Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 4573/28.11.2014г.,
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ІV брачен състав, в открито заседание на двадесет и седми октомври 2014 година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИАНА КОСТАДИНОВА
секретар
София Чаушева
разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 11287 по описа на съда за 2014г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано
по иск по чл. 144 СК, предявен от
С.С.Д. с ЕГН **********,***, чрез пълномощника си
адв. А.А. ***, офис 17 СРЕЩУ С.П.Д. ЕГН
**********,***
Ищцата твърди, че ответникът е неин баща, като бракът
му с майка й е прекратен с Решение № 2384/06.10.2009 г. на ПРС, II бр.с, като с
това решение била определена издръжка, която баща й да й заплаща чрез нейната
майка и законен представител в размер на 100 лева до навършване на пълнолетието
или друга причина за изменение или прекратяването й. На 29.05.2014 г. ищцата
навършила пълнолетие, с което отпаднало основанието за изплащане на
определената й издръжка.
Понастоящем обаче тя била все още ученичка, като през
учебната година - 2014 - 2015г. е в ****
клас - последна година от завършване на средното й образование, а през месец
май 2015г. ще бъде и абитуриентка. Учила в СОУ „*****" в град П., с
изучаване на *****. Потребностите й от средства за издръжката си не можела да
задоволява сама, тъй като цялото й време
било ангажирано с учебния процес и не била в състояние да работи и реализира
доходи за издръжката си, паралелно с редовното си посещение на учебните занятия
в училище. Освен това постоянно се налагало да закупува скъпо струващи
учебници, литература, книги и учебни помагала, за да може да провежда нормално
обучението си в училище. Например в началото на всяка учебна година се налагало
да заплаща около 300 лева за пособия и помагала за училище. Освен това вече
започвала да се подготвям за кандидатстване във ВУЗ след завършването й, и й били
необходими допълнителни средства за подготовка и частни уроци, от каквито
всъщност имала нужда и понастоящем, но нямала финансовата възможност, а това й
създавало затруднения в училище.
Независимо от разходите, свързани с обучението й, имала и текущи нужда
от парични средства за храна, дрехи и поддържане на нормален живот. Освен това
живеела в дома на майка й в село Г., община К., и ежедневно пътувала до гр. П.
за училище и за частни уроци.
Счита, че необходимата й издръжка е в размер не по-малко от 300 лева
месечно, като майка й се стараела да й осигурява необходимото, но не успявала с
всичко, а и баща й следвало да понесе отговорността на родител. Той бил здрав,
млад и работоспособен, би могъл да реализира поне средните за страната доходи -
както за собствената си издръжка, така и за тази на детето си. Още повече, че
нямал други деца, които да издържа.
Направено е искане съдът да
постанови решение с което осъдите С.П.Д. да й заплаща издръжка - като
пълнолетно учащо дете, в размер на 150 лева месечно, от завеждане на делото до
завършване на училище - месец май 2015 г. Претендира и направените по делото
разноски.
В
законоустановения срок от един месец по чл. 131 ГПК ответникът
не е депозирал отговор.
След преценка на събраните по делото доказателства във
връзка със становищата на страните, съдът приема следното:
Видно от представеното (на л. 4) удостоверение за раждане,
ответникът е баща на ищеца. Не се спори между страните, че бракът между
родителите на ищеца бил прекратен.
Липсва спор и относно обстоятелството, че ищеца живее с майка си.
От представеното удостоверение, изх. № 1827/2014г., се
установява, че ищеца е ученик в ***
клас за
учебната 2014/2015г. във СОУ „ *****” – П.
Съгласно разпоредбата на чл.144 от Семейния кодекс
родителите дължат издръжка и на своите навършили пълнолетие деца, ако същите
продължават образованието си и не могат да се издържат от доходите си, като
такава издръжка не се дължи, ако тя съставлява особено затруднение за родителя.
Следователно, релевантните факти в настоящето производство са дали ищецът
продължава образованието си след навършване на пълнолетие, както и дали той
може да се издържа от доходите и имуществото си. При разпределение на
доказателствената тежест той е страната, която следва да проведе пълно доказване
на исковата си претенция. Ответникът от своя страна при направено възражение
следва да проведе доказването, че
плащането на издръжка съставлява особено затруднение за него, както и че
ищецът разполага с имущество и доходи, от които да се издържа.
От
представеното удостоверение за раждане
на ищеца се установява, че същият е навършил пълнолетие. От представените
писмени доказателства, се установява, че ищецът продължава образованието си в *** клас
за учебната 2014/2015г.
във СОУ „ *****” - П. Същият учи дневна форма на обучение, поради което
няма възможност да реализира труд и
да се издържа от доходите си.
Този факт не се оспорва от ответника. По делото не са събрани и доказателства,
че ищецът получава доходи, за да се обсъжда въпросът дали той е в състояние сам
да се издържа от тях. Без значение е и
това, че ищеца е младо и трудоспособно лице и, че принципно е в здравословно
състояние, позволяващо му да работи, тъй като съответните обстоятелства не са
от предпоставките за отхвърляне на иска. От представената по делото Декларация за семейно
и материално и имотно състояние на
името на ищеца / л. 29 от делото/
е видно, че ищецът не притежава недвижими имоти и
МПС-та и няма каквато и да е възможност да реализира доходи.
От показанията на разпитания
по делото свидетел на ищцовата страна
- П. И. Д. - майка на ищцата става ясно,
че С. учи в СОУ „****” в *** клас. Тази учебна година завършва. На **** тази
година- 2014 навършила пълнолетие. Досега баща й не бил плащал издръжка.
Общината изплащала, защото баща й официално не бил на договор, работел на черно
и нямало откъде да плаща. Образувани били изпълнителни дела срещу бащата на
дъщеря й, но въпреки това постъпления по тях нямало, доколкото не работел на
трудов договор и нямало как да му бъдат спирани средства от заплатата. Той
почти не поддържал връзка с нея. Много рядко. Тя по принцип ходела при баба й и
той ако бил там го виждала. Не знаела да й се бил обаждал, тя казвала че й се
обаждал, но рядко. Ищцата искала
пари от баща си - ответника, но получавала само обещания. Ищцата живеела в Пловдив на квартира откакто започнала
средното си образование. Само лятото се прибирала при майка си. Плащали 100 лв.
месечно за наем за квартира. Плащали и ток, вода и излизало около 150 лв.
месечно общо за ток, вода и наем. Ищцата имала нужда от уроци. Уроците по ****
и **** били по 30 лв. само на час. Тя
ходела на уроци сега, защото искала да кандидатства ****. Най- малко по 60лв.
на седмица отделяли за уроци. Месечно излизало около 240 лв. Ищцата учела
редовно и не работела, изцяло свидетелката я издържала. Средно месечно за храна
най-малко по 100 лв. й давала. Колкото можела да отдели й давала. Издръжката на ищцата излизала на майка й около 400-500лв.
месечно. Заплатата на свидетелката била минималната – 340 лв. Бабатана ищцата също им помагала. Свидетелката живеела
при своята майка и баба на ищцата. За бившия си съпруг знаела, че живеел
в съседното село при майка си и баща си. Доколкото знаела лятото бил работил на
морето. Живеели в две съседни села и сега знаела, че отново бил в селото. Чула,
че говорят, че работел през лятото. Не била чула сега да работи. Предполагала,
че лятото работел като ****. Не знаела какви доходи реализира, доколкото знаела
работел без трудов договор на черно, където го извикали. Ако го потърсели
работел не само през лятото. Здрав бил, не страдал от болести. Нямал други
деца, на които да дължи издръжка. Не изплащал издръжка за майка си или за баща
си. Бабата и дядото по бащина линия материално не им помагали. Не получавали
помощ от тях. Свидетелката знае, че ответника има кола, но незнаела дали била на
негово име. Знаела от общи познати, че ответникът работел на черно и изкарвал по
500-600лв. заплата месечно.
При така установените факти от значение за спора съдът
достигна до следните правни изводи:
От
приетите по делото писмени доказателства: писмо – справка от ТД на НАП /л. 30-38
от делото/, се установява, че за майката
на детето П. Д. няма данни за
регистрирани ЕТ и участие в търговски дружества; данни за подадени ГДД чл 50 от
ЗДДФЛ за отчетната 2013,2014, както и
данни за регистрирани МПС. Има придобит по наследство недвижим имот в с. Г.; Работи
по трудово правоотношение с основна
заплата 310 лева, има осигурителен доход в размер на около 350 лева.
Относно
доходите на ответника съдът намира за установено
следното: Видно от справка от ТД
на НАП / л. 30-38 от делото/, се установява, че за бащата С.Д. няма данни за регистрирани ЕТ и
участие в търговски дружества;
данни за подадени ГДД чл 50 от ЗДДФЛ за отчетната 2013,2014, както и данни за регистрирани МПС и недвижими
имоти. Трудовото правоотношение на същия е прекратено от 23.08.2014г., като до
тогава е имал осигурителен доход в размер на 420 лева. Не е въведено
от ответника възражение
като съставляващо особено
затруднение на същия да заплаща издръжка на
ищцата.
Относно
доходите на ищцата, видно от декларация за СИС на ср.29 от делото, същата е
ученичка в *** клас. До май 2014г. е получавала от Община П. 60 лева вместо
издръжка от баща й. Не е работила и не работи по трудово правоотношение и не
реализира никакви доходи, от които да се издържа сама, не притежава движимо и
недвижимо имущество. От свидетелските показания става ясно, че ищцата живее с
майка си, която изпитва
финансови затруднения по повод отглеждането на ищцата, тъй
като същата била абитуриентка
тази година,, посещавала частни уроци, предвид предстоящото й кандидатстване
във ВУЗ.
С оглед на изложеното съдът намира, че по делото се
доказва основанието за дължимостта на издръжка от родител на пълнолетно лице, продължаващо редовно образованието си в средно учебно заведение.
С оглед на така очертаното материално състояние на родителите
на ищеца, както и като взе предвид
факта, че ответникът в това производство не се явява и не заявява, че не би
могъл да заплаща издръжка на ищеца, а майката сама
осигурява издръжката на пълнолетната си дъщеря, продължаваща образованието
си в средно учебно заведение. Съдът счита, че бащата е млад, здрав и
работоспособен, като ответникът, при нормална трудова заетост, би могъл да
осигурява издръжка без особени затруднения на пълнолетната си учаща редовно
в средно учебно заведение дъщеря.
С оглед изложеното, съдът намира, че ищеца не притежава
имущество и не реализира доходи, от които да се издържа, а бащата може да
осигури издръжка, без особени затруднения. Същият е млад, здрав и трудоспособен, недължи
издръжка на други непълнолетни лица, не държи
издръжка и народителите си, като при добро желание и проявено усърдие би могъл да реализира доходи над
средните за страната. От така
представените доказателства, съдът прави извод, че за издръжка на ищцата
месечно са необходими около и над 300лева. Тук следва да се подчертае, че съдът приема, че на ищеца са необходими средства за наем, ток,
вода, телефон, пътуване с градски транспорт, средства за храна, облекло, както
и за закупуване на учебни пособия, нужни за образованието му. На същият са необходими
и средства за покриване на
елементарни нужди, свързани с
потребностите на всеки един млад човек – развлечения и културни мероприятия. Доколкото
родителят не е задължен да осигурява изцяло издръжката на пълнолетния си
низходящ, то при преценка на възможностите на бащата, съдът приема, че месечно
са възможни по 150лв., като размер над този би съставлявал затруднение за него,
предвид реализираните доходи, както и необходимите средства за собствената му
издръжка. С оглед изложеното, съобразявайки нуждите на ищеца и възможностите на
ответника, съдът приема, че ответникът следва да заплаща издръжка на ищеца в
размер на 150лв. месечно за периода от завеждане на делото 17.07.2014г. до
настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване. Това
обосновава извода за основателност на предявеният иск за посочения период и за
посочения размер.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа № 1 към ЗДТ събирани от
съдилищата по ГПК съдът определя окончателна държавна такса в размер на 60
лева, която по аргумент от чл. 329, ал. 1 от СК следва да се заплати от
ответника. Ответникът следва да заплати и държавна такса относно присъдения
размер на месечната издръжка по сметка
на Районен съд – Пловдив в размер на 66
лева относно определената издръжка. Въз основа на посочената норма чл.329 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на дъщеря си направените
от нея разноски за водене на
настоящето производство в размер на 250 лева- заплатен адвокатски
хонорар за един адвокат от ищеца в производството.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.П.Д. ЕГН ********** да заплаща на пълнолетната си, учаща редовно в средно
учебно заведение дъщеря С.С.Д. с ЕГН **********,
ИЗДРЪЖКА в размер на 150 лв. (сто и тридесет лева) месечно,
считано от 17.07.2014г. до настъпване на законоустановена причина за изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от падежа до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.П.Д. ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд- Пловдив сумата
от 60 лв. (шестдесет лева),
представляваща държавна такса за настоящото производство.
ОСЪЖДА С.П.Д. ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд- Пловдив сумата
от 66 лв. (шестдесет и шст лева),
представляваща държавна такса относно присъдения размер на месечната издръжка.
ОСЪЖДА С.П.Д. ЕГН ********** да заплати на С.С.Д. с ЕГН ********** сумата от 250 лв. (двеста и петдесет лева), направени от последната разноски в производстовото- заплтен адвокатски хонорар за едиин адвокат.
На основание чл. 242 ал.1 ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
датата на съобщаването му на страните
пред ПОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п./ Диана Костадинова
Вярно с оригинала
С.Ч.