Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 07.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и пети септември през две
хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Ивелина
Симеонова
при секретаря
Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №16754 по
описа за 2019 год.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №147321
от 20.06.2019г., постановено по гр.дело №45393/2018г. по описа на СРС, ГО, 164
с-в, е признато за установено по предявените по реда на чл.422 от ГПК искове с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.153, ал.1 ЗЕ,
че ответникът Б.С.Д. с ЕГН********** дължи на ищеца „Т.С."ЕАД с ЕИК ******: сумата от 848,97лв.-
цена на доставена за периода от 11.04.2015г. до 30.04.2017г. топлинна енергия в
топлоснабден имот- апартамент №11 в гр.София, ул.„******,
с абонатен №202906, ведно със законната лихва от 11.04.2018г. до окончателното
изплащане, като искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от
1169,54 лева поради погасяване на вземането по давност; сумата от 70,01лв.- такси
за услугата дялово разпределение за периода от м.май 2015г. до м.април 2017г.; сумата
от общо 120,41лв.- сбор от обезщетения за забава при плащането на главниците за
ТЕ и ДР (съответно 105,41лв. и 15лв.), за периода от 15.10.2015г. до
19.03.2018г., като този иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер
от 199,75лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца 412,50лв. разноски в
исковото производство и 56,90лв. разноските в заповедното производство по ч.гр.д.№23152/2018г.
по описа на СРС, 164-и състав.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца- „Д."ЕООД.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Б.С.Д..
Жалбоподателят поддържа, че не е потребявал топлинна
енергия, сумите са начислени за несъществуващо отоплително тяло и не са налице
облигационни отношения нито между него и ищеца, нито между него и третото лице-
помагач. Твърди, че са допуснати и съществени процесуални нарушения поради
неприлагане на преклузията за привличане на третото
лице- помагач. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а
предявените искове– отхвърлени изцяло.
Ответникът по
жалбата и ищец в производството „Т.С.” ЕАД не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба.
Третото
лице-помагач не изразява становище по въззивната
жалба.
Софийският градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци
на атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149
ЗЕ и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС
е неправилно по следните съображения:
На първо място
съдът намира за необходимо да отбележи, че са неоснователни доводите на
жалбоподателя за допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения. С исковата молба ищецът е поискал конституирането като
трето лице- помагач на „Б.Б.“ООД, като с определение
от 08.11.2018г. постановено по реда на чл.140 от ГПК съдът е уважил това
искане, направено в съответствие с разпоредбата на чл.219 ГПК. В проведеното по
делото второ открито съдебно заседание на 11.03.2019г. и по молба от
10.12.2018г. на ищеца съдът е отменил определението, с което е конституирал
като трето лице- помагач „Б.Б.“ООД и е конституирал
като такова „Д.“ЕООД. Настоящият състав намира, че в случая не е налице
нарушение на процесуалните правила, доколкото от една страна съгласно
разпоредбата на чл.218 от ГПК трето лице може да встъпи в делото до приключване
на съдебното дирене в първата инстанция, а от друга страна ищецът е поискал
конституирането на трето лице в срока по чл.219 от ГПК.
В тежест на ищеца
е да установи, при условията на пълно и главно доказване, основанието и размера
на претендираните от ответника суми за реално потребена топлинна енергия в горепосочения недвижим имот.
Настоящият състав намира, че в случая такова пълно доказване не е проведено.
Действително от
събраните по делото
доказателства се установява, че
процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се намира процесния имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
Установява се
също така, а това обстоятелство не се и оспорва от ответника- жалбоподател, че
последният е собственик на процесния топлоснабден апартамент
№11 в гр.София, ул.„******, с абонатен №202906. Следователно ответникът се
явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на закона- §1,
т.42 от ДР на ЗЕ.
Установява се и
съществуването на облигационно отношение между страните по договор за доставка
на топлинна енергия в процесния имот. Съгласно чл.150,
ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР, като писмена форма на договора не е предвидена.
В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани- по аргумент от чл.150,
ал.2 ЗЕ. По делото не са релевирани нито твърдения,
нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия в срока по чл.150, ал.3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен
състав приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения
по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия на ищеца.
От събраните по
делото писмени доказателства и заключенията на СТЕ и ССЕ обаче не може да се
установи какво точно количество топлинна енергия реално е потребена от ответника и на
каква стойност е същата за процесния период.
Според
разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът
за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл.139- чл.148 от ЗЕ
и в действалата към процесния период Наредба за топлоснабдяването. В случая с исковата молба ищецът е
посочил един топлинен счетоводител относно процесния
имот, а след това е посочил друг такъв. Договори за извършване на
разпределението на топлинна енергия в сградата обаче са представени само
относно първото посочено от ищеца (с исковата молба) дружество, но не и с „Д.“ЕООД.
Представените по делото главни отчети са на бланка, на която е изписано „techem“, но без каквото и
да е отбелязване, от което да се направи извод от кое дружество е извършван сътоветният отчет.
На следващо място, видно то
заключението на вещото лице по СТЕ, за процесния
период в имота е имало 3 отоплителни тела (баня и две стаи) с монтирани
индивидуални разпределители, но по главните отчети се установява, че за процесния период в тези три помещения не е ползвана
топлоенергия за отопление. В кухненското помещение
не е монтиран измерителен уред и за процесния период
е начислена топлоенергия по максимална мощност на измерителното тяло. На стр.5
от заключението си (л.124 от делото) вещото лице от една страна отбелязва, че
за отопление на имот са начислени 964,65 лева, а за сградна
инсталация 0,00 лева, а от друга страна посочва, че за процесния период реално е потребявана
топлоенергия отдадена от сградна инсталация,
като минимално е потребявана топлоенергия за
отопление на имот. На зададен в открито съдебно заседание от 11.03.2019г.
въпрос вещото лице отговаря, че от 2014г. отоплението за сградна
инсталация отива в общото перо „Отопление за
имота“ и не може да се установи по какъв начин е направено това
прехвърляне. В същото време „отопление на имот“
има само в кухнята, а нулевата сградна инсталация
отива в графа „отопление“.
Предвид всичко гореизложено настоящият
състав намира, че начисляването на стойности за консумирана топлинна енергия в процесния имот за процесния
период и определянето на дължими от ответника суми е хаотично и произволно, по
неясни и неизвестни критерии и методи (до такава степен, че и за вещите лица по
допуснатите ССЕ и СТЕ, след справки в счетоводството на ищеца, е невъзможно да
ги разгадаят и изяснят).
Следва да се
отбележи също така, че доказателствената сила на
счетоводните книги не е равнозначна на материалната доказателствена
сила на официален свидетелстващ документ. Тя е производна, което следва от
изискването, установено в разпоредбата на
чл. 182 от ГПК, те да бъдат редовни, т.е. всяко вписване в тях да бъде
въз основа на документи, които доказват извършеното вписване. Редовността на
счетоводните книги, обаче, не се предполага, тя трябва да бъде доказана от
страната, която се позовава на тях. Евентуален пропуск на ответника да оспори
редовността на книгите, не ги прави редовни и в този смисъл ищецът не може да
бъде освободен от процесуалното си задължение да установи при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от
които черпи изгодни за себе си последици. Ето защо съдът не би могъл да основе решението си само на
едностранно съставените от ищеца фактури и извлечения от сметки. Настоящият
случай е именно такъв- от събраните по делото писмени доказателства (изравнителни
сметки, главни отчети и индивидуални справки), както и от заключенията на вещите
лица по ССЕ и СТЕ не може да бъде направен извод, че извършените от ищеца
вписвания в счетоводните му книги са достоверни.
Ето защо въззивната жалба е основателна и първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която исковете са уважени, както и
в частта за разноските, като вместо това бъде постановено отхвърляне на
исковете. В останалата (отхвърлителна) част първоинстанционното решение е влязло в сила.
На основание чл. 280,
ал.3 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
По така
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение №147321/20.06.2019г. по гр.д.№45393/2018г. по описа на
СРС, ГО, 164 с-в, В ЧАСТТА, С КОЯТО е признато за установено по предявените
по реда на
чл.422 от ГПК искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД
вр.чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, че ответникът Б.С.Д.
с ЕГН********** дължи на ищеца „Т.С."ЕАД
с ЕИК ******: сумата от 848,97лв.- цена
на доставена за периода 11.04.2015г.- 30.04.2017г. топлинна енергия в топлоснабден имот- апартамент №11 в гр.София, ул.„******, с абонатен №202906, ведно със законната
лихва от 11.04.2018г. до окончателното изплащане; сумата от 70,01лв.- такси
за услугата дялово разпределение за периода м.май
2015г.- м.април 2017г.; сумата от общо 120,41лв.- сбор от обезщетения за забава за периода
15.10.2015г.- 19.03.2018г.,
КАКТО И В ЧАСТТА С КОЯТО ответникът е осъден да заплати
на ищеца 412,50лв. разноски в исковото производство и 56,90лв. разноските
в заповедното производство по ч.гр.д.№23152/2018г. по описа на СРС, 164-и състав, като вместо
това постановява:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни и недоказани предявените по реда на чл.422 от ГПК искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86
от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът Б.С.Д. с ЕГН********** дължи
на ищеца „Т.С."ЕАД с ЕИК ******:
сумата от 848,97лв.- цена на доставена за периода 11.04.2015г.- 30.04.2017г.
топлинна енергия в топлоснабден имот- апартамент №11
в гр.София, ул.„******, с абонатен №202906, ведно със законната лихва от
11.04.2018г. до окончателното изплащане; сумата от 70,01лв.- такси за услугата
дялово разпределение за периода м.май 2015г.- м.април 2017г.; сумата от общо
120,41лв.- сбор от обезщетения за забава за периода 15.10.2015г.- 19.03.2018г.
Решението е постановено при участието на
привлечено от ищеца трето лице-помагач „Д."ЕООД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/