РЕШЕНИЕ
№ 277
гр. Пловдив, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Александрина Ст. Илиева
в присъствието на прокурора Анна. Стр. Викова.
като разгледа докладваното от Цветан Ил. Цветков Въззивно
административно наказателно дело № 20235300601024 по описа за 2023
година
за да се произнесе прецени следното:
С решение № 419/07.03.2023г., постановено по АНД № 20225330205460
по описа за 2022 г. на Районен съд-Пловдив, XXIII н.с., обвиняемият Н. А. П.
е признат за виновен, за това че на 11.02.2020 г., в гр. П., в качеството си на
управител и представляващ търговско дружество „М. Н.“ ЕООД, ЕИК * със
седалище и адрес на управление в гр. П., в 30-дневен срок от спиране на
плащанията по изпълнително дело № *********/2018 г. по описа на ТД на
НАП – Пловдив, с предмет публични парични задължения, не е поискал от
Окръжен съд – Пловдив да открие производство по несъстоятелност -
престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание
чл.78а, ал.1 от НК, го е освободил от наказателна отговорност, като му е
наложил административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, Районен съд-Пловдив е осъдил Н.
А. П. да заплати по сметка на ОД МВР-Пловдив, сумата от 1465.65 лева,
направени в хода на досъдебното производство разноски по делото.
Недоволен от така постановения съдебен акт е останал обв.Н. А. П.,
който чрез защитника си адв. Т., е обжалвал първоинстанционното решение с
искане да бъде отменено, тъй като същото е постановено в нарушение на
1
закона, при съществено нарушение на процесуалните правила и е явно
несправедливо. Във въззивната жалба не се излагат конкретни доводи и
съображения в тази насока. В съдебно заседание пред въззивната инстанция
защитникът поддържа жалба.
Представителят на държавното обвинение изразява становище, че
съдебният акт на първоинстанционният съд следва да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен.
Пловдивският окръжен съд, проверявайки като въззивна инстанция
правилността на постановеното решение по така направените оплаквания,
доводите на страните и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК, намира и
приема за установено следното:
От фактическа страна съставът на Районен съд-Пловдив е приел за
установено следното:
Дружеството „М. Н.“ ЕООД с ЕИК *, било вписано в Търговски
регистър към Агенция по вписванията на 06.01.2015г., с посочен предмет на
дейност – дърводелски услуги, разкриване на търговска мрежа за търговия с
всякакъв вид стоки и пр. Като собственик на капитала и управител от същата
дата бил вписан обвиняемият Н. А. П., а като седалище и адрес на управление
на дружеството – гр. П.. На 20.11.2015г. било извършено вписване в
търговския регистър, удостоверяващо, че седалището и адресът на
управление на „М.Н.“ ЕООД са преместени в гр. Пловдив, ул. „*. На
16.07.2020 г. обв. П. прехвърлил половината от дружествените си дялове на
Д. М. Ц., който от 07.07.2020г. станал и управител на дружеството, а П. бил
заличен като такъв. На 11.08.2020 г. обв. П. прехвърлил на Ц. и останалите си
дялове в „М.Н.“ и бил заличен като съдружник. Дружеството развивало
своята дейност, която била свързана основно в сферата на търговията с
мебели. В периода от месец януари 2017г. до месец юли 2020 г. фирмата била
обслужвана счетоводно от свид. Р.Б. – управител на счетоводна кантора „Р.“
ЕООД гр. П. Свид. Б. получавала на имейл адрес ******* кореспонденция от
НАП, касаеща „М.Н.“ ЕООД и своевременно уведомявало за това управителя
Н. П.. Дружеството развивало дейност, но започнало да трупа задължения,
както към държавата, така и към доставчици. Обвиняемият П. през всичките
години подавал редовно чрез счетоводителя Р.Б. СД по ЗДДС, ГДД, и ГФО.
Поради липсата на достатъчно парични постъпления от развиваната
2
търговска дейност, „М.Н.“ ЕООД натрупало публичноправни задължения към
НАП. Задълженията произтичали от подавани месечни справки декларации
по ЗДДС, данък върху доходите от трудови и приравнени на тях
правоотношения, ДОО, здравно осигуряване, универсален пенсионен фонд,
ГДД по чл. 92, ал.1 от ЗКПО, Декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл.
201 от ЗКПО, както и по наказателни постановления, издадени от КЗП. Към
11.02.2020г. „М.Н.“ ЕООД имала публични задължения в общ размер от 66
550,95 лева. Във връзка с натрупани публични задължения на 18.05.2018г. в
ТД на НАП Пловдив било образувано и изпълнително дело № ***г. с
длъжник „М.Н.“ ЕООД. В тази връзка било изпратено Съобщение за
доброволно изпълнение, връчено по електронен път на декларирания от
дружеството електронен адрес **********. С постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С180016-022- 0062368/31.08.2018г. бил наложен
запор на един брой МПС, собственост на длъжника. Обв. Н. П. бил наясно с
натрупаните задължения към НАП и поради това направил няколко
погасителни вноски по сметка на НАП, като последното извършено от обв. П.
плащане било на 08.01.2020г., в размер на 4000.00 лева, след което на
практика спрял плащанията по натрупаните публични задължения. По този
начин, обвиняемият Н. П., в качеството си на собственик и управител на
„М.Н.“ ЕООД, бил наясно с невъзможността на последното да изпълни така
установеното по основание и размер задължение към държавата. Във връзка с
това управителят направил опит да осигури парични средства за дейността на
дружеството, включително и като кандидатствал за отпускане на кредит от T.
B., тъй като било партньор на същата и предлагало закупуване на мебели на
изплащане чрез кредитната институция. Искането за кредит, обаче, не било
уважено, тъй като едно от изискванията за отпускане на такъв била липсата на
данъчни задължения на кредитоискателя, а „М.Н.“ ЕООД имала такива.
Въпреки посочените обстоятелства обв. Н. П. не предприел
законоустановеното си задължение да обяви в 30-дневен срок
обстоятелството, че управляваното от него дружество е изпаднало в
несъстоятелност, сезирайки компетентния окръжен съд с молба за откриване
производство по несъстоятелност, което следвало да направи до 10.02.2020 г.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава. Видно от
заключението на ССчЕ към 31.12.2019 г. „М.Н.“ ЕООД не е имало
3
възможност с балансовите си активи да покрие балансовите си задължения.
Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от
въззивната инстанция. Същата съдът е приел за установена след внимателен
анализ на събрания по делото доказателствен материал и в този смисъл
постановеното решение се явява обосновано. Въззивната инстанция изцяло
възприема анализа на доказателствата, направен от състава на Районен съд.
Правилно съдът е кредитирал показанията на свидетелите С. Х., Ф.Г., Р.Б., Г.
В.-А., Д. Ц., Н. А., като логични, последователни и вътрешно
непротиворечиви. Правилно съставът на първоинстанционният съд е отчел,
че доказателствата по делото са непротиворечиви относно съществените
факти по делото, а именно наличието на непогасени и изискуеми публични
задължения на „М.Н.” ЕООД, изпадането на дружеството в
неплатежоспособност, качеството на управител на изпадналото в
неплатежоспособност търговско дружество, както и неподаването от страна
на обвиняемия Н. П. на молба до компетентния съд- Окръжен съд-Пловдив, за
откриване на производство по несъстоятелност в законоустановения тридесет
дневен срок след изпадане в състояние на неплатежоспособност. Въззивната
инстанция приема, че по делото са налице достатъчно доказателства, които
обосновават извода, че обв. П. е осъществил от обективна и субективна
страна съставомерните признаци на вмененото му във вина престъпно
деяние по чл.227б, ал.2, вр. ал.1 от НК. Не може да бъде споделено
възражението на защитата, изложено в хода по същество пред настоящата
инстанция, че не са били налице предпоставките, визирани в ТЗ за обявяване
на „М.Н.“ ЕООД в несъстоятелност, като се излагат аргументи, че
търговското дружество е осъществявало дейност и към 11.02.2020 г. е
кандидатствало в „T. B.” с искане за отпускане на кредит, за да погаси своите
публични задължения. Обстоятелството, че управителят на търговското
дружество е направил неуспешен опит да получи банков кредит, не променя
факта, че „М.Н.“ ЕООД, представлявано от обв.П., не е било в състояние да
изпълни наличните изискуеми и ликвидни парични задължения към фиска,
като в случая е безспорно установено, че последното извършено плащане по
изп. дело № *********/2018г., е било осъществено на 08.01.2020 г. Видно от
заключението на съдебно-счетоводна експертиза към 31.12.2019 г. „М.Н.“
ЕООД не е имало възможност с балансовите си активи да покрие балансовите
4
си задължения. Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че съгласно
разпоредбата на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато
длъжникът е спрял плащанията, а в процесния казус обвиняемият П. е
направил последното плащане на 08.01.2020 г., след което е спрял да
обслужва цялото задължение по гореупоменатото изпълнително дело, поради
обективна невъзможност да заплаща дълговете си. Следователно до
10.02.2020 г. обвиняемият П. е бил длъжен да поиска от Окръжен съд-
Пловдив откриване на производство по несъстоятелност на управляваното от
него дружество.
Правилна и законосъобразна е и констатацията на първоинстанционния
съд за наличието на кумулативните предпоставки, предвидени в разпоредбата
на чл.78а, ал.1 от НК, за освобождаване на дееца от наказателна отговорност
с налагането на административно наказание. Осъщественото от обвиняемия
Н. П. престъпление се наказва с лишаване от свобода до три години или по-
лекото наказание «глоба до пет хиляди лева». Обвиняемият П. не е осъждан и
не е освобождаван от наказателна отговорност. Справедливо и съответстващо
на обществената опасност на деянието е определеното му от състава на
Районен съд наказание – глоба в размер на 1000 лева.
По разглеждане на делото и постановяване на решението въззивният съд
не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да доведат до необходимост от отмяна на атакувания
първоинстанционен съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане.
Ето защо, предвид на гореизложеното и на основание чл. 334, т.6 във вр.
с чл.338 от НПК, Окръжен съд – Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 419/07.03.2023 г., постановено по АНД
№ 20225330205460 по описа за 2022 г. на Районен съд-Пловдив, XXIII н.с.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6