№ 108
гр. София, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Янита Д. Янкова
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело №
20241800900095 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.239 от ГПК.
ИЩЕЦЪТ - „З.К. „Л.И.” АД, ЕИК ********* е предявил срещу М. Р. В. от с. Д.,
ул.“Е.“ № 4, Софийска област, община К., с ЕГН **********, регресен иск с правно
основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ – за заплащане на сумата от 250 000 лева - главница, ведно
със законната лихва, считано от 09.04.2024 год. – датата на предявяване на иска, до
окончателното й изплащане, съставляваща заплатено от застрахователя на И.Ц.Г. с ЕГН
**********, застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
11.08.2016г., и присъдено с влезли в законна сила съдебни решения.
Претендират се и направените по делото разноски, вкл. възнаграждение по чл.78, ал.8
от ГПК.
Ищецът твърди, че с влязла в законна сила Присъда № 53/06.04.2017г. по НОХД №
40/2017г. по описа на PC - К., ответникът е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.343, ал.3, б.„а“, предл.1-во във вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК – за това,
че на 11.08.2016 год. в с.Д., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
марка „БМВ”, модел „725 ТДС“, с ДК № СА 8004 НХ, е нарушил правилата за движение по
пътищата и по непредпазливост е причинил на И.Ц.Г. тежки телесни повреди, като е
управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма.
Твърди се, че ищецът бил осъден на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015
год./ с Решение № 147 от 22.12.2017г. по т.д .№ 116/2017г. на СОС, да заплати на И.Ц.Г.
сумата от 350 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
1
неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 11.08.2016., ведно със законната лихва,
считано от 11.08.2016г. до окончателното плащане, сумата от 15,854.90 лева представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди - разходи за лечение, търпени в резултат на
същото ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
12.06.2017г. до окончателното изплащане.
Изложено е още в исковата молба, че решението на първоинстанционния съд било
обжалвано пред Софийски Апелативен Съд за присъдената сума над 100 000 лева до
присъдената в размер на 350 000 лева. С Решение №26/04.01.2019г. на САС, 10 състав по
Въззивно гр.д. № 1437/2018г. било отменено Решение № 147 постановено на 22.12.2017г. по
т.д. № 116/2017г. на СОС, в частта му с която съдът бил осъдил ЗК Л.И. АД да заплати на
И.Г., разликата над сумата от 200 000 лева до присъдения размер от 350 000 лева,
представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
вследствие телесни увреждания при ПТП, настъпило на 11.08.2016г., като отхвърлил
предявения от И.Г. иск за сумата над 200 000 лева до присъдения размер от 350 000 лева.
С касационна жалба на И.Г. било обжалвано Решение № 26/04.01.2019г. на САС, 10
състав в частта с която бил отхвърлен предявеният иск за разликата над сумата от 200 000
лева до присъдения размер от 350 000 лева. С Решение № 83/21.10.2020г. на ВКС по т.д. №
1664/2019г. било отменено решение № 26 от 04.01.2019г. по в.гр.д. № 1437/2018 г. на САС, 10
състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 147 от 22.12.2017 г. по т. д. №
116/2017 г. на Софийски окръжен съд бил отхвърлен предявеният от И.Г. срещу „ЗК Л.И."
АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за обезщетяване на неимуществени вреди
от ПТП, настъпило на 11.08.2016г., за разликата над 200 000 лв. до присъдения размер от
350 000 лв., като ВМЕСТО него ищецът бил осъден да заплати на основание чл. 226, ал. 1
КЗ (отм.) на И.Г. сумата 150 000лв. - разликата над присъдените 200 000лева до дължимите
350 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
ПТП, настъпило на 11.08.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
11.08. 2016 г. до окончателното плащане.
Изложено е още от ищеца, че посочените съдебни решения били постановени при
участието на М. Р. В. в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника.
Твърди се, че ищецът заплатил на пострадалия претендираните в настоящото
производство суми в общ размер на 250 000 лева по банков път, по сметка на ЧСИ В.Ц., по
две образувани изпълнителни дела - № 100 по описа на ЧСИ В.Ц. за 2019г. и № 775 по
описа на ЧСИ В.Ц. за 2020г.
Препис от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
чл.131 от ГПК, като в срока по чл.131, ал.1 от ГПК същият не е подал писмен отговор и
становище по исковете, въпреки че е бил уведомен с разпореждането на съда по чл.367, ал.1
от ГПК за последиците по чл.239, ал.1, т.1 във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК. Ответникът освен,
че не е представил отговор на исковата молба, не е изпратил и представител в първото
заседание по делото. Ответникът не е поискал и делото да се разгледа в негово отсъствие.
В проведеното по делото първо съдебно заседание на 04.10.2024г. ищецът е поискал
2
съдът да постанови неприсъствено решение по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
На основание чл.239, ал.1 от ГПК съдът следва да постанови неприсъствено решение,
с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 250 000 лева - главница, ведно
със законната лихва, считано от 09.04.2024 год. – датата на предявяване на иска, до
окончателното й изплащане, съставляваща заплатено от застрахователя на И.Ц.Г. с ЕГН
**********, застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
11.08.2016г., и присъдено с влезли в законна сила съдебни решения.
Изложеното следва от обстоятелството, че в случая са налице предпоставките, както
на чл.238, ал.1 от ГПК, така и на чл.239, ал.1, т.1 и т.2, предл.1 от ГПК. Предявените искове
са вероятно основателни с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и събраните в
хода на съдебното следствие доказателства, а именно приетите с определението по чл.374 от
ГПК писмени доказателства, поради което съдът не следва да излага други мотиви, освен че
решението се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК съдът следва да осъди ответника да заплати на
ищеца направените по делото съдебни разноски - държавна такса за водене на съдебното
производство в размер на 10 000 лева, както и юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 150 лева.
Воден от горното и на основание чл.239, ал.1 и 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, М. Р. В. от с. Д., ул.“Е.“ № 4,
Софийска област, община К., с ЕГН ********** да заплати на „З.К. Л.И.” АД, ЕИК
********* сумата от 250 000 лева /двеста и петдесет хиляди лв./, съставляваща заплатено от
застрахователя застрахователно обезщетение на И.Ц.Г. с ЕГН ********** за неимуществени
вреди, за причинени му телесни увреждания при ПТП, настъпило на 11.08.2016 год. около
7.45 ч. в с. Д., при управление от ответника М. Р. В. на лек автомобил марка „БМВ“ модел
„725 ТДС“, с ДК № СА 80 04 НХ, със застрахователна полица № BG/22/115003080875 за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ищеца и валидна от
17.12.2015 год. до 04.10.2016 год., и след употреба на алкохол с концентрация в кръвта от
0.8 на хиляда – над допустимата по закон норма, ведно със законната лихва върху сумата от
250 000лева, считано от 09.04.2024 год. – датата на предявяване на иска, до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и 8 от ГПК, М. Р. В. от с. Д., ул.“Е.“ № 4,
Софийска област, община К., с ЕГН ********** да заплати на „З.К. Л.И.” АД, ЕИК
********* сумата от 10 150 лева /десет хиляди, сто и петдесет лева/, съставляваща
3
направени по делото разноски и възнаграждение за представителство от юрисконсулт
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 от ГПК.
Да се изпрати препис от съдебното решение на страните, на основание чл.240, ал.1 от
ГПК.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
4