МОТИВИ към присъда по НОХД
№ 135/2020г. по описа на ГОРС
Районна прокуратура- Г.Оряховица е
повдигнала обвинение срещу П.В.Я. за това, че на 14.03.2019 г. в гр.Л.
посредством дръпване и събаряне на земята, причинил на Г.Р.Г. *** средна
телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на пета дланна
кост на дясна ръка, като счупването е довело до трайно затруднение в движението
на десен горен крайник със срок на оздравителен процес около три месеца, престъпление
по чл.129 ал.2, вр.
чл.129 ал. 1 от НК. В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура поддържа така повдигнатото
обвинение. Относно вината посочва, че алтернативно би могъл да намери
приложение и съставът на чл.133 от НК.
Пред настоящата инстанция подсъдимият
заявява, че не е извършил посоченото от прокуратурата престъпление. В последното по делото съдебно заседание
посочва, че е дръпнал Г.Р.Г., но не е искал да му нанася телесна повреда.
Предявен е от Г.Р.Г. граждански иск против подсъдимия с молба от 13.03.20г./л.16/, който
в съдебно заседание на 03.06.2020г. не е приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство. Г. е конституиран като частен обвинител /л.35/.
Съдът, след като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства в съответствие с изискванията на Закона,
приема за установено от фактическа страна следното:
Г.Р.Г. и подс.Я.
били колеги и работели в цех на „*****“ АД-гр.Л.. На 14.03.2019 г. и двамата
били на работа. Я. отишъл за кафе и връщайки се се
доближил до работното място на Г.. Искал да му каже нещо. Дръпнал го за яката
на дрехата му в областта на рамото. Г. работел седнал на стол, който се намирал
на платформа. Загубил устойчивост от дърпането и политнал. Ударил ръката си в
машината, на която работел, падайки на земята. Г. констатирал, че ръката му се
подува.По-късно потърсил медицинска помощ и било установено закрито счупване на
пета дланна кост на дясна ръка, като счупването е
довело до трайно затруднение в движението на десен горен крайник със срок на
оздравителен процес около три месеца.
При така установената фактическа
обстановка се налага извод, че с
деянието П.В.Я. не е осъществил от обективна
и субективна страна признаците на състава престъплението по чл. 129 ал.2, вр. чл. 129 ал. 1 от НК.
Приетата за установена
фактическа обстановка се обосновава и доказва от показанията на свидетелите, от
заключенията на вещите лица и от обясненията на подсъдимия.
Свидетелят М.К. е разпитана в съдебно заседание/СЗ/,
проведено на 29.06.2020г./л.53-54/, където заявява, че е възприела
непосредствено как подс.Я. е прегърнал през рамото Г.Г.,
навел се е до ухото му и му е казал нещо-„Я. го прегърна през рамото, наведе се
над ухото му и нещо му прошушна“/л.53/. Това са първите и непосредствено
разказани впечатления и възприятия на свидетелката в хода на съдебното
следствие. Същата посочва още, че в следващия момент е видяла как двамата
политат на земята и …„се започва взаимно нанасяне на удари“. Свидетелката
посочва в съдебно заседание, че само предполага, че събарянето на земята е
резултат от „хващането на Гошо през рамото“- „предполагам, че го събори по този
начин на земята“/л.53/. На въпрос дали е видяла подс.Я.
да дърпа Г. свидетелката К. отговаря, че дърпане не е видяла-„точно дърпане не
съм видяла, но ги видях как падат“/л.54/. Отново посочва, че „двамата си
нанасяха взаимно удари“. Същата
свидетелка е разпитвана два пъти в досъдебното производство/в единия от
случаите пред разследващия полицай на 14.06.19г.-л.10 от ДП и пред съдия, като
свидетелските й показания пред съдия са съответно приобщени по реда на чл.281
ал.1 т.2 пр. последно от НПК/ СЗ л.54, абз.последен/,
депозирани съответно на л.8 и 9 от ДП с дата 15.11.19г. Искане за приобщаване
на свидетелските показания на св.К. пред разследващия полицай не е правено от
страните и същите не са приобщени по съответния процесуален ред/евентуално при
наличието на предпоставките за това/. Тези показания са дадени на 14.06.19г.-
т.е в един по-близък до деянието, предмет на обвинението, момент/с три месеца
разлика/, докато тези пред съдия са от м.11.19г. Показанията пред разследващия
полицай/л.10/ не се различават съществено от тези дадени в хода на съдебното
следствие. Само в показанията, дадени
пред съдия, св.К. е категорична и то само за момент, че подс.П.Я.
е дръпнал Г.Г.- „П. дръпна Г. и го събори, но падна едновременно и П.“. От
друга страна отново във същите показания
пред съдия, приобщени в СЗ, св.К. казва:“П. мина зад гърба ми, дойде при Г.,
прегърна го през рамото, наведе се над ухото му и му прошушна нещо, придърпа го
леко и двамата бяха вече на земята“. В самите показания пред съдия се съдържат
две твърдения- за леко придърпване и за целенасочено дърпане и събаряне от
страна на подсъдимия по отношение на Г.. Същевременно и тук св.К. е безпротиворечива относно факта, посочен от нея, че след като
двамата мъже са вече на земята взаимно са си нанасяли удари- „…в следващия
момент двамата си нанасяха удари“. След
като и тези свидетелски показания са част от доказателствения
материал по делото, необходима е съпоставка помежду им, както и излагане на
доводи относно това кои от фактите, съобщени от св.М.К. съдът кредитира и по
какви съображения. След прочитане на показанията пред съдия от досъдебно
производство св.К. уточнява в съдебно заседание, че вярното посочване е не
„дърпане“ , а „придърпване“ на Г. от подсъдимия като негово /на
подсъдимия/действие-„Като прегърна Г., така ми се стори, че леко го придърпа,
може би за да си доближи ухото, беше просто придърпване“. Нещо повече,
свидетелката посочва, че след този момент/на прошушването/, не може да твърди,
че е имало ново телодвижение/придърпване/. Счита, че моментът е съвпаднал-„В
момента на придърпването стана и падането“. От така анализираните и съпоставени
показания на св.К. може да се направи извод, че тя е категорична относно
няколко обстоятелства- това, че подсъдимия е инициирал телодвижение, с което
обхваща раменете на Г., казва му нещо, което не е възприето от К., в следващия
момент К. вижда двамата мъже на земята, като те си разменят взаимно удари. Относно така обобщените обстоятелства
показанията на К. са безпротиворечиви в съдебно
заседание и в досъдебното производство и поради тази причина се кредитират от
съда. Освен това свидетелката заявява изрично и след прочитане на показанията
й, дадени пред съдия, че не е видяла целенасочено събаряне на земята от страна
на Я. по отношение на Г.. Думата дърпане, употребена в ДП/показанията пред
съдия/, заменя с „придърпване“. И докато в ДП е категорична относно
събарянето-„П. дръпна Г. и го събори“, в СЗ посочва, че вярното твърдение е не
„дърпане“, а „придърпване“. По този начин не е категорична в резултат на това
действие ли мъжете са загубили устойчивост и са паднали на земята. Тъй като е
мислима хипотеза, при която Я. е придърпал Г., съобщил му е нещо и в резултат
на чутото Г. от своя страна е извършил телодвижение от чувство на неприязън,
гняв, обида и прочие/примерно да се отърси от натрапената прегръдка и като
реакция от чутото/, което от своя страна да е довело до загубата на устойчивост.
Доколкото свидетелката не е категорична относно този момент има ли целенасочено
събаряне на земята чрез дърпане от страна на подс.Я.,
то следва да се обсъдят нейните показания в съвкупността с останалите
доказателства по делото, за да бъде изяснен и то с изискваната от закона
категоричност този ключов момент/ тъй като в обвинителния акт се сочи, че
телесната повреда е в резултат- „посредством
дръпване и събаряне на земята“. К. във всички свои показания посочва, че след като мъжете са се
озовали на земята са влезли в схватка помежду си и са си разменяли удари
взаимно, който момент също следва да се изясни детайлно и безпротиворечиво. Изводите на настоящата инстанция се базират
и на проведения повторен разпит на св.М.К./СЗ 15.09.2020г.-л.74/. В този разпит
акцентът е именно върху действията на двамата мъже след падането им на земята.
За разлика от първоначално дадените показания в СЗ на 29.06.20г., цитирани
по-горе и за разлика от показанията, дадени пред съдия/л.8-9 от ДП/, К. за пръв
път твърди, че „точно удари не е видяла“/л.74/. Било нещо като „бутане и
отблъскване“. Първоначално съобщава, че Г. е гледал да се предпази с това
бутане, но после заявява, че е имало „взаимно отблъскване и бутане“. С ръцете
се бутали и двамата мъже- „С ръце се
бутаха двамата, по-скоро с длани…..но не знам дали е било със свита или
отворена“. Твърди, че целият „епизод“ с бутането е продължил 5-6 минути. Не е
възприела в този момент проява на болка от страна на Г., което би било индиция за вече претърпяно счупване. Тук съдът изхожда от
неговите обяснения, че е ударил ръката си на машината, на която е работил.
Свидетелката изразява силно критично отношение към подсъдимия с оглед нейната
преценка за него като личност/л.53/ и обратно- симпатизира на Г. като го намира
за „скромен, възпитан, тих..“/л.74/. С оглед противоречията, констатирани и
анализирани в показанията на св.К., настоящата инстанция приема, че
свидетелката е възприела взаимни удари, които мъжете са си разменили. Това са
първоначалните й твърдения пред съдия, както и в открито СЗ на 29.06.20г. При
повторния й разпит, макар, че не ги нарича „удари“ тя отново потвърждава, че
всеки от двамата мъже е извършвал съприкосновение с тялото на другия,
изразяващо се във взаимно отблъскване и бутане с ръце. Съдът си обяснява
промяната в показанията на свидетелката при повторния й разпит с искрената
симпатия, която изпитва и изразява към Г. и вероятно след внушение да не му
„навреди“ с твърдение за нанасяни от него удари. Повторният разпит на
свидетелката се провежда след поясненията, направени от вещото лице Г./а те са
дадени след първоначалния разпит на св.К./ в СЗ на 29.06.20г.//, че е мислимо
увреждането на Г. да е резултат и от нанесени от него удари, за които свидетелства
К.- „ Този, който му се счупва костта е възможно да я травмира ако нанася удар
върху главата или друга по-твърда част от тялото, на което нанася удар“.
Относно травмата на Г.: Твърди се инцидентът да е
осъществен на 14.03.2019г. по местоработата на подс.Я.
и Г..-около 9,30-10ч. според показанията на св.М.К./СЗ 29.06.20г./. На същия
ден е направена рентгенография на дясна длан № 86 от 14.03.19г./л.60 от ДП/,
като разчитането на рентгенова находка е осъществила д-р Дачева-фрактура на
пета метакарпална кост на дясна длан в областта на
средна трета на диафизата. Със същата дата е издаден
амбулаторен лист № 010039 в 09,50ч. от д-р Д./ортопед/, който е прегледал Г.
и е установил оток по дорзалната повърхност, по-силно изразен в областта на пета метакарпална кост с палпаторна
болка, счупване без дислокация на фрагменти/л.61 от ДП/.Същият лекар е издал и
медицинско свидетелство, приложено на л.62 от ДП с дата 14.03.19г. Въз основа
на така приложените медицински документи е изготвено заключението по
съдебно-медицинската експертиза по делото от вещото лице д-рГ./л.21
от ДП/, която се потвърждава от експерта в съдебно заседание. Заключението е за
счупване на пета дланна кост, довело до трайно
затруднение в движението на десен горен крайник/затруднена хватателна
функция на китката/ със срок на лечение и възстановяване около три месеца. В СЗ
на 29.06.20г. д-р Г. посочва, че поддържа заключението и обсъжда като възможен
начин на причиняване директен удар с или върху твърд предмет.Вещото лице
описва, че пета дланна кост е продължението на
кутрето нагоре към китката/най-външната част на китката/. По принцип било
възможно според експерта при падане от собствен ръст със свита в юмрук китка да
се получи такава травма, но в този случай би се получила и рана на
„главичката“- а в случая не било описано от ортопеда охлузване или рана/л.56/.
Не е описана никаква външна травма на китката. Ако все пак травма е причинена
на пода в работния цех/твърд терен/ според ВЛ Г. следва да се получи рана и кръвонасядане. Такива не са описани и не биха се получили
при падане върху мека почва или трева. Описва два начина към един механизъм на
получаване на процесната травма- директна травма в
областта на костта или травма по дължината на костта в резултат на нанасен удар. Посочва, че костта на Г. е могла да бъде
счупена и при нанасяне от негова страна на удар по твърда част от тялото на
друг човек. Описва и директен удар с или върху твърд предмет/л.56/. Обяснява,
че при падане върху пода на земята в защитно положение би се счупил радиуса,
т.е. лъчевата кост на типично място, но при падане от собствен ръст върху ръб
или друга твърда повърхност, може изолирано да се счупи костта в процесната част, като ще се образува охлузване или охлузна рана, а в конкретния случай такава липсва.
Собственият ръст предполагал някаква инерционна сила, докато ударът или силното
облягане на съседен предмет-не изисква инерция.Следва и в този случай да има
посиняване- неотразено обаче в медицинската документация. Възможно е самото кръвонасядане да е съществувало, а да не е описано, както и
да не е съществувало и именно заради това да не е описано като липсващо.Поради
оскъдните данни по медицинската документация вещото лице не може да бъде
по-конкретно в извода си.След изслушване на Г. в СЗ на 29.06.20г. вещото лице Г.
посочва, че няма какво да добави към своето заключение, но всичко зависи от
кинетичната енергия при евентуално завъртане на пострадалия, както и че ако се
направи оглед на процесната машина, на която е работил
Г., би могъл да бъде по-категоричен. Последно посоченото
изречение,представляващо изявление на вещото лице Г. в съдебно заседание, се
оспорва от прокурора като незаявено от ВЛ/виж съдебния протокол с дата
10.11.20г.- прокурорът посочва: „И изведнъж се явява, появява в протокола
вписване, с което той/ВЛ-курсива мой/ едва ли не трябва да огледа машината,
което си спомняте пък беше предложено от съдията…и тогава той/ВЛ/ щял да е
категоричен-л.101 от делото/. Това е наложило последващо
изслушване на вещото лице Г. в съдебно заседание на 19.01.2021г./л.130/. Съдът
е посочил мотиви на л.130 относно това допълнително изслушване, в хода на което
вещото лице отново и изцяло потвърждава заявеното от него в съдебното
заседание, проведено на 29.06.20г./л.130/. Категорично поддържа всичко, което е
заявил тогава, като допълва: „ Възможно е от удар в машината да е получена тази
травма…Не знам какво представлява тази преса, но ако кажем, че детайлът, върху
който пострадалия си е ударил ръката е
специфичен с много добре изразен ръб и при достатъчно силен удар“, може да се
причини счупване. Г. изяснява, че е „много оскъдно описанието“ и като лечение и
като находка. Отново пояснява, че при падане няма да се счупи „главата“ на пета
метакарпална кост, а ще се луксира
пръста.Изключва категорично падането върху свит юмрук на земята, при което
най-малко ще се получи охлузване, а такова не е описано. Заключението относно
механизма на счупване не би се променило според ВЛ, но евентуално ще се
доизясни начина. Потвърждава като казани от него всички думи в съдебното
заседание с дата 29.06.20г., което опровергава тезата на прокуратурата, че има
изявления в съдебния протокол, които не са на вещото лице Г.. В СЗ на
19.01.21г. на вещото лице се представят от Г. 2 броя рьографии,
след огледа на които ВЛ Г. изразява съмнение налично ли е пълно счупване на
костта. Г. посочва, че когато е изготвял своето заключение тези рьографии са липсвали/л.131/.Прави подробен анализ на това
как се променя неговия извод при наличието на данните от двете рентгенови
снимки. След обсъждане доводите на страните в процеса е допусната тройна
съдебно медицинска експертиза относно процесната
травма, като заключението е изготвено от вещите лица Г., ортопеда Т. и
рентгенолог. Заключението е приложено на л.159 от делото. и потвърдено в
съдебно заседание. На практика изводите съвпадат с тези от единичната СМЕ.
Причиненото на Г.Р.Г. закрито счупване на
пета дланна кост на дясна ръка е довело до трайно
затруднение в движението на десен горен крайник със срок на оздравителен процес
около три месеца.
Относно травмирането на подс.Я.: В съдебно заседание
на 29.06.2020г. защитникът на подсъдимия
е представил медицинска документация относно увреда,
причинена на подсъдимия/л.58/- медицинско свидетелство с амб.№
10148/15.03.19г./л.50/ и амб.лист с дата
15.03.2019г./08,21ч./-л.51. В съдебно заседание от 15.09.20г. е изслушан като
свидетел д-р Г., който е издал двата медицински документа/л.74/.По отношение на
Я.- в деня след инцидента с Г., е констатирана разкъсно
контузна рана тип аркада около 3см. над лява вежда
латерално. Изразен посттравматичен периорбитален
хематом на лява орбита, кръвонасядане на лява склера.
След поставяне на местна упойка е извършена хирургична обработка на раната,
вторично отложен шев/л.51/. Св.Г., който е хирург потвърждава, че е прегледал
лицето Я., който първоначално не искал издаването на мед.документ. Посочва, че
се е насложила инфекция на раната. Последната представлявала „боксова аркада“,
тъй като костта била повърхностно разположена и при тъпа травма в тази област
се получавало размачкване на тъкани и разкъсна
рана/л.74/. В тази насока са и свид.показания на В.Г.-„Г-н
Добрев дойде след инцидента и каза на Я. да си върви, защото имаше нараняване
на веждата…Имаше кръв…“/л.55/. В тази насока са и показанията на св..Я./СЗ
29.06.20г./-„След инцидента мисля, че Я. имаше кръв по едната вежда“/л.55/. В
последното по делото съдебно заседание подс.Я. дава
обяснения, посочва, че с Г.Р.Г. са
обсъдили ситуацията. Това се потвърждава и от изявленията на частния
обвинител/л.166-167/. Не откриват основание да се счита, че Я. умишлено е целял
нанасяне на телесна повреда на Г., а причинените на последния наранявания са
вероятно получени от тялото на пострадалия при завъртане и в хода на
падането/л.167/.
Свидетелят В.Г./СЗ 29.06.20г./- също е
видяла част от инцидента- „Наведе се, с едната ръка го хвана за яката, дръпна
го и паднаха…“/л.54 гърба посл.абзац/- Тя е видяла
подобно дърпане и падане.
Свидетелят Н.К./СЗ 29.06.20г./ не е
очевидец на случилото се -„После от колегите научих, че двамата са се
били…“/л.55 абзац последен/.
Свидетел Д.Я./СЗ 29.06.20г./ посочва: „нещо си казаха, след което видях спречкване
и двамата паднаха на земята. Не си спомням дали Я. е прегръщал Г.. Минало е
много време и не помня дали Я. си е сложил ръката върху Г.. Не разбрах двамата мъже как се озоваха на земята“/л.55/.
По реда на чл.281 ал.5,вр.ал.1 т.2 от НПК в СЗ с дата
29.06.20г. са приобщени свид.показания на Я. от ДП,
дадени на 27.05.19г. и на 28.06.19г./л.14-15 от ДП/. По повод приобщаването
чрез прочитане на тези свид.показания св.Я. посочва,
че не е видяла хващане, прегръщане и дърпане/л.56/. Св.Д.Я. в показанията си от
27.05.19г./л.14 ДП/ посочва безпротиворечиво с
показанията от СЗ, че е видяла двамата мъже да си казват нещо, но не знае
какво. Не съобщава някой някого да е прегръщал, хващал или дърпал. В определен момент ги е възприела на земята.
Видяла, че Я./П./ има кръв на едната вежда.В разпита от 28.06.19г./л.15 от ДП/
категорично затвърждава, че не е видяла как Г. и Я.
са се озовали на земята. Това тя посочва
и в повторен разпит в СЗ на 10.11.20г./л.106/.Свидетелката Я. дава безпротиворечиви сведения от хода на ДП и в хода на
съд.следствие.
Така установеният механизъм
на причиняване на телесното увреждане не води до несъмнен извод, че подсъдимият
е предвиждал общественоопасните последици и е искал
или допускал тяхното настъпване, а напротив – опровергава го. Това е така, тъй
като очевидно падането на пострадалия и ударът на ръката му вследствие на
дръпването от подсъдимия, са само възможен, но не и непременно неизбежен и целен резултат от деянието. Посоченото не
сочи на желание у подсъдимия за причиняването на точно такъв резултат.
Обратният извод съществено би надценил силата и интензитета на дръпването,
осъществено от подсъдимия по отношение на пострадалия, имайки предвид, че
същото не е било възможно да причини само по себе си някакво друго увреждане на
последния. Подсъдимият не е ударил Г. с цел да го увреди телесно. Т.е., не може
да се приеме, че подс.Я. е целял пострадалия да падне на земята вследствие на
придръпването му, да удари тялото си в хода на падането, което от своя страна
да доведе до счупване, нито е допускал настъпването на този вредоносен
резултат. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че при
осъществяването на деянието – причиняване на средна телесна повреда на
пострадалия, подсъдимия не е предвиждал общественоопасните
последици на деянието, респ. не е искал или допускал тяхното настъпване, но с
оглед нивото на физическото и психическото му развитие, е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди, т.е. средната телесна повреда подс.Я.
е причинил при форма на вината – непредпазливост.
При различните засягания на човешкия
организъм, тежестта на поражението много често зависи от редица фактически
подробности /възраст и физически данни, сила и насока на въздействието,
възраст, положение на тялото и движение на пострадалия, неговите индивидуални
особености и защитни реакции и т.н./, а и същото поставя в действие процеси,
подчинени на сложни биологични и физиологични закономерности. Това предпоставя изводи за невъзможност да се иска във всеки
отделен случай извършителят да има определени познания и представи относно
всички специфични усложнения, вследствие на които в резултат на неговото деяние
се стига до съответните инкриминирани вредоносни последици. Изложеното важи
особено при случай като настоящия – липсва изобщо първоначално нанасяне на
удар, каквато е очертаната по делото конкретика. А
такъв удар би бил индиция, че се цели засягане на
телесния интегритет на пострадалото лице. В решение № 61/10.02.1975 г. по н.д.
№ 800/1974 г. на ІІ н.о., на ВС се посочва, че когато при нанасянето на удар/и
деецът е целял да причини един вид телесна повреда, не е допускал, че може да
настъпи и по-тежък резултат и въпреки това не се е отказал от деянието, той
следва да отговаря за такава по характер телесна повреда, каквато е настъпила,
т.е. и за по-тежкия резултат, тъй като е налице евентуален умисъл за настъпването
и на такава телесна повреда. В случая той не е наличен, тъй като изначално
деецът не е нанесъл удар за да се приеме, че цели нанасянето на макар и
най-лека възможна телесна увреда на пострадалия.
От субективна страна настоящата
инстанция намира, че подсъдимият е действал непредпазливо при небрежност като
форма на вината. Посоченият извод се обосновава с механизма на извършеното
деяние, доколкото макар подсъдимият да не е нанесъл на пострадалия удар,
телесното увреждане е получено от внезапното
отвеждане от равновесие, при което постр. си е
счупил ръката. В тази насока следва да се отбележи, че когато се касае за
телесна повреда при пряк умисъл, деецът трябва да предвижда конкретното
увреждане на здравето и да цели именно неговото настъпване. При евентуален
умисъл деецът трябва да предвижда конкретното увреждане, но да се отнася
безразлично към настъпването му, преследвайки някаква друга цел. При телесна
повреда, извършена по непредпазливост, не е необходимо деецът да предвижда
конкретния вид увреждане. Достатъчно е да предвижда, че от деянието му е
възможно да настъпи телесна повреда въобще, какъвто е и настоящият случай. При
изваждането на пострадалия от равновесие чрез дърпането му, подсъдимият е могъл
и е бил длъжен да предвиди, че от деянието му могат да настъпят някакви телесни
повреди по принцип, тъй като обективно е било възможно да предвиди, че при
такова изваждане от равновесие на пострадалия, той може да падне и да се удари,
при което да се нарани и да получи някакви увреждания, макар и да не може да
предвиди какви конкретно. Нещо повече подсъдимият е бил напълно наясно с
обстоятелството, че пострадалият е седнал на висок подвижен стол до работната
му машина и в този смисъл дори и леко по интензитет външно въздействие е можело
да доведе до загуба на равновесие от негова страна. Въпреки това при дърпането
и изваждането на пострадалия от
равновесие, подсъдимият не е целял да му причини получената телесна повреда,
нито е допускал настъпването на съставомерния
резултат. Подсъдимият в случая е действал непредпазливо като не е предвиждал
конкретния вид увреждане, а само възможността за настъпване на телесна повреда
въобще. По тези съображения като е осъществил, макар и чрез не много силно
дърпане събаряне на пострадалия, подсъдимият е поставил начало на
причинно-следствен процес, довел до загубване на равновесие на пострадалия, в
резултат на което той е паднал и си е
счупил ръката като е получил установените в съдебно-медицинската експертиза
увреждания.В този смисъл съдът намира, че конкретните увреждания на
пострадалия, при този механизъм на получаването им, водят да извод за проявена
от страна на дееца непредпазливост при извършване на деянието, а не на пряк или
евентуален умисъл.
Посоченото води до извода,
че подс.Я. не е осъществил престъплението по чл.129
ал.1 от НК, което може да бъде извършено само при форма на вината умисъл, за
което му е повдигнато обвинение, а е извършил от обективна и субективна страна
друго престъпление, а именно: това по чл. 133, във вр.
с чл.129 ал.2 от НК. Макар това престъпление да се преследва по тъжба на
пострадалия, следва да се има предвид, че в конкретното наказателно дело
пострадалия не е подал тъжба, но е
направил писмено заявление до Районна прокурат,
приложено по ДП. По - късно, в хода на делото, е взел участие в него,
конституиран в качеството си на частен обвинител, като е поддържал обвинението
наред с прокурора, неговият повереник е пледирал
за осъждане на подсъдимия и е изразил становище за
извършено престъпление.По този начин пострадалият е демонстрирал явно своето
намерение да възбуди наказателно преследване срещу подсъдимия, дори и правната
квалификация на деянието първоначално да е била по чл. 133 НК/ в тази насока
Решение на ВКС № 145 от 15.05.13г. по д.432/13 на ВКС, 2ро н.о. докладчик
съдията Ю.Кръстев/.
В настоящия случай макар да липсва
обвинение за нанесена от подсъдимия средна телесна повреда по
непредпазливост, такова деяние
представлява по-леко наказуемо престъпно поведение спрямо умишлените телесни
повреди. В тази връзка, когато се установи, че деецът е действал непредпазливо,
а не умишлено, при причиняване на телесното увреждане, за да се постанови
осъдителна присъда, не е необходимо да има изменение на обвинението.
При това положение, доколкото престъплението
по чл. 133 НК се явява по-леко наказуемо от престъплението по чл. 129, ал. 2 от НК за съда е налице възможност да осъди
подсъдимия за престъпление по чл. 133 във вр. с чл.
129, ал. 2 от НК.
При определяне на наказанието настоящият
съдебен състав взе предвид, че подсъдимият
не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл. 78а от НК към датата на деянието. Освен това за престъплението по чл. 133
от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация. От деянието не са причинени и съставомерни
имуществени вреди. В тази връзка следва да се отбележи и че разпоредбата на чл.
78а от НК е императивна и когато се констатира наличието на кумулативно
предвидените в нея предпоставки, съдът е лишен от възможност за преценка, а е
длъжен да я приложи. По тези съображения при така възприетата от настоящата
инстанция квалификация, счита, че са налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаване от наказателна отговорност на подсъдимия за извършеното от
него престъпление и за налагане на административно наказание. Предвид пълнолетието на подсъдимия,
конкретната наказуемост на това престъпление, неосъждането му и липсата на
утежняващи вината обстоятелства, съдът намира, че следва да приложи чл.78а от НК, като освободи подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба. С оглед чистото съдебно минало на подсъдимия,
конкретната тежест на деянието, коректното процесуално поведение, следва да се
определи размер на това наказание под средния такъв, предвиден в чл.78а от НК,
а именно – 1 000 лева.
Въз основа на
изложените по-горе съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: