.
№ 2957, дело № 144 / 2019 г. за дарение на недвижим имот със запазено
вещно право на ползване от 11.07.2019 г. Г. С. е дарил на съпругата си
ищцата О.Б. С. своите 3/6 идеални части от имота / 1/6 идеална част, получена
от наследството на К.С. и 2/6 идеални части, придобити по силата на
продажбата и прекратената СИО/. В тази връзка и ищцата действително е
придобила собствеността върху 5/6 идеални части от имота с идентификатор
55871.511.9945.1.4 – 2/6 идеални части по силата на продажбата и
прекратената СИО и 3/6 идеални части по силата на сделката дарение.
Останалата 1/6 идеална част е собственост по наследство, оставено от И.
С. /син на К.С./ на трите ответници – по 1/18 идеална част за всяка ответница.
В тази връзка и жилището с идентификатор 55871.511.9945.1.4 следва
да бъде допуснато до делба между страните при следните квоти: 15/18
идеални части за ищцата О.Б. С., 1/18 идеална част за Б.С., 1/18 идеална част
за Г.С. и 1/18 идеална част за Д. А..
По отношение на обекта с идентификатор 55871.511.9945.1.3 са
извършени същите правни действия като спрямо обекта с идентификатор
55871.511.9945.1.4. В тази връзка и основният спорен по делото въпрос е дали
ответниците са придобили по давност имота с идентификатор
55871.511.9945.1.3 предвид направеното възражение за изтекла 10 годишна
придобивна давност в тяхна ползва и ангажираните от тях доказателства в
тази насока.
При отговора на този въпрос съдът съобразява на първо място, че за
придобИ.ето на недвижим имот по давност в общата хипотеза е необходимо
упражняване на владение върху него в период от десет години. Владението от
своя страна изисква кумулативно наличие на двата му елемента. Обективният
елемент – упражняване на фактическата власт върху веща. Тя включва
извършване на фактически действия, които недвусмислено манифестират
власт върху имота, която власт по съдържание е като на собственика.
Субективният елемент на владението – намерението за своене е трудно
доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят
установява законова оборима презумпция в чл. 69 от ЗС - предполага се, че
владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за
14
другиго. Намерението се изразява външно чрез различни действия, които
фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика
На второ място съдът съобразява началния момент на давността – с
отговора на исковата молба се твърди, че този момент е датата на договора за
доброволна делба 14.03.2011 г. като впоследствие в първото по делото
съдебно заседание ответниците са заявили, че този десетгодишен период е
преди датата на делбата. Предвид ангажираните доказателства съответно
възприетата въз основа на тях фактическа обстановка настоящият съдебен
състав намира, че десетгодишният период обективно е неоснователно да е
започнал преди датата на доброволната делба. Това е така, доколкото преди
тази дата цялата къща е била обща собственост на множество лица: К.Н.С.,
Д.Н.С., Г.Р.М., В.Р.П. и С.Г.Ш.. По делото са налице данни, че между тези
лица е съществувало доброволно и неформално разпределение на правото на
ползване на жилищата в близнака. Липсват данни обаче ответниците или
техният наследодател И. С. да е демонстрирал намерение за своене на
процесното жилище като така да е установил владение върху същото, което
владение да е било ясно, недвусмислено, категорично и необезпокоявано и да
е доведено до знанието на съсобствениците.
На следващо място съдът намира, че И. С. не е демонстрирал такова
съзнание за собственост на имота и спрямо родителите си К.С. и Д. С.. Това е
така, доколкото след договора за доброволна делба до смъртта си на
05.04.2011 г. /т.е по-малко от месец след делбата/ К.С. е живял в друго
населено място – с. Тополница, обл. Дупница. От своя страна след смъртта на
съпруга си Д. С. е придобила 4/6 идеални части от имота. От свидетелските
показания обаче се установява, че в посочения десетгодишен период /от
доброволната делба /на 14.03.2011г./ евентуално смъртта на съпруга си /на
05.04.2011 г./ до датата на исковата молба /09.07.2021 г.// Д. С. също е живяла
в с. Тополница, обл. Дупница, а когато е идвала в гр. Перник е оставала при
сина си И. С.. В тази връзка съдът намира, че родителите, а впоследствие само
Д. С. е приела синовете й да живеят на двата процесни етажа, но нито И. С.,
нито Г. С. са имали намерение да придобият имотите чрез демонстриране на
еднозначно и категорично намерение пред майка си да своят имотите.
Не може да се пренебрегне и фактът, че Д. С. е майка на И. С., като
освен това е живяла в друго населено място и обективно не е имала
възможност да възприеме действия на владение от сина си.
Поради това и съдът приема, че спрямо принадлежалите на Д. С. 4/6
идеални части от процесния имот с идентификатор 55871.511.9945.1.3 не е
изтекла придобивна давност нито в полза на И. С., нито на наследниците му.
Поради това и липсва пречка Д. С. да се разпореди с тези свои 4/6 идеални
части в полза на сина си Г. С. и съпругата му /ищцата по делото/ като тази
сделка на продажба е произвела своя вещно правен ефект и Г. С. и О.Л. Б. С.
са придобили първоначално в режим на СИО, а впоследствие при разделна
собственост при равни дялове 4/6 идеални части от имота.
След смъртта на К.С. на 05.04.2011 г. обаче синовете му Г. С. и И. С. са
придобили всеки по 1/6 идеална част от имота. В тази връзка и спрямо
15
собствените на Г. С. 1/6 идеални части от имота с идентификатор
55871.511.9945.1.3 съдът съобразява трайната съдебна практика,
обективирана в Решение № 97 от 19.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 325/2020
г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева. Касационното обжалване по
посоченото дело е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по
въпроса: когато близки роднини и сънаследници / съсобственици/ живеят в
жилищна сграда, в която има няколко жилищни обекта и всеки от тях е
установил самостоятелна фактическа власт върху отделен обект със знанието
и без противопоставянето на другите съсобственици, която упражнява в
продължение на повече от десет години, трябва ли да извършват някакви
други действия по отблъскване владението на другите съсобственици. В тази
връзка съгласно цитираната съдебна практика в отношенията между
съсобственици не е изключено приложението на презумпцията на чл. 69 от
ЗС, но при тях отношенията са усложнени, тъй като всеки от съсобствениците
има право да ползва вещта /чл. 31, ал. 1 ЗС/. Когато след възникване на
съсобственост, някой съсобственик ползва съсобствената вещ, той е владелец
на своята част и държател на идеалната част на другите съсобственици. За да
придобие частите на останалите съсобственици е необходимо да демонстрира,
че е отблъснал намерението на другите съсобственици и е започнал да свои
техните части за себе си. Превръщането на държането във владение не
изисква някакъв специален акт /макар, че може да съществува и такъв/.
Фактическото разделяне на наследствените /съсобствените/ имоти, при което
всеки от съсобствениците установи самостоятелна власт върху конкретен
имот, живее постоянно в него със семейството си със знанието и без
възражение на останалите и при липса на спорове относно начина на
фактическо разпределение, ползването и стопанисване на имотите и без
искови претенции за упражняване на права на съсобственик по чл. 30, ал. 3
или чл. 31, ал. 2 ЗС, са действия, които преценени комплексно демонстрират
промяна на намерението за своене и установяване на владение за себе си /в
този смисъл са мотивите към т. 1 от ПП-6-74/. Това е така, защото тези
действия покриват съдържанието на правото на собственост. При съчетаното
им проявление, те установяват признаците на владението, защото са явни –
възприемат се от съсобствениците, не са смутени от никой от тях и са
непрекъснати. Когато се упражняват в продължение на период от 10 години,
предпоставките на придобивната давност, визирани в чл. 79 от ЗС са
реализирани. Противопоставянето и оспорването на начина на разпределение
след изтичане на придобивната давност е без значение, тъй като позоваването
на давността не е елемент от фактическия състав на придобИ.ето по давност –
ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС. Не е необходимо отношенията между
съсобствениците или сънаследниците, /които често са близки роднини/ да са
се влошили, да са преустановени контактите между тях, за да се приеме, че е
променено държането на идеалните части на другите във владение за себе си.
Съществено е действията на своене, покриващи съдържанието на правото на
собственост да са изявени пред съсобствениците по начин, че те да могат да
разберат, че имота се свои изцяло от този, който упражнява и фактическа
власт върху него. Заключването на имота и преустановяване на достъпа на
16
другия съсобственик в него може да бъде действие на отблъскване на
владението, но това не изключва възможността съсобствениците фактически
да са разпределили съсобствените имоти и всеки да е започнал да владее за
себе си имота, който фактически му е разпределен без кавги и разправии
между тях. Сам по себе си факта на добри или лоши отношения между
съсобствениците е без значение за факта на владение и не е основание по чл.
115 и чл. 116 от ЗЗД за прекъсване и спиране на давността. Без значение са и
фактите, съставляващи основания за спиране и прекъсване на давността,
посочени в тези текстове, които са се проявили след изтичане на срока на
придобивната давност, когато правото на собственост вече е придобито.
В контекста на цитираната съдебна практика съдът съобразява, че в
настоящия случай от доказателствата по делото се установи, че братята Г. и
И. С.и са си разпредели ползването върху всеки от двата етажа. Такава
уговорка се установи категорично и еднозначно от показанията на всички
свидетели, които твърдят, че докато И. С. е бил жив същият е живял
постоянно на първия етаж от къщата, а Г. С. винаги е живял със семейството
си на втория етаж. В тази връзка всеки от братята си е държал свои вещи на
своя етаж, заключвал е същия, извършвал е подобрения в него, като другият
не е възразявал. В случая фактът, че братята са били в добри отношения и са
си помагали вкл. единият е помагал на другия и обратно при извършване на
ремонти на етажа му съответно са гостували един на друг се дължи на
близката им роднинска връзка. Всеки от двамата обаче е имал ясното
съзнание, че притежава своя етаж и дори да не е демонстрирал това спрямо
майка си, всеки от тях го е демонстрирал спрямо другия. Поради това и съдът
намира, че И. С. е обективирал пред брат си Г. С. намерението да държи като
своя, принадлежащата на последния 1/6 идеална част от първия етаж –
жилище с идентификатор 55871.511.9945.1.3. Съдът съобразява и
обстоятелството, че отново от свидетелските показанията вкл. тези
ангажирани от ищците, се установи, че И. С. приживе е изградил дори
собствен вход за своя етаж. Срещу това брат му Г. С. не се е противопоставил
като в тази връзка съдът съобразява, че посоченото обстоятелство дори
поставя под съмнение категоричните твърдения на свидетелите на ищцата, че
братята са били в много добри отношения помежду си.
След смъртта на И. С. владението върху жилището на първия етаж е
продължено от съпругата му и дъщерите му /ответниците по делото/, които са
ползвали имота на първия етаж без да допускат Г. С. или ищцата до имота,
което също категорично се установява от показанията на свидетелите по
делото. След като Г. С. се е разпоредил със своята, придобита по наследство
1/6 идеална част от имота с идентификатор 55871.511.9945.1.3 в полза на
съпругата си, ответниците са продължили да манифестират владелчески
действия и по отношение на същата, доколкото ищцата е живяла в имота /на
втория етаж и то още от 2011 г./ като е възприемала действията на
ответниците още повече и предвид влошените им отношения.
В тази връзка и съдът отбелязва, че отново съгласно трайната съдебна
практика след като сънаследник е установил върху съсобствения имот
фактическа власт, отблъсвайки владението на друг сънаследник и
17
манифестирайки спрямо него намерение занапред да владее имота за себе си,
той може да придобие по давност и частите на другия сънаследник след
изтичане на предвидения в чл.79,ал.1 от ЗС 10-годишен давностен срок, ако в
този период упражнява фактическата власт върху имота явно,
необезпокоявано и непрекъснато. Прекъсването на давността в подобна
хипотеза се изразява в извършване на действие по отстраняване на владелеца
от имота, предявяване на права по съдебен ред или установяване на
фактическа власт върху същия имот от трето лице, вкл. и от друг сънаследник
самостоятелно или наред с първоначалния владелец, т.е. във фактическо
въздействие върху самия имот или заявяване на права за имота по съдебен
ред,но не и във фактически действия, насочени към личността на
упражняващото фактическата власт лице. Започналата да тече в него полза
придобивна давност следователно може да бъде прекъсната чрез предявяване
на иск, посредством който останалите сънаследници заявяват правата си
върху имота или чрез признаване на техните права. Само по този начин
владението може да бъде обезпокоено, респ. прекъснато. Словесните
пререкания между сънаследниците,предявяването на претенции в разговори
помежду им, които обаче не са съпроводени с действия, насочени към самия
имот и имащи за последица отстраняването на владеещия сънаследник от
имота,не прекъсват започналата да тече в негова полза придобивна давност и
не смущават владението му /така: Решение № 5/25.01.2010 г. по гр.д. №
2728/2008 г. на ВКС, 1-во г.о./.
Поради това нотариалните покани, съдържаща искане за заплащане на
обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС не са действие, което прекъсва давността.
Това е така, доколкото посоченото искане по чл. 31, ал. 2 от ЗС не е
предявено по съдебен ред, поради което и не е достатъчно да отблъсне
владението респ. да прекъсне придобивната давност. Посоченият извод
следва и от трайната съдебна практика, която приема, че действията по
прекъсване на давността на изчерпателно изброени в закона – чл. 116 от ЗЗД
и не следва да се тълкуват разширително. На последно място и съдът
съобразява, че посочената покана е отправена единствено до Б.С., но не и до
другите две ответници.
Поради това и съдът намира, че в периода от 05.04.2011 г. до датата на
исковата молба 09.07.2021 г. ответниците са придобили по давност
/установена от И. С. и продължена от тях/, принадлежащата по наследство на
Г. С. 1/6 идеална част от жилище с идентификатор 55871.511.9945.1.3.
С оглед гореизложеното съдът намира, че жилището с идентификатор
55871.511.9945.1.3 следва да бъде допуснато до делба между страните при
следните квоти: 12/18 идеални части за ищцата О.Б. С. съответно 2/18
идеални части за Б.С., 2/18 идеални части за Г.С. и 2/18 идеални части за Д.
А..
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски е заявено от страните. По арг. от чл. 355 от ГПК по
разноските в производството съдът се произнася във фазата по извършване на
делбата.
18
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ДОПУСКА делба между ОЛГ. Л. Б., с ЕГН: **********, Б. Г. СТ., с
ЕГН: **********, Д.И. А., с ЕГН: ********** и Г. ИВ. СТ., с ЕГН:
********** всеки с адрес: ***** на следните имоти:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55871.511.9945.1.3 по
КККР на гр. Перник, одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК с последващи изменения -няма, с адрес на
имота: ******, като самостоятелният обект се намира в сграда № 1,
разположена в ПИ с идентификатор 55871.511.9945 с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент брой нива на обекта: 1 с площ 47
кв.м., който обект се намира на първия етаж в източната част на източния
близнак от двуетажната масивна жилищна сграда близнак, както и
съответната 1/4 част от общите части на сградата съгласно схема № 15-
698084/28.06.2021 г. на СГКК - Перник, при съседи - на същия етаж имот
55871.51 1.9945.1.2, под обекта няма и над обекта 55871.511.9945.1.5.
при следните квоти:
За ОЛГ. Л. Б. - 12/18 идеални части;
За Б. Г. СТ. - 2/18 идеална част;
За Д.И. А. - 2/18 идеална част;
За Г. ИВ. СТ. - 2/18 идеална част.
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55871.511.9945.1.4 по
КККР на гр. Перник, одобрен със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК с последващи изменения – няма, с адрес на
имота: *****, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1,
разположена в ПИ с идентификатор 55871.511.9945 с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 с площ 42
кв.м., който обект се намира на втория етаж в източната част на източния
близнак от двуетажната масивна жилищна сграда близнак, както и
съответната 1/4 част от общите части на сградата съгласно схема № 15-
698084/28.06.2021 г. на СГКК - Перник, при съседи - на същия етаж: имот
55871.511.9945.1.5 и имот 55871.511.9945.1.1, под обекта: имот
55871.511.9945.1.2 и над обекта няма.
при следните квоти:
За ОЛГ. Л. Б. – 15/18 идеални части;
За Б. Г. СТ. - 1/18 идеална част;
За Д.И. А. - 1/18 идеална част;
За Г. ИВ. СТ. - 1/18 идеална част
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
19
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
20