Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 02.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и седми май през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ИНА РАЙЧЕВА
Членове: ДИМИТРИНКА КУПРИНДИЙСКА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Георги Манолов, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 91 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Регионална
дирекция по горите (РДГ) – Русе, чрез процесуалния й представител, против решение
№ 1/08.01.2020 г., постановено по АНД № 290/2019 г. по описа на Районен съд -
Бяла, с което е отменено наказателно постановление № 823/01.11.2019 г., издадено от директора на РДГ – Русе.
С наказателното постановление, на основание чл.266, ал.1 от ЗГ, за нарушение по
чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ от същия закон, на ответника по касационната жалба – Х.И.М.
***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. В
касационната жалба се развиват подробни оплаквания за неправилност на
обжалваното решение. Като касационни основания се сочат допуснати от въззивната
инстанция нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения при
оценката на доказателствата. Поддържа, че районният съд неправилно е счел, че
деянието не е виновно извършено и поради това не съставлява нарушение, както и
че то се явява маловажно по смисъла на чл.28, б.“а“ от ЗАНН. Иска се отмяна на
решението и решаване на делото по същество чрез потвърждаване на наказателното
постановление.
Ответникът по касационната жалба – Х.И.М.,
чрез процесуалния си представител, изразява становище за нейната
неоснователност и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира направените
в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила решението
на РС - Бяла.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, районният съд
е приел за установено, че в края на месец април 2019 г., в района на с.Каран
Върбовка, общ.Две могили, обл.Русе, в което село живее и ответника по касация,
се разразила буря, при което върху пътната мрежа били повалени множество
дървета и клони от тях. Било организирано почистване като първо били отстранени
падналите дървета по главния път, а впоследствие и в останалата част на селото. Кметският
наместник – св.Георги И., потърсил съдействието на ответника по касация за
разчистване на падналите дървета и клони от пътя към „старите кошари“ в
местността „Раздол“. Казал му също да прибере дървата в дома си, за което му
издал служебна бележка. М. разчистил пътя като прибрал събраната дървесина. На
10.10.2019 г., при извършена от служители на РДГ – Русе проверка в дома на
същия, било установено, че в двора си той съхранява 2,5 пр.куб.метра дърва за
огрев от дървесни видове „айлант“, „орех“ и „джанка“ без горска марка и
превозен билет, което обстоятелство било удостоверено в констативен протокол
серия СЦДЛ № 015053/10.10.2019 г. На 18.10.2019 г. му бил съставен АУАН №
823/18.10.2019 г. за извършено нарушение по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ – за това,
че съхранява в двора си 2,5 пр.куб.метра дърва за огрев от дървесни видове
„айлант“, „орех“ и „джанка“, немаркирани с контролна горска марка. Като дата на
извършване на нарушението в акта била посочена датата на констативния протокол
– 10.10.2019 г. За извършеното нарушение директорът на РДГ – Русе издал срещу М.
наказателно постановление № 823/01.11.2019 г.
При така установените обстоятелства въззивната
инстанция обосновано е приела, че действията на ответника по касация не
осъществяват състав на административно нарушение, тъй като не са извършени
виновно. Субективната увереност на М., че действа правомерно, се основава на
дадените указания от св.И., който, в качеството си на кметски наместник, е
орган на изпълнителната власт в селото и е длъжен да подпомага кмета на
общината при осъществяване на защитата на населението при бедствия и аварии –
чл.46, ал.3, изр.първо и чл.46, ал.1, т.9 от ЗМСМА.
В случая административнонаказващият орган е
допуснал и друго, особено съществено нарушение на закона, а именно нарушен е
принципът ne bis in idem.
Пред
въззивната инстанция ответникът по касация е представил наказателно
постановление № 822/01.11.2019 г., издадено от същия орган, с което му е
наложено наказание по чл.266, ал.1 от ЗГ за това, че съхранява в двора си 2,5
пр.куб.метра дърва за огрев от дървесни видове „айлант“, „орех“ и „джанка“,
непридружени с превозен билет. В наказателното постановление е посочено, че
нарушението е установено чрез същите писмени доказателства, послужили за
издаване и на наказателното постановление, предмет на настоящото производство -
констативен протокол серия СЦДЛ № 015053/10.10.2019 г. На съда е служебно
известно, че наказателно постановление № 822/01.11.2019 г., издадено от
директора на РДГ – Русе, също е обжалвано и е отменено с решение № 162/23.12.2019
г., постановено по АНД № 289/2019 г. по описа на Районен съд – Бяла, който
съдебен акт е обжалван от РДГ – Русе и по подадената касационна жалба е
образувано КАНД № 87/2020 г. по описа на Административен съд - Русе.
Както касационната инстанция вече е имала случай да
разясни по друг случай, сходен с настоящия (вж. решение № 7418/ 12.04.2019 г., постановено по КАНД № 61/2019 г. по описа на
Административен съд – Русе), в светлината на принципа ne bis in idem, намиращ израз в разпоредбите на чл.17 от ЗАНН и
чл.24, ал.1, т.6 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН, от решаващо значение е
обстоятелството дали се касае до тъждество на деянието, за което вече е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на дееца, с това, предмет
на последяващото производство по ЗАНН, т.е. дали деянието, за което
отговорността му вече е ангажирана, е idem
(същото).
Деянието обективно няма да е същото, ако се касае
до две различни нарушения, които са извършени в условията на реална съвкупност,
за всяко от които, в отклонение от правилото на чл.23, ал.1 от НК, следва да се
понесе отделно административно наказание съгласно специалната норма на чл.18 от ЗАНН. Обективният състав на нарушението по чл.213, ал.1 от НК включва следните
изпълнителни деяния: покупко-продажбата и други разпоредителни сделки,
товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и
преработването на дървесина, която притежава определени признаци. Тези
признаци, описани в четири точки на алинея първа на посочената разпоредба,
квалифицират деянието и обуславят неговата съставомерност като административно
нарушение и по този начин го разграничават от деянията, които законодателят не
е обявил за такива. Следователно предмет на това нарушение може да бъде единствено
дървесина, която е немаркирана с контролна горска марка, съответно с
производствена марка, непридружена с превозен билет, от внос, непридружена с
документи, доказващи законния й произход или се касае до недървесни горски
продукти, които са предмет на стопанска дейност, както и на коледни елхи -
непридружени с превозен билет за недървесни горски продукти. Посочените
признаци на предмета на нарушението са алтернативни и осъществяването на който
и да е от тях прави изпълнителното деяние съставомерно. Въз основа на тях обаче
извод за наличие на реална съвкупност не може да се прави, тъй като за да е
налице такава, за разлика от идеалната съвкупност, са необходими две или повече
отделни деяния. Докато при идеалната съвкупност връзката между нарушенията идва
от единството на деянието, то при реалната съвкупност единството между
нарушенията идва само от единството на субекта – едно лице с няколко отделни
деяния извършва две или повече нарушения. Следователно, в разглеждания случай,
реална съвкупност може да има на базата на осъществени различни изпълнителни
деяния на нарушението по чл.213, ал.1 от ЗГ – например когато същото лице
транспортира, съхранява и продава дървесина. И обратно, ако едно и също лице,
както в случая, единствено съхранява дървесина, която принципно може да бъде
предмет на разглежданото нарушение, то налице е само едно нарушение, независимо
от това дали по отношение на предмета (дървесината) ще са налице два или повече
квалифициращи признака – напр. ако тя е без контролна горска марка и без превозен
билет. Последното обстоятелство, ако бъде установено, че нарушение е налице, ще
има значение само за индивидуализацията на наказанието, което, според чл.266,
ал.1 от ЗГ, варира в широки граници – глоба от 50 до 3000 лева, ако е извършено
от физическо лице, което не е едноличен търговец.
Така е и в случая. Описаното в наказателно
постановление № 822/01.11.2019 г. нарушение е идентично от фактическа страна с
това, описано в наказателно постановление № 823/01.11.2019 г.
Административнонаказващият орган е счел, че са налице две нарушения, изразяващи
се в съхранението на една и съща дървесина, единствено въз основа на факта, че
по отношение на нея в първия случай липсвал превозен билет, а във втория –
контролна горска марка. Следователно, както беше посочено по-горе, е допуснато
нарушение на принципа ne bis in idem,
нормативно закрепен в чл.17 от ЗАНН и чл.24, ал.1, т.6 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН,
като касаторът е наказан два пъти за едно и също деяние (съхраняване на една и
съща дървесина). Второто по време наказателно постановление, а именно наказателно
постановление № 823/01.11.2019 г., издадено от директора на РДГ – Русе, се
явява незаконосъобразно само на това основание.
По изложените съображения следва да се приеме, че
районният съд не е допуснал процесуални нарушения при оценката на
доказателствата и нарушения на материалния закон и е постановил едно правилно
решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3
от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК в полза на ответника по касация следва да бъдат
присъдени направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
касационното производство в размер на 300 лева. На основание § 1, т.6 от ДР на
АПК, разноските следва да бъдат възложени в тежест на Изпълнителна агенция по
горите, която има правосубектност като юридическо лице съгласно чл.2, ал.1 от
Устройствения правилник на Изпълнителната агенция по горите.
Така
мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 1/08.01.2020 г., постановено по АНД № 290
по описа за 2019 г. на Районен съд - Бяла.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция
по горите, със седалище в гр.София, бул. "Х. Ботев" № 55,
представлявана от изпълнителния директор Мирослав М., да заплати на Х.И.М., с
ЕГН **********,***, сумата от 300 лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
касационното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: