Р Е Ш
Е Н И Е
№78
гр.
Шумен, 04.04.20г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд
в публичното съдебно заседание на шести март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Р.Хаджииванова
при секретаря Ж.Дучева
като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова гр.дело №6 по описа за 20 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
В молбата си до съда ищците С.К.К. и С.М.М. –К. излагат, че през 2003г. закупили недвижим имот - апартамент № *на етаж, вход , в жилищна сграда, построена
върху държавен УПИ I-ЖС по плана за гр.
Ш., община Ш., бул № със застроена площ
от 80.50кв.м. , заедно с избено
помещение № *с площ от 4.59кв.м., заедно с 1,9262% идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото /
нотариален акт № 135 ,том*, рег № , дело № */2003г. на нотариус с рег.№/. Жилището било закупено с парични средства, получени от
продажбата на друго тяхно жилище - апартамент № 104, придобит от ищците по
силата на нотариален акт №17, том*,
рег № , дело № /2001г. на нотариус с рег.№ и от отпуснат на първия ищец жилищен кредит от Банка ДСК Ш.. Ищците сочат също, че имали трима синове - за синът
им М.С.К.-първият ответник, бил предназначен първоначално имотът,
описан в НА № 17 /2001г. в
който той живеел, а след като сключил брак с втората ответница/04.09.2004г./ - заживял
там с нея. След закупуването на апартамент № *през 2003г. от ищците,
двамата ответници се преместили в него.
През 2011г. ответникът М.С.К. поискал от родителите си да му прехвърлят собствеността върху жилището. Опитали се да го разубедят, но той настоявал.
Договорили се да му го дарят. Няколко пъти идвал в дома им и многократно им се
обаждал , като заявявал, че иска да му прехвърлят апартамента чрез
покупко-продажба. Втората ответница Н.К. по
телефона им заявила, че ако не направят чиста продажба на жилището, щяла да напусне
синът им, да
излезе на квартира с детето и нямало да се съгласи да му роди второ дете. Ищците се консултирали с
адвокат и за да не станат причина
за разваляне на семейството, решили фиктивно да продадат ½ от апартамента, а другата ½
да дарят. Ето защо и с нотариален акт №
122, том , рег № , дело№ /2011г. на
нотариус с рег.№ ействие –РС Шумен, прехвърлили формално на М.С.К. и Н.Н.К. собствената си ½ идеална част от собстветния
си имот- апартамент №, гр. Ш.... Имотът бил с данъчна оценка 28 697.10лв., на посочената в акта продажна цена 9 000лв – неколкократно по-ниска от действителната, като тази цена не им била плащана. Не им била
плащана и никаква друга по размер сума ,
нито очаквали като
„продавачи“ да получат от „купувачите“
някаква продажна цена. Сочат, че „купувачите“ по акта нито били плащали , нито имали намерение да плащат сумата от 9 000 лв. преди, по време и след датата
на сделката. По съвет на адвокат, след сключване на сделката
съставили и подписали обратно писмо, в което изрично
декларирали действителната си
воля – да надарят сина си М.С.К. с
недвижимия имот предмет на нотариален акт №122/2011г.. С
обратното писмо се били съгласили
да бъдат обвързани от прикритата, действителна сделка за дарение.
Ищците сочат, че с
последваща сделка, оформена с нотариален акт №123,
том , рег. № , дело */2011г. на нотариус
с рег.№*ищците дарили
останалата ½ идеална част от процесния апартамент № *само на сина си М.К..
Сочат
също, че договорът за покупко–продажба, обективиран в НА № 122, том , рег № , дело№ /2011г. бил симулативен – относително недействителен и прикривал действителен договор за
дарение на същия имот. Молят съдът да постанови решение, с което да се прогласи
нищожността на сключения на 01.12.2011г.
договор за покупко - продажба на недвижим имот обективиран в с НА № 122 ,том , рег № , дело № /2011г. на нотариус с рег.№*, като
привиден и прикриващ действителен договор за дарение, и да
бъде обявен за действителен
сключеният между С.К.К., С.М.М. –К., като
дарители и М.С.К.
като дарен, договор за
дарение на собствеността на ½
ид. част от гореописания апартамент №.
Ответникът М.С. К.взема становище по основателността на претенциите. Заявява, че е постигнал съгласие с родителите си, половината от апартамент №*да му дарят, а другата половина фиктивно
да му продадат, като подпишат
писмен документ за
действителните им отношения по повод
„продажбата“ –обратно писмо. Заявява, че действителната негова
воля и тази на родителите му била
той да получи ½ идеална част от
апартамента не като „покупко-продажба“, а
като дарение, така както му била
дарена другата ½ ид.част. Твърди,
че със
съпругата му,
ответницата Н.
К. нямали намерение да плащат на родители му каквато и да е
парична сума нито преди, нито по време,
нито след датата на сделкатат.
Моли съда да уважи исковете предявени от
ищците и да му присъди направените по
делото разноски.
Ответницата Н.Н.Ц./К./ намира предявените
искове за допустими, но по същество-за неоснователни. Договорът за
покупко-продажба, оформен с нотариален акт №122/2011г. бил действителен по
отношение на нея, а „прикритият“ договор за дарение на
процесния недвижим имот, материализиран в обратно писмо от 01.12.2016г. бил недействителен. Излага, че на 18.03.2003г. ищците закупили
недвижимия имот за двамата
ответника, които живели в апартамента от придобиването му от ищците до 01.08.2015г..
През 2011г.
ищците прехвърлили чрез покупко-продажба на двамата ответника ½ от имота. Оспорва всички останали обстоятелства в исковата
молба. Сочи, че уговорката била, след като платят на ищците цената на имота в
размер на 20000лв., да им прехвърлят собствеността му. Това условие било спазено от ответниците
със средства от трудовите им възнаграждения и
усвоен потребителски кредит от банка Биохим/сега Уникредит/. Двамата с ответника К. ежемесечно
предоставяли на ищците сумата за
погасяване на дължимите от последните месечни вноски по ипотечен кредит към Банка ДСК , като парите били давани на
ръка. Няколко месеца след сватбата си в края на 2004г. или началото на 2005г., ответниците погасили остатъка от ипотечния кредит на ищците
с усвоен от ответниците
потребителски кредит с кредитополучател М.С.К.. Той дал на ръка парите на ищците. Към 01.12.2011г. платили на ищците 9000лв. – от които шест хиляди били дарени от нейната баба
и 3000лв. от потребителски
кредит изтеглен от ответника М.С.К. от
Банка ДСК. Заявява, че
волеизявлението на първия ответник М.К. в обратно писмо от 01.12.2011г. противоречало на волята му, многократно заявявана пред нея
и пред ищците.. В периода от 2003г.-2015г. правили ремонти и освежавали жилището
като свое. Години наред очаквала
отношенията с ищците по повод
собствеността на имота да бъдат
оформени по надлежния ред. Прави
възражение за изтекла 10- годишна придобивна
давност в нейна полза ,
поради факта, че в продължение на 10 години владяла
имота съвместно с другия ответник
непрекъснато, несмущавано и явно, като собствен.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:
Съгласно нотариален акт № 17, т.,
рег.№*, д.№/2001г., С.К.К. и С.М.М.-К. закупили недвижим имот-апартамент №,
на етаж в жилищен блок „*”, вх.*, гр.Ш., със
застроена площ 57.85кв.м. с избено помещение №и съответните идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж
за сумата 12100лв., от които платени в брой 5600лв., а остатъка от
6500лв. - заплатени от купувачите на продавача след отпускане на
заем от „Банка ДСК”. На 18.12.2002т., същите продали имота за сумата от
6577.80лв./нотариален акт №82/т, рег.№, д.№*/2002г. на нотариус с рег.№*.
На
18.03.2003г. С.К.К. и С.М.М.-К. закупили
процесния апартамент№ *на етаж,
вход , в жилищна сграда, построена върху държавен УПИ I-ЖС по плана за гр. Ш. , община
Ш. бул „*“ № със застроена площ
от 80,50кв.м. , заедно с избено помещение № *с площ от
4,59кв.м., заедно с 1,9262% идеални части от общите
части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, за сумата
20 000лв., от които 10 000лв. изплатени в деня на сделката, а
остатъка в размер на 10 000лв.- чрез жилищен кредит от „Банка ДСК”АД, клон
Ш..
Видно от отразеното в нотариален акт №122, т., рег.№, д.№/2011г.
на нотариус с рег.№*,
на 01.12.2011г., С.К.К. и С.М.М. –К., продали на сина си М.С.К. и съпругата му Н.Н.К. собствената си ½ идеална
част от недвижим имот: апартамент № *на етаж ,вход , в жилищна сграда, построена
върху държавен УПИ I-ЖС по плана за гр.
Ш. , община Ш. бул „*“ № със застроена площ
от 80,50кв.м. , заедно с избено помещение № *с площ от
4,59кв.м., заедно с 1,9262% идеални части от общите
части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 83510.671.142.9.*по
кадастралната карта и кадастралните регистри
на АГКК-Ш., с адрес на имотна гр.
Шумен , *“ № *, ет. 11, ап. 53, обект
намиращ се в сграда № *
разположена в поземлен имот с
идентификатор 83510.671.142 , предназначение
на имота – жилище, апартамент , брой нива на обекта -1, при граници при съседни
самостоятелни обекти в сградата – на същия етаж
83510.671.142.9.52, под обекта 83510.671.142.9.48;над обекта 83510.671.142.9.58., за сумата 9000лв., която сума продавачите получили
изцяло от купувачите. В
акта е отразено, че данъчната оценка на продаваната 1/2ид.ч. е 28697.10лв.. Отразено е и,
че купувачите М.С.К. и Н.Н.К. купуват 1/2ид.ч. от описания недвижим имот за
сумата 9000лв., която сума били платили изцяло на продавачите. На основание
чл.25, ал.9 от ЗННД страните в нотариалното производство декларирали, че сумата
от 9000лв. е действително уговорената цена по сделката.
Видно от
представения нотариален акт от същата дата-01.12.2011г. и с последващ
номер 123, т., рег.№, д.№*/2011г.,
непосредствено след покупко-продажбата, ищците дарили само на сина си М.С.К.
другата 1/2ид.ч. от процесния апартамент №.
По делото е
представен и документ, наименован „обратно писмо”, от 01.12.2011г., подписан от С.К.К., С.М.М. –К. и М.С.К., в който заявяват, че сделката - покупко-продажба, оформена с нотариален акт
№122/2011г. е симулативна само относно
придобивното основание „покупко-продажба” и прикрива действително сключения
между страните договор за дарение, като страните са посочили, че желаят правото
на собственост върху недвижимия имот да
премине изцяло и само в патримониума на сина им М.К., на основание дарение.
Ищците са заявили също,
че продажната цена 9000лв не е плащана и
записаното в пункт I от нотариален акт №122,
че са получили плащане на
продажната цена е невярно. М.С.К. е заявил, че
със съпругата му Н. К.не били плащали сумата от 9000лв на С.К.К. и С.М.М. –К.
и записаното в пункт II
от нотариален акт №122 било невярно.
Съобразно т.6 от същия документ, действителното намерение и воля на
ищците С.К.К. и С.М.М. –К. било на 01.12.2011г. да извършат дарение на целия недвижим имот –апартамент №, само на сина си.
Съгласно
удостоверение за сключен граждански брак №0048164, ответниците сключили
граждански брак на 04.09.2004г.. След завеждане на исковата молба, с решение
№10238/30.12.2016г. по гр.д.№1588/2016г., бракът между страните е прекратен, по
взаимно съгласие.
На 26.05.2016г. ответницата
Н.Ц./К./ е депозирала заявление до РПУ-Шумен, в което излага, че съпругът й М.К. ограничил достъпа й до собстветото им жилище
в гр. Ш.ул.”*”№, ет.. Когато на 21.05.2016г. се опитала да влезе в апартамента,
установила, че ключалката била сменена. След разговор с мъжа й, последният й
заявил , че нямала достъп освен в негово присъствие. Тъй като бил ангажиран,
заявил че ще изпрати брат си, който да контролира нейното посещение в дома й.
По заявлението е образувана преписка вх.№1165/2016г. на ШРП. С постановление от
15.06.2016г. на прокурор при ШРП, е
отказано да се образува досъдебно производство
по сочената преписка. В мотивите на постановлението е посочено, че
липсвали данни между съпрузите да имало спор преди смяната на заключващото
устройство за правото на някой от тях да посещава имота. В снетото сведение от М.К.
същият посочил, че смяната на патрона била извършена поради внезапно възникнали
причини за това и не целял да възпрепятства съпругата си да посети апартамента
и вземе необходимите й вещи. В хода на проверката К.заявил, че вече разполагал
с дубликат от ключа и бил готов да го предостави на съпругата си при следващото
й посещение в гр.Ш..
Съгласно удостоверение
№6179/28.12.2016г., издадено от оперативния архив на БА, ищецът С.К., на
основание заповед №137/18.10.2000г., е получил обезщетение в размер на
18365.70лв., както и еднократна разлика в размер на 1731.30лв..
С решение №59/18.04.2012г. по
НАХД№59/2012г. на ВС-Варна, отвеникът М.С.К. бил признат за виновен в това, че
през периода м.08.2009г.-м.06.2010г. в под.*-с.Р.Д., при условията на продължавано
престъпление, на четиринадесет пъти, чрез използване на документи с невярно
съдържание и неистински документи, получил без правно осонвание чуждо движимо
имущество-пари в общ размер на 880лв., собственост на МО и поделението, с
намерение противозаконно да ги присвои, като е освободен от наказателна
отговорност на основание чл.78а от НК, тъй като сумата е възстановена и
деянието представлява маловажен случай. Видно от отразеното в мотивите, касае
се за представени от ответника молба-декларация за картотекиране като нуждаещ
се от жилище, месечни заявления –декларации за изплащане на компесационни
суми и договор за наем на движим имот.
Видно от предоставената от
„Банка ДСК”ЕАД информация във връзка с издадено съдебно удостоверение, №5112/07.07.2017г., банката през м.март 2003г.
е сключила договор за кредит в размер на 10 000лв. с титуляри С. и С. К.,
като за обезпечение на кредита е вписана законна ипотека с предмет –ап.№, ул.”*”№,
ет., като кредитът бил окончателно погасен на 11.01.2006г., като за
погасяването му били направени две извънредни плащания-не от разплащателната
сметка обслужваща кредита - на
14.12.2005г. в размер на 6481.60лв. и на 11.01.2006г. в размер на 2957.49лв..
Предвид изтеклите срокове за съхранение на първични счетоводни документи, не
били съхранени данни за вносителя на сочените суми. М.С.К. на 21.11.2011г. бил
усвоил кредит в размер на 3130лв. за текущо потребление на основание сключен
договор.
Съгласно представеното от „УникКредит
Булбанк”ЕАД писмо, изх.№0890-49-0538/17.07.2017г., за периода 2004г.-2005г.,
ответникът М.К. имал сключени банкови кредити с бившата „Хеброс банк”, както
следва: потребителски банков кредит в размер на 2900лв. от 10.10.2003г., закрит
на 02.12.2005г., потребителски банков кредит в размер на 10172лв. от
12.12.2005г., закрит на 05.03.2008г., като лицето нямало сключени договори за
банков кредит с банка „Биохим” за същия период.
Видно от заключението на съдебно-графическата
експертиза, почеркът с който е положен подписът над името М.С.К. в изследвания документ
–оригинал на обратно писмо, принадлежи
на лицето М.С.К..
В хода на производството са
представени и редица договори за покупко-продажба, установяващи закупуването и
продажбата на леки автомобили от
ответника М.К., извлечения от банкови сметки на ищеца и ответника, както
и договори за кредити, сключвани с ответника К. в периода 2010-2013г..
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е претенция да бъде обявен за нищожен като привиден договор за покупко-продажба сключен на 01.12.2011г., оформен с нотариален акт №122 на нотариус с рег.№ на НК и район на действие ШРС, по силата на който С.К.К. и С.М.М. –К. продали на М.С.К. и Н.Н.К. собствената си ½ идеална част от недвижим имот: апартамент № *на етаж ,вход , в жилищна сграда, построена върху държавен УПИ I-ЖС по плана за гр. Ш. , община Ш. бул „*“ № със застроена площ от 80,50кв.м. , заедно с избено помещение № *с площ от 4,59кв.м., заедно с 1,9262% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 83510.671.142.9.*по кадастралната карта и кадастралните регистри на АГКК-Ш., с адрес на имотна гр. ш., *“ № ,ет. ,ап. , обект намиращ се в сграда № * разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.671.142 , предназначение на имота – жилище, апартамент , брой нива на обекта -1, при граници при съседни самостоятелни обекти в сградата – на същия етаж 83510.671.142.9.52, под обекта 83510.671.142.9.48;над обекта 83510.671.142.9.58 , както и да се разкрие симулацията като се разкрие действителността на прикритото съглашение – че С.К.К. и С.М.М. –К. даряват само на сина си М.С.К., сочената по-горе 1/2ид.ч. от собствения си апартамент №. Или на практика, ищците твърдят, че е налице абсолютна симулация по отношение на ответницата Н.Ц./КК.а/ и относителна спрямо сина им –ответника М.К.
Съгласно правната теория, привиден е
този договор, страните по който са се съгласили, че няма да бъдат обвързани от
правните му последици. Целта е да се
създаде привидност пред третите лица/не и между страните/ за това какви са
действителните отношения между страните. Ако волята на страните е въобще
да не са обвързани от последиците и да не си дължат престация, а само да
създадат привидност за съществуващите между тях правоотношение и за тяхното
съдържание, тогава е налице абсолютна
симулация, а когато волята на страните е да си дължат нещо различно от
посоченото в договора, е налице относителна симулация. При относителната
симулация са налице две съглашения-явно, прикриващо действителните отношения
между страните и прикрито такова, което урежда действителните отношения. Както
при абсолютната, така и при относителната симулация, привидният договор е
нищожен на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД, като и в двата случая
страните не са обвързани от правните му последици. В случаите на абсолютна
симулация договорът въобще не обвързва страните. В случаите когато с привидния
договор страните са прикрили друго съглашение, то по силата на чл.17, ал. 1 от ЗЗД, те са обвързани от него, ако са налице изискванията за неговата
действителност.
Съгласно разпоредбите на чл.,ал.1 СК
от 85 г./отм./ , съответно чл.21,ал.1 от действащия СК от 2009 г. вещите и
правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през
време на брака в резултат на съвместен принос принадлежат общо на двамата
съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити. В
случая към датата на изповядване на процесната покупко-продажба, отвениците са
били в граждански брак, поради което и са
придобили процесната 1/2ид.ч. от апатртамент №*в режим на СИО.
В подкрепа на твърденията, че процесният договор за продажба на 1/2ид.ч. от апартамент №*е
симулативен, че прикрива дарение, ищците са представили документ,
наименован „ обратно писмо”, подписано от тях, като продавачи по договора и от техния
син - единия от купувачите М.С.К., с което тримата заявяват, че договорът прикривал дарение и то само в полза на М.К., както и че не
била заплатена сочената продажна цена на имота. Тъй като се касае за частен документ, който не носи
подписа на другата страна по сделката - ответницата Ц./К./, която оспорва
сочената в него дата, и същият не е заверен, следва да се приеме, че същият е с
достоверна дата за трети лица - 01.07.2016г.,
когато е депозиран ведно с исковата молба в деловодството на съда.
Когато е налице обратно писмо/контра летр/,
разкриващо съдържанието на прикрит договор и съдържащо волеизявленията на
всички страни по прикрития договор, то служи за пълно разкриване на симулацията,
като при липса на такова съставено обратно писмо е недопустимо със свидетелски
показания да се доказва симулацията/ чл.164,
ал.1, т.2 и т.6 от ГПК. Налице е изключение от тази забрана само в случаите,
когато страната, доказваща симулацията, направи вероятно твърдените си за
симулативност с „ начало на писмено доказателство”, т.е наличие на документ,
изхождащ от противната страна или пък удостоверяващ нейно изявление пред
държавен орган, от което може да се заключи, че симулацията е вероятна. Само
тогава, с оглед пълното доказване на симулацията, свидетелските показания са
допустими. В случая, представеният от ищците документ „обратно писмо” не
съдържа волеизявление на ответницата, която е страна по сделката, липсва и неин
подпис, поради което не може да се приеме нито за обратно писмо, нито за начало
на писмено доказателство. Предвид това и свидетелските показания за разкриване
на симулацията се явяват недопустими.
Действително, тъй като придобитата по
време на брака 1/2ид.ч. от имота е станала СИО, то по иска за разкриване на
симулацията на договора, ответниците-бивщи съпрузи имат качеството на
необходими другари, като практиката приема, че обратно писмо, изхождащо от един
от другарите има значение на начало на писмено доказателство за допускане
свидетели за разкриване на симулацията и
по отношение на другия другар. Така в случая биха били допустими свидетели да
се установи, че покупко-продажбата на 1/2ид.ч. в полза на двамата съпрузи, и
двамата страни по сделката, прикрива дарение в полза на двамата. В
разглежданата хипотеза обаче, се твърди нещо различно- че покупко-продажбата на
1/2ид.ч. в полза на двамата съпрузи, страни по сделката, прикривала дарение
само в полза на единия от тях-М.К., т.е. твърди се симулация и в лицата по
сделката. Съгласно трайната практика, за разкриване на персонална симулация при
сделка с недвижим имот е необходимо начало на писмено доказателство-документ,
изходящ от подставеното лице/по отношение на което е налице симулация/, което
прави вероятна привидността на придобиването от това лице. В случая начало на
писмено доказателство-документ, изходящ от Н.К. не е налице, поради което и
свидетелски показания за разкриване на
симулацията са недопустими. Признанието
само на единия от купувачите не обуславя допустимост на свидетелите.
Само за прецизност следва да се
отебележи, че дори да се приеме, че представеното обратно писмо представлява
начало на писмено доказателство и свидетелски показания за разкриване на
пълната симулация са допустими/която теза не се споделя от настоящата
инстанция/, то в случая не се установи наличието на такава За да е налице
симулативност на една сделка, следва да се прецени каква е била действителната
воля на всички страни по нея, към момента на сключването й, а не каква е била
волята на страните впоследствие, повлияна от настъпили промени в отношенията
им. Липсата на плащане не води автоматично до извод за такава симулативност, но
може да е индиция, че страните по сделката не са имали обща воля за възникване
на задължение за плащане. Дали приобритателя е заплатил договорената цена е
относимо към изпълнението на договорните
задължения.
В тежест на страната, която твръди
привидността е, при условията на пълно и главно доказване да установи
действителната воля на страните по сделката. Свидетелските показания на свид.К.К./син
на ищците и брат на ответника/ и Б.С./кръстник на ответниците/ не могат да
обосноват безспорен извод за привидност на обективираните в нотариалния акт
изявления за сключване на договор за покупко-продажба - че е липсвало плащане и
че волята на страните по сделката е била не продавачите да продадат 1/2ид.ч. от
имота на купувачите, а да я дарят, и то
само на купувача М.К.. Показанията им касателно липсата на плащане и
волята на страните не почиват на техни преки наблюдения/”Не е плащано. От
него/М.К./ знам и от родителите знам, че тази 1/2ид.ч. не е платена.... Ако са давали, щяха да ми кажат родителите
ми.”-свид.К.К.,„ Не знам да са давани пари, а и не мисля, че са имали
възможност” –свид.Б.С.. Свид.Б.С. обстойно излага, че М. К.многократно вземал кредити от
него, поради което и нямало как семейството да изплаща ипотечния кредит на ищците, но ответникът нито в първоначалния отговор на исковата
молба, нито в последващия такъв от 08.12.2016г., е изложил твърдения, че е
вземал заеми от свид.Б.С.. Напротив, изрично
е посочил наличието на заеми само от банкови институции и от неговите
родители, което поставя под съмнение показанията на свидетеля в тази насока. Показанията
на свидетелите се разколебават и от показанията на свид.Т.Ц./майка на
ответницата/ , както и от наличието на писмени доказателства-удостоверение №5112/07.07.2017г. от „Банка
ДСК”ЕАД, и писмо, изх.№0890-49-0538/17.07.2017г от „УниКредит Булбанк”, съгласно които, ищецът К. е
погасил предсрочно усвоения от него през 2003г. ипотечен кредит за закупуване
на жилището, чрез две извънредни
плащания-не от разплащателната сметка обслужваща кредита – в края на 2005г.
и в началото на 2006г., които
кореспондират с получената от М.К. сума от потребителски
банков кредит от 12.12.2005г. от „Хеброс банк”. Съдът не споделя възражението
на ищците, че показанията на свидетелката се явявали недопустими. Със същите се
цели установяване привидността на волеизявленията в обратното писмо, че
продажната цена не е заплащана и не е съществувало намерение да бъде заплатена,
а ответницата К. , страна по сделката,
не го е подписала. Освен това и твърденията за изплащане на цената на
продавачите, чрез погасяване на взетия от тях кредит са за периода
2004г.-2011г., през който страните са били в брак, поради което и запрета на
чл.164, ал.1, т.3 от ГПК е неприложим.
Самият свидетел на ищцовата страна К.К.
в съдебно заседание заяви, че баща му /ищецът по делото/, не е споделял пред
него, че волята му е била процесната 1/2ид.ч. не да се продаде на ответниците,
а да се дари само на сина му М.К., съответно и свид.К.К. и Б.С. сочат, че
първоначално купувачът М.К. не е държал
при никакво положение жилището да бъде на негово име, но след това се е съгласил
на варианта собствеността върху 1/2ид.ч. от жилището да му бъде прехвърлена
чрез дарение-а върху другата част- чрез покупко-продажба, за да си запази
семейството си. В подадената искова молба за прекратяване на брака/представена
по настоящото дело/ ответникът С. също не е изложил твърдения, че имотът е
негова индивидуална собственост, въпреки че е
поискал предоставяне на ползването му и е приложил нотариалния акт, с
който е оформена процесната сделка. Не е изложил доводи, че е единствен собственик на жилището
и в хода на производството преписка вх.№1165/2016г. на ШРП, образувана във връзка с оплакването
на Ц. за отказан й достъп до жилището. Т.е.
не се установи по реда на пълно и главно доказване, волята на всички страни по
процесната сдека, към момента на изповядването й, да е била, да не се осъществи
покупко-продажба в полза на двамата ответници, а тя да прикрива дарение само в полза на
ответника С..
Освен това, на същата дата, веднага след
изповядване на процесната
покупко-продажба, по която страни –купувачи са и двамата съпрузи, е
изповядана и сделка-дарение на останалата 1/2ид.ч. от имота от ищците, в полза
само на купувача М.К., което обстоятество се явява индиция, че действителната
воля на страните е била за покупко-продажба
на 1/2ид.ч. от апартамента. При
положение, че ще се сключва договор за дарение само с единия съпруг и с оглед
обстоятеството, че при възмездна сделка, придобитото преминава в патримониума и
на двамата съпрузи в режим на СИО, дори страна по договора да е само единият, липсва логика, ако целта е била с
покупко-продажбата да се прикрие отново дарение в полза само на единия, и
двамата съпрузи да се явяват при изповядване на сделката.Самият факт, че е
налице дарение касателно 1/2ид.ч. от имота в полза на К., а по отношение на
останалата 1/2ид.ч. сделката е оформена като покупко-продажба в полза и на
двамата съпрузи, като изрично в нотариалния акт първо е отразено, че продавачите С.К.К. и С.М.М. –К. продават на купувачите М.С.К. и Н.Н.К. 1/2ид.ч. от
имота за сумата 9000лв., която сума са получили изцяло от купувачите, втори
път е вписано, че купувачите М.С.К. и Н.Н.К.
купуват 1/2ид.ч. от описания недвижим имот за сумата 9000лв., която сума били
платили изцяло на продавачите, и трети път - че, на основание чл.25, ал.9 от ЗННД страните
в нотариалното производство декларират, че сумата от 9000лв. е действително
уговорената цена по сделката, сочи на извод, че това е била действителната воля
на страните- за продажба на 1/2ид.ч. от имота.
Както бе посочено по-горе, промяна в намерението на страните по договора, след
сключването му пред нотариуса е ирелевантно.
Предвид изложеното съдът намира, че по
делото не са ангажирани безспорни доказателства, разкриващи симулативност на
волеизявленията, че се сключва договор за покупко продажба и е постигната
договореност за прехвърляне на правото на собственост срещу определена цена.
Изводи за симулативността на договора
не могат да се правят и с оглед данъчната цена на 1/2ид.ч. от имота, тъй като
дори тя да е по-висока от посочената в договора цена, налице са различни
възможни причини за това/ в случая страните са близки роднини/, а не че е
налице прикрита сделка.
Що се касае до изложеното от
процесуалния представител на ищците, че последните били сключили процесния
договор за покупко-продажба под заплаха и натиск от страна на ответницата Н.Ц./К./,
то тези твърдения са относими към претенция за унищожение на договора на
основание заплашване, каквато в хода на производството не е заявявана. Както бе
посочено по-горе, привиден е този договор, страните по който са се съгласили, че няма да бъдат
обвързани от правните му последици,
като целта е да се създаде
привидност пред третите лица, не и между страните за това, какви са действителните
отношения между тях. Самите ищци в исковата си молба
излагат, че не само бившата им снаха, но и синът им искал 1/2ид.ч. от имота да
му бъде прехвърлен чрез покупко-продажба.
Предвид изложеното съдът намира, че не
може да се приеме, че е постигнато съгласие за сключване на договор, различен
от посочения в нотариалния акт. Заявената претенция се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ,
ищците следва да заплатят на ответницата Н.Н.Ц. деловодни разноски в размер на
4260лв..
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.К.К. с ЕГН********** и С.М.М.–К. с ЕГН**********,***,
съдебен адрес:***, чрез адв.А.Ш. при ШАК срещу М.С.К. *** и Н.Н.Ц./К./***, иск да бъде обявен за нищожен като
привиден договор за
покупко-продажба сключен на 01.12.2011г., оформен с нотариален акт №122, т.,
рег.№, д.№/2011г. на нотариус с рег.№ на НК и район на действие ШРС, по силата
на който С.К.К. и С.М.М. – К. продали на М.С.К. и Н.Н.К. собствената
си ½ идеална част от недвижим имот: апартамент № *на етаж ,вход , в жилищна сграда, построена
върху държавен УПИ I-ЖС по плана за гр.
Ш. , община Ш. бул „*“ № със застроена площ
от 80,50кв.м. , заедно с избено помещение № *с площ от
4,59кв.м., заедно с 1,9262% идеални части от общите
части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 83510.671.142.9.*по
кадастралната карта и кадастралните регистри
на АГКК-Ш., с адрес на имотна гр.
ш., *“ № ,ет. ,ап. , обект
намиращ се в сграда № *
разположена в поземлен имот с
идентификатор 83510.671.142 , предназначение
на имота – жилище, апартамент , брой нива на обекта -1, при граници при съседни
самостоятелни обекти в сградата – на същия етаж
83510.671.142.9.52, под обекта 83510.671.142.9.48;над обекта 83510.671.142.9.58 , както и да се разкрие симулацията като се обяви действителността на
прикритото съглашение – че С.К.К. и С.М.М. –К. даряват само на сина си М.С.К.
сочената по-горе 1/2ид.ч. от собствения си апартамент №.
ОСЪЖДА С.К.К.и С.М.М. –К. да заплатят на Н.Н.Ц. деловодни разноски в размер на
4260лв..
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: