Р
Е Ш Е Н И Е
№
239/3.11.2017г. гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на пети октомври
през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
УЛЯНА САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР МИТЕВ
ДИМО Д.
при секретар , Теодора
Иванова
прокурор Боянка Михайлова
като разгледа докладваното
от съдията Митев
ВНОХД № 1009 по описа за 2017
г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Предмет на въззивното производство е присъда № 239 постановена на 26.07.2017г.
по НОХД № 2773/17г. по описа на ВРС, с която подс. Я.Л.П. е
признат за ВИНОВЕН в извършване на
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр.
чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК
затова, че в периода
10.04.2017г. - 24.04.2017г. в гр.Варна, в условията на продължавано
престъпление, чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил „Мицубиши Л300" с peг. № В
1684 КР, противозаконно отнел чужди движими вещи: 1 бр. мотофреза
марка "Texas" модел "Hobby 500В";
1 бр. метален казан с вместимост 50 литра с капак; 1 бр. абрихт-стационарен,
всичко на обща стойност - 557,20 лв., от владението и собственост на А.Д.С.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, за което след като
е извършена редукцията по чл.58а ал.1 от НПК е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ
МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим.
На подсъдимия са възложени направените
по делото разноски.
Настоящото въззивно производство е образувано по жалба
на подсъдимия, чрез процесуалният му представител в която се навеждат доводи за неправилност и несправедливост на атакувания съдебен
акт. По същество се счита, че се касае за хипотезата на чл.197 от НК, тъй като подсъдимият е съдействал за
връщане на отнетото имущество и деянието следва да бъде преквалифицирано. Сочи се, че не е било допуснато сключване на споразумение. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане, а в условията на алтарнативност за намаляване на наложеното
наказание.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция представителят на ВОП изразява заключение за правилност и законосъобразност на постановената присъда.
Защитникът на
подсъдимия - адв. А.Д. от ВАК редовно призован не се явява.
Депозира молба с която се оттегля като защитник на подсъдимия поради различия в
линията на защита.
Подсъдимият П. заявява,
че не желае да има защитник. Поддържа изцяло жалбата на изложените основания.
Частният обвинител желае присъдата да бъде
потвърдена.
В дадената му последна дума подсъдимият моли за минимално
наказание.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на постановеният акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК намира
за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подедена в срока за
обжалване и от надлежна страна.
Разгледана по същество
жалбата на въззивника
П. е неоснователна и
аргументите за това са следните:
Първоинстанционното производството е проведено по реда на
глава 27 от НПК, съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Подсъдимият доброволно, в присъствието на
договорен защитник, при разясняване на последиците от самопризнанието по реда
на чл.371, т.2 НПК е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като се съгласил да не се събират доказателства за тези
факти.
Първоинстанционният
съд, като установил, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, с определение е обявил, че при постановяване на
присъдата ще го ползва, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част, а по-късно изготвил мотивите на присъдата в
съответствие с изискванията на чл.373, ал.3 от НПК.
Като
цяло възивният съд счита, че процесуалната дейност на
първостепенния съд е осъществена при съблюдаване на нормативната уредба на
диференцираното производство по глава 27 от НПК. Въз основа на направеното
самопризнание и събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
които го подкрепят съдът намерил за установена фактическата обстановка, такава
каквато е била изложена в обвинителния акт и призната от подсъдимият, а именно:
Частния тъжител
А.Д.С. притежавал вилен имот в гр. Варна, ж.к. „Изгрев". В имота му била
изградена жилищна постройка, като в обособен като шахта тайник
св. С. съхранявал свои ценни вещи - мотофреза марка
"Texas" модел "Hobby 500В", метален казан
за ракия с вместимост 50 литра с капак и абрихт
/циркуляр/ - руски, стационарен. Шахтата се затваряла с метален капак, който не
се заключвал, а отгоре имало поставен диван, с цел това укритие да не се вижда.
През месец декември 2016 г. св. С. решил да отдава имота си под наем и пуснал
обява затова. Посредством обявата за отдаване под наем на имота с него се
свързал подс.Я.П.. Двамата постигнали уговорка за
цената и наемните условия. Подс.П. приел да плаща
месечен наем от 80 лева и затова му била предоставена една от стаите на вилата.
Там той живеел заедно с приятелката си до 25.04.2017г..
На 10.04.217 г. св. С.
искал да ползва съхраняваната във вилния имот мотофрезата.
След като отишъл до вилата си той, помолил подсъдимия да му помогне да отместят
дивана и да вдигнат капака към шахтата в която съхранявал инструментите си.
След като св.С. приключил работа с фрезата, я прибрал обратно в шахтата и си
тръгнал от вилата. Така подс. П. успял да разбере
къде св.С. съхранява вещи на значителна стойност и решил да ги отнеме за да
продаде, като по този начин се снабди с парични средства.
Още същият ден -
10.04.2017 г. около обяд, в изпълнение на замисленото да отнеме вещите на св.С.,
подс.П. се обадил на свой познат - св. С. С. и го
помолил да му услужи с автомобила си - лек автомобил „Мицубиши
Л300" с per. № В 1684 КР. Св. С. се съгласил и отишъл с автомобила си в
района на кв. „Изгрев”. Междувременно подс.П. изнесъл
абрихта и казана за ракия от шахтата и ги подготвил
за транспортиране. Подс. П. след като се срещнал със
св.С. го отвел до наетата от него вила и му обяснил, че трябва да пренесе до
пункт за изкупуване на метали различни железа, които му били останали от
работата му като строител. Св. С. не се усъмнил
в казаното и двамата натоварили в автомобила му металния казан за ракия и
руския абрихт /циркуляр/. След това св. С. заедно със
подс.П. отишли до пункт за изкупуване на метали в гр.
Варна, бул.„Христо Смирненски", стопанисван от „Вива
Метал Д" ООД. В пункта работел св. Михаил А., който приел казана за ракия
и абрихта от подс. П.. За
приемане на подобни вещи в пункта било задължително изготвяне на документация и
представяне на лична карта на лицето което предава вещите. Тъй като подс.П. не носел личната си карта, св.А. съставил
необходимите документи - покупко-изплащателна сметка
№ ********* от 10.04.2017 г., декларация за произход и договор, на името на св.
С. С.. За предадените вещи св.А. платил на подс.П.
сумата 46,40 лева.
За себе си св.А. решил за
запази абрихта, тъй като същият бил изправен и
работел, а казана за ракия впоследствие бил предаден заедно с други метали на изкупчик на едро.
В периода от
10.04.2017 г. до 24.04.2017 г. на неустановена с точност дата подс.П.
решил да присвои и мотофрезата, която останала в
шахтата, за да си набави още парични средства. Той я предлагал на различни свои
познати за продажба. Свидетелят Д. Д. от с. Л. Каравелово разбрал, че се
предлага мотофреза и решил да я купи, като се свързал
с подс. П.. Подсъдимият му разяснил къде е вилния
имот, който обитавал и св.Д. лично отишъл до там. Подс.
П. показал на св.Д. шахтата в която държал инструмента и го помолил да му
помогне да премести дивана които я закривал. След като двамата преместили
дивана подс.П. отворил капака на шахтата и извадил мотофрезата.
На св.Д. подсъдимия
разяснил, че мотофрезата е негова, но му се налага да
я продаде, тъй като му трябват спешно пари. Постигнали уговорка за цена от
140,00 лв. и св. Д. му дал първоначално сумата от 120 лв., като се разбрали
след това да му даде още 20,00 лв., след като се увери, че фрезата работи. Тъй
като мотофрезата била в изправност и работеща, на
следващия ден св. Д. се свързал с на подс. П. и му дал още 20,00 лв.
На 25.04.2017 г. св. А.С.
отишъл до вилния си имот, тъй като му трябвала мотофрезата,
но след като отворил шахтата, установил, че от нея липсват мотофрезата,
казана за ракия и руския абрихт. В къщата в него
момент се намирала единствено приятелката на подс. П.,
която заявила на св.С., че не знае нищо за липсващите вещи, а за П. казала, че
е излязъл. След като се разбрало за отнетите вещи подс.П.
решил повече да не връща в същата собственост на св. С.. Два дни по-късно
жената с която живеел там също се изнесла от квартирата.
Тъй като до 02.05.2017 г. подс.П. не се свързал със св.С. и не му върнал вещите, той
подал жалба срещу него в полицията.
След проведените
оперативно-издирвателни мероприятия абрихта бил
установен във владението на св.А., а мотофрезата била
открита у св. Д.. Двамата свидетели след като разбрали, че продадените им вещи
от подс.П. са предмет на кражба ги предали на водещия
разследването с протоколи за доброволно предаване от 02.05.2017 г. и от 04.05.2017 г.
С разписка от
17.05.2017 г. в хода на досъдебното производство вещите били върнати на
собственика им св. С..
В хода на
разследването било извършено процесуално следствено действие – разпознаване на
лице, при което св. Д. разпознал категорично подс.П.,
като лицето продало му мотофрезата, а св. П. С. /син
на пострадалия С./, разпознава П. като лицето „Я.", живяло на квартира във
вилния имот на баща му.
Съгласно заключението на
изготвената съдебно-оценителна
експертиза общата стойност на отнетите от
подс. П. вещи възлиза на 557,20 лева.
Първата инстанция е
преценила правилно, че фактите изложени
в обвинителния акт, признати от подсъдимия
се подкрепят от събраните по
делото и приобщени по реда на
чл. 283 НПК доказателства - самопризнанията на подс. П., показанията на свидетелите А.С., П. С., Д. Д., Михайл А., С. С., протоколи за разпознаване
и фотоалбум, протокол за оглед на
веществени доказателства, за доброволно предаване, заключение на съдебно-оценителна експертиза, докладни записки,
разписка, справка за съдимост
и другите писмени доказателства.
Изведените от
първоинстанционният съд правни изводи на база
така установените факти са законосъобразни,
а правната квалификация по чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК правилна. Изводите за съставомерност от обективна и субективна страна са добре обосновани и
тези препятстващи приложението на чл.197
от НК.
Като цяло не
противоречат на доказателствения материал по делото, поради което се
възприемат и споделят от настоящата
инстанция и не е необходимо тяхното преповтаряне.
Възраженията в жалбата,
поддържани и във въззивното производство касаещи
преквалифициране на деянието по чл.197 от НК с упрек за недопуснато
споразумение, както и за намаляване на наказанието са неоснователни.
Правилно ВРС не е
намерил основание за прилагане на разпоредбата на чл.197 от НК. Липсата на
активно действие от страна на подсъдимия за възстановяване на откраднатите вещи
не може да наложи преквалифициране на деянието в такова по чл.197 от НК тъй като не са налице условията за това. За да се
приложи привилегированият състав, е необходима изявена воля на дееца по
собствени подбуди, ръководен от желанието да възстанови нанесените вреди. Местонахождението
на процесното имущество е било намерено от органите на МВР - полицейски екипи които
провели разговори със св. Д. и св.А. при посещение в съответните пунктове за
метали където работели свидителите и доброволно
предадено от последните, което предхожда намерението и желанието на подсъдимия.
Следователно не е налице възможност за прилагане на по-лека квалификация, тъй
като иницираното от него съдействие да стори това е
на малко по - късен етап, поради което не може да бъде
възприет довода, че е налице възстановяване
на отнетото имущество изцяло от подсъдимия и е осъществен състава на престъплението
по чл.197 от НК. Правилно решаващият съд е отбелязал, че за да намери приложение
хипотезата на чл.197 от НК вещта
не следвало да е била върната поради откриването й от полицията, а това
действие следва да се случило поради поведението на подсъдимия. Единственото
извършено от него действие – заплащане стойността на казана за ракия на
пострадалия, не извежда извод за приложение на чл. 197 от НК. Ето защо и
поведението на подс.П. не се вписва в изискването за
оказано активно съдействие, затова и привилигированият
състав на чл.197 от НК е неприложим.
Голословно е и възражението, че в с.з.
проведено на 26.07.2017г. съдът не е допуснал искане на защитата производството
по делото да бъде проведено по реда на глава ХХIХ - Решаване на делото със споразумение.
Видно от съдържанието на съдебния протокол договореният защитник - адв. Д. е
направил искане не за споразумение, а за провеждане на съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК и по този ред е стартирало и финализирало производството по делото. Едва в съдебната си
реч по същество е споделил за възможността за приложимост на привилегированият
състав на чл.197 НК и готовността да сключат споразумение.
Относно наказанието въззивната съдебна
инстанция стича, че е законосъобразно наложено от първоинстанционния съд при
спазване на императивните норми в процедурата по чл.371 т.2 от НПК като са
били отчетени смекчаващите и отегчаващите отговорността при превес на първите. Вида
и размера на наказанието съответства на стореното и на личността на
подсъдимия и не се нуждае от
коригиране, поради което същото е
справедливо не се явява несъразмерно
тежко и с него ще могат да
се постигнат целите, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
По изложените съображения и предвид липсата на служебно установени
основания за отмяна или изменение
на присъдата и на основание чл.
334, т.6 и чл. 338 от НПК, съставът на ВОС,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 239 от 26.07.2017г. по НОХД № 2773/17 г., по
описа на Варненски районен съд.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.