РЕШЕНИЕ
№ 2860
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С. П. Г.А
при участието на секретаря Н. Н. В.
като разгледа докладваното от С. П. Г.А Административно наказателно дело
№ 20231110208953 по описа за 2023 година
Производството е въззивно такова и е образувано по реда на раздел V,
чл.58д и сл. от ЗАНН, инциирано по жалба на ЕТ„ДИОМА-Д. Д.” срещу
наказателно постановление (НП) № ............. г. на директора на дирекция
„Инспекция по труда ” (Д „ИТ”) – София област (СО), с което е наложена на
основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда КТ), във вр. чл.414, ал.3 от КТ
имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин лева) лв. за
нарушение на чл.61, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като издадено
при допуснати сериозни нарушения на административнопроизводствените
правила и неизясняване на фактическите обстоятелства от административния
орган, изводът на наказващия орган е неправилен, което обуславяло
незаконосъобразност на процесния акт, завареното в обекта лице страда от
шизофренно разстройство и е невменяем. Претендират се сторените по делото
разноски.
За дружеството-жалбоподател, редовно призовано се явява упълномощен
процесуален представител. Жалбата се поддържа, а по същество се пледира за
отмяна на НП, тъй като се позовава, че в попълнената декларация от З. Г.
1
липсват част от елементите на трудовото правоотношение, а именно трайност
на престиране на работна сила, отпуск, като се прави извод, че З. Г. не е бил
нает по трудов договор, а е бил търсен за конкретни услуги, след като у
административнонаказващия орган са постъпили данни от работодателя, че
лицето е с психически заболявания, да предприеме действия, за да установи
налице ли са елементите на трудово правоотношение, поради което се преви
извод, че акта и НП са издадени при недоказан фактически състав и
нарушение на материалния закон, лицето З. Г., съгласно КСППЕ, не притежава
базисна свидетелска годности, дава информация, която не може да послужи по
надлежния начин за нуждите на производството. Претендира се адвокатско
възнаграждение в размер на 1 500 лв.
За въззиваемата страна се явява процесуален представител, който оспорва
жалбата и по същество пледира за оставянето й без уважение, за
потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно, като се твърди, че НП съдържа всички необходими
реквизити, не са допуснати съществени нарушения при постановяването му и
правилно е приложен материалния закон, а наложената санкция е справедлива
и съответства на нарушението. Твърди се, че от събраните по делото
доказателства – декларацията и гласните са се установили основните
характеристики на трудовото правоотношение. Липсвали категорични
констатации, че заболяването на лицето води до неговата невменяемост и че
то не е било във възможност да разбира и ръководи постъпките си към
момента на проверката, като нямало данни лицето да е поставено под
запрещение, прави сравнителен анализ на положените под документите
подписи за лицето З. Г., както и че гражданският договор нямал ясен предмет,
като счита, че е следвало да се уреди правоотношението като трудово, за да не
се злоупотреби с неговото здравословно състояние. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
Била извършена проверка на ЕТ„Д.Д. Д.” във връзка с подадени сигнали
за работа на лица без трудови договори в обект „Арт клуб“, находящ се в гр.
София, кв. „Враждебна“ в читалището. Проверката била извършена от екип
2
инспектори: свидетелите Н., А., К. и З. при Д „ИТ“СО на 07.03.2023 г. на
място в обект: закусвалня „А. к., находяща се в гр.С., кв. „В.“, ул.
„..........“№......, стопанисвана от ЕТ. По време на проверката в обекта,
стопанисван от ЕТ било установено от свидетЕ.та А. и свидетЕ.та К., че
лицето З. Г. изнасял боклуци от мазето и го почиствал. Свидетелят З. видял З.
Г., че е облечен в работни дрехи и се засекли на стълбището. Подал на него и
на останалите установени в обекта лица декларации, които да попълнят.
Лицето З. Г. седнал на масичка пред клуба и попълнил декларацията си. До
него била седнала свидетЕ.та А., като същата му задавала и въпроси, сторил й
се адекватен и разумно попълващ декларацията, с четлив и красив почерк.
СвидетЕ.та К. била в близост до лицето З. Г. и изглеждало, че лицето знаело и
разбирало значението и смисъла на декларацията, която попълнило.
Съгласно анекс към договор за наем от 20.01.2022 г. между читалище „С..
С.. К.и М. - 1926“ и ЕТ „Д. - Д. Д.“ за извършване на съвместна дейност в
сградата на читалището и дворното място, като прилежащ към него терен, по
силата на който ЕТ се задължава да осигури средства за издръжка на
самодейните състави към читалището в размер на 600 лв. месечно, да осигури
противопожарната защита на предоставеното за ползване помещение, да
заплаща 2/3 от сметките за вода и 1/3 от сметките за електричество на
читалището.
Установява се от издадено удостоверение от читалище „С. С. К. и М. -
.......“, че ЕТ „Д. - Д. Д.“ като наемател е извършил за своя сметка почистване
на помещенията, находящи се на приземния етаж в сградата на читалището и
стълбището, водещо към тях.
Лицето З. Г. попълнил подадената му от свидетеля З. декларация, в която
вписал трите си имена и дата на раждане, постоянния си адрес и че работи в
„А.к. В. от 3 дни, намиращ се във В., ул. ........, като общ работник от 8 ч. до 19
(като единицата пред цифрата „9“ е задраскана и удебЕ.), с почивни дни
„който ме викне“, почивки в работиня ден „11ч – 5 ч“, с надница 20 лв. на ден
и без трудов договор. На гърба на същата е вписано, че „възложена ми е обща
работа почистване на мазето…работата за 1 седмица“.
Връчена била призовка на касиер в обекта да се яви ЕТ в Д“ИТ“СО на
13.03.2023 г. и представи посочените в същата документи.
На 13.03.2023 г. проверката продължила в Д „ИТ“СО по документи.
3
Попълнена била идентификационан карта. Представен бил договор от
06.03.2023 г. за услуга между ЕТ „Д.- Д. Д.“ и З. Л. Г. с предмет: мазе в
читалище „С. С.. К. и М. - .....“ при възнаграждение в размер на 150 лв.
За проверката на ЕТ „Д.- Д. Д.“ бил съставен протокол за извършена
проверка №ПР2308319 от 13.03.2023 г., с който на ЕТ били дадени
предписания и срок за тяхното изпълнение.
Установява се от справката на информационна система на ИА „ГИТ“, че за
лицето, с посочено ЕГН **********, няма действащи трудови договори, но в
справката не е посочена дата на изготвянето й.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№23-003750 на 13.03.2023 г. от свидетеля К. Н. – старши инспектор в Д „ИТ“ -
София област на ЕТ „Диома- Д. Д.“ за нарушение на чл.61, ал.1, във вр. с чл.1,
ал.2 от КТ.
Срещу АУАН е депозирано писмено възражение от ЕТ.
Въз основа на АУАН на 15.05.2023 г. е издадено обжалваното наказателно
постановление от съответното оправомощено, въз основа на Заповед №З-
0864/17.10.2022 г. на изп.директор на ИА „ГИТ”: директора на Дирекция
„ИТ”- СО.
Съгласно експертно решение №0014 от 006 от 17.01.23 г. на ТЕЛК към
МБАЛ „Кн. К.“ - София ЕАД на З. Л. Г., с ЕГН ********** е призната 80 %
трайно намалена трудоспособност при преосвидетелстване по документи за 3
годинти, поради заболяване и поставена диагноза с дата на инвидализация
29.01.1993 г. : „параноидна шизофрения“.
Установява се от заключението по допуснатата по делото комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (КСППЕ), че З. Л. Г., с ЕГН
********** страда от параноидна шизофрения, устойчив личностов дефицит
(шизофренна промяна на личността) същинско психично заболяване –
едногенна психоза, което се приравнява към продължително разстройство на
съзнанието, по смисъла на закона и е с давност от 30 години, отдавна е
хронифицирало, довело е до изразен личностов и когнитивен дефицит, поради
разсторйството във всички психични сфери и личностов дефицит,
възможностите за правилно възприемане и възпроизвеждане на факти от
действителността при него са трайно и необратимо изгубени, като
4
възприятията и възпроизвеждането им са пречупени през болестните му
преживявания. Прави се извод, че не може правилно да възприема факти от
действителността и да дава достоверни показания за тях, поради което не
притежава свидетелска годност, като свидетелската му годност е трайно и
необратимо увердена и загубена.
От показанията на свидетеля Божкова, бивш секретар на читалището в кв.
„В.“ до ......... г. се установява, че познава Д. Д., както и З., който го ползвали
да помага за почистване на стари мебели и боклуци от тавана и мазето,
изхвърляне на такива от салона на читалището, като връзката ставала чрез Д.,
тъй като той го познавал и го викал.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства, както и от гласните - показанията на
разпитаните в хода на производството свидетели Н., К., З., Б. и А..
Следва да се посочи, че са налице определени противоречия в показанията
на свидетелите Н., К., З. и А. относно това по какъв начин е протекла
проверката и кой конкретно се е занимавал с попълване на декларацията от Г.,
както и къде по точно е бил установен: в коридора с работни дрехи или да
изхвърля боклуци. Не става ясно защо се е наложило допълването на гърба на
декларацията, от кого конкретно е поискано същото и за какви цели, още
повече, че част от текста на гърба е след положения подпис и дата, а съгласно
показанията на свидетелите А. и К., които в тази си част са непротиворечиви
Г. е разбрал съдържанието на декларацията и не е имал въпроси при
попълването. Като в определени части показанията на свидетелите са
непротиворечиви, а именно, че в читалището е бил установен Г., както и че
той лично е попълнил декларацията и в тази им част ги е взел предвид.
Съдът не кредитира съдържанието на попълнената от Г. декларация, тъй
като не става ясно какво точно е имал в предвид в определени части от
нейното съдържание като например отбелязаното като работно време, като
почивки, както и почивни дни, неверния адрес на обекта, който е отбелязал.
Като съдържанието на декларацията, в частите, в които се явява неразбираемо
и неясно е в съответствие и с експертното решение за Г., както и КСППЕ, с
оглед наличното у това лице психично заболяване.
Съдът не кредитира и представения договор за услуга, тъй като в същия
липсва посочен предмет, поради което се явява неясен.
5
Не се кредитира и справката на информационна система на ИА“ГИТ“, тъй
като не става ясно към коя дата същата е актуална, както и по какъв начин е
установено ЕГН-то на лицето, за което се прави същата, тъй като в
попълнената от З. Г. декларация не е посочил ЕГН-то си.
Относно останалите писмени доказателства, както и показанията на
свидетеля Божкова, които кореспондират със съдържанието на представеното
от читалището удостоверение, съдът ги кредитира.
Кредитира се изцяло експертното решение за Г., както и КСППЕ като
обективна и компетентна.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния четиринадесетдневен срок,
видно от обратната разписка, удостоверяваща получаване на препис от
наказателното постановление и от надлежно легитимирано лице, имащо
правен интерес от обжалване, като по своята същност е основателна, поради
следното:
Съдът като съобрази съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП
№ ............ г. на директора на Д „ИТ” – СО намира, че същите са
съставени/респ. издадени от оправомощени длъжностни лица, в кръга на
компетенциите им. Не се констатираха процесуални нарушения на чл.42 от
ЗАНН и чл.58, ал.1 от ЗАНН.
Отразеното в акта и НП е обстоятелствено и пълно. Налице е словесно
описание на нарушението, което съответства на посочената в акта и НП
правна квалификация на същото. От съдържанието на акта и НП по безспорен
начин се извлича време и място на извършване на нарушението. Като изрично
се сочи, че нарушението е извършено на 07.03.2023 г. Посочено е и място на
извършване на нарушението: предприятието на работодателя.
Предвид на това, съдът не констатира основания да приеме относно
атакуваното НП постановяването му при съществени нарушения на
административнопроцесуалните правила.
Но разгледана по същество жалбата се явява основателна, поради следното:
За да е съставомерно нарушението по тази разпоредба, е необходимо да са
изпълнени следните признаци, отнасящи се до обективната и субективната
6
страна на деянието: на първо място, от обективна страна, изпълнителното
деяние се изразява в бездействие – несключване на трудов договор преди
постъпването на работа на работника и/или служителя; необходимо е и
наличието на друг обективен признак - наличие на възникнало трудово
правоотношение, преди сключването на трудов договор.
Субектът на нарушението е лицето - работодател.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и
безспорен начин, че жалбоподателят е този, който самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение, като в случая той
отговаря на посочените в КТ изисквания за работодател (по см. на § 1, т.1 от
ДР на КТ).
С оглед фактите по делото съдът намира, че неправилно
административнонаказващият орган е приел, че е извършено нарушение от
жалбоподателя.
Това е така доколкото от събраните по делото доказателства не се
установи, че лицето З. Г. е полагал труд по прикрито трудово правоотношение
с ЕТ „Д. – Д. Д.“ и не бил сключен трудов договор с него от ЕТ. От събраните
и кредитирани доказателства се установи, че лицето Г. е викан понякога на
върши определени дейности като изхвърляне на стари мебели от помещения
на читалището, респективно да почиства боклуци. Като за тези дейности,
касаещи и читалището има поет ангажмент от ЕТ да ги осъществява. На
практика се касае за гражданско правоотношение с лице, което е с тежко
психично заболяване. Факт е, че това правоотношение не е оформено с
договор, доколкото приложения по време на проверката от ЕТ е с неясен
предмет, но това не е предмет на проверка от органите, които следят за
спазване на трудовото законодателство, каквито са инспекторите при Д „ИТ“ –
СО.
По силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната
си сила за изпълнение на даден вид работа, работникът е в зависимост от своя
работодател и е задължен да спазва определения ред и трудова дисциплина,
работно време и други особености, като работодателя дължи възнаграждение,
което има гарантиран минимален размер и се изплаща ежемесечно.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ задължава отношенията по повод
предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови. Уреждането на
7
отношенията като трудови включва редица права и задължения на страните,
като заплащане на трудово възнаграждение, осигуряване на здравословна
работна среда, заплащане на осигуровки, сключване на писмен трудов
договор, осигуряване право на почивки и др. Престацията на труд е предмет
на трудово, а не на облигационно правоотношение.
Извършваните дейности спорадично от Г. не са трудови такива. Касае се за
временно изпълнявани по поет чбрез ЕТ от него ангажимент за определени
дейности, касаещи читалището. В чл. 66, ал. 1 от КТ са изрично изброени
елементите на трудовия договор, по които трябва да се постигне съгласие
между страните и те да бъдат включени в съдържанието му. Съдът не
констатира, че в процесния случай са налице тези елементи, за да се приеме,
че се касае за прикрито трудово правоотношение с Г..
Не се установи, че лицето З. Г. е полагало труд в обекта, стопанисван от ЕТ, в
рамките на някакво работно време, с определени почивки, с определено
трудово възнаграждение и т.н., т.е. да изпълва необходимите критерии за
трудово правоотношение, на 07.03.2023 г. или друга дата, преди посочената.
От кредитираните по делото доказателства не се установява факт, различен от
посоченото по-горе, т.е. същото не може да се приеме, че касае полагане на
труд, в търговския обект, стопанисван от ЕТ. Изводи различни от тези са в
противоречие с нормите на КТ, както и с функциите на трудовото
законодателство. Като в случая административнонаказващия орган
неправилно се е намесил в гражданските взаимоотношения между лицата,
като се е опитал да ги регулира и облече във формата, предписана от КТ.
Поради което и доколкото не се установи, че е извършено
административното нарушение по атакуваното наказателно постановление,
същото като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
За пълнота следва да се посочи, че изложените съображения относно
подписите под документите и сравняването им досежно тези за лицето З. Г., от
процесуалния представител на наказващия орган, не се възприемат от
съдебния състав и съдът не излага съображения по тях, тъй като не е била
допускана графологична експертиза на тези подписи. Липсва оспорване на
подписи под документи, от която й да е от страните и поради този факт съдът
не е допускал такава експертиза, а и служебно не е намерил основание за
допускане на такава.
8
С оглед изхода на производството, а именно отмяна на процесното НП,
претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
на разноски се явява частично основателна. Като съобрази разпоредбата на
чл.18, ал.2 от Наредба №..............г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, във връзка с чл.7, ал.2, т.2, при интерес от 1000 до 10 000 лв.
- 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., съдът прие, че адвокатското
възнаграждение, заплатено на адв. Д. в размер на 1 500 лв. се явява много над
границите, определени в Наредбата и този размер е прекомерен, поради което
следва да се възложат заплатените от жалбоподателя разноски за
процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото в
размера, съобразявайки посочените по-горе граници, установени с нормите на
наредбата. Този размер при изчисленията е 450 лв. Още повече, че е направено
и възражение от процесуалния представител на въззиваемата страна за
прекомерност, която съдът приема за основателно. Като в останалата част до
пълния предявен размер от 1500 лв. претенцията като завишена следва да се
остави без удовлетворение и се приема за неоснователна, още повече, че
делото не се преценява, че е такова с фактическа и правна сложност.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ............3 г. на Директора на Д „ИТ”
– СО, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ИА „ГИТ“, със седалище гр. С., бул. „К. А. Д.“ №......, с
БУЛСТАТ/ЕИК........... да заплати на ЕТ „Д. – Д. Д.“, с ЕИК ..........., със
седалище: гр. .................., за разноски по делото, а именно адвокатско
възнаграждение в размер на 450 (четиристотин и петдесет лева) лв.
ОТХВЪРЛЯ претенцията за възлагане на заплатено адвокатско
възнаграждение от жалбоподателя в останалата му част до пълния предявен
размер от 1500 лв., като неоснователна.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд- гр.София на основанията предвидени в НПК по
реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10