Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 94/03.04.2020 г., гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав,
гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на пети
март две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието
на секретаря И.В. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 793/2016
г. по описа на Районен съд - П., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за делба
във фазата по извършването.
С решение № 190 от 04.09.2017 г., постановено по г.
д. № 793/2016 г. на РС – П., е
признато за установено по отношение на С. Н. Т., ЛНЧ **********, постоянно пребиваваща в
Република България, с адрес: гр. П., *******, че Д.Г.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, е изключителен собственик на следните недвижими имоти: нива,
находяща се в землището на с. П.д., общ. П., в местността „***”, с площ от
11680 кв.м., имот № 019024, при граници: имоти с № 018023, 000023, 019025,
019041, 019042; дворно място, находящо се в гр. П., на *******, цялото от 340
кв.м., съставляващо поземлен имот № 2087, включващ поземлен имот № XIII-2087, в
квартал 101, с площ от 270 кв.м., с жилищна сграда и стопанска постройка, при
граници: от две страни улици и имоти XII-1483, XI-1472 и XIV-2087, на основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл.
23, ал. 1 от СК. Със същото решение е отхвърлен предявения от С. Н. Т.
срещу Д.Г.Б. иск за делба на следните недвижими имоти: нива, находяща се в
землището на с. П.д., общ. П., в местността „***”, с площ от 11 680 кв.м.,
имот № 019024, при граници: имоти с № 018023, 000023, 019025, 019041, 019042;
дворно място, находящо се в гр. П., на *******, цялото от 340 кв.м.,
съставляващо поземлен имот № 2087, включващ поземлен имот № XIII-2087, в
квартал 101, с площ от 270 кв.м., с жилищна сграда и стопанска постройка, при
граници: от две страни улици и имоти XII-1483, XI-1472 и XIV-2087.
С
решение № 67 от 12.01.2018 г., постановено по в. г. д. № 2266/2017 г. на ОС –
Варна, е потвърдено решение № 190 от 04.09.2017 г., постановено
по г. д. № 793/2016 г. на РС – П..
С решение № 64 от 22.05.2019
г. по г. д. № 1909/2018 г. по описа на ВКС, I г. о., е отменено решение № 67 от 12.01.2018 г.,
постановено по в. г. д. № 2266/2017 г. на ОС – Варна, с което е потвърдено решение
№ 190 от 04.09.2017 г., постановено по г. д. № 793/2016 г. на РС – П.,
в частта, с която с него е отхвърлен искът на С. Н. Т. срещу Д.Г.Б. за делба на жилищна сграда и
стопанска постройка, находящи се в гр. П., в дворно място на *******, с площ 340
кв.м. и в частта, с която е уважен предявеният от Д.Г.Б. срещу С. Н. Т.
насрещен иск за пълна трансформация на лични средства в придобиването на
имотите, чиято делба се иска, като вместо него е постановено ново, с което е
отхвърлен предявеният от Д.Г.Б. срещу С. Н. Т. насрещен иск с правно основание
чл. 21, ал. 1 от СК от 1985 г. /отм./ за признаване за установено, че ищецът е
изключителен собственик на нива, находяща се в землището на с. П.д., общ. П., в
местността „***”, с площ от 11680 кв.м., имот № 019024, при граници: имоти с №
018023, 000023, 019025, 019041, 019042; дворно място, находящо се в гр. П., на *******,
цялото от 340 кв.м., съставляващо поземлен имот № 2087, включващ поземлен имот
№ XIII-2087, в квартал 101, с площ от 270 кв.м., ведно с построени в него жилищна
сграда и стопанска постройка. Със същото решение е допуснато да се извърши
съдебна делба между С. Н. Т. и Д.Г.Б. на жилищна сграда и стопанска постройка,
находящи се в гр. П., в дворно място на *******, което е с площ 340 кв. м.,
съставляващо поземлен имот № 2087 в квартал 101, при равни права между страните
– по 1/2 идеална част за всеки един от двамата, като е оставено в сила решение № 67 от 12.01.2018 г.,
постановено по в. г. д. № 2266/2017 г. на ОС – Варна, с което е потвърдено решение
№ 190 от 04.09.2017 г., постановено по г. д. № 793/2016 г. на РС – П.,
с което е отхвърлен искът на С. Н. Т. срещу Д.Г.Б. за делба на недвижими имоти нива, находяща се в
землището на с. П.д., община П., и дворно място без построените в него жилищна
сграда и стопанска постройка /за които делбата се допуска/, и са присъдени
разноски в полза на С. Н. Т. за
касационното производство.
Решението по първа фаза на
делбата е влязло в законна сила на 22.05.2019 г.
Във втора фаза на делбата с протоколно определение
от 11.07.2019 г. са приети за съвместно разглеждане следните претенции,
предявени от ответника Д.Г.Б., чрез
неговия процесуален представител:
1. претенция по чл. 346 от ГПК за
стойността на извършени по време на фактическата раздяла и платени от него
подобрения в общ размер на 13 150 лева, от които: 1. поставяне на ПВЦ
дограма в общ размер на 1500 лева, включващ труд и материали; 2. външно
саниране на постройките в размер на 350 лева, включващ труд и материали; 3.
Изливане на плоча в размер на 2000 лева, включващ труд и материали; 4. ремонт
на покрив в размер на 1000 лева, включващ труд и материали; 5. изграждане на ограда на имота в
размер на 500 лева, включващ труд и материали; 6.
поставяне на гипсокартон на стените на стаите в жилищната сграда на обща
стойност 1200 лева, включващ труд и материали; 7. ремонт и обновяване на 2бр.
