Решение по дело №6260/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………………../………………. г., гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

 СЪДИЯ:   ФИЛИП РАДИНОВ

 

при участието на секретаря Станислава Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6260 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявен от А.С.Д. срещу М.П.П. иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 2666,66 лева, представляваща припадащата се на ищеца 1/6 част от наемна цена (съответстваща на дела му в съсобствеността), получавана от ответницата в периода от 01.03.2017 г. до 31.12.2019 г. по сключен на 01.03.2017 г. между нея и ***договор за отдаване под наем на ½ идеална част от съсобствения между страните поземлен имот с идентификатор № ***по КККР на гр. Варна и площ 2200 дка, находящ се в гр. *** при граници – имоти с идентификатори № ***, ведно със законна лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението в съда – 27.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 1206/28.02.2020 г. по ч. гр. д № 2824/2020 г. и Заповед за изпълнение № 2207/01.06.2020 г. по ч. гр. д № 2824/2020 г. на РС Варна, на основание чл. 422, във връзка с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 30 ал. 3 от ЗС.

Твърди се, че по силата на договор за доброволна делба от 2008 г. ищецът е придобил 1/6 идеална част от правото на собственост върху процесния имот, в съсобственост с ответницата, която получила своята идеална част по наследство от своята майка ***.. Посочва се, че по силата на договор за наем от 01.03.2017 г. ответницата е отдала под наем ½ идеална част от имота на *** като в периода от 01.03.2017 г. до 31.07.2017 г. същата е получавала наемна цена в размер от 300 лева на месец, без да заплати на ищеца припадащата му се стойност от наемната цена в размер от 50 лева месечно. Твърди се, че в периода от 01.08.2017 г. до 31.12.2019 г. ответницата е получавала наемна цена 500 лева на месец, без да заплати на ищеца припадащата му се стойност от наемната цена в размер от 83,33 лева месечно.

            Направено е искане за уважаване на предявения иск.

            Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск. Не се оспорва обстоятелството, че имотът се притежава в съсобственост при квоти ½ от правото на собственост за ответницата и 1/6 - за ищеца. Не се оспорва, че по силата на договор за наем от 01.03.2017 г. ответницата е отдала под наем ½ идеална част от имота на „***, като в периода от 01.03.2017 г. до 31.07.2017 г. същата е получавала по банкова сметка ***, а в периода от 01.08.2017 г. до 31.12.2019 г. - наемна цена 500 лева на месец. Твърди се, че от имота е отдадена под наем само ½ идеална част, принадлежаща на ответницата, като преди сключването на договора за наем са уведомени всички съсобственици и същите са отказали да отдадат своите идеални части под наем, а през времето на наема не са предявили претенции за плащането на наемни суми или за освобождаване на части от имота. Оспорва се, че през исковия период ответницата е заплащала част от наемната цена на всички съсобственици, освен на ищеца.

Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.

            Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът подържа иска.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът подържа отговора.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

 

По делото не е спорно, че страните притежават поземлен имот с идентификатор № ***по КККР на гр. Варна и площ 2200 дка, находящ се в гр. ***, при граници – имоти с идентификатори № *** в съсобственост при квоти ½ идеална част от правото на собственост за ответницата, придобито по наследство от майка си и 1/6 идеална част - за ищеца, придобита по силата на договор за доброволна делба от19.12.2008 г. Не е спорно и че по силата на договор за наем от 01.03.2017 г. ответницата е отдала под наем ½ идеална част от към входа на имота на „***, като в периода от 01.03.2017 г. до 31.07.2017 г. същата е получавала еднолично по банкова сметка ***, а в периода от 01.08.2017 г. до 31.12.2019 г. - наемна цена в размер от 500 лева на месец. Не е налице спор и по размера на исковата претенция.

 

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

 

Предявеният иск е с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 30 ал. 3 от ЗС.

За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване възникнало в негова полза изискуемо вземане, предмет на издадената заповед за изпълнение, а именно, че – 1) притежава 1/6 идеална част от правото на собственост върху процесния имот; 2) ответницата, съсобственик на имота, е отдала пода наем ½ от същия за твърдения период и е получавала еднолично наемната цена в твърдяния размер; 3) размера на претенцията си.

В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.

 

Липсва спор по обстоятелствата подлежащи на установяване, а същият е изцяло правен и се свежда до даване отговор на въпроса дължи ли част от наемната цена на другите участници в съсобствеността и по конкретно на ищеца, съсобственикът – в случая ответницата, който отдава под наем такава част от недвижим имот, която съответства по размер само на квотата на този съсобственик в съсобствеността.

Съсобствеността е правно състояние, при което едновременното съществуване на няколко взаимно свързани права на собственост на различни лица върху една и съща вещ, поражда специфични вътрешни отношения между съсобствениците по повод участието в ползите (добиви и граждански плодове) на общата вещ, които са регламентирани с разпоредбата на чл. 30 ал. 3 от ЗС, според която всеки съсобственик участва в ползите на общата вещ съразмерно с частта си.

До прекратяване на съсобствеността всеки от съсобствениците има право да ползва цялата обща вещ съобразно своята идеална част в съсобствеността. Съгласно чл. 30 ал. 3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите (добиви и граждански плодове) съразмерно на частта си. При прекратяването на съсобствеността общата до този момент вещ се обособява на реални части, които съсобствениците придобиват в изключителна собственост. По отношение на тези части, право на получаване на ползите, включително гражданските плодове има само собственика, в чиято изключителна собственост е поставена реалната част от веща.

Посоченото по – горе отнесено към настоящия казус означава, че всяка от страните по делото има право да ползва целия съсобствен имот съобразно своята идеална част в съсобствеността, като според чл. 30 ал. 3 от ЗС всяка от тях, включително ищеца има право на гражданските плодове - какъвто е наемната цена, получавани от имота. Ответницата отдаваща под наем част от имота, независимо, че тази част съответства по размер на притежаваната от нея идеална част в общия имот, дължи на ищеца припадащата му се част от наемната цена. До прекратяване на съсобствеността не може да бъде определена, коя точно част от имота се притежава от ответницата, тъй като цялата вещ се притежава общо от всички съсобственици, поради което и всички те, включително ищеца участват в ползите от веща, респ. следва да получават част от наемната цена съответстваща на квотата им в съсобствеността. При евентуално бъдещо прекратяване на съсобствеността върху общия имот, в полза на ответницата ще възникне изключителна собственост върху точно определена реална част от имота, от която същата би могла да получава наемна цена без останалите вече бивши съсобственици да могат да предявяват претенции по отношение на тази цена.

Правно ирелевантно в настоящия случай е възражението на ответницата, че съсобствениците притежаващи повече от половината от веща са дали съгласие за сключването от същата на договор за наем, тъй като искът по чл. 30 ал. 3 от СК е насочен срещу наемодателя - съсобственик. Това възражение би имало значение ако претенция по чл. 59 от ЗЗД бъде насочена към наемателя на имота, който в този случаи би могъл да възрази, че вече е платил на наемодателя си и това плащане би било противопоставимо на останалите съсобственици, тъй като решението на мнозинството относно управлението на общата вещ, респ. сключения договор за наем, обвързва останалите съсобственици – чл. 32 ал. 1 от ЗС.

По изложените съображения, съдът приема предявения иск за основателен, поради което същият следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 55,33 лева, представляващи заплатена държавна такса за настоящото производство.

На основание ТР № 4/16.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС при уважаване на искове с правно основание чл. 422 от ГПК, исковият съд дължи произнасяне за разноските на заявителя по заповедното производство, с осъдителен диспозитив. Поради това и на заявителя се дължат разноски в заповедната процедура съобразно уважената част от претенцията в размер на 380,33 лева, от които сумата от 325 лева за адвокатско възнаграждение и 55,33 лева за заплатена държавна такса.

Воден от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.П.П., ЕГН ********** с адрес *** дължи на А.С.Д., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 2666,66 лева /две хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща припадащата се на ищеца 1/6 част от наемна цена (съответстваща на дела му в съсобствеността), получавана от ответницата в периода от 01.03.2017 г. до 31.12.2019 г. по сключен на 01.03.2017 г. между нея и ***договор за отдаване под наем на ½ идеална част от съсобствения между страните поземлен имот с идентификатор № ***по КККР на гр. Варна и площ 2200 дка, находящ се в гр. ***, при граници – имоти с идентификатори № ****6, ведно със законна лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението в съда – 27.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 1206/28.02.2020 г. по ч. гр. д № 2824/2020 г. и Заповед за изпълнение № 2207/01.06.2020 г. по ч. гр. д № 2824/2020 г. на РС Варна, на основание чл. 422, във връзка с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 30 ал. 3 от ЗС.

 

ОСЪЖДА М.П.П., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на А.С.Д., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 435,66 лева /четиристотин тридесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща сторени в настоящото и заповедното производството съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД :