Решение по дело №123/2023 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, подадена от „В. А. **” ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Брусарци, ул.”Стара планина” № 17, обл. Монтана, представлявано от управителя В.Н.В., действащ чрез пълномощника адв. В.П. ***, против решение № 274/30.12.2022 г., постановено по АНД № 364/2022 г. по описа на Районен съд Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № 570996-F605878/12.04.2021 г. на директор на ТД на НАП-Велико Търново, с коeто на касатора е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 15000,00 лева, на основание чл.5, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ), за нарушение по чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ.

В жалбата се развиват подробни съображения, че решението на РС е неправилно, като се сочи, че плащането по процесната сделка е осъществено по банков път и е отразено счетоводно и в двете дружества, което е материализирано в приложения към преписката протокол за извършена проверка, извършена от органите на НАП, както и в заключението на назначената по въззивното производство съдебно-икономическа експертиза. Посочва още, че според заключението на вещото лице, описаните в АУАН и НП ПКО не са осчетоводени, следователно плащането не е в брой, а по банков път, като именно тези разплащания са осчетоводени в двете дружества – доставчика „А. **” ЕООД и касатора „В. А. **” ЕООД. Твърди се още, че в оспореното решение липсва анализ на приложения към преписката протокол за извършена проверка на „А. **” ЕООД, в който фигурира анекс № 1/15.03.2020 г. към процесния договор № 3021/13.03.2020 г., което поставя под съмнение изводите на районния съд за това, че този анекс „е създаден единствено и само за нуждите на съдебното производство” и „е представен едва за нуждите на ССчЕ”. Твърди, че в хода на административнонаказателното производство са събирани тенденциозно доказателства единствено във вреда на касатора, като са игнорирани съществуващи писмени доказателства, които опровергават изводите за извършено нарушение.

Иска се да бъде отменено атакуваното съдебно решение, както и НП. Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство пред двете инстанции, както и заплатеното възнаграждение за експертиза.

Ответникът, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира разноски за процесуално представителство.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че касационната жалба е неоснователна.

След преценка за процесуална допустимост и основателност на касационната жалба, съдът намира следното: по допустимостта на жалбата: предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, от процесуално легитимирано лице и в рамките на преклузивния срок за упражняване правото на жалба, установен в чл.211, ал.1 от АПК. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на касационната жалба.

Разгледана по съществото на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл.218, ал.2 от АПК, касационният състав намира жалбата за основателна.

С обжалваното пред РС наказателно постановление директор на ТД на НАП-Велико Търново е наложил на касатора административно наказание имуществена санкция в размер на 15000,00 лева, на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ, за нарушение по чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ. Като фактическо основание за това е посочено, че дружеството-касатор, чрез своя управител е осъществявало плащания в брой по 5 броя ПКО на обща стойност 30000,00 лева, съгласно договор за осигуряване на доставка и закупуване селскостопанска техника № 3021/13.03.2020 г., в търговската база на „А. **” ЕООД в гр. Монтана, бул.”Трети март” № 155, като всички плащания са свързани помежду си на едно и също основание, представляващи авансови плащания за придобиване на собственост върху зърнокомбайн марка „Джон Диър”, модел 2066. За осъществените плащания в брой са издавани от доставчика ПКО от следните дати: 13.03.2020 г. на стойност 5000,00 лева, от 23.03.2020 г. на стойност 10000,00 лева, от 30.07.2020 г. на стойност 5000,00 лева, от 10.08.2020 г. на стойност 5000,00 лева и още един ПКО на стойност 5000,00 лева без отбелязана дата.

С индивидуализираното по този начин изпълнително деяние ответникът приел, че касаторът е нарушил разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ и за това административно нарушение наложил на дружеството гореописаната имуществена санкция по чл.5, ал.1 от ЗОПБ.

РС Монтана потвърдил наказателното постановление, като приел, че АУАН и НП са съставени при спазване изискванията на ЗАНН, като по безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Приел и че не са налице предпоставки за прилагане института на т.нар. „маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

При касационна проверка по повод така постановеното въззивно решение състав на Административен съд Монтана го отменил и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на РС Монтана, поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила (липса на мотиви).

При новото разглеждане на делото бил постановен атакувания пред настоящата инстанция съдебен акт, с който отново било потвърдено процесното наказателно постановление. Поради обективна невъзможност да бъде формиран касационен състав от страна на Административен съд Монтана, с определение № 3633/05.04.2023 г., постановено по адм. дело № 3003/2023 г., ВАС изпратил делото за разглеждане от Административен съд Видин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: съставът на Районен съд Монтана е проявил необходимата активност, като е събрал всички относими към правния спор доказателства, въз основа на които е приел за установена горната фактическа обстановка. При правилно установена фактическа обстановка обаче съдът е извел необосновани правни изводи, като е приел, че със създадени за нуждите на съдебното производство доказателства касаторът си е изградил защитна теза, която да оправдае противоправното му поведение, в противовес с принципа, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, както и че анекс № 1/16.03.2020 г. е представен едва за нуждите на съдебно-счетоводната експертиза, като не се споменава до този момент в жалбата против НП или в други изявления на уличеното дружество, а описаните в него суми и дати на плащания са извършени след приключване на проверката на 05.03.2021 г. Неправилно съставът на районния съд приел и че в случая не са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите в атакуваното решение, поради следното: от доказателствата по приложената административнонаказателна преписка се установява, че при извършена насрещна проверка в дружество „А. **” ЕООД, материализирана в протокол № П-29002921062203-073-001/23.09.2021 г., в счетоводството на фирмата е открит Анекс № 1/16.03.2020 г. към Договор за осигуряване доставката и закупуването на селскостопанска техника № 3021/13.03.2020 г. на зърнокомбайн марка „Джон Диър”, модел 2066НМ, като с анекса са променени дати на плащания и срок за доставка на техниката. Установените плащания по фактури са описани в т.6 от договора, като е направен извод, че отразените счетоводни записвания в счетоводството на доставчика съответстват на записванията в счетоводството на дружеството-касатор, съгласно извършената насрещна проверка. Въз основа на тези проверки не са установени основания за коригиране на декларираните данни във връзка с цитирания договор и анекс.

От заключението на изготвената по искане на оспорващия съдебно-икономическа експертиза се установява, че по посочения по-горе договор за доставка на селскостопанска техника, са извършени общо 6 броя банкови преводи, от страна на приобретателя „В. А. **” ЕООД на доставчика „А. **” ЕООД, на обща стойност 65715,89 лева, колкото е и покупната цена на комбайна, предмет на този договор. В счетоводството на всяко от тези дружества липсват данни за осчетоводяване на посочените в наказателното постановление ПКО. При това положение съдът прави извод, че липсват доказателства, които да обосноват по безспорен начин извършването на процесното нарушение от обективна страна. Безспорно издадените ПКО, на които ответникът е изградил обвинението си против касатора, не са първични счетоводни документи по смисъла на ЗСч. За да се приеме извършване на деяние по смисъла на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ, следва да бъдат установени по категоричен начин изразходването в брой на парични средства, принадлежащи на „В. А. **” ЕООД, за което липсват каквито и да било доказателства. Напротив, от доказателствата и от заключението на експерта се налага единствено извод за липса на действително извършени плащания от страна и за сметка на дружеството или негови представители, които да са извършени именно в изпълнение на задължения по договор № 3021/13.03.2020 г. В тази връзка съдът отчита и изявлението на управителя на касатора, че заплатените парични средства са негови лични, а не на дружеството, в която връзка наказващият орган не е събрал никакви доказателства, като по този начин не е изпълнил задължението си да провери и докаже наличието на всички правно релевантни факти и обстоятелства към административнонаказателната отговорност на уличения субект. Право на нарушителя е да прави изявления в своя защита, на което съответства задължението на АНО да извърши проверка, с оглед обосноваване на повдигнатото обвинение, неизпълнението на което води до постановяване на незаконосъобразен акт.

Действително, вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите обстоятелства, установени в хода на производството, който принцип за преценка на доказателствата е последователно прокаран в чл.51 от ДОПК и чл.182 от ГПК. Според чл.182 от ГПК, ако счетоводството е водено редовно, то може да служи като доказателство в полза на водилата го страна. Чл.55, ал.2 от Търговския закон предвижда, че търговските книги, водени в нарушение на изискванията на този закон и на Закона за счетоводството, не могат да служат като доказателство в полза на тези, които са задължени да ги водят. Данните от счетоводните записвания, дори и когато има съмнение за редовността на счетоводството, могат да служат като доказателства срещу водилата ги страна, ако установяват неизгодни за нея обстоятелства, но обвинението не може да почива само на такива доказателства, а следва да бъде подкрепено и от преки доказателства за действително извършени плащания в брой от името и за сметка на дружеството-приобретател, каквито обаче в случая липсват. От цялостната преписка се налага извод за едностранчиво водено административнонаказателно производство, при отчетлива тенденция да бъдат събирани само доказателства в ущърб на нарушителя, като в същото време се игнорират такива, които поставят под съмнение повдигнатото обвинение.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че в настоящия случай са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, противно на приетото от районния съд. Общия размер на описаното в обстоятелствената част на наказателното постановление плащане в брой възлиза на 30000,00 лева, като от приетите писмени доказателства и експертиза се установява, че по договора за придобиване на селскостопанска техника са съставени първични счетоводни документи за плащанията и те са отразени в счетоводни регистри както на жалбоподателя, така и на доставчика, като по този начин не са нарушени императивни правила във връзка с водене на счетоводната отчетност. При това положение се налага извод, че описаното в наказателното постановление нарушение представлява значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения по чл.5, ал.1 от ЗОПБ, поради което и предвид разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗАНН наказващият орган е следвало да не налага наказание на дружеството-касатор, а само да го предупреди, че при повторно нарушение ще му бъде наложено наказание. Като не е сторил това АНО е нарушил материалния закон, а като не е констатирал това обстоятелство, съдът е постановил неправилен акт по съществото на спора.

С оглед гореизложеното решението на районния съд, като неправилно следва да бъде отменено, а вместо него бъде постановено друго по съществото на правния спор, с което да бъде отменено изцяло атакуваното НП, като постановено при съществени нарушения на материалноправни и процесуалноправни разпоредби.

Предвид изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, във връзка с чл.143 от АПК, искането на касатора за присъждане на разноски е направено своевременно и е основателно, поради което следва да бъде уважено, като НАП следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на касатора действително направените разноски за адвокатско възнаграждение пред всички съдебни инстанции, както и за назначена, изготвена и приета експертиза, съгласно представените договори за правна защита и съдействие и вносен документ, в размер общо на 2510,00 лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОТМЕНЯ решение № 274/30.12.2022 г., постановено по АНД № 364/2022 г. по описа на Районен съд Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № 570996-F605878/12.04.2021 г. на директор на ТД на НАП-Велико Търново, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 570996-F605878/12.04.2021 г. на директор на ТД на НАП-Велико Търново.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати в полза на „В. А. **” ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Брусарци, ул.”Стара планина” № 17, обл. Монтана, представлявано от управителя В.Н.В., направените разноски в размер общо на 2510,00 (две хиляди петстотин и десет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                            Членове:  1.

 

 

                                                                                    2.