РЕШЕНИЕ
№ 628
гр. Велико Търново, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20244110103376 по описа за 2024 година
Предмет на производството е предявени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр.
чл. 415 ГПК.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че между трето за делото
лице- кредитодател ****и ответника в качеството кредитополучател е сключен договор за
револвиращ потребителски кредит ****., съгласно който кредиторът е предоставил на
кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на 15 000лв., като ответникът се
задължил да погаси задължението си на 96 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на
282,27лв., с краен срок на погасяване 20.07.2027г. Сочи се, че след усвояване на кредита,
кредитополучателят не е плащал редовно месечните си вноски, поради което непогасено
задължение е 21 221,21лв., от които 14 234,60лв.-главница и 7097,20лв.-договорна лихва.
Сочи се, че кредита станал предсрочно изискуем, като било изпратено уведомление до
ответника, но същото останало непотърсено. На следващо място се излагат твърдения, че на
27.07.2022г с договор за продажба на вземания/цесия/ и приложение към него, ****
прехвърлил на ищеца **** вземанията по процесния договор за потребителски паричен
кредит. Ищецът заявява, че за вземанията си се е снабдил със заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2749/2024г. по описа на ВТРС, срещу която длъжника депозирал
възражение по чл.414 от ГПК, като след дадени указания от съда ищецът предявил
настоящите положителни установителни искове. Отправя искане съдът да приеме за
установено, че ответника дължи на ищеца, по процесния договор за револвиращ
потребителски кредит от 10.07.2019г. сумата 4500лв., частично от 14 234,60лв.- главница по
1
договор за револвиращ потребителски кредит № PLUS-17152759/10.07.2019г., законната
лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане. Претендира разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба. В
проведеното открито съдебно заседание на 03.04.2025г. ответникът, редовно призован, не
се явява, не се представлява.
В молба от 28.03.2025г. пълномощникът на ищеца „*** е направил искане съдът да се
произнесе с неприсъствено решение спрямо ответника Д. Б. Г., при наличие на
предпоставките по чл.238 от ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява и не се
представлява в първото съдебно заседание по делото, за което е редовно призован, не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. За неспазване на сроковете за
размяна на книжа и за неявяване в съдебно заседание, на последния са указани последиците
на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК с връчване на препис от исковата молба.
От представените по делото доказателства и изложените обстоятелства съдът
мотивира вероятна основателност на исковата претенция. Съобразявайки тези
обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, съгласно чл.238 и чл.239 от ГПК, с което да бъде уважен
предявения иск, като бъде признато в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 4500 лева– представляваща част от главница в размер на 14 234,60лв., по
договор за потребителски кредит ****
С оглед основателност на претенцията за главница, основателна е и претенцията за
установяване дължимост на законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК /02.09.2024г./ до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство
съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и
за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното
производство, включени в заповедта за изпълнение са 100 лв. за държавна такса и 50лв.
юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство заплатената държавна такса е 90
лв., като има заявена претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По
отношение претенцията на ищеца за юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство съдът следва при определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение
да съобрази действаща към настоящия момента редакция на разпоредбата на чл.78 ал.8 от
ГПК/изм. ДВ бр.8 от 2017г./, като с оглед разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ
вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да
бъде определено юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково производство в
размер на 150лв. При това положение общият размер на разноските на ищеца за заповедното
и исково производство възлиза на 390 лв., като с оглед уважаване на исковата претенция на
2
основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
390 лв. за разноски в заповедното и в настоящото исково производство за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Д. Б.
Г. с ЕГН **********, с настоящ адрес в г**** ДЪЛЖИ на **************, сумата от 4 500
лв. (четири хиляди и петстотин лева), представляваща частично претендирана главница от
14 234.60 лева по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта **********., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/
02.09.2024г./ до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК №1074 от 03.09.2024г. по частно гр.дело 2749/2024г. по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА Д. Б. Г. с ЕГН **********, с настоящ адрес в ******* да заплати на
„*********** сумата общо 390 лв. / триста и деветдесет лева/, представляваща разноски за
дължима държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по
частно гр.дело 2749/2024г. по описа на ВТРС и разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство.
На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Препис от решението да се приложи по частно гр.дело 2749/2024г. по описа на
ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3