№ 3071
гр. София, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Рени Коджабашева
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513476 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение № 20163931 от 27.07.2021 г. по гр. д. № 53249 по описа на
2017 г. на СРС, ГО, 69 състав се: ОСЪЖДА Агенция “П.И.” , да заплати
на „ДЗИ –О. З.“ ЕАД, сумата от 1264,64 лева, представляваща
изплатеното обезщетение по застраховка “Каско” на МПС в размер на
имуществените вреди, претърпени от собственика на лек автомобил
марка „Сеат“ и модел "Леон Купра Р" с рег.№ ******* РТ, вследствие на
ПТП, при което автомобилът попада в дълбока дупка на пътното платно
на 03.09.2012г. около 15.30ч. при движение по АМ“Тракия“ в посока от
гр.София към гр.Елин Пелин, под моста на магистралата, която сума
застрахователното дружество е изплатило на застрахования за
репариране на вредите, и която причинителят на вредите не е
възстановил на застрахователя, заедно с ликвидационни разноски по
определянето й , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
1
02.08.2017г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за горницата над уважения размер до пълния
предявен размер от 2460,23лева като неоснователен ; ОТХВЪРЛЯ
предявения на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД иск за заплащане на сумата от
32,27лева , представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от 23.10.2012г. до 07.02.2013г.
Постъпила е въззивна жалба от Агенция “П.И.” , ответник пред
СРС.
Решението се обжалва в частта, в която срещу въззивника-
ответник е уважен предявения иск по чл. 411 от КЗ, връзка с чл. 49 от
ЗЗД за сумата в размер на 1 264,64 лева, представляваща платено
обезщетение за имуществени вреди, както и в частта в която са
присъдени разноски в тежест на въззивника.
Излагат се доводи, че решението е неправилно, незаконосъобразно
и необосновано; същото било постановено в нарушение на материалния
закон и при неизяснена фактическа обстановка и без да са налице
безспорни доказателства и конкретни факти. Удостоверението от отдел
ПП-СДВР не отговаряло на изискванията на чл.179, ал.2 ГПК вр. с чл.183
ГПК затова следвало да се изключи от доказателствата по делото. Освен
това било непълно, неточно и противоречиво. Заявлението въз основа на
което било издадено това удостоверение било подадено повече от 1 месец
след евентуалното ПТП. По делото не бил представен протокол за ПТП.
Не била налице забрана за съставяне на протокол за ПТП като се
аргументира с разпоредбата на чл.125 ЗДвП. Изводите на СРС били
неправилни. Неправилно съдът приел за доказано наличие на
„препятствие“ на пътното платно. „Препятствието“ било посочено от
самото лице; липсвали свидетели на евентуалното застрахователно
събитие. Практиката на ВКС изисквала да бъде извършено разследване
от органите на МВР. Сочи, че „препятствието“ не било
индивидуализирано по размер и особености. Съдът също така се бил
позовал на частни свидетелстващи документи, представени от ищеца,
които не се ползвали с материална доказателствена сила. Освен това
тези документи били в противоречие с показанията на свидетеля Г.. По
2
делото от страна на ищеца не бил представен снимков материал относно
настъпилите щети върху МПС. Счита, че такъв следвало да се изготви с
оглед Наредба № 1-167/24.10.2002 г. Областното пътно управление –
София не било сигнализирало за наличие на такова препятствие.
Неправилен бил извода на СРС за „противоправно поведение“. Това
било така защото по делото не се установило с каква скорост се е движел
водача на пострадалото МПС. Твърди, че в случая било налице
„предвидимо препятствие“ по смисъла на чл.20, ал.2 ЗДвП.
Заключението на САТЕ не можело да служи като доказателство, така се
приемало в практиката на СГС, III- Г състав. Застрахователят не бил
изпълнил задължението да провери обстоятелствата и затова не можело
да се приеме, че ПТП е настъпило при твърдените в исковата молба,
обстоятелства. Самата застрахователна полица не съдържала всички
реквизити и затова следвало да бъде изключена от доказателствата по
делото. ОУ също не съдържали необходимите реквизити, а били
бланкетни. Освен това не били подписани от страните. Не били
представени приложенията към застрахователната полица.
Застрахователят не бил изяснил обстоятелствата при настъпването на
„застрахователното събитие“. Всичко това водело до недоказан
застрахователен риск. Счита, че не били налице предпоставките за
плащане на обезщетение. Водачът не бил тестван за алкохол, а можело да
е бил под въздействието на упойващи вещества по време на ПТП.
Застрахователят не бил събрал доказателства дали водачът не е
причинил вредите умишлено, респ. дали е нарушил технологични
правила. Не били обсъдени и другите предпоставки по ОУ за отказване
плащането на обезщетение. Не ставало ясно и дали представените ОУ са
актуални към датата на произшествието. Не били събраните
доказателства за извършена проверка от страна на застрахователя за
наличие на изключен риск. Не били налице предпоставките на чл.49 и
чл.50 ЗЗД, защото не било доказано, че вредите се дължат на обективно
свойство на вещта, без връзка с виновно поведение на определен субект.
Като краен извод намира, че не били налице предпоставките на чл.410
КЗ вр. с чл.49 ЗЗД за уважаване на претенциите.
Иска се въззивния съд да отмени обжалваното решение в частта в
3
която искът по чл.213 КЗ, отм. е уважен и да отхвърли изцяло
предявения иск, както и да му присъди направените разноски.
Въззиваемата страна –„ДЗИ –О. З.“ ЕАД, ищец пред СРС, е
депозирала отговор, с който се оспорва жалбата и се иска съда да я
остави без уважение, а обжалваното с нея решение в частта в която искът
по чл.213 КЗ, отм., е уважен –да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Сочи, че СРС правилно бил кредитирал събраните по
делото доказателства, от които се установявало, че претенциите на
ищеца са основателни и следвало да се ангажира отговорността на АПИ.
Установило се, че органите на МВР са отказали съставяне на протокол за
ПТП. Механизмът на ПТП се установявал от заключението на САТЕ.
Показанията на свидетеля Г. били в съответствие с приетите по делото
писмени доказателства. Доказателства за противоправно поведение на
водача на пострадалото МПС не били събрани. Тежестта за доказване на
такова поведение се носело от ответника/въззивник. Липсвали
доказателства водача да е употребил алкохол. Установено било, че при
липса на сигнализация на пътното платно за водача не била налице
възможност да избегне препятствието. Аргументира се и с чл.167, ал.1
ЗДвП. Налице бил покрит застрахователен риск. Застрахователното
обезщетение било изплатено на годно основание. Освен това плащането
било извършено в изпълнение на съдебно решение от 22.10.2013 г. по гр.д.
№ 19942 по описа за 2013 г. на СРС, 40-ти състав, с което било признато
за установено, че „ДЗИ –О. З.“ ЕАД дължи на застрахования А.Х. Г.
застрахователно обезщетение. Сочи, че за да достигне до този извод СРС,
40-ти състав бил приел, че е налице покрит застрахователен риск
съгласно застрахователната полица и действащите към нея ОУ.
Обстоятелството за наличие на застрахователно правоотношение било
обявено за безспорно по делото. Плащането на застрахователното
обезщетение също било прието за безспорно. Счита, че е доказана
деликтната отговорност на ответника/въззивник; същата възниквала
при бездействието на последния. По делото не било спорно, че ПТП се е
състояло на републикански път. Налице били предпоставките на чл.49
ЗЗД. Претендира разноски.
4
По допустимостта на жалбата:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 18.08.2021
г.
Жалбата е подадена на 30.08.2021 г., т.е. в срока по чл. 259, ал. 1
ГПК.
С обжалваното решение е частично уважена претенцията по чл.213,
ал.1 КЗ, отм. вр. с чл.49 ЗЗД срещу въззивника-ответник пред СРС.
Следователно е налице правен интерес от обжалване.
Налага се извод, че въззивната жалба е допустима.
В частта в която претенциите по чл.213 КЗ, отм. /частично/ и по
чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени, решението като необжалвано е влязло в
сила.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивната инстанция приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че е
осъществен фактическия състав на чл.213, ал.1 КЗ, отм. за ангажиране
отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД. Сключеният договор за
застраховка бил действащ към момента на настъпване на
застрахователното събитие- 03.09.2012 г. Плащане на обезщетение от
страна на застрахователя на застрахования /трето за спора лице/ било
доказано по делото. Платеното на 23.01.2015 г. обезщетение възлизало на
1249,64 лв. Механизмът на ПТП бил установено от заключението на
5
САТЕ, където било посочено, че се касае до преминаване на МПС по
време на движение в необезопасени и несигнализирани дупки на пътното
платно. Възникналите щети били в причинно-следствена връзка с
механизма на ПТП. Според вещото лице средната пазарна стойност на
причинените имуществени вреди в резултат на процесното ПТП
възлизали на 1392, 42 лв. Пътят на който било реализирано ПТП бил
част от републиканската пътна мрежа. На основание чл.19, ал.1, т.1 и
чл.30, ал.1 ЗП задължението за поддържане на пътя било на ответника.
Установените дупки на пътното платно представлявали „препятствия на
пътя“. Ответникът не бил изпълнил задължението си да сигнализира с
нарочен пътен знак това препятствие на пътя така, както изисквал
чл.52, ал.1 ППЗДвП. Затова и отговорността му по чл.49 ЗЗД следвало да
бъде ангажирана. По делото не било доказано по неоспорим начин
водачът да е имал възможност да заобиколи препятствието по пътното
платно. При липса на сигнализация и неравности по пътя, следвало да се
приеме, че за водача не е била налице възможност ПТП да бъде
избегнато. Присъдена е сумата в размер на 1264, 64 лв., включваща
заплатеното застрахователно обезщетение и 15 лева-обичайни
ликвидационни разноски.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Относно наличието на валидно застрахователно правоотношение:
Видно от съдържанието на депозирания от ответника /въззивник
отговор по исковата молба наличието на валидно сключен договор за
застраховка не е било оспорено в срока по чл.131 ГПК; плащането на
застрахователното обезщетение също не е било оспорено и това
обстоятелство е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване с
доклада по чл.140 ГПК.
При това положение доводите във въззивната жалба във връзка с
наличието на валидно застрахователно обезщетение като преклудирани
не подлежат на разглеждане от въззивната инстанция.
6
Относно механизма на ПТП:
Неоснователно е и възражението на въззивника за недоказаност на
обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило вследствие на
необезопасена и необозначена дупка „препятствие“ на пътното платно.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства се установява, че на 03.09.2012 г. около 15:30
часа процесното МПС с рег.№ ******* РТ се движи от гр.София към
гр.Елин Пелин и под моста на магистрала „Тракия“ попада в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно вследствие на
което уврежда предна дясна джанта и пука предна дясна гума.
Обстоятелството, че Областното управление на АПИ не е заявило,
че такава дупка съществува, не означава, че ПТП не е реализирано по
начина, установен по делото. Нещо повече, това само оборва тезата на
въззивника, че отговорността му не следва да се ангажира; в случая е
налице бездействие от страна на служителите на ответника.
Обстоятелството, че не е представен снимков материал на
местопроизшествието не оборва доказателствената сила на останалите
събрани по делото доказателства- писмени и гласни.
По делото е разпитан водачът на МПС – А.Х. Г., който под страх от
наказателна отговорност в показанията си сочи гореприетия от съда
механизъм на ПТП. Свидетелят сочи, че дупката не е била
сигнализирана и обезопасена. След инцидента се е обадил на тел.112 и е
съобщил за същия, при което му било отговорено, че за една спукана
гума не се вика полиция и не се съставя протокол за ПТП. Тогава подал
заявление за щета пред застрахователя /ищцовото дружество/.
Последното отказало да му плати застрахователно обезщетение при което
пострадалият предявил иск. Този иск бил уважен, а присъдената сума
получил от съдебния изпълнител.
Противно на соченото от въззивника, показанията на свидетеля Г.
съответстват на събраните по делото писмени доказателства:
7
Противно на соченото от въззивника, издадената от СДВР, отдел
„Пътна полиция“ справка е датирана, посочено е длъжностното лице,
което я е издало, както и е скрепена с печата на административния орган
/виж л.18 по делото пред СРС/. Тази справка е издадена по молба на
пострадалия водач – Г. от 02.10.2012 г. за удостоверяване на
обстоятелството, че е подал сигнал на телефон 112 за претърпения от
него инцидент. Същата е издадена, за да послужи пред застрахователната
компания и удостоверява кога е подаден сигнала на телефон 112, къде е
станал инцидента и с кое МПС /процесното/.
Удостоверението от 10.10.2012 г. също издадено от СДВР, отдел
„Пътна полиция“ представлява отговор на заявление с рег.№
246/19.10.2012 г., подадено от пострадалия водач, л.19. Самият документ е
съставен по образец и също удостоверява настъпването на процесното
ПТП. Нещо повече, изрично е посочено, че ПТП е регистрирано в
дневника за ПТП под № 112-30.
Механизмът на ПТП се установява и от заключението на
допуснатата и приета по делото /пред СРС/ съдебно-автотехническа
експертиза. В същото заключение вещото лице инж.Й. е посочил, че след
сравнение на уврежданията по МПС се достига до извода, че последните
са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Застрахователят е описал увредените детайли по щета №
44012211204630 от 04.09.2012 г. Стойността необходима за възстановяване
на увреденото МПС възлиза а 1392,42 лв. /л.79 от делото пред СРС/.
Заключението на съдебно-автотехническата експертиза не е било
оспорено от страните и е прието от съда като компетентно изготвено;
приема се за такова и от настоящата инстанция.
Относно наличието на покрит застрахователен риск:
Видно от отбелязаното в самата полица основното покритие е
„Пълно Каско“/виж л.5 от делото пред СРС/.
Съгласно даденото в ОУ, т.13 „Определения“ ПТП е „неочаквано
8
събитие“, предизвикало повреда на МПС, други имуществени или
неимуществени вреди, виж л.8. Безспорно попадането в дупка на пътното
платно е „неочаквано събитие“.
Де факто доводите на ответника /пред СРС/ касаят позоваване на
клаузите от ОУ, изключващи отговорността на застрахователя.
Такива факти по делото не са доказани. Тежестта за наличието на
такива факти се носеше от страна на ответника/въззивник. В този
смисъл е била разпределена и доказателствената тежест от СРС с
доклада по чл.140 ГПК, виж л.53 по делото пред СРС.
Следва да отбележим, че е налице и влязло в сила на 21.11.2014 г.
съдебно решение от 22.10.2014 г. по гр.д.№ 19942 по описа за 2013 г. на
СРС, Първо ГО, 40-ти състав, постановено по иск по чл.422, ал.1 ГПК вр.
с чл.208, ал.1 КЗ /сега отменен/ и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен от
застрахования А.Х. Г. срещу застрахователя, ищец в настоящия
спор-„ДЗИ-О. З.“ ЕАД. Плащането на обезщетението от страна на „ДЗИ-
О. З.“ ЕАД е сторено именно в изпълнение на горецитираното съдебно
решение и издадения въз основа на него изпълнителен лист от 08.12.2014
г./л.25/, в хода на образуваното изпълнително производство, виж
платежния документ на л.24 и този на л.27 по делото пред СРС.
Следователно и този довод на въззивника се явява неоснователен.
Относно твърдяното съпричиняване:
Не се доказа настъпилото ПТП да е съпричинено от водача на
застрахованото МПС, тъй като дупката на пътното платно е била
необозначена и несигнализирана, а ответникът, чиято е тежестта, не
доказва, че дупката е била видима за водача, както и че е било възможно
същата да бъде заобиколена. Последното е останало само едно твърдение
на ответника. Липсват каквито и да е данни водачът на МПС да е
употребил алкохол или упойващи вещества.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, в обжалваната му част решението на СРС
9
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора обжалваното решение е правилно и в
частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника не следва да се присъждат разноски за
производството. На въззиваемия разноски се следват и такива се
присъждат в размер на
319лв.- адв.възнаграждение за процесуално представителство.
Водим от горното Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20163931 от 27.07.2021 г. по гр. д. №
53249 по описа на 2017 г. на СРС, ГО, 69 състав, в частта в която се:
ОСЪЖДА Агенция “П.И.”, да заплати на „ДЗИ –О. З.“ ЕАД, сумата от
1264,64 лева, представляваща изплатеното обезщетение по застраховка
“Каско” на МПС в размер на имуществените вреди, претърпени от
собственика на лек автомобил марка „Сеат“ и модел "Леон Купра Р" с
рег.№ ******* РТ, вследствие на ПТП, при което автомобилът попада в
дълбока дупка на пътното платно на 03.09.2012г. около 15.30ч. при
движение по АМ“Тракия“ в посока от гр.София към гр.Елин Пелин,
под моста на магистралата, която сума застрахователното дружество е
изплатило на застрахования за репариране на вредите, и която
причинителят на вредите не е възстановил на застрахователя, заедно с
ликвидационни разноски по определянето й , ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 02.08.2017г. до окончателното изплащане на
10
задължението, както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА Агенция “П.И.”, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“*******, с адрес за призоваване : гр.София,
бул.“******* № *******, да заплати на „ДЗИ –О. З.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“*******, с адрес за
призоваване : гр.София, ул.*******“ № ******* сумата в размер на 319
лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, арг. от
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11