РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Враца, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20241400500742 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 14559/28.10.2024 г. на адв.М. Г.,
като пълномощник на ответницата Ц. Г. И., против Решение № 633/10.10.2024
г. по гр.д.№ 66/2024 г. по описа на Районен съд-Враца, с което:
- е признато за установено по отношение на въззивницата, че ищцата Н.
Г. Ц. е собственик на 1/2 ид. ч. от Поземлен имот № 94, с площ 519 кв.м., за
който е образуван УПИ I-94 в кв.13 по плана на с. ***, общ. Враца, одобрен
със Заповед № 1064/23.09.1975 г. на кмета на Община Враца, ***, с площ на
УПИ 541 кв.м., при съседи: от две страни улици, общинско място, УПИ II – 95
– Ц. П. и Ц. В., УПИ XI – 93 – И. Е. И., всички в квартал 13, както и на 1/2
ид.ч. от построените в същия имот двуетажна жилищна сграда със застроена
площ 90 кв.м., второстепенна сграда на един етаж със застроена площ 30 кв.м.
и всички подобрения в имота;
- е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК частично, в размер на 1/2
идеална част, Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит
по давностно владение № 114, т. III, рег. № 2884, дело № 318/2019 г. от
16.04.2019 г. на нотариус В. В., с район на действие – Районен съд – Враца, №
*** на НК, вписан в Служба по вписванията гр. Враца с вх. рег. №
1842/17.04.2019 г.;
- е осъдена Ц. Г. И. да заплати на Н. Г. Ц. сумата от 1 550,00 лв. –
разноски по делото.
В жалбата се изразява несъгласие с изводите на районния съд, че не е
1
налице правно основание за признатото право на собственост по констативния
нотариален акт, тъй като не е налице субективния и обективния елемент на
владението по смисъла на ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Твърди се, че от събраните доказателства не е установено, че
процесният имот е идентичен с признатия като собственост на ответницата
имот през 2019 г. Въззивницата счита, че само записванията в приложената
към исковата молба скица не са достатъчни, за да се приеме, че
наследственият имот от общия наследодател на страните е същият, за който е
призната за собственик. Изтъква, че в случая районният съд не е отделил като
безспорно обстоятелството, че имотът, предмет на нотариалния акт от 1975 г.,
е идентичен с имота, посочен в нотариалния акт от 2019 г. Посочва, че не е
проследен регулационния статут на имота и построяването на сградите в
същия, което е довело и до неправилно признаване право на собственост
върху нейния. Счита, че районният съд неправилно е ценил показанията на
свидетелите и не е приел за безспорен факта, че ищцата живее постоянно и
непрекъснато извън пределите на РБ и идването й е инцидентно, като по
време на завръщанията си не е живяла в процесния имот и това е довело до
обективна невъзможност ответницата да демонстрира действия по
превръщане на държането във владение.
В жалбата се сочи също, че неправилно съдът е ценил съдържанието на
нотариалния акт от 1975 г., без да прецени доказателствената му стойност и да
отчете липсата на реквизити по чл.476 ГПК /отм./.
Според изложеното в жалбата, районният съд неправилно не е приел
разглеждането на направеното от нея с отговора на исковата молба
възражение за подобрения. Навеждат се доводи, че същото е било направено
своевременно и е процесуално допустимо, тъй като правото на собственост на
ответницата при установителния иск е застрашено от уважаването му. В тази
насока се излагат теоретични съждения и се извършва позоваване на практика
на ВКС, залегнала в ТР № 111 от 01.11.1962 г. по гр.д.№ 104/1962 г.
Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
предявения иск, както и за уважаване на възражението за подобрения.
Постъпил е отговор вх.№ 16163/27.11.2024 г. от адв.П. С., като
пълномощник на ищцата Н. Г. Ц., с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна и необоснована.
Според въззиваемата, атакуваният съдебен акт е правилен и
законосъобразен, постановен при стриктно съблюдаване на материалния закон
и процесуалните правила. Счита, че районният съд подробно и аргументирано
е анализирал събраните доказателства и е посочил кои факти приема за
установени. Намира, че от показанията на разпитаните свидетели е
установено, че ответницата е заживяла в имота едва през 2015 г., поради което
до снабдяването й с констативен нотариален акт през 2019 г. не е могла да
изтече 10-годишна придобивна давност.
Прави се искане обжалваното решение за бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на разноски за
настоящата съдебна инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу
обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК
2
въззивният съд констатира, че първоинстанционният съдебен акт е валиден
и допустим.
За да се произнесе по правилността на обжалваното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд-Враца е сезиран с искова молба на Н. Г. Ц., с която е
предявен иск за признаване за установено по отношение на Ц. Г. И., че ищцата
е собственик на 1/2 ид. ч. от описания по-горе недвижим имот, както и за
отмяна на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давностно владение № 114, том III, рег. № 2884, дело № 318 от 2019 г., в
частта, с която е признато право на собственост на ответницата над 1/2 ид.ч.
от процесния недвижим имот.
В исковата молба се твърди, че страните са законни наследници –
дъщери на Г. Ц. Г., б.ж. на с. ***, общ. Враца, починал на *** г.
Посочва се, че на 19.03.1975 г. с Нотариален акт № 46, том III, дело №
1111 от 1975 г. на Врачански районен съдия, общият наследодател на страните
Г. Ц. Г. е закупил 550/1120 ид.ч. от парцел I, дв.пл. 125, в квартал 16, по плана
на с. ***, урегулирана от цялата от 1120 кв.м., заедно с цялата къща застроена
на 45 кв.м. и стопански постройки. Поддържа се, че към този момент е
действал план от 1926 г. за с. ***, като със Заповед № 1064/23.09.1975 г. е бил
одобрен нов план на селото. Твърди се, че УПИ I-94 в кв.13 по сега
действащия план на с.*** е идентичен с част от бившия УПИ 1-125 в кв.16,
записан на Г. Ц. Г. въз основа на посочения нотариален акт. Поддържа се, че
страните са собственици по наследство след смъртта на общия им
наследодател на по 1/2 ид.ч. от процесния имот.
Ищцата посочва, че живее и работи в Германия, но всяко лято си идва в
България и отсяда и в къщата в с.***. Сочи също, че до 2013 г. общият
наследодател е живеел сам в имота в с.***, като страните са го посещавали.
Твърди, че когато той се е разболял, тя се прибрала в България и до смъртта
му се грижела за него, а след това е останала в имота 6 месеца, през които е
направила паметник на баща си и е поддържала къщата. Твърди още, че от
средата на 2015 г. до средата на 2016 г. е изпращала пари на ответницата –
общо около 6 хиляди лева, за да бъдат извършени ремонти на къщата, за смяна
на прозорците и ремонт на банята. Посочва, че когато се прибирала лятото,
намирала майстори, на които плащала, за да продължат подобренията по
къщата, която имала нужда от ремонт.
Според изложеното в исковата молба, през 2019 г. ищцата отново е
отишла в родния си дом, но установила, че не може да влезе в къщата, тъй
като ответницата е сменила патронника и не я пуска в имота. Ищцата
вдигнала скандал, повикала и кмета на селото, като подала и жалба до РУ на
МВР - Враца за отказа на ответницата да я пусне в имота. Посочва се, че след
няколко месеца на спорове ищцата е установила, че с Нотариален акт № 114,
том III рег. № 2884, дело № 318 от 2019 г. на нотариус В. В., ответницата е
била призната за собственик по давностно владение на поземлен имот 94, в
кв.13, с площ 519 кв.м., с площ на УПИ 541 кв.м., ***, с.***, ведно с
находящите се в имота сгради и подобрения.
Според ищцата, констатациите на нотариуса, послужили като
основание за признаване собствеността на ответницата върху процесния имот,
са неверни. Изтъква, че страните са съсобственици по наследство на по 1/2
ид.ч. от описания имот, като и че двете са живели и са се грижили за своя
3
баща Г. Ц. Г.. Сочи, че е изпращала пари на ответницата за ремонт на имота,
осигурявала е майстори и е помагала. Твърди, че уговорката между тях е била
да ползват имота общо, като никой не е ограничавал другия и не е имал
претенции за собственост. Навежда доводи, че Ц. Г. И. не е установявала явно
и необезпокоявано владение върху наследствения имот в продължение на
повече от 10 години преди съставянето на нотариалния акт за признаване
правото й на собственост на основание давностно владение, тъй като през
този период имотът е бил ползван основно от баща им, а след неговата смърт
и от двете страни според притежаваните от тях права в съсобствеността.
Поддържа се, че имотът е наследствен и се притежава от двете страни при
квоти в съсобствеността от 1/2 ид. ч.
С тези съображения се обосновава правния интерес от предявяването
на исковата претенция. Претендира се и присъждане на направените
деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответницата Ц. Г. И. е подала отговор на
исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск, както и
изложените от ищцата фактически твърдения. Твърди, че Н. Г. Ц. е с
постоянно местожителство в Република Германия, както и че докато е бил
жив общият наследодател на двете страни – Г. Ц. Г., ищцата се е прибирала
рядко, не е посещавала баща си и не е полагала никакви грижи за него и за
дома му. Твърди също, че тя и семейството й постоянно и непрекъснато са
посещавали дома на Г. Г. и са полагали грижи за него и за дома му, а след
смъртта му са продължили да посещават имота и да се грижат за него.
Посочва, че между страните не са водени разговори относно наследството на
Г. Ц. и никоя от тях не е заявявала претенции за наследствени права и дялове.
Сочи също, че междувременно поради стечение на обстоятелствата тя и
нейният съпруг са сменили местожителството си от гр.Враца в с.***, след
което са започнали да подобряват имота, построили са нови сгради и са
извършили основен ремонт на съществуващите там. Дворът бил облагороден,
като имотът бил ограден от всички страни, а достъп до имота имали само
ответницата, нейният съпруг и семейството им. Подобренията били
извършвани явно и необезпокоявано през годините.
В отговора се твърди, че ответницата е търсила документи за
собственост на Г. Ц., но не открила той да притежава право на собственост
върху имот в село ***, поради което се снабдила с констативен нотариален акт
за собственост на имота, върху който правила подобрения. Поддържа се, че
ищцата не е изпращала суми за поддръжка на наследствения имот на
ответницата. Сочи се, че ищцата не се е намирала на територията на
Република България постоянно, идванията й са били редки, като при тях тя е
отсядала в жилището си в гр. Враца. Навеждат се доводи, че поради това
ответницата е доказала правото си на собственост върху описания в
нотариалния акт имот през 2019 г., като на това основание нотариус е
удостоверил това право.
Излагат се съображения, че описаният в исковата молба недвижим
имот, за който ищцата заявява право на собственост по наследство, не е
идентичен с описания недвижим имот, собствеността на който е призната с
нотариален акт по давностно владение в полза на ответницата през 2019 г.
Посочва се, че видно от същия имотът на ответницата е поземлен имот № 94 в
квартал 13 по плана на с. *** от 1975 г., за който е отреден УПИ I, като в
4
същия има изградени три търпими сгради. Твърди се, че видно от
представената скица към исковата молба, част от имота по нотариален акт от
2019 г. е и земна повърхност, изобразена като триъгълник на скицата между
две улици и процесния имот, като този триъгълник се свързва с имота
посредством тунел, а в така описания триъгълник се намира стара къща, която
към настоящия момент се обитава от неизвестно лице. Сочи се, че
следователно месторазположението на имота на ответницата по граници и
съседи е различно от това по нотариален акт, за който ищцата твърди, че е
удостоверено правото на собственост на Г. Г.. Твърди се, че поземленият имот
на ответницата е реална част от 519 кв.м., в които съгласно издадената скица
се включват и 22 кв.м. общинска собственост, а в нотариалния акт от 1975 г. е
посочена 550 кв.м. – идеална част от имот, представляващ Парцела I, дв. пл.
№ 125 в кв. 18 по плана на с. ***, урегулирана цялата от 1 120 кв.м. Изтъква се
и че в последния поземлен имот се включва само къща от 45 кв.м., като няма
данни да са построявани други постройки в имота от Г. Г. приживе. Поради
това се оспорва твърдението, че правото на собственост на ищцата се
удостоверява от Нотариален акт № 46 т. III, дело № 1111/1975 г. Твърди се, че
от съдържанието на нотариалния акт не може да се удостовери, че именно
наследодателят на страните Г. Ц. Г. е придобил собствеността на имота, тъй
като същият не е идентифициран в процесния акт с други обстоятелства,
които удостоверяват самоличността му – дата на раждане, адрес, както и
самоличността на страните не е удостоверена със имена на свидетели, въпреки
че са поставени подписи на такива в нотариалния акт.
Поддържа се, че ответницата е упражнявала фактическа власт явно,
трайно и непрекъснато в имота преди признаването й за собственик, както и
след 2019 година, като е извършила подобрения само със собствени средства.
Твърди се, че в периода от 2014 г. до 2019 г. в имота са направени подобрения,
които увеличават стойността му, както и необходими разноски в общ размер
от 34 000,00 лв., без знанието и съгласието на ищцата и без
противопоставянето й.
По тези съображения ответницата иска от съда да отхвърли предявения
иск, ведно с произтичащите от това правни последици. Моли, в случай, че
съдът приеме исковите претенции за основателни, на основание чл.72 ЗС да
присъди паричната равностойност на направените подобрения и необходими
разноски в недвижимия имот, представляващи ½ ид.ч. на стойност 35 000 лв.,
да осъди ищцата да заплати тази сума, както и да постанови право на
задържане на имота до заплащането на присъдените суми.
С постановеното по реда на чл.140 ГПК Определение № 934/28.05.2024
г. районният съд е оставил без разглеждане направеното от ответницата Ц. Г.
И. възражение за заплащане на необходими разноски и подобрения в
процесния имот и свързаното с това искане за признаване право на задържане
като процесуално недопустими.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни
доказателства.
Пред въззивната инстанция е допусната и изслушана съдебно-
техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е
прието от съда като обективно и компетентно. Събрани са и нови писмени
доказателства.
След като обсъди събраните пред двете инстанции доказателства,
5
поотделно и в тяхната пълнота, настоящият съдебен състав приема за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от приложеното по делото
Удостоверение за наследници изх.№ 446/08.07.2013 г., изд. от Кметство *** е
видно, че Ц. Г. И. и Н. Г. Ц. са законни наследници – дъщери на Г. Ц. Г., б.ж. на
с.***, починал на *** г.
Безспорно е, а и от представеното с исковата молба заверено копие от
Нотариален акт за покупко-продажба № 46, т. III, дело № 1111/1975 г. от
29.03.1975 г. на Врачански районен съдия, се установява, че приживе
наследодателят Г. Ц. Г. от с. *** е придобил собствеността върху 550/1120
идеални части от парцела I, дв. пл. № 125 в кв. 16 по плана на с. ***,
урегулирана от цялата от 1120 кв.м., заедно с цялата къща, застроена на 45
кв.м. в нея, при съседи на цялата парцела: улица от три страни, И. П. Х., Ц. Н.
П. и Г. Г. И., срещу всестранното гледане и издръжка на продавача Ц. Г. Б. и
неговата съпруга Г. Г. И. от същото село, докато са живи и след тяхната смърт
да ги погребе по християнски обичай. В нотариалния акт е отбелязано, че
самоличността на участващите страни е удостоверена от лично познати на
районния съдия пълнолетни свидетели – жители на гр. Враца, които са
присъствали при извършването на акта, като нотариалният акт е подписан от
продавача, купувача, двама свидетели и районния съдия.
Не се спори и по обстоятелството, че с представения като
доказателство по делото Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давностно владение № 114, т. III, рег. № 2884, дело № 318/2019 г.
от 16.04.2019 г. на нотариус В. В., с район на действие – Районен съд – Враца,
№ *** на НК, вписан в Служба по вписванията-Враца вх. рег. №
1842/17.04.2019 г., на основание Постановление на нотариуса от 16.04.2019 г.,
издадено въз основа на обстоятелствена проверка, извършена по нотариално
дело № 318/2019 г. и съгласно чл. 587, ал. 2 ГПК, ответницата Ц. Г. И. е
призната за собственик по давностно владение върху Поземлен имот № 94 в
кв. 13, с площ 519 кв.м., за който е образуван УПИ I – 94 в кв. 13 по плана на с.
***, одобрен със Заповед № 1064/23.09.1975 г. на кмета на Община Враца, на
улица ***, с площ на УПИ 541 кв.м., при съседи: от две страни улици,
общинско място, УПИ II – 95 Ц. П. и Ц. В., УПИ XI – 93 – И. Е. И., всички в
квартал 13, заедно с построените в същия имот двуетажна жилищна сграда със
застроена площ 90 кв.м., второстепенна сграда на един етаж със застроена
площ 30 кв.м. и всички подобрения в имота.
Спорен между страните, както пред първата, така и пред
въззивната инстанция, е въпросът дали е налице идентичност между
недвижимите имоти, описани в посочените документи за собственост.
С исковата молба е приложена скица на процесния имот, в която е
отбелязано, че УПИ I–94 в кв. 13 по плана на с. ***, одобрен със Заповед №
1064/23.09.1975 г., с площ 541 кв.м., е идентичен с част от бивш УПИ I – 125 в
кв. 16 /записан на Г. Ц. Г. с н.а. № 46/1975 г. за 550/1120 кв.м./ по плана на с.
*** от 1926 г., който не е действащ, като е отразено, че УПИ I – 94 в кв. 13 по
плана на с. *** е съставен от ПИ 94 – 519 кв.м. и ПИ общ. – 22 кв.м.
По делото е приложено копие на нотариално дело № 318/2019 г. по
описа на нотариус В. В.. В същото се съдържа декларация за признаване право
на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена
проверка, подписана от Ц. Г. И., в която същата декларира, че притежава по
6
наследство и давност УПИ I 94 в кв. 13 по плана на с. ***, представляващ
дворно място и къща, находящи се в дворище 94 – цялото от 513 кв.м., част от
поземлен имот с площ 541 кв.м. На гърба на представената декларация е
удостоверено от Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Враца, че
имотите, посочени в нея, са декларирани и записани на името на Н. Г. Ц. и Ц.
Г. И. с партида № **********/001/15.10.2013 г. В приложената по
нотариалното дело скица на процесния имот, издадена на 04.02.2019 г., е
посочено, че имотът е собственост на Г. Ц. Г., като е отразено, че УПИ I 94
попада върху част от бивш УПИ I 125, кв. 16 по предходния план на селото от
1926 г., който не е действащ към момента. В представеното по нотариалното
дело удостоверение за данъчна оценка на процесния имот и находящите се в
него сгради е посочено, че Ц. Г. И. е собственик на 1/2 идеална част от тях, а
като съсобственик е посочена и Н. Г. Ц.. В нотариалното дело се съдържа и
Удостоверение № 26/15.04.2019 г., издадено от главния архитект на Община
Враца, в което е отразено, че строеж: „Двуетажна жилищна сграда с площ 90
кв.м. и второстепенна сграда на един етаж с площ 30 кв. м.” в УПИ I – 94, кв.
13, с. ***, Община Враца, отразен в скица № 84 от 04.02.2019 г., изграден
преди 31.03.2001 г., е бил допустим по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време
на изграждането им или съгласно ЗУТ, представлява търпим строеж и не
подлежи на премахване и забрана на ползването му. Съдържа се и
Удостоверение с изх. № 9400-0-3919/1/25.03.2019 г., издадено от кмета на
Община Враца, в уверение на това, че от УПИ I, п.и. № 94, кв. 13 по
действащия план на с. ***, целият с площ 541 кв.м., 28 кв.м. са общинска
собственост.
За изясняване на спора относно идентичността на имотите пред
въззивната инстанция е допусната и изслушана съдебно-техническа
експертиза. От заключението се установява, че първият регулационен план на
с.*** е одобрен със Заповед № 1975/1926 г., като закупеният от наследодателя
Г. Ц. Г. с Нотариален акт № 46/1975 г. недвижим имот, представляващ част от
УПИ І-125 в кв.16, е индивидуализиран съгласно този план, който е бил
действащ към момента на сключване на сделката. Съгласно разписния лист
към този план са извършени няколко записвания относно собствеността на
парцели І и VІІІ – първоначално имотите за записани на П. С. Б., П. Х. Б., Г. С.
Б.. Впоследствие съгласно нотариални актове от 1971 г. като собственик на
парцела І е записан Ц. Г. Б., а като собственик на парцела VІІІ – И. П. Х.. Въз
основа на Нотариален акт № 46/1975 г. като собственик на 550/1120 ид.ч. от
УПИ І е посочен Г. Ц. Г.. Според заключението на СТЕ, вторият регулационен
план на с.***, действащ и към момента, е одобрен със Заповед № 1064/1975 г.,
като в разписния лист към същия има само два записа – Г. Ц. Г. за УПИ І,
кв.13, който е задраскан, и Ц. Г. И. за същия парцел на основание Нотариален
акт № 114/2019 г. Констатациите на вещото лице са онагледени с Приложение
№ 1 към експертизата – копия от РП от 1926 г. и от разписния лист към същия,
както и Приложение № 2 – копия от РП от 1975 г. и от разписния лист към
същия.
Вещото лице посочва, а и от Приложение № 3 към експертизата –
комбинирана скица, в която се прави съпоставка между двата РП, е видно, че
УПИ І-125 в кв.16 по плана от 1926 г. обхваща три парцела /поземлени имота/
от регулационния план от 1975 г. при минимално изменение на
7
регулационните линии, а именно – УПИ І-94, УПИ ІІ-95 и УПИ ХІ-93, всички
в кв.13. Заключението на експерта е, че УПИ І-94 в кв.13 по РП от 1975 г. е
част от УПИ І-125 в кв.16 по РП от 1926 г., като се намира в северозападната
част от УПИ І-125 в кв.16 по стария план. При изслушването му в с.з. вещото
лице пояснява, че има незначителна разлика само в частта за улицата, тъй като
с плана от 1975 г. има извършено придаване по регулация на 22 кв.м., поради
което УПИ І-94 е с площ 541 кв.м., от които кадастралният имот с № 94 е 519
кв.м. и 22 кв.м. – общинска собственост.
В заключението е отразено, че по първия регулационен план от 1926 г. в
УПИ І-94 има нанесени две сгради – първата е до западната граница на
парцела с правоъгълна форма със застроена площ 35 кв.м. и втора сграда
около средата на имота с малка пристройка, със застроена площ от 45 кв. При
изслушването му в с.з. на 13.02.2025 г. вещото лице пояснява, че първата от
тези сгради в момента е преустроена или бутната, но попада в УПИ ХІ-93 по
РП от 1975 г., а втората от тези сгради в момента не съществува. По
регулационния план от 1975 г. има нанесени – една двуетажа жилищна сграда,
със застроена площ от 45 кв.м., и три стопански постройки. По делото е
депозирано допълнение към заключението, в което е отразено, че съгласно
писмо рег.№ 94000-1636(1)/10.02.2025 г. на Община Враца в техническия
архив на общината не са открити строителни книжа и друга техническа
документация за изградените сгради в процесния недвижим имот.
Спорен между страните е и въпросът относно владението на
процесния недвижим имот.
Ищцата е представила 7 бр. преводни нареждания за изпращане на пари
в брой чрез Western Union, от които е видно, че в периода от 14.05.2015 г. до
09.05.2016 г. е изпращала на ответницата Ц. И. различни по размер суми. В
платежните документи не е посочено основание за извършваните преводи.
Представена е декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижимите имоти от 15.10.2013 г., с която Н. Г. Ц. е декларирала процесния
имот като съсобствен между нея и Ц. Г. И.. Прието като доказателство е и
представено от ищцата съобщение за дължими данъци за 2017 г. за имот с
адрес: с. ***, ул. ***, изпратено от Община Враца до Н. Г. Ц., както и
квитанция за заплащането им от Н. Г. Ц. от 12.10.2017 г.
Представена по делото е и жалба с вх. № 179500-5363/06.06.2019 г.,
подадена от Н. Г. Ц. до началника на РПУ – Враца, в която се правят
оплаквания, че на 01.06.2019 г. жалбоподателката не е допусната от сестра си
Ц. Г. И. в общия им наследствен имот в с. ***, ул. ***, като последната е
сменила ключалката на вратата. Въз основа на подадената жалба е образувана
преписка вх.№ 179500-5363/06.06.2019 г. по описа на РУ-Враца, заверено
копие от която е приложено по делото. В рамките на тази преписка са снети
сведения от Н. Г. Ц. и от Ц. Г. И. и същата е приключила със заключение, че
няма данни за извършено престъпление от общ характер.
Във връзка с наведените в отговора на исковата молба доводи,
ответницата е поискала и е издадено съдебно удостоверение, въз основа на
което от Община Враца е изпратено писмо изх. № 94000-7152/04.06.2024 г., в
което е отразено, че имот 94 в кв. 13 с местонахождение с. ***, ул. ***, за
който е образуван УПИ I-94 в кв. 13, е деклариран от лицето Ц. Г. И..
Представено е и удостоверение за промени на настоящ адрес на Ц. Г. И., от
което е видно, че от 05.10.2001 г. до 24.03.2015 г. настоящият й адрес е бил в
8
***, от 24.03.2015 г. до 06.08.2019 г. – с. ***, ***, а от 06.08.2019 г. – с. ***, ул.
***.
В първоинстанционното производство са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Ц. Т. Ц. – първи братовчед на
страните, С. Н. Ц. – втори братовчед на страните, Л. К. - кмет на с.*** и Ц. К.
– без родство със страните.
Свидетелят Ц. Ц. посочва, че имотът в с. *** е бил собственост на
бащата на страните, който е починал през 2013 г. в собствения си дом в с. ***.
Твърди, че нито една от сестрите не е живеела с баща си, а и двете са идвали
отвреме навреме. Н. е живеела в Германия и си е идвала в България за няколко
месеца всяка година, а Ц. е живеела в гр. Враца. Свидетелят посочва, че Ц. И.
се е преместила да живее постоянно със съпруга си в с. *** през 2015 г. и знае
това, тъй като й е помогнал с багажа. Установява, че след като е починал баща
им, Н. е извикала майстор в с. ***, за да измазва стените в къщата, но тъй като
майсторът не е свършил нищо, се е наложило свидетелят да отиде да й
помогне. Според свидетеля, ремонтите са започнали след смъртта на баща им.
Пред свидетеля Н. Ц. е споделила, че един-два пъти е ходила в с. ***, но Ц. я е
изгонила и повече не е ходила там. Двете имали един ключ от имота, като Ц.
го взела и Н. вече няма ключ от имота.
От разпита на свидетеля С. Н. Ц. се установява, че след смъртта на
баща им Н. Ц. го е извикала да й помогне, за да изнесат стар багаж от къщата,
тъй като е искала да си направи освежаване на стаите. Това било през 2014-
2015 г. Според свидетеля, Н. е направила ремонт на стаите, сменила е
дограмата, след което е започнала коридора. Ц. през това време е била в гр.
Враца, а през 2015 г. е заживяла в къщата в с. ***, след като й взели къщата в
гр.Враца. Свидетелят посочва, че Н. през това време е била в Германия, но
всяка година се прибирала в България.
Свидетелят Л. К., който е кмет на с. *** от 9 години, посочва, че
познава страните по делото. Твърди, че Ц. И. живее в с. *** в наследствен
имот от баща си повече от 10 години. Според свидетеля, тя е била в имота още
преди той да стане кмет, но не е имала документ за собственост и си е
извадила констативен протокол. Свидетелят посочва, че е ходил в имота и при
баща им. Сочи, че имотът е заграден, като от едната страна в момента е с
плътна ограда около 2 метра, а между другия съсед и къщите имало мрежа с
бетонови колци. Твърди, че рядко е виждал Н., като знае, че живее в Германия.
През последните години виждал само Ц. и нейния съпруг в имота. Свидетелят
посочва, че те са направили подобрения в имота – теракот, дограми, дървени
навеси. Виждал на втория етаж да работи майстор. Знае, че средствата за тези
ремонти ги давала Ц.. Посочва, че до смъртта на баща им в имота живеел само
той, като двете сестри идвали при него, но той си живеел сам. След смъртта на
баща им Ц. дошла да живее в с. ***. Свидетелят Ц. Ц. помагал на Ц. и Н. за
изнасяне на боклука от имота. След смъртта на баща им Н. също почиствала
имота. Свидетелят посочва, че последно е виждал Н. пред имота миналата
година.
От разпита на свидетеля Ц. В. К. от с. ***, се установява, че същият
познава Ц. И., но не познава Н. Ц.. Свидетелят посочва, че закупил къща в с.
*** през 2000 г., а от 2007 г. постоянно живее в селото. Разказва, че преди над
10 години Ц. И. го извикала, за да й направи ремонт на втория етаж на
терасата на къщата в с.***. Оттогава тя харесала работата му и викала само
9
него за ремонт. В имота свидетелят виждал нея, мъжа й, дъщеря й и зет й.
Ремонтът започнал още от улицата – зидът бил разбит и иззидали каменен
зид. Направили покрив, за да защитят стара фурна за печене на агнета. В
лятната кухня имало старо голямо огнище, което ремонтирали. Зазидали,
направили нова инсталация, извели водоснабдителни и канализационни
тръби, направили гипсокартон, боя и плочки. Сложили замазки и плочки на
пода. Имало още две помещения, в които сложили гипсокартон и налепили
плочки. Направили и нова баня. Направили нова канализация и изолация на
покривите отгоре, сложили улуци. Ремонтирали отвътре обитаемата стая,
където живеели, като я боядисали. Свидетелят монтирал бойлери, мивки,
кухненски шкафове, перални и т.н. Не можел да си спомни коя година били
ремонтите, но започнали преди повече от десет години. За всички ремонти
заплащала Ц.. През цялото време докато правели ремонтите Ц. си живеела в с.
*** с нейния съпруг. Свидетелят не знае откога точно Ц. живее в имота.
Съвкупният анализ на така събраните гласни доказателства дава
основание на съда да приеме за установено, че до смъртта на Г. Ц. Г. на *** г. в
процесния имот е живеел само той, като дъщерите му са идвали периодично
при него. Това обстоятелство се установява еднозначно от показанията на
свидетелите Ц. Ц., С. Ц. и Л. К., а косвено и от показанията на свидетеля Ц. К.,
който не установява да е правил ремонти приживе на наследодателя, а
единствено по време, когато в имота са живеели само Ц. И. и съпругът й.
Първите двама свидетели установяват по несъмнен начин, че след смъртта на
баща си Н. Ц. е предприела действия по почистване на имота, изнасяне на
ненужни вещи и е започнала да прави освежителен ремонт. Изясняват и
обстоятелството, че ищцата Н. Ц. е живяла в Германия, но се прибирала в
България всяка година. Съдът дава вяра на показанията на тези свидетели, тъй
като имат родствена връзка с двете страни, обуславяща и по-непосредствени
впечатления от отношенията между тях. Освен това в тази част показанията
им се подкрепят и от показанията на св.Л. К., който също заявява, че е виждал
свидетеля Ц. Ц. да помага на двете сестри за изнасяне на боклук от имота.
По отношение на началния момент, от който ответницата Ц. Г. И. е
заживяла заедно със съпруга си в къщата в с. *** съдът също кредитира
показанията на свидетелите Ц. Ц. и С. Ц., а именно - 2015 г., тъй като в тази
част показанията им почиват на непосредствените им възприятия /свидетелят
Ц. Ц. е помогнал с багажа на ответницата при изнасянето й/ и кореспондират
със събраните по делото писмени доказателства – удостоверение за промени
на настоящ адрес на Ц. Г. И., от което е видно, че настоящият адрес на същата
е променен от гр. Враца в с. *** от 24.03.2015 г.
Въззивният съд споделя изводите на районния съд, че показанията на
свидетеля Л. К. в частта, в която същият твърди, че ответницата живее в имота
в с. *** от повече от 10 години /т.е. отпреди 2014 г./, както и тези на свидетеля
Ц. К. в същия смисъл, не следва да бъдат кредитирани, доколкото същите не се
отличават с конкретика относно момента, в който това се е случило.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
За да бъде уважен този иск ищцовата страна следва да проведе пълно и
главно доказване на юридическия факт, респ. фактическия състав, от който
извежда твърдяното право на собственост върху процесните недвижими
10
имоти.
В случая соченото от ищцата Н. Г. Ц. основание за придобиване на
право на собственост върху ½ ид.ч. от недвижимия имот е наследствено
правоприемство от наследодателя Г. Ц. Г., за който твърди, че е бил
собственик на имота.
Безспорно е обстоятелството, че след смъртта на Г. Ц. Г., настъпила на
*** г., същият се наследява от низходящите си – дъщерите Н. Г. Ц. и Ц. Г. И.
при равни права – по ½ ид.ч. Настоящият съдебен състав намира, че
твърдяното от ищцата право на собственост на наследодателя й се установи от
събраните по делото писмени доказателства, от които е видно, че на
19.03.1975 г. Г. Ц. Г. е придобил чрез покупко-продажба правото на
собственост върху 550/1120 идеални части от парцела I, дв. пл. № 125 в кв. 16
по плана на с. ***, урегулирана от цялата от 1120 кв.м., заедно с находящата се
в нея къща.
По повод наведените в отговора на исковата молба и поддържани във
въззивната жалба доводи, че нотариалният акт от 1975 г. няма доказателствена
стойност, тъй като не отговаря на изискванията на ГПК /отм./, настоящият
съдебен състав споделя напълно изводите на първоинстанционния съд, че при
съставянето на този документ за собственост са спазени процесуалните
изисквания на чл.474 и чл.476 ГПК /отм./.
Основната защитна теза на ответницата Ц. Г. И., която се поддържа и
във въззивната жалба, се свежда до това, че не е доказано така придобитият от
наследодателя имот да е идентичен с процесния недвижим имот, по
отношение на който тя е призната за изключителен собственик по давностно
владение с Нотариален акт № 114, т. III, рег. № 2884, дело № 318/2019 г. от
16.04.2019 г. на нотариус В. В.. Въззивният съд намира, че тези твърдения се
опровергават от събраните по делото писмени доказателства и от
заключението на изслушаната пред настоящата съдебна инстанция СТЕ, от
които се установи по несъмнен начин, че след сключването на придобивната
сделка от 19.03.1975 г., оформена с Нотариален акт за покупко-продажба № 46,
т. III, дело № 1111/1975 г. от 29.03.1975 г. на Врачански районен съдия, е
изготвен нов регулационен план на с.***, одобрен със Заповед №
1064/23.09.1975 г. на кмета на Община Враца, съгласно който придобитият от
Г. Ц. Г. недвижим имот се индивидуализира като УПИ I-94 в кв.13 по плана на
с. ***, общ. Враца, ***, с площ 541 кв.м., при съседи: от две страни улици,
общинско място, УПИ II – 95 – Ц. П. и Ц. В., УПИ XI – 93 – И. Е. И..
Разликата в площта на имота по двата документа за собственост се дължи на
регулационните изменения, а отразяването, че част в размер на 22 кв.м. от
посочена обща площ на процесния недвижим имот от 541 кв.м. е общинска
собственост, се дължи на извършено придаване с новия регулационен план,
което обаче не влияе на индивидуализацията на имота. Освен това, тази част
от имота, която е общинска собственост, не се обхваща от исковата претенция.
Следва да бъде отбелязано и това, че твърденията на ответницата относно
липсата на идентичност между имотите, описани в двата документа за
собственост, противоречат на твърденията й, че е живяла в наследствения
имот и е подобрявала същия. Фактът, че тя е живяла именно в наследствения
имот се потвърждава по несъмнен начин и от събраните по делото гласни
доказателства.
Що се касае до констатациите на нотариуса, съдържащи се в
11
Нотариален акт № 114, т. III, рег. № 2884, дело № 318/2019 г. от 16.04.2019 г.
на нотариус В. В., че Ц. И. е придобила имота по давност, следва да бъде
отбелязано, че този нотариален акт е издаден в охранително производство по
реда на чл.587, ал.2 ГПК и няма обвързваща съда материална доказателствена
сила. В този смисъл – ТР № 11/2012 от 11.03.2013 г. по тълк.д.№ 11/2012 г.,
ОСГК на ВКС.
Настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото
доказателства опровергават изводите на нотариуса за изтекла придобивна
давност в полза на ответницата.
Нормата на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на
придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение,
включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и
владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС и
допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на
чл.79, ал.2 ЗС. Владението е едновременно проявление на субективен и
обективен елемент. Обективният елемент се изразява в упражняване на
фактическата власт върху вещта и включва фактически действия, които
недвусмислено манифестират власт върху имота по съдържание като на
собственик /в този смисъл ППВС № 6 от 1974/. Субективният елемент на
владението – намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо
състояние, поради което законодателят установява законова оборима
презумпция в чл. 69 ЗС. Следва да бъде установено, че се упражнява
непрекъснато, трайно, явно и необезпокоявано фактическа власт върху вещта.
Не се установи по делото, ответницата Ц. И. да разполага с юридическо
основание, като обективен елемент, представляващ акт с вещноправни
последици, годен да я направи собственик на идеалните части от
наследствения имот, извън собствените й такива 1/2 ид.ч., които е придобила
по силата на наследствено правоприемство от баща си Г. Ц. Г., поради което
предвиденият в закона период от време за придобиване правото на
собственост в този случай би била 10 години – чл. 79, ал. 1 ЗС.
Що се касае до субективния елемент, при спор за придобиване по
давност на съсобствен имот от един или няколко от съсобствениците следва
да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия
имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава
на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като
основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху
вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател
на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на
чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху
чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия
трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се
показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар
преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което
съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се
позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните
части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с
намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на
12
останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната
по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия,
отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е
обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства
трябва да бъдат доказани. В този смисъл – ТР от 06.08.2012 г. по тълк.дело №
1/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Всеки от съсобствениците има правото да ползва самостоятелно цялата
вещ – чл. 31, ал. 1 ЗС. Затова, само въз основа на факта, че съсобственият имот
през определен период от време се е ползвал от един от съсобствениците, не
може да се съди за това дали той е преобърнал държането на чуждите идеални
части във владение за себе си или упражнява предоставеното му от закона
право да си служи с цялата вещ – в този смисъл Решение № 192/16.02.2017 г.
по гр. дело № 763/2016 г. на I г.о. на ВКС. Следва да се докаже извършването
на такива действия, които явно и недвусмислено обективират спрямо другия
съсобственик намерението да владее техните идеални части за себе си. Както
в цитирания съдебен акт, така и в други такива - Решение № 8/19.02.2014 г. по
гр. д. № 5109/2013 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение № 158 от 2.01.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 4221/2017 г., II г. о., ГК и др., се приема, че не представлява такова
действие дори снабдяването на съсобственика с констативен нотариален акт.
Въз основа на събраните по делото гласни доказателства съдът прие, че
ответницата Ц. И. е установила самостоятелна фактическа власт върху имота
през 2015 г., а първите данни за отблъскване владението на другата
съсобственица - ищцата Н. И. са от 2019 г., когато ответницата е отказала да
допусне сестра си в същия. От нито един от тези моменти до предявяването на
иска през 2024 г. обаче не е изминал достатъчен период от време, за да може
притежаваната от ищцата 1/2 ид.ч. от наследствения имот да бъде придобита
по давност от ответницата.
При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не е
осъществен фактическият състав на чл.79, ал.1 от ЗС и Ц. И. не е придобила
по давност цялата собственост върху процесния имот.
Най-сетне следва да бъде отбелязяно, че във въззивната жалба се
навеждат и доводи, че районният съд неправилно не е приел за разглеждане
направеното от ответницата с отговора на исковата молба възражение за
подобрения, тъй като същото е било направено своевременно и е
процесуално допустимо.
Както бе посочено, с постановеното по реда на чл.140 ГПК
Определение № 934/28.05.2024 г. районният съд е оставил без разглеждане
направеното от ответницата Ц. Г. И. възражение за заплащане на необходими
разноски и подобрения в процесния имот и свързаното с това искане за
признаване право на задържане като процесуално недопустими. Този съдебен
акт не е обжалван, поради което възражението не е било предмет на спор и
доказване в проведеното първоинстанционно съдебно производство,
съответно - предмет на произнасяне по същество с обжалваното решение. Ето
защо в рамките на настоящето въззивно производство не може да бъде
извършван контрол относно законосъобразността на този отказ, респ. да бъде
разглеждано възражението по същество.
В обобщение на всичко изложено, настоящият съдебен състав намира,
че предявеният установителен иск за собственост е основателен и доказан, с
оглед на което основателно се явява и искането по чл.537, ал.2 ГПК. Като е
13
достигнал до същите изводи и е уважил претенциите, районният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено и в частта, в която ответницата е осъдена
да заплати на ищцата направените съдебни разноски пред първата инстанция.
На въззиваемата – ищца следва да бъдат присъдени и направените пред
настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1
500 лв., съгласно представените договор за правна защита и съдъдействие и
списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 633/10.10.2024 г. по гр.д.№ 66/2024 г. по
описа на Районен съд-Враца.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Ц. Г. И., ЕГН **********, с
адрес: с.***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Г. Ц., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата 1 500 лв., представляваща направени пред въззивната инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчване на преписи от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14