бани в общ размер на 4000 лева, включващ труд и материали; 8. ремонт на хол –
поставяне на теракот и ламинат в размер на 600 лева, включващ труд и материали;
9. ремонт на коридор – поставяне на теракот в размер на 300 лева, включващ труд
и материали; 10. поставяне на ламинат в спални в размер на 1000 лева, включващ труд и материали; каменна облицовка
на тераса в размер на 700 лева, включващ труд и материали;
2. претенция по чл.
349, ал. 1 от ГПК за възлагане на допуснатия до делба жилищен имот.
Твърди, че подобренията
са извършени с лични средства и личен труд единствено от него, че вложенията са
изцяло с източник неговите доходи. Твърди също, че е имал претенция за оборване
на презумпцията за съвместен принос в придобиването на имота и все още твърди,
че както дворът, така и сградите са изключителна негова лична собственост и имал
отношение към имотите, предмет на делбата, като към свои сгради до момента на
решението на ВКС.
Ищецът С. Н. Т., чрез процесуалния си
представител, се противопоставя на приемането на претенцията по чл. 346 от ГПК
за подобрения в делбения имот, поради това че същата не е доказана с платежни документи за вложените материали, не е
доказан нито периодът на извършване на подобренията, нито тяхната стойност. Счита,
че само с гласни доказателства не може да бъде доказано подобрение на един имот
в размер на 13 150 лева. Противопоставя се на искането за допускане на
гласни доказателства, тъй като същото противоречи на чл. 164, ал. 1, т. 3 и т.
4 от ГПК.
В изпълнение на указанията на съда, дадени с
протоколно определение от 11.07.2019 г., с молба вх. № 4177/16.07.2019 г. (л. 129) ответникът Д.Г.Б., чрез процесуалния си
представител, е уточнил
претенциите си по сметките в следния смисъл: подобренията в имотите –
постройки, предмет на делбата, са извършвани от него след фактическата раздяла
със С.Т., а именно: в периода от месец септември 2011 г. – до края на месец юни
2019 г.
В съдебно заседание ищецът С. Н. Т., чрез процесуалния
си представител, моли съда да извърши делбата чрез изнасяне на недвижимия имот
на публична продан, както и да отхвърли претенциите по чл. 346 от ГПК и по чл.
349 от ГПК. Претендира разноски. Представя списък на разноските.
В съдебно заседание ответникът Д.Г.Б., чрез процесуалния
си представител, моли съда, в случай че не бъде уважено искането му за
възлагане на имота, да бъде ликвидирана съсобствеността върху същия, както да
бъде осъдена С.Т. да му заплати сторените подобрения. Претендира разноски.
Представя договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Съдът е квалифицирал предявените от Д.Г.Б. искове по чл. 349, ал. 1 от ГПК, чл. 74 от ЗС.
С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 24.09.2019
г. е приет за окончателен изготвеният с определение № 684/26.07.2019 г. проект
на доклад. Същият е изменен с протоколно определение от 31.10.2019 г. относно
правната квалификация претенцията по сметките.
По делото е приета допуснатата с
определение на съда № 515/11.06.2019 г. съдебно техническа и оценителна експертиза, изготвена от вещо
лице Н.А., относно пазарната стойност на допуснатите до делба имоти, тяхната
поделяемост и евентуално варианти за поделянето в съответствие с квотите, при
които е допусната делбата, както и относно пазарната цена на всеки един от
дяловете. Същата не се кредитира от съда, тъй като е необоснована и съдържа
вътрешни противоречия.
Тази
експертиза е оспорена от ищеца, като е допусната повторна със същата задача.
По делото е приета допуснатата с протоколно определение на съда от
24.09.2019 г. повторна съдебно техническа и оценителна експертиза, изготвена от вещо
лице К.В. (л. 165 – л. 173).
Прието е и заключение по служебно назначената
от съда с протоколно определение от 31.10.2019 г. съдебно техническа и оценителна експертиза, изготвена от вещо
лице К.В. (л. 201 – л. 204), неоспорено от страните, относно периода, в който
са извършвани подобренията и тяхното естество, стойността на извършените
подобрения и необходимите разходи за тях, увеличената стойност на процесните
постройки поради подобренията.
По делото са разпитани две групи
свидетели: двама свидетели на ищеца по претенцията за подобрения Д.Б.: М.Н.М.– съсед
на страните, и Н.К.К. – съсед на страните, и двама свидетели на ответника по
тези претенции С.Т.: В.С. П. – сестра на ответника, и А. П. – майка на
ответника.
Свидетелят М.посочва, че познава Д. отдавна, а
С. – от около 15 години, че живее в кооперация срещу къщата на страните.
Твърди, че къщата била стара и Б. започнал да извършва ремонти преди около 10
години. В повечето случаи работел Д., а също и с баща си, и с приятели. Те като
комшии също му помагали много пъти. Не е виждал жена му там. Бащата на Б.
направил ограда с камъни. Отвън направил изолации, сложил дограми, изливал
плочи, направил отвън плочки, направил покрив. Посочва, че не си спомня кога е
сложил дограмата, но може би е било преди 5 – 6 години. Първоначално твърди, че
когато се сменяла дограмата страните били семейство, непосредствено след което
отрича това твърдение, посочвайки че ищецът скоро е сложил дограмата. За
дограмата идвали фирми. Твърди, че С. не е идвала там, той не я е виждал.
Виждал я е 7 - 8 пъти, не я е виждал да прави ремонт или да помага. Не е виждал
нейни роднини да идват, да правят ремонт или да са помагали при ремонтните
дейности в къщата. Баща му свършил страшно много работа, най – много той
работел там. Външното саниране може би се извършило след като сложил дограмата,
но не може да каже кога. Санирането го направил пак с приятели, може би преди
около 4 – 5 години. Преди 7 – 8 години била излята плочата между първия и
втория етаж, преди външното саниране. Направен бил ремонт на покрива, сменяли
керемиди и направил покрива наново. Покривната конструкция била подменена, но
не знае дали нацяло. Не си спомня дали гредите под покрива ги е сменил изцяло
или частично. Свидетелят сочи, че е помагал при поставянето на гипсокартон
вътре в къщата. Стените били от гипсокартон, който Д. поставил преди 4 – 6
години с приятели, малко по малко. Преди нямало
баня. Знае, че едната баня ищецът я е направил и плочките той си лепил. В
банята плочките били зелени. Двете бани не били еднакви. Знае за горната баня,
че ищецът щял да я прави. В хола – подът бил половината с плочки, половината с
ламинат. Плочките ги лепил Д.. Плочките на вътрешното стълбище за втория етаж
също той ги лепил преди около 4 – 5 години. Долу нямало коридор. На горния етаж имало коридор и
три стаи. В едната стая направил нещо като спалня, в нея имало ламинат на пода,
а стените били от гипсокартон. За другите стаи свидетелят не знае. Къщата имала тераса без парапет. Д. я направил с мозайка отвън.
Свидетелят К. посочва, че познава
страните, но не може да каже от колко години. Къщите им били една срещу друга.
Свидетелят живеел там от 1971 г. Твърди, че откакто Д. купил къщата е виждал
жена му около 10 пъти. Знае, че страните живеели в ****. Идвали от време на време там. Най – вече е виждал Д.
като идвал и правел ремонтите. Последните години Д. ***. Свидетелят имал камион
и с него е карал да изхвърлят боклуците, карал е и материали на ищеца. Твърди, че Д. и баща му си плащали материалите. Първоначално твърди, че първо са съборили покрива,
след което посочва, че не си спомня дали първо са съборили покрива. Бащата на
ищеца идвал от с. П.д. с двама работници. Те били постоянно там и Д..
Препокрили покрива. Сменили греди и керемиди. Не може да се спомни кога е станало
това. Било преди десетина години. Повечето Д. и баща му организирали работата.
Най-много баща му работел там. Твърди, че в периода на ремонтите не е виждал С..
Тогава Д. сменил дограмата. Това било преди около 4 - 5 години, като първо била
сменена дограмата долу, а после горе в едната стая и след това в другата. Не си спомня колко време е траело смяната на дограмата. Твърди, че е участвал почти в
целия ремонт. Долу направили гипсокартони и свидетелят помагал на ищеца. Къщата била санирана външно преди 5 – 6 години. Свидетелят
твърди, че е помагал при захващането на стиропора. После ищецът шпакловал и боядисал
къщата с жълта боя. Той си правел боите. Свидетелят му помагал вътре, когато
правел гипсокартона. Гипсокартон имало долу в хола и в банята. За кухнята не
знае. Горе в лявата и средната стая също сложил гипсокартон. За едната стая не
знае дали е направена. Стаите горе ги направил една по една. Твърди, че ищецът
сложил гипсокартона преди около 6 – 7 години. В къщата имало две бани. Долната
баня била в зелено. Там имало бойлер, тоалетна и душ. Горе имало душкабина.
Свидетелят ходил там, когато Д. лепил плочките. Почти в целия имот той лепил
плочките. Плочите пред хола и кухнята той ги лепил. Плочките на пода на помещенията на първия етаж също
той ги лепил. В хола половината бил ламинат, а половината - плочки. Плочките
били светлосиви. Свидетелят му помагал за плочките на вътрешното стълбище към
втория етаж. Свидетелят не може да каже кога е станало лепенето на теракота и
поставянето на ламината. Ремонтът се правел продължително време. Горе имало 3
спални и един коридор. Знае, че дясната стая не е била направена. Другите двете
стаи мисли, че са направени. Мисли, че са с ламинат. Тази, която не е
направена, била на бетон. Коридорът бил с плочки. Ищецът ги лепил преди около 5
- 7 години. Горните помещения излизали на тераса. Терасата била само плоча.
Нямала парапет. Нямало облицовка на терасата. Преди 5 – 7 години била излята
плочата между първия и втория етаж и свидетелят бил там по това време. Ищецът
бил поръчал бетон-помпа. Горе нямало плоча. В
двора нямало стопанска постройка. Имало една мазичка. Д. я ремонтирал. Тя била
малка, тясна мазичка, отстрани на къщата. Скоро не е виждал ищеца да извършва
ремонти. Последно е видял Д. и баща му да правят ремонти преди 4 – 5 години.
Последните 2 - 3 години не е виждал Д..***. Керемидите се били разместили и
тогава дошъл да ги пренарежда. Твърди, че не е
виждал С. там. Тя ходела да танцува някъде към ****. Прибирала се посред нощ и свидетелят
я е виждал сутрин да излиза оттам. Последно я е виждал преди 5 - 7 години. Не е
виждал С. да дава мнения и препоръки за ремонта. Те живеели в ****. Посочва, че
тя не е идвала да каже, че не е съгласна с нещо, нито да им прави забележка
защо са там. Твърди, че не познава роднините на С..
Свидетелят
В.П. твърди, че познава къщата, предмет на делбата. Ходила е преди години там,
когато е била малка. След развода не е ходила. Посочва, че къщата е на два
етажа. Къщата имала бяла ПВЦ дограма. Била измазана отвън. Имало плоча между
двата етажа. На първия етаж имало кухня, баня с тоалетна и хол - всекидневна.
На пода, на първия етаж мисли, че имало теракотени плочки и в средата разделено
с лайсна и ламинат. Банята на първия етаж била със зелени плочки. Там имало
тоалетна, мивка, душ. Банята била завършена. В банята на втория етаж имало
тоалетна, душкабина. Мисли, че плочките са светло бежови с кафяво. Не си спомня
дали е имало мивка. Банята била завършена. На втория етаж имало две стаи и едно
помещение, като гардероб. Тези стаи били завършени, с изключение на една. Подът
в спалнята на втория етаж бил с ламинат. Стените били замазани. Това била
готова къща. Свидетелят твърди, че е нощувала там. Имало и мебели. Посочва, че когато
е ходила в къщата е била на 10 години, а може и по-малка и твърди, че има
спомени. В къщата е ходила няколко пъти. Десет пъти в месеца е ходила и е
оставала да нощува там за това време около пет пъти. Когато ходила в къщата, спяла и на долния
етаж на дивана, и горе в една от двете спални. Горе е ползвала банята. Не си
спомня дали е имало врата на банята и каква е била. На цялата къща дограмата била
бяла ПВЦ. Къщата била санирана. Имало като тераса на втория етаж, навън. Къщата
била завършена, когато ходила там и не се извършвал никакъв ремонт. Няма спомен
покривът да е текъл. Между първия и втория етаж имало стълби. Разказва, че при
влизане, както била кухнята, отпред имало баня и тоалетна, вдясно се влизало в
голямото помещение, което било като всекидневна и хол и оттам имало стълби за
втория етаж - в помещението отляво. На стълбите имало теракотени плочки. На
втория етаж спалните били с ламинат, светло кафяв на цвят. Не си спомня къщата
с какво се е отоплявала.
Свидетелят А. П. твърди, че познава
къщата, че е ходила там през ден, когато дъщеря ѝ била омъжена. След развода
не е ходила в къщата. Когато е ходила, къщата била в завършен вид, само на
втория етаж имало една неизмазана стая. В къщата навсякъде имало бяла дограма.
Външно къщата била измазана. Имало бетонна плоча между двата етажа. Покривът бил
направен нов, но със стари керемиди. В къщата имало две бани. На втория етаж
банята била с душкабина. На първия етаж имало хол, кухня – като преддверие, но направено
като кухня и направо била банята. Вдясно имало много голям хол, направен
половината с плочи, а другата половина с ламинат. Стените били измазани в
светъл тон. Не си спомня дали в банята на първия етаж е имало мивка. Там си
спомня, че имало тоалетна и душ, а плочките по стените били в зелено. До втория
етаж се отивало по стъпала. Те били направени с плочки без парапет. На втория
етаж вдясно имало баня, дълъг коридор, веднага спалня и вход в друга спалня.
Нямало врати. По коридора направо бил встроен гардероб и вдясно неизмазана
стаичка. В коридора на втория етаж мисли, че имало ламинат. В банята на втория
етаж имало мивка, тоалетна чиния и вляво душкабина. Плочките там били в кафяво
и бяло, като шоколад. Спалните на втория етаж били две и били завършени. Там спели
страните. Другата била незавършена. На пода на спалните мисли, че имало
ламинат. Имало и балкон, на който се излизало от първата спалня. Дограмата на
къщата била сложена като строили къщата, веднага. Всичко било едновременно.
Когато започнали да строят къщата и дограмата веднага била сложена. Дата не
помни. В началото страните живеели в ****, в апартамента. Паралелно строили
къщата. Не помни преди колко години е било това. Като започнали да строят
къщата, тогава сложили и дограмата. Първо направили стените, за да сложат
дограма. Боядисали стените отвън. Даже дъщеря ѝ отначало била боядисала
цялата къщата в червено, но не им харесало и после я боядисали в жълто. Плочата
била изливана, когато започнали да строят къщата. Не помни дата или година.
Всичко станало едновременно. Изградили стените и сложили дограма, за да могат
да правят вътре. Не знае защо се е наложило да изливат плоча. Като изливали
плочата свидетелят не е била там. Свидетелят твърди, че много често ходила там,
че живеели на една крачка от къщата на страните. В седмицата е ходила 2-3 пъти.
Не е преспивала там. Не знае кой е правил дейностите по изливането на плочата. Посочва,
че бащата на Д. е помагал. Виждала го е с чук и лопата. Д. бил там. Знае, че
боклукът от стара къща дъщеря ѝ лично с лопата го е товарила на камион.
Не е виждала да се ремонтира покрива. Като строили къщата и строили и покрива.
Покривът не е течал. Не е чула дъщеря ѝ да се оплаква за това. Не знае
кой е вземал решенията по ремонта. Помни, че са слагали гипсокартон, но дата не
помни. Тя седяла навън. Не познава майсторите, които са слагали гипсокартона.
Не знае кой е поставил теракота. Не е присъствала на слагането на теракота или
гипсокартона. Знае, че бързо са направили ремонта, за няколко месеца. Не помни с
каква врата е била банята на втория етаж и дали изобщо е имало врата. Терасата
имала вход от улицата. На втория етаж имало площадка. Даже дъщеря ѝ купила
огромен басейн и там се къпели. Имало площадка и отгоре градинка. Не помни
отпред да е имало балкон. Помни от вътрешната страна врата като за балкон, но не
е излизала на балкона. Не знае колко време страните са живели в другия имот.
Докато строяли къщата страните живеели в ****, в апартамента. Дъщеря ѝ е
споделяла какви решения ще вземат по строителните работи. Не помни, кой е наемал
майсторите. Къщата я строили около година, година и нещо. Като завършили
строежа на къщата, страните се преместили да живеят там. Знае, че дъщеря ѝ
е носила багаж там. Товарили са го на коли двамата. След като страните отишли
да живеят там, тогава свидетелят е гостувала в къщата.
По назначената и изслушана повторна СТОЕ,
изготвена от вещо лице К.В., неоспорена от страните, вещото лице е дало
заключение, което се възприема от съда като вярно, пълно и обективно, че не е
възможно да се обособят две жилища, които да отговарят на правила и норми
съгласно Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и норми за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони, издадена от Министерство на
регионалното развитие и благоустройството. Пазарната стойност на процесния имот
към датата на оценката – 23.10.2019 г., съобразена с качествата на същия,
предлагането и търсенето на пазара на недвижими имоти в гр. П., е в размер на:
двуетажна жилищна сграда – 31 082 лева; навес – 500 лева; право на строеж
– 5 711 лева; общо за процесния имот: 37 293 лева, равностойност в
евро – 19 068 евро.
По допуснатата и изслушана СТОЕ, изготвена от
вещо лице К.В., неоспорена от страните, вещото лице е дало заключение, което се
възприема от съда като вярно, пълно и обективно, че стойността, с която се е увеличила стойността на имота
в резултат на подобренията е 13 558.00 лева. Пазарната стойност на
подобренията към датата на експертизата е 29 520 лева. Вещото лице е
посочило, че няма точни данни за извършването на процесните подобрения. Няма
строителни книжа. От направения оглед на място вещото лице е направило
заключение, че сградата се е ползвала след ремонта кратко време и е в добро
състояние. От състоянието на фасадата, която е изложена на външни влияния и от
изложените данни от свидетелите, експертът е стигнал до заключението, че по –
голямата част от подобренията са правени поне преди 5 – 6 години. Посочва, че
има скрити работи, като покривната конструкция, бетоновата плоча и инсталации,
за които не може да се предполага кога са извършени. Нямало
други видими данни за времето, през което е правен ремонта.
По делото са приети писмо с вх. № 7426/09.12.2019 г. и
становище от главния архитект на Община П., според което съгласно действащия
ПУП – ПР жилищната сграда няма градоустройствен статут и на основание § 53, ал.
2 от ПЗР на ЗУТ сградата може да се преустройва вътрешно, да променя
предназначението си и да се ремонтира, без да се изменя външното ѝ
очертание в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да
се укрепват носещите конструкции. При тази конфигурация на сградата не е възможно
да се обособят две жилища, без да се правят нови или да се укрепват носещите
конструкции. С оглед на това потвърждава изводите, направени в съдебно –
оценителната експертиза от вещо лице К.В. относно поделяемостта на сградата,
разположена в ПИ 2087, в кв. 101 по плана на гр. П..
Съдът, при така изяснената фактическа
обстановка и събрани доказателства, достигна до следните правни изводи:
1.
по отношение искането на ищеца Д.Г.Б. за възлагане на процесния недвижим
имот по реда на чл. 349, ал. 1 от ГПК.
За
да бъде уважено искането на ищеца за възлагане на жилищния имот на основание
чл. 349, ал. 1 от ГПК при делба между бивши съпрузи, е необходимо кумулативно да са
налице следните предпоставки: делбеният имот да е
неподеляемо жилище – бивша СИО, прекратена с развод, на бившия съпруг да е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на родените от
брака деца, последният да няма собствено жилище.
В случая не е спорно, че разводът между
страните е постановен с влязло в сила на 17.09.2013 г. решение № 33/17.09.2013
г., постановено по бр. д. № 19/2013 г. по описа на РС – П., поправено с решение
№ 40/14.10.2013 г., постановено по същото дело (л. 4 и л. 5). От събраните по
делото доказателства се установява, че делбеният имот е неподеляем (СТОЕ). От
цитираното съдебно решение по бр. д. № 19/2013 г. се установява, че при развода
страните не са имали родени от брака ненавършили пълнолетие деца, родителските
права по отношение на които да са били предоставени за упражняване на някой от
съпрузите. Освен това от събраните по делото доказателства - справка по лице на
СВ – П. (л. 3) се установява, че Д.Б. притежава собствено жилище – апартамент в
гр. П., и този факт не се оспорва от същия. Липсата на два от елементите от
фактическия състав на чл. 349, ал. 1 от ГПК обосновава неприложение горепосочения
способ за извършване на делбата чрез възлагане, поради което искането се явява
неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
2. по отношение на претенцията по сметки,
предявена от Д.Г.Б.:
По своята правна същност искът по чл. 346 от ГПК съставлява самостоятелна имуществена претенция, която може да бъде заявена
в делбеното производство по отношение искания по сметки между съделителите във
връзка със запазване, съхранение или увеличаване стойността на съсобствената
вещ. При делба на имущество – съпружеска имуществена общност, прекратена с
развод, по реда на чл. 346 от ГПК се разглеждат сметки между бивши съпрузи,
свързани с извършени след трайна фактическа раздяла или след развода подобрения
в имуществената общност със средства, които нямат брачен произход (в този
смисъл решение № 710/01.12.2003 г. по дело № 289/2003 г. на ВКС, І г.о.).
Трансформацията на средства в подобрения по време на брака става част от
съпружеската общност с оглед момента на извършването им и не променя характера
на съсобствеността и презумпцията за общ принос (респективно, впоследствие за
равни дялове), а за оборването й са налице специални искове, изключващи реда за
предявяване на такива претенции, като претенции по сметки.
От събраните по
делото доказателства се установява, че бракът между страните е прекратен с
влязло в сила на 17.09.2013 г. решение по бр. д. № 19/2013 г. по описа на РС – П.,
с което е утвърдено постигнатото между молителите споразумение. По силата на
последното семейното жилище, придобито по време на брака, находящо се в гр. П.,
****, предмет на настоящото делбено производство, е предоставено за ползване на
Д.Г.Б..
Ищецът по
насрещната претенция твърди, че подобренията в имотите – постройки, предмет на делбата,
са извършвани от него след фактическата раздяла ответника, а именно: в периода от
месец септември 2011 г. – до края на месец юни 2019 г. Посоченият момент на
фактическата раздяла не се оспорва от ответника.
Съдебната практика е
последователна относно това, че когато фактическата раздяла е прекъснала
всякакви духовни, физически и икономически връзки между съпрузите е изключен
какъвто и да било принос в придобиванията на единия съпруг на това имущество от
другия (ТР № 35/1971 г. на ВС, решение № 43/05.04.2013 г. по гр. д. № 802/2012 г.
на ВКС, ІІ гр.о.) Това се отнася и за подобренията, извършени от единия съпруг
в имот - съпружеска имуществена общност, по време на фактическата раздяла,
защото чрез тях се запазва, съхранява или увеличава стойността на съсобствената
вещ. Когато за извършените подобрения или разноски в имота – съпружеска
имуществена общност, след трайна фактическа раздяла (която изключва приноса на
другия) или след развода е платил само единия съпруг, другият се обогатява за
негова сметка, защото се увеличава стойността на имота. Затова той може по реда
на чл. 346 от ГПК да претендира съответната на квотата на другия съпруг част от
стойността на подобренията и необходимите разноски.
Трайна е съдебната
практика, че необходимите разноски са такива, без които вещта би погинала или
би се увредила до степен, която не позволява пълноценното ѝ използване по
предназначение. От приетите по делото доказателства не се установява
необходимостта от извършването на такива разходи. В този смисъл е и
заключението по назначената съдебно-техническа и оценителна експертиза. С оглед
на това съдът намира, че в конкретния случай ремонтните дейности са подобрения,
т.е. такива разходи, без които вещта още би била използваема и които увеличават
стойността ѝ. Материалите, използвани в ремонтните дейности,
вещите, които са добавени към имота (които към настоящия момент няма как да
бъдат отстранени без да се стигне до увреждането им), както и начинът, по който
са извършени ремонтните работи са от такъв характер, че и без тях имотът би
могъл да се ползва по предназначение, но те са направени с цел подобряване
полезните свойства на вещта и осигуряване на един по-висок стандарт на живот в
същия. Затова и те представляват подобрения на имота, а не необходими разноски.
В този смисъл е и т. 8 на Постановление на Върховния съд № 6 от 1974 г., което
не е изгубило значението си и към момента. Самият ищец излага идентични
твърдения в претенцията си.
Относно това,
че процесният имот е бил съпружеска общност, която след развода се е превърнала
в съсобственост при равни права между страните, е налице влязло в сила решение
по допускане на делбата. С ППВС № 6/ 1974 г. е прието, че отношенията между
съсобственици по повод извършени от единия от тях подобрения в общия имот се
уреждат съгласно чл. 72 и 74 ЗС в случаите, когато съсобственикът е променил
намерението си и е започнал да владее цялата вещ за себе си. В останалите
случаи, когато извършва подобренията в качеството на владелец на своята част и
държател на частите на останалите съсобственици, отношенията им ще се уредят по
реда на чл. 30, ал.3 ЗС, ако подобренията са извършени със съгласието на
останалите съсобственици, по реда на чл. 59 ЗЗД, ако те са се противопоставили
или по правилата на водене на чужда работа без пълномощие, ако липсва съгласие
на останалите съсобственици. Разпоредбите относно обикновената съсобственост са
приложими, на основание § 1 от СК от 1985 г., отм. и към съпружеската
имуществена общност, доколкото не противоречат на началата за уреждане на
семейните отношения.
В случая при предявяване на
претенцията ищецът твърди, че до решението на Върховния касационен съд по
допускане на делбата е имал отношение към процесните сгради като към свои, като
не е изложил твърдения дали ответникът е знаел или не, че се правят подобрения
в имота и съответно дали се е противопоставил, поради което на този ранен етап съдът
е квалифицирал претенцията по чл. 74 от ЗС. В тази връзка следва да се
отбележи, че според формирана непротиворечива практика на ВКС, обективирана в
множество решения по чл. 290 ГПК, обобщена в решение № 108 от 08. 07. 2015 г.
по гр. д. № 415/2015 г. на ВКС, I
г.о., определянето на правното основание на облигационните отношения,
възникнали от подобряване на чужд имот, е дейност на съда по приложението на
материалния закон, която се извършва въз основа на фактическите твърдения и
петитума на исковата молба, но и в съответствие с установеното по делото.
В
случая претенцията е своевременно релевирана, но по съществото си е
неоснователна, тъй като според съда не са представени убедителни доказателства
– гласни или писмени, които да установят вида на извършените СМР в собствения
на страните имот, стойността на направените разходи и най – вече времето на
извършване им. Като такова доказателство по делото не може да бъде приета и
изготвената СТОЕ, вещото лице по която изрично е посочило, че няма точни данни
за извършването на процесните подобрения и че няма строителни книжа. От
състоянието на фасадата и от свидетелските показания, вещото лице е
предположило, че по – голямата част от подобренията са правени поне преди 5 – 6
години, без да конкретизира за кои подобрения се отнася това предположение.
Отделно от това, вещото лице отбелязва, че има скрити работи – покривна
конструкция, бетонова плоча и инсталации, за които не може да се предполага
кога са извършени. Заявява, че няма други видими данни за времето, през което е
правен ремонта.
Освен това за установяване извършването
на претендираните подобрения по делото са събрани гласни доказателства. Посочените от ищеца свидетели не установяват по
категоричен начин, че процесните подобрения са извършени в периода от месец
септември 2011 г. до края на месец юни 2019 г. Свидетелят М., посочен от съделителя Б.,
твърди, че ищецът започнал
да извършва ремонти преди около 10 години, но не сочи конкретни ремонтни
дейности, извършени по това време. Свидетелят К. също посочва като най – ранен
момент на извършване на СМР по къщата този преди около десет години, твърдейки,
че ремонтът на покрива бил извършен преди около десетина години. Същият
свидетел твърди, че последно е
видял Д. и баща му да правят ремонти преди 4 – 5 години, че последните 2 - 3
години не е виждал Д. и че той се разболял и се прибрал на село. В резултат на
тези свидетелски показания се очертава приблизителен период на извършване на
процесните СМР от 2009 г. до 2014 г., началото на който е преди момента на
фактическата раздяла на страните - месец септември 2011 г., посочен в молбата
по сметки, който не се оспорва от ответника. Относно крайния момент на
извършване на ремонтните дейности следва да се посочи, че свидетелите от тази
група изрично сочат, че макар и рядко, са виждали ответника С.Т. в процесния
имот. Свидетелят К. е по – конкретен в своите показания, като същият твърди, че
страните живеели в ****. Идвали от време на време там. Ответникът Т. ходела да
танцува някъде към ****. Прибирала се посред нощ и свидетелят я е виждал сутрин
да излиза оттам. На поставен въпрос от съда същият уточнява, че последно я е
виждал преди 5 - 7 години. Твърдения,
че преди развода страните вече са живеели в къщата, се съдържат и в показанията
на свидетелите на ответника, ценени от съда при условията на чл.172 ГПК. Така свидетелят А. П. твърди, че
често е гостувала в къщата до развода на страните, че докато строяли къщата
страните живеели в ****, в апартамента, и че като завършили строежа на къщата, те
се преместили да живеят там. Свидетелят В.П. също твърди, че е гостувала в
процесния имот до развода на страните и е оставала да преспи в него. Освен това
самите страни са посочили процесния имот като тяхно семейно жилище в
споразумението, утвърдено с решението, с което е прекратен брака им и това
обстоятелство е безспорно между тях. По този начин от събраните по делото
доказателства се установява, че страните са живеели в делбения имот преди
фактическата раздяла, поради което и предвид наличието на друг имот
(апартамента в *****), в който са живели, е нормално преди да се преместят да
живеят в къщата да са правили ремонти и подобрения в нея, каквито се сочат и от
двете групи свидетели. Житейски нелогично и неоправдано би било при наличието
на друго жилище съпрузите да се преместят да живеят в къщата и едва тогава да
започнат да я ремонтират. Наистина свидетелите на ответника не сочат конкретни
години, в които са извършени отделните видове ремонти, но това е разбираемо,
доколкото същите не твърдят да са взели някакво участие в тях, а и свидетелят В.П.
е била на около 10 години към началния момент тези дейности. От друга страна, от показанията на
разпитаните в полза на ищеца свидетели, съдът не може да направи категоричен и
обоснован извод, че за извършване на претендираните подобрения, са вложени
единствено средства на ищеца. Единствено свидетелят К. твърди, че Д. и баща му си плащали материалите,
от което обаче не става ясно кога и с чии средства са заплащани материалите.
Освен това следва да се посочи, че ирелевентни от гледна точка на претенцията са показанията на свидетелите на ищеца относно ремонтните дейности по поставяне на теракот в кухнята и на вътрешното стълбище за втория етаж на къщата, поставяне на плочи пред хола и кухнята и поставяне на радиатори и тръби за парно, доколкото тези видове подобрения не са включени в претенцията. Не са включени в претенцията и посочените в експертизата В и К инсталации – бани. Отделно от това, свидетелите М.и К. изобщо не посочват кога са извършени ремонтните дейности – поставяне на ламинат в хола и в спални, и лепене на плочки в двете бани (доколкото бойлер, тоалетната, душ, душкабината са движими вещи и могат да се отделят без да бъдат повредени). Освен това във връзка с претенцията за каменна облицовка на терасата следва да се посочи, че свидетелят М.твърди, че терасата била направена с мозайка отвън, а свидетелят К. - че няма облицовка на терасата. Действително вещото лице е констатирало наличието на каменна облицовка на тераса, но според заключението няма точни или видими данни кога е извършена тази ремонтна дейност. По подобен начин стоят нещата и по отношение на претенциите за поставянето на теракот в хола и коридора. Според експеризата теракотени плочи са монтирани само в баните и кухнята, а останалите монтирани плочи са „гранитогрес”. Претендира се поставяне на гипсокартон само на стените на стаите в жилищната сграда, но видно от заключението на вещото лице (л. 203), неоспорено от страните, същото е посочило общата стойност на облицовката с гипсокартон по стени и тавани, при това без конкретизация дали в тази стойност е включена облицовка с гипсокартон само на стаите или и на други помещения в къщата.
Ето защо съдът счита,че след като липсват
несъмнени доказателства, а само твърдение на ищеца, че със сумата от общо 13
150 лева е увеличил стойността на имота, претенцията му е останала недоказана
по основание, поради което следва да бъде отхвърлена изцяло, без съдът да се
спира по въпроса за размера на претенцията и да анализира евентуално възможността за приложимостта на
нормата на чл. 74 от ЗС.
Съдът намира
обаче, че предявената претенция в размер на 500 лева, включваща труд и
материали, за изграждане на ограда на имота, следва да бъде оставена без
разглеждане, респективно производството по делото в тази му част да бъде
прекратено, тъй като до съдебна делба са допуснати жилищната сграда и
стопанската постройка, поради което тази претенция не касае делбената общност,
тоест допуснатите до делба имоти, а касае дворното място, което не е предмет на
делбата.
С оглед на
това, че възлагателната претенция на съделителя Д.Г.Б. се отхвърля, както и че
от приетата по делото СТЕ се установява, че процесният жилищен имот е реално
неподеляем, съдът намира, че прекратяването на съсобствеността следва да стане
чрез единствения възможен способ - изнасяне на имотите на публична продан.
По
разноските
Видно от приетото експертно
заключение, пазарната стойност на имота е 37 293 лева. На основание чл.
355 от ГПК, страните следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на РС - П.
държавна такса в размер на 4% от стойността на имота, съразмерно на квотите им
в съсобствеността, съгласно чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК. С оглед изложеното, всяка от страните следва да
заплати държавна такса по сметка РС - П., както следва: С.Т. - сумата от 745.86 лева и Д.Г.Б. -
сумата от 745.86 лева.
Д.Г.Б. следва да бъде осъден да
заплати и държавна такса по сметка на РС – П. за предявения иск за подобрения –
526 лева.
Страните са пртендирали
разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 355 от ГПК страните заплащат разноски
съобразно стойността на дяловете им. Разноските включват заплатените адвокатски
възнаграждения, възнагражде -ния за вещи лица, снабдяване с писмени
доказателства и други съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на
съсобствеността.
Ищецът
претендира следните разноски: адвокатско възнаграждение за един адвокат за
производството пред въззивната инстанция в размер на 400 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева за производството пред касационната
инстанция, за вещо лице А. - сумата 340 лева, за вещо лице В. сумата в размер
на 375 лева, сумата 64.36 лева държавна такса за касационната
инстанция, или в общ размер на 1779.36 лева,
които са документално установени. Ответникът чрез неговия процесуален
представител е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което съдът намира
за неоснователно, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела за делба възнаграждението се определя съобразно интереса на
представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 600 лв. за
всяка фаза. В случая минималният размер на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца за първа фаза на делбата, изчислен по реда
на чл. 7, ал. 2 от Наредбата е в размер на 1089.40 лева, а се претендира
възнаграждение в общ размер на 1000 лева. Ответникът Д.Г.Б. претендира
следните радноски: за един адвокат в размер на 400 лв., за вещо лице А. – 40
лева, или общо 440 лева, които са документално установени. Що се отнася до
претендираните от ответника разноски в размер на 390 лева за вещо лице В., следва
да се посочи, че от определения от съда депозит
в общ размер на 390 лева, ответникът е внесъл само сумата от 300 лева,
като това възнаграждение се отнася до служебно допуснатата СТОЕ по предявената
от съделителя Б. претенция по сметки. Поради това че с настоящото решение
същата се отхвърля, посочените разноски за вещо лице В. не му се следват,
съобразно разпоредбата на чл. 355, във вр. с чл. 78 от ГПК. Общо разноските на двамата съделители по
делбата са в размер на 2219.36 лева, като принципно всеки от тях съразмерно с
дела си - по 1/2 ид. част, дължи разноски в размер на 1109.68 лева. Ето
защо Д.Б. следва да бъде осъден да
заплати на С.Т. сумата от 669,68 лева за разноски по делбата.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ възлагателната
претенция, направена от Д.Г.Б., ЕГН: **********, с
адрес: ***, за
възлагане в негов дял процесния жилищен недвижим имот, като неоснователна и
недоказана.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 от ГПК допуснатите
до съдебна делба недвижими имоти: жилищна сграда и стопанска постройка, построени в
дворно място, находящо
се в гр. П., на *******, цялото от 340 кв.м., съставляващо поземлен имот №
2087, включващ поземлен имот № XIII-2087, в квартал 101, с площ от 270 кв.м.,
при граници на дворното място: от две страни улици и имоти XII-1483, XI-1472 и
XIV-2087, с пазарна
стойност 37 293
лева (тридесет и
седем хиляди и двеста деветдесет и три лева), като получената от публичната
продан сума да бъде поделена между съделителите поравно, съобразно техните
квоти от правото на собственост, установени с решението по допускане на
делбата.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Д.Г.Б., ЕГН:
**********, против С.Т., ЛНЧ: **********, в частта, с която се
претендира заплащане на сумата от 12 650 лева (дванадесет хиляди шестстотин и
петдесет лева), представляваща сумата, с която
се е увеличила стойността на делбения имот вследствие на извършени от ищеца по
насрещния иск подобрения за периода от месец септември 2011 г. до края на месец
юни 2019 г. в следния недвижим имот: жилищна сграда, построена в
дворно място, находящо
се в гр. П., на *******, цялото от 340 кв.м., съставляващо поземлен имот №
2087, включващ поземлен имот № XIII-2087, в квартал 101, с площ от 270 кв.м.,
при граници на дворното място: от две страни улици и имоти XII-1483, XI-1472 и
XIV-2087.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска, предявен от Д.Г.Б., ЕГН: **********,
против С.Т., ЛНЧ: **********, в частта, с която се
претендира заплащане на сумата от 500 лева, представляваща
сума, с която се е увеличила стойността на делбения имот вследствие на извършено
от ищеца по насрещния иск подобрение - изграждане на ограда на имота, за
периода от месец септември 2011 г. до края на месец юни 2019 г. на следния
недвижим имот: дворно
място, находящо
се в гр. П., на *******, цялото от 340 кв.м., съставляващо поземлен имот №
2087, включващ поземлен имот № XIII-2087, в квартал 101, с площ от 270 кв.м.,
при граници: от две страни улици и имоти XII-1483, XI-1472 и XIV-2087,
като недопустим и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
В тази част решението има характер на
определение.
ОСЪЖДА Д.Г.Б., ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати
по сметка на РС - П. сумата от 745.86 лева (седемстотин четиридесет и
пет лева и осемдесет и шест стотинки) – държавна такса върху стойността на дела му.
ОСЪЖДА Д.Г.Б., ЕГН:
**********, с адрес: ***, да заплати по сметка на РС - П. сумата от 526.00 лева (петстотин двадесет и шест
лева) – държавна такса за предявения иск по чл. 346 от ГПК.
ОСЪЖДА С.Т., ЛНЧ: **********, с адрес: ***, да заплати по
сметка на РС - П. сумата от 745.86 лева (седемстотин четиридесет и
пет лева и осемдесет и шест стотинки) – държавна такса върху стойността на дела ѝ.
ОСЪЖДА Д.Г.Б., ЕГН:
**********, с адрес: ***, да заплати на С.Т., ЛНЧ: **********, с адрес: *** сумата от 669,68 лева
(шестстотин шестдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки) за разноски по
делбата.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
– Варна, а в частта за частично прекратяване на производството по
делото, имаща характер на определение може да бъде обжалвано с частна жалба
пред Окръжен съд - Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: