РЕШЕНИЕ № 657
Гр. Пловдив, 01.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, седми
въззивен граждански състав, в публичното заседание на девети юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Стефка Михова
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Христо
Иванов
при
секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от младши съдия
Иванов въззивно гр. дело № 795 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от ГПК.
Производството е образувано по въззивна
жалба, подадена от С.Т., чрез адв. П.Т. против решение № 121/04.03.2020 г.,
постановено по гр.д. № 2333/2019 г., по описа на Районен съд - Асеновград, в
частта с която е определен размера на
наложената глоба по чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН
в размер на 800 лв.
Във въззивната жалба се излагат
подробни съображения за неоснователност на първоинстанционно решение. Иска се
отмяна на решението и се постанови друго, с което размера да бъде намален до
равен или близък до минималния предвиден от закона – 200 лв.
Постъпил е отговор на въззивната жалба
от адв.Р., процесуален представител на Ж. К. Г., в която се излагат
съображения, че обжалваното решение е правилно, валидно и допустимо и се иска неговото
потвърждаване.
Пред РС- Асеновград е предявен иск от Ж. К.К., с която моли да бъде постановено решение, с което да бъдат наложени мерки за закрила по
отношение на С.П.Т., като същият бъде
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие, да
му бъде забранено да рпиближава пострадалата, жилището в което живее в гр. А. ул «****, и ул «***, местоработата й и местата й за социални контакти. Твърди,че
ответникът е нейн вуйчо и живее в гр А*ул «*** , на който адрес родителите на пострадалата притежават вторият етаж от къщата, а първи трети и четърти са собственост
на ответника. Вторият етаж се ползва постоянно от пострадалата, от доста време ответникът има негативно и агресивно
поведение спрямо нея и нейните родители. На 20.10.2019г, излизайки
от дома си около обед, видяла че ответникът
стои на двора и при срещането на погледите им я обидил с думите «мръсен изрод». На
22.10.2019г около 10,30ч била с майка си Р. К. ***. На тръгване от управлението се спрели до магазин
за кинкалерия срещу сградата на РУ, където поговорили
с нейна приятелка, в този момент видяла че ответникът заедно с дядо й П.Т. ***, и когато ги видели ответникът направил към тях знак с ръка, че ще им пререже гърлата,
от което пострадалата
се уплашила. На 23.10.2019г около 7,30ч сутринта била в жилището на родителите си в А. ул
«****, когато ответникът започнал да тропа по стената на жилището от стълбището, да тропа
по входната врата на етажа,
да се заканва на висок глас : «изроди
, ще ви счупя
тиквите, мъртви сте, ще ви
смачкам», което продължило с малки прекъсвания до
9,30ч. По-късно на излизане
от къщата ги видял ответникът,
който бил на скелето монтирано отвън на къщата заради полагане
на външна изолация, и започнал да се заканва: «мръсни изроди, как не ви видях да ви убия».
Ответникът
заявява, че си е изпуснал
нервите, тъй като бил обезобразен, телефонът му бил хвърлен в тоалетната и им казал
да ходят да му купуват телефон, бил афектиран. Заявява, че наистина се е заканил: «ще ви
убия», както и «изрод мръсен» на пострадалата, за което съжалява.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита/.
Съдът, като съобрази доводите на страните, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, вр. чл. 269 ГПК, предвид релевираните в
жалбата въззивни основания намира следното:
За да
постанови обжалваното решение Районен
съд Асеновоград е приел, че ответникът е проявил вербална агресия към
молителката с думите „Ще ви убия“ и
„изрод мръсен“. Приел е, че от всички
доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност се установяват
по безспорен начин актовете на извършено домашно насилие. Пострадалото
лице е представило и декларация по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН, която има
самостоятелна доказателствена сила. С
оглед на гореизложеното съдът приема за доказано по делото, че извършването на
акт на домашно насилие от страна на ответника по отношение на пострадалата на
сочените дати, изразяващ се в извършване на
психическо насилие и въз основа
на това е постановил решение, с което е задължил С.Т. да се въздуржа от домашно
насилие върху Ж. К., забранил е на С.Т. да приближава пострадалото лице Ж. К. *** № *, местоработата й, както и
местата за социални контакти и отдих като е определил срок на наложените мерки
за защита – 18(осемнадесет)месеца.
В тази част
решението на РС-Асеновград не се обжалва и то е влязло в законна сила.
В случая с въззивната жалба се иска
отмяна на първоинстанционното решение единствено относно частта касаеща размера
на наложената глоба в размер на 800 (осемстотин) лева и моли да бъде намален до минималния предвиден от
закона размер от 200 лева.
На първо място следва да се отбележи,
че тя е определена в законовите предели съобразно разпоредбата на чл.5 ал.4 от ЗЗДН. Оплакванията на жалбоподателя, касаещи липса на достатъчно аргументи
обосноваващи определения от съда размер, са основателни. Въззивната инстанция
намира, че размера на така наложеното наказание не е съобразен с всички събрани
по делото доказателства. В производството има достатъчно данни, че между
страните отношенията са силно влошени като често между тях има конфликти и
провокации. Тези обстоятелства не могат оправдаят или да оневинят каквито и да
било актове на домашно насилие, но са от значение, за да се разберат част от
подбудите, мотивирали жалбоподателя. Тези подбуди безспорно са от значение за
определяне на размера на глобата, тъй като една силно напрегната конфликтна среда
улеснява вземането на решение водещо до извършване на подобни неправомерни
действия. В тази връзка следва да се вземат предвид
и показанията на Ж. К., които свидетелства
за насилие спрямо С.Т. от Ж. К. и нейните родители. Въпреки, че тези действия не засягат пряко настоящето производство, те са относими,
дотолкова доколкото изясняват в конкретика
фактическата обстановка и косвено свидетелстват за нестабилното емоционално състояние, в което ответникът е извършил актовете на домашно насилие.
Тези показания кореспондират и с медицинското удостоверение от 22.10.2019г.,
констатиращо множество телесни повреди, претърпени от ответника. Следва да бъде
отчетена и формата на проявената агресия- тя е вербална, което безспорно е с
по-нисък интензитет от физическата такава.
Друго съображение, обосноваващо по-нисък размер на глобата е признанието
на С.Т. относно фактите, касаещи процесните
противоправни актове. Проявената
самокритичност не е без значение за размера на глобата, най-малкото защото
установява една по-ниска степен на обществена опасност на личността на
ответника, която безспорно трябва да бъде взета предвид. Въз основа
на горното наложената глоба следва да бъде определена в размер на 500 лева.
По разноските:
На първо място разноските в първоинстанционното
производство не следва да се преразглеждат, тъй като молбата на Ж. К. е уважена и пред
въззивния съд се оспорва само размера на глобата.
Пред въззивния съд са представени
доказателства за извършени разноски от въззиваемата страна в размер на 500 лева
по договор за правна защита и съдействие, а жалбоподателят е сключил договор за
правна защита и процесуално представителство с адв. П. С.Т. на основание 38ал.1т.3 от ЗА. При този изход на спора на жалбоподателят следва да се присъдят
направените разноски във въззивното производство съобразно уважената част на
жалбата. Вземайки предвид, че обжалвания интерес е в размер на 600 лева/
разликата между размера на наложената глоба и минималния размер, предвиден в
закона/, размера на определената глоба/500 лева/, направеното възражение за
прекомерност от страна на жалбоподателя,
което е основателно поради липсата на фактическа и правна сложност на делото,
то С.Т. следва да заплати на Ж. К. направени разноски във въззивното производство в размер на 100 лева
съгласно чл.22 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА
АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, а Ж. К. следва
да заплати на адвокат П.С.Т.
сумата от 100 лева, представляваща заплатени
разноски за адвокатско възнаграждение,
определено на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал.1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
От горното следва, че посочените разноски са съобтазени, кактп с уважената част на жалбата, така и с мимималния адвокастки хонорар по Наредбата за това производство.
Така мотивиран Окръжен съд Пловдив,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение 121/04.03.2020 г., постановено по гр.д. № 2333/2019
г., по описа на Районен съд
- Асеновград, в
частта, с която е определен размера на
наложената глоба по
чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН в размер на 800 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАЛАГА на осн. чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на С.П.Т. ЕГН********** ГЛОБА в размер на 500 лева за това, че е извършил на 20.10.2019г, 22.2019г и 23.10.2019г спрямо Ж. К.К. ЕГН ********** актове на
домашно насилие.
В останалата част решението е влязло
в сила.
ОСЪЖДА С.П.Т.
ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ НА Ж. К.К. ЕГН
********** сумата от 100 лева, представляваща заплатени разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
ОСЪЖДА Ж. К.К. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат П.С.Т.,*** сумата от 100 лева, представляваща адвокатско възнаграждение,
определено на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал.1, т. 3 от
Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: