№ 486
гр. Варна, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500200 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 97250 /28.12.2023г., подадена
от “Скаела 21“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Георги Бенковски“ No 14, представлявано от Ж.
К. К. - управител, срещу решение № 4037 / 11.12.2023г., постановено по гр.д.
№ 1368 / 2023г. на ВРС, 19 с-в, с което е отхвърлен предявеният от „Скаела
21“ ЕООД, ЕИК *********, срещу И. С. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, иск
за заплащане на сумата от 510евро, заявен като частичен от целия в размер на
6250евро, представляваща неустойка по т.5.4. от Договор за поръчка от
10.11.2021г. за продажба на недвижим имот и сключен Анекс към него от
04.04.2022г., дължима поради неизпълнение от ответника на т.4.4 от същия
договор, на основание чл. 92 ЗЗД
В жалбата се излага, че решението е неправилно поради нарушение на
материалния закон, постановено е при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и е необосновано. Сочи, че в хода на
първоинстанционното производство ВРС не бил уведомил страните, че ще се
1
произнесе по неравноправен характер на клаузи от процесния договор и не
бил дал възможност на жалбоподателя да изрази становище и да ангажира
доказателства. На следващо място сочи, че ВРС неоснователно и
необосновано приел, че неустойката, уговорена в т. 5.4 от процесния договор,
била необосновано висока и нищожна. По това нарушение процесното
решение било постановено в противоречие с практиката на ВКС,
обективирана в Решение № 115/03.12.2020 г. по к. т. д. № 559/2020 г. на ВКС,
ТК, 3-то Т.О. От събраното като писмено доказателство по делото заверено
копие на Поръчка № 2603566/10.11.2021 г. се установявало, че в т. 7 от
същата на ответника му била дадена възможност да я прекрати при
неизпълнение от страна на ищеца на насрещни негови задължения, което
опровергавало извода на първоинстанционния съд. Също така от
представения по делото заверен препис на процесния договор се
установявало, че същият нямал характеристиките на договор при общи
условия. От показанията на св. К. се установявало, че при сключване на
процесния договор ответникът е можел да влияе върху съдържанието на
клаузите му чрез нанасяне на корекция на текста и заверка на промяната с
подписа на страните. Предвид изложеното счита, че процесният договор бил
уговорен с ответника индивидуално, поради което по отношение на
уговорената в т.5.4. неустойка била неприложима разпоредбата на чл. 146, ал.
1 от ЗЗП и същата не била нищожна. Моли за отмяна на обжалваното
решение по изложеното съображения. Претендират се и сторените разноски
за двете инстанции. Отправя се доказателствено искане за допускане до
разпит отново на разпитаната свидетелка К. за установяване на
обстоятелствата, че клаузите на договора са изготвени индивидуално.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
с който се оспорват доводите изложени във въззивната жалба, като се твърди,
че решението е правилно, като излага следните съображения: Договорът за
продажба на имота от 17.08.2022г. бил сключен след прекратяването на
договора за поръчка от 11.11.2021г.,поради което не би могъл да се счита за
нарушение на т.4.4 от този договор, съответно да ангажира отговорността на
ответника за заплащане на неустойка по т.5.4. от същия договор. Видно от
направената в т.6 от процесния договор ръкописна поправка срокът на
договора бил три месеца, т.е до 11.02.2022г. Представеният анекс от
04.04.2022г. не би могъл да продължи срока на действие на договора за
2
поръчка, тъй като към тази дата срокът на действие на договора от
11.11.2021г. бил изтекъл и същият бил прекратен, поради което не би могъл
да бъде валидно подновен. Според показанията на свид. К. поправката в т.6 на
предложения на ответника проект за договор била нанесена лично от нея.
Изводът на първоинстанционния съд, че действителната воля на страните е
била за сключване договора за срок от шест месеца противоречи на текста на
договора. На следващо място, неоснователно било оплакването, че
процесният договор бил уговорен с ответника индивидуално, защото той
можел да влияе на неговото съдържание. От показанията на свид.К. се
установявало, че на И. Х. е бил представен предварително изготвен и
стандартен за дружеството проект за договор с попълнени имена на
изпълнителя, който проект предвиждал стандартния за дружеството
шестмесечен срок на поръчката. От тези данни следва, че на ответника е бил
предложен еднотипен договор при общи условия, предназначен за сключване
с неограничен брой потребители. На трето място, съдът бил отразил в
доклада възраженията на ответника за неравноправност и като не бил
възразил по доклада, то и ищецът следвало да се счита за уведомен за
обстоятелството, че ВРС ще се произнесе по този въпрос. На четвърто място
излага доводи, че клаузите по т.4.4, т.4.5 и т.5.4 от договора са
неравноправни. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на
разноски за въззивната инстанция.
В открито съдебно заседание, за страните се явяват техните
процесуални представители, които поддържат въззивната жалба, респ.
отговора на въззивната жалба. Въззивникът моли за отмяна на
първоинстанционното решение, за уважаване на претенцията и за присъждане
на разноски по представен списък. Процесуалният представител на
въззиваемата страна моли за потвърждаване на решението, представя списък
и претендира разноски за въззивната инстанция.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав
съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от
„Скаела 21“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Георги Бенковски“ № 14 срещу И. С. Х., ЕГН ********** с ***,
иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 510евро,
3
частичен иск от целия в размер на 6250евро, представляваща неустойка по
т.5.4. от Договор за поръчка от 10.11.2021г. за продажба на недвижим имот и
сключен Анекс към него от 04.04.2022г., дължима поради неизпълнение от
ответника на т.4.4 от същия договор.
В исковата молба се сочи, че на 10.11.2021г. между ЕРА Агенция
Максима „Скаела 21“ ЕООД чрез служителя З. К. и ответника бил сключен
договор - поръчка № 2603566 за продажба на недвижим имот „само с ЕРА“,
съгласно който ищецът се задължил да посредничи при продажбата на
собствения на ответника поземлен имот с площ 1200кв.м., находящ се в гр.
Варна, м-ст Ален Мак, при определена цена от 120хил.евро. Твърди се, че с
договора бил уговорен срок на действие 6м. от датата на подписването му. В
т.4.4. от същия било предвидено за срока на договора, ответникът да не
рекламира, предлага за продажба, да води преговори или продава имота
самостоятелно или чрез друг. В т. 5.4. било предвидено, че при неизпълнение
на горното задължение ответникът дължи неустойка в размер на 5% върху
стойността на продажната цена, дефинирана в т.8. С анекс от 04.04.2022г.
страните се съгласили, че срокът на поръчката се продължава до 04.10.2022г.,
а продажната цена била променена на 125хил.евро. Твърди се, че ищецът чрез
служителя си З. К. изпълнил задълженията си по договора, вкл. бил осигурен
и потенциален клиент, но поради непостигане на съгласие на цената за
продажбата до сделка не се стигнало. На 25.03.2021г. ищецът сключил
договор за съвместна дейност с Ц. Д., представител на агенция „Flat&House“.
Последният осигурил купувач, с когото било постигнато съгласие за
продажната цена, но впоследствие ответникът се отказал от сделката. Сочи,
че след тази среща Ц. Д. и ответникът влезли в пряка комуникация, като по
този начин игнорира ищеца. На 17.08.2022г. ответникът продал имота си на Н.
Б.. Впоследствие ответникът се обадил на служителя З. К. с предложение да й
плати лична комисионна в размер на половината от възнаграждението,
уговорено с ищцовото дружество. Последващите опити на дружеството да се
свърже с ответника останали безуспешни. Искането е за уважаване на
исковата претенция, заявена в частичен размер и за присъждане на разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от ответника е подаден
отговор, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Не се оспорва,
че на 10.11.2021г. страните са сключили договор за поръчка. Сочи се, че
срокът на поръчката бил три месеца от датата на подписването му, поради
4
което бил прекратен с изтичането на този срок. Не се оспорва и
осъществената продажбата на имота от ответника и съпругата му на
17.08.2022г. Навежда твърдения, че за срока на действие на договора ищецът
е осигурил един потенциален купувач, който се отказал от сделката. Твърди,
че по-късно подписаният Анекс не би могъл да продължи срока на действие
на договора, доколкото с изтичане на срока на поръчката той бил прекратен.
В този смисъл продажбата на имота била осъществена след прекратяване на
договора, поради което с нея не е нарушена т.4.4 от договора и не може да се
ангажира отговорността на ответника за заплащане на неустойка. Сочи, че
възложителят се явява потребител по см. на §13 от ДР на ЗЗП и клаузата по
т.4.4. е неравноправна на осн. чл. 143 т.2 и т.20 от ЗЗП, ограничаваща правото
на собственост. Като не е уговорена индивидуално, същата била нищожна и
на осн. чл. 146 ЗЗП. Отделно от това сочи, че неустоечната клауза е нищожна
на осн. чл. 143 т.5 ЗЗП, като предвиждаща необосновано високо обезщетение
извън присъщата обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката.
В евентуалност се прави възражение за нейната прекомерност. Молбата е за
отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание на първата инстанция всяка от страните се
представлява от процесуален представител - адвокат. Процесуалният
представител на ищеца поддържа исковата молба, като оспорва твърденията в
отговора. От своя страна, ответникът оспорва иска, поддържа възраженията
си в депозирания от него отговор. Ищецът моли съответно за уважаване, а
ответникът за отхвърляне на претенцията, като и двете страни претендират
разноски по представени списъци.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и
чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
5
ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника
такива се свеждат до неправилност на изводите на съда.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
Приобщена като част от доказателствения материал е Поръчка №
2603566/10.11.2021г. за продажба на недвижим имот „Само с ЕРА“,
подписана между страните, от която е видно, че ищцовото дружество се
задължило по възлагане на ответника да посредничи при продажбата на
притежавания от ответника поземлен имот с площ от 1200кв.м., намиращ се в
град Варна, местност „Ален Мак“, при определена от ответника цена за имота
в размер на 120000евро. От т.4.4 на договора за поръчка е видно, че
ответникът се задължил за срока на поръчката да не рекламира, предлага за
продажба, води преговори или продава имота самостоятелно или чрез
посредничеството на друг посредник или трето лице. В т.4.5 страните са
договорили, че за срок от три месеца от изтичане/прекратяване на поръчката,
клиентът е задължен да не продава имота на купувач, представен от ЕРА или
свързани с купувача лица. Съобразно т.5.4 при неизпълнение от страна на
ответника на задълженията по т.4.4, същият ще дължи на дружеството
неустойка в размер на 5% върху продажната цена на имота. В т.6 е посочено,
че срокът на поръчката е шест месеца от момента на подписването й, като
текстът „6 (шест)“ е зачертан и върху него е изписано „3 (три)“.
Между ищеца и ответника е подписан и Анекс No 2603566 от
04.04.2022г., в който се посочва, че продажната цена на имота е 125 000 евро,
а срокът на поръчката се удължава до 04.10.2022г., като всички останали
условия по поръчката остават непроменени.
От ангажираните договор за съвместна дейност от 25.03.2022г.,
подписан между ищеца и Агенция Flat&House, представлявана от Ц. Д.,
Протокол от 25.03.2022г. към Договор за съвместна дейност, Договор за
гаранция от 31.03.2022г. и тристранно споразумение между ищеца, Агенция
Flat&House, представлявана от Ц. Д., и купувача Д. С. К., се установява, че
ищецът чрез посредника Ц. Д. е предложил на ответника потенциален купувач
за недвижимия имот, който обаче е предложил по-ниска цена от търсената от
6
ответника, поради което и сделка не е осъществена.
Представени са трудов договор и длъжностна характеристика, от които
се установява, че З. К. е служител на ищеца на длъжност „брокер недвижими
имоти“ с посочени съответно трудови задължения.
От представения нотариален акт от 17.08.2022г. се установява, че
ответникът И. С. Х. и неговата съпруга са продали процесния имот на трето
лице – Н. Б. Б. за сумата от 254 258 лв.
Пред първата инстанция за установяване на твърденията, че ищецът е
изпълнил задълженията по договора, а имотът е продаден от ответника без
участието на ищеца и в нарушение на договора, е разпитан свидетелят З. Б.
К., която работи в ищцовото дружество като брокер. Същата сочи, че тя
предложила на ответника да сключат ексклузивен договор за продажба на
имота му, което изключвало възможността той самостоятелно да продава
имота. Свидетелката била задраскала текста в поръчката за срока на договора
и изписала собственоръчно срок от три месеца. Въпреки поправката, обаче,
страните се съгласили срокът да е шест месеца, като именно за този период и
ищецът е предлагал имота на ответника. Свидетелката изрично сочи, че
срокът и процента на комисионната можело да се променят в договорите, но
трябвало и подпис до промяната на двете страни. В случая, не подписали,
защото накрая се съгласили страните срокът да остане 6 месеца. Свидетелката
сочи, че много пъти са водили клиенти в този период и последствие, когато
продължили срока на договора с анекс, който ответникът подписал.
Свидетелката сочи, че продажбата чрез посредничеството на Ц. Д. и неговата
клиентка не се случила, тъй като клиентката предложила по-ниска цена от
тази, която ответникът търсел. Свидетелката твърди, че лично ответникът й
се обадил с предложение тя да си получи лична комисионна, като прескочат
ищцовото дружество. Тя отказала и впоследствие установила, че имотът е
продаден от ответника.
Пред въззивната инстанция е допуснат повторен разпит на свидетелката
К. за установяване на обстоятелствата, че клаузите в процесния договор са
уговорени индивидуално. Свидетелката сочи, че предоставя възможност на
клиентите да прочетат поръчката, която може да е комисионна или
ексклузивна и ако имат искания за промени да ги кажат. Промените трябва да
бъдат одобрени от мениджъра, доколкото договорите са спуснати от Ера
7
България. В случая с ответника, той не бил пожелал промяна – свидетелката
предложила промяната на срока, от която ответникът се отказал.
Свидетелката сочи, че промени можело да се извършват по всяка клауза от
поръчката. С ответника изобщо не били обсъждали клаузата за неустойка, тъй
като той не бил имал възражения по същата.
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
За да се приеме за основателна претенцията на ищеца, то следва в
условията на пълно и главно доказване да установи, че между страните е
сключен процесният договор с предмет изключително посредничество на
ищеца, изпълнението на този договор от претендиращата обезщетение
агенция, както и наличието на валидно уговорена между страните неустоечна
клауза за процесния размер. От своя страна ответникът следва да установи, че
е изпълнил своите задължения, както и съответно да докаже всички факти и
обстоятелства по своите правоунищожаващи възражения.
Следва да се съобрази и че с оглед на характера на предявения иск,
основаващ се на договор, сключен с потребител, то и на основание чл. 7 ал.3
от ГПК, съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи.
Въззивната инстанция намира, въз основа на събраните доказателства,
че между страните е налице валидно сключен договор за посредничество от
10.11.2021г. при продажбата на недвижим имот. Същият е имал за предмет
ищецът ексклузивно /единствено той/ да предлага за продажба за срока на
договора недвижимия имот, собственост на ответника. Установява се, че
срокът на договора при първоначалното му сключване е шест месеца,
независимо от задраскването в текста и посочването на срок от три месеца.
Това е така, на първо място защото свидетелката З. К. сочи, че практиката, в
случай, че се нанасят корекции е да се полага подпис до поправката, което
липсва в случая, но и защото очевидно намерението на ответника, което ясно
е изразено и в последващия Анекс от 04.04.2022г. е било договорът да е с
първоначален срок от шест месеца, продължен съобразно Анекса до
04.10.2022г. С Анекса страните са променили и продажната цена от 120 000
евро на 125 000 евро. Възраженията на въззиваемата страна за липса на
облигационна обвързаност между страните към датата на извършената
продажба на 17.08.2022г. /без посредничеството на ищеца/ не се споделят.
8
Както се посочи по-горе, а и доколкото и страните не спорят,
ответникът е извършил продажбата на процесния имот без посредничеството
на ищеца в срока на действие на договора. От своя страна, ищецът установи,
че е изпълнявал договора за срока на неговото действие, а и няма конкретни
възражения от ответника в тази насока, поради което и е налице
неизпълнение на договора от страна на ответника. Ищецът е предложил
клиент, който обаче е предложил по-ниска цена от желаната от ответника,
като съответно и сделка не е осъществена. Данни за други предложения и
клиенти, които да са изявили готовност за закупуване не са ангажирани от
ищеца. Формално неизпълнението се състои в извършване на продажбата в
противоречие с уговореното по т.4.4 на договора за поръчка, съобразно която
разпоредба ответникът се задължил за срока на поръчката да не продава
имота самостоятелно или чрез посредничеството на друг посредник или трето
лице.
В договора страните са уговорили неустоечна клауза – т.5.4, съобразно
която при неизпълнение от страна на ответника на задълженията по т.4.4,
същият ще дължи на дружеството неустойка в размер на 5% върху
продажната цена на имота. Спорен момент в производството на първо място е
дали клаузата е валидна – едно от възраженията на ответника е за нищожност
на клаузата, поради противоречие с добрите нрави, а на следващо място за
нищожност, като неравноправна.
Съгласно чл.92 ЗЗД, неустойката служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението без да е необходимо същите да се доказват. Съгласно ТР
№1/2010 г. на ОСТК на ВКС, нищожна е неустоечната клауза, уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е
налице винаги, когато се нарушават както принципите за добросъвестност,
справедливост, така и за равностойност на престациите с цел избягване и на
неоснователно обогатяване за някоя от страните. В мотивите на посоченото
ТР са изброени неизчерпателно критерии, въз основа на които следва да се
извършва тази преценка, а именно: естеството на задълженията, изпълнението
на които се обезпечава с неустойка, обезпечено ли изпълнението на
задължението с други правни способи, вид на уговорената неустойка, вид на
неизпълненото задължение- съществено или незначителна част,
9
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнението на задължението вреди.
В случая е уговорена неустойка, независимо от вида неизпълнение -
пълно, частично или забавено, което определя и дължимостта й наред с
реалното изпълнение /при частично или забавено такова/. Независимо, че в
процесния случай не се касае до кумулиране на възнаграждението и
неустойката, то все пак при преценка на валидността на уговорената
неустоечна клауза, това обстоятелство следва да се съобрази. Уговореният
размер на неустойката е 5 % от цената, посочена в процесния договор за
поръчка, а именно сумата 6250 евро /5 % от 125 000 евро/. Съпоставка следва
да се направи с така уговореното възнаграждение по договора – 3,6 % от
продажната цена, като изрично е посочено, че това са минимум 1200 евро.
Съгласно уговореното в договора, възнаграждението на изпълнителя е
поставено в зависимост от окончателната продажна цена и се дължи в деня на
подписване на предварителния или окончателния договор, ако такъв не е
подписан, т.е. плащането на възнаграждението е винаги обвързано със
сключване на договор за покупко-продажба от продавача с предложен от
изпълнителя клиент и размерът му зависи от уговорената с купувача
продажна цена, която може да бъде и значително по-ниска от посочената в
договора за посредничество. Съгласно неустоечната клауза, обаче, при всеки
вид неизпълнение, изпълнителят има право независимо от уговореното
възнаграждение, и на обезщетение в размер на 5 % от обявената в договора за
посредничество продажна цена на имота, т.е. в случай, че възложителят
сключи договор за покупко-продажба с трето лице, съгласно уговорената
неустоечна клауза би дължал не само по-висок процентен размер от този на
възнаграждението, дължимо при сключена сделка с предложен от
изпълнителя клиент, но и върху база, която би могла да е многократно по-
висока от продажната цена, на която е продал имота си без съдействието на
изпълнителя.
Съдът прави извод, че предвидената в чл. 5.4. от договора неустойка
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, а има единствено обогатително предназначение. Действително, че в
случая, продажната цена, по която ответникът е продал имота на трето лице е
по-висока от продажната цена по договора за поръчка, но това обстоятелство
само по-себе си не обосновава валидност на така уговорената неустоечна
10
клауза. Дори и да не се съобразяват горните доводи, то размерът на
неустойката надвишава с 1,4 пъти размера на уговореното възнаграждение,
т.е. съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваното
възнаграждение при евентуално изпълнение на задължението от страна на
ищеца, което е несигурно / предвид спецификата на дейността на агенцията
като посредник/, нарушава принципите за добросъвестност и предотвратяване
на неоснователно обогатяване на една от страните по сделката, свързано с
уговорена неравностойност на насрещните задължения. Неустойката се
дължи дори и при липса на извършена работа от посредника, което е в разрез
с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от
законодателя. Неустоечната клауза е нищожна по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.
3 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави и не поражда правно действие.
Извън горното, за пълнота на изложението и във връзка с второто
възражение, което ответникът е направил и по което и съдът е длъжен
служебно да следи, а именно това за неравноправност на клаузите, които
уговарят страните за заплащане на неустойка – чл. 5.4 вр. чл. 4.4, чл. 4.5 и чл.
5.1, въззивната инстанция намира следното:
Изброените клаузи на процесния договор визират няколко хипотези,
при които потребителят като длъжник по договора за услуга ще дължи
неустойка при виновно неизпълнение на своите задължения. В случая се
касае за договор, при който клаузите не са индивидуално уговорени.
Процесният договор е бил изготвен предварително от ищеца, с попълнени
данни на търговеца и предвидено празно място само за данните на
потребителя /не и за процентите за възнаграждение и неустойка/, който
включва в съдържанието си клаузи, които са типизирани и уеднаквени за
всички клиенти на ищеца, както сочи и разпитаната в хода на въззивното
производство в тази връзка свидетелка. Независимо от посоченото от нея, че
ответникът е имал възможност да влияе върху съдържанието на договора, то
това реално е следвало да се осъществи след предварително съгласуване от
страна на мениджъра, който да даде съгласие и евентуално офис –
мениджърът да ги изготви наново, като в действителност преговори не е
имало и реална възможност за съгласуване не е била предоставена на
ответника. Начинът, по който е уговорена неустойката препятства
възможността за преценка на съответствието на вида на неизпълнението с
11
размера на неизпълненото задължение и периода на неизпълнението. С
клаузата на чл. 5.4. е предвидена неустойка в размер на 5% от продажната
цена, посочена в договора, дължима от продавача за три различни форми на
неизпълнение и за неизпълнение на три различни задължения. Поради това по
начина на уговарянето й тази неустойка би могла да доведе до значително
несъответствие между размера на неизпълненото задължение на ответника и
периода на забавата му и размера на дължимата от него неустойка и в този
смисъл – до значително неравновесие между правата на страните по договора.
По тези съображения, само на това основание, уговорената неустойка е
неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП и оттам и нищожна.
В заключение, претенцията на ищеца е неоснователна, като доколкото
и първоинстанционният съд е достигнал до идентични изводи, то е
постановил решение, което следва да бъде потвърдено.
По разноските в производството:
При този изход от спора, разноски се дължат на въззиваемата страна,
която претендира такива за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
1500 лв., което е съобразено с минималния размер, предвиден в чл. 7 ал.2 т.3
вр. чл. 2 ал.7 от Наредба No 1 /09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Представени са надлежни доказателства за
заплащане на възнаграждението в брой, поради което и сумата следва да се
присъди.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4037/ 11.12.2023г., постановено по гр.д.
№ 1368 /2023г. на Районен съд – Варна, 19-ти съдебен състав.
ОСЪЖДА “Скаела 21“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ул. „Георги Бенковски“ No 14, ДА ЗАПЛАТИ на И.
С. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1500лв. /хиляда и петстотин
лева/, представляваща сторените от ответника – въззиваема страна разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото въззивно
12
производство, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, по реда
на чл.280 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13