РЕШЕНИЕ
гр. София, 27.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публично
съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното
от младши съдия Спасенов в.гр.дело № 17019
по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 01.11.2018 г., постановено по гр.дело № 31871/2018
г. по описа на СРС, ГО, 62 с-в, ответникът З. „Д.Ж.и З.“, ЕИК *******е осъден
да заплати в полза на ищеца ЗАД „А.Б.“ АД сумата от 6065,00 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 18.05.2018 г. до окончателното
ѝ изплащане.
С решението и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
З. „Д.Ж.и З.“, ЕИК *******е осъден да заплати в полза на ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *******сумата
от 949,20 лева, представляваща разноски по делото в първоинстанционното
производство.
Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна
жалба от ответника З. „Д.Ж.и З.“, ЕИК *********, в която са наведени оплаквания
за нищожност и неправилност на първоинстанционния съдебен акт.
В жалбата се излагат съображения, че липсват мотиви към
решението на първоинстанционния съд. На следващо място се поддържа, че от
събраните по делото доказателства се установявало, че ударът е настъпил в
платното за движение на автомобила Фиат Браво /чиято гражданска отговорност е
застрахована в ответното дружество/ и е бил челен за двата автомобила, от което
се налагало извод, че водачът на горепосочения автомобил – З.Т.към момента на
настъпване на удара е била завършила маневрата „ляв завой“ и се е движила в
собственото си платно. Твърди се, че причина за настъпване на процесното ПТП е
поведението на водача С., който на прав участък от пътя, наближавайки
кръстовище и възприемайки автомобил извършващ ляв завой, се е движел със
скорост несъобразена с пътната обстановка, предприел е неправилни действия по
управление на автомобила, като е навлязъл в насрещното платно и е осъществил
челен удар с движещия се в това платно автомобил. В тази връзка се поддържа, че
противоправно поведение е осъществено от водача застраховал лекия си автомобил
при ищеца, както и че щетите изплатени от ищеца са в пряка причинна връзка с
виновното поведение на С..
Моли се за отмяна на решението като неправилно и за
отхвърляне на предявения иск. Алтернативно се моли решението да бъде отменено в
частта, с която искът е уважен за сумата над 2735 лева, като в тази връзка се
твърди, че стойността на запазените части от автомобила е 3300 лева, с която
стойност следва да се намали застрахователното обезщетение. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК
въззиваемата страна ЗАД „А.Б.“ АД,
ЕИК *******е депозирала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. В
отговора се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба, като се
моли същата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено
първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирано да обжалва лице и срещу акт, който подлежи на инстанционен
контрол, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. В тази връзка, въззивният съдебен състав намира за неоснователно
възражението изложено във въззивната жалба, че първоинстанционното решение е
нищожно, поради липса на мотиви. Видно от намиращия се по делото протокол от
проведено открито съдебно заседание от 01.11.2018 г., първоинстанционният съд е
изложил мотивите си, защо приема предявения иск за основателен, поради което
възражението за нищожност на първоинстанционния съд, поради липса на мотиви се
явява неоснователно.
По отношение правилността на обжалваното решение на СРС,
настоящата съдебна инстанция намира следното:
С плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. 3а възникване
на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен
договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер, не
по-голям от действителните вреди.
В приетия като писмено доказателство Констативен протокол
за ПТП е удостоверено, че на 11.06.2016 г. на разклона за с. Пролеша и гр.
Костинброд /по посока на гр. Костинброд/, е реализирано ПТП между л.а. Фиат
Браво ДК № *******и л.а. Мерцедес Е 220 с ДК № *******. В протокола е
удостоверено, че причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на л.а. Фиат
Браво, който на Т-образно кръстовище предприема маневра ляв завой като не
пропуска движещия се в предимство л.а. Мерцедес Е 220 и го удря челно, в
резултат на което реализира ПТП с материални щети.
В частта относно механизма на ПТП протоколът не се
ползва с материална доказателствена сила, тъй като не удостоверява възприети от
длъжностното лице факти по смисъла на чл. 179 ГПК. В частта, в която
съставителят на протокола е удостоверил лично възприети от него факти обаче - в
случая видимите щети по участващите в събитието МПС и разположението на
автомобилите при посещение на местопроизшествието, документът има характер на
официален удостоверителен и обвързва съда с материална доказателствена сила.
