РЕШЕНИЕ
№ ………..
гр. София, 28.10.2020
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и осми септември две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа гр. дело № 18761/2014
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е въз основа на искова молба с вх. № 139131/21.11.2014 г., предявена от Е.И.Р., с ЕГН: **********, с адрес: ***
против „Н.Б.Г.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, „П. Бизнес Център“.
Ищцата Е.И.Р.
твърди, че на 15.04.2014 г., в секцията за култура на сутрешния блок „Здравей,
България” с водещ П.В., била представена история (репортаж и интервю) с обявено
преди това заглавие „Опасно разкрасяване
– млада жена обезобразена в козметичен салон”. В студиото на предаването
било проведено интервю с А.Е.и приятелката му Г.С., които разказали за
посещение на последната в козметичен салон, на който тя била дългогодишен
клиент, за извършване на процедура за почистване на лицето. Водещият още в
началото споделил с аудиторията, че зрителите ще станат свидетели на това „как може да им се отрази посещението в
козметичен салон, което може да не бъде толкова безобидно, което зрителите си
мислят”. Според ищцата, това е обмислен предварителен коментар, който целял
да внуши на зрителите, че процедура в козметичен салон може да има неприятни
последици. Още повече, че коментарът бил направен докато на преден план било показано
зачервено лице на Г.С.. Г. разказала, че получила зачервяването след посещение
на козметичен салон в гр. София, ж.к. „Свобода”, чийто управител е ищцата Е.Р.,
на 25.03.2014 г. Г. заявила, че на следващия ден, след като се събудила, установила,
че лицето й се е подуло, няма скули, „била
двойна като размер”, получила „невероятни
сърбежи” и зачервяване с ясно изразен контур на лицето”. Според ищцата водещият
на предаването тенденциозно насочвал към снимка на Г., като сравнявал какво
било лицето й преди и след процедурата. Сочи, че С. правела тази рутинна процедура
и преди, но без проявата посочените оплаквания. Навежда довод, че последната публично
обвинявала за травмите, страданията си и за „обезобразяването си” посоченият
козметичен салон и козметичката, която е направила процедурата. Ищцата сочи, че
в предаването е показано направление от 26.03.2014 г., изходящо от д-р Димитър Р.,
в което е посочено, че е налице дифузен еритем с оток и дребно вискуларен
обрив; че е проведено лечение с кортикостероид и компреси от лайка и е предписан
фотозащитен крем. Ищцата твърди, че Г.С. не била уведомила козметичката, че
прилага върху лицето си кортикостероиден препарат, нито за евентуални алергии,
поради което последната не е могла да предвиди възможна реакция върху лицето й.
Ищцата твърди
още, че А.Е.определил поведението й до предаването като „приказване на
небивалици”. Той дал квалификация на състоянието на приятелката си като „химическо
изгаряне”, което според ищцата не било само мнение, но и тенденциозно
преувеличаване и по този начин Е.въвежда в заблуждение зрителите без да има
необходимата квалификация. Снимките на Г. били направени на 29.03.2014 г.,
което означавало, че зачервяването на лицето й могло да бъде резултат и от нещо
друго, освен от козметичната процедура. Въпреки това, А.Е.споделил, че като се
събудил на 26.03.2014 г. видял до себе си „едно лице, което прилича на кайма”.
Според ищцата, той публикувал в социалните мрежи самолетни билети, от които се
виждало, че на тази дата той е пътувал и не е могъл да бъде пряк свидетел на
това, което се случвало с приятелката му.
Ищцата сочи, че
според изнесеното от А.Е.и приятелката му в посоченото предаване, последните
посетили козметичния салон на 29.03.2014 г., за да искат обезщетение от 500
лева, като козметичката А.„нагло излъгала под давление на собственичката”, че
оплакванията на Г. се дължат на алергична реакция. Водещият коментирал, че управителката
на козметичния салон била заявила, че снимките със зачервено лице на Г. са
направени с фотошоп и целели пиар, след което и тримата в студиото избухнали в
смях. А.Е.направил манипулативно изказване, че „те могат да твърдят, че това са
снимки, направени с телескопа Хъбъл”.
Според ищцата тенденциозното поведение
на двамата събеседници в студиото било резултат от пасивното поведение на
водещия П.В., който по никакъв начин не оспорвал и не провокирал проверка на
твърденията им, така, сякаш предварително са се били наговорили. На негов
въпрос: „Какви са ви претенциите спрямо козметичния салон и управителката Е.Р.?”,
те обяснили, че искат извинение и обезщетение в размер на 500 лева за
безсънните им нощи и загубеното време. Освен това посочили, че Г. понякога работела като модел и „една
седмица не могла спокойно да върви по улицата, да изкара допълнително нещо“.
Според ищцата коментарите на
двамата събеседници съдържали изкривена интерпретация на фактите, създаваща преднамерено
отношение на зрителите. Същевременно водещият не само не се противопоставял на
това, но и задаваните от него въпроси били тенденциозно и манипулативно
зададени, с цел да се даде вяра на твърденията на гостите в студиото, без да е
показана гледната точка на другата страна.
След това предаването продължило
на живо от козметичния салон, където бил репортерът В.Д.. Нейното поведение
било изцяло преднамерено както към козметичката А., така и към ищцата. Правела
манипулативни коментари, целящи да внушат на зрителите, че служителите в салона
са небрежни и неподготвени, не знаят състава на ползваните козметични
препарати, а надписите върху тях не били преведени на български и не могло да
бъдат разбрани. В.Д. задавала въпроси, които били странични за казуса и с нищо
не допринасят за изясняването му и за уточняване как е извършена процедурата на
Г.С., при какви условия и какви биха могли да са последиците за клиентката.
Всички въпроси били относно квалификацията и образованието на козметичката,
относно състава на продуктите и какви са възможните последствия от тях. Това
поведение според ищцата, било в разрез с обективната журналистика, изнасяли се
само факти в определена посока и се омаловажавали други. Когато ищцата проявила
желание да представи своята версия за случая й било отговорено, че няма
достатъчно време в ефир за това. В последствие Е.Р. била представена като
управител в салон, където служителите са некомпетентни и безотговорни,
поведението й било наречено като „подтикване към лъжа”, като „абсолютно
бездарно”, тъй като не признавала грешка, която не е направила. В публичното
пространство Е.Р. била представен като „лошият герой” в една неясна случка.
Нарушено било правото на отговор на ищцата. Финалният коментар на В.Д. също не
представлявал обективна оценка на ситуацията, а тенденциозно вменяване на вина
„за мен обаче не е редно да правите процедури, без да правите тестове за
алергии. И не е редно да не знаете какъв е съставът на маските. Това е лично
мое мнение... Пък и на всеки друг”.
Предаването завършило със следния
коментар от студиото на водещия П.В.: „Уважаеми зрители, внимавайте като
посещавате козметични салони и трябва да знаете какви са ви алергиите!”, като
по този начин били изразени отношение и журналистическа оценка, базирани на
предварителна нагласа, а не на безпристрастно обективно журналистическо
разследване.
Ищцата поддържа, че в резултат на
излъчването на процесното предаване били засегнати доброто й име, чест и
достойнство в обществото и най-вече - в работната й среда. Ищцата била известна
като човек с опит, коректен в бизнес отношенията си и като работодател,
титулувала се като професионалист в разкрасителния бранш от години. Започнали много
обаждания от приятели и познати след предаването. Салонът й се намирал в
кооперацията, в която живее, което породило множество въпроси и негативи и сред
живущите. Поддържали се мнения относно професионализма й, относно качествата й
на мениджър, който умее да подбира персонала си и да надзирава работата с
клиентите на салона. Ищцата била в силен емоционален шок след предаването.
Склонна била да изпада в депресивни състояния, отчуждила се от близки и
приятели. В нея се породила негативна самооценка, тревога, притеснение,
безпокойство и траен психически дискомфорт.
Ищцата счита, че ответникът „Н.Б.Г.”
АД носи отговорност като доставчик на медийни услуги и възложител на работа за
противоправното поведение на водещия П.В. и репортера В.Д., нарушили
задълженията си за осигуряване право на отговор на ищцата и за обективност на
журналистическия коментар.
Ищцата претендира да й бъде
заплатено от ответника обезщетение за претърпените неимуществени вреди –
емоционални болки, страдания и неудобства, претърпени вследствие излъченото на
15.04.2014 г. предаване „Опасно разкрасяване - млада жена обезобразена в
козметичен салон” в размер на 26 000
лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 15.04.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Исковата молба е уточнена с молба
от 08.04.2015 г., в която се посочва, че Г.С. не е редовен клиент на
козметичния салон по отношение на процедурата „почистване на лице“, тъй като я
е извършвала един единствен път преди посещението на 25.03.2014 г. Ищцата
твърди, че на С. е извършена процедура по класическо почистване на лице от
козметичката А.П., съобразно утвърдената от управителката на козметичния салон
методология. Според ищцата, при извършване на процедурата са използвани
продукти от сертифицирана марка, в срок за годност, съдържащи основна съставка
– невен, като същите били стандартни за посочената козметична процедура. Излага
съображения, че при осъществяване на процедурата маската се нанася върху
кожата, както на лицето, така и по цялата шия до деколтето, а при Г.С. обривът
и зачервяването достига само до брадичката на лицето и не се разпространява към
останалите третирани области. Навежда довод, че при първоначалното почистване
на лице С. не е имала никакви оплаквания, забележки или реакции на кожата на
лицето. Счита, че кожата на С. е следвало да реагира веднага или в рамките на
няколко часа след процедурата, а в случая твърдените от нея оплакванията са настъпили
едва ден по-късно. Твърди, че С. не е
получила зачервяване на кожата и обрив в резултат на козметична процедура по
почистване на лицето, а козметичката А.П. е положила дължимата грижа при
нейното извършване. Счита, че вероятната причината за описаните оплаквания е
автоимунното заболяване „розацея“. В тази връзка ищцата сочи, че по време на
излъчването „на живо“ на предаването „Здравей, България“, същата не е получила
възможност да вземе отношение по процесния случай. Навежда довод, че по време
на предаването журналистите П.В. и В.Д. са изложили неверни и непроверени
факти, като поведението им е било необективно и некоректно при даването на
оценка по казуса.
По делото е представена
допълнителна уточнителна молба от 11.06.2020 г., в която ищцата посочва, че
основава претенцията си на следните обстоятелства:
- На 15.04.2014 г. в секцията за
култура на сутрешния блок „Здравей, България“ с водещ П.В. се представя
история, репортаж и интервю с обявено заглавие: „Опасно разкрасяване – млада
жена обезобразена в козметичен салон“.
- Ищцата твърди, че водещият на
предаването П.В. създава преднамерено отношение на зрителя към фактите с цялото
си поведение и отношение към другата гледна точка. Посочва, че тенденционзното
отношение на водещия започва още с встъпителните му реплики: „...как може да им
се отрази посещението в козметичен салон, което може да не бъде толкова
безобидно, колкото зрителите си мислят.“ След това водещият извършва следните
действия: 1) показва снимки на зачервеното лице на Г.С.; 2) предоставя думата на Г.С., като
последната посочва, че е била обезобразена в козметичния салон на ищцата; 3) показва медицинско направление; 4) дава думата на А.Е., който
квалифицира деянието като „химическо изгаряне“ и посочва, че лицето на С.
„приличало на кайма“; 5) предприема пасивно
поведение по отношение изказванията на С. и Е.; 6) не показва гледната точка на другата страна по всички поставени
въпроси; 7) отправя иронично финално
послание към зрителите.
Ищцата сочи, че всички изброени
по-горе действия в тяхната съвкупност водят до необективност на предаването и
водят до създаване на преднамерено отношение на зрителя.
- Посочва се, че поведението на репортера
В.Д., намиращ се в салона на ищцата по време на предаването, също е
непрофесионално и необективно, тъй като прекъсва обясненията на козметичката А.П.
и управителката на салона Е. Рисова и по този начин им е била отнета възможността
за отговор. Освен това ищцата посочва, че В.Д. неправомерно е изразила лично
мнение, като заявява: „...за мен обаче не е редно да правите процедури, без да
правите тестове за алергии. И не е редно да не знаете съставът на маските. Това
е лично мое мнение... Пък и на всеки друг.“
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
„Н.Б.Г.” АД е депозирал отговор на исковата молба, в който сочи, че водещият на
процесното предаване П.В. и репортерката В.Д. не са изразявали лично становище,
а още по-малко негативно такова спрямо ищцата, нито от тяхна страна са
изразявани позорни твърдения за нея, които да са укорими от гледна точка на
морала и етиката. В думите им не се съдържали и клеветнически твърдения. Всички
твърдения в предаването били правени от гостуващите А.Е.и Г.С., които не са
служители на ответника. Намира още, че предаването е излъчено в упражняване
конституционните закрепените права на информация на гражданите и свобода на
словото, без това слово да е използвано за увреда доброто име на другите.
Журналистите от предаването не правели твърдения, а само давали мнения и
оценки, каквито можели да правят по дискутираната тема. Според ответника изразяването
на мнение и даването на оценка, макар и негативни, пряко или косвено засягащи
определено лице, са законосъобразни, когато коментарът се прави във връзка с
поста, дейността или занятието на коментираното лице, във връзка с обществен
интерес. Ответникът сочи още, че коментарът, представляващ оценъчни съждения, е
допустим, стига да не засяга достойнството на личността чрез обида, а такова
засягане не било осъществено от двамата журналисти. Ответното дружество твърди,
че неговите служители са изпълнили своите задължения и са дали право на отговор
на ищцата, която участвала на живо в предаването и изразила своето становище по
твърденията на двамата гости. В същото време, нито един от изнесените факти не
бил неверен или тенденциозен. Двамата журналисти само задавали уточняващи
въпроси на двете страни в спора, даденото им време за изказване било
пропорционално. Сочи още, че изискването за достоверност на изнесената от
журналистите информация в случая и предвид вида на предаването, се изразява в
това да се осигури възможност не само на А.Е.и Г.С. да изложат факти и събития,
свързани с личността на ищцата, но да предоставят възможност и на самата нея да
вземе становище по техните твърдения, което било направено. Медията била
изпълнила обществения си дълг да отрази конкретно и равнопоставено една
житейска история. Ответникът оспорва и наличието на неимуществени вреди,
претърпени от ищцата в причинна връзка с предаването, които да подлежат на
репариране. Моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен.
Съдът приема следното от фактическа страна:
Между страните по делото е безспорно, че: 1) П.В. и В.Д. са служители на „Н.Б.” АД; 2) на 15.04.2014 г. по Нова телевизия в рамките на сутрешния блок
„Здравей, България” е излъчено предаване с водещ Павел Димитров по тема със
заглавие „Опасно разкрасяване – млада жена
обезобразена в козметичен салон“.
С Решение № I-043-8594 на СРС, I
ГО, 43-ти с-в, са отхвърлени, като неоснователни, предявените от Г.В.С. срещу
ЕТ „Д.– Е. Б.“, представляван от Е.И.Р., обективно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 2000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат от извършена
козметична процедура – почистване на лице и за заплащане на сумата от 155,48
лева – претърпени имуществени вреди – направени разноски за медицински прегледи
и лечение. Съдът е отхвърлил като неоснователен и предявения от ЕТ „Д.– Е. Б.“
срещу Г.В.С. насрещен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на
сумата от 3000 лева в обезщетение на неимуществените вреди, причинени от
клеветнически и обидни твърдения, обективирани в изявление на С. в сутрешен
блок, излъчен по „Нова телевизия“ на 15.04.2014 г.
С влязло в сила Решение №
5878/13.09.2018 г. на СГС, III В състав, съдът е обезсилил като недопустимо решение
№ I-043-8594, постановено на 14.06.2016 г. по гр. д. № 43551/2014 г. по описа
на СРС, ГО, 43 с-в, в частта му, в която е бил отхвърлен предявеният от Е.И.Р.
против Г.В.С. насрещен иск за сумата от 3000 лева с правно основание чл. 45 ЗЗД, като е прекратил производството по предявения насрещен иск и е върнал
насрещната искова молба.
От Трудов
договор, сключен на 01.03.1999 г. в гр. София, между ЕТ „Д.– Е. Б.“ и А.В.П.,
се установява, че последната е била назначена на длъжност козметик във
козметичния салон на ищцата, находящ се в гр. София, ж.к. „Свобода“.
От представените по делото
Майсторско свидетелство № 1201003200407/10.03.2004 г., издадено от Националната
занаятчийската камара, и Свидетелство за професионална квалификация, Серия
К-98, № 052894, издадено от Средно професионално-техническо училище по
фризьорство и козметика, се установява, че А.В.П. разполага с необходимата за
извършване на процесните процедури професионална квалификация.
По делото е представена
Методология на извършване на процедурата „почистване на лице“ от 06.08.2013 г.,
утвърдена от Е.Р. с посочване на нотификационни номера на продуктите от
процедурата.
По делото (в открито съдебно заседание)
е извършен оглед на видео- и аудиозапис, съдържащ се върху представен от ищцата
технически носител - компактдиск DVD, чрез техническо устройство видеоплеър и
телевизионен монитор. Върху компактдиска е записано предаването „Здравей
България” по „Нова телевизия”, излъчено на 15.04.2014 г., в часовия отрязък от
06.20 до 09.30 часа, вкл. рекламните блокове. При активиране на посочения
видеозапис същият започва с картина и музика. Започва предаване на „Нова
телевизия”, чието лого е в горния десен ъгъл на монитора. Анонсират се темите в
предаването „Здравей България”. Започват новини в 06.20 ч. В средата на екрана
в горната му част се вижда дата 15.04.2014 г. В 09.01 мин. започват новини. В
09.11 ч., според часовника на екрана, започва разговор между водещия П.В., А. Ц.
и В. Н., след което разговорът им прекъсва и започва анонс на тема „Опасно разкрасяване - млада жена е
обезобразена в козметичен салон”, след което се анонсират и други теми в
предаването.
Водещият П.В. посочва на екран на
телевизор в студиото лицето на жена в ляв профил, като казва, че по този начин
може да се отрази на зрителите посещение в козметичен салон. Гости в студиото
са Г.С. и А.Е., с които водещият провежда разговор. Водещият пита Г.С. колко
време й е отнело възстановяването. Тя обяснява, как е посетила козметичен салон
и какво се е случило с нея след това. Посочва, че е правила само почистване на
лице.
А.Е.казва, че е предоставил
няколко снимки на лицето на Г.С. след
процедурата, за да види ищцата, че „приказва небивалици“; че на тях се вижда
едно лице, което „прилича на кайма“. А.Е.изразява мнение, какво представлява
случилото се с лицето на Г.С.. Разказва как отишли в козметичното студио, за да
покажат какво се е случило с лицето й и предават с техни думи разговора, който
е последвал там. Водещият пита дали имат поставена от лекар експертиза, А.Е.казва:
„Да, има становище на лекар, който им дал рецепта за лекарства”. Водещият пита
какви са претенциите им, при което А.Е.отговаря, че те са ясни и са за
обезщетение.
Г.С. обяснява, че в свободното си
време понякога работи като модел и през седемте дни, през които е била
обезобразена, не е могла да работи като такъв.
В студиото се включва чрез образ
и звук В.Д. (репортер на предаването), която се намира в козметичното студио.
Тя разговаря с Е.Р. и жената, която е направила козметичната процедура на Г.С.. Показват се продуктите, които са използвани.
Козметичката обяснява, че вида продукти, които се прилагат, се определят според
типа кожа на клиента. Репортерът пита какви са съставките на продуктите и козметичката
ги изброява. На въпроса дали току-що е прочела този състав, козметичката
отговаря, че редовно ходи на обучение, където се запознава с продуктите и е
наясно с техните съставки. Посочва, че питат клиентите дали имат установени
алергии, но самите те не правят такива тестове за алергии. Водещият Владимиров
пита от ТВ студиото колко дълга практика като козметик има козметичката, която
обяснява, че е завършила Техникум за фризьорство и козметика, но няма други
дипломи за допълнителна квалификация. Провела е специализация единствено във
фирмата, с която в момента работят във Франция. Показва майсторско свидетелство
от м. март
Предаването продължава с разговор
в студиото между водещия П.В., Г.С. и А.Е., които коментират показаните от Е.Р.
снимки. Г.С. отрича някой да я е питал преди започването на процедурата или по
време на извършването й. А.Е.заявява, че поведението на Е.Р. е безотговорно,
след което предаването приключва, като водещият им пожелава повече да не им се
случват такива неприятни случки. Водещият отправя и препоръки към зрителите да
внимават, когато посещават козметични салони и да знаят какви са им алергиите.
Предаването приключва в 09.27 мин.
По делото е представена
съдебно-техническа експертиза, съдържаща писмен запис на разговорите в
предаването „Здравей, България“, излъчено по „Нова ТВ“ на 15.04.2014 г. с
участници П.В. (водещ на предаването), Г.С. (гост в студиото), А.Е.(гост в
студиото), В.Д. (репортер), А.П. (козметичка) и Е.Р. (управител на козметичен
салон).
По делото е представено
Медицинско направление с амб. № 1654 от 26.03.2014 г., издадено от д-р Димитър Р..
В настоящото съдебно производство
е приета съдебно – медицинската експертиза, изготвена от д-р Д.К.С., според
която д-р Д.Р.е дипломиран лекар със специалност „Дерматология и венерология“.
Регистриран е в Българския лекарски съюз с УИН **********. Работи като
дерматолог с клинична практика повече от 25 години. Съгласно заключението на
вещото лице, издаденото от д-р Р. медицинското направление съдържа следните
данни: 1) амбулаторен №
1654/26.03.2014 г.; 2) личен печат
на д-р Р.; 3) паспортната част
показва, че пациент е Г.В.С. на 25 г.; 4) анамнестичната част включва данни за
заболяването – отбелязва се, че то е от 1 ден, когато след извършване на
козметични процедури (почистване на лицето с лосион; механично изстискване на
комедони; поставяне на маска за лице за повече от 20 мин.) по кожата на лицето
двустранно, челото и брадичката се появил дифузен еритем с оток и дребно
везикулозен обрив, придружен с упорит и трудно повлияващ се от лечение сърбеж.
Според вещото лице датите в документа взаимно си противоречат, тъй като в
медицинското направление е посочено, че заболяването е с давност от 1 ден, а
същевременно се отбелязва, че е резистентно и се повлиява успешно едва след 7
дни. В заключението се посочва, че в направлението не фигурира диагноза, но
може да се направи предположение, че се касае за контактен дерматит, поради
данните за упорит и трудно повлияващ се от лечение сърбеж. Изложени са
съображения, че при алергичния контактен дерматит характерните симптоми са
зачервяване, оток и в зависимост от интензивността – поява на малки мехурчета. Задължителен
характерен симптом е и силният сърбеж. В тази връзка вещото лице достига до
заключение, че тази симптоматика се покрива с описаната в направлението. От
експертизата става ясно, че алергична реакция може да се прояви при контакт с
всяко химично вещество, към което се е развила сенсибилизация при предшестващ
контакт. Според вещото лице не може да се приеме, че посоченият в медицинското
свидетелство препарат Локоид Липокрем е причина за поява на обрива, а рязката
граница между здрава и неувредена кожа на лицето може да е следствие на
механично, термично или химично въздействие. Посочва се, че такова третиране би
могло да доведе до нарушаване на бариерните функции на кожата. По този начин се
улеснява достъп на всякакви агенти в дълбочина, включително и на алергени. Според
вещото лице за алергична компонента говори и силният сърбеж. Посочва се, че
химичното увреждане е съпроводено повече с парене и болка, отколкото със
сърбеж. В заключението вещото лице посочва, че рискът при всички
козметични манипулации е, че нерядко последващите реакции са трудно предвидими,
особено в случаи на неизвестна дотогава свръхчувствителност, като клиентите на
подобни салони трябва да са информирани не само за ползите, но и за рисковете,
които крият процедурите.
В открито съдебно заседание,
вещото лице поддържа заключението. Изяснява, че не може да твърди с
категоричност дали при правилна процедура без пилинг и химически пилинг би се
получила алергичен дерматит, тъй като, за да се получи алергична реакция, преди
това трябва пациента да е сенсибилизиран и организма вече да се е пренастроил.
Сочи, че почистването на комедоните е до известна степен инвазивна процедура,
тоест механично травмиране на кожата. В тази връзка изяснява, че в случая е
поставена маска, но за нея липсват данни. Твърди, че маската се поставя, за да
се разрехави най-горния слой на кожата, така че той лесно да се почисти, или да
го хидратира.
Посочва, че снимките, приложени
по делото, са негодни за интерпретация, но показаните в предаването снимки
очертават една рязко видима разлика между зачервена и нормална кожа, което
говори за извършена някаква манипулация. В тази връзка сочи, че тази рязка
граница не би могла да се постигне без външно въздействие. Изяснява, че при
третиране с продукт, съдържащ невен, е възможно да се получи реакция на кожата,
но този вид препарати обикновено съдържат повече от една съставка. Според
вещото лице при повторна процедура може за пръв път да се получи алергична
реакция. Твърди, че водещото в клиничната картина при алергичните състояния
е силния сърбеж, като в процесния случай описано наличието на такъв силен
сърбеж, което би могло да бъде в подкрепа на алергична компонента. Изяснява се,
че останалите механични и травмиращи фактори обикновено са съпроводени с болка,
парене, дискомфорт.
Съгласно изготвената по
настоящото дело съдебно – психиатрична експертиза от д-р М.Х.С. и Л.Ц.Д., след
предаването на „Нова телевизия“ (15.04.2014 г.) при ищцата Е.И.Р. са били
налице реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията. Според вещите
лица без наличието на стресогенен фактор разстройството не би възникнало, тоест
в случая е налице причинно-следствена връзка между психичното разстройство
на ищцата и излъченото предаване. Посочва се, че към настоящия момент при
ищцата са налице остатъчни симптоми на посоченото разстройство, депресивни и
невротични оплаквания. Според заключението най-добрият подход към лечението е
психотерапията, а при необходимост могат да се прилагат и антидепресанти.
Видно от назначената допълнителна
съдебно – психиатрична експертиза, Е.И.Р. не страда от психично заболяване,
като няма данни да е страдала и в миналото. Не съществуват анамнестични данни и
медицинска документация, които да потвърждават за депресивни състояния в
миналото. Според заключението според критерия нервно-психическа устойчивост при
стрес ищцата попада в групата с висока вероятност за нервно-психически сривове
при тези условия.
В открито съдебно заседание
вещите лица поддържат заключенията. Според вещото лице С. последиците от
подобна стресова ситуация обикновено преминават в рамките на 6 месеца.
Изяснява, че към м. април 2014 г. ищцата е била в реакция на тежък стрес и
разстройство в адаптацията. След това, при извършено изследване през м. ноември
2015 г., състоянието й е по-различно, поради което към този момент вещите лице
са посочили, че са налице остатъчни симптоми, които се дължат на последици от
заболяването. Според вещото лице Д. ищцата попада в групата с висока вероятност
за нервно психични сривове в условията на стрес и точно тази особеност на
нейната нервна система дава основание да се предположи, че тя лесно може да
изпадне в депресия.
Съдът
възприема изцяло направените от вещите лица доказателствени (фактически)
изводи, тъй като експертизите са изготвени компетентно и добросъвестно, като
вещите лица са изследвали пълно и задълбочено представените по делото
доказателства и са отговорили изцяло на поставените задачи, предмет на
допуснатите СМЕ, СТЕ, СПЕ и допълнителна СПЕ.
От проведения разпит на
свидетелката С.О.Г.се установява, че същата е счетоводител на ищцата. Посочва,
че е запозната със процесния случай. В края на месец март, 2014 г., е получила
телефонно обаждане от ищцата, която звучала много притеснена и казала: „Сонче,
рекетират ме по телефона за 500 лв., иначе ще ми съсипят бизнеса. Аз няма да ги
дам. Не знам какво съм направила, но 500 лв. няма да дам.” Спомня си, че впоследствие
лицето Е., който претендирал тези посочената сума, започнал да заплашва Е.Р.,
че „има много връзки във вестници, телевизии и че ще й затвори салончето, ако
до 2-3 дни не му плати тези 500 лв.“ Сочи, че е научила за тези заплахи от
ищцата. В деня преди предаването по „Нова телевизия“ е гледала друго интервю на
А.Е., излъчено по „ТВ 7“, в което той отново заявил, че претендира обезщетение
от г-жа Р. в размер на 500 лв. На свидетелката е известно, че Г.С. е стар
клиент на салона и че ходи точно при А.П., която е дългогодишен служител в салона
на Ж. Р.. Не знае какво точно се е случило при последното посещение на г-жа С.,
но твърди, че впоследствие са били налице „медийни престрелки през „Фейсбук”,
тъй като г-н Е.започнал да пише във „Фейсбук”, да публикува снимки и статии от
жълтата преса, съдържащи само негови коментари и заключения. Твърди, че 2-3 дни
след процедурата е дошла в салона с чисто лице, за да претендира заплащане на
500 лв. - обезщетение, но такова й било отказано. Спомня си, че всички са били
много учудени, тъй като вечерта след интервюто на г-н Е.в „ТВ 7“ в ефира на
„Нова телевизия“ е излъчена реклама на сутрешния блок, гласяща: „Жена,
обезобразена в козметичен салон“. В рекламата не бил посочен конкретният
салон, но заглавието „Жена обезобразена в козметичен салон” е било излъчвано
по време на реклами в продължение на цялата вечер преди интервюто.
Свидетелката посочва, че е гледала цялото предаване и останала силно разочарована
от „Нова телевизия”. Изяснява, че в ж.к. „Свобода” има само един козметичен
салон. По време на предаването ищцата въобще не получила възможност да
изрази своето становище по темата, тъй като била постоянно прекъсвана от
водещите. След предаването Е.Р. изпаднала в дълбока депресия, не искала да
излиза, спряла да ходи в салона си, не искала да контактува с никой – дори с
дъщерите си. На 7 март се родило първото й внуче, а деня на предаването (15-ти
април) съвпадал с 40-тия ден на бебето, когато се прави погача. В дома на
ищцата имало 20 души гости, а тя седяла в другата стая, плачела под одеялото и
дори не могла да намери сили да се яви на събитието. Не искала да ходи на
лекар. Същевременно отслабнала 20 кг. за кратък период от време. Казвала,
че Е.е осъществил заканата си, че ще я съсипе, и без да й „затвори салончето“,
защото клиентите я уважавали и ходели в салона, но въпреки това той успял да я
съсипе психически чрез „Нова телевизия”. Според свидетелката тази депресия
продължила „безкрайно дълго време“. Твърди, че познава Е.Р. от 15 г. и тя вече
не е същата. Сочи, че ищцата все още не е излязла напълно от това състояние,
макар да е настъпило известно подобрение след вземане на решението за
предявяване на настоящия иск. Шест месеца преди датата на разпита последната
била в „много тежко състояние“.
От проведения разпит на свидетеля
М.Г.се установява, че последният е приятел на ищцата, като периодично посещава
нейния салон. Помни какво се е случило
през месец март, 2014 г., тъй като тогава се намирал в козметичния салон по
случайност. Твърди, че на рецепцията имало кавга. Видял висок мъж, с дълга коса
и с къси панталони, който бил придружаван от „някакво момиче“. Момичето било
високо и хубаво, с чуплива кестенява коса. Мъжът започнал да говори по
телефона. Ставало дума за някакви 500 лв. Момичето излязло с него навън, а после
се върнало само и казало, че мъжът нямало да се откаже, че имал връзки в
медиите и щял да затвори салона, в случай че не им бъдат заплатени 500 лв. Накрая
момичето заявило на служителите на салона: „Утре искам 500 лв. или той ще ви затвори.”
По делото е разпитан и свидетелят
П.В. - служител на „Нова телевизия” и водещ на предаването „Здравей, България“.
При провеждане на разпита свидетелят заявява, че ролята на водещия не е роля на
продуцент в предаването, тъй като той не решава еднолично какво да се случи в
предаването. Сочи, че всеки ден екипът участва в оперативки, където се обсъждат
евентуалните теми, идеи и гости, които да бъдат поканени в предаването. Твърди,
че човекът, който взема еднолични решения, е изпълнителният продуцент. Сочи,
че под него има други редактори и продуценти и едва след това има водещи и
репортери, които могат да захранват предаването с идеи, но това не означавало,
че идеите ще бъдат конкретно одобрени. Твърди, че в случая не можел да си
позволи да кани гости на предаването и идеята за тази тема за посещението в
салона не била негова. Това било преценено от някой от редакторите и одобрено
от изпълнителния продуцент. Не си спомням от кой продуцент е дошла идеята.
Сочи, че предаването е било излъчено на живо, а негова колежка била в
козметичния салон. По този начин се опитали да дадат правото на отговор на всички
засегнати страни по случая. Твърди, че решенията за имената на темите се
вземали от продуцентите, като изпълнителният продуцент трябвало да извърши
окончателна преценка и да одобри темата. Свидетелят посочва: „Така се
обявява в самото предаване, след като този сценарий се изготви той пък бива
одобряван от шефа на „Новини”, така че предполагам, че редактора за деня,
изпълнителния продуцент е одобрил тази тема. Заявява, че А.Е.не е негов
приятел, въпреки приятелството на двамата във „Фейсбук”. Познава А.Е.от
„Островът на изкушенията”. Сочи, че Е.е идвал в телевизията и е гостувал на
свидетеля през
Настоящата съдебна инстанция
приема показанията на тримата свидетели за достоверни, тъй като, преценени по
правилата на чл. 172 ГПК,
са последователни и житейски логични. Субективните възприятия на свидетелите по
отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи
се.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД.
Разглежданият иск би бил
основателен, ако ищцата докаже фактите, които попадат под хипотезата на
гражданския деликт (виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от
което да са настъпили вреди), както и фактите, водещи до ангажиране на
отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД - възлагане на работа от ответника
на прекия причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения,
които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа,
но са пряко свързани с нея (ППВС № 9/1966 г.);
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни
действия. Тя е предвидена от закона, за да обезпечи по-сигурното, лесно и бързо
обезщетяване на пострадалия. Тази отговорност възниква за възложителя, когато
вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, както
чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, така и чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или от характера на работата. Отговорността на
възложилия работата е обективна, с гаранционно-обезпечителна функция, поради
което вината като субективен елемент следва да се преценява не по отношение на
възложителя, а по отношение на лицето, на което е възложена работата (ППВС №
7/1958 г. ).
Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се
предполага, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответниците, при
условията на пълно обратно доказване.
Преди всичко, следва да се
установи дали в случая е налице противоправно поведение на служители на „Нова
телевизия“, тъй като само при неговото наличие, стои въпросът за обезщетяване
на вредите от отговорното лице /респ. и за причинната връзка/. По принцип, за
да е налице противоправно поведение, то следва да е предприето въпреки
установен в закон запрет за неговото извършване, който запрет охранява
абсолютни субективни права, като изводът за противоправността представлява
правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна
точка на действащите разпоредби.
При установено противоправно
действие или бездействие от страна на лице (лица), на което „Н.Б.Г.“ АД е
възложила някаква работа, при или по повод на нея, дружеството отговаря.
За да е налице противоправно
поведение на лицата от телевизионния екип на „Нова телевизия“, реализирал
процесното предаване „Здравей, България“, следва да е нарушен баланса в
упражняването на следните основни права и свободи: свободата на словото и
печата и другите средства за масова информация, правото на гражданите на
информация и правото на лична чест, достойнство и добро име.
Свободата на словото и печата и
другите средства за масова информация и правото на изразяване и
разпространяване на мнение и на информация са прокламирани като основни права и
свободи на българските граждани в КРБ.
Така съгласно чл. 39 КРБ
всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено
или устно, чрез звук, изображение или по друг начин, но това право не може да
се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Според чл. 40 КРБ печатът и другите средства
за масова информация са свободни и не подлежат на цензура, а съгласно чл. 41 от
основния ни закон всеки има право да търси, получава и разпространява
информация, като осъществяването на това право не може да бъде насочено
срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната
сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
Същевременно чл. 32 КРБ прокламира правото на
личен и семеен живот, постановявайки че всеки гражданин има право на защита
срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство
върху неговата чест, достойнство и добро име.
Колизията между основните права и
свободи на различни граждани е регламентирана чрез общия правен принцип,
възпроизведен в чл. 57 КРБ,
недопускащ злоупотреба с права и тяхното упражняване, ако то накърнява права
или законни интереси на други. По текстовете на чл. 39, 40 и 41 КРБ и тяхното взаимоотношение
помежду им и с другите основни права и свободи е постановено Решение на КС № 7 от 4 април 1996 г. по к. д.
№ 1 от 1996 г., обн. ДВ. бр. 55 от 28 юни 1996 г., според
което: „Разпоредбите на чл. 39, 40 и 41 КРБ утвърждават
като основни права на личността правото свободно да се изразява и
разпространява мнение и правото да се търси, получава и разпространява
информация, като те гарантират възможността на всеки да се информира за
заобикалящата го действителност, а на обществото - условия за неговото
съществуване и развитие в съответствие със създаденото вследствие свободната
размяна на мнения обществено мнение. Тези функции на правата по чл. 39, 40 и 41 КРБ ги
определят като същностни за индивидуалното и общественото развитие. Те стоят в
основата на демократичния процес и съдействат за неговото функциониране. Прокламирането
на тези права от Конституцията и
тяхното пълноценно упражняване е във връзка с редица други основни права на
личността и конституционни принципи, каквито са достойнството на човешката
личност (чл. 4, ал. 2), свободата на мисълта и свободата на съвестта (чл.
37, ал. 1), политическият плурализъм (чл. 11, ал. 1). В своята съвкупност
посочените три разпоредби защитават различни аспекти на правото свободно да се
изразява и разпространява мнение и на правото да се търси, получава и
разпространява информация. Трите разпоредби се намират в систематична и
функционална връзка. Наред с основното право свободно да се изразява и
разпространява мнение, което е установено като право на всеки, в чл. 40, ал. 1 от Конституцията е
утвърден принципът, че печатът и другите средства за масова информация са
свободни. Прокламирана е изрично забраната на цензурата. Правото да се търси,
получава и разпространява информация по чл. 41, ал. 1 КРБ принадлежи на всеки - физически и
юридически лица, и защитава както интереса на личността, така и интереса на
обществото да бъдат информирани“.
Следователно свободата на словото и печата и другите средства за масова
информация следва да бъде разглеждана като своеобразен балансьор между правата
на личността и интереса на обществото да бъде информирано, като при постигане
на изискуемия законен баланс следва да са еднакво добре защитени и правата на
личността, и правата на обществото.
Горепосочените основни права и
свободи на гражданите са обект на защита и по Европейската конвенцията за
правата на човека /ЕКПЧ/, ратифицирана със закон, приет от НС на 31.07.1992 г.,
обн. в ДВ, бр. 66 от 1992 г., в сила за РБ от 07.09.1992 г., която съгласно чл. 5, ал. 4 КРБ е част от
вътрешното национално законодателство и има пряко приложение по правоотношения,
засягащи основни човешки права и свободи. В чл. 8 от ЕКПЧ е закрепено правото
на личен и семеен живот, а в чл. 10 - свободата на словото, като са посочени
и хипотезите, в които тези права могат да бъдат ограничени по изключение, една
от които е защита правата и свободите на другите, изрично регламентирана и в
чл. 17 от ЕКПЧ като забрана на злоупотреба с права по Конвенцията.
Що се отнася до изискуемия баланс
между личния и обществен интерес при упражняване свободата на словото по чл. 10
в практиката на Европейския съд по правата на човека се приема, че свободата на
словото е една от основите на демократичното общество и се отнася и за
информация и идеи, които засягат, шокират или смущават, както и че трябва да се
има предвид важната роля на пресата в правовата държава, но тя не бива да
престъпва границите, установени inter alia за „защита на репутацията на другите“,
като неин дълг е да разпространява информация и идеи по въпроси от обществен
интерес.
Както се изясни, обстоятелството,
че на 15.04.2014 г. в ефира на „Нова телевизия“ (в предаването „Здравей,
България“) е било излъчено интервю на тема „Опасно
разкрасяване – млада жена обезобразена в козметичен салон“ е безспорно
между страните. Това обстоятелство се потвърждава и от събраните по делото
писмени и гласни доказателствени средства. Съгласно дадените от свидетеля
Пламен Владимиров свидетелски показания, заглавието на дискутираната тема е
било предложено и одобрено от продуцентите на предаването. От представения по
делото запис и от изготвената СТЕ се установи, че гостите в предаването (А.Е.и Г.С.)
неколкократно заявяват, че Г.С. е била обезобразена след процедурата в козметичния
салон, вследствие на което лицето на последната „приличало на кайма“. Освен
това, при проведеният оглед на представения по делото компактдиск, съдържащ
видеозапис на посоченото предаване, а и от изготвената в хода на делото СТЕ, се
установи, че в предаването се посочва конкретно местонахождението на
козметичния салон на ищцата, нейното име и името на служителя на салона,
извършил козметичната процедура.
С оглед на горното съдът приема,
че заглавието на процесното интервю, разгледано в контекста на цялото
предаване и коментарите на водещите и гостуващите лица, съдържа
клеветническо твърдение по смисъла на чл. 147 НК, тъй като с него се приписва
извършване на престъпление от служители на козметичния салон на ищцата, а
именно – обезобразяване на лицето на Г.С. след извършена козметична процедура.
Изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 147, ал. 1 НК (клевета) има две проявни форми –
разгласяване на позорно обстоятелство за пострадалия или приписване на
извършено от него престъпление. Правната теория и съдебната практика трайно
приемат, че позорното обстоятелство е твърдение на дееца за съществуването на
определен факт, който се отнася до укоримо от гледище на морала поведение на
пострадалия и който е от естество да накърни доброто му име в обществото. При
втората форма на изпълнителното деяние деецът излага пред трети лица твърдения,
че пострадалият е извършил престъпление, което трябва да е достатъчно описано,
макар и не напълно конкретизирано. За съставомерността на извършеното е
необходимо позорното обстоятелство да е неистинско, а приписаното престъпление
да не е извършено от оклеветения, както и деецът да съзнава това. Позорните и
неистински обстоятелства следва да са обективно твърдени, а не да се
подразбират и да са резултат от субективни интерпретации в съзнанието на
пострадалия (Решение № 75/12.03.2012 г. по н. д. № 3142/2011 г., II н. о.).
Разпространяването чрез печата
или други информационни средства на критични, но верни обстоятелства, свързани с отделни личности, е израз на
конституционно установената свобода на словото и не съставлява граждански
деликт. Фактическите твърдения, за които се поддържа, че са клевета, могат
да бъдат проверявани за вярност, като доказателствената тежест е на ответника.
Ако те са верни, същите не са клевета, дори да позорят адресата, и не са
основание за ангажиране на гражданска отговорност на ответника. В случай, че са
неверни - телевизията носи отговорност, доколкото чрез тях се засяга
неблагоприятно адресата и доколкото лицето, което ги изнася, не е проявило
дължимата грижа да провери достоверността на информацията. В този смисъл е и
Решение № 111/26.05.2000 г. по н. д. № 23/2000 г., II н. о. на ВКС, според
което: „Когато е извършена необходимата проверка относно истинността на информацията
съгласно установената журналистическа практика, вътрешните фактически правила
на съответната колегия или издателство, чрез използване на обективно съществуващите
и възможни източници на информация, е налице професионална добросъвестност,
която изключва наказателната и гражданската отговорност за клевета.“
В настоящият случай, обаче,
ответникът не е доказал нито верността на съдържащото се в заглавието
твърдение, че Г.С. е била обезобразена при посещение на козметичния салон на
ищцата, нито проявата на необходимата дължима грижа за проверка на
достоверността на информацията.
По смисъла на чл. 129, ал 2 НК
обезобразяването представлява средна телесна повреда. Съгласно ППВС № 2 от
27.09.1979 г. по н. д. № 6 от 1979 г., обезобразяването е такова увреждане, при
което се причиняват значителни изменения на лицето, снагата или крайниците на
тялото и те обективно загрозяват вида на човека. В практиката правилно се
приемат като значителни изменения във вида на човека дълбоките порезни рани на
лицевата част, парализата на лицевия нерв, отнемането или измененията в
нормалното положение на носа, външното ухо, устните, веждите или клепачите,
деформирането на снагата, походката, мускулатурата и формата на крайниците,
гладкостта на кожната обвивка. Не всяко загрозяване обаче представлява
обезобразяване по смисъла на закона. Обезобразяването е такова загрозяване, при
което лицето и тялото не само се изменят съществено, но тези изменения имат
траен или постоянен характер. Краткотрайните и скоропреходни изменения,
които дори не са довели до значителни изменения на лицето и други части на
тялото, не съставляват средна телесна повреда. Такива са например
кратковременните насинявания, подувания на лицето, порезните рани, които не
оставят значителни белези, и други.
В конкретния случай настъпилите
увреждания на лицето на Г.С. не представляват обезобразяване по смисъла на чл.
129, ал. 2 НК и цитираната съдебна практика. Претърпените от Г.С. увреждания,
изразяващи се в зачервяване, подуване и сърбеж в областта на лицето за
непродължителен период от време не отговарят на изложените по-горе критерии.
Освен това, според представената
по делото СМЕ, с оглед проявените от Г.С. симптоми, включващи силен сърбеж,
следва да се приеме, че същата е получила алергична реакция. В заключението си вещото
лице категорично посочва, че „рискът при всички козметични манипулации е, че
нерядко последващите реакции са трудно предвидими, особено в случаи на
неизвестна дотогава свръхчувствителност, като клиентите на подобни салони
трябва да са информирани не само за ползите, но и за рисковете, които крият
процедурите“. В тази връзка, съдът намира, че служителят на козметичния салон,
извършил процесната процедура, не е действал виновно, доколкото в случая
предизвикването на алергичната реакция представлява случайно деяние по смисъла
на чл. 15 НК, тъй като служителят на салона не е могъл да предвиди настъпването
на увреждането.
Нещо повече, с Решение №
I-043-8594 на СРС, I ГО, 43-ти с-в, са били отхвърлени като неосноватлени
предявените от Г.В.С. срещу ЕТ „Д.– Е. Б.“, представляван от Е.И.Р., обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за
заплащане на сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди в резултат от извършена козметична процедура – почистване на лице и за
заплащане на сумата от 155,48 лева – претърпени имуществени вреди – направени
разноски за медицински прегледи и лечение. В тази част решението на СРС е
влязло в сила. В мотивите на решението съдът е приел, следното: „От фактическа
страна не се установи и доказа противоправно поведение от страна на ответника.
Не се установи и причинна връзка, т.е. пряко и непосредствено от действията на
ответника, да са настъпили за ищеца претендираните неимуществени и имуществени
вреди...Несъмнено е, че при ищцата е констатирана проява на алергичен контактен
дерматит от козметични средства...В тази насока съдът възприема напълно
неоспореното заключение на съдебно - медицинската експертиза, като компетентно
и обективно дадено. То мотивира извода за предразположение на ищцата към
алергия, която може да намери проявление в алергична реакция. Не са налице
доказателства, съобразно които предоставената от ответника услуга да не
отговаря на изискванията за качество и за добра естетическа практика на
извършваната манипулация. Напротив, видно и от заключението на вещото лице,
обективно настъпилият резултат би бил налице винаги без значение от извършената
интервенция с оглед особеностите на самата кожа и организъм на третираното
лице.“
Предвид изложените по-горе правни
и фактически съображения, настоящият съдебен състав намира, че в процесния
казус се установява наличието на противоправно поведение (клеветническо
твърдение за извършено престъпление) от страна на продуцентите на предаването
„Здравей, България“, излъчвано в ефира на „Нова телевизия“, с което е било нарушено
правилото на чл. 39, ал. 2 КРБ.
Неоснователни са твърденията
на ищцата за противоправност на останалите
посочени в исковата молба и уточнителните молби действия на водещия на
предаването Иван Владимиров и репортерът В.Д.. Съдът не намира за тенденциозно
отношението на последните по време на проведеното интервю. Действия като показването
на снимки на зачервеното лице на Г.С. и предоставянето на думата на гостите на
предаването, както и изказването на лично мнение и даването на оценка не
противоречат на закона, тъй като същите не накърняват личността на ищцата и не
увреждат сами по себе си доброто й име в обществото. По делото се установи, че
ищцата е участвала на живо в процесното предаване и е изразила личното си
мнение по дискутираната тема, като по този начин журналистите на „Нова
телевизия“ са изпълнили своите служебни задължения.
От представените по делото
доказателствени средства се установява и наличието на вторият правнорелевантен
юридически факт по делото, а именно – наличието на претърпени от ищцата вреди.
Съгласно изготвените по делото СПЕ
и допълнителна СПЕ „при ищцата Е.И.Р. са били налице реакция на тежък стрес и
разстройство в адаптацията“. Посочва се също така, че към момента на изготвяне
на експертизите при ищцата са налице остатъчни симптоми на посоченото
разстройство, депресивни и невротични оплаквания. Според вещите лица
най-добрият подход към лечението е психотерапията, а при необходимост могат да
се прилагат и антидепресанти. Това заключение се потвърждава и от събраните в
открито съдебно заседание свидетелски показания на свидетелката Георева, която
посочва, че след предаването ищцата изпаднала в дълбока депресия, като не
искала да излиза, спряла да ходи в салона си и не желаела да контактува с никой
– дори с дъщерите си. Същевременно последната отслабнала с 20 кг. за кратък
период от време. Според свидетелката тази депресия продължила „безкрайно дълго
време“.
Установи се и наличието на
причинна връзка между противоправното действие и настъпилите вреди, доколкото според
вещите лица, изготвили СПЕ и допълнителната СПЕ без наличието на стресогенен
фактор разстройството не би възникнало, а според свидетелката Георева Е.Р.
изпаднала в депресия след излъченото в ефира на „Нова телевизия“ предаване.
С оглед на изложеното, съдът
приема, че се установяват всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Както беше посочено, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на
причинителя на вредите се предполага. Предвид липсата на доказателства,
оборващи установената в нормата на чл.
45, ал. 2 ЗЗД презумпция за вина, съдът намира, че законовата презумпция
не беше оборена. Съгласно чл. 49
от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени
при или по повод изпълнението на тази работа. На обезщетение подлежат всички
вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица
на непозволеното увреждане. Не се изисква виновно и противоправно поведение на
възложителя. Такова е необходимо за изпълнителя на работата.
От събраните по делото показания
на свидетеля Владимиров – служител на телевизията и водещ на процесното
телевизионно предаване, се установи правнорелевантния факт, че решенията за
имената на темите в предаването „Здравей, България“ се вземали от продуцентите,
като изпълнителният продуцент трябвало да извърши окончателна преценка и да
одобри темата. Въпреки че в така събраните гласни доказателствени средства не
се посочва името на лицето, отговорно за настъпилото увреждане, следва изрично
да се посочи, че според съществуващата съдебна практика, за да се ангажира
обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя на работа, не е
необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (ППВС№
7/1959 г. на ВС, т. 7), а само качеството им на изпълнители на възложената
работа. Ето защо, доколкото свидетелят Владимиров, неколкократно посочва,
че увреждащите действия са извършени именно от други служители на телевизията
(продуцентите на предаването), съдът достига до категоричния извод, че е налице
и последната материалноправна предпоставка (юридически факт) необходима за
ангажиране отговорността на ответника по настоящия правен спор.
За пълнота следва да се отбележи,
че показанията на свидетеля Владимиров притежават съществена доказателствена
стойност относно процеса на работа и вземане на решения в телевизията, тъй като
самият той е служител на ответника и разполага с преки впечатления относно
посочените обстоятелства.
Предвид изложените съображения
съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание.
Относно размера на обезщетението: Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са видът и
обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността
на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и
общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния
размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и
претърпени от ищеца болки и страдания, в каквато насока е константната съдебна
практика на всички съдилища в Република България.
Съдът, след като съобрази
съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на уврежданията
на ищцата, претърпените от нея притеснения, стрес и душевени страдания,
продължителността и интензивността на вредите, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора, както и социално-икономическите
условия към момента на деликта и към настоящия момент, намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от Е.Р. неимуществени вреди възлиза общо на сумата
от 4 000 лева.
Предвид изложените по-горе правни
и фактически съображения, настоящият съдебен състав намира, че предявеният от
ищцата иск за заплащане на неимуществени вреди от противоправното поведение на
служители на „Н.Б.Г.“ АД следва да бъде уважен за сумата от 4000 лева, а за разликата до пълния
предявен размер от 26 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
При задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което върху
определените обезщетения се дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от деня на увреждането – 15.04.2014 г. (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Относно
разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищцата, която е направила своевременно искане за
присъждането им и е представила доказателства за извършени такива в общ размер
на 3520 лева, включващи: платена държавна такса (1040 лв.), платено адвокатско
възнаграждение (1680 лв.), депозит за съдебно-психиатрична експертиза (400 лв.),
депозит за съдебно-медицинска и допълнителна съдебно-медицинска експертиза (300
лв.), депозит за съдебно-техническа експертиза (100 лв.), като с оглед
уважената част на иска и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищцата следва да се
присъди сумата от 528 лева (3520 лв.
х 0.15).
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, 20 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Н.Б.Г.“ АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, „Порше Бизнес Център“, да заплати на Е.И.Р., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
на основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД,
сумата от 4 000 лева - главница,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
противоправни действия на служители на ответника при излъчване в ефира на „Нова
телевизия“ на телевизионно предаване, озаглавено „Опасно разкрасяване – млада
жена обезобразена в козметичен салон“, ведно със законната лихва, считано от 15.04.2014
г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, сумата от 528 лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, за разликата над 4 000 лева до пълния предявен размер от 26
000 лева.
РЕШЕНИЕТО
може
да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: