Р Е Ш Е Н
И Е
№ 260103
гр.Пловдив, 29.10.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ гр.с., в открито съдебно
заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година, в
състав
СЪДИЯ:
Росица Кюртова
секретар: Розалия Тодорова,
като разгледа
докладваното от съдията т.дело №970 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.
Ищецът “УОЛС ТРЕЙДИНГ
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”ЛЛП, рег.№ S0304030, седалище и адрес на управление Единбург,
Шотландия, ЕН2 1JE, Обединено кралство, „Куин стрийт“ №4, ап.1, представлявано от И.К., чрез пълномощник адв.М.Т., твърди, че на 11.03.2019 г. е превел по банкова
сметка ***, разкрита в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД, сума в размер 104 021 евро. След
изменение на иска в срока по чл.372 ГПК, поддържа, че липсва основание за
получаване на сумата от ответника – отсъства валидно правоотношение между
страните към момента на получаването, въз основа на което формулира петитум ответникът да бъде осъден да му върне сумата 50 000
евро, частично от 104 021 евро, получена при липса основание, ведно със законна
лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се
деловодни разноски.
Ответникът “ЕС КОМЕРС
2008“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Полет“
№84, представлявано от С.П.П., оспорва иска. Признава,
че е получил сумата 104 021 евро на 12.03.2019 г., наредена по банковата му
сметка от ищеца. Във връзка с това посочва, че има търговски отношения по
продажба на хранителни изделия с трето за спора лице - „УАБ АЛТАМА“ ЛТД със
седалище в Република Литва, с което дружество има уговорка за авансово
заплащане на доставяните от ищеца изделия. Авансовите плащания са постъпвали по
сметка на ответника от търговския му партньор и от трети лица, посочени от
последния. Такова трето лице, посочено от купувача по договора, е и ищецът.
Ответникът твърди, че е извършил доставките в полза на търговския си партньор
„УАБ АЛТАМА“ ЛТД, за които е получил плащане от ищеца. Възразява, че
отношенията между ищеца, ответника и посоченото трето лице са уредени с
тристранно споразумение, което е известно на ищцовата страна, както и, че
ищецът е издал нарочна декларация, с която е удостоверил основанието на
извършеното плащане. По изложените съображения се иска отхвърляне на предявения
иск. Претендират се деловодни разноски.
В допълнителната искова
молба ищецът възразява, че не е участвал в преговори и не е подписвал
твърдяното от ответника тристранно споразумение. Оспорва да е подписвана от
представляващия И.К. и представената от ответника декларация от 12.03.2019 г.
Оспорва авторството и достоверността на датата на тези документ. Възразява, че
не са подписани на всяка страница. Възразява, че подписът на И.К. и печатът на
ищцовото дружество са пренесени от друг документ.
В отговор на
допълнителната искова молба ответникът поддържа възраженията си, заявени с
първоначалния отговор. Възразява, че е налице основание за получаване на процесната сума, тъй като търговският му партньор от Литва
го е уведомил, че сумата ще бъде получена като аванс за заявена стока, която е
предадена на купувача. По повод оспорванията на ищеца
във връзка с представеното тристранно споразумение, изтъква, че същото е
изготвено в два варианта – на английски и на български език. Възразява, че в
ГПК няма изискване за подписване на документите на всяка страница. Поддържа, че
представените от него споразумения и декларация са истински и автентични
документи.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че
по сметка на ответника на 12.03.2019 г. е постъпила сумата 104 021 евро, наредена
от ищеца на 11.03.2019 г. В уверение на това е и представеният банков документ
на л.9. Като допълнителна информация в последния е посочено: „плащане за памук
по договор №2019/01ESC от дата 25.02.2019 г., фактура №2019/01ESC от дата
25.02.2019 г.“ Представена е като доказателство по делото банкова референция,
издадена от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД, според която за посочения превод не е
постъпвала рекламация/искане за връщане на превода, както от наредителя, така и от обслужващата го банка.
По делото са приети като
писмени доказателства горепосочените договор и фактура. В договора са посочени
страните по делото, в т.ч. ищецът като купувач на необработен памук реколта
2018/2019 г. Фигурира подпис за ищеца, представляван от И.К.. Като начин на
плащане е посочено: „авансово“, срок за доставка – „март-юли 2019 г.“. Във
фактурата на л.7 и л.8 е посочено количество необработен памук – 50 тона,
единична цена – 2 080,42 евро/тон и обща цена 104 021 евро. Във
фактурата не се съдържат подписи.
С нотариална покана,
връчена на ответника на 18.09.2019 г., ищецът е уведомил последния, че счита
договора за продажба на памук от 25.02.2019 г. за развален, тъй като продавачът
не е доставил стоката в уговорения срок, като е поканил последния да му върне
авансово платената цена в размер 104 021 евро.
На горното ответникът е
отговорил с „Отговор на нотариална покана“ на л.84 и сл., към който е приложил
тристранно споразумение-спогодба, въз основа на което счита претенцията за
връщане на сумата за неоснователна. Приложеното споразумение-спогодба от
20.09.2019 г. е изцяло на български език. За страни по същото са посочени „ЕС
КОМЕРС 2008“ЕООД – продавач, UAB Altama, Vilnius, Lithuania, и „WALS
TRAIDING INTERNATIONAL“LLP
– трето лице. Според текста на споразумението страните се споразумяват, че
продавачът е продал на купувача стоки на обща стойност 104 021 евро, която
стойност е заплатена от третото лице и което плащане има погасителен ефект по
отношение задълженията по договора за продажба. Споразумение-спогодба от
20.09.2019 г. е представено по делото и в екземпляр на английски език с превод
на български език със същото съдържание. Представена е и декларация с формален
издател „WALS TRAIDING INTERNATIONAL“LLP в уверение на това, че авансовото
плащане от 104 021 евро е „по поръчка на стока за фирма UAB Altama“, както и за това, че в платежното нареждане е
допусната техническа грешка досежно основанието за
плащане - „памук“ и е визиран грешен номер на фактура. Според декларацията
плащането всъщност е по фактури №**********/22.03.2019 г. (цялата сума по
фактурата) и №**********/27.03.2019 г. (частично).
Приети са като
доказателства по делото фактура №**********/22.03.2019 г., издадена от
ответното дружество с получател UAB Altama за продажба на хранителни стоки на обща стойност
91 023,94 евро, и фактура №**********/27.03.2019 г., издадена от ответното
дружество със същия получател, за продажба на хранителни стоки на обща стойност
90 357 евро. Представено е потвърждение от купувача UAB Altama
за това, че стоките по фактура №3795/27.03.2019 г. са получени, в уверение на
което е представена и международна товарителница, според която стоките са
получени на 01.04.2019 г. Представени са
опаковъчен лист към фактура №3778/22.03.2019 г., удостоверяващ, че
стоките по фактурата са опаковани в 65 палета, както и СМR от 22.03.2019 г. за
международен превоз на стоките по ф-ра №3778/22.03.2019
г., според която същите са получени от UAB Altama на 25.03.2019
г. За това от последното дружество е издадено и нарочно потвърждение, приложено
по делото.
Прието е заключение на съдебно-графологична експертиза, според което подписите,
положени за И.К. върху споразумението-спогодба от 20.09.2019 г. в екземпляра на
български език, както и в това на английски език, озаглавено „Agreement“, не са изпълнени от
лицето И.К.. Същите подписи въобще не са изпълнени с химикална
паста от физическо лице, а са сканирани от друг документ и разпечатани
посредством специално устройство – XY-плотер. Отпечатъкът от печат върху същите документи не е
положен с мокър печат, а е сканиран и принтиран отново чрез XY-плотер.
Абсолютно същото заключение е направено и по отношение третия изследван
документ – декларация от 12.03.2019 г. на л.69.
Прието е заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, според което фактура №**********/22.03.2019 г. и
фактура №**********/27.03.2019 г. са осчетоводени от ответника и отразени в
дневника му за продажби и справка-декларация по ЗДДС. Осчетоводени са приходи
от продажба на захарни изделия. Полученото плащане на сумата 104 021 евро
от 12.03.2019 г. е счетоводно отнесено за погасяване на вземанията по
цитираните две фактури, в това число изцяло по първата фактура и частично по
втората. В счетоводните регистри на дружеството-ответник и в дневника за продажби
по ЗДДС за м.02.2019 г. няма включена фактура №2019/01ЕSC/25.02.2019 г. за
доставка на необработен памук на стойност 104 021 евро с получател
ищцовото дружество. Ответникът не е издавал фактури със сходна номерация, както
и други фактури с получател ищцовото дружество. Основна част от стоките на
склад при ответника са захарни изделия. В счетоводна сметка 3041-Стоки на склад
за м.02 и м.03.2019 г. не са установени наличности или продажба на стока с
наименование „необработен памук“. Кодът на икономическа дейност на ответника е
„46.36 – търговия на едро със захарни и шоколадови изделия“.
Изслушана по реда на
чл.177 ГПК, управителят на ответното дружество С.П.П.,
заявява, че не е имала никаква комуникация с ищцовото дружество и неговия
управител – нито лична, нито по телефона, нито по ел.поща.
Разпитана е като
свидетел Р.С.К.– служител на ответното дружество. От показанията й се
установява, че ответникът поддържа търговски отношения по продажба на
пакетирани захарни изделия с литовско дружество UAB Altama.
От тяхна страна се пускат заявки за стоки, а ответникът ги изпълнява и изпраща
поръчаните стоки чрез международен превоз. В процеса на работа с това дружество
се приемат плащания от самото дружество-купувач и от трети лица, посочени от
същия. В конкретния случай литовското дружество е поръчало стоки и неформално е
подало данни, че плащането ще се извърши от ищеца. По тази заявка получили
плащането, но свидетелката забелязала, че същото е с „грешно основание“. В
платежното било посочено като основание договор за продажба на памук, а
дружеството не се занимавало с такава дейност. Свидетелката уведомила за това
управителя на дружеството-купувач, който от своя страна изпратил фактура и
договор за продажба на памук, които поискал да бъдат подписани от продавача.
Свидетелката и управителят на ответното дружество отказали да подпишат
посочените документи, тъй като не изпълняват такива сделки и документите нямат
нищо общо с тяхната дейност. След което управителят на UAB Altama
помолил да приемат плащането по въпросната заявка, без да подписват никакви
документи. След разговори по телефона с последния, от ответното дружество
приели да изпълнят заявката и предприели съответните действия по опаковане и
изпращане на заявените стоки. След като получили стоката, от UAB Altama изпратили чрез куриер декларация от управителя на
третото лице “УОЛС ТРЕЙДИНГ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”, потвърждаваща, че плащането е по
същата заявка, а по-късно и споразумение за плащане, подписано от същото лице,
на български и на английски език. С дружеството “УОЛС ТРЕЙДИНГ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” не
била осъществена комуникация нито преди, нито след заявката и въпросното
плащане.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Настоящият иск е основан
на разпоредбата на чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД, според която който е
получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Съгласно Постановление №1 от
28.05.1979г. на Пленума на ВС посоченият фактически състав изисква предаване,
съответно – получаване на нещо при начална липса на основание и е изпълнима,
когато при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. Съгласно константната съдебна
практика по въпроса, в тежест на ищеца по този иск е да докаже пълно и главно
даването, съответно – получаването, или преминаването на благото в имуществото
на ответника, а в тежест на ответника е да установи пълно и главно наличието на
валидно правно основание, съществувало към момента на разместване на
имуществените блага. В аспекта на изложеното ищецът в настоящото производство
доказва, че е превел посочената сума пари по банкова сметка ***, както и, че
последното е получател на същата сума. В тежест на ответника е разпределено да
докаже, че е налице правно основание за получаването, при това доказването е
главно и следва да е пълно, т.е. без съмнения. От събраните по делото
доказателства, обаче, такова не се установява. На първо място, неоспоримо е
между страните, а и от доказателствата явства, че
между тях не е съществувало правоотношение по продажба на памук. Приложените
договор и фактура не са подписани от ответника и се оспорват от последния,
поради което следва да се приеме, че основанието за плащане, посочено в
платежния документ, е невалидно. В тази насока са и показанията на св.К., а
така също и счетоводната експертиза, според която в счетоводството на ответника
такива документи (договор за продажба на памук и фактура) не са осчетоводявани
и не съществуват. Ответникът поддържа да е налице друго основание за плащане, а
именно – договор за продажба на захарни изделия с купувач трето за спора лице,
като плащането на цената за продадените стоки е извършено от ищеца по
споразумение с това лице и ответника. Такова нещо не се установи от събраните в
хода на процеса доказателства. На първо място, представените декларация,
изходяща от ищеца, и споразумение-спогодба в два варианта (на български и на
английски език), в които се съдържат изявления на последния, че е съгласен
плащането на процесната сума да бъде отнесено към
договора за продажба с третото лице, са подправени и това се установява
категорично от приетата по делото графологична
експертиза, според която подписът за управляващия ищцовото дружество И.К. не е
положен от това лице, не е положен от физическо лице въобще, а е пренесен от
друг документ с помощта на техническо устройство. Производството по оспорване
истинността на въпросните документи е успешно проведено от ищеца, поради което
същите не се ползват с формална доказателствена сила и следва да бъдат
изключени от доказателствата по делото. На следващо място, съгласие на ищеца за
това, че плащането ще погаси вземания към трето за спора лице, не се установява
и от останалите събрани по делото доказателства. От обясненията на управителя
на ответното дружество и от свидетелските показания се установява, че нито
управителят, нито служител на ответника е комуникирал по повода с представител
на ищеца. Свидетелката и ответния управител са имали връзка единствено със своя
контрагент, но последния не би могъл с действията и изявленията си да обвърже
задължаването на ищеца, без да е налице съгласие на последния в тази насока.
Последното следва по аргумент от разпоредбата на чл.23 ЗЗД, според която този,
който е обещал задължението или действието на едно трето лице, е длъжен да
обезщети другата страна, ако третото лице откаже да се задължи или ако не
извърши обещаното действие. При обещаване задължаването на трето лице
задължения за третото лице спрямо кредитора на обещателя не възникват. Ето защо
постигнатата между ответника и третото лице – негов контрагент, устна
договореност, че ищецът ще плати по договора между първите двама, не обвързва
последния и не съставлява правно основание за плащането по смисъла на чл.55 ЗЗД. Вярно е, че няма пречка едно задължение да бъде изпълнено от трето лице,
но за да има погасителен ефект това изпълнение, необходимо е третото лице да
изяви воля, че изпълнява чуждото задължение. При липса на воля и съгласие за
това, плащането е без основание и полученото подлежи на връщане на платеца. Аргумент
за последното може да се извлече от нормата на чл.56 ЗЗД, според която дори този,
който поради грешка е изпълнил чуждо задължение, може да иска връщане от
кредитора, освен ако последният се е лишил добросъвестно от документа или от
обезпечението на задължението. В конкретния случай нямаме изпълнение поради
грешка на чуждо задължение, тъй като платецът не е изявил воля, че плаща
чуждото задължение. Ищецът е извършил плащането с воля, че изпълнява свое
задължение по договор за продажба на памук, но такова задължение не съществува,
както се установява и от взаимосъвпадащите изявления
на страните и от събраните по делото доказателства. Ето защо на още по-голямо
основание може да иска връщане на платеното от кредитора, а последният следва
да реализира правото си да получи цената по договора за продажба с третото лице
спрямо последното. Обстоятелството, че ответникът е осчетоводил процесното плащане като такова по договора с литовското дружество,
не може да промени горните изводи, тъй като тези едностранни действия не могат
да се противопоставят на ищеца, същите имат стойността на признание на изгодни
за ответната страна факти и обстоятелства, което не може да служи като
доказателство в гражданския процес. Категорични изводи за това, че съществува
основание за плащането, не могат да бъдат правени и въз основа на
обстоятелството, че ищецът не е поискал връщане на сумата веднага от ответника
или от обслужващата го банка, тъй като подобно бездействие само по себе си не е
достатъчно, за да се приеме, че има юридическа причина за плащане. Последното
следва да бъде пълно и главно доказано от ответната страна, а събраните
доказателства са косвени и не са достатъчни в своята съвкупност да обосноват тезата
на ответника.
В обобщение съдът
намира, че искът с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД е
доказан и основателен и следва да се уважи, като ответникът бъде осъден да
възстанови на ищеца получената без основание сума. Подлежащата на връщане сума
е в размер 104 021 евро, но искът е частичен и следва да се уважи така,
както е предявен, а именно – за сумата 50 000 евро, частично от 104 021 евро,
ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.
При този изход на спора и
с оглед направеното искане, на ищцовата страна следва да се присъдят разноски на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът е заплатил държавна такса в размер
3 911,66 лв. Отделно от това, същият претендира и е направил разноски за: възнаграждение
на вещо лице в размер 500 лв. и адвокатско възнаграждение в размер 5 000
лв., платено изцяло в брой според приложения по делото договор за правна защита
и съдействие. Представят се доказателства и за сторени разноски в
обезпечителното производство, в това число държавна такса за обезпечителна
заповед в размер 5 лв. и държавни такси по изпълнителното дело в размер 48 лв.
Общият размер на таксите и разноските е 9 464,66 лв., които следва да
бъдат присъдени в тежест на ответника. Ищецът претендира и разноски за превод
на документи, но същите не съставляват деловодни разноски по смисъла на чл.78,
ал.1 ГПК, не са и установени по съответния ред, тъй като документите за тях не
са на български език, отделно от това преведените от ищеца документи не са
послужили като доказателства, обосноваващи крайния извод на съда – част от тях
касаят процесуалната легитимация на страната, а останалите са представени във
връзка с първоначално заявения иск по чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД, който
поради изменение на иска въобще не е разгледан. Ето защо съдът намира, че
разходите за превод на документи, посочени в списъка па чл.80 ГПК, не следва да
бъдат присъждани в полза на ищцовата страна.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “ЕС КОМЕРС 2008“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.“Полет“ №84, представлявано от С.П.П., да заплати на “УОЛС ТРЕЙДИНГ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”ЛЛП, рег.№
S0304030, седалище и адрес на управление Единбург, Шотландия, ЕН2 1JE,
Обединено кралство, „Куин стрийт“
№4, ап.1, представлявано от И.К., сумата
50 000 (петдесет хиляди) евро, частично от 104 021 евро, наредена от “УОЛС
ТРЕЙДИНГ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”ЛЛП на 11.03.2019 г. и получена без основание по сметка
на “ЕС КОМЕРС 2008“ЕООД (BG85UNCR70001520058962) на 12.03.2019 г.,
ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 11.11.2019
г., до окончателното плащане, както и сумата
9 464,66 лв. (девет хиляди четиристотин шестдесет и четири лева и 66 ст.) –
такси и разноски за производството по т.д.№970/2019 г. на ОС Пловдив, ТО, ХVІ
състав.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: