Р Е Ш Е
Н И Е
№ 38
Гр.Бяла,
11.02.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година,
Председател: Пламен Дочев
сложи за разглеждане гр. дело № 134 по описа за 2018г. и като разгледа
докладваното от съдията, за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е за
делба във фазата по извършване на делбата.
С влязло
в сила съдебно решение № 129/11.06.2018г., постановено по гражданско дело № 134/2018г.
съдът е допуснал до делба при квоти: за А.Р.С. 5/6 идеални части /придобити по
наследство и чрез покупко-продажба/ и за С.Р.С. 1/6 идеални части от имот: ПИ с
идентификатор 20184.1.697 по кадастралните регистри на гр.Д.м., обл.Р., одобрен
със Заповед № РД-18-5/19.01.2010г. на изп. директор на АГКК, с площ 727 кв.м., стар
идентификатор: парцел VІІІ, кв.31, с административен адрес: гр.Д.м., обл.Р., 7150,
ул.“Ч.в.“ № … с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на
трайно ползване: ниско застрояване, при съседи
ПИ с идентификатори: № 20184.1.708, № 20184.1.698, № 20184.1.2780, № 20184.1.2260
и № 20184.1.744, ведно с построените в него едноетажна еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор № 20184.1.697.1 със застроена площ 72 кв.м. и второстепенна
стопанска постройка.
Относно определяне способът, по който следва да се
извърши делбата:
По делото
е прието експертно заключение, от което е видно, че процесния имот е реално
неподеляем, съобразно правата на съделителите и изискванията на ЗУТ. Вещото
лице е определило пазарната цена – 38481лв. и паричното изражение на дяловете: 32067,50
лева за 5/6 идеални части и 6413,50 лева за 1/6 идеална част. Като съобрази
местонахождението на имота, вида и инфраструктурното му положение, съдът намира
посочената оценка за съответстваща на състоянието на пазара и съставляваща
пазарната левова равностойност на имуществото.
В първото
заседание, след влизане в сила на решението за допускане на делбата, А.Р.С. е
направила искане за възлагане на имота, основано на разпоредбата на чл.349,
ал.2 от ГПК., а С.Р.С. е оттеглила искането
си по реда на чл.349, ал.2 от ГПК в с.з. на 22.01.2019г. Претендира публична
продан.
Съгласно
посочената правна норма, когато допуснатия до делба недвижим имот е неподеляемо
жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в
него и не притежава друго жилище, може да поиска възлагане на имота.
Видно от точки 7 и 8 от Тълкувателно
решение № 1 от 19.05.2004г. на ОСГК на ВКС на РБ са дадени задължителни
разяснения, че граматическото и логическото тълкуване на нормата на чл.288,
ал.3 от ГПК (отм.) – сега чл. 349, ал. 2 от ГПК, налага извода, че от обхвата й
като способ за извършване на делбата се изключва всяка друга съсобственост
освен тази, която е възникнала само от наследяване. Следователно, ако
съсобствеността върху неподеляемото делбено жилище е възникнала в резултат и на
други юридически факти (сделки, реституция и други посочени в закона), то
разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК е неприложима (така и Р № 415-2005г.- I
г.о. на ВКС). Или казано иначе при нито една от хипотезите на смесена
(комбинирана) съсобственост, каквато е тази възникнала в резултат на повече от
един по вид юридически факт (прекратена СИО и наследяване, сделка за част от
имота и наследяване за другата, и други подобни), съдът не може да извърши
делбата на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК (така и т. 8 от ТР № 1/2004 г. на
ОСГК на ВКС).
При
него по делото е установено, че съсобствеността между страните по отношение на
неподеляемата процесна жилищна сграда,
не е възникнала само от наследяване, а от горепосочените различни по вид
юридически факти - наследство и договор за продажба. /нот.акт № 146,
том.15, рег.№ 8723, н.д.1310 от 2013г./ Или казано иначе, макар правата си в
тази съсобственост ответницата да черпи от наследството на покойния си баща – Р.С.И.,
правата си в същата ответницата не черпи от това наследство, а от договора за
покупко-продажба сключен с Н.И.И. /съпруга на починалия Р.И./ скл. на 08.11.2013г.
с н.а. нот.акт № 146, том.15, рег.№ 8723 н.д.1310 от 2013г. (л. 4, 5 и 6). А след като това е
така, само на това основание не са налице в случая предпоставките на чл.349,
ал.2 от ГПК за поставяне в дял на процесната жилищна сграда на направилата
такава възлагателна претенция от ответницата (т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на
ВКС). не следва да бъде уважена.
Според
Решение № 148/7.04.2010г. на ВКС по гр.д.№ 437/2009г. на І г.о. обаче за да
бъде избегнато неточното и неправилното прилагане на закона следва да се има
предвид особеностите на конкретния случай и че при тези факти той не попада в
хипотезата на смесена съсобственост, за което в цитираното по-горе ТР на ВКС е
прието, че съсобствеността може да бъде прекратена само чрез изнасяне на имота на публична продан. В случаи като
настоящия, при която собствеността на имота е била еднородна и се е подчинявала
на СИО, а след смъртта на единия съпруг наследниците са извършили помежду си
разпоредителни сделки, в резултат на които наследствения имот е съсредоточен и
следва да се подели само между двама от тях. Имотът е запазил наследствения си
характер и за двете съделителки, в съсобстевността не участват чужди на
наследството лица, поради което имотът следва да остане в патримониума на един
от наследниците, каквато възможност е предвидил и чл.349, ал.2 от ГПК, което
настоящата инстанция споделя.
По
претенциите с правно основание чл.346 ГПК, предявени от А.Р.С.:
В
производството по сметки, съделителите предявяват искания за присъждане на
суми, които имат връзка с делбената общност. Касае се за вземания, възникнали
от правоотношения, свързани с имота, предмет на делбата. По своята същност
искането по чл.346 от ГПК има
облигационен характер и представлява осъдителен иск, който следва да бъде
конкретизиран по основание и размер, с предмет – вземане, което е ликвидно към
момента на предявяването му.
При
уреждане на правоотношенията между съсобствениците във връзка с извършените
подобрения в общия имот, следва да се има предвид, че всеки съсобственик е
владелец на своите идеални части и държател на идеалните части на останалите
съсобственици. Практиката във връзка с отношенията между съсобствениците по
повод извършените в имота подобрения е представен в ТР № 85/68г. на ОСГК и ППВС
№ 6/1974г. Тези отношения се уреждат по различен начин в зависимост от
условията, при които са извършени подобренията и условията, при които
съсобственикът подобрител е упражнявал фактическа власт - като държател или
владелец на правата на останалите съсобственици. Когато съсобственикът е
извършил подобрения в качеството си на владелец на своята идеална част и
държател на идеалните части на другите съсобственици, отношенията по повод
извършените подобрения се уреждат по правилото на чл.30, ал.3 ЗС, ако същите са
извършени със съгласието на останалите съсобственици; ако липсва такова
съгласие - по правилата на водене на чужда работа без пълномощие (чл.60 и сл. ЗЗД), а ако останалите съсобственици са се противопоставили - по правилото на
чл.59 ЗЗД. В случай, че съсобственикът владее цялата вещ, отричайки правата на
останалите съсобственици, отношенията между тях по повод извършените подобрения
се уреждат по правилата на чл.72 - 74 ЗС.
В
конкретния казус, искът е предявен в преклузивния срок по чл.346 ГПК, от
процесуално легитимирана страна, свързан е със съсобствеността,
чието прекратяване се иска, с оглед което същият е допустим.
Претендира
се стойността на извършените в имота ремонтни дейности, а именно: основен
ремонт на покрива на жилищната сграда, шпакловане и латексово боядисване на
стените, оформяне на сводове между двете
свързани помежду си стаи разположени на жилищния етаж и сутерена, монтиране на
плоскости по таваните, цялостна подмяна на ел.инсталация, вътрешно саниране с
фибран на външните стени на сутерена, направа на бетонова настилка в сутерена, поставяне
на ламинат и теракот в сутерена, подмяна на ВиК инсталация в банята и кухнята, облицоване
на стените на банята с фаянсови плочки, подмяна на санитарното обзавеждане и
частична подмяна на дограмата в сутерена с нова PVC дограма.
С
показанията на М.М.Т. и К.С.К. се установява, че след 2014г. до 2018г. К.С.К. е
направил редица подобрения в процесния имот по поръчка на ответницата. Свидетелят
К. описва извършените ремонтни работи, които са идентични с тези, визирани в СТЕ
и молбата по чл.346 ГПК, с която се претендират стойността на подобренията от
страна на ответницата и възражение за прихващане по молбата на ищцата по
смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС. Свид. Т. твърди, че от 2008г. ищцата не е
посещавала имота. Пояснява, че познава двете съделителки.
По искане
на страните е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно-техническа
експертиза, чието заключение съдът цени като компетентно и обективно дадено.
След извършен оглед на имота и проверка на доказателствения материал по делото,
експертът е установил стойността на извършените подобрения (труд и материали) в
съсобствения имот – 19601,77 лева. След направените в о.с.з. и СТЕ /неоспорена от страните/ уточнения от
вещото лице се установява, че сумата, с която се е увеличила цената на имота е 18320лв.
Не са
ангажирани доказателства, обуславящи извод, че А.Р.С. е осъществила подобренията
със съгласието на С.Р.С. или, че последната се е противопоставила. Данните по
делото сочат, че подобренията са правени без знание и мнението на ищцата
(свидетелите поддържат, че ищцата не е посещавала имота след 2008г., от което
следва, че не е била запозната със състоянието му и предприетите от
съсобственицата действия за подобряването му). Не се твърди, че ответницата е
извършила ремонтните дейности като владелец на целия имот, отричайки правата на
втория съсобственик - ищца по делото.
При
това положение, съдът счита, че отношенията между страните по повод извършените
подобрения следва да се уредят по правилата на чл.61, ал.2 ЗЗД. В тази хипотеза
се прилага принципът на неоснователното обогатяване и се присъжда по-малката
сума измежду направените от подобрителя разноски и увеличената стойност на
имота. (В този смисъл решение № 487/30.11.2011г. по гражданско дело №1503/2010г.
на ВКС, І г.о.). За да се присъдят на ответницата А.С. разходите за извършени
от нея дейности до размера на обогатяването на ищцата, следва, да са налице следните предпоставки: 1/. претендиращият и
отговарящият на претенцията да са съсобственици на подобрената вещ; 2/.
претендиращият да е направил разноски, които да повишават стойността на вещта и
3/. тази увеличена стойност да съществува към момента на предявяване на
претенцията. Съдът намира, че и трите предпоставки са доказани от съделителката
А.С..
С оглед
изложеното съдът приема, че ищцата дължи на ответницата 1/6 от 18320 лева, т.е.
3053,33 лева, доколкото се установи, че С.С. не е правила разходи за
подобренията по недвижимия имот.
По
пртентцията на С.Р.С. по реда на чл.31, ал.2 от ЗС.
Процесуалният
представител на ищцата е поискала да бъде извършено прихващане на дължимата от
нея сума за уравнение на дяловете с иска по сметки по претенцияти й по смисъла
на чл.31, ал.2 от ЗС. Претендира се сумата от 587,75 лв., считано от
05.01.2018г. до ок. приключване на делото 22.01.2019г.
В Тълкувателно решение
№ 7/2012г. от 02.11.2012г. по тълкувателно дело № 7/2012г. на ОСГК на
ВКС, за лично ползване по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС
е определено всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или
ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата
им, без да се събират добиви и граждански плодове. ВКС сочи, че ползващият
съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане
да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е
отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил
възможност да ползва общата вещ заедно с него. Задължението за заплащане на
обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване
на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ
съсобственик. ВКС подчертава, че претенцията за обезщетение по чл.31 ал.2
от ЗС ще е основателна, когато неползващ съсобственик е отправил писмено
искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки че той или
член на неговото семейство не си служи пряко и неспосредствено с цялата обща
вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си
служи с нея /например като държи ключа/. Размерът на обезщетението се
определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване
обема, за който ползващия имота съсобственик-длъжник надхвърля своята
квота или дял в съсобствеността. Подобно е приетото от ВС в Тълкувателно
решение № 129/30.06.1986г., ОСГК разрешение, че ползата, от която е лишен
съсобственикът, който не си служи с вещта, ще бъде равна на частта от наема, на
която съсобственикът би имал право, ако тя бъде отдадена под наем.
Фактическият
състав на горецитираната разпоредба е установен по делото. Ответницата е тази,
която единствена има достъп до имота. Тя е осигурила достъп на вещото лице до него.
Свидетелите също сочат, че С.Р.С. не е посещавала имота. Самата ответница е
общувала с ищцата, чрез есемеси и не е осигурила посещения на С.С.. До края на
съдебното дирене ответницата не е предоставила достъп на ищцата. Ищцата е
отправила писмена покана - връчена на ищеца на 05.01.2018г., съдържаща искане
за заплащане на обезщетение за ползването на ид.ч. от къщата. В документа не се
съдържа такова искане относно фризьорския салон, който се намира в имота.
Поради това искът за обезщетение досежно жилищната сграда е основателен за периода от 05.01.2018г. до
22.01.2019 г., както и за следващите периоди, за които искането е било прието
още в първата фаза на делбата. Доколкото ищцата не е ангажирала доказателствени
средства /СИЕ/ за да докаже претнцията си, то съобразно правилата на
чл.154 ГПК иска с правно основание по
чл.31, ал.2 от ЗС, се явява основателен, но недоказан по размер и като такъв
следва да се отхвърли.
Ответницата
е направила възражение за прихващане. С оглед изложените по-горе мотиви, съдът
намира, че с оглед възлагането на недвижимия имот в дял на А.Р. последната следва
да заплати на ищцата сумата от 3360,17лв. след прихващане на дължимите от С.С.
на А.С. суми /пропорционално на притежаваните от страните дялове съгласно СТЕ/
за извършените подобрения в делбения имот.
Относно
разноски в производството:
На
основание чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, съделителите дължат държавна такса в размер 4% от стойността на дяловете
си, а именно: за А.Р.С. за 32067,50 лева – 1282,27лв. д.т. и за С.Р.С. – 3360.17 лева – 134.41 лв. д.т.
след прихващане.
По
предявения иск с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД се събира държавна такса в
размер на 4% съразмерно с уважената част от иска като С.Р.С. следва да заплати сумата
от 122,13 лв. д.т. за сумата от 3053.33 лева.
По
предявения иск по чл.31,ал.2 от ЗС се събира държавна такса в размер на 4%
съразмерно изцяло отхвърленият иск, като ищцата следва да заплати сумата от
23,20 лв. представляващи д.т.
Ищцата
претендира направените по делото разноски, възлизащи на 1600 лева: 800 лева – възнаграждение
за процесуално представителство; 750 лева - пътни разходи и 50 лв.
за СТЕ. На ответницата: 800 лева - възнаграждение за процесуално
представителство и за вещо лице - 200 лева.
По
правилата на чл.355 от ГПК страните заплащат разноски, съобразно стойността на
дяловете си, като по присъединените искове разноските се определят по чл.78 от ГПК. Страните са направили разноски за адвокати и за вещо лице. Съдът намира,
че разноските за адвокати, вкл. пътни следва да останат така както са
направени. Разноските за вещото лице са заплатени от двете съделителки,
съобразно квотите на страните в първа фаза на делбата при установяване на
съсобствеността, като ответницата следва да заплати на ищцата сумата от 8.33
лв. и по заключението на в.л., съобразно в.з.с. СР по първа фаза на делбата за
допуснатите от съда квоти.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ВЪЗЛАГА В
ДЯЛ на А.Р.С., ЕГН-********** *** по реда на чл.349, ал.2 ГПК
следния недвижим имот: ПИ с
идентификатор 20184.1.697 по кадастралните регистри на гр.Д.м., обл.Р., одобрен
със Заповед № РД-18-5/19.01.2010г. на изп. директор на АГКК, с площ 727 кв.м., стар
идентификатор: парцел VІІІ, кв.31, с административен адрес: гр.Д.м., обл.Р., 7150,
ул.“Ч.в.“ № *** с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на
трайно ползване: ниско застрояване, при съседи
ПИ с идентификатори: № 20184.1.708, № 20184.1.698, № 20184.1.2780, № 20184.1.2260
и № 20184.1.744, ведно с построените в него едноетажна еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор № 20184.1.697.1 със застроена площ 72 кв.м. и
второстепенна стопанска постройка.
ОСЪЖДА А.Р.С., ЕГН-********** *** да заплати по
сметката на Районен съд – гр.Бяла, сумата от 1282,27лв. /хиляда двеста
осемдесет и два лева и двадесет и седем ст./ представляващи д.т.
ОСЪЖДА А.Р.С., ЕГН-********** *** да заплати на С.Р.С., ЕГН ********** ***. адв. Д.Т. от РАК, сумата от 8,33 лв. /осем
лева и тридесет и три ст./ за СТЕ.
ОСЪЖДА А.Р.С.,
ЕГН-********** *** да заплати на С.Р.С., ЕГН ********** ***. адв.Д.Т.
от РАК, сумата от 3360,17 лева (три хиляди триста и шестдесет
лева и седемнадесет ст.) за уравнение на
дяловете, в 6-месечен срок, на основание чл.349, ал.5 от ГПК, заедно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на падежа до окончателното
изплащане, начиная от влизане в сила на решението за възлагане.
ОСЪЖДА С.Р.С., ЕГН ********** ***.
адв.Д.Т. от РАК да заплати по сметка на БРС, сумата от 134.41 лв. /сто тридесет
и четири лева и четиридесет и една стотинки/ представляващи д.т. по полученото парично уравнение от дела
на имота в размер на 3360,17лв.
ОТХВЪРЛЯ иска на С.Р.С., ЕГН ********** ***. адв. Д.Т. от РАК против А.Р.С., ЕГН-**********
***, за сумата от 587,75лв. /петстотин и осемдесет и седем лева и седемдесет и пет ст./ представляващи
обезщетение за лишаване от право на ползване на 1/6 ид.ч. за времето, считано
от 05.01.2018г. до окончателното приключване на делото 22.01.2019г. на осн. чл.31,
ал.2 от ЗС, като недоказан.
ОСЪЖДА С.Р.С., ЕГН ********** ***. адв.Д.Т.
от РАК да заплати по сметка на БРС, сумата от 23,20 лв. /двадесет и три лева и двадесет
ст./ д.т. по отхвърления иск по чл.31, ал.2 от ЗС.
ОСЪЖДА С.Р.С., ЕГН ********** ***. адв.Д.Т. от РАК да заплати по сметка
на БРС, сумата от 122,13 лв. /сто двадесет и два лева и тринадесет ст./ - д.т. по
предявения иск по чл.61, ал.2 от ЗЗД в
размер на 3053,33 лева.
УКАЗВА на С.Р.С., ЕГН ********** ***. адв.Д.Т. от РАК за възможностите по чл.349, ал.3 от ГПК.
Правото
на собственост върху поставения в дял недвижим имот преминава върху съделителя
след изплащането на сумата за уравнение. При неизплащане на същата в 6-месечен
срок от влизане в сила на решението за възлагане, същото се обезсилва по право.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/п/