Решение по дело №90/2020 на Апелативен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

              

№ 151

 

                                    гр. Пловдив, 03.06. 2020 г.            

 

                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети  състав, в открито заседание на двадесети май, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

                               ЕМИЛ МИТЕВ

 

при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в. търг. дело № 90 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на З.к. „Л.и.“ АД против решение № 122 от 14.10.2019 г., постановено по т.д. № 207 по описа за 2018 г. на Хасковския окръжен съд, в частта, с която З.к. „Л.и.“АД, е осъдено да заплати на В.Р.Б. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата 5 000 лева до 15 000 лева, в резултат на застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 08.02.2018 г. в гр. Д., по сключена в ЗК „Л.И.“ АД застраховка „Г.О..“ - полица № *****, валидна до 15.12.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.06.2018 г. до окончателното й изплащане. Във въззивната жалба се съдържат оплаквания, че решението в обжалваната му част е несправедливо и неправилно. Излагат се доводи, че при определяне размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, настъпили в резултат на увреждането, Хасковският окръжен съд не се е съобразил с установените негативни последици, както и с другите обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне на справедливо обезщетение. В заключение въззивникът изразява становище, че размерът на справедливото обезщетение е 5000 лева и за тази сума искът е основателен. В този смисъл е заявено и искането във въззивната жалба – решението в обжалваната част да се отмени за разликата над 5000 лева до присъдените 15 000 лева и да се отхвърли иска за тази разлика. Въззивникът моли да му се присъдят направените деловодни разноски пред двете инстанции, включително и юрисконсултско възнаграждение.

         В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца В.Р.Б., с който се изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди, както и да му се присъдят направените деловодни разноски за въззивното производство.

         Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Хасковския окръжен съд е било образувано по предявени от В.Р.Б. против З.к. „Л.и.“ АД осъдителен иск за заплащане на сумата 26000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания в резултат от застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 08.02.2018 г. в гр. Д., по сключена в ЗК „Л.И.“ АД застраховка „Г.О..“ - полица № *****, валидна до 15.12.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.06.2018 г. до окончателното й изплащане.

Искът се основават на следните, установени по делото  факти:

         На 08.02.2018 г. около 10.40 часа, в гр. Д., на улица „*****“, пред паркинга на магазин „**“, лек автомобил „*****“, модел „****, управляван от ****, навлиза в платното на движение на завиващия надясно лек автомобил „****, управляван от ищеца В.Р.Б., който в опита си да избегне сблъсъка, се удря в метален стълб за улично осветление.

За пътния инцидент бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 08.02.2018 г., подписан от двамата водачи на леките автомобили.      Безспорно установено е също, че собственикът на лекия автомобил „*****“, модел „*****, към деня на произшествието е имал сключен договор за застраховка „Г.О..“ на автомобилистите с ответното дружество, по застрахователна полица № *****, действаща от 16.12.2017г. до 15.12.2018 г.      

Не е спорно също, че вследствие от удара ищецът е получил следните увреждания: отток и кръвонасядане на челото, сътресение на мозъка без пълна загуба на съзнание, което е наложило провеждане на консервативно лечение в болницата в гр. ****, през периода от 08.02.2018 г. до 11.02.2018 г. Вследствие на получената от процесното ПТП закрита мозъчна травма, по-късно са настъпили усложнения, изразяващи се в прояви на посттравматична церебрастения, характеризираща се с пристъпи на световъртеж, гадене, лесна умора и главоболие, астения, чиято продължителност, за разлика от първоначалната травма, не би могла да се прогнозира. Освен физическите травми, претърпяната травма довела и до негативни промени в емоционалното състояние на ищеца, изразяващи се в раздразнителност и нервност, непоносимост към шум и силна светлина.

Несъмнено е, а и тези обстоятелства се установяват както от заключението на съдебно-медицинската експертиза, така и от показанията на разпитаните свидетели, че получените от ищеца травматични увреждания не само са му причинили различни по степен и интезитет болки и страдания непосредствено след инцидента, но са предизвикали и проявило се месеци по-късно усложнение, свързано с различни прояви на церебрастения.

  Установените по делото обстоятелства са достатъчни, за да приеме, че е налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432 КЗ във вр. с чл. 493 от КЗ т.е. да се приеме, че предявеният иск е доказан по основание.

   Основният спор между страните се отнася до справедливия размер на дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди.

Определяйки размера на дължимото обезщетение, Хасковският окръжен съд се е съобразил с установените по делото обстоятелства, относно характера и степента на понесените от ищеца болки и страдания, които са определящи за размера на обезщетението, като при установяване на конкретните им проявления, интензитета и продължителността им, е дал превес на заключението на съдебно-медицинската експертиза и на свидетелските показания.

Съдържащите се във въззивната жалба оплаквания относно определения размер на обезщетението за неимуществените вреди се основават на възражението, че при анализа на относимите към размера на обезщетението факти, съдът не е съобразил с тежестта и продължителността на уврежданията.

Пловдивският апелативен съд не споделя изложените в подкрепа на въззивната жалба доводи в тази насока, поради следното:

         При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди, съобразно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, следва да се изхожда преди всичко от вида, характера и броя на уврежданията; продължителността и степента на претърпените болки; физическия, психически, битов и социален дискомфорт; продължителността и сложността на лечението; продължителността на оздравителния и възстановителния период, прогнозата на възстановяване и пр.

         В случая е безспорно установено, че причинените на ищеца Б. травматични увреждания на главата първоначално са били свързани с изпитване на болки и страдания, които са отшумели за един сравнително кратък период от около двадесет дни. Настъпилото вследствие от удара усложнение на закритата мозъчна травма – постравматичната церебрастения, е довело до нови болки и страдания,  които допълнително са  влошили качеството на живот на пострадалия и са довели до неблагоприятни промени – жизнена апатичност, затруднения в ежедневните дейности и професионална деквалификация, чието продължителност не би могла да бъде точно определена.  

Отчитайки общите и специфични обстоятелства, отразяващи характера и тежестта на претърпените от ищеца неимуществени вреди, настоящият състав намира, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в общ размер от 15 000 лева, съставлява справедлив паричен еквивалент за тяхното възмездяване.

В заключение въззивният съд намира, че при постановяване на решението си Хасковският окръжен съд е съобразил всички относими към спорното правоотношение факти и е достигнал до обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи. В този смисъл обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.

Предвид изхода от спора в настоящото производство, на  основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата във чл.7, ал. 2,  т. 4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза адвокат Р.И.М., следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 996 лева, с начислен ДДС, за осъщественото процесуално представителства и защита на ищеца В.Б. в настоящото производство.

Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд  

 

Р      Е     Ш     И     :

        

ПОТВЪРЖДАВА решение № 122 от 14.10.2019 г., постановено по т.д. № 207 по описа за 2018 г. на Хасковския окръжен съд, в частта с която З.к. „Л.и.“ АД е осъдено да заплати на В.Р.Б., обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата 5 000 лева до 15 000 лева, в резултат на застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 08.02.2018 г. в гр. Д., по сключена в ЗК „Л.И.“ АД застраховка „Г.О..“ - полица № *****, валидна до 15.12.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.06.2018 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА З.к. „Л.и.“АД, ЕИК ***** да заплати адвокат  Р.  И.М., ЕГН ********** от САК, основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата възнаграждение в размер на 996 лева с начислен ДДС, за осъществено процесуално представителство и защита на В.Р.Б. по в.т.д. № 90 по описа за 2020 г. на Пловдивския апелативен съд.

Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: