Определение по дело №1876/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1860
Дата: 24 септември 2019 г.
Съдия: Стефка Тодорова Михова
Дело: 20195300501876
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1860

 

гр.Пловдив, 24.09.2019г.

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,   ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, VІІ –ми граждански състав, в  закрито заседание на 24.09.2019г. в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

    ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

                       

като изслуша докладваното от съдията Стефка Михова в.ч.гр.дело  №1876/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, във вр. с чл. 418, ал. 4 ГПК, образувано по частна жалба ,   подадена от Х. М. Б., ЕГН **********, А.Х. Хаджиянева, ЕГН ********** и Б.Х. Рамадан, ЕГН **********, чрез пълномощник адвокат Л.Д.-М. , срещу разпореждане /без номер/  , постановено по ч. гр. д. № 11429 по описа за 2019г. на Районен съд –Пловдив, ІІ гр. състав, с което е отхвърлено заявлението им  за издаване по чл. 418 от ГПК на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист , произтичащо от запис на заповед.

 В жалбата се излагат бланкетни оплаквания за  неправилност и незаконосъобразнност   на постановеното разпореждане  и се настоява за отмяната му от въззивния съд

Съдът прецени, че жалбата е допустима,като подадени в законовия срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Производството по ч. гр. дело № 11429/2019г.    по описа на РС-Пловдив е образувано въз основа на заявление с вх. № 45202 / 09.07.2019 г.,  подадено от Х. М. Б., ЕГН **********, А.Х. Х., ЕГН ********** и Б.Х. Р., ЕГН **********, като наследници по закон на  Х. Б., за издаване на заповед на незабавно изпълнение  и изпълнителен лист срещу длъжника  Д. М.,  за вземане в размер на  7500 лв., произтичащо от запис на заповед,  с падеж до края на 2016г.

За да отхвърли заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417, т. 9 ГПК и изпълнителен лист първоинстанционният  съд е приел, че процесният документ е нередовен от външна страна, тъй като ремитента не е надлежно индивидуализиран, доколкото не е посочен неговия единен граждански номер и е налице разминаване в собственото име на наследодателя на заявителите и посоченото като ремитент лице .

Настоящата инстанция напълно споделя  изводите на районния съд,че така представената ценна книга не е редовна от външна страна  и не представлява  документ по смисъла на  чл.417 ГПК, въз основа на който съда може да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Същата страда от пороци в съдържанието от външна страна, които  влияят върху действителността  до степен за нищожност.

Записът на заповед  е формален писмен акт, спрямо който  законът поставя  изисквания  за форма визирани в чл.535 от ТЗ, като наред с наименованието ”запис на заповед”,безусловно обещание да се плати определена  сума пари, мястото на плащане, името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати, дата и място  на издаване ,подпис на издателя,като  задължително следва  да съдържа и начин на определяне на падежа.

Видно е,  от представения в заповедното производство запис на заповед, че  не съдържа реквизитите по чл.535,т.4 и 6 ТЗ-място на издаване и плащане.Такова място в документа е обозначено като „Пв“ , което съдът приема,че  е абсолютно неразбираемо и  не  достатъчно конкретизирано с оглед отношения между страните.Ценната книга не съдържа и реквизит по т.2 от казаната правна норма-паричната сума , която безусловно следва да се заплати.В ценната книга тя е посочена като 7500 с цифри и думи, без  индивидуализиране до степен на четливост на съответната валута/парична единица/ на поетото задължение. Това води до неяснота за сумата, която ще подлежи на  заплащане, а от там на липсата на императивен реквизит досежно формата на документа.Падежът на ценната книга-до края на 2016г.  също не е уговорен по един от начините определени в чл.486 от ТЗ.

Така констатираната липса на задължителни реквизити по чл.535 от ТЗ са  довели до нищожност на записа на заповед. Нищожният запис на заповед не е породил менителнично задължение/вземане и поради  това не представлява редовен от външна страна документ по смисъла на чл.417,ал.1,т.9 от ГПК, въз основа на който може да се издаде от съда заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Като е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на така представения  по делото нищожен запис на заповед, първоинстанционния съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане /без номер/ , постановено по ч. гр. д. № 11429 по описа за 2019г. на Районен съд –Пловдив, ІІ гр. състав.

 Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:1/

 

 

 

 

                                  2/