Р Е Ш Е Н И Е

 

№   ............

 

     27.03.2020 г., гр. Плевен

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Плевенският районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на шести март през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА  НАЧЕВА

 

         При секретаря Иглика Игнатова и в присъствието на прокурора .......... като разгледа докладваното от съдия Начева АНД № 327 по описа на същия съд за 2020г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е жалба от Ц. С. Ц. ***, ЕГН **********, против НП № 194з от 19.12.2019г. на *** към ОД на МВР-Плевен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.45, ал.2 от Закона за закрила на детето и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.45, ал.2 от Закона за закрила на детето е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева. Твърди се, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което се моли неговата отмяна, като се излагат подробни съображения.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. П.П. от ***, който моли за отмяна на издаденото НП. Излага подробни съображения в писмени бележки.

         Ответникът по жалбата – *** към ОД на МВР-Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по съществото на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, констатира следното:

 

         ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

         РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА   ОСНОВАТЕЛНА.

На 14.12.2019 г. около 01.20 часа служители на Първо РУ при ОД на МВР-Плевен са извършили проверка в заведение – снек бар „***“, находящо се в гр. Плевен на *** и стопанисван от *** ЕООД, гр.Плевен, като при проверката било установено присъствието в бара на непълнолетното лице В.С.Ц., ЕГН ********** след 22:00 часа, което не е било придружавано от родител или дееспособно пълнолетно лице. На място в проверявания обект бил установен и управителят на обекта – жалбоподателят Ц. С. Ц.. Въз основа на събраните материали по преписката С.Д.Г. – *** при Първо РУ на МВР-гр. Плевен, съставил на жалбоподателя АУАН № 194з/14.12.2019 г. Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление, с което на жалбоподателя било наложено наказание глоба в размер на 2000 лв.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

По делото не е спорно между страните, че към датата на издаване на НП жалбоподателят е бил управител на посоченото дружество. Безспорно по делото е и обстоятелството, че *** ЕООД, гр.Плевен е стопанисвало снек бар ***“ към момента на извършване на процесната проверка. Установява се, че в момента на констатиране на нарушението на място в обекта е бил установен и жалбоподателят, за който се е констатирало, че е управителят и той не го е оспорил.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, за което са представени доказателства по делото. НП е издадено в срока по чл. 34 от ЗАНН, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, като възраженията в тази насока са неоснователни. От АУАН и НП е ясно, че лицето е установено след 22:00 часа на 13.12.2019 г. – а именно в 01:20 часа на 14.12.2019 г. Посочени са нарушените материалноправни норми, като жалбоподателят се е запознал с акта и препис от същия му е бил предоставен.

В акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление е записано, че е нарушен чл.45, ал.2 от Закона за закрила на детето. Според тази законова разпоредба се наказва с глоба или имуществена санкция този, който допусне от 22,00 ч. до 6,00 ч. дете в управляван от него търговски обект в нарушение на чл. 8, ал. 3 и 4, а именно се наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – с глоба или имуществена санкция от 5000 до 8000 лв.

След като законодателят е предвидил налагането на имуществена санкция, то това означава, че с израза „който“ се визират като административнонаказателноотговорни субекти на това нарушение както физически лица, така и юридически лица. Оттук пък следват два важни извода:

На първо място, следва да се отбележи, че в конкретния случай не се касае за допустителство съгласно чл. 10 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 10 от ЗАНН допустителството е наказуемо само в предвидените в закона случаи. Личната административнонаказателна отговорност за извършено нарушение и отговорността за допустителство са различни по вид и се изключват взаимно. Едно лице може да носи отговорност или за виновно извършено лично от него административно нарушение, или в изрично предвидените от закона случаи може да носи отговорност за допустителство за това, че е до пуснал да бъдат извършени административни нарушения при осъществяване дейността на представляваното от него ЮЛ или организация. Допустителството по своя обхват предполага действия или бездействия на лицето, което е довело до определено поведение на трети лица и съответно до настъпване на събитието, което съставлява административно нарушение. Доколкото допустителството представлява непопречване на извършване на нарушение, от друго лице, то юридическо лице не може да носи отговорност за допустителство, т. е. за непопречване на извършването на нарушение. Такава отговорност би могъл да носи, съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗАНН, ръководителят на учреждение, организация или предприятие, като физическо лице, който може да бъде санкциониран за нарушения, допуснати от негови подчинени (в този смисъл е и Решение № 531 от 22.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 528 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Бургас). След като от една страна юридическо лице не може да носи отговорност за допустителство, а от друга, както бе изяснено, по цитираната разпоредба може да бъде налагана имуществена санкция, то следва изводът, че разпоредбата на чл. 45, ал. 2 Закона за закрила на детето не употребява израза „допусне“ по смисъла на чл. 10 ЗАНН.

На второ място, от направеното по-горе пояснение следва изводът, че отговорност се носи от субекта, който стопанисва съответният обект, а не от конкретното физическо лице – управител. Ако отговорността се понасяше винаги от конкретното физическо лице, което е посочено за управител, в смисъл на отговорник на обекта или пък управител на дружество, то на практика никога не би се наложила имуществена санкция, тъй като юридическите лица не могат да извършват действия самостоятелно, а винаги конкретно физическо лице извършва действие от името и за сметка на юридическото лице. Иначе казано, при такова тълкуване наказателноотговорно лице би било винаги и само физическо лице, на което може винаги да се наложи само наказание „глоба“. Очевидно такова тълкуване противоречи на буквално разписаната разпоредба. Поради това следва да се приеме, че субект на това нарушение е субектът, стопанисващ търговския обект, тъй като в тази хипотеза е възможно да бъде ангажирана отговорността както на юридическо, така и на физическо лице (например ако обектът се стопанисва от гражданско дружество по ЗЗД), при което приложими се явяват и двете предвидени в текста юридически санкции.

С оглед изложеното, настоящия състав намира, че неправилно е била ангажирана отговорността на управителя на дружеството, стопанисващо обекта, като е следвало да бъде наложена имуществена санкция на самото дружество.

В обобщение, обжалваното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ  НП № 194з от 19.12.2019г. на *** към ОД на МВР-Плевен, с което на жалбоподателя Ц. С. Ц. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.45, ал.2 от Закона за закрила на детето и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.45, ал.2 от Закона за закрила на детето е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред Административен съд – гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.

 

                  

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: