МОТИВИ по НОХД
№ 6189/2013 г. по описа на ПРС, ХХV н.с.:
РП –
ПЛОВДИВ обвинява М.С.К. - роден на *** ***,
..., български гражданин, с
основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН: ********** в това, че на 03.03.2013г. в гр.К.,
обл.Пловдив в условията на продължавано престъпление се е заканил със убийство
на Я.А.К., ЕГН: ********** и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му - престъпление по чл.144 ал.3 вр.ал.1, вр.чл.26
ал.1 от НК
Прокурорът
поддържа обвинението и предлага на подсъдимият да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода” по преценка на съда, което да бъде отложено на основание
чл.66 от НК.
Подсъдимият –
лично и чрез защитниците си адв. Ц. и адв. А. моли за оправдателна присъда с
аргументи за недоказаност на обвинението и несъставомерност на деянието.
ГРАЖДАНСКИЯТ
ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Я.К. лично и чрез повереника си адв.С. пледира
в защита на обвинението и настоява подсъдимият да бъде наказан строго.
Съдът, след
като се запозна с доказателствата по делото прие за установено следното:
На 03.03.2013г., подс.М.К. заедно със свид.Б.Е. се напили и, тъй като
подозирали, че Я.К. - техен съсед и до този момент приятел ги е издал в
полицията за трафик с нелегални цигари, отишли вечерта пред дома му, за да се
разправят. Вдигнали голяма гюрултия и започнали да крещят на турски език по
негов адрес псувни и обиди, като му се заканвали, че ще го убият, а
най-гласовит бил М.. Тази сцена възбудила интереса на съседите от общността в
този р. квартал на гр.К. и в малкото пространство между съседските къщи в
района на дома на К. се събрали много хора. К. и Е. успели да проникнат във
вътрешно пространство в дома на К., наричано от него и близките му „дворче”.
Посрещнала ги фактическата съпруга на К. - свид.З., като с нея било и общото им
дете малолетния А.. Притеснена от нахлуването и за да отбият атаката, З.
хвърлила по тях кофа с вода. Това отблъснало нападателите и те излезли
обратното на мегданчето между къщите.
В това време Я.К. се намирал на втория етаж на къщата си и гледал
телевизия. Междувременно стаята му била заключена отвън от свид.З. и сестра му
с цел да не допуснат той да се впусне в саморазправа. Като научил какво става и
заради скандала и ескалацията на напрежението, К. алармирал по телефон 112 и
след известно време на място на инцидента пристигнали полицаи. Бил въдворен ред
и скандалджиите се изпоприбрали по домовете си.
Горните факти са единствените факти, които са абсолютно доказани от
доказателствата по делото.
В обвинителния акт се разказват събития, които не се доказаха в съдебното
следствие. В този смисъл не се доказа, че свид.К. отворил прозореца на стаята
си и видял подс.К., възприемайки именно по този начин заканите му с убийство.
Такъв акт не само не се установи пред съда, но напротив - опроверга се с показанията на свид.К., която е сестра на К.,
присъствала е на събитията от началото до края и, като разказва за нападението
на К. и Е., заявява: „Я. след това разбра
за какво става въпрос. Той през цялото време си беше в стаята.”
На второ място не се доказа, че М. и Б. на два пъти, включително след
пристигането на полицаите, се държали агресивно към пострадалия и семейството
му. Сигурни доказателства в тази насока няма.
Когато оценява доказателствата по делото, съдът изхожда от разбирането, че
съвсем очевидно и двете страни в този битов скандал са еднакво мотивирани да
изопачават истината в своя полза. От една страна подс.К. и съратникът му Е.
признават, че са ходили на скандал с К., но отричат да са отправяли конкретна
реплика със закана с убийство към него. Това твърдят и доведените от тях
свидетели. От друга страна пострадалият К., съпругата му и близките до тях
свидетели упорито настояват, че това е осъществен факт. Съдът се доверява на техните
твърдения, имайки предвид на първо място съдържанието на вещественото
доказателство по делото – компактдиск със запис от телефон 112, от което е
видно, че К. се е оплакал именно за закана с убийство. Освен това подобен тип
поведение, за жалост, е в синхрон с този тип явления, случващи се сред нашето
общество и особено там, където нивото на възпитание и градацията на ценностите
са спорни. Затова съдът приема, че действително от страна на К. са били
отправени реплики със закана за убийство към К., освен цялата останала негова
хулиганска проява.
Не е необходимо да бъдат анализирани подробно и поотделно всички
многобройни гласни доказателства. Това не е необходимо, защото реално спорът,
който очертават те, е само по въпроса осъществени или не вербални закани с
убийство. Този спор, както вече съдът отбеляза, следва да се реши в полза на
обвинителната теза. Отново в тази връзка трябва да се каже, че следва да бъдат
предпочетени показанията на свидетелите, установяващи този факт, тъй като
кореспондират много по-добре с вещественото доказателство и най-вече с
житейската логика.
Не това обаче решава правния спор по делото.
За да повдигне и да поддържа пред съда обвинение по чл.144 ал.3 от НК,
прокурорът е подходил повърхностно към засегнатия тип обществени отношения и без
основание е преекспонирал едно несъставомерно деяние, пренебрегвайки
откровените, съставомерни белези на друго такова - хулиганство.
За да е налице престъплението
„закана с убийство”, тази закана следва да е в състояние да възбуди основателен
страх от осъществяването й. В случая такъв извод не може да се направи.
Страните по скандалният спор са стари съседи и другари, които не рядко са
проявявали взаимопомощ. В тяхната другарска биография липсват обстоятелства,
които до инкриминираният момент са били в състояние да нагнетят страх и
напрежение помежду им. Липсват постъпки от страна на К. към К. или пък обратно,
които могат да се свържат със страх, че при един по – сериозен инцидент помежду
им може да се стигне до убийство. Липсват постъпки, регистрирани по адрес на К.,
че той е човек, който е в състояние да изпълни такава заплаха. Не само това, но
се установи, че К. и К. са имали чудесни отношения помежду си, включително и
защото първата квазибрачна връзка на К. е със сестрата на К., от която първият
има две деца, на които втория не веднъж е помагал. Свид.З. настойчиво се опитва
да внуши на съда колко голям страх е изпитала тя, респективно К., от нападението
на М. и Б.. От една страна съдът се доверява на твърдението й за изпитан страх,
но от друга страна, съвсем не може да го свърже със страх, произтичащ точно от
закана с убийство, след като лично тя – гърди в гърди, е посрещнала нападателите
и ги е отблъснала, поливайки ги с вода. Това съвсем не е поведение на уплашен
за живота си човек.
Точно в тази връзка вече следва да бъдат цитирани нейните лични думи
заявени пред съда: „ Аз бях долу и се
качих горе за да го (К.) заключа, да не иска да излиза”. Ясно е, че мъж
притеснен за живота си, не би решил да го рискува до степен, в която именно жена
му да го предпази от тази саможертва. Това разбиране е подкрепено и с
показанията на другата свидетелка на обвинението К.. Тя казва буквално: „Ние не го пуснахме долу, като Г. заключи
вратата горе. Тя го заключи, за да не се бият вънка”.
Всичко казано означава, че между въпросните съседи действително е възникнал
скандал, който е ескалирал в предели над поносимите във въпросната квартална
микросреда, но страхът от страна на К. и З. е бил породен не с оглед живота им,
а с оглед допълнителното ескалиране на скандала, в което взаимната
саморазправата би била неминуема. Това обаче е друго явление, различно от
инкриминираното в чл.144 ал.3 вр. с ал.1 от НК.
Все в тази връзка трябва да се посочи опитът на К. и Е. да получат прошка
от страна на К. и нормалните им отношения, които са продължили след инцидента
до настоящият момент – това не е поведение на лица, които са в състояние да
породят страх за живота на други като тях.
За съда е недоумяващо, защо иначе хулиганската проява на К. и Е. не е била
инкриминирана по чл.325 от НК или поне по чл.1 от УБДХ, каквито признаци тя без
съмнение притежава. Може да се каже, че образуваното
досъдебно производство и съдебен процес са били насочени от прокурора към
непостижим резултат, когато инак с лекота е можел да бъде постигнат закономерно
и очевидно следващия се, като всички спорещи получат удовлетворение.
Според всичко казано съдът излага категоричното си убеждение, че подс.М.С.К.
не е извършил съставомерна закана за убийство по смисъла на чл.144 ал.3 вр. с
ал.1 вр. с чл.26 от НК спрямо Я.А.К.. Фактически изказаната закана не е била в
състояние да породи ОСНОВАТАЛЕН страх за осъществяването й. Ето защо
подсъдимият следва да бъде ОПРАВДАН по това обвинение – деянието не е
престъпление, чл.304, предложение последно от НПК.
По делото е приет граждански иск от Я.А.К. против М.К. за сумата от 10 000
лв. При несъставомерност на деянието, вреди от него не се дължат в този процес,
поради гражданския иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Вещественото доказателство по делото – компактдиск от ДНС 112 е вещ без
стойност, която следва да се унищожи след влизане на присъдата в сила.
По делото са направени разноски от 35,50 лв., които остават за сметка на
Държавата.
По горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.