По делото са изготвени и приети заключение на вещо лице
по съдебно автотехническа и допълнителна съдебно автотехническа експертизи. От
заключението на вещото лице по съдебно автотехническата експертиза се
установява следния механизъм на процесното ПТП, а именно лек автомобил Фиат
Браво предприема ляв завой, като не пропуска движещия се срещу него лек
автомобил Мерцедес и предизвиква челен сблъсък между двата автомобила. От
заключението на вещото лице се установява също, че първоначалният удар е
настъпил в предната част на л.а. Фиат Браво с предната, преимуществено дясна
част на л.а. Мерцедес. Установява се още, че пътният възел в района, където е
реализирано ПТП се състои от главен път, автомобилен надлез над него и
„детелина“, че за водача на л.а. Мерцедес няма действащи знаци в района на ПТП,
докато за водача на л.а. Фиат е налице знак Б-1 „Пропусни движещите се по пътя
с предимство“, както и че видимостта между двата автомобила е ограничена от
растителност към пътя, като възможността за водача на л.а. Мерцедес да забележи
другия автомобил, когато се приближава към кръстовището клони към нула. Вещото
лице сочи като причина за реализиране на процесното ПТП поведението на водача
на л.а. Фиат, който е могъл да предотврати сблъсъка ако се беше съобразил с
пътната маркировка и беше изчакал другия автомобил без да навлиза дълбоко в
кръстовището. Установява се също, че е налице пряка и непосредствена зависимост
между описаните повреди и сочения механизъм на ПТП. Установените въз основа на
заключението на вещото лице обстоятелства се подкрепят и от показанията на
свидетеля С. /очевидец – водач на л.а. Мерцедес Е 220 с ДК № *******/, който в
разпита си пред първата инстанция посочва, че пътувал от гр. Костинброд към с.
Пролеша, когато водачът на л.а. Фиат направил ляв завой в насрещното и не
спрял. Посочва, че предвид наличието на растителност, която пречила на
видимостта възприел извършващия маневра ляв завой л.а. Фиат в последния възможен
момент, като предвид обстоятелството, че Фиат-а навлязъл изцяло в неговото
платно за движение взел решение и преминал в лявата лента, за да се опита да
избегне удара, при което водачът на л.а. Фиат се обърнал наляво и вместо да
спре автомобила в лентата, която заема, подал газ на автомобила и ударил л.а.
Мерцедес в предната му дясна част. Показанията на този свидетел са ясни,
конкретни, безпротиворечиви, житейски логични и разкриват фактическа
обстановка, която кореспондира с останалия събран по делото доказателствен
материал, поради което въззивният съд намира, че следва да ги кредитира с
доверие.
Въззивният съд приема, че констативния протокол за ПТП,
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-автотехническа експертиза и показанията на свидетеля С.,
разгледани в съвкупност, установяват механизма на ПТП, деликта и причинната
връзка с вредите.
Възражението на ответника, че причина за реализиране на
процесното ПТП е виновното противоправно поведение на водача на л. а. Мерцедес
Е 220 с ДК № *******, който възприемайки автомобил извършващ ляв завой, се е
движел със скорост несъобразена с пътната обстановка, предприел е неправилни
действия по управление на автомобила, като е навлязъл в насрещното платно и е
осъществил челен удар с движещия се в това платно автомобил остана недоказано.
По делото не се събраха доказателства, който да установяват посоченото от
въззивника в жалбата противоправно поведение на водача на л.а. Мерцедес. Доводи
за възражението си, че водача на л.а. Мерцедес е управлявал автомобила с
несъобразена скорост въззивникът черпи от показанията на свидетеля Тотева
/водач на л.а. Фиат Браво/, която обаче не посочва в конкретика каква е била
скоростта на движение на л.а. Мерцедес, а посочва единствено, че същият се е
появил изведнъж, което е оправдано, предвид установеното от съдебно
автотехническата експертиза и показанията на С., че на пътния участък, където е
реализирано ПТП видимостта е ограничена предвид наличието на растителност.
Въззивният съд споделя становището на първоинстанционния такъв относно факта,
че ударът е реализиран в насрещното за л.а. Мерцедес платно за движение, тъй
като от доказателствата се установи, че водачът на л.а. Фиат, предприемайки
маневра ляв завой е позиционирал автомобила в лентата за движение на л.а.
Мерцедес, който за да се опита да избегне удара предприел движение наляво, но в
същия момент водачът на л.а. Фиат вместо да спре, продължил движението си и
реализирал удар с л.а. Мерцедес.
Ето защо не е налице противоправно поведение от страна
на увредения, с което той да е допринесъл за настъпване на вредите.
Не е спорно между страните, а и се установява от
събраните писмени доказателства, а именно застрахователна полица №
15-0300/304/5001121, че към 11.06.2016 г. ищецът е имал качеството
застраховател по имуществена застраховка "Каско" за л.а. Мерцедес Е
220 с ДК № *******. В протокола за ПТП е вписано наличието на представена от
водача полица за задължителна застраховка Гражданска отговорност, сключена за
л.а. Фиат Браво ДК № *******със
срок на действие 24.09.2015 г. - 23.09.2016 г., по която застраховател е
ответникът. Този факт не беше опроверган от ответника, нито се доказаха
обстоятелства, довели до противопоставимо на трети лица прекратяване на
полицата преди датата на събитието.
Безспорно се установи и обстоятелството, че ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение в размер на 6050 лв., за установяването на
което обстоятелство по делото е представено
платежно
нареждане от 08.07.2016 г., в което се сочи, че ищецът е наредил да се преведе
по сметка на собственика на процесното МПС - л.а. Мерцедес Е 220, ДК № *******,
сумата от 6050,00 лева.
При тези факти съдът счита, че в полза на ищеца срещу
ответника е възникнало регресно вземане. Следва да се определи неговият размер.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно
автотехническата експертиза общата стойност на ремонта за възстановяване на
щетите по увреденото МПС към момента на настъпване на процесното ПТП е 8955,44
лева, поради което е направено заключение за наличие на тотална щета, тъй като
автомобилът е застрахован за 9500 лева към 11.08.2015 г. с валидност до
10.08.2016 г.
Тук въззивният съд намира за необходимо да обсъди
възражението на въззивника, че застрахователното обезщетение следва да бъде
намалено до размера от 2735 лева, тъй като от сумата в размер на 6050 лева
следва да бъде приспадната стойността на запазените части от автомобила.
Действителната стойност на причинените вреди на
автомобил Мерцедес Е 220, с ДК № ******* следва да се определи към деня на
настъпване на релевантното застрахователно събитие - 11.06.2016 г., като при
тотална щета от размера на обезщетението следва да се приспадне стойността на
запазените части от МПС. Видно от заключението на вещото лице по съдебно
автотехническата експертиза общата стойност на ремонта за възстановяване на
щетите по увреденото МПС към момента на настъпване на процесното ПТП е 8955,44
лева, а видно от заключението по допълнителната автотехническа експертиза и
заявеното от вещото лице в о.с.з. от 01.11.2018 г. най-високата стойност за
запазени части на търгове на катастрофирали автомобили достига до 25 %. Предвид
горното по делото се установява, че дори при приспадане на най-високата
стойност за запазени части от стойността на обезщетението за имуществените
вреди настъпили вследствие процесното ПТП по средни пазарни цени при тотална
щета, последното би било по-голямо от определеното от първоинстанционния съд
обезщетение в размер на 6050 лева, поради което възражението на въззивника се
явява неоснователно.
Предвид всички изложени по-горе съображения, настоящият
съдебен състав намира, че въззивната жалба се явява неоснователна, а решението
на СРС следва да бъде потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има
въззиваемата страна, която е поискала присъждането на такива до приключване на
последното заседание пред настоящата съдебна инстанция и е представила
доказателства за тяхното извършване.
Предвид горното З. „Д.Ж.и З.“, ЕИК *******следва да бъде
осъдено да заплати в полза на ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *******сумата от 506,60 лева,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 01.11.2018 г.,
постановено по гр.дело № 31871/2018 г. по описа на СРС, ГО, 62 с-в.
ОСЪЖДА З. „Д.Ж.и З.“, ЕИК *******със
седалище и адрес на управление:*** да заплати в полза ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *******със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 506,60 лева, представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.