№ 1039
гр. Пловдив , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Административно
наказателно дело № 20215330203341 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 16-003111/05.02.2021г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив, с което на
„Медицински изделия и компоненти Пловдив” ЕООД ЕИК ********* е
наложено административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в
размер на 1 500лв. за извършено административно нарушение по чл.415 ал.1
от Кодекса на труда.
Жалбоподателят „Медицински изделия и компоненти Пловдив” ЕООД
счита Наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно и
моли същото да се отмени по съображения, развити в жалбата.
Въззиваемата страна – ДИТ -гр. Пловдив, чрез пълномощника си по
делото юрк. Каймакамова изразява становище за неоснователност на жалбата
и моли съда да потвърди издаденият административен акт.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени
законосъобразността на издадения административен акт, с оглед произнасяне
по същество, намира за установено от фактическа и правна страна следното :
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против дружеството
за това, че на 03.12.2020г. на жалбоподателят е връчена призовка, с която са
изискани документи, удостоверяващи изпълнение на дадените задължителни
предписания с протокол изх. № ПР2026757/23.10.2020г. На 10.12.2020г. на Д
„ИТ“ Пловдив не са предоставени доказателства за изпълнение на
предписанието по т.19 от Протокола – изплащане до 20.11.2020г. на трудово
възнаграждение за месец август 2019г. на Жоржик Погосян. На 10.12.2020г. е
установено, че не е изпълнено дадено задължително предписание под т.19 от
Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2026757/23.10.2020г.
Видно от приложения по делото АУАН № 16-003111/31.03.2020г.,
същият е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение, а
разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят Ц. Гр. М.
заявява, че поддържа отразеното в Акта. Същият изцяло потвърждава
гореописаните констатации, установени при извършената проверка и по
документи.
Съдът напълно кредитира показанията на актосъставителя като
логични, последователни, незаинтересовани, лишени от субективна оценка на
обстоятелствата по случая, протокол за извършена проверка, АУАН,
ведомост, Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2026757/23.10.2020г.,
Заповед.
При така изложените обстоятелства съдът намира, че обосновано и
законосъобразно е била ангажирана административната отговорност на
жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 415 ал.1 от Кодекса на труда.
Извършеното деяние се доказва по несъмнен начин предимно от
показанията на актосъставителя, дадени под страх от наказателна отговорност
и лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая, които са
категорични относно направените констатации. Освен това последните
категорично се подкрепят от приобщените по делото писмени доказателства-
АУАН, Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2026757/23.10.2020г.,
ведомост. Видно от същите нито в дадения срок, нито към датата на
проверката - 10.12.2020г. не е било изпълнено задължителното предписание
за изплащане на дължимото трудово възнаграждение за месец август 2019г. на
Жоржик Погосян.
2
Във връзка с горното се явява напълно неоснователно възражението,
наведено в жалбата относно невъзможността за изпълнение на предписанието
поради наличието на трудово-правен спор между работодателя и работника
относно посоченото възнаграждение, тъй като видно от приложеното копие
на искова молба, жалбоподателят е завел същата едва след издаване на
настоящото Наказателно постановление. Тоест към датата на констатиране на
нарушението – 10.12.2020г. не е имало никакъв спор между страните относно
дължимостта на възнаграждението на работника, нито някаква друга
обективна причина, препятстваща изпълнението и то до 20.11.2020г. на
даденото задължително предписание.
На следващо място според съда липсват основания за приложението на
чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е
предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде
наложено административно наказание – в случая нарушението е
констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е
строго нормирана дейност, при която за извършено административно
нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на
административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на
законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото
понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в
чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни”
и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са
налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати
от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че
преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради
това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на
административнонаказващият орган.
В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че
макар то да е първо по рода си за жалбоподателя и да не е довело до
неотчитане на приходи, но като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени
3
доказателства по делото – неизпълнение на задължение за изплащане на 4-ма
работници, прекратили трудовите си правоотношения, на дължимите трудови
възнаграждения в дадения срок, а и в последствие, не би следвало
наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното
се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество макар да
липсват причинени с извършеното деяние вреди за фиска, то е налице
сериозно накърняване на правилата за добра търговска практика,
включително и свързана с охрана правата и законните интереси на
работниците и служителите. В този смисъл всяко нарушение на изискванията
за такава дейност крие висока потенциална опасност за неограничен брой
лица, поради което и се характеризира като такова с висока степен на
накърняване на обществените отношения.
Що се отнася до размера на наложеното наказание ГЛОБА от 1 500лв., то
видно от правилно посочената санкционна норма на КТ, това е размер на
минимално определения такъв на санкцията, предвидена за извършеното от
жалбоподателя нарушение. Следователно административно-наказващият
орган правилно е преценил всички обстоятелства имащи значение за случая,
като е определил цитирания размер на санкцията. Предвид последното и
съдът намира, че в казуса, с оглед формалното неизпълнение на задължението
от страна на нарушителя, липсата на настъпили реални вредни последици за
фиска или за трети лица, отсъствието на данни за други нарушения от страна
на жалбоподателя, подходящият размер на наказанието следва да бъде именно
минималния такъв.
Поради всичко гореизложено и обжалваното Наказателно
постановление № 16-003111/05.02.2021г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Пловдив, с което на „Медицински изделия и
компоненти Пловдив” ЕООД ЕИК ********* е наложено административно
наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1 500лв. за извършено
административно нарушение по чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, като
обосновано и законосъобразно следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.
По делото се сочат, но при извършената служебна проверка от страна
на съда не се установяват допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното
НП.
4
С оглед императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият състав
дължи произнасяне по направеното от пълномощника на въззиваемата страна
искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото –
потвърждаване на атакуваното Наказателно постановление и съгласно
приложеното пълномощно жалбоподателят „Медицински изделия и
компоненти Пловдив” ЕООД ЕИК ********* следва да бъде осъден да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив сумата от 120лева,
представляваща направените разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
За изложените съображения съдът прецени всички доказателства по
делото.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-003111/05.02.2021г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив, с което на
„Медицински изделия и компоненти Пловдив” ЕООД ЕИК ********* е
наложено административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в
размер на 1 500лв. за извършено административно нарушение по чл.415 ал.1
от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „Медицински изделия и компоненти Пловдив” ЕООД ЕИК
********* да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив сумата
от 120лв., представляваща направените разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5