РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. Бургас, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
Административно наказателно дело № 20212120205563 по описа за 2021
година
Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по
повод постъпила в съда жалба, подадена от еднолично дружество с
ограничена отговорност с фирма (наименование) „Х***** Х****“, ЕИК *****
със седалище и адрес на управление: гр.С***, район „О*****“, улица „Б****“
№***, ет.*** представяно от управителя И...Г...Г.....
Жалбата е подадена против Наказателно постановление
№93/11.11.2021 г., издадено от П.***М***М-**** – директор на РИОСВ –
Бургас.
С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.200, ал.1, т.2
от Закона за водите (ЗВ) за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 ЗВ, на дружеството-
жалбоподател е наложено административно наказание по вид „имуществена
санкция” в размер от 2 000.00 лева.
С жалбата се иска отмяна на процесното НП, като се посочва, че то е
незаконосъобразно, издадено в нарушение на ЗАНН.
Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване
не се явява. Явява се процесуален представител, който отправя искане за
1
оставяне процесната жалба без уважение, потвърждаване на НП и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Процесното НП е получено на 16.11.2021 г., видно от приложеното
известие за доставяне (л.9 от делото). Жалбата е постъпила при наказващия
орган на 25.11.2021 г. с вх.№ВОД-У336/25.11.2021 г., след като е била
изпратена по пощата на 24.11.2021 г. (л.7 – пощенско клеймо). Ето защо съдът
намира, че е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в
седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във
връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 01.09.2021 г. в сградата на РИОСВ – Бургас била извършена
проверка, по време на която било установено, че до 25.08.2021 г. в тази
инспекция не са представени резултатите от проведения собствен мониторинг
като условие, определено в т.5 от раздел „Специфични изисквания към
местата за мониторинг и програмата за мониторинг“ на Разрешително №2311
0032/24.03.2017 за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води, продължено с Решение №35/18.03.2019 г. Съгласно т.5 от
Разрешителното, резултатите от провеждания собствен мониторинг следва да
се представят в срок до 15 дни от изготвяне на анализите в Басейнова
дирекция „Черноморски район“ и в РИОСВ – Бургас във връзка с
изискванията на чл.174 ЗВ. На същата дата (01.09.2021 г.) в РИОСВ постъпил
Протокол №1458/09.08.2021 г. от изпитване с резултати от собствен
мониторинг за месец юли 2021 г. за обект „Канализационна мрежа с
пречиствателна станция за отпадни води“ на хотелски комплекс
„З*************“, местност „К*****“, землище на гр.Свети Влас, община
Несебър, област Бургас.
В резултат на посоченото и на 15.09.2021 г. в гр.Бургас и в тримесечния
[1]
давностен срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, З.Н. (младши експерт) съставила
против дружеството-жалбоподател Акт №93/15.09.2021 г. за установяване на
2
административно нарушение (АУАН).
Конкретно отразеното в акта нарушение било квалифицирано от
актосъставителя като нарушение на чл.48, ал.1, т.11 ЗВ. В словесен вид
вмененото административно нарушение било, че резултатите от собствения
мониторинг за посочения по-горе обект не са представени в РИОСВ – Бургас
в определение в процесното Разрешение за заустване срок.
На същата дата и срещу подпис, на пълномощник на дружеството-
жалбоподател бил връчен препис от АУАН.
На 11.11.2021 г., извън рамките на инструктивния едномесечен срок по
чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН
от съставянето на АУАН, П***М*** - директор на РИОСВ – Бургас, издал
процесното наказателно постановление. Конкретно посоченото нарушение,
вменено на жалбоподателя, е идентично с отразеното в АУАН, както в
словесен, така и в цифров вид.
На 25.11.2021 г. процесната жалба постъпила в РИОСВ – Бургас.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни
пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително
решение.
АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това
съгласно чл.201, ал.ал.3 и 4 ЗВ.
От събраните пред настоящия съд доказателства, състава приема за
установено по несъмнен начин, че вмененото нарушение е извършено.
Разпоредбата на чл.48, ал.1, т.11 ЗВ, посочена като нарушена, вменява в
задължение на водоползвателите, титуляри на разрешителни да изпълняват
условията в издадените им разрешителни по реда на ЗВ или комплексните
разрешителни издадени по реда на ЗООС. В настоящия казус е налично
неизпълнение на едно от условията на разрешителното.
Съгласно чл.200, ал.1, т.2 ЗВ наказват се с имуществена санкция в
размер от 2000 до 10 000 лева ЮЛ, които ползват водни обекти, в отклонение
на предвидените в разрешителното им.
Както се посочи по-горе, съгласно т.5 от Разрешителното, резултатите
3
от провеждания собствен мониторинг следва да се представят в срок до 15
дни от изготвяне на анализите в Басейнова дирекция „Черноморски район“ и
в РИОСВ – Бургас във връзка с изискванията на чл.174 ЗВ. На 01.09.2021 г. в
РИОСВ постъпил Протокол №1458/09.08.2021 г. от изпитване с резултати от
собствен мониторинг за месец юли 2021 г. за обект „Канализационна мрежа с
пречиствателна станция за отпадни води“ на хотелски комплекс
„З*************“, местност „К*****“, землище на гр.Свети Влас, община
Несебър, област Бургас. Този протокол е следвало да постъпи в РИОСВ –
Бургас най-късно до 24.08.2021 г., а не седмица по-късно.
При така установените факти по делото, административнонаказващият
орган правилно е оценил значимите за определяне размера на санкцията
обстоятелства и е наложил санкция в размер на минимума, предвиден в
закона, като размерът на наложеното наказание е съобразен с тежестта на
нарушението. Съдът счита, че определянето на наказанието в минималния
размер е съобразен с обществената опасност на деянието и счита, че е
справедливо.
Обобщавайки гореизложеното, съдът намира, че случаят не може да се
определи като маловажен по смисъла на чл. 28 б. "а" от ЗАНН. В тази норма е
предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение
ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС, преценката на административния орган
за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен
контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН не са
налице и наказващият орган не ги е приложил, той следва да потвърди
наказателното постановление поради издаването му в съответствие със
закона. В случая, по делото не са ангажирани доказателства, че извършеното
нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в
закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на
обществена опасност, поради което правилно административнонаказващия
орган не е приложил тази разпоредба.
С оглед очерталия се завършек на производството искането на
процесуалния представител на РИОСВ - Бургас за присъждане на разноски е
4
основателно и не съществува причина да не бъде уважено. Към момента е
настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл.63д, ал.4 и5 ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща
към чл.143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 ГПК,
регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само
ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния
случай представителят на административнонаказващия орган е поискал да му
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като с оглед изхода на
делото следва дружеството-жалбоподател да бъде осъдено да заплати
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева съгласно чл.27е от
Наредбата за правната помощ.
Мотивиран от посочено и на основание чл.63, ал.2, т.5 във връзка с
чл.58д, т.1 ЗАНН, 22. наказателен състав на Районен съд – Бургас
[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и
Втора колегия на Върховен административен съд
[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и
Втора колегия на Върховен административен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №93/11.11.2021 г.,
издадено от П.***М***М-**** – директор на РИОСВ – Бургас;
ОСЪЖДА еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма
(наименование) „Х***** Х****“, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление: гр.С***, район „О*****“, улица „Б****“ №***, ет.***
представяно от управителя И...Г...Г.... да заплати на РИОСВ – Бургас
сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението, съгласно чл.63в ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Бургас на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава
5
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228
АПК) в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
_______________________
Съдия при Районен съд – Бургас: Вярно с оригинала!
М.Д.
6