РЕШЕНИЕ
Гр.София,22.07. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юли
През две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я
ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
Като изслуша
докладваното от съдия Маркова ч.гр..д.№ 6535 по описа за 2020
година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.437 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена Фондация „С.М.“ /длъжник по изп.производство/ срещу разпореждане от 24. 02.2020 г. за разноски, постановено по изп.дело № 20198410401358,
с което от ЧСИ Н.М.рег.№ 841, с район на действие СГС, с което е
оставено без уважение възражението им относно определяне като размер на
адв.възнаграждение 780 лв.
В обстоятелствената част на жалбата се
сочи, че определеното от СИ адв.възнаграждение е прекомерно, тъй като делото не
било от фактическа и правна сложност. Позовава се на т.1 и т.2 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения/наричана по-долу
„Наредбата“/. По изп.дело освен действия по образуването му, били извършени и
два запора. Затова се следвало по т.1 от Наредбата адв. възнаграждение в размер
на 200 лв. Ако се приемело, че се дължи адв.възнаграждение и по т.2, то същото
следвало да се определи по правилата на чл.7, ал.2 от Наредбата, но да се
присъди ½. Не ставало ясно по какъв начин ЧСИ е определил в тежест на
жалбоподателя разноски от 3 179,09 лв. Дори да се вземела предвид тази
сума, то дължимото адв.възнаграждение възлизало в размер на 452, 53 лв.,
изчислено по реда на чл.7, ал.2 от Наредбата. При приложението на т.2 от чл.10
на Наредбата, дължимото адв. възнаграждение за процесуални действия възлизало
на 226,27 лв. В случая присъденото адв.възнаграждение надвишавало три пъти,
установените в чл.10, т.1 и т.2 от Наредбата, размери.
Иска се обжалваното постановление да
бъде отменено, както и да бъде уважено възражението за прекомерност.
С жалбата не се претендират разноски.
От ЧСИ се излагат мотиви за
допустимост на жалбата, защото същата била в обхвата на чл.435 ГПК, а по
същество излага доводи за нейната неоснователност. Изп.производство било
образувано по изп.лист от 14.08.2017 г. за събиране на сумата в размер на
3 179,09 лв., издаден по гр.д.№ 6493 по описа за 2003 г. на СРС, 45 с-в.
Длъжниците били четирима. Счита, че правилно били присъдени и определени
разноските в полза на взискателя като били отчетени извършените от пълномощника
на взискателя действия, вкл. пълното проучване на имуществото на длъжника,
както и налагане запор на вземанията му. Разноските за адв.възнаграждение били
действително извършени. Следвало да се има предвид и, че разпореждането било
постановено в изпълнение на определение № 28258/02.12.2019 г. на СГС по
ч.гр.д.№ 13569/2019 г. Разноските били изчислени при условията на разделност, в
случая общото задължение от 27 266 лв. плюс 10883 лв. било разделено на
броя на задължените лица. Изп.дело било образувано на 09.04.2019 г. и
длъжникът-жалбоподател имал възможността да плати задължението си преди тази
дата, тъй като изпълнителният лист бил издаден на 14.08.2017 г., а съдебното
решение било влязло в сила преди това. По-голямата част от длъжниците /общо 12
на брой/ били уредили отношенията с взискателите. Счита, че се дължи
адв.възнаграждение, както по т.1 така и по т.2 от Наредбата.
Взискателите
изразяват становище за неоснователност на жалбата. Прави
се възражение, че същата е недопустима, тъй като за обжалваното разпореждане
жалбоподателят бил уведомен на 09.03.2020 г., а жалбата била подадена на 17.03.2020
г. Затова следвало да бъде оставена без разглеждане. По същество се излагат
доводи за неоснователност като се счита, че се дължи адв.възнаграждение и по
т.1, и по т.2 от чл.10 от Наредбата. Освен това се сочи, че сумата в размер на
780 лв. е с ДДС на основание пар.2 а от Наредбата. Самото изп.дело било
образувано от 22-ма италиански взискатели и на всеки едни от тях се дължали
разноски за процесуално защита. При това положение адв.възнаграждение щяло да
възлезе по т.1 общо в размер на 4 400 лв. без ДДС, което разделено на четири,
означавало, че на всеки взискател се дължи по 100 лв. без ДДС като се позовава
на решение № 1288 от 21.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 2285/2019 г. на СГС, ГО. Дължало
се и адв.възнаграждение по т.2 в размер на 226,27 лв. без ДДС, както се
признавало и в жалбата. Сочи, че необходимите по изп.дело проучвания били
извършени от ЧСИ, но по искане на процесуалните представители. Към момента не
били поискани други действия, тъй като било установено наличие на банкови
сметки, в които длъжникът имал авоари.С оглед броя на взискателите минималния
размер на адв.възнагражедие възлизал на 1 326,27 лв. без ДДС. В случая
претендираният бил по-нисък от минималния. Съобразена била фактическата и
правна сложност на делото, както и, че се касае за идентична фактическа
обстановка за всички взискатели и длъжници. Претендират се разноски пред
настоящата инстанция.
По
допустимостта на жалбата:
За обжалваното постановление жалбоподателят
е бил уведомен на 09.03.2020 г.
Жалбата е подадена на 18.03.2020 г.
Следователно същата е в срока по
чл.436, ал.1 ГПК, който е двуседмичен,
и е допустима.
По
основателността на жалбата:
Процесното изп. дело е образувано въз основа на молба, подадена на 09.04. 2019
г. от 22-ма взискатели, за които се установява, че са италиански граждани.
По отношение на Фондацията, жалбоподател по
настоящето дело, искането е за събиране на сумата в размер на 3 179,09 лв.,
представляваща припадаща се част от присъдените разноски за две съдебни
инстанции по изп.лист от 14.08.2017 г.
С молбата за образуване на изп.дело е отправено
искане до ЧСИ за събиране на данни относно публичните задължения и банкови
сметки и сейфове, т.е. за проучване на имущественото състояние на длъжника.
Претендирани са и разноски, вкл. адв.възнаграждение.
ЧСИ е определил с постановление от 17.04.2019 г. по
отношение на Фондаццията-жалбоподател, за дължими разноски по изпълнителното
дело –780 лв. – адв.възнаграждение /л.91 от изп.дело/.
Подадената от длъжника частна жалба срещу горното
постановление е квалифицирана от СГС, ГО по ч.гр.д.№ 13569 по описа за 2019 г. като
искане за изменение на определеното адв.възнаграждение и затова същата е
оставена без разглеждане. Частната жалба, имаща характер на молба по чл.248 ГПК, е върната на ЧСИ за произнасяне.
Видно от мотивите на СГС липсват каквито и да е указания по съществото на
спора.
С обжалваното разпореждане е отказано да бъде
намален размера на присъденото адв.възнаграждение.
Оправена е ПДИ до длъжника
/жалбоподател/ на 15.04.2019 г. за заплащане на сумите. Поканата е била връчена на 23.04.2019 г. на която дата и е
уведомена за наложения запор върху вземанията по сметки в „Райфайзенбанк
България“ АД/л.127 от изп.дело/.
На 24.04.2019 г. ЧСИ е
уведомил банките за вдигане на запорите.
По доводите в жалбата:
Съгласно
чл. 3 ГПК, участващите в съдебните производства лица и техните
представители под страх от отговорност са длъжни да упражняват предоставените
им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Когато
участниците в процеса упражняват правата си недобросъвестно с цел да бъдат
увредени права и законни интереси на други и действат в разрез с основните права на гражданите (чл.
57, ал. 2 от Конституцията на Република България), извършеното процесуално
действие е при злоупотреба с право, поради което не следва да бъде зачетено от
правозащитния орган. Съдебният изпълнител, овластен с компетентността да
извършва изпълнителни действия съобразно ГПК, следи за добросъвестното
упражняване на процесуалните права от страните в процеса, а при превратното им
упражняване следва да откаже защитата им.
Отговорността за разноски цели не да
обогати кредитора, а да възстанови реално направените разноски, виж в този
смисъл РЕШЕНИЕ № 325 ОТ 29.12.2014 Г.
ПО ГР. Д. № 4263/2014 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС.
„Съдебният изпълнител е овластен с компетентността да извършва
изпълнителни действия според разпоредбите на ГПК. Именно поради това съдебният
изпълнител следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права от
страните в процеса и когато тези права се упражняват превратно/ какъвто е
настоящият случай/ следва да откаже тяхната защита“- решение № 7 от 20.06.2016 г. по гр.д.№ 5209 по описа за 2015 г. на
ВКС, ГК, ІV ГО.
Основателен е довода на
жалбоподателя, че не се касае до изп.дело с фактическа и правна сложност.
В конкретния случай са
извършени действия по подаване на молба за образуване на изп.дело, както и за
налагане на два запора, които са предприети от взискателя.
Съгласно чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство,
защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е:
1.
за образуване на изпълнително дело - 200 лв.
2.
За процесуално представителство
– 226,27 лв.
Или общо в размер на 426,27 лв. без ДДС, или с
ДДС в размер на 511,53 лв., определени при редакцията на Наредбата преди изм.,
публ.ДВ.бр.45 от 15.05.2020 г.
Не се спори, а и от данните
по изп.дело се установява, че запорите са били наложени без длъжникът да е бил
поканен да изпълни доброволно. Самите запори са вдигнати един ден след връчване
на ПДИ.
Приетото в решението по
ч.гр.д.№ 2285 по описа за 2019 г. на
СГС, ТО, не задължава настоящия състав, а освен това предмет на съдебен контрол
там са били други действия на ЧСИ и по др.изп.дело.
Налага се извод, че жалбата
е основателна във връзка с възражението по чл.78, ал.5 ГПК, а обжалваното
постановление ще следва да бъде отменено
относно разноските за адв.възнаграждение за
разликата над 511, 53 лв. /с ДДС/.
По разноските:
С оглед трайно установената
от ВКС съдебна практика, в производство по разноски, разноски не се присъждат.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 24. 02.2020 г., постановено по изп.дело № 20198410401358,
с което от ЧСИ Н.М.рег.№ 841, с район на действие СГС, е оставено без уважение
възражението по чл.78, ал.5 ГПК, направено от Фондация „С.М.“, длъжник по
изп.дело, относно определяне като размер на адв.възнаграждение в полза на
взискателите - 780 лв. /с ДДС/
И вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определеното от ЧСИ Н.М.рег.№ 841, с район на
действие СГС, по изп.дело № 20198410401358, адв.възнаграждение в полза на
взискателите, до сумата в размер на 511,53 лв. /с ДДС/.